Tag Archives: Media Law

Как съдия в Мичиган води борба с дезинформацията за изборните резултати

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Практика на  съдия в Мичиган, която заслужава отбелязване, макар че е в контекста на друга правна система.

В решение от 110 страници   съдия Линда В. Паркър пише, че адвокатите на Тръмп по време на процеса имат твърдения, които не са подкрепени с доказателства,  и не са извършили дължимата проверка на фактите, изисквана от законовите правила, преди да твърдят, че има масови измами по време на изборите в Мичиган . 

Паркър пише още, че ще изисква адвокатите да посещават часове по юридически дисциплини, и препраща случая към  съответните дисциплинарни  комисии    за откриване на дисциплинарни производства, които могат да доведат до отнемане на правоспособността.

През юни съдийската адвокатска колегия в Ню Йорк е отнела адвокатските права на бившия кмет на Ню Йорк Рудолф У. Джулиани с аргумента, че личният адвокат на бившия президент Доналд Тръмп е „прави очевидно фалшиви и подвеждащи изявления“, които представляват продължаваща заплаха за обществеността.  Джулиани води дело за възстановяване на правата си.

Политически мотивираните обвинения на адвокатите  могат да бъдат защитени от Първата поправка, когато са публикувани в Twitter, споделени в Telegram или повторени по телевизията, смята съдия Паркър. – Съдилищата на страната обаче са запазени за разглеждане на действителните аргументи.

„Това решение изпраща силно послание до адвокатите навсякъде – спазвайте правилата, придържайте се към истината или ще платите цената за поведението си“, казва Дейвид Финк, адвокат в град Детройт. „Това решение означава, че адвокатите могат да бъдат подведени под отговорност за използване на съдилищата за разпространяване  на невярна информация и, надяваме се, то показва, че   голямата лъжа, че тези избори са откраднати, е отхвърлена. ”

Франция/Google по въпроса за правата на издателите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През юли 2021 г. фрeнският орган за защита на конкуренцията е наложил санкция от 500 милиона евро на Google  за неспазване на  предписания, свързани с предходно решение на органа (от април 2020) за необходимостта от преговори между Google и издателите  с цел определяне на справедливо възнаграждение  за използване на защитено съдържание.

Първоначално Google  спря да показва фрагменти от съдържанието заедно с връзки към тях (snippets), за да избегне заплащане на възнаграждение.  Но според органа по конкуренцията това  е злоупотреба с господстващо  положение, поради което на Google беше наредено да не  заобикаля закона и да преговаря с издателите, съдът потвърди решението на органа по конкуренцията.   Компанията тогава потвърди, че ще плаща на издателите на новини „за създаване и подреждане на висококачествено съдържание“, което се появява в платформата – в рамките на един милиард долара, които били отделени от Google за тази цел глобално.

В резултат компанията Google   е поела ангажименти към група от 121 издатели за заплащане на  76 милиона долара за три години, по данни на Ройтерс.

Асоциацията APIG, която представлява повечето големи издатели на печатни новинарски издания (Le Figaro, Le Monde и др.),   и синдикалната организация SEPM, която представлява издатели на списания, както и информационната агенция AFP продължават да смятат, че не е намерена справедлива обща основа за възнаграждение за новинарското съдържание онлайн. Именно те са сезирали органа по конкуренция. Според неговото решение  Google се стреми едностранно да наложи своите условия, освен което предоставя на издателите  „частична“ и „недостатъчна“ информация.

Санкцията е съществено по-висока от сумата по споразумението.
 
Google разполага с два месеца,  за да представи предложения за компенсиране на информационните агенции и други издатели за използването на тяхното съдържание съгласно  директивата за авторското право в цифровия единен пазар на ЕС. Освен глобата от половин милиард евро има и  предупреждение към Google, че ще се налагат ежедневни глоби до 900 000 евро на ден, ако продължи да пренебрегва предписанията и да не предоставя информация.
 
Медиите обръщат внимание върху цялостната политика на Франция към глобалните платформи, която понякога определят като настъпателна и агресивна – само по отношение на Google в последните години са наложени санкции за злоупотреба в сектора на рекламата онлайн – 220 милиона евро, за използването на бисквитки без съгласие на потребителите – 100 милиона евро, за нарушения на личната непрекосновеност.

Фейсбук готви експертна комисия по въпроси на изборите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ню Йорк Таймс информира, че компанията Facebook се насочва към създаване на експертно тяло (комисия) към компанията по въпроси, свързани с избори в глобален план.

Facebook разговаря с  учени и експерти   – ход, който би позволил  част от вземането на политически решения, с9вързани с различни избори по света,  да се възложи  на консултативното тяло  – политически реклами,   дезинформация, свързана с изборите, и други.

Това е вид отговор и на критиките за пристрастност. Марк Зукърбърг, изпълнителен директор на Facebook, не иска да бъде разглеждан като единственият вземащ решения относно политическото съдържание,  според източниците на изданието. Критиките идват от консерваторите, но и от групи за граждански права и демократи, според които се позволява на политическата дезинформация да се разраства и разпространява онлайн.

Очаква се Facebook да обяви комисията тази есен в периода на подготовка за междинните избори в САЩ през 2022 г.,  въпреки че информацията е предварителна.  Компанията е окуражена от работата на създадения експертен Надзорен съвет/Oversight Board, който обсъжда  възникнали казуси, между които казуса Тръмп

Първи доклад за най-гледаното съдържание във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е първият тримесечен доклад, описващ най – гледаното съдържание  във Facebook. Докладът е първи от серия доклади, които компанията ще публикува с цел повече прозрачност. Декларира се, че   бъдещите издания на този доклад ще  обхванат повече страни  и ще продължат да се появяват заедно с  доклада за прилагане на общностните стандарти.

Първите реакции на изследователите съдържат разочарование.

Докладът е наричан “театър за прозрачност”:

(ethanzuckerman.com)

Какво става тук? Не знам. И това е цялостната ми реакция на доклада за прозрачност на Facebook. Той споделя няколко интересни цифри, които подсилват извода, че Facebook е повече за публикации от приятели и семейството, отколкото за новини. Но не споделя достатъчно данни, за да можем да стигнем до някакви смислени заключения.

Откровено жалко е  – предвид важността на тези въпроси – изследователите да чакат тези малки фрагменти от информация от гиганти като Facebook. Време е да разберем как – зачитайки личната неприкосновеност на потребителите и етиката на изследванията – да получим необходимите данни, за да разберем какво се случва с тези платформи.

Конкретни препоръки за начина на представяне, обхвата на данните, както и за необходимостта за достъп до тях в реално време, а не на тримесечия, тук:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Видеонаблюдение и видеозаснемане по време на избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правомерно ли е видеонаблюдение и видеозаснемане по време на избори.

От една страна, това се разглежда като инструмент за контрол и срещу купения вот. От друга страна, съществува аргумент за навлизане в личната сфера на наблюдаваните лица.

С изменения в Изборния кодекс от 2021 г. законодателят дава  възможност за извършване на видеонаблюдение, както и видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време – предвидено е в чл. 272 от ИК (при отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването от секционните избирателни секции), в чл. 288а от ИК (при приемане и проверка на протоколите на секционните избирателни комисии и прехвърляне на данните от записващото техническо устройство в районните избирателни комисии),  съответни разпоредби има и за изборите за общенски съветници и кметове.

Днес в Официален вестник на ЕС е обнародвано преюдициалното запитване на ВАС до Съда на ЕС във връзка с  дело   Комисията за защита на личните данни и ЦИК / Коалиция „Демократична България — Обединение“.

Делото е C-306/21.

  1. Следва ли нормата на чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Общия Регламент за защита на личните данни да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация като провеждането на избори за народно събрание, когато обект на защита са личните данни на лица, граждани на Европейския съюз, и когато действията по обработка на данните не се изчерпват единствено със събирането им в контекста на съответната дейност?

2.

При положителен отговор на първия въпрос — приключването на дейността по провеждане на избори за народно събрание /попадащи наглед извън обхвата на правото на ЕС/, освобождава ли администраторите, обработващите и съхраняващите личните данни лица от задълженията им по Регламента като единствен способ за защита на личните данни на гражданите на ЕС на ниво съюзна регламентация? Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността, за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и изводът за преклузия на последваща му приложимост?

3.

При отрицателен отговор на първият въпрос — допускат ли нормата на чл. 6, б. „д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципът на пропорционалност, инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент, една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента — защита на личните данни на лицата, с други средства?

4.

Алтернативно и в контекста на приложното поле на правото на ЕС — при провеждане на общински избори и избори за европейски парламент — допускат ли нормата на чл. 6, б. „д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципът на пропорционалност, инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент, една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не прави, нито дори допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента — защита на личните данни на лицата, с други средства?

5.

Допуска ли нормата на чл. 6, пар. 1, б. „д“ от Общия регламент квалифицирането на действията по установяване законосъобразното протичане и преброяване на резултатите от проведени избори като задача от обществен интерес, оправдаваща определена, подчинена на изискването за пропорционалност намеса по отношение на личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато същите изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция?

6.

При утвърдителен отговор на предходния въпрос допуска ли защитата на личните данни въвеждането на национална регулаторна забрана за събиране и обработване на лични данни, ограничаваща възможността да се извършват съпътстващи дейности по видеозаснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност в процеса по видеозаснемане да бъдат събрани и лични данни чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи дейност в обществен интерес в съответният момент?

За хрониката, довела до преюдициалното запитване

Ще има ли немскоезична RT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Люксембург отхвърли заявлението за издаване на лицензия за немскоезична  програма на държавно финансираната руска  телевизия RT (бивша Russia Today).

Като основание за решението си   Люксембург заяви, че  доставчикът на медийни услуги е имал седалище в  Германия и значителна част от персонала, на който е възложено предоставянето на аудиовизуалната медийна услуга, е нает в Берлин. Ето защо според Люксембург програмата би била  под юрисдикцията на Германия.

TVN24 на Discovery получи лицензия в Нидерландия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

TVN24 получава лицензия в Нидерландия. Програмата ще бъде разпространявана и за аудиторията в Полша. По силата на четирите свободи в ЕС това е типичен случай на свободно приемане на програма, разпространявана от друга държава в ЕС.

Развитието бележи последния етап в  опит за принуждаване на компанията Discovery да напусне Полша. TVN24 е собственост на  Discovery. Това е  популярен новинарски канал в Полша, който няма да може да поднови лицензията си, ако нов закон в Полша влезе в сила.

Има внесен законопроект за изменение на медийния закон, който има за цел  да „изясни правилата, позволяващи на Националния съвет за радио и телевизия (KRRiT) ефективно да противодейства на възможността радио- и телевизионните оператори да бъдат поети от субекти извън Европейския съюз, включително субекти от държави, представляващи непосредствена заплаха за държавна сигурност. ”

Член 35 в новия законопроект  гласи, че лицензия за радио и телевизия в Полша може да бъде издадена само на чуждестранно лице, чието седалище или постоянно местоживеене се намира в ЕС, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн (Европейското икономическо пространство).

Смята се, че повод е изтичането през септември на лицензията на водещата независима полска  новинарска програма TVN 24. 

 

ПИК осъден за клеветнически твърдения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Софийският районен съд  се е произнесъл по  гражданско дело № 46381 по описа на съда за 2020 година. Ищец е съдия Цариградска, ответник е агенция ПИК.

Предявен е иск за претърпени неимуществени вреди от обидни и клеветнически думи и изрази в публикувани в он-лайн издадението  статии, а именно:

1)„САМО В П.: Съдийката В., омъжена за зловещите Б., води пуча срещу Г.. Надвисва сянката на М. О. и К. К.…“ – от 7.10.2019г.;

2)„КРАДЕТЕ, но цитирайте! Ето къде лъсна едно към едно статия на П. за скандалната съдийка В., женена за бос на Б.“ – от 10.10.2019г.;

3) „Нови данни за съдийката В., метежницата против Г. – баща й бивш агент на ДС, лежал в затвора за контрабанда на цигари – от 11.20.2019г.“;

4) „ГАВРА С БЪЛГАРИЯ И Т.: Л. П. стана уличен протестър насред В.! Шефът на ВКС опозори държавата – мъкне се по тротоарите в тога с ъндърграунд съдийката Кака В. и Н. К.“ – от 12.1.2020г.“

Съдът:

“На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни.

Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида.

В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 К.. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.

Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни.

Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника.

Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 ЕКПЧ прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 К., а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди.”

“От събраните гласни доказателства се доказа, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативно емоционално възприемане на публикуваната в сайта невярна информация и използваните изрази относно личността й.

Съдът, като взе предвид обстоятелствата, че процесните неверни твърдения и обидни изрази са станали достояние на широк кръг лица, чрез средство на масова информация- интернет страницата на информационната агенция, достъпна от всяко устройство, естеството на претърпените неимуществени вреди от ищцата, тъй като се касае за уронване на авторитета й в личен, социален  и професионален аспект; фактът, че установените клеветнически твърдения засягат важни и актуални към датата на публикациите проблеми; установените по делото  конкретно търпени от ищцата негативни емоционални изживявания, обстоятелството, че е търпяла вредите през един сравнително продължителен период от време, приема, че справедливото обезщетение за тези вреди възлиза в размер на 24 900 лева.”

В решението се засягат и коментарите, които според съда е трябвало да бъдат заличени.

Според медиите решението е обжалвано в предвидения срок.

Решението на СРС от май 2021 г. 

Преди време съдия Цариградска се обърна и към Комисията за журналистическа етика за установяване на нарушения на Етичния кодекс на българските медии. Комисията установи нарушения на изискванията за точност, разграничаване на факти от коментари, спазване на авторските права и др.

Решението на КЖЕ от юни 2020 г.

RSF: Дълбоки, системни реформи за укрепване на независимостта на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Организацията Репортери без граници (RSF) призовава  политическите сили в  българския парламент да извършат дълбоки, системни реформи за укрепване на независимостта на обществените медии, след като Българската национална телевизия (БНТ) наруши законовото си задължение да предоставя безпристрастно отразяване на кампанията за  парламентарни избори, проведени на 11 юли 2021 г.

ОРганизацията се позовава на доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за изборите, според който  БНТ не е изпълнила задълженията си като обществена телевизия, давайки повече ефирно време на ГЕРБ – управляващата партия в България до миналия април. „По БНТ1  по време на сутрешните и вечерните новини в праймтайма  всички участници ползваха общо 28 минути, които до голяма степен бяха насочени към ГЕРБ (17 минути), предимно с положителен тон“, се казва в доклада на ОССЕ.

Неспособността на БНТ да спазва неутралитет и равенство в представянето на конкуриращите се политически партии се свързва директно с  допълнителните 10 милиона евро/20 милиона лева, които правителството на Борисов отпусна на БНТ.   “Някои от събеседниците на ОССЕ  възприемат това разпределение като награда за благоприятната редакционна политика“, се отбелязва в доклада – едва ли има някой, който не прави такава връзка.

Посочени са отново и уволненията или принудителното напускане на десетки служители при Кошлуков.

Репортери без граници вече внесе в правителството множество препоръки. Според експертите   независимостта на обществените медии трябва да бъде засилена чрез гарантиране на тяхната финансова независимост и по -голяма прозрачност на разходите и промяна на процедурата и критериите за избор, за да се гарантира, че в ръководствата се избират медийни специалисти без политически връзки.

В доклада за върховенството на правото, публикуван на 20 юли, Европейската комисия стигна до същия извод като Репортери без граници   по отношение на свободата на печата в България и критикува властите  за липсата на отговор на предложенията на  Репортери без граници, се казва още в  апела на организацията.