Tag Archives: Media Law

Комисия за журналистическа етика: Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура или автоцензура, а тяхно задължение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията за журналистическа етика прие на 17 декември 2023 г позиция със заглавие Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура или автоцензура, а тяхно задължение.

Във връзка с появили се в последните дни твърдения и оценки, че саморегулирането на медиите представлява цензура или автоцензура,  по повод  решение на Програмния съвет на Българското национално радио да препоръча на ръководството на програма “Хоризонт” да не излъчва интервюто с руския посланик в България Н.Пр. Елеонора Митрофанова в предаването “Политически НЕкоректно” заради неспазване на журналистическите стандарти, Комисията за журналистическа етика смята за уместно да напомни:

  1. Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура, а тяхно задължение, което представлява неделима част от усилията за поддържане на журналистическата етика.
  2. Професионалното саморегулиране на медиите не е проява на автоцензура, а тяхно задължение. Пред приемане е регламент на ЕС, в който се подчертава, че  стабилното, приобщаващо и широко признато съвместно регулиране и саморегулиране на медиите представлява ефективна гаранция за качеството и професионализма на медийните услуги.
  3. Етичният кодекс на българските медии не съдържа пречка медиите да отразяват позициите на посланици, когато това е необходимо  за пълно и безпристрастно информиране на аудиторията. Във всички случаи, ако се вземе решение за интервю,  от съществено значение е критичната функция на журналистиката.
  4. Редакционният процес изисква рутинно прилагане на етични стандарти още от планирането на предаванията. Късната преценка за съответствието с етичните стандарти създава пространство за външна намеса и последващи предположения, че решенията за редакционното съдържание се  вземат не по силата на професионалното саморегулиране, а под политически натиск – което несъмнено представлява  цензура. Ето защо Комисията препоръчва системно прилагане на етичните стандарти с цел  независимост и безпристрастност на редакционния процес и качествена   журналистика.

Факти

В четвъртък, на 14 декември, в профила на Петър Волгин, водещ на съботната емисия на Политически Некоректно по БНР, програма Хоризонт, се появява информация, че в следващото предаване ще гостува посланичката на Руската федерация. Оповестени са и темите – Паметникът на Съветската армия, Лукойл, войната в Украйна, положението в Русия, българо-руските отношения. Четем, че информацията е известна в редакцията от началото на седмицата. Фотограф на 24 часа в петък вижда Митрофанова да излиза от сградата на БНР и така става ясно, че участието й ще е на запис.

В петък има много реакции от граждани, журналисти, политици – измежду които две реакции имат най-голям отзвук – на Украйна, адресирана до Народното събрание и настояваща за действия срещу пропагандата в БНР, и на Дилян Пеевски, председател на ПГ на ДПС. Текстът на Пеевски на сайта на ДПС е с голяма снимка и заглавие Недопустимо е БНР да стане съучастник в руската хибридна война. В него се казва, че Пеевски ”изразява голямата си тревога от анонса за предстоящо гостуване на руския посланик в ефира на една от най-влиятелните обществени медии – БНР, настоява СЕМ и другите регулаторни органи  да се самосезират, за да не се допусне подобна провокация в национален ефир и да се преустановят всички рискове, свързани с употребата на обществената медия за пропагандни антиевропейски и антидемократични  цели.”

Свикан е Програмният съвет на БНР на заседание в деня на предаването, събота, 16 декември – и решението на съвета е да препоръча програма “Хоризонт” да не излъчи интервюто с г-жа Митрофанова в предаването “Политически НЕкоректно” на 16 декември. Според съобщение на сайта на БНР ”решението е взето в съответствие с приетите правила за редакционната дейност в БНР и професионалните стандарти, в съответствие с обществения интерес, законовата рамка и Етичния кодекс на българските медии. Програмният съвет, който включва директорите на националните, регионалните и дигиталните програми, е основният орган за саморегулация на медийното съдържание и се произнася за спазването на редакционните стандарти. 

Според него, при реализирането на интервюто с посланик Митрофанова са нарушени чл. 5 от Етичния кодекс и точки 7.3, 8.1 и глава 13 от редакционните стандарти, които изискват интервютата да бъдат безпристрастни, да не изглеждат благосклонни към позицията на събеседника и регламентират принципите при отразяване на военни действия и позиции на враждуващи страни. Затова, на основание т. 13.1 от Редакционните стандарти на БНР, Програмният съвет препоръча на ръководството на програма “Хоризонт” интервюто да не бъде излъчено в ефир.”

Важно за разказа е, че решението е взето почти единодушно от целия състав на Програмния съвет.

В предаването в събота по обед председателката на СЕМ Соня Момчилова ”допуска, че вероятно е зачестила тази страховита, зловеща диагноза на автоцензура“.

Председателката на Обществения съвет Милена Димитрова пише в профила си във фейсбук: “Като председател на Обществения съвет на БНР, от името и на членовете му изразявам недоумение, огорчение и несъгласие с решението на Програмния съвет на БНР да цензурира интервюто на Петър Волгин с посланик Митрофанова и по този начин да окастря свободата на словото”.

Журналисти, политици и граждани също се произнасят по казуса, оценявайки противоречиво действията на БНР. Широко се разпространява предположението, че действията на Програмния съвет са предизвикани от политика Пеевски, това твърди и самият Волгин още по време на предаването си, като е цитиран да го твърди и в социалните мрежи. БНР забеляза проблема “Волгин” след напомняне от Пеевски, пише Свободна Европа.

Позицията на КЖЕ

Позицията на Комисията по журналистическа етика е провокирана, между другото, от оценките на двете посочени по-горе председателки, които заемат важни институционални позиции. Не е изненада, за цензура говори и Волгин.

Ноторен факт е, че не всяка намеса в свободата на изразяване е цензура.

Ноторен факт е, че професионалното саморегулиране не е проява нито на цензура, нито на “зловеща диагноза за автоцензура.”

КЖЕ не за първи път обсъжда съответствието на Политически некоректно със стандартите на Етичния кодекс на българските медии. В някои случаи не се констатира нарушение, в други – вж решение от 27 април 2022 и от 16май 2023 Комисията обръща внимание върху проблеми в предаването от етична гледна точка. В първия случай Програмният съвет на БНР също констатира нарушение. - и в този смисъл новото решение на Програмния съвет не е уникално.

Ето две от правилата (чл.7.3 от редакционните стандарти и чл.5 от Етичния кодекс на БНР), които според решението на Програмния съвет на БНР са нарушени.

Малко хора са ги чели, а това е един от случаите, в които етичните аспекти на редакционния процес са добре, обмислено и обстоятелствено уредени в правила.

До-евроатлантическия период на Дилян Пеевски

По съображения за пълнота се налага да се каже експлицитно, че медийната среда, отличаваща се с драматична разделеност на медийния сектор и загърбване на стандартите за независимост и качество на журналистиката, е конструирана с водещото участие на магистрата с нула дела - и медиен магнат “без медии“ - “ощетен от фалита на КТБ“ - и собственик на вече несъществуващата Лафка (“Цигари и вестници на всеки ъгъл”!) Дилян Пеевски. Втори медиен съюз, наливане на средства от КТБ - в последна сметка и публични средства, акумулирани в КТБ – в не-медиите му, контрол върху разпространението на печатните издания, скрита собственост, черни кампании, теми -табу в българските медии, и кадруване, много кадруване – това е траекторията на човека от Магнитски, който днес настоява да се спре употребата на обществената медия за пропагандни антиевропейски и антидемократични цели. 

вж също Позиция на АЕЖ

Борис Митов, Свободна Европа: Митрофанова или Волгин е проблемът

EMFA: триалозите завършени, постигнато споразумение между ЕП и Съвета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Испанското председателство успя да завърши триалозите за Европейския акт за свободата на медиите със споразумение. Прессъобщението на Европейския парламент след последния триалог от 15 декември извежда като постижения: 

  • Забрана за принуждаване на журналисти да разкриват източници и използване на шпионски софтуер срещу тях, освен в строго определени случаи; 
  • Прозрачност по въпроса кой  притежава медиите; 
  • Справедливо разпределение на държавната реклама; 
  • Държавите трябва да гарантират редакционна и функционална независимост на обществените медии. 

За нас са важни и други въпроси като мерките за медиен плурализъм, или пък мерките по отношение на съдържание от трети държави.

Защита на журналистите

Предвид информацията за различията по член 4, защита на тайната на източниците, от прессъобщението не става ясно прието ли е френското предложение за изключение на основание националната сигурност. Доколкото става ясно, ще се изисква съдебно разрешение.

Прозрачност на собствеността

За да оцени независимостта на медиите, EMFA ще задължи медиите, включително микропредприятията, да публикуват информация за своите преки и непреки собственици, включително дали са пряка или непряка собственост на държавата или публичен орган, в национална база данни.

Медиите ще трябва да отчитат и получените средства от държавна реклама и държавната финансова подкрепа. 

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

Остава must carry правилото в полза на медиите в член 17.  Депутатите са договорили създаването на система, която да гарантира, че решенията за модериране на съдържание от много големи онлайн платформи не влияят отрицателно на свободата на медиите.

Платформите първо ще трябва да разграничат независимите медии от не-независимите източници. Медиите ще бъдат уведомени, че платформата възнамерява да изтрие или ограничи тяхното съдържание и ще имат 24 часа за отговор (по-кратък срок в случай на криза).

Ако след отговор (или при липса на такъв) платформата все още счита, че медийното съдържание не отговаря на нейните условия, тя може да продължи с изтриване или ограничаване. Въпреки това, ако медиите преценят, че решението няма достатъчно основания и подкопава медийната свобода, те имат право да отнесат случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове и да поискат становище от Европейския съвет за медийни услуги (a нов съвет на националните регулатори на ЕС, който ще бъде създаден от EMFA).

Справедливо разпределение на държавната реклама

За да се гарантира, че медиите няма да станат зависими от държавната реклама, публичните средства към доставчиците на медийни услуги или онлайн платформите ще се разпределят чрез открити и недискриминационни процедури, основани на обществени критерии. Държавите-членки ще трябва да разпределят държавните разходи за реклама към голямо множество медии.

Публичните органи ще публикуват всяка година информация за държавните разходи за реклама, общата изразходвана годишна сума и изразходваните суми за всеки доставчик на медийни услуги или онлайн платформа.

Press conference by Sabine VERHEYEN, lead Rapporteur and Ramona STRUGARIU, opinion Rapporteur, Ernest URTASUN, Spanish Minister for Culture and Věra JOUROVÁ, Vice-President of the European Commission in charge of Values and Transparency on the European Media Freedom Act and the outcome of the inter-institutional negotiations

Следващи стъпки

Сделката трябва да бъде официално одобрена от парламентарната комисия по култура и образование (януари) и от парламента като цяло (март пленарна сесия), както и от Съвета.

Предстои да видим и какво е договорено за влизането в сила.

EMFA: остава ли изключението от забраната за шпиониране на журналисти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 декември се провежда последният триалог по EMFA. Последни различия са свързани с член 4, защита на тайната на източниците.

Франция, Италия, Финландия, Гърция, Кипър, Малта и Швеция са държавите, които – според документи, получени от Disclose, в партньорство с Investigate Europe и Follow the Money -  активно се застъпват за разрешаване на наблюдението върху журналисти в името на „националната сигурност“. Жрналистическото разследване осветява “репресивните намерения на френското правителство срещу пресата, активно подкрепяни от крайнодясното италианско правителство и властите на Финландия, Кипър, Гърция, Малта и Швеция.”

В член 4 текстът забранява използването на шпионски софтуер срещу журналисти и медии, освен в случай на десет вида „разследвания на тежки престъпления“ (тероризъм, изнасилване, убийство).

Във вътрешен документ до Съвета на ЕС от 21 октомври 2022 г., Франция заявява, че „не приема въпросите, свързани с националната сигурност, да не бъдат разглеждани в рамките на дерогация“. Правителството на Елизабет Борн, представлявано от своя съветник по културата, иска добавянето на „изрична клауза за изключване“ към забраната за наблюдение на журналисти.

Това искане в крайна сметка получи подкрепа от мълчаливото мнозинство на другите държави-членки. На 21 юни 2023 г. 25 от 27 държави-членки на ЕС приеха нова версия на закона в Съвета на Европейския съюз и предизвикаха протеста на 80 европейски медийни организации и асоциации. Въпреки че текстът забранява принуждаването на журналисти да разкриват своите източници, извършването на обиски в тях или шпионирането на електронните им устройства, той разширява свободата на действие на разузнавателните служби: шпионски софтуер може да бъде използван при разследвания, свързани със списък от двадесет и две допълнителни престъпления, наказуеми с 3 на 5 години лишаване от свобода. Тези престъпления включват саботаж, фалшифициране, корупция или посегателство върху частната собственост. Следователно журналисти, работещи по тези теми и имащи връзки с източници, обект на подобни разследвания, могат да бъдат подложени на полицейско наблюдение.

Европейският парламент предлага да бъде разрешено наблюдение на журналисти, но под съдебен контрол, за „разследване или предотвратяване на тежко престъпление, несвързано с професионалната дейност на медията или нейните служители“ и без да се разрешава „достъп до журналистически източници“.

15 декември 2023 г.: Трети (и последен) триалог. Франция, заедно с шестте други държави-членки, планира активно да защитава възможността за шпиониране на журналисти, живеещи и работещи в Европейския съюз.

Очакваме резултатите.

OSCE, Teresa Ribeiro

Подписка срещу условията за работа в сградата на законодателя

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Журналисти искат от председателя на Народното събрание Росен Желязков подобряване на условията им на работа в Партийния дом. На 7 декември е внесена подписка, подписана от 85 представители на телевизии, радиа, вестници, сайтове, включително и от обществени медии, информира Медиапул.

“Една от основните функции на журналистите е да наблюдават и да събират неофициална и помощна информация във връзка с готвени разработки, неясноти по законодателни въпроси и пр. Със затварянето на кулоарите за достъп, парламентарната журналистика се сведе само до записване на изявления пред залата и опосредствана комуникация с пиар звената, което обезсмисля не само работата, но и принципа за запазване в тайна на източниците на информация”.

EК: 30 години европейско гражданство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейското гражданство е едно от най-важните постижения на ЕС  По случай 30-ата годишнина от учредяването на гражданството на ЕС днес Европейската комисия представя пакет от мерки, насочени към укрепване на правата, произтичащи от гражданството на ЕС, в целия Съюз.

В публикувания днес Доклад за гражданството на ЕС за 2023 г. се подчертава напредъкът, постигнат след публикуването на последния доклад за гражданството през 2020 г., по отношение на укрепването и насърчаването на гражданските права, общите ценности и демократичното участие в ЕС.

Комисията приема и първия си доклад относно прилагането на Регламента за европейската гражданска инициатива и публикува последното проучване на Евробарометър относно гражданството и демокрацията, което се фокусира върху осведомеността на гражданите на ЕС за правата, произтичащи от тяхното гражданство.

В представения днес сборник с практики за електронно гласуване са събрани практики за електронното гласуване и други практики в областта на информационните и комуникационните технологии от всички държави членки с цел допълнително насърчаване на упражняването на избирателните права в ЕС.  

Доклад за прилагането на Европейската гражданска инициатива — информационен документ

Доклад за гражданството на ЕС за 2023 г.

Ново предложение за директива относно консулската закрила

Насоки относно правото на свободно движение на гражданите на ЕС и техните семейства

Ръководство за добри изборни практики за хората с увреждания

Сборник за електронното гласуване

Ръководство за гражданството на ЕС

Експресно проучване на Евробарометър относно демокрацията и гражданството

Доклад за прилагането на Европейската гражданска инициатива

Уебсайт за гражданството на ЕС:

Консулска закрила — уебсайт

Демокрация и избирателни права — уебсайт

Движение и пребиваване — уебсайт

EК: Европа, обединена срещу омразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В прессъобщение от днес се казва, че Европейската комисия и Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност са приели съобщение „Няма място за омраза: Европа, обединена срещу омразата“. Това е призив за действиe към всички европейци да се противопоставят на омразата.

Европа преживява тревожно нарастване на речта на омразата и престъпленията от омраза и доказателствата сочат, че еврейските и мюсюлманските общности са особено засегнати. С днешното съобщение Комисията и Върховният представител увеличават усилията за борба с омразата във всичките ѝ форми, чрез действия в различни политики, включително сигурността, цифровите технологии, образованието, културата и спорта:

  • Комисията ще обяви още тази година предвидената за 2024 г. покана за представяне на предложения по фонд „Вътрешна сигурност“ с увеличен бюджет и акцент върху еврейските храмове. Програмата PROTECT ще бъде подсилена през 2024 г. с допълнително финансиране за защита на обществените пространства и за справяне със заплахите, породени от нарастващия антисемитизъм.
  • За да се защити от заплахи онлайн, Комисията ще настоява за финализиране на укрепения Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза във връзка с новите задължения на онлайн платформите в Законодателния акт за цифровите услуги.
  • Комисията ще подкрепя обучения за журналисти за спазване на медийните стандарти по отношение на изказванията, подбуждащи към омраза, и ще продължи изпълнението на проекти, насочени към насърчаване на приобщаването и многообразието в образованието, културата и спорта.

Съобщението за медиите.

ЕСПЧ: Незащитено слово: хомофобия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не всяко слово е защитено от Европейската конвенция за права на човека. В този смисъл интерес представлява решението Lenis v Greece от 2023 г.

Член 17 от Конвенцията гласи следното:

Нищо в тази конвенция не може да се тълкува като даващо право на която и да е държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея, или към тяхното ограничаване в по-голяма степен, отколкото е предвидено в конвенцията.

Когато защитата на Конвенцията се търси за изявления и твърдения, които подриват самите ценности, върху които е основана Конвенцията. Според ЕСПЧ: “Целта на член 17, доколкото се отнася до групи или отделни лица, е да направи невъзможно за тях да черпят от Конвенцията правото да участват в каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на което и да е от правата и свободите, провъзгласени в Конвенцията; следователно никой не може да се възползва от разпоредбите на Конвенцията, за да извърши действия, насочени към унищожаване на гореспоменатите права и свободи.”[38]

Реч, която е несъвместима с ценностите, провъзгласени и гарантирани от Конвенцията, не е защитена от член 10 по силата на член 17 от Конвенцията. Решаващите моменти при преценката дали изявленията, словесни или невербални, са отстранени от защитата на член 10 от член 17, са дали изявленията са насочени срещу основните ценности на Конвенцията, например чрез подбуждане на или насилие, и дали чрез изявлението авторът се е опитал да се позове на Конвенцията, за да се ангажира с дейност или да извърши действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, предвидени в нея [39]

В конкретния случай някои изрази, използвани от жалбоподателя по отношение на хомосексуалните хора в публикация, като например, че хомосексуалността е “социално престъпление”, “грях” и “отклонение от законите на природата” и че хомосексуалните хора са “на обществото”, “престъпници”, “хора на тъмното”,  “психично болни хора”, “дефектни” и “унижени”, представляват реч на омразата срещу група лица, идентифицирани въз основа на тяхната сексуална ориентация. По-нататък се акцентира върху подстрекателствата, съдържащи се в статията – ” Затова не се колебайте! Когато ги срещнете, плюйте върху тях! Не им позволявайте да надигнат глава!” – следователно статията на жалбоподателя е в състояние да предизвика насилие срещу хомосексуалните хора и да им причини мъка и страх.

Според ЕСПЧ, “тези изводи се подсилват допълнително от три фактора.

Първо, както подчертават националните съдилища, жалбоподателят, който е бил висш служител на Гръцката православна църква, е имал властта да влияе не само на своето паство, но и на много други хора, които са се придържали към тази религия, т.е. по-голямата част от гръцкото население.

На второ място, жалбоподателят разпространил забележките си в интернет, което направило посланието му лесно достъпно за хиляди хора. Въпреки че блогът на жалбоподателя не изглежда да има широка читателска аудитория, статията му е възпроизведена от няколко медии и до ден днешен е достъпна онлайн. В тази връзка Съдът повтаря, че клеветническите и други видове явно незаконни изказвания, включително реч на омразата и реч, подбуждаща към насилие, вече могат да бъдат разпространявани както никога досега, в световен мащаб, за броени секунди, и понякога ще останат постоянно достъпни онлайн (вж. Delfi AS, цитирано по-горе, § 110). Това означава, че рискът от вреди, породени от съдържанието и комуникациите в интернет за упражняването и упражняването на правата и свободите на човека, по-специално правото на зачитане на личния живот, със сигурност е по-висок от този, който представлява пресата (пак там, § 133). В същото време е ясно, че обхватът и по този начин потенциалното въздействие на изявление, публикувано онлайн с малка читателска аудитория, със сигурност не е същото като това на изявление, публикувано на масови или често посещавани уеб страници. Поради това е от съществено значение за оценката на потенциалното влияние на онлайн публикацията да се определи обхватът на нейния обхват до обществеността (вж. Сава Терентиев, цитирано по-горе, § 79).

Трето, коментарите на жалбоподателя са насочени към хомосексуалистите, за които може да се счита, че се нуждаят от засилена защита. По-специално, Съдът отбелязва, че вече е установил, че половите и сексуалните малцинства изискват специална защита от реч на и дискриминация поради маргинализацията и виктимизацията, на които исторически са били и продължават да бъдат подложени”.

Съдът счита, че жалбоподателят е използвал правото за цели, които очевидно противоречат на ценностите на Конвенцията. Следователно Съдът намира, че по силата на член 17 от Конвенцията жалбоподателят не може да се ползва от защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията.

От това следва, че жалбата е несъвместима ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията и трябва да бъде отхвърлена. Недопустимост по член 17 ЕКПЧ.

Съд на ЕС: Борба с незаконно съдържание в интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държава от ЕС не може да налага на доставчик на комуникационна платформа, установен в друга държава от ЕС , общи и абстрактни задължения.
Такъв национален подход противоречи на правото на Съюза, което гарантира свободното движение на услуги на информационното общество чрез принципа на контрол в държавата на произход на съответната услуга. Това е изводът от решение по преюдициално запитване от Австрия.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

9 ноември 2023 година

„Преюдициално запитване — Директива 2000/31/ЕО — Услуги на информационното общество — Член 3, параграф 1 — Принцип на контрол в държавата членка на произход — Член 3, параграф 4 — Дерогиране на принципа на свободно движение на услуги на информационното общество — Понятие „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество — Член 3, параграф 5 — Възможност за последващо нотифициране на мерки, които ограничават свободното движение на услуги на информационното общество, в случай на спешност — Липса на нотифициране — Противопоставимост на тези мерки — Правна уредба на държава членка, която налага на доставчиците на комуникационни платформи, независимо дали са установени на нейна територия, набор от задължения за контрол и за уведомяване за предполагаемо незаконно съдържание — Директива 2010/13/ЕС — Аудио-визуални медийни услуги — Услуги на платформите за споделяне на видеоклипове“

По дело C‑376/22

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) с акт от 24 май 2022 г., постъпил в Съда на 10 юни 2022 г., в рамките на производство по дело

Google Ireland Limited,

Meta Platforms Ireland Limited,

Tik Tok Technology Limited

срещу

Kommunikationsbehörde Austria (KommAustria)


През 2021 г. Австрия въвежда закон, който задължава местните и чуждестранните доставчици на
комуникационни платформи да въведат механизми за деклариране и проверка на потенциално незаконно съдържание. Този закон предвижда също редовно и прозрачно публикуване на сигнали за незаконно съдържание. Административен орган гарантира спазването на разпоредбите на закона и може да налага глоби в размер до десет милиона евро.
Google Ireland, Meta Platforms Ireland и TikTok, три установени в Ирландия платформи, твърдят, че австрийският закон противоречи на правото на Съюза, а именно на Директивата за услугите на информационното общество.
Запитан по този въпрос от австрийски съд, Съдът припомня целта на Директивата: да се създаде правна рамка за гарантиране на свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки. От тази гледна точка Директивата премахва пречките, които създават различните национални правни уредби на тези услуги, чрез принципа на контрол в държавата на произход.
Вярно е, че при строго определени условия и в специфични случаи държавите членки, различни от държавата членка на произход на въпросната услуга, могат да предприемат мерки, за да гарантират обществения ред, опазването на общественото здраве, обществената сигурност или защитата на потребителите. Европейската комисия и държавата членка на произход трябва да бъдат уведомени за тези конкретни дерогации.
При все това, държавите членки, освен тази на произход на въпросната услуга, не могат да приемат общи и абстрактни мерки, които да се прилагат без разлика към всеки доставчик на дадена категория услуги на информационното общество. Има се предвид без разлика между доставчиците, установени в тази държава членка, и доставчиците, установени в други държави членки.
Възможността тези държави членки да установят такива общи и абстрактни задължения би поставила под въпрос принципа на контрол в държавата членка на произход на съответната услуга, на който се основава Директивата. Ако държавата членка по местоназначение (в случая Австрия) би имала право да приема такива мерки, това би довело до изземване на регулаторните правомощия на държавата на произход (в случая Ирландия). Освен това би подкопало взаимното доверие между държавите в ЕС и би противоречало на принципа на взаимно признаване.

Също така съответните платформи биха били подчинени на различни законодателства, което би нарушило и свободното движение на услуги и следователно нормалното функциониране на вътрешния пазар.

Аргументите на генералния адвокат SZPUNAR, който също приема, че правото на ЕС не допуска подобни ограничения.

САЩ: не се носи отговорност за републикуване в социални мрежи (ретуитване)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Само оригиналните създатели на цифрово съдържание могат да бъдат държани отговорни за клеветнически изявления, републикувалите (репостнали, ретуитнали) клеветнически публикации не носят отговорност. Съдът по делото Banaian v. Bascom постановява, че към лицата, които споделят оригинално съдържание, не трябва да се прилага същият стандарт като към тези, които първоначално създават съдържанието. По този начин съдът интерпретира CDA.

Някои обаче смятат, че е необходимо преразглеждане на CDA с оглед реалностите на създаването на цифрово съдържание.

Подробности

Съд на ЕС: Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-655/21 по преюдициално запитване на Районен съд Несебър за предвиждане на наказание минимум пет години лишаване от свобода за използване на марка без съгласие на правоносителя. Предвидено минимално наказание от пет години прави престъплението сериозно  – което означава, че става възможно законно прилагане на средства за проследяване и подслушване. Дело C-655/21, Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка): Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T. (Преюдициално запитване — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 13 — Наказателно производство — Приложно поле — Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) — Член 61 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51, параграф 1 — Прилагане на правото на Съюза — Компетентност — Член 49, параграфи 1 и 3 — Законоустановеност и пропорционалност на наказанието)

Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T.

(Дело C-655/21 (1), Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка) (Преюдициално запитване – Спазване на правата върху интелектуална собственост – Директива 2004/48/ЕО – Член 13 – Наказателно производство – Приложно поле – Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението – Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) – Член 61 – Харта на основните права на Европейския съюз – Член 51, параграф 1 – Прилагане на правото на Съюза – Компетентност – Член 49, параграфи 1 и 3 – Законоустановеност и пропорционалност на наказанието) (C/2023/1102) Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд — Несебър

Страни в главното производство

Г. СТ. T. при участието на: Районна прокуратура Бургас, TO Несебър

Диспозитив

1) Член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като нарушението е описано по сходен, дори еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките.
2) Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване — повторно или със значителни вредни последици — на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.