Contournement des sanctions européennes à l’encontre de RT et Sputnik, épisode 458.
La maison mère de RT, TV Novosti, a enregistré le 31 juillet 3 nouveaux noms de domaines permettant d’accéder au site web germanophone de groupe, RT DE, notamment le domaine freeassange[.]tech. pic.twitter.com/q7llYLDX75
Според съобщения в Twitter/Х компанията-майка на RT – TV Novosti – регистрира на 31 юли 2023 г. три нови имена на домейни, позволяващи достъп до немскоезичния сайт на групата, RT DE. Между тях по-специално е домейн freeassange.tech.
RT DE е част от мрежата RT, руска държавна международна медийна мрежа, финансирана от руското правителство. Медията RT DE е забранена в Германия през февруари 2022 г., но все още има достъпно интернет присъствие в Германия.
Заобикалянето на санкциите показва за пореден път, че противодействието на пропагандата и дезинформацията става най-сигурно чрез работа с хората, чрез убеждение и информиране с факти. Това е дълъг процес, отнема време и иска постоянство и държавна политика. Техническите средства дават незабавен ефект, ограничават донякъде разпространението на дезинформацията, но се намират начини те да бъдат заобиколени – в случая чрез достъп до огледални сайтове – копия на уебсайта на RT, до които може да се стигне чрез други уеб адреси.
Окръжният съд в Амстердам e отказал да разпореди възстановяване на два видеоклипа за ефективността на веществото хидроксихлорохин за лечение на Covid-19-в канал на Café Weltschmerz в YouTube. И двата видеоклипа съдържат запис на разговори, в които се твърди, че хидроксихлорохин (HCQ) е работещо и доказано лекарство срещу Covid-19.
YouTube премахва видеоклиповете от тяхната платформа, като аргументира, че са нарушили политиката на YouTube по отношение на Covid-19. Подаден е иск срещу Google Ирландия и Google Нидерландия с аргумент, че платформата за споделяне на видео е нарушила договора с Café Weltschmerz като потребител на тяхната услуга и правото на свобода на изразяване по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека.
Окръжният съд в Амстердам приема, че съдържанието и в двата видеоклипа е дезинформация и потенциално би могло да бъде вредно и опасно.
За тези, които смятат, че и лъжата има право на живот и пр. Невярната информация не е част от дебатите, които платформата би следвало да допусне, се казва в решението.
Сега, а след това и други медии, изнасят информация, че лидерът на Възраждане Костадин Костадинов е осъден да плати 5000 лева на журналиста Васил Иванов за клеветнически твърдения.
“С изявленията, „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“; „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“; направени от ответника К., се внушава, че ищецът И. се поддава в професионалната си работа на поръчки на управляващите, а репортажите му са поръчкови, нералистични и подвеждащи. Внушението е, че в репортажите си ищецът не представя точна, вярна и проверена информация, а преднамерено изкривена, като срещу заплащане изготвя подвеждащи материали. Според речника на синонимите в българския език, синоними на глагола „навеждам“ са: прегъвам, свивам, прекланям, привеждам, превивам, всички със съдържание, което е смислово противоположно на принципа на журналистическа и редакционна независимост, залегнал в Етичния кодекс на българските медии.
Въпросните изявления са обидни – унизителни за честта и достойнството на ищеца като разследващ журналист, награждаван за професионални достижения от колегите си /Награда на СБЖ- 2006г., номинация за награда за журналистика „Валя Крушкина“ 2016г./, както и клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за ищеца, внушават че рпортажите му са в услуга на управляващите и по тяхна поръчка. Последното твърдение не е истина, доколкото тези обстоятелства не са доказани от ответника в хода на процеса. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.”, в този смисъл – решение № 369/26. 11. 2015 г., по гр. д. № 2098/2015 г„ ВКС, ГК, 4 г.о.
Решаващият състав намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“; „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“ представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.”
Според решението, “в процесната статия водещ въпрос не е личността на ищеца, а състоянието на медийната среда у нас, през процесния период. Публикацията адресира всъщност коментира обществения проблем за свободата на словото в Република България, и съдържа оценъчни съждения.“
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Правото на свободно изразяване на мнение има конституционна основа: Всеки има право на свободно изразяване на мнение (член 39, ал.1).
Това право има своите ограничения и конституционни предели: Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (член 39, ал.2).
Пределите се уточняват в различни закони, но новина от днес осветява една възможност за ограничаване на свободата на изразяване (възможно е тя да е широко известна, но за мене не е била):
Дисциплинарната комисия (ДК) към Българския футболен съюз налага по-високи глоби за неценцузрни скандирания на феновете. Те вече са 2000 лева за еднократно и 3000 лева, ако се повторят повече от веднъж на мач. Това става ясно от решенията на ДК от началото на сезон 2023-2024 и се потвърждава от Дисциплинарния правилник. От 2017 г. футболният съюз въведе глоби за нецензурни скандирания, като до този сезон те бяха по 1000 лв. на мач, независимо колко пъти се повтаряха. (Дневник)
Дисциплинарната комисия е предвидена в Устава на БФС, размерът на санкцията е записан в Дисциплинарния правилник по чл.71, ал.2 на Устава (извадката е на Сега):
Ще се наложи още да почета за правното основание на това ограничение, вярвам, че ограничения на правата не се налагат с подзаконови актове.
The LocalMedia4Democracy project подкрепя малки регионални медии в населени места и региони, където достъпът до информация е значително ограничен. Тази схема за безвъзмездни средства се управлява от Journalismfund Europe и International Media Support (IMS) и е съфинансирана от Европейската комисия.
17-те медии са от Белгия (1), Хърватия (1), Франция (2), Унгария (2), Ирландия (1), Италия (1), Латвия (1), Литва (1), Полша (4) , Португалия (1), Румъния (1) и Испания (1). Общата сума, разпределена между 17-те предложения, беше 524 265 евро.
Европейската комисия отправя покана за представяне на предложения за проекти, които имат за цел да разкрият как се появяват и разпространяват посланията, свързани с дезинформация онлайн и офлайн. Конкретно проектите трябва да са насочени към анализ на дезинформацията по теми като войната на Русия срещу Украйна, изборите и ЛГБТК+ общността, както и да помогнат за справяне с ефекта от тези послания в обществото. Настоящата покана се основава на подобен пилотен проект, който вече е в ход след покана за представяне на предложения, публикувана през юли 2022 г.
Тази нова покана включва финансиране от ЕС в размер на почти 1,2 милиона евро, за да се помогне за по-доброто разбиране на начина, по който дезинформацията се създава и разпространява, как тя оформя съзнанието на хората, както и въздействието й в реалния живот. Това е особено важно в контекста на невярната и подвеждаща информация относно незаконната война на Русия срещу Украйна, която може да дестабилизира демокрациите, и вредата, която дезинформацията може да причини на интеграцията и равенството на ЛГБТК+ общността, както и въздействието на дезинформацията върху демократичните избори за Европейски парламент през 2024 г.
В допълнение към работата на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), избраният проект следва също така да предложи стратегии и мерки, бъдещи политически действия и нови практики в подкрепа на положителните послания, и противодействие на фалшивите и вредни послания, включително чрез разобличаване на очаквани бъдещи дезинформационни послания.
Крайният срок за кандидатстване е 22 септември 2023 г., а избраният проект се очаква да започне през септември 2024 г. Право да кандидатстват имат университетите, научноизследователските центрове, НПО, публичните органи и други.
Повече информация за поканата за представяне на предложения можете да намерите тук.
В българските медии този факт отсъства, което е странно предвид обичайно големия интерес към обществените медии, многобройните идеи и непрестанното позоваване на чужд опит и “в Европа е така”.
Предвижда се създаване на холдингFrance Médias. Холдингът отговаря за определянето на стратегическите насоки на France Télévisions, Radio France, France Médias Monde и Националния аудиовизуален институт, в които пряко държи целия капитал, и за координиране на усилията им за изпълнение на обществените им мисии. Собственик на холдинга е държавата. Преди Франция подобен ход извърши Унгария – и беше подложена на силни критики.
Мотивите са патриотични, в заглавието на законопроекта фигурира аудиовизуалният суверенитет. Присъства и редовният за Франция аргумент за риска от „маргинализация“ на обществения сектор поради нарастващата мощ и присъствие на американския фактор – в случая стрийминг платформите. Обединения има и в частния сектор – подобна стъпка е предприета от TF1 и M6.
Холдингът ще се управлява от Съвет, състоящ се от председател, директор и 11 избрани по сложен начин съветници. Техният мандат за период от пет години може да бъде подновен.
Председателят и директорът ще се избират от регулатора (не от президента) по предложение на Съвета на директорите на компанията. Комисия по назначенията в рамките на борда на директорите гарантира прозрачността на критериите за подбор, почтеността и компетентността.
Предвижда се нов принцип на финансиране – край на таксите, преминава се към бюджет. Макрон казва, че е обещал на 23 милиона домакинства да не плащат повече такса 138 евро за радио и телевизия. По този случай вече е имало стачки на служителите “срещу идващата несигурност”.
Общественото радио не е щастливо, президентът на Radio France Сибил Вейл казва за Le Figaro , че не подкрепя такова сливане: „нито Radio France ще помогне на France Televisions да устои на Netflix, нито France Televisions ще ни помогнат по отношение на Spotify. ”
И преди тези дебати да са се разгорели тук, защото “в Европа е така”, да напомня колко по-лесно е да се овладее един холдинг вместо съставните му части.
Френският парламент прие закон за регулиране на дейностите на влиятелните лица в социалните медии в опит да ограничи промотирането на опасни продукти и тенденции, пише Евронюз. Проектът е внесен от двама депутати, но е подкрепен от целия политически спектър.
Във Франция има около 150 000 инфлуенсъри, като действията на някои от тях са обект на критики.
Причините са различни – от насърчаването на потреблението на опасни продукти до измами.
В текста се предлага правно дефиниране на инфлуенсърите като „физически или юридически лица, които срещу заплащане ангажират известността си за популяризиране на стоки и услуги онлайн.
Забранява се популяризирането на определени практики – като козметична хирургия и терапевтично въздържание – и на медицински изделия, а също на продукти с никотин.
Ограничения има по отношение на спортни залагания и хазарт.
Инфлуенсърите са длъжни да разкриват дали изображенията в рекламата са подложени на обработка.
Наказанията за неспазване могат да достигнат до две години затвор и глоба от 300 000 евро.
Законът включва и мерки за търсене на отговорност от платформите.
Смята се, че за първи път в ЕС отделен закон урежда правното положение на инфлуенсърите и на техните агенти. Законът е приет, след като министърът на икономиката предупреди, че секторът “не може да бъде Дивият запад“.
Като се има предвид влиянието на Франция в глобалната модна и луксозна индустрия, е вероятно този закон да вдъхнови и други държави да последват примера, което ще доведе до по-отговорен и прозрачен маркетинг.
Още от 2021 г. във Франция органът за саморегулиране в рекламата Autorité de Régulation Professionnelle de la Publicité (ARPP) издава сертификати за отговорни инфленсъри след полагане на онлайн изпит за познаване на правилата, свързани с тяхната дейност.
Шумно образуваните дела бяха тихо прекратени, по-специално по случая с проф. Сербезова беше установено, че действията й по огласяване на лекарствен дефицитги не са съставомерни:
“Oбв. C. e cпoдeлилa пyбличнo инфopмaция в cфepaтa, в ĸoeтo e билa пpoфecиoнaлнo aнгaжиpaнa, ĸoятo нeйнa тeзa впocлeдcтвиe e възпpиeтa ĸaтo дъpжaвнa пoлитиĸa – нaлoжeнa е зaбpaнa зa изнoc нa лeĸapcтвeни пpoдyĸти oт тepитopиятa нa P.Бългapия имeннo във вpъзĸa c нeдoпycĸaнe нeдocтигa им в cтpaнaтa.”
Тези дни Софийският районен съд е възобновил делото срещу Костадин Костадинов за всяване на паника. За разлика от проф. Сербезова и Георги Георгиев от БоецКостадинов е твърдял, че въведените от българските власти ограничителни мерки заради пандемията от коронавирус са “пропаганда за отклоняване на вниманието и не са в интерес на гражданите”.
След цялата сага с ваксинираните антиваксъри от Възраждане днес се вижда подривната роля на Костадинов и Възраждане по отношение на разпространението на ковид и защитата от него. “Процесът е насрочен за 25 септември, след като от Народното събрание са потвърдили пред съда, че Костадинов е без имунитет по конкретното наказателно производство.”, пише Сега.
Предложен е законопроект за медиите, в който има неприемливи идеи, пише Index HR. Ето и главното от публикацията:
Снимка: Index/Slobodna Dalmacija
Нина Обулен Коржинек, министър на културата и медиите, дава в законопроекта идея за ценз: професионални журналисти и фоторепортери могат да бъдат само вписаните в регистър.
Пари само за ежедневната преса чрез Хърватски пощи
Освен това се въвежда задължение за държавните компании да изразходват 20 процента от средствата си за промоция и реклама в ежедневната и седмичната преса.
Порталите се облагат със специален данък за онлайн реклама в размер на 10 процента, който в бъдеще ще се регулира от Министерството на финансите. Парите от този данък ще бъдат насочени към издръжката на печатните медии, тоест към Фонда за насърчаване на плурализма, от който се изплащат държавните субсидии за печатните медии.
Само вестници, които излизат поне 240 дни в годината и трябва да се разпространяват в поне два окръга, ще получават субсидии за печат. За да получават субсидии, всекидневниците трябва да имат договор с Хърватски пощи за разпространение на пресата, тъй като директните субсидии се дават на Хърватски пощи!
Държавните компании трябва да финансират печатните медии
Ежедневната преса ще получава подкрепа на принципа “разпространен екземпляр от вестника”. Правителството подпомага и електронните издания, но само тези със “собствена версия в общата информационна преса, която частично се припокрива в редакционното си съдържание”. Това означава, че субсидии отиват само електронните издания на печатните медии.
Освен това, органите на държавната администрация, агенциите и публичните институции трябва да изразходват най-малко 20 на сто от годишната сума, предназначена за популяризиране и реклама, в ежедневния и седмичния печат на вписаните в регистъра медии. Рекламните отчети трябва да се представят на Медийния съвет.
Два органа ще станат особено важни за журналистическите свободи, единият избран от политиците, а другият от работодателите
Същите тези медии могат също така да поискат безвъзмездни средства за финансиране на специални проекти като производството на качествено съдържание, четене и информиране на по-младото население, проекти за медийна грамотност и сближаване на печатни и електронни публикации. Те могат да искат тези субсидии два пъти годишно. При кого отиват парите, определя нов орган – Експертен съвет.
Това е идеята за финансиране на търговските медии с публичен ресурс на проектен принцип.
Членовете на регулатора (Медийния съвет) се назначават и освобождават от парламента по предложение на Комисията по информация, информатизация и медии, което означава, че той ще бъде политически орган от четирима членове и председател и ще се избира за срок от пет години.
Регистрация на журналистите
Експертният съвет се формира така: един член от всички представителни сдружения на журналисти и фоторепортери, един – от всички представителни сдружения на издателите на печатни медии, един – от всички представителни сдружения на електронни медии заедно, един – от всички държавни и частни юридически факултети заедно и един – от всички частни и държавни факултети, които изучават журналистика.
Ако професионалните сдружения не могат да постигнат съгласие, тогава се избира този член, който идва от сдружението с най-голям брой членове, вписани в Регистъра на журналистите, т.е. Регистъра на издателите на медии. Що се отнася до факултетите, при липса на споразумение за член ще се определя който има най-много студенти.
Професионален журналист и фоторепортер е само този, който е вписан в регистъра на професионалните журналисти и фоторепортери. Регистърът на професионалните журналисти ще се поддържа от Агенцията за медии, а критериите ще се съдържат в Правилника за професионалната журналистика, на първо място образованието.
Непубликуване не изисква мотиви
Решението се взема от Експертния съвет. Той ще има и роля при дела срещу журналисти и медии, като ще представя становище по SLAPP дела, което не е обвързващо за съда, но съдът ще трябва ясно да посочи при произнасяне дали е взел предвид становището на Експертния съвет.
Според закона доставчикът на медийна услуга не е длъжен да публикува статия, направена по трудово правоотношение, по поръчка или в изпълнение на друго договорно задължение, нито е длъжен да посочи защо.
„Доставчикът на медийната услуга, главният редактор и други редактори не са длъжни да обясняват причините за непубликуването на журналистическа публикация“, гласи законопроектът, който всъщност представлява легализиране на цензурата.
Важни промени се отнасят и до защитата на източниците на информация. А именно Министерството на културата предлага журналистът да сподели информацията за неназования източник с главния редактор. В този случай всички разпоредби за защита на източниците на информация ще се прилагат не само за журналиста, но и за редактора.
