Tag Archives: Media Law

Журналистическото изключение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2021 ВАС е приел важно решение за журналистическото изключение (85 GDPR) – Решение 11 636 / 16 ноември 2021 година. 

Повод е публикация в ПИК, достъпна за неограничен брой лица, в която неправомерно е разгласена информация относно физическата идентичност на жалбоподателя (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) – лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от А. Оскар против решение № 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11856/2020 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 40 състав, с което е отменено по жалба на “Пик Нюз” ЕООД, решение № ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), втората жалба е на КЗЛД.

AССГ  е посочил, че данните, които са публикувани на сайта ПИК са общодостъпни посредством публичния Имотен регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, като на основание чл. 93, ал. 1 ЗКИР всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство. По тези причини съдът е счел, че “Пик Нюз” ЕООД не е осъществил вмененото му от КЗЛД нарушение.

ВАС:

Правилни са  принципните разсъждения на АССГ относно двете конкуриращи се в случая права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, характера на същите, както и че е необходимо да бъде преценен баланса между тях, доколкото и двете не са абсолютни, в това число и в контекста на изискванията на чл. 5, §1 б. “в” от ОРЗД. Коректно е и позоваването на решение № 8 от 15.11.2019 г., постановено по конституционно дело № 4/2019 г., по отношение аргументите, обосноваващи необходимостта от конкретна преценка на баланса на споменатите конкуриращи се права.

Именно по отношение преценката на баланса на двете права, съдът е извел изводи, които не са съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Не може да бъде споделен изводът на АССГ, че при постановяване на решението си КЗЛД е нарушила материалния закон, приемайки, че от администратора на лични данни е допуснато нарушение на принципа на “свеждане на данните до минимум”. С публикуване на първите шест цифри от ЕГН на А. Оскар, както и с публикуването на адреса на притежавания от него имот, правилно КЗЛД е приела, че прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация, с което е нарушен баланса между двете конкуриращи си права. Необходимостта от информиране на обществото, относно фактите, предмет на статията в електронната медия, могат да бъдат удовлетворени и без посочване на рождената дата на коментираната публична личност и точния номер на апартамента му и идентификатора на имота.

Според ВАС в решението на Конституционния съд правилно са  обобщени   критериите за оценка на баланса между конкуриращите се права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни: оценка на приноса към дебат от обществен интерес, преценка на известността на засегнатото лице, обсъждане на предмета на журналистическия материал, досегашното поведение на засегнатото лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, обстоятелствата относно получаването на публикацията.

Естествено, че правилно са обобщени – КС тук  цитира критериите на ЕСПЧ, нали точно в  това е същността на решението на КС: да се следва алгоритъма на ЕСПЧ и да не се импровизира с национални критерии в отклонение от посочените.

Тези именно критерии  са взети предвид от КЗЛД – поради това АССГ е трябвало да отхвърли жалбата на ПИК срещу решението на КЗЛД.

Изслушване на Христо Грозев в парламентарната комисия за контрол над службите и СРС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 5 януари 2023 г.  парламентарната комисия  за контрол над службите и специалните разузнавателни средства изслуша  чрез онлайн връзка Христо Грозев, изпълнителен директор на разследващата журналистическа група “Белингкат”, който наскоро беше обявен за издирване от руското правителство – видео

Христо Грозев посочи, че няма  информация на какво основание е издирван.  Според държавната новинарска РИА “Новости”  причината е разпространяване на неверни твърдения за руската армия.

“Ако е така и се издирват граждани на ЕС, това е  голяма заплаха към всички журналисти и хора по света”, каза Грозев по време на изслушването.

Проект за решение, внесено от ПП

Светлин Михайлов vs Борис Митов: според САС клеветническо е твърдението за близост на съдията до ДПС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Борис Митов, преди време журналист в Медиапул, сега в Свободна Европа,  е автор на четири публикации за съдията Светлин Михайлов, тогава кандидат за председател на СГС, сега съдия в САС.

Съдия Михайлов съди Борис Михайлов за засягане на доброто име и печели делото на първа инстанция. Според решението на съдия Даниела Попова от СГС  за съдията не може да се каже, че е скандален, от което следва  рекордното обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски за журналиста Борис Митов, Фондация Инфоспейс и Медиапул  ООД –  вж  Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален.  Първоинстанционното решение   е удивително далече от стандартите на Европейския съд за правата на човека – за преобладаващ обществен интерес, за политическо слово, за ниския праг на защита от критика на публичните личности, за разликата между оценки и твърдение за факти и, накрая, за отговорната журналистика.

Стана известно решението на втората инстанция.

Тричленен състав с председател Елизабет Петровa и членове Катерина Рачева и Мария Райкинска с докладчик Катерина Рачева потвърждава частично решението на СГС, като осъжда Борис Митов и Медиапул да заплатят солидарно на ищеца  Светлин Михайлов  обезщетение от 4000 (четири хиляди) лева на основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди от две от публикациите.

  • Изводът за необходимост от обезщетение  се базира на следния абзац:

“Ползването на благоразположението на ДПС обаче според настоящия съд е позорящо обстоятелство, като съдът не споделя доводите на ответниците, че тъй като става дума за уважавана партия от 30 години в политическия живот, не може да се говори за клеветническо твърдение. Няма съмнение, че ДПС е част от политическия живот повече от
30 години, но съдията според законовите и етичните норми не би следвало да се радва на благоразположението на който и да е участник в политическия живот. В статията информацията е поднесена така: „в съдийската гилдия неофициално се говореше“. След като не е посочен авторът на изявлението, а същото е представено като слух, в тежест на
ответниците е да докажат верността на твърдението, което те не са сторили по делото. Ето защо, за това твърдение следва да се носи отговорност от автора.”

Ако благоразположението на ДПС е факт, отговорност за твърдение за факт не се носи. По делото е приложено доказателство,  че тогавашният шеф на градския съд Светлин Михайлов е сред номинациите на ДПС за член на Висшия съдебен съвет и съдът не е коментирал доказателството. Твърдението   е обявено в решението за клеветническо, тоест за съда не е доказана верността на твърдението. ЕСПЧ в такива случаи анализира дали е налице достатъчна фактическа основа. В случая твърдението за благоразположение на ДПС има фактическа основа и това  се коментира в статията на Медиапул по темата.

  • САС се отклонява от изводите на СГС  по отношение на квалификацията “скандален” и “позор за съдебната система” и ги квалифицира като допустими оценки в рамките на правото на изразяване на мнение:

“Съдът намира, че думата „скандален“, използвана многократно по повод времето, през което ищецът е бил председател на СГС, представлява оценъчно съждение. Тази оценка следва да се прецени като негативна, но в рамките на свободата на словото, доколкото не се засяга личната чест и достойнство. Позоваването на думите на А. Х. А. (обвинение в подкуп) и на К. П. („позор за съдебната система“) без съмнение не е противоправно, както се посочва и във въззивната жалба, тъй като е цитиран авторът на изявленията. Самият ищец не търси вреди от точно тези изрази, поради което и преценката за противоправност в случая е без значение. Назоваването на ищеца „милионер“ и посочването, че притежава шест
недвижими имота, не представлява клевета, тъй като не е за позорящо обстоятелство или престъпление, нито пък е обида, защото не е унизително за честта и достойнството.”  

  • Има основание за известно удовлетворение от отпадането на обезщетението по първоинстанционното решение и от позоваването на  баланса между правата по чл. 10 и чл.8 от ЕКПЧ, каквото абсолютно липсва в решението на СГС, но остават въпроси, свързани с мотивите. Не изглежда   обосновано заключението, че твърдението за благоразположение на ДПС, съответно за близост до ДПС,  е клеветническо, доколкото то има фактическа основа – а именно това е характерно за отговорната журналистика.

Не е известно дали решението е обжалвано,   надявам се да е така.

Продължавам да смятам, че в това дело има елементи, присъщи на SLAPP делата:  дълго време вниманието на журналиста, а и времето на съдилищата,  ще бъде ангажирано с небосновани атаки на човек, оценяван като скандален и позор за съдебната система. .

Отново за прилагането на санкциите на ЕС по отношение на пропагандните медии на Кремъл

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Този въпрос не е в дневния ред на българските медии, не е в дневния ред и на българските граждани, които да упражняват граждански контрол за спазване на правото на ЕС.

По изключение има публикация в Свободна Европа за прилагането на санкциите на ЕС в България – във всички сектори. Радан Кънев участва с мнение.

Тази именно публикация е повод отново да се напомнят фактите за ограничителните мерки на ЕС по-специално в медийния сектор.

След анексирането на Крим от Русия Европейският съюз прие регламент (Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна), допълван през 2022 с нови регламенти по повод войната на Руската федерация. Регламентът е правен акт, който е задължителен в своята цялост и е пряко приложим, обвързва физическите и юридическите лица в държавите от ЕС.

До края на 2022 ЕС е приел девет пакета ограничителни мерки.

Ако говорим само за ограничителните мерки в медийния сектор:

  • Трети, шести и девети пакет съдържат ограничителни мерки по отношение на конкретно посочени пропагандни медии, определени в  постоянно допълваното Приложение XV на Регламент 833/2014.

  • Паралелно с това има ограничителни мерки към категория медии, които не са изрично и поименно посочени, но държавите трябва да ги установят – това са медии, финансирани от лица от ограничителния списък – компании, банки и др.

  • Паралелно с това има ограничителни мерки към разпространителите по какъвто и да е начин в каквато и да е среда на това съдържание
  • и накрая – към лицата, занимаващи се с реклама  на медиите, по отношение на които се прилагат ограничителни мерки.

Прилагат ли се в България санкциите по отношение на пропагандните медии на Кремъл? Поне два фактора заслужават внимание:

Първо, един голям общ (хоризонтален) законодателен дефицит – няма закон, който да дава правната основа на прилагането на санкциите. В нестабилната политическа обстановка няма и да има, затова е регистриран опит за постановление на МС – но и такова не е прието. Не че постановлението (доколкото се вижда от проекта) създава ред – но поне предвижда създаване на координационен орган, който да създава ред и да изясни за кого какви задължения възникват.

Второ, регулаторна съпротива. Председателката на СЕМ гласува “въздържала се” за прилагане на третия пакет,  за шестия  пакет СЕМ само слага връзка към регламента на сайта на регулатора, а  деветият пакет дори не е влизал в дневния ред.  В свои публични изяви председателката  квалифицира прилагането на санкциите на ЕС като противоконституционна цензура. 

Гледната точка на  законодателите  в ЕС е друга:  че  санкциите са легитимно и законно средство  срещу агресор.  Нещо повече:  на 28 ноември 2022 Съветът на ЕС  решава единодушно да добави нарушаването на ограничителните мерки в списъка на европрестъпленията, включен в Договора за функционирането на ЕС.

 

 

САЩ: споразумение по колективния иск срещу Meta по повод предоставяне на лични данни на трети страни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Собственикът на Facebook Мета се съгласи да плати 725 милиона долара за уреждане на съдебно дело за нарушение на данните, свързано с политическата консултантска компания Cambridge Analytica.

БиБиСи информира:

Предложената сума е най-голямата в колективен иск в САЩ за  достъп до личните данни на потребителите на Facebook. Жалбата е подадена от името на  клас потребители на Facebook, чиито лични данни в социалната мрежа са предоставени на трети страни без тяхното съгласие -„между 250-280 милиона“ души. Предложеното споразумение  подлежи на одобрение от федерален съдия в Сан Франциско.

Meta, която не признава  неправомерни действия, заяви, че вече е „преработила“ подхода си към поверителността през последните три години. Експерти смятат, че „Meta вероятно няма да бъде твърде недоволна от тази сделка, но това е предупреждение за социалните медийни компании, че грешките наистина могат да се окажат много скъпи.“

Това споразумение на стойност 725 милиона долара не покрива потребителите в Обединеното кралство, но по-рано тази година  в ОК е подаден иск срещу Meta за няколко милиарда по повод  Cambridge Analytica. Очаква се движение по това дело през 2023. 

Контекстът:

Събирането на лична информация на потребителите на Facebook от приложения на трети страни беше в центъра на скандала за поверителност на Cambridge Analytica, разкрит през 2018 г. Консултантската фирма, вече несъществуваща, е работила за успешната президентска кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. и използва лична информация от милиони американски акаунти във Facebook за целите на профилиране и насочване към избиратели. Фирмата е получила тази информация без съгласието на потребителите от изследовател, на когото е било разрешено от Facebook да разположи приложение на платформата, което събира данни от милиони потребители. Facebook смята , че данните на до 87 милиона души са били неправомерно споделени с политическия консултант.

Отново за ограничителните мерки за медиите, попадащи в обхвата на санкциите на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В предходното включване в този блог писах за известие до медиите, допълнително включени в Приложение XV към Регламент 833/2014 – известието е публикувано на 19 декември 2022 в Официален вестник на ЕС и е насочено към новите четири телевизии в ограничителния списък.

В Официален вестник на ЕС от днес, 22 декември, е публикувано ново известие със следното съдържание:

Известие на вниманието на някои образувания, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) No 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (2022/C 487/02)

Следната информация се предоставя на вниманието на образуванията, посочени в приложения VIII и IX към Решение 2014/512/ОВППС (1) и в приложения XIV и XV към Регламент (ЕС) No 833/2014 (2), както и на Руския фонд за преки инвестиции – образувание, посочено в член 4б от Решение 2014/512/ОВППС и член 2д от Регламент (ЕС) No 833/2014.

Съветът обмисля да продължи да прилага ограничителните мерки спрямо тези образувания.

Засегнатите образувания се уведомяват, че до 3 януари 2023 г. могат да подадат искане до Съвета за получаване на информацията, свързана с продължаването на ограничителните мерки, на следния адрес: Council of the European Union, General Secretariat.

Накратко, вече сме информирани : броят на прокремълските медии в обхвата на санкциите се увеличава (засега под условие, че Съветът вземе такова решение) и при това Съветът обмисля продължаване на срока на санкциите.

Аргументацията се предоставя на засегнатите образувания при поискване.

Девети санкционен пакет: още ограничителни мерки за прокремълски медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С дата 16 декември 2022 в Официален вестник на ЕС се  публикуват решение и регламент за изменение на Регламент 833/2014.

Регламент  2022/2474 НА СЪВЕТА от 16 декември 2022 година
за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Между мерките има и мерки по отношение на нови четири телевизии, които се добавят в съответното Приложение XV на Регламент 833 -NTV/NTV Mir, Rossiya 1, REN TV, Pervyi Kanal.

(6)  С Решение (ОВППС) 2022/2478 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и срокът на забраната да разпространяват създадено от тях съдържание.

С дата 19 декември 2022 в Официален вестник на ЕС  е публикувано следното известие до тях:

Известие на вниманието на NTV/NTV Mir, Rossiya 1, REN TV, Pervyi Kanal във връзка с включването им в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

(2022/C 481 I/04)

Съветът включи посочените по-горе образувания в приложение IX към Решение 2014/512/ОВППС на Съвета (1) и в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета (2) относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с цел тези мерки да бъдат приложени, считано от 1 февруари 2023 г., при условие че Съветът вземе такова решение след като разгледа съответните факти.

Засегнатите образувания се уведомяват, че могат да подадат искане до Съвета за получаване на информацията, свързана с включването им, на следния адрес:  Съвет на Европейския съюз, Генерален секретариат, RELEX.1,  Rue de la Loi/Wetstraat 175, 1048 Bruxelles/Brussel, BELGIQUE/BELGIË.  Имейл: sanctions@consilium.europa.eu

(1)  ОВ L 229, 31.7.2014 г., стр. 13.

(2)  ОВ L 229, 31.7.2014 г., стр. 1.

От това известие става ясно, че (1) мерките са с начална дата 1 февруари 2023 и (2) са под условие – както мерките от шестия пакет, за които Съветът взе предвиденото решение впоследствие.

Новите четири програми са просто добавени в Приложение XV – от което следва, че обхватът на ограниченията е същият, както при програмите, които в момента са в приложението.

За отбелязване е, че обосновката не е публична, а се предоставя след изрично искане до Съвета.

Когато излезе шестият пакет, в България нямаше правен акт за координация на прилагането на санкциите. Сега има поне проект, чийто срок за обществено обсъждане трябва да е изтекъл на 17 декември и МС ще приеме Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз.

По отношение на самите телевизионни програми СЕМ проверява има ли издадени разрешения, но все някой трябва да даде отговор на въпроса кой прилага санкционния механизъм срещу прокремълската пропаганда

  1. по отношение на посредниците;
  2. по отношение на рекламата;
  3. по отношение на лицата от ограничителния списък, които финансират медии с разпространение у нас.

ЕС: Регламент (ЕС) 2022/2474 от 16 декември 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 декември 2022 в Официален вестник на ЕС е публикуван* деветият санкционен пакет.

Както в третия и шестия пакет, и в деветия пакет има ограничителни мерки срещу прокремълски пропагандни медии.

Прессъобщението на ЕК: “добавихме NTV, Pervyi Kanal, Rossiya 1 и  REN TV.”

Досега  RТ , Sputnik,  RTR Planeta, Rossiya 24 и TVCI бяха обект на ограничителни мерки.

Знаем какво следва  – засегнати са три категории лица:

1. телевизиите;

2. посредниците – осъществяващи предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения на съдържанието по т. 1 (член 2е от Регламент 350);

3. производители или разпространители на реклама с всякакво съдържание на продукти или услуги, произведени или разпространени от лицата по Приложението (телевизиите) –  член 2е, параграф 3.

Третият и шестият пакет бяха приложени  по различен начин от медийния регулатор в България:

  • СЕМ с председател Бетина Жотева изпревари третия пакет и приложи ограничителни мерки на основание на Конвенцията за трансгранична телевизия (по която Русия не е страна), а
  • СЕМ с председател Соня Момчилова не прие прилагащ акт, а с прессъобщение уведоми за приетия регламент, който според този състав на регулатора не се нуждаел от от регулаторен акт, защото действал директно.

Крайно интересно е как ще бъде приложен деветият пакет  – или само ще ни съобщят, че такъв съществува.

Вън от това не е ясно дали е проверено кои са медиите, финансирани от лица от ограничителния списък, които са разпространявани на територията на България.

*в процес на публикуване

Абсолютистът Мъск спира, пуска, блокира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейски политици са зяявили, че са обезпокоени от спирането на акаунти  на американски журналисти в Twitter, но този ход показва ограниченията на планираните от тях нови правила за онлайн съдържание и медийна свобода онлайн, съобщава Политико.

Министърът по цифровите въпроси на Франция Жан-Ноел Баро казва, че е „ужасен“ от посоката, която Twitter поема при Илон Мъск, след като платформата прекратява акаунтите на девет американски журналисти в изглеждащо произволно решение. „Свободата на печата е самата основа на демокрацията”, казва Баро в Twitter .

Забраната в Twitter за журналисти с ресор технологии от медии като New York Times, Washington Post и CNN изглежда е по причина, че те критикуваха технологичния милиардер и самопровъзгласил се защитник (“абсолютист”) на свободата на словото и писаха за спирането на повече от 20 акаунта, които споделят информация за местоположението на частния самолет на Мъск.

Нито един от забранените журналисти не е получил обяснение за решението на социалната медийна платформа. Не е ясно дали и кога ще бъдат допуснати обратно на платформата.

Vera Jourová от ЕК е предупредила Twitter за възможността от бъдещи санкции по DSA – до 6 процента от глобалните приходи на компанията, ако ограничават базирани в ЕС потребители и съдържание по произволен и дискриминационен начин. 

https://platform.twitter.com/widgets.js

Twitter може да бъде глобен и ако не каже на потребителите защо са били санкционирани. Големите онлайн платформи с над 45 милиона потребители в ЕС трябва да оценят и ограничат потенциалните вреди за свободата на изразяване и информация, както и свободата и плурализма на медиите.

В неочакван обрат Мъск възстанови акаунтите на журналистите, като се позова на проведена от него нова анкета в платформата.

Mike Masnick с пространно проследяване на фактите в тази история

….не става дума за „равно третиране“ на журналистите. Става въпрос за измислянето на глупави произволни правила, които забраняват на журналистите да отразяват всички глупости, които Илон прави…

А също така ce отбелязва блокирането на всякакви връзки към сървъри на Mastodon…

Допълнителен бюджетен трансфер към БНТ и БТА, виждал ли е някой обосновка?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дневен ред на заседанието на МС за 14 декември 2022 г.

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР ПО БЮДЖЕТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ ЗА 2022 Г.

Внася: заместник министър-председателят по социалните политики и министър на труда и социалната политика

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР ПО БЮДЖЕТА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ЗА 2022 Г.

Внася: заместник министър-председателят по социалните политики и министър на труда и социалната политика

  1. РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ № 884 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2022 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ПРОГРАМА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И МЕДИИ ИЗВЪН СТРАНАТА ЗА 2022 – 2023 Г.

Внася: министърът на външните работи

Решенията накратко от сайта на МС:

11. Правителството одобри допълнителен трансфер по бюджета на БТА за 2022 г.

Министерският съвет одобри допълнителен трансфер в размер на 3 000 000 (три милиона) лева по бюджета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2022 г. за закупуване на електромобили, хибридни автомобили и микробуси. Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2022 г.

Със закупуването на електромобили и хибридни автомобили изпълнението на стратегическите цели на БТА да се развива не само като национална, а и като регионална информационна агенция – източник на информация от Балканите за света, както и да поддържа висока информираност в България за нейните съседи ще бъде значително облекчено, ще бъде предоставена възможност на кореспондентите на БТА да бъдат своевременно на мястото на събитията и да отразяват важните за обществеността теми и въпроси.

Разширяването на дейността на БТА във връзка с учредяването на Асоциацията на балканските новинарски агенции – Югоизточна Европа (АБНА-ЮЕ) със седалище в Република България и поетият ангажимент от страна на генералния директор на БТА да бъде генерален секретар на организацията, също налага необходимостта от осигуряване на допълнителни средства по бюджета на БТА за 2022 г.

45. Правителството одобри допълнителен трансфер по бюджета на Българската национална телевизия за 2022 г.

Министерският съвет одобри допълнителен трансфер в размер на 2 000 000 лева по бюджета на Българската национална телевизия за 2022 г. Допълнителните средства се осигуряват за надграждане на техническите и технологични мерки, с цел осигуряване на многослойна защита за постигане на високо ниво на защита на информационната и комуникационната инфраструктура на обществената медия, което ще гарантира запазване на достъпността, целостта, наличността и конфиденциалността на информационните масиви, както и ще се осигури прозрачност и предвидимост на състоянието и поведението на информационно-комуникационната среда, проактивно наблюдение, откриване, реакция и одит. Средствата се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2022 година.

 

56.  Правителството одобри изменения в Програмата за подпомагане на българските организации и медии извън страната

Министерският съвет прие Решение за изменение на Програмата за подпомагане на българските организации и медии извън страната за периода 2022-2023 г. С изменението се внасят уточнения в сроковете за изпълнение на дейностите, с цел пълноценно и ефективно изпълнение на Програмата.

Приемането на проекта на Решение на Министерския съвет ще осигури възможност за реализация на по-широк кръг дейности и ще спомогне за постигането на целите на Програмата – подобрена среда и устойчиви стимули за развитие на българските общности, организации и медии зад граница.

*

Не намирам обосновка за трансфера към БНТ на сайта на БНТ и към БТА на сайта на БТА.

Не съм чула СЕМ да се заинтересува от обосновката на допълнителните трансфери специално към БНТ – или пък, ако на СЕМ е известна причината, не съм чула комуникиране по тази тема.

Възможно е  тези средства да трябват на БНТ за информационна сигурност, както може да се разчете доста неясното съобщение на МС. Но на същото основание от допълнителен трансфер очевидно се нуждае и БНР, предвид кризата от последните дни.*

Не знам необходими ли са на БТА електромобили, но ако за ежегодните  срещи на българските медии се казва, че не се ангажират държавни средства, то тук очевидно се ангажират – “поетият ангажимент от страна на генералния директор на БТА да бъде генерален секретар на организацията [на новинарските агенции от ЮИ Европа]  също налага необходимостта от осигуряване на допълнителни средства по бюджета на БТА за 2022 г.” Налага ли?

А в парламента е внесен законопроект, който освен другото цели да сложи край на допълнителните трансфери за БНТ и БНР.   Тошко Йорданов не го придвижи, дали Иван Ченчев ще прояви интерес – предстои да видим.

*Министерският съвет одобри допълнителен трансфер в размер на 1 660 000 лева по бюджета на Българското национално радио (БНР) за 2022 г. Допълнителните средства се осигуряват за  дейности за постигане на високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи и повишаване нивото на киберсигурност за подсигуряване непрекъсваемостта на програмата в БНР.  Основната цел на предлагания проект на постановление е придобиване на дълготрайни активи и осигуряване на високо ниво на защита на информационната и комуникационната инфраструктура.

Съобщението е публикувано на сайта на БНР на 21 декември 2022.