Ново напрежение възниква във връзка със забраната за журналисти за достъп до район в Западното крило на Белия дом, в който се помещават офисите на комуникационния отдел.
Официално решението за ограничаване на достъпа е основано на съображения за сигурност. Президентът Бил Клинтън се е опитал да ограничи достъпа на пресата до същия район през 1993 г., но е отменил мерките след реакцията на медиите.
Асоциацията на кореспондентите в Белия дом, която представлява прескорпуса, заявява, че се противопоставя на решението, тъй като се забраняват на журналистите райони, „които отдавна са отворени за събиране на новини“. Кореспондентите в Белия дом са категорични, че този ход “вреди на способността на медиите да отразяват президента, да разпитват длъжностни лица, да гарантират прозрачност и да държат правителството отговорно, във вреда на американската общественост“.
В публикация на X директорът по комуникациите на Белия дом Стивън Чеунг твърди, че репортерите са били хванати да „подслушват“ и „тайно да записват видео и аудио“ в района, но не представя доказателства.
В Националния доклад за оценка на търговията за 2025 г. търговският представител на Съединените щати е посочил Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ) като пречка за външната търговия. Определянето от страна на администрацията на САЩ на ДАВМУ като пречка за търговията се основава на погрешна оценка, тъй като разпоредбите на директивата се прилагат по неутрален и недискриминационен начин към всички оператори, както местни, така и чуждестранни, което гарантира лоялна конкуренция и еднакви условия на конкуренция.
Същевременно през 2023 г. американските филми са съставлявали 69% от броя на посещенията в киносалони в Европа; 9 от 10-те водещи групи за телевизионни услуги и видеоуслуги по заявка, опериращи в Европа, са собственост на дружества от САЩ; 85% от времето, което европейците прекарват на платформи за видео по заявка с абонамент, се разпределя между три американски услуги за стрийминг.
Все пак изявления на президента Тръмп показват, че той желае да продължи опитите си да се противопостави на регулирането на американските дружества от страна на ЕС. В такъв контекст Европейският парламент:
1. призовава Съвета и държавите членки да подкрепят Комисията в защитата на ДАВМУ и културното изключение на ЕС в контекста на международните търговски преговори, като гарантират, че аудио-визуалните медийни услуги остават изключени от задълженията по търговските споразумения, за да се запази и разшири способността на ЕС и неговите държави членки да определят и прилагат политики в областта на културата и аудио-визуалната сфера, насочени към насърчаване и опазване на културното многообразие;
2. подчертава, че мерките, предвидени в ДАВМУ, представляват легитимно регулиране в полза на обществения интерес, който има за цел опазване на културното многообразие чрез насърчаване на създаването и разпространението на европейски произведения и защита на свободата на изразяване, медийния плурализъм и демократичните ценности; счита, че всяко отстъпление от принципите на ДАВМУ би подкопало сериозно европейския културен модел, особено в контекста на интензивната международна конкуренция в сектора на аудио-визуалните медийни услуги;
3. припомня, че съгласно член 167 от ДФЕС държавите членки запазват основната компетентност по отношение на политиката в областта на културата; подчертава, че принципът на субсидиарност е не само правило за разпределяне на компетентностите, но и съществена гаранция за опазване на културното многообразие в Съюза и за противодействие на концентрацията на икономическа и технологична мощ от страна на външни участници, по-специално американски дружества;
4. приветства заключенията на Съвета от 2 май 2025 г. относно оценката на правната рамка за аудио-визуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, в които Съветът подчертава решаващата роля на ДАВМУ за осигуряване на правното основание за защита и насърчаване на разнообразен, справедлив, сигурен, надежден и конкурентен аудио-визуален медиен пазар в ЕС, като същевременно се гарантира наличието на независимо, надеждно и разнообразно в културно отношение европейско съдържание;
5. настоятелно призовава Комисията да отхвърли категорично всякакви опити ДАВМУ да се счита за нарушаваща търговията и да я защити като легитимен регулаторен инструмент, който е от съществено значение за опазването на културното многообразие, суверенитета и меката сила на ЕС както при договарянето и прилагането на търговски споразумения със Съединените щати, така и в рамките на оценката и евентуалното преразглеждане на ДАВМУ през 2026 г.;
6. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.
На 17 февруари 2024 г. Актът за цифровите услуги (DSA) — нормативен акт на ЕС, който има за цел да направи онлайн средата по-безопасна, по-справедлива и по-прозрачна — започна да се прилага за всички онлайн посредници в ЕС.
На 24 октомври 2025 г. Комисията издаде предварително заключение, че Facebook, Instagram и TikTok нарушават член 40 DSA. Тази разпоредба изисква онлайн платформите да предоставят достъп до данни за дейността им на изследователите. Комисията счита, че Facebook и Instagram не предоставят ефективни системи за потребителите, за да уведомяват за незаконно съдържание и да оспорват решенията за модериране на съдържание. Освен това, системите за уведомяване и действие на Meta нарушават забраната за използване на тъмни модели, които подвеждат или манипулират потребителите.
Това е първият случай, в който Комисията обвинява Meta в нарушение на DSA.
Въпреки изявления на американската администрация, че ще приеме контрамерки срещу европейската регулация на цифровите услуги, ЕС заяви, че ще прилага своите правила без изключение.
Facebook, Instagram и TikTok имат възможност да разгледат документите в разследващите досиета на Комисията и да отговорят писмено на предварителните констатации на Комисията. Платформите могат да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията. Успоредно с това ще бъдат проведени консултации с Европейския съвет за цифровите услуги.
Ако предварителното становище на Комисията в крайна сметка бъде потвърдено, Комисията може да издаде решение за неспазване на правилата, което може да доведе до глоба в размер до 6 % от общия годишен световен оборот на доставчика. Комисията може също така да налага периодични имуществени санкции, за да принуди дадена платформа да ги спазва.
Производителят на най-популярния чатбот в света, ChatGPT, стартира уеб браузър тази седмица, който обещава да направи сърфирането в интернет по-интелигентно.
Но в замяна ChatGPT Atlas иска разрешение за гледане – и запомняне – на всичко, което правите онлайн. Той не просто регистрира кои уебсайтове посещавате, но също така пази цифровите следи от това, което гледате и правите на тези сайтове. Можете да контролирате спомените на Atlas, но това изисква усилия. Atlas е свързан с нови рискове, тъй като позволява на AI да управлява вашия браузър вместо вас.
OpenAI не е единствената компания в проектите за браузъри с AI. Searcher Perplexity прави браузър, наречен Comet, а Google през последните месеци добави своя бот Gemini към Chrome. За сравнение, Chrome на Google не позволява на Gemini да съхранява спомени за съдържанието на уеб страниците. Но може да позволява.
Компаниите обичат да твърдят, че дават на потребителите контрол върху събирането на данни. Но предлагането на разпръснати настройки за поверителност не е същото като смислен контрол.
През септември т.г. президентът Тръмп обяви делото си срещу New York Times за клевета. В иска са посочени няколко статии и една книга, написана от двама от журналистите на изданието, публикувана в навечерието на изборите през 2024 г., като се твърди, че те са “част от десетилетен модел на New York Times за умишлено и злонамерено клеветене на президента Тръмп”. Тръмп претендира за обезщетение от 15 милиарда долара, което е повече от пазарната капитализация на изданието.
Съдът отхвърли първоначалния иск на президента от 85 страници и даде на адвокатите на президента 28 дни, за да подадат отново изменен иск.
Бил Маккарти от AFP (Bill MCCARTHY, AFP USA) установява, че видеоклип, споделен в социалните мрежи от президента Тръмп и от Белия дом за Чикаго “съдържа остарели кадри, подчертаващи акции за наркотици, арести и депортация в други щати, включително Флорида, Тексас, Южна Каролина и Небраска”. Маккарти използва “обратни търсения на изображения и преглед на видео архива на Службата за визуално разпространение на информация за отбрана (DVIDS), за да докаже, че да се илюстрира т.нар. Чикагски хаос са използвани кадри от други щати и градове.
Медиите отразяват масовото напускане на Пентагона от ресорните журналисти, остават The Federalist, the Epoch Times, One America News. Останалите журналисти не приемат новите правила на Пентагона за отразяване на дейността на ведомството. Очаква се Асоциацията на журналистите, отразяващи Пентагона, да заведе дело.
Трудно човек може да се въздържи от удивлението, че точно хората от Шоуто на Слави, изградили бизнес модела си върху публичното унижение на повече и по-малко известни личности и осъдени за публично унижение и вулгарност, но умело ползващи се от факта, че сатирата и пародията са защитено слово, предлагат този законопроект. Поставено в контекст, поведението на тези хора е парадоксално, защото създаваното от тях медийно съдържание в последните 20 години е точно мишената, срещу която те предлагат да се насочи наказателната репресия.
В законопроекта се предвижда ново престъпление от общ характер – “разпространяване на носители на информация, касаеща личния живот”. Личният живот ще се защитава със средствата на наказателната репресия (1 до 6 години лишаване от свобода), като експлицитно се разрешава използване на целия спектър СРС-та.
Законопроектът спешно е гледан в правна комисия и шокиращо е одобрен: Комисията по конституционни и правни въпроси с 14 гласа „за” (от които 5 от ПГ ГЕРБ-СДС; 3 от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ДПС-НН, 2 от ПГ БСП-ОЛ и 2 от ПГ ИТН), 4 гласа „против“ (от които 1 от ПГ ГЕРБ-СДС, 2 от ПГ ПП-ДБ и 1 от ПГ МЕЧ) и 1 глас „въздържал се” от ПГ Величие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-178, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители.
Внесеният законопроект съдържа предложение за нов 148б НК, като първата алинея описва деянието, втората дефинира личен живот, третата предвижда квалифициран състав – за тежки случаи санкцията е от 2 до 6 години.
Още от доклада на комисията се вижда, че членовете й нямат особена яснота за изпълнителното деяние и правната му квалификация. Депутат от Възраждане заявява на заседанието, че ще подкрепи проекта, защото е против непроверена информация. Бойко Борисов дава друг пример: „Изкуственият интелект използва лицата ни и прави отвратителни неща. Това не е правилно. Това е нещо, което бих подкрепил, но не и шест години затвор. Само солени глоби.“ И двата примера не би следвало да попадат в обхвата на предлаганата разпоредба, която би трябвало да се отнася до разпространение на фактически вярна информация относно личния живот. Ако информацията е невярна, става дума за други хипотези – такива могат да са разпространение на дезинформация, клевета и др.
Появи се предположение какво е предизвикало този самоубийствен ход на ИТН. Според опозиционен депутат това са злепоставящи снимки на член на парламентарната група на ИТН. Няма потвърждение, но в българските политически борби такива средства вече са използвани – ПИК преди време публикува снимки на приятелката на кандидат за кмет на София, с цел да го злепостави (non-consensual pornography, ‘revenge porn‘) и съдия Магделинова не намери нищо нередно в поведението на сайта (гр.дело №13786/2019 на СГС). Но законопроектът на ИТН не е нито срещу revenge porn, нито срещу deepfake. Не знаем евентуалния конкретен мотив, четем текста такъв, какъвто е.
Става въпрос за произволни промени в установения баланс между две конкуриращи се комуникационни права: право на свободно изразяване на мнение и право на личен живот. Както имах възможност да кажа, ограничението за разпространение на информация е обхватно и непохватно, но затова пък опасно. Някои съображения:
Видът на наказанието е неадекватен и непропорционален на евентуалното деяние. За разпространение на лична информация се предвижда до 6 години затвор и престъплението е от общ характер, тоест задейства се държавното обвинение, а когато информацията е невярна и позоряща (клевета по НК, престъпление от частен характер), предвиденото наказание е глоба.
Абсолютен характер на забраната. Дори GDPR предвижда дерогации и изключения (журналистическото изключение), но Тошко Йорданов – не. Разпространяваш ли лична информация – затвор.
Размерът на наказанието е определен така, че да стане възможно прилагане на СРС. Става възможно да се използват „технически средства – електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие.
Практиката на ЕСПЧ очертава провала на България да създаде гаранции за защита на правата на гражданите при прилагане на СРС и да ги прилага, съдейки по поредицата дела пред ЕСПЧ, които България губи. Проблеми се съдържат и в докладите на Бюрото за контрол върху СРС. При проблематична защита на гражданите е опасно да се създават все нови и нови основания за използване на СРС, наскоро в този списък бяха включени престъпленията срещу интелектуалната собственост.
Дефинирането на личен живот е произволно и не е посочено как се съотнася с установената практика на ЕСПЧ и т.н.
На другия ден след внасянето на законопроекта Борисов съобщи, че със Слави Трифонов са се разбрали законопроектът да бъде изтеглен. От ГЕРБ се чуха гласове за преработване на законопроекта.
Към днешна дата няма данни текстът да е изтеглен.
А тук може да се чуе автентичната идея на вносителите. Най-интересно е какво говори Ивайло Вълчев за Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Че като влезел Европейският акт в сила, законът на ИТН щял да стане излишен. Първо, Европейският акт за свободата на медиите вече е влязъл в сила и, второ, законопроектът на ИТН препятства прилагането на чл. 85 GDPR. Очакваме Ивайло Вълчев да изясни как законодателният опус на ИТН, драматично ограничаващ свободата на медиите и на всички граждани, ще работи за прилагане на Европейския акт за свободата на медиите.
И две думи за официоза 24 часа (“кажи какво да пускам”). Ако човек чете цитираната публикация, ще остане с впечатление, че в заседанието на правната комисия само ГЕРБ е оказал съпротива: “проектът мина на първо четене, но още там депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев го критикува сериозно и отказа да го подкрепи”. Всъщност ГЕРБ подкрепя проекта с пет гласа, Ново начало с два гласа, Възраждане – с три гласа, БСП и ИТН също с по два гласа – а представителите на ПП-ДБ са против (заедно с Балачев и депутат от Меч).
Това е положението с 24 часа. Както разказва съдия Владимира Янева за 24 часа в известния запис:
щото тя ми вика нали к’ва подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя (Венелина) ми писала някакъв СМС „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“
На 6 октомври 2025 г. СГС – Търговско отделение, съдия Валерия Диева, е прекратил производството за несъстоятелност на Стандарт Нюз АД. Дружеството няма ликвидно имущество, което да покрие разходите по несъстоятелност, нито има висящи дела за попълване на масата, които да осигурят постъпления на средства в масата, следователно са налице предпоставките на чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството, като дружеството се заличи от търговския регистър.
Съдът прекратява производството и заличава дружеството от търговския регистър.
„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа-б.р.) и на Петьо Блъсков (Труд-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт-б.р.)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”, коментира Цветан Василев.
Александър Морфов беше дисциплинарно уволнен от Народния театър, обжалва и спечели делото на първа инстанция. Съдът го възстанови, но позицията беше междувременно закрита. Морфов не е в Народния театър.
Решението е обжалвано. Решението № 5977 от 3 октомври 2025 на СГС потвърждава изводите и заключението на първата инстанция.
Съдът установява, че Морфов (М.) е трябвало да отговаря писмено на въпроси на директора Василев (В.В.), между които “надраскал ли е на 08.01.2023 г. служителят вратата на кабинет № 304 на директора на Народния театър, задраскал ли е табелата с надпис „директор“ на същия кабинет и показал ли е на трети лица надрасканата врата на кабинета; давал ли е служителят интервю за интернет сайт , публикувано на 09.01.2023 г., със заглавие „А. М.: Народният театър е дъщерна фабрика на Доган и Б.“, в което на въпрос: „Вие ли сте авторът на новите надписи на вратите на Народния театър, г-н М., този път и върху вратата на директора В.В.?“ служителят отговорил: „Да и неговата, все пак основната фигура срещу която е насочен протестът, е този директор“, както и отговорил ли е в същото интервю на въпроса „Вие как общувате с В.В.?“ с думите „Аз с нищожества не общувам“.
Видно от дадените обяснения, служителят е заявил, че няма да отговаря на въпросите, защото същите са „несъстоятелни, абсурдни и откровено глупави“.
Освен другото, уволнението е наложено (според заповедта) заради “уронване доброто име на работодателя, изразяващо се в надраскване на вратата на кабинет № 304 на директора В.В. с надпис „официален офис на ДПС“, задраскване на табелата с надпис „директор“ и изписване вместо това на „ДПСЕ ректор“ и показване надписите на трети лица, както и използвани и негативни квалификации към представляващия Народен театър „Иван Вазов“ в интервю”.
Съдът приема преди всичко, че “обстоятелството, че ищецът на процесните дати не се е намирал физически в сградата на театъра, не е равнозначно на това да не е изпълнявал работните си задължения. Отново следва да бъде съобразена спецификата на работата на ищеца, която, както бе посочено, освен ръководни, включва предимно художествено-творчески задължения, изразяващи се в развитие на художественото майсторство на актьорите, наблюдаване на представления, подготовка на спектакли, привличане на външни творци и т.н. Очевидно и житейски логично е, че тези дейности не биха могли да бъдат извършвани единствено от кабинет в сградата на театъра при работно време 8 часа дневно и 40-часова работна седмица.”
Установено е, че ищецът е “написал на вратата на кабинета на директора на Народния театър надписите „ДПС ректор“, „официален офис на ДПС“, „ДПС“. Според настоящия съдебен състав обаче чрез тези си действия ищецът е изразил своята гражданска позиция и личен протест срещу фигурата на директора на Народния театър, следователно същите не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина.”
При преценка осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение „уронване на доброто име на работодателя“ чрез израза „Аз с нищожества на контактувам“ следва да бъде посочено, че работодател на ищеца е Народен театър „Иван Вазов“, а не неговият директор В.В.. По делото не се установяват действия на ищеца, които обективно са от естеството да уронят доброто име на Народния театър или да накърнят репутацията му. Използваният израз по отношение на директора представлява по-скоро оценъчно твърдение, което е от естество единствено да засегне честта и достойнството на директора В.В., но не и да урони доброто име на Народния театър.
Що се отнася до оплакването на въззивника, че при преценка дали ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение районният съд не е обсъдил изявлението, направено от ищеца, в интервю, публикувано на 09.01.2023 г., в което е заявил, че Народен театър „Иван Вазов“ е дъщерна фабрика на сараите на А.Д. и Б., следва да се посочи, че според настоящия състав чрез изявленията във въпросното интервю ищецът е упражнил конституционното си право на изразяване на мнение. В случая не са причинени вреди на работодателя, като поведението на ищеца не е и противоправно, доколкото всеки гражданин има право да изразява гражданската си позиция.
Не може да бъде споделено становището на въззивника, че действията на ищеца са се отразили изключително зле на имиджа на Народния театър, доколкото по делото не са представени никакви доказателства в този смисъл.
