Tag Archives: Media Law

САЩ: Стандартите на The New York Times Company v. Sullivan под заплаха

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ню Йорк Таймс за пореден път обръща внимание върху факта, че стандартите на решението The New York Times Company v. Sullivan са под заплаха – в случая заради законопроект в щата Флорида, свързван с губернатора Рон Де Сантис.

Родител, разстроен от премахването на книга на гей тематика от рафтовете на библиотеката, отива на среща на училищното настоятелство и нарича председателя на настоятелството фанатик и хомофоб. Напълно законна реч, защитена от Конституцията. Върховният съд по дело, което датира отпреди близо 60 години, постановява, че дори тази реч да включва фактически грешки, тя е защитена срещу искове за клевета. Даваната в момента защита няма да бъде възможна, ако бъде приет законопроект, внесен в парламента на Флорида.

ДеСантис се готви за президентска кампания през 2024 г. Според Ню Йорк Таймс има вероятност законопроектът да бъде приет. Той ще бъде оспоред във ВС, но вече открито се говори, че това е начин “да се даде ход” на Върховния съд да отмени или съществено да промени стандартите в Ню Йорк Таймс срещу Съливан. Двама съдии, Кларънс Томас и Нийл Горсуч, вече призоваха ВС да преразгледа това решение.

Атакуването на този стандарт е сериозен риск за свободата на изразяване.

Публикацията в Ню Йорк Таймс

Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта за обществено обсъждане на проекти на нормативни актове на 2 март е публикуван кратък проект на ЗИД на НК. Общественото обсъждане е със срок един месец до 3 април 2023 .

§ 1. В чл. 172а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 2:

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който изгражда или поддържа информационна система или предоставя услуга на информационното общество с цел извършване на престъпления по ал. 1.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

(3) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право, при което паричната равностойност на един или повече от обектите надхвърля десет хиляди лева или обектите надхвърлят петдесет броя, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:

(4) Ако деянието по ал. 13 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева.“
4. Досегашната ал. 4
става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“се заменят с „ал. 3“.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
(7) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“
§ 2. В чл. 172б ал. 3 се изменя така:
„(3) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“


ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. В Наказателнопроцесуалния кодекс  се правят следните изменения и допълнения:

1. В
чл. 172, ал. 2, след думите „както и за престъпления по“ се добавя „чл. 172а, ал.1, 2, 3 и 4, чл.172б, ал. 1 и 2.
2. В чл. 194
ал. 2 се изменя така:
„(2) Разследването по дела за престъпления по чл. 155ав, чл. 159 ал. 47, чл. 162, чл. 164, чл. 171, ал. 1 т. 3, ал. 3 и ал. 4, чл. 171а, чл.172а, ал. 3 и ал.4, чл. 172б, ал. 2, чл. 212а,
чл. 216, ал. 3, чл. 249, чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г 356к и по глава девета „а от особената част на Наказателния кодекс се извършва от следовател при Националната следствена служба. Главният прокурор или оправомощен от него заместник може да възложи разследването и по други дела по ал. 1 да бъде извършено от следовател при Националната следствена служба.

§ 4. В Закона за специалните разузнавателни средства  в чл. 3, ал. 1 след думите „както и за престъпления по“ се добавя „чл. 172а, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 172б, ал. 1 и 2.“

Преди няколко месеца  мина едно изменение на НК, което повиши санкциите – включително за престъпления срещу интелектуалната собственост – така че да имат горна граница 6 и повече години. Ясно защо – за да се използват СРС-та.

Този път вносителят откровено е записал в мотивите (миналият път имаше известна свенливост):

“Предложението за допълнение на НПК и ЗСРС е свързано с използването на специални разузнавателни средства за престъпления по чл. 172а и 172б от НК след измененията в Наказателния кодекс, обн., ДВ, бр. 53 от 2022 г. Извън престъпленията, които попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, в останалите случаи често пъти се касае за усложнена организирана престъпна дейност, в която се използват информационни системи за комуникация, контрол и действие и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин освен чрез използване и прилагане на специални разузнавателни средства.”

Така за нарушение на стойност десет хиляди лева се допуска да се използва  проследяване, по начало предвидено за случаи на тероризъм и тежки престъпления.

Ето чия мечта стои зад ЗИД-а – 2009 Отворено писмо до председателя на НС . Само че тогава доста хора излизаха на протести при поява на идеи  за използване на СРС-та, задържане на трафични данни и пр.

Напомням срока за обществено обсъждане – 3 април.

КПКОНПИ да предостави информация за прилагането на закона/ казус Слави Трифонов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изданието Сега информира за спечелено дело по Закона за достъп до обществена информация:

Сега потърси информацията за Слави Трифонов от КПКОНПИ миналата есен – колко пъти той не е изпълнил законовото си задължение да декларира имуществото си, проверен ли е от КПКОНПИ, глобен ли, каква му е глобата и дали е събрана. А също и дали комисията потвърждава твърденията на Трифонов, че той е бил проверен и не са открити проблеми. Членът на КПКОНПИ Пламен Йоцов отговаря, че “ако даде информация, това би попречило при хипотетични бъдещи проверки”.

Трифонов е задължен да подава имуществена декларация пред КПКОНПИ, откакто беше обявен от ЦИК за депутат, избран в 45-ото Народно събрание през април 2021 г. Освен това Трифонов трябва да подава и като лидер на ИТН, тъй като партията му получава държавна субсидия. Тя се полага за над 1% гласове на парламентарните избори, т.е. макар и ИТН да остана извън Народното събрание на последните избори, задължението на Трифонов не е отпаднало. Той обаче системно отказваше да се съобрази със закона с мотив, че няма да прави сеир. Едва в началото на тази година обяви, че е размислил, защото законът важал за всички. Декларация обаче още не е подал, вероятно ще го стори през май, когато е кампанията за деклариране на имущество за м.г.

Административният съд приема, че информацията за действията на КПКОНПИ във връзка със Слави Трифонов е обществена и за предоставянето й надделява общественият интерес, тъй като тя ще повиши прозрачността и отчетността на комисията.

*

Не мога да приложа цитираното решение на съдия Диляна Николова, но ето аналогично решение на АССГ по дело 7128/22 от 6 февруари 2023, което се отнася до трима депутати от ИТН, трима депутати от ГЕРБ и един от Обединени патриоти – въпросите на жалбоподателя са същите, както в посочената по-горе публикация:

1) Започнала ли е КПКОНПИ имуществена проверка срещу депутатите С. Т. Т., В. М. А. и Р. Н. Б. – тримата от политическа партия „Има такъв народ“, срещу депутатите Р.П. Г., С. М. Н. и Г. Е. М. – тримата от политическа партия ГЕРБ, както и срещу С. Р.Б. от коалиция „Обединени патриоти“;
2) Ако не е започнала проверка, защо не е;
3) Ако е започнала проверка, на какъв етап е тя;
4) Ако е започнала проверка, в какъв срок се очаква да приключи;
5)Ако проверката вече е приключила, установила ли е КПКОНПИ несъответствие и ще пристъпи ли към внасяне на конфискационен иск в съда;
6) Каква е причината да не се предоставя информация на официалната страница на КПКОНПИ за посочените лица в т.1 лица.

Извадка от мотивите на АССГ по това дело, съдия Татяна Жилова:

Наведеният от ответника довод, че предоставянето на търсената информация би нарушило личните данни на трети лица, е неоснователен.

На първо място, информацията може да бъде предоставена със заличени лични данни. Общият регламент за защита на личните данни 2016/679 изрично посочва, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност – П., рецитал 4. Следователно правото на защита на личните данни трябва да се разглежда пропорционално на правото на достъп до информация. Предоставянето на достъп до обществена информация не
може да се основава единствено на правото на защита на личните данни, тъй като съществува техническа възможност за заличаването им при предоставяне на информация. Имената на народните представители са публично известни и не
попадат в ограниченията на Закона за защита на личните данни и на 2016/679, а ако се разкриват лични данни за други лица, те могат да бъдат анонимизирани.

На второ място, в случаите, когато се засягат интересите на трети лица, законът допуска отказ да се предостави достъп до обществена информация само ако засегнатото лице изрично е отказало предоставянето й – чл.37, ал1, т.2 от ЗДОИ.

По административната преписка липсват данни органът да е поискал съгласие от засегнатите лица и те изрично да са отказали предоставяне на информацията. Но дори и да е налице изрично несъгласие, в случаите на надделяващ обществен интерес информацията следва да се предостави.

Преценка за надделяващ обществен интерес изобщо не е правена от ответника, въпреки че жалбоподателят го е мотивирал в заявлението. Личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на необходимостта на обществото да знае – аргументи в този смисъл са изложени от Конституционния съд в Решение No 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело No 14 от 2011 г.,относими и към настоящия случай.

Този извод следва и от обстоятелството, че Комисията публикува на страницата си подадените имуществени декларации и списък на лицата, които не са подали декларации.

Легалната дефиниция за “надделяващ обществен интерес” е дадена в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ – този интерес е налице тогава, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността на дейността на КПКОНПИ – дали тя упражнява ефективно правомощията си, дали тя подхожда еднакво към различните лица, заемащи висша публична длъжност – следователно надделяващият обществен интерес е налице.

ОТМЕНЯ Решение NoДОИ-9#3 от 12.05.2022г., издадено от член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

ИЗПРАЩА административната преписка на КПКОНПИ за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от получаване на решението.

Решението е окончателно.


Платформите и дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През седмицата е публикувано изявление на  Изпълнителния  съвет на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) във връзка с  публикуването на първите доклади на подписалите Укрепения кодекс на практиката относно дезинформацията.

EDMO приканва подписалите да бъдат по-точни, ясни и прозрачни в своите доклади. Публикуваните доклади не демонстрират нужната степен на съответствие с ангажиментите, поети от подписалите страни.

Подписалите Кодекса   се ангажираха да работят за разработване на структурни индикатори и да публикуват първи набор от тях в рамките на девет месеца от подписването на кодекса. По искане на Европейската комисия EDMO представи  предложение за структурни показатели, с акцент върху разпространението, източниците и аудиторията на дезинформацията. EDMO насърчава подписалите се да постигнат съгласие по индикаторите възможно най-скоро. За успешното прилагане на индикаторите във всички държави-членки на ЕС ще са необходими както достъп до данните на платформите, така и допълнителни икономически ресурси.

EDMO е загрижен за неотдавнашното съобщение на Twitter да въведе платен достъп  до интерфейса си. Достъпът до публичните данни на Twitter е ключов за изследване на дезинформацията. Таксуването за такъв достъп до данни сериозно засяга осъществимостта и непрекъснатостта на редица изследователски проекти, както и създава дискриминация сред изследователите въз основа на финансиране. Обявеният край на безплатния достъп чрез TwitterAPI за академични изследователи застрашава текущи и бъдещи проекти, като например изследващи реч на омразата и дезинформация. Платеният достъп  ще изостри съществуващите неравенства. 

Очаква се Twitter да бъде класифициран като много голяма онлайн платформа съгласно Законодателни акт за цифровите услуги и следователно ще има само четири месеца, за да стане напълно съвместим с регламента. В допълнение, компанията се ангажира да изпълни редица ангажименти съгласно Укрепения кодекс на практиката относно дезинформацията, включително предоставяне на достъп до данни за изследвания на дезинформация. EDMO силно насърчава Twitter и всички платформи да изпълняват тези ангажименти.

Oграничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна: Регламент (ЕС) 2023/427

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикувана серия актове, свързани с ограничителните мерки на ЕС по повод войната в Украйна – очаквания десети пакет. Има промени и в частта, отнасяща се до противодействие на пропагандата.

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/427 НА СЪВЕТА от 25 февруари 2023 година  за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна предвижда, на първо място, разширяване на списъка на  образуванията, пряко подкрепящи военно-промишления комплекс на Русия във военната ѝ агресия срещу Украйна, на които са наложени по-строги ограничения  –  като в този списък се добавят 96 нови образувания.

По отношение на пропагандните медии в съображенията на регламента се казва следното:

(9) С Решение (ОВППС) 2023/434 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руските медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и забраната за излъчване на тяхно съдържание.

(10) Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави, а и на Съюза и неговите държави членки. Мишена на пропагандата по-специално станаха — многократно и последователно — европейските политически партии, особено по време на избори, а също така гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руските етнически малцинства, половите малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

(11) С цел да обоснове и подкрепи агресивната си война срещу Украйна Руската федерация предприе продължителна и съгласувана пропагандна дейност, насочена към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

(12) Тази пропаганда се осъществява чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобна дейност пряко и сериозно заплашва обществения ред и сигурността на Съюза. Тези медии са основен инструмент за извеждане на преден план и изразяване на подкрепа за агресивната война срещу Украйна, както и за дестабилизиране на съседните на Украйна държави.

(13) С оглед на сериозната обстановка и в отговор на агресивната война на Русия срещу Украйна е необходимо, в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатото в член 11 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за спиране на дейностите по излъчване на такива медии — в Съюза или насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят докато се прекрати агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандна дейност срещу Съюза и неговите държави членки.

(14)  В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива, както и право на собственост, тези мерки не пречат на медиите и техния персонал да извършват в Съюза дейност, различна от излъчване, например проучвания и интервюта. Тези мерки в частност не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.

(15)  С цел да се осигури съгласуваност с процедурата, предвидена в Решение 2014/512/ОВППС за спиране на действието на лицензиите за излъчване, Съветът следва да упражни изпълнителни правомощия, за да реши, след разглеждане на съответните случаи, дали по отношение на няколко образувания, изброени в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014, ограничителните мерки да започнат да се прилагат от посочената в настоящия регламент дата.

Предвижда се Приложение XV на Регламент 2014/833  (списъкът на медиите, към които се прилагат ограничителни мерки) да се допълни в съответствие  с Приложение V към настоящия регламент,  от 10 април 2023 г.,  и ако Съветът, след като разгледа съответния случай, вземе решение за това чрез акт за изпълнение (т.20). Изпратено е известие на засегнатите медии.

RT Arabic 

Sputnik Arabic

Защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и практиката на ЕСПЧ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съд по правата на човека е издал информационен лист  за практиката си по темата.

Повод е новото решение  на Голямата камара от 14 февруари 2023 г.,  по делото Halet v. Люксембург. Към днешна дата понятието „лице, сигнализиращо за нередности“, не е съществувало в практиката и   Съдът се е въздържал  от абстрактно и общо определение. Ето защо въпросът дали физическо лице,  сигнализирало за нередности, се  ползва  от защитата на член 10 от Конвенцията изисква оценка, която взема предвид обстоятелствата на всеки случай и контекста на случая.

Съдът прилага критериите, определени от него в Решение по делото Guja срещу Молдова, постановено от Голямата камара на 12 февруари 2008 г.

DSA: много големите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

123

Текат срокове по DSA за определяне (по декларация) на много големите онлайн платформи (VLOP) и другите адресати на регламента, за които са предвидени специални задължения – съгласно член 33

Член 33

Много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

1.   Настоящият раздел се прилага за онлайн платформи и онлайн търсачки, чийто брой средномесечни активни получатели на услугата в Съюза е равен на или по-голям от 45 милиона и които са определени като много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съгласно параграф 4.

Martin Husovec om LSE информира в социалната мрежа Twitter как изглежда картината:

8 VLOPs (Facebook, Instagram, LinkedIn, Pinterest, Snapchat, TikTok, Twitter, YouTube,),

2 app stores (Google, Apple),

3 marketplaces (Amazon, Bookingcom, Google Shopping),

1 maps (Google Maps),

1 wikipedia (Wikipedia) and

2 VLOSEs (Bing, Google) = 17 VLs

Не са VLOPs: eBay, Airbnb, Dailymotion, PornHub and other porn sites.

Липсват Spotify, Reddit, Etsy.

Тарифа за предизборните предавания по БНТ и БНР за изборите на 2 април 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С ПМС №26/2023 е приета   Тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители на 2 април 2023 г.

Постановлението се приема на основание чл. 197 от Изборния кодекс.

САЩ: ВС гледа две дела, от които зависи бъдещето на интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Списание New Yorker ги нарича „случаите, които могат да счупят интернет“. Google, гигантската търсачка и майка на YouTube, уебсайтът за споделяне на видео, засегнат по едно от делата, смята, че промяната в §230 CDA (неотговорността на посредниците за съдържание на трети лица) би застрашила основните функции на интернет.

Случаите, които се разглеждат от Върховния съд на САЩ във вторник и сряда, 21 и 22 февруари, са свързани със защитата на посредниците онлайн за незаконно съдържание.

В Париж през 2015 г. е убит Нохеми Гонзалес, 23-годишен американски гражданин, чиито родители търсят обезщетение от Google. Делото е Gonzalez v. Google.

Атака на групировка “Ислямска държава” в нощен клуб в Истанбул през 2017 г. убива 39 души, включително йорданския гражданин Наврас Аласаф, чиито американски роднини водят дело срещу Google, Facebook Inc. и Twitter Inc. Делото е Twitter Inc. v. Taamneh.

В съдебните дела се твърди, че интернет компаниите са позволили публикуване на видеосъдържание, подбуждащо към насилие, и друго съдържание, което радикализира и насърчава към тероризъм.

Интернет компаниите отговарят, че работят добросъвестно за недопускане и отстраняване на съдържание, свързано с тероризма, и че не носят отговорност за терористичните действия.Те казват, че инвестират милиарди долари в разработването на сложни системи за безопасност и сигурност, които работят за бързо идентифициране, блокиране и премахване на терористично съдържание – обикновено преди изобщо да бъде видяно от всички потребители.

Опасенията за съдбата на §230 са свързани и с поведението на съдиите, като например съдия Кларънс Томас. В две становища през 2020 г. и 2021 г. Томас твърди, че §230 се тълкува твърде широко.„Днешните цифрови платформи предоставят възможности за исторически безпрецедентни количества реч“, пише Томас в становище от 2021 г. по Байдън v Knight First Amendment Institute . „Също така безпрецедентен обаче е концентрираният контрол върху толкова много реч в ръцете на няколко частни лица. Скоро няма да имаме друг избор, освен да разгледаме как нашите правни доктрини се прилагат към силно концентрирана, частна информационна инфраструктура, като цифровите платформи.”

Тези проблеми ще се появят по-ясно в случаи, произтичащи от законите за модериране на съдържание, приети в два щата – Тексас и Флорида. Тексас, един от двата щата, които са приели закони, забраняващи на платформите на социалните медии да цензурират реч въз основа на гледна точка, твърди в кратка информация по делото Google , че „прекалено широко тълкуване“ на §230 ще затрудни прилагането на неговия закон. Той е реакция на възгледа, че “големите технологични компании цензурират и премахват съдържание, изповядващо консервативни политически възгледи, въпреки липсата на имунитет срещу подобни действия в текста на §230, според сенатора Тед Круз, R-Тексас.

Адам Липтак пише, че ВС на САЩ отлага гледането на двата закона за съответствие с Първата поправка, като иска от администрацията на Байдън становище по казуса дали Конституцията позволява на Флорида и Тексас да попречат на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.Ако съдът в крайна сметка разреши разглеждане, както изглежда вероятно, той ще изслуша аргументите не по-рано от октомври и вероятно няма да излезе с решение до следващата година.

Много хора вече вярват не без основание, че платформите не са неутрални, ползват личните данни на потребителите и приоритизират съдържанието така, че да увеличат максимално престоя в платформите, да увеличат максимално рекламите и да увеличат максимално техните печалби.

*

§230 CDA:

“No provider or user of an interactive computer service shall be treated as the publisher or speaker of any information provided by another information content provider,”

NYT – първи впечатления от процеса във вторник

EK публикува Насоки за медийна грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Наскоро преразгледаната  Директива за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD)  изисква от държавите да насърчават и предприемат мерки за развиване на умения за медийна грамотност и да докладват периодично за тези действия.

Член 33а изисква първият доклад за мерките за медийна грамотност да бъде предаден до 19 декември 2022 г. България предаде доклада си по чл. 33а, параграф 3 от AVMSD

Публикуваните сега насоки  са предвидени в помощ на подготовката на тези доклади от  държавите.  Малко късно – но така или иначе, полезно е да се  знае позицията на ЕК.

Download