Tag Archives: Media Law

Продължава делото NYT v Open AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
New York Times информира за искане на OpenAI в процеса да бъдат представени работни файлове и поверителни бележки на журналистите, за да се докаже, че публикациите са оригинални авторски произведения съгласно закона за авторското право на САЩ. Позицията на New York Times: „Разрешаването на OpenAI да разследва привилегирования процес на събиране на новини би имало сериозни отрицателни и широкообхватни последици върху автономността на журналистическата работа. Това би довело до разкриване на поверителни досиета на репортери относно разследващи репортажи по изключително чувствителни въпроси.” NYT заведе дело срещу OpenAI и неговия партньор Microsoft през декември, след като преговорите за сделка се провалиха – твърдейки, че използването на съдържанието му за обучение на големи езикови модели (LLM) като ChatGPT е незаконно. NYT твърди, че милиони от неговите статии са били използвани от OpenAI. Сега NYT описва искането на OpenAI да се доказва оригиналност на произведенията като „безпрецедентно“ и „инвазивно“ и казва, че то не служи за друга цел освен за тормоз и отмъщение поради решението на The Times да заведе това дело“ . NYT вече се е съгласил да представи сертификати за авторски права за работата си и финансови документи, доказващи инвестициите му в журналистиката.

Доклад на ЕК за върховенството на правото 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК:

Европейската комисия публикува петия си годишен доклад относно върховенството на правото – 2024, който разглежда развитията в тази област във всички държави от ЕС. Докладът обхваща четири стълба: реформи в правосъдието, уредби за борба с корупцията, медийна свобода и плурализъм, както и механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите.

Докладът отчита, че 68% от препоръките, отправени в предишния доклад през 2023 г., са изцяло или частично изпълнени. В някои държави членки обаче продължават да съществуват системни опасения и положението се е влошило. Тези опасения са разгледани в препоръките от тазгодишния доклад.

Докладът за 2024 г. включва съобщение, в което се разглежда състоянието на върховенството на правото в ЕС като цяло, и отделни глави за 27-те държави от ЕС, включително България, както и препоръките.

За първи път в доклада се включват и най-напредналите държави в процеса по разширяване на ЕС – Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Целта е с това да се подпомогнат усилията им за реформи в областта на върховенството на правото.

Според публикуваното също днес специално проучване на Евробарометър, над 7 от 10 граждани на ЕС са съгласни, че ЕС играе важна роля за утвърждаването на върховенството на закона в тяхната страна.

Както председателят Фон дер Лайен обяви в политическите насоки на ЕК за периода 2024—2029 г., Комисията ще продължи да подобрява мониторинга и докладването за върховенството на правото. Към доклада ще бъде добавено измерение, свързано с единния пазар.

Медийната част на доклада за България:

  • Остават опасенията относно липсата на достатъчно гаранции за гарантиране на независимостта на медийния регулатор.
  • Независимо от наличието на няколко регистъра за медийна собственост, остава задължението за ефективно разкриване на медийната собственост.
  • Има известен напредък по отношение на прозрачността в разпределянето на държавна реклама.
  • Въпреки правните гаранции за редакционната независимост, остават индикации за политическо и икономическо влияние върху медиите.
  • Правителството поднови работата по законопроекта за укрепване на независимостта на обществените медии, но медийният регулатор все още не е назначил нов генерален директор на националната телевизия.
  • Отбелязва се положителната тенденция по отношение на достъпа до обществена информация, но някои пречки остават.
  • Предприети са стъпки за защита на журналистите от стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността, но журналистите продължават да се сблъскват с различни трудности и заплахи в тяхната дейност.

Публикуван е годишният доклад на БиБиСи за 2024 г. заедно с финансов доклад

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Докладът показва, че БиБиСи е в центъра на националния живот и е най-популярната медийна марка в Обединеното кралство, като 95% от възрастните във Великобритания следят услугите на БиБиСи.

Докладът показва изпълнение по отношение на трите поставени цели на медията:

Истината

  • 75% от възрастните в Обединеното кралство използват BBC News средно на седмиц;а
  • 1,3 милиона 12-15 годишни в Обединеното кралство следят новините с БиБиСи – повече от всяка друга организация; 
  • Новините за Обединеното кралство достигат седмично до аудитория от 450 милиона души по целия свят; 
  • Най-високо доверие за международен доставчик на новини в света. 

Производство на оригинално съдържание

  • Почти £5 милиарда за икономиката на Обединеното кралство миналата година. За вложен £1 £2,63 се генерират в икономиката на Обединеното кралство. 
  • Половината от дейностите са извън Лондон. 
  • 99% от оригинално съдържание е направено в Обединеното кралство. 
  • 14 телевизионни награди BAFTA през 2024 г.

Социализиране 

  • БиБиСи достигна 25,2 милиона души в Обединеното кралство в деня на коронацията на HM The King и HM The Queen Consort  
  • Рекордни 8,1 милиарда заявки за стрийминг на BBC iPlayer – с 10% повече спрямо предходната година. 
  • От 10-те най-гледани програми в Обединеното кралство през 2023 г. седем са на БиБиСи .
  • Хората прекарват средно 5 часа 44 минути в гледане на BBC TV/iPlayer на седмица.

Отново БиБиСи демонстрира прозрачност по отношение на разходите, включително по отношение на заплатите.

В този контекст призовавам Съвета за електронни медии да публикува лицензиите на БНТ и БНР, а обществените медии – да публикуват финансова информация за приходите и разходите така, че нивото на прозрачност да е сходно с нивото на прозрачност на БиБиСи.

Annual Report and Accounts 2023-24

Проверка на фактите: Камала Харис

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Рубрика на Асошиейтед Прес (АП) новинарска агенция в Ню Йорк, Съединените американски щати.

В последните дни се поддържа специален дял за проверка на факти, свързани с Камала Харис поради големия интерес към нейната личност и биография след оттеглането на кандидата на демократите за президент.

Следете този fact focus на AP – Камала Харис: вярно ли е, че не е американска гражданка? верни ли са твърденията за етнос и раса, които се разпространяват? вярно ли е, че дължи издигането си на свои връзки? верни ли са цитатите, които се приписват на Харис?

На същата страница има и проверка на факти, свързани с твърдения на Тръмп за “откраднатите избори” през 2020, опита за убийство на Тръмп и др.

Съд на ЕС: C-486/24 Hungary v Parliament and Council

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 10 юли 2024 Унгария е внесла жалба в Съда за отмяна на Европейския акт за свободата на медиите (чл.263 ДФЕС).

От мрежите – защото жалбата не е качена още на сайта на съда – разбираме, че като аргументи са посочени: правното основание (чл.114 ДФЕС), нарушение на принципа на субсидиарност и др.

Правните служби на Съвета и Комисията вече гледаха и потвърдиха правното основание. При това във финалната версия съображенията в регламент 2024/1083 са силно променени в сравнение със законодателното предложение на ЕК и една от причините за промените е именно засилването на аргументите за избора на инструмента.

При условията на евентуалност Унгария иска и отмяна на някои разпоредби от регламента.

Подробности следват [ще бъдат допълнени, когато станат публични].

Пореден опит да се препречи пътя на защитата на медийния плурализъм. Имаше проект за директива за медиен плурализъм, който не беше подкрепен. Не мина и гражданската инициатива за медиен плурализъм. Очевидно регламентът ще мине по възможно най-дългия път, дано с успех. Мобилизирани са всякакви средства срещу акта. И Орбан насред унгарското председателство на Съвета.

Същевременно председателката на ЕК е включила прилагането на Европейския акт за свободата на медиите в приоритетите си.

Италия прилага санкционния механизъм срещу RT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Италианският орган по комуникациите (AGCOM) е поискал сваляне на видеосъдържание (видеоклипове), разпространени в YouTube и X.

По доклад от италианското Министерство на външните работи, AGCOM е поискал от YouTube и X (бивш Twitter) да премахнат множество видеоклипове, свързани с документален филм, продуциран от RT, които са били достъпни от Италия. Въпросният документален филм представя украинското население като нацисти, които имат намерение да унищожат собствения си народ със съучастничеството на НАТО, САЩ и Европейския съюз. Съдържанието е идентифицирано като руска пропаганда, предназначена за дискредитиране на държави от ЕС и европейски институции.

Регламент (ЕС) № 833/2014 на Европейския съвет (член 2е, параграф 1) забранява на доставчиците „да излъчват или да позволяват, улесняват или по друг начин да допринасят за излъчването на всяко съдържание от изброените юридически лица, образувания или органи в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез всякакви средства като кабел, сателит, IP-TV, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видео в интернет, независимо дали са нови или предварително инсталирани.“ RT е в Приложение XV.

Разпространението на това съдържание е окачествено като особено сериозно предвид изборите за ЕП на 8-9 юни 2024 г. и риска от повлияване на общественото мнение чрез невярно представяне на текущите събития. Това налага AGCOM да защити гражданите, като започне процедури срещу Google Ireland Limited за услугата YouTube и Twitter International Unlimited Company за услугата X, и поиска от тях да ограничат разпространението на документалния филм, озаглавен „Донбас: вчера, днес и утре“, произведен от RT, заедно със свързани видеоклипове.

Google незабавно e премахнал съдържанието и свързаните видеоклипове в световен мащаб, като е блокирал канала. Twitter също се е съобразил с искането.

Източник: IRIS 2024-7:1/14

В Русия осъждат на 6 години лишаване от свобода за театрален спектакъл. Какво е деструктология.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Евгения Беркович и Светлана Петрийчук са осъдени от московски съд на шест години лишаване от свобода по дело за оправдаване на тероризма (част 2 на член 205.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация). Беркович и Петрийчук вече са прекарали повече от година в следствения арест – от 5 май 2023 г., съобщава руската служба на БиБиСи. В допълнение съдът забранява на Беркович и Петрийчук за три години да „се занимават с дейности, свързани с администриране на уебсайтове на електронни и информационни и телекомуникационни мрежи, включително интернет“.

Беркович и Петрийчук са режисьор и автор на пиесата „Финист Ясний Сокол“, в която се разказва за момичета, които започват връзки онлайн с членове на терористични ислямски организации. Пиесата е получила наградата „Златна маска“ през 2022 г., наградена е и Светлана Петрийчук.

Срещу продукцията обаче е подаден сигнал, според който „терористите се показват като жертви, а руската държава и общество са посочени като виновни, защото именно те са тласнали момичетата да се присъединят към Ислямска държава“. Наказателните дела, образувани за антивоенни изявления, обикновено се основават на анализ на изказване или публикация в социална мрежа. В случая има позоваване на Роман Силантиев – човек, измислил псевдонаука, наречена деструктология. Силантиев сътрудничи на службите. Той твърди, че Финист едновременно оправдава ислямския тероризъм и насърчава радикалния феминизъм. Според екипа на спектакъла е точно обратното.

Решението ще бъде обжалвано.

Европейският акт за свобода на медиите EMFA: подготовка за прилагане в България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът за електронни медии беше домакин на дискусия на тема Европейският акт за свобода на медиите: възможности и предизвикателства. Поводът е необходимостта да се обсъди прилагането на регламента в България.

Регламентът (ЕС) 2024/1083 влезе в сила и е действащо медийно право на ЕС. Не успяха усилията да бъде осуетено приемането му. Регламентът е посветен на сериозни и за българския медиен сектор въпроси. Макар че като цяло се прилага от 8 август 2025 г., в отделни части актът ще се прилага още от 8 ноември т.г., което изисква да има концепция как точно ще стане това.

Изказването ми ( 24’30” и сл.) беше изцяло посветено на прилагането от държавите, в частност от България. Времето беше ограничено, в следващите дни ще кача тук и текст, който в по-голяма пълнота обсъжда въпроса за прилагането на EMFA в България.

ВС на САЩ връща във федералните апелативни съдилища делата за щатските закони за модериране на съдържание в платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Флорида и Тексас приеха два закона, засягащи въпроса за модериране на съдържание от страна интернет компаниите за социални медии. Щатските закони ограничават властта на компаниите за социални медии да модерират съдържание. Това ограничение се оспорва от компаниите. Администрацията на Байдън и в двата случая е подкрепила исканията на компаниите – по Moody v. NetChoice, No. 22-277, и NetChoice v. Paxton, No. 22-555.

Въпросът пред ВС на САЩ е дали Първата поправка на Конституцията на САЩ позволява на Флорида и Тексас да забранят на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.

ВС не отговаря по същество. С решение от 1 юли 2024 г. с докладчик съдия Кейган ВС на САЩ връща на федералните апелативни съдилища делата за нов анализ. До решаване на делата щатските закони не се прилагат.

Решението е единодушно, но съдиите са се разделили по мотивите. Законите, приети през 2021 г. от Флорида и Тексас, се различават по това какви компании обхващат и какви дейности ограничават. Въпреки това, пише съдия Кейгън, и двата закона ограничават избора на платформите за това какво генерирано от потребителите съдържание да бъде показвано на обществеността. И двата закона също така изискват от платформите да дават причини за своя избор при модериране на съдържание.

Съдия Кейгън прави аналогия между платформите и известните ни медии. Накратко, според решението операторите на платформите са субекти с права по Първата поправка: „Те включват и изключват, организират и приоритизират – и при вземането на милиони решения всеки ден произвеждат свои собствени отличителни компилации от изрази“ подобно на традиционните издатели и редактори. „Многократно сме твърдяли, че законите, ограничаващи техния редакционен избор, трябва да отговарят на изискванията на Първата поправка“, пише съдия Кейган. „Принципът не се променя, само защото словото е преминало от физическия във виртуалния свят.“

Този въпрос води към въпроса за отговорността на платформите. Досега – и в ЕС също – се прави разлика между медийните услуги и услугите на платформите. Миналата година ВС отказа по две дела да се произнесе, че платформите носят отговорност – едното за Google и другото за Twitter. Нито едно от решенията обаче не влезе в дълбочина по същество за обхвата на действие на закона, който защитава платформите от отговорност – раздел 230 CDA.

Въпросните закони във Флорида и Тексас в понеделник бяха провокирани отчасти от решенията на някои платформи да отстранят Доналд Тръмп след нападението на Капитолия на 6 януари 2021 г. Поддръжниците на законите казаха, че те са опит за борба с тези решения, обявени от тях за цензура в Силиконовата долина. Противниците на законите казаха, че законите не зачитат правата на платформите по Първата поправка да модерират и ще ги превърнат в дом на дезинформацията и омразата.

Двете търговски асоциации, оспорващи щатските закони – NetChoice и Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия – заявиха, че няма цензура, а редакционни решения, защитени от Първата поправка, и че компаниите за социални медии имат право на същата конституционна защита, която имат вестниците.

Съдия Кейган пише, че на платформите се забраняват редакционни решения, които Върховният съд преди това е считал за защитени от Първата поправка, поради което законите е „малко вероятно да издържат проверката на Първата поправка“.

Освен всичко, казусите имат идеологически аспект, защото има мнение, че ограниченията са само за поддръжниците на Тръмп.

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2024 по данните за 2023 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните десет години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Доклад MPM2024 представя картината за 2023 година.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Въпросникът ce актуализира, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда, но данните позволяват сравнимост по години и по държави.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

България участва в изследването от началото (пилотното изследване за 2014) – 2024, 2023, 2022, 2021, 2020, 2017, 2016 и 2014 година.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция.

Докладът за България е изготвен от български екип.

Най-нисък риск е определен по базовите показатели – законодателна рамка. По-висок е рискът в другите три области – политически показатели, пазарен плурализъм и социално включване. По-подробно аргументацията може да се види в доклада за България, тук – на български език.