Tag Archives: Media Law

Пропагандата. Свобода на информацията или свобода на дезинформацията?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Седми ден продължава инвазията на Русия в Украйна. Експертите вече изясниха защо терминът война е адекватен.

Територията на хибридната  война не е само Украйна. Кремъл използва свой фалшифициран възглед за историята, за да отрече правото на Украйна на държавност и самостоятелност. Не случайно се говори за “освобождение от Русия” на завзетите със сила украински градове.

Пропагандата не е форма на убеждаване, защото убеждаването си служи с истината. Пропагандата  се създава, за да подвежда, за да замести информираните решения, основани на факти, с готови фалшифицирани картини на света.

Пропагандната машина на Кремъл включва спектър от програми, канали, съдържание в платформи, сайтове. Част от програмите са под юрисдикцията на държави от ЕС, също така  на Обединеното кралство.

2

На този фон вчера, 1 март, Съветът за електронни медии е провел извънредно заседание с единствена точка: Проект на решение за временно ограничаване разпространението на руски програми на територията на Република България.  От съобщение на СЕМ става ясно, че

Съветът за електронни медии прие с мнозинство от 4 (четири) гласа решение за временно ограничаване на препредаването на аудиовизуални медийни услуги на територията на Република България на Russia Today и нейните производни, както и на Sputnik и производните й. Решението на Съвета е изпратено на Комисията по регулиране на съобщенията за предприемане на действия по компетентност.

Пълният текст на Решението на СЕМ

От информационната емисия на БНТ По света и у нас научаваме, че петият глас – въздържал се – е на члена на СЕМ Соня Момчилова (видео, 43 минута). И мотивите:

за мене възможността аудиторията да черпи информация от повече гледни точки, от повече източници, е най-висшето демократично право.

3

Въпросът е: информация ли черпи аудиторията от тези  програми, както казва госпожа Момчилова? Програмите основани ли са на факти?  За съжаление Съветът за електронни медии не е включил в решението по-обстоен анализ на излъчваното съдържание на разглежданите програми, както са направили други регулатори, например регулаторът на Литва в решенията си  от последните дни  – No. KS-30, No. KS-31, No. KS-32.  За да се види, че не става въпрос за информация.

  • Това е становището на множество национални регулатори. Така е и в Полша по отношение  на RT (Russia Today), RT Documentary, RTR Planet, Soyuz TV, Russia 24. Така е в България и Румъния по отношение на RT (Russia Today).  В Украйна регулаторът е спрял 70 програми на руски език   във връзка с повтаряща се употреба на насилствена реторика, отнасяща се до украинската власти, правоприлагащи органи, въоръжени сили и украинския народ като цяло. Така действат регулаторите  и в Латвия, Литва и Естония.
  • Това е становището на местни доставчици от Полша, Австралия, Словакия, Чехия, Канада, Естония, Литва, Латвия, България и Германия, които спират разпространението на цял сноп пропагандни програми, без да чакат регулаторно решение.   Вместо това, според сайта на украинския регулатор,  се излъчва “маратона на United News, съвместен продукт на украинските телевизионни канали, които отразяват войната в Украйна”.
  • Това е становището на големи ИТ компании като Apple, който спират предоставяне на приложенията на RT и  Sputnik извън Русия и  затварят Apple Store за Русия.
  • Така действат и  платформите, също и тук. Мета (бивш Фейсбук), Туитър, Гугъл и YouTube са призовани към съдействие от министър-председателите на Полша, Естония, Литва и Латвия, в частност  “активно да спират акаунти, ангажирани с подбуждане или оправдаване на агресивни войни и разпространение на невярна информация, както и официалните профили на руски и беларуски правителствени институции, на държавните  контролирани медии и  на ръководството на тези страни, с молба да се ангажират по-тясно с местните инициативи за проверка на фактите и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните алгоритми, като по този начин помагат на потребителите да намерят надеждна информация.” Twitter е обявил, че всяка връзка, споделена от потребител,  към уебсайта на руска държавна медийна организация, автоматично ще получи етикет, предупреждаващ зрителите, че туитът води към уебсайт, свързан с руската държавна медия. Социалната мрежа планира да  намали видимостта  на това съдържание в целия сайт. Meta също е приложила алгоритмични ограничения към руските държавни медии.
  • Накрая, това е становището на Съвета на ЕС, който  на 2 март, днес, изменя Регламент (ЕС) № 833/2014,  както следва:
„Член 2е.
1. На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече инсталирани.
2. Спира се срокът на действие на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпръскване, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, както и на всички споразумения за пренос и разпространение, сключени с посочените лица, образувания или органи.“
Приложение XV
RT – Russia Today English
RT – Russia Today UK
RT – Russia Today Germany
RT – Russia Today France
RT- Russia Today Spanish
Sputnik
Мотивите на Съвета: 

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни дейности, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурността на Съюза.

Споменатите медии са от съществено значение и допринасят за обосноваването на агресията срещу Украйна и за подкрепата на тази агресия, както и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

Ограничението се отнася до каквото и да е съдържание, разпространено по какъвто и да е способ.

4

Съветът на ЕС е взел предвид, че намесата следва да бъде минималната възможна за постигане на целите и е записал изрично, че вън от пропагандата не се налагат ограничения за други дейности и “мерките не пречат на въпросните медии и техния персонал да извършват в Съюза   дейности, различни от излъчване, например изследвания и интервюта. По-специално, тези мерки не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.”

По този въпрос – че намесата в съдържанието е крайна мярка и за необходимостта от  пропорционалност  – още в един мой текст от вчера, “Путин няма да спечели тази информационна война”.

Прието  е и Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

5

Този текст е неизчерпателен и очевидно е провокиран от фалшивия аргумент за всички гледни точки, когато говорим за медийна защита на агресор. Не много отдавна протестите у нас скандираха “Фашизмът не е мнение, фашизмът е престъпление”. Не всичко има право да бъде представено като гледна точка, не, има и незащитено от закона и ЕКПЧ слово. Правото не дава абсолютна защита на свободата на изразяване.

Не са информация, нито гледна точка фалшифицираните разкази на прокремълската пропагандна машина за зверства на Украйна към населението в Донбас или за използване на химически и други забранени оръжия срещу цивилни в Донбас.  Това е част от хибридната война.

6

Ограниченията на пропагандата трябва да се налагат не само от съдържание, което идва от оператор или , по – общо, субект под юрисдикцията на държава от Европейския съюз.

С не по-малка сила стои въпросът за програми, услуги, сайтове – съдържание, което идва от трети държави. Ако става дума за Русия, Русия е страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета  на Европа,  по която е страна и България.

Там също има правна възможност, както в Директивата за аудиовизуални медийни услуги, за ограничения на препредаването, и националните регулатори могат да действат директно по отношение на програми под юрисдикция на Русия и други трети държави, ако това се наложи. Гражданите биха моглби да сигнализират, ако смятат, че има подобни програми у нас.

Решението на ЕС не се прилага за британската версия на RT. Решение за ограничаване на RT се проучва от британския регулатор Ofcom. Източници казват, че една от тревогите на Ofcom е, че акция срещу RT ще доведе до акция срещу BBC в Москва.

Не само правото на ЕС е основание за противодействие на хибридните заплахи.  На плоскостта на международното право заслужават внимание:

  • резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща руската агресия срещу Украйна;
  • разследването за възможни военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид в Украйна, което започва Международният наказателен съд в Хага и за което съобщава прокурорът Карим Хан;
  • официалното искане на Съда за правата на човека до Русия да се въздържа от атаки срещу мирното население и граждански обекти в Украйна.

7

От последните думи имаме повод за коментар на  т.нар. ответни мерки на Русия.

Според сайта advanced-television.com  RT управлява няколко езикови телевизионни канала, докато Sputnik предоставя новинарски уебсайтове на 31 езика. RT излъчва на английски, испански, френски, арабски, немски и руски. Германия забрани немскоезичната услуга на RT по-рано през февруари.  RT се разпространява на около 22 спътника и претендира за обхват от потенциални 700 милиона души.

В отговор Русия обяви за нежелана германската обществена телевизия Deutsche Welle (DW)  в страната, отне акредитацията на кореспондентите на DW, бюрото  в Русия ще бъде затворено, а предаванията на немски език ще бъдат забранени за разпространение от  руската сателитна телевизия.

Да завърша с Эхо Москвы и независимата телевизия Дождь. Роскомнадзор заблокировал сайты Дождя и «Эха Москвы». Влезте на този адрес. Вижте съобщението за чуждестранните агенти.

Телеканал_Дождь,_«Эхо_Москвы»_-_2022-03-02_20.05.02

Тези мерки  не са противодействие срещу лъжата, а срещу  независимите гласове извън прокремълската медийна екосфера.   Това е разликата. Можем да сме сигурни, че този модел има почитатели и тук.

Шест неща, които трябва да знаете за войната на Путин в Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Екипът   на  Центъра Shorenstein в Харвард е събрал някои факти, за да помогне на журналистите и потребителите на новини при  интерпретирането на събитията, които се развиват в Украйна.

  1. Войната не започва през 2022 г. Военното нападение на Русия срещу  Украйна започва през 2014 г. с насилственото анексиране на Кримския полуостров и окупацията на източните райони на Донецк и Луганск в отговор на протестите в цялата страна срещу руското влияние.  Днешната инвазия е ескалация на този 8-годишен конфликт, който вече отне над 14 000 живота.

  2. Руският президент Владимир Путин  използва  дезинформацията като оръжие. Той фалшифицира историята, като твърди,   че Украйна винаги е била част от Русия, което включва отричане на държавността на Украйна, както и погрешно тълкуване на историческите й отношения с Русия, руския език и СССР. 

  3. Украйна  получава независимост след края на Съветския съюз (СССР) през 1991 г.  Въпреки това Украйна съществува като отделна идентичност и народ от стотици години.   Националната история на Украйна е сложна, с корени, които датират от 9-ти век, но аргументът на Путин, че Украйна е създадена от Русия, е, както казва New York Times , „погрешно тълкуване на историята“. 

  4. Въпреки че Украйна е партньор на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), тя не е член на НАТО. Разпоредбата за колективна отбрана на НАТО (член 5 от Вашингтонския договор), която гласи, че „атака срещу един съюзник се счита за атака срещу всички съюзници“ не се прилага за Украйна. 

  5. Владимир Путин е настоящият президент на Русия, позиция, която заема от 2012 г. Путин е бил или президент, или министър-председател на Русия от 1999 г.   Преди политическата си кариера Путин е работил 16 години като офицер от разузнаването на КГБ.    Владимир Зеленски е настоящият президент на Украйна, заемащ длъжността от 2019 г. след избори, които печели с убедителна победа.

  6. Украйна няма ядрено оръжие. Страната е зона без ядрени оръжия/ денуклеаризирана след споразумение за сигурност от 1994 г., известно като Будапещенски меморандум, който срещу това гарантира  сигурността на Украйна от Русия, Съединените щати и Обединеното кралство.  Русия е нарушила споразумението два пъти, първо през 2014 г. с анексирането на Крим и отново през февруари 2022 г.

    +1 Списъкът на Центъра Shorenstein може да бъде продължен, ето още само един факт от последните дни. След началото на военните действия през 2022 г., на 28 февруари,  Украйна подава молба за членство в ЕС. Представители  на институциите на ЕС заявяват, че според тях Украйна изпълнява Копенхагенските критерии.

    274772123_486569293043457_7001141701356096024_n

Tips for navigating social media during war in Ukraine

Ето и полезни разсъждения  от Оксфорд как да се отразява историята на Украйна.

И още от опита на The Guardian

САЩ: засягане на доброто име на публични фигури, Palin v New York Times

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В съдебната практика на САЩ решението по делото New York Times Co. v. Sullivan (1964) е между знаковите дела на Върховния съд на САЩ. То  е постановено  в спор между Ню Йорк Таймс и Съливан, полицейски началник, който се почувствал засегнат от изданието. Съдът в Алабама се произнася в полза на Съливан. Несъществени фактически неточности в реклама, призоваваща за подкрепа на д-р Мартин Лутър Кинг и нарастващото движение за граждански права, довеждат до огромна за времето санкция за Ню Йорк Таймс.

Heed_Their_Rising_Voices-667x1024 Съливан срещу Ню Йорк Таймс

ВС на САЩ  защитава  публикацията по въпроси от обществен интерес:   „когато статия е публикувана и разпространявана сред избирателите с единствената цел да даде това, което обвиняемият смята, че е вярна информация относно кандидат за публична длъжност и с цел да се даде възможност на тези избиратели да гласуват по-интелигентно, и цялата работа е извършена добросъвестно и без злонамереност, той има право на защита, въпреки че основните въпроси, съдържащи се в статията, могат да бъдат фактически неверни и унизителни за   ищеца; и в такъв случай тежестта на доказване е на ищеца“. New York Times Co. v. Sullivan, 376 U.S. 254 (1964)

Воследствие действието на стандарта за държавни служители се разширява и обхваща първо всички публични фигури Curtis Publishing Co. v. Butts, 388 U. S. 130 (1967), а след това – и лица, които не са публични фигури, но участват във важни дебати от обществен интерес. Gertz v Robert Welch Inc., 418 US 323 (1974).

В последните години започва обратен процес – атака срещу стандарта от решението Съливан, като в този дух се изказват двама от съдиите от Върховния съд на САЩ – Томас и Горсуч.

Новото:

Новото е, че Сара Пейлин води дело срещу Ню Йорк Таймс, което според медиите можеше да спечели на първа инстанция  само ако съдът не приложи  стандарта Съливан. Преди седмица съдът се произнесе – Сара Пейлин губи – засега. Ако обаче след апелативната инстанция делото  успее да стигне до ВС –  или по повод   Coral Ridge Ministries Media, Inc. v. Southern Poverty Law Center – или при други дела занапред –  не е изключено стандартът Съливан да бъде подложен на преразглеждане. 

Стандартът Съливан и отговорната журналистика според Съда за правата на човека са предмет на моя предстояща статия, която не дочака решението по делото Palin v. New York Times  и е предадена за рецензиране.

Ирландия може да стане първата страна в ЕС с анти-SLAPP закон

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ирландия ревизира своето законодателство срещу клеветата.

Не разширява основанията, нито повишава санкциите.

А предвижда анти-SLAPP клаузи, според публикация в правен блог.

SLAPP се разглеждат като предназначени да цензурират, заглушават или сплашват критиците, като ги натоварват с умишлено високи разходи за правна защита. SLAPP заплашват свободата на изразяване, свободата на медиите и демокрацията.

Анти-SLAPP механизмът би позволил на лице да подаде молба до съда за прекратяване на производството за клевета. SLAPP – „Стратегическо дело срещу обществено участие“ – се определя като необосновано или силно преувеличено действие, което често се предприема от големи компании или по-влиятелни лица срещу по-слаби страни. По-слабите страни може да са се включили в критика или дебати по въпрос от обществен интерес, неудобни за засегнатото лице.

Така Ирландия може да стане първата европейска страна със законодателство, позволяващо отхвърлянето на искове за клевета, които се предприемат само за възпиране на дискусията от обществен интерес и разследващата журналистика.

Тереза Рибейро, ОССЕ: Журналистите трябва да могат да пишат по въпроси от обществен интерес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите Тереза ​​Рибейро изразява загриженост в отговор на  Suisse Secrets  – разкритията на консорциум от разследващи журналисти от цял ​​​​свят.

„Фактът, че нито един журналист от Швейцария не е участвал в тези разследвания, показва, че ограничителните закони могат да имат отрицателно въздействие върху свободата на медиите в дадена страна. Възможността журналисти, които публикуват банкова информация в обществен интерес, да бъдат обвинени, подкопава способността им да вършат работата си свободно и без страх от съдебно преследване“, каза тя.  Според член 47 от Федералния закон за банките всеки, който разкрие банкова тайна на друго лице, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба.

Според международното право журналистите имат право да пишат по въпроси от обществен интерес. ОССЕ признава значението на разследващата журналистика в Решението на Съвета на министрите относно безопасността на журналистите от 2018 г., в което  се казва, че способността на медиите да разследват и да публикуват резултатите от своите разследвания, включително в интернет, без страхът от репресии, играе важна роля в нашите общества.

Рибейро изразява надежда, че правителството на Швейцария ще изпълни тези ангажименти и ще измени закона.

Комисия по културата и медиите: колективното управление на права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заседание от 17 февруари 2022

1. Разглеждане и гласуване на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г., № 47-202-00-6, внесен от Министерски съвет на 03.02.2022 г.

2. Предизвикателства пред колективното управление на права, законодателни дефицити, перспективи и решения за създаване на устойчива творческа среда.

3. Разни.

Предстои внасяне на национална транспозиция на  директива 2019/790 и директива 2019/789, срокът  е 7 юни 2021 г. с 24-месечен срок за въвеждане.

Реакцията на депутатите  по въпроса за националната транспозиция:

Ива Митева, ИТН:

  • Не искам да питам защо двугодишен период не е бил достатъчен.
  • Не искам да питам дали адвокатска кантора пише тези законопроекти и за каква сума.
  • Ако законопроектът ще  е само хармонизационен,   малко несериозно е всеки месец да отваряме закона на парче. Преди внасянето на проекта да се види какво още може да включи. Да не се изправим пред необходимостта ние, народните представители, да внасяме паралелни закони. Ние ще го направим, достатъчно чакахме МК, същото е за БНТ и БНР. Ако трябва, ще го направим. В точка Разни сме набелязали такива законопроекти.

МК:  Закъснението има и обективна причина, ЕК предостави информация с голямо закъснение. Добре е хармонизационният закон да се движи, съгласуван е без забележки.

Председателят: Така изглежда, ще се приеме хармонизационният закон, ние ще го гласуваме и след това в комисията ще се работи по друг проект и вие ще трябва да го изпълнявате, да не се лъжем.

Изглежда много вероятно да стане точно така.

Председателят на парламентарната комисия по културата и медиите пред БНР, Неделя 150

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
  • В радиото и телевизията за всеки един текст може да се проследи или до автора или редактора и да има ясна отговорност. В сайтовете не е така, печатните и онлайн изданията, ад бъде ясен авторът или главният редактор, а не само собственикът. Ако бъдат изравнени  правилата, засегната страна  може да стигне до съответния автор, имам предвид основно жълтите издания. Става дума за засегната страна, която бъде наклеветена, да достигне до съответния автор.
  • Има ли нужда от Съвет за електронните медии. Моето лично мнение е, че няма. Моето лично мнение е, че няма нужда от Съвета за електронни медии, но трябва да видим чисто законово как стоят нещата, най-малкото трябва да бъде реформиран. В момента той работи повече като политическа бухалка, отколкото като регулаторен орган. Ще направим предложения, те ще бъдат практични предложения, ние сме журналисти от практиката, а не кабинетни учени.
  • Финансирането – дебатът е отворен, дали от фонда, дали от бюджета, но и двата източника са държавни. Според мен държавните медии не би трябвало да участват на рекламния пазар. Защото стартират с милиони напред от бюджета, който е сигурен за тях. Според мен парите от държавата да са насочени към обществените медии, не към частните. Сега държавата финансира частни медии, което е начин за контрол. Ако една частна медия получава по-малко пари от държавата, ще е по-свободна. Да освободим частните медии от държавната опека. Свободата им ще зависи само от тях.

Ето и запис от участието на председателя на парламентарната комисия пред БНР, Неделя 150, 13 февруари 2022, Явор Стаматов водещ.

Обединено кралство: обоснованото очакване за зачитане на личния живот

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един от по-трудните въпроси  в практиката на Европейския съд за правата на човека е справедливият баланс между свободата на изразяване  и зачитането на личния живот (баланс в прилагането на чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ).

За интересно национално решение съобщава сайтът Inforrm – лице, обект на наказателно разследване, има обосновано очакване за зачитане на личния живот  по отношение на информация, свързана с това разследване. Делото е ZXC v Bloomberg [2022] UKSC 5).

Според публикацията, след повдигане на обвинение принципът на откритото правосъдие обикновено означава, че информацията има  публичен характер. Преди това   информация за разследването, както и информацията относно здравето на дадено лице, обикновено се счита за лична.

По-подробно от самото решение:

52….има определени видове информация, които обикновено, но не винаги, ще се считат за пораждащи обосновано очакване за поверителност, така че информацията да бъде характеризирана като частна по характер. Това са: състоянието на физическото или психическото здраве или състояние на дадено лице; физическите характеристики на човек (голота); расовите или етническите характеристики на дадено лице; емоционалното състояние на дадено лице (по-специално в контекста на дистрес, нараняване или загуба); общостта на личните и семейните отношения; сексуалната ориентация на дадено лице; интимните детайли на личните взаимоотношения; информация, предадена в хода на лични взаимоотношения; политическите възгледи и принадлежности на дадено лице; религиозната ангажираност на дадено лице; лична финансова и данъчна информация; лични комуникации и кореспонденция; въпроси, свързани с дома; минало участие в престъпно поведение; участие в граждански спорове относно частни дела; и участие в престъпление като жертва или свидетел.

53…..има някои видове информация, които обикновено няма да се считат за пораждащи обосновано  очакване за поверителност, а именно: корпоративна информация, физическо местоположение на дадено лице, участие в  престъпна дейност, неправилно изпълнение на обществена роля, информация, получена от изслушване на наказателно дело, проведено публично, и самоличността на автора.

В решението  се обръща внимание върху репутационното измерение  (‘reputational’ dimension) на прилагането на чл. 8 ЕКПЧ (защита на личния живот).

115-116 „Понятието „личен живот“ е широко понятие, което не подлежи на изчерпателна дефиниция. Той обхваща физическата и психологическата цялост на човек. Следователно може да обхване множество аспекти на физическата и социалната идентичност на лицето. Член 8 защитава в допълнение правото на личностно развитие и правото на установяване и развитие на взаимоотношения с други човешки същества и външния свят…  Професионалният живот е част от зоната на взаимодействие между лицето и другите, което може при определени обстоятелства да попадне в обхвата на „личен живот“.

118-120. „Репутацията на дадено лице, дори ако това лице е било критикувано в контекста на публични дебати, представлява част от неговата лична идентичност и психологическа цялост и следователно също попада в обхвата на неговия „личен живот“.

В Аxel Springer AG срещу Германия (параграф 83) ЕСПЧ  заявява, „че правото на защита на репутацията е право, което е защитено от член 8 от Конвенцията като част от правото на зачитане на личния живот“, но продължава,  че  за да влезе в действие член 8, атаката срещу репутацията на дадено лице трябва да достигне определено ниво на сериозност  по начин, който да нарушава правото на зачитане на личния живот.

*

В този контекст може да се отбележи следното решение на СРС, НО, 21 състав, по жалба на Дарик Радио  срещу наказателно постановление на СЕМ. Става дума за 16-годишен непълнолетен младеж, чиято самоличност е разкрита във връзка с намеренията му за евентуален терористичен акт.

Следва да се отбележи, казва съдията, че в българското законодателство не съществува категорична забрана за огласяване в медийното пространство на името на лице, което е задържано по подозрение за извършване на престъпление. Безспорно името е лични данни, но в балансиращото упражнение именно обществената значимост е в основата на разкриването на повече индивидуализиращи белези относно личността на задържаното за тероризъм лице.

Така мотивиран, СРС отменя наказателното постановление на СЕМ.  Актът на СРС е обжалван.

АС – София град намира, че решението е правилно. При това АС посочва,  че става дума за лични данни, допълнително защитени по Закона за закрила на детето, но “не такава е дадената правна квалификация”, поради което оспореното решение трябва да бъде оставено в сила.

Делото Кенаров: арестът на журналиста е незаконен

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Има решение на СРС по делото на журналиста Димитър Кенаров по повод действията на полицията срещу него по време на протестите през септември 2020.  Министърът на вътрешните работи вече посочи, че са установени нарушения на служителите на МВР.

Дневник:

Арестът на журналиста Димитър Кенаров, който беше задържан и бит на антиправителствения протест от 2 септември 2021 г., е незаконен, а в действията на полицаите има данни за престъпление. Това приема Софийският районен съд (СРС), който в началото на февруари 2022 г. постановява решение по казуса, за което съобщават от “Репортери без граници”.

На 4 февруари 2022 г. Софийският районен съд обявява фактическото задържане на Димитър Кенаров, продължило над 5 часа в нощта на 2 срещу 3 септември 2020 г., за незаконно. В решението съдът обръща внимание на факта, че според представената от МВР книга за пропускателния режим Димитър Кенаров е бил записан като поканен от дежурния от 3 часа сутринта до 3:45 часа.

“При условие че процесуалните закони изискват действия да се извършат в светлата част на денонощието (по изключение – през нощта), възниква основателен въпрос какво точно се случва в 05 РУ СДВР през малките часове на нощта и все по покана”, приема съдия Яна Димитрова.

“Съдът не намира за нужно да се спира повече на тази очевидно съставени с цел да се скрие обективната истина с документи, и то по такъв обиден както за съставителите ги, така и за тези, които ги четат, начин. Съдът подчертава, че стореното “освен съдържащо данни за престъпление по Наказателния кодекс сочи на отчайваща липса само на професионализъм, а изобщо на някаква връзка с нормалната човешка дейност”, е записано още в решението на съда.

“По делото липсват доказателства, даже данни за каквото и да било поведение” на журналиста, които да налагат задържането му, приема съдия Димитрова и подчертава, че такива не се твърдят от МВР по делото.

Медиапул:

Софийската апелативна прокуратура вече потвърди отказа да се образува наказателно дело за побоя срещу Кенаров. Не било ясно какво се е случило и Кенаров не носел отличителните знаци на журналист.

Организацията Репортери без граници беше нарекла мотивите на прокуратурата абсурдни и дистопични, достойни за Оруел.

За повторното обявяване на принадлежност към ДС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС разгледа  на главния прокурор и прие тълкувателно решение 12/2021 по въпроса „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?“.

Комисията по досиетата има ли материална компетентност  да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“   за конкретно лице, за което вече  е установена и обявена  принадлежност към ДС.

Ако са  обявили  преди 12-13  години едно лице за сътрудник на ДС,  и сега гледат едно множество, към което лицето принадлежи, ще го обявят ли отново?

Общото събрание казва: Не. Комисията по досиетата да не обявява едно лице отново, освен ако няма нови доказателства.

Върховните съдии приемат, че с публикуване на първото решение, с което се обявява принадлежност, обществеността е информирана и няма нужда – нито законово основание според тях – да се информира пак: „В съответствие с предписаното от закона правомощие, извършването на проверка относно конкретно лице, за което се констатира предходно произнасяне с влязъл в сила административен акт, установяващ принадлежността му към органите, предполага единствено позоваване на този акт, а не ново произнасяне на Комисията, с което да се обяви установената и обявена вече негова принадлежност в резултат на извършена по-рано проверка.“

В сайта desebg.com  тази практика се нарича опъване на чадър над осветяването на зависимостите от ДС. Публикацията с автор Христо Христов  със съкращения:

Както desebg.com писа,  през последните няколко години група съдии от ВАС изведнъж започна да променя утвърдената съдебна практика на своите колеги дотогава, започвайки да обявява за нищожни решения на Комисията по досиетата, с които тя съобщава на обществото вече установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на лица, но в ново качество – на нова ръководна длъжност, която те са заемали, заемат или кандидатстват за такава.

Впоследствие стана ясно, че част от тези съдии случайно или не са започнали своята кариера в школата на ДС в Симеоново преди 1989 г., а председателят на отделението във ВАС, което разглежда тези дела, съжителства с обявен от Комисията по досиетата агент на ДС. Толкова за зависимостите.

Как се изкриви съдебната практиката на ВАС, утвърдена в началото?

Тази групичка съдии се опитва да наложи тезата, че Комисията няма право да установява повторно или с последващи решения вече обявени агенти, ако не представи нови доказателства за тяхната принадлежност.

В същото време Комисията по досиетата много ясно обясни на магистратите, че в своята практика тя установява принадлежност само един единствен път, а при наличие на нова ръководна позиция или кандидатстване за такава на публичните лица по смисъла на закона само обявява вече установена с предишно решение принадлежност към тоталитарните служби.

Отделно от абсурдността на тезата на групата съдии, законодателят в лицето на парламента през 2006 г. изрично не възложи правомощия на Комисията по досиетата да събира доказателства, тъй като вече беше пределно ясно и на специалистите, и на обществото, че голяма част от архивите са унищожени от БКПСБСП/ДС в началото на прехода.

И затова възложи на Комисията само да установява принадлежност на базата на наличие на конкретни документи в архивите на тоталитарните служби. Изглежда само някои съдии не разбраха това и до днес. Или по-скоро не искат да го разберат.

Преди година и половина…

Искането за уеднаквяване на съдебната практика бе внесено до председателя на ВАС Георги Чолаков преди година и половина от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Колко упорито противниците на отварянето на досиетата се опитват да използват съда, за да сложат прът в процеса на и осветяването на сътрудниците на ДС говори фактът, че през 2014 г. ВАС вече веднъж беше сезиран да си уеднакви съдебната практика от бившия омбудсман Константин Пенчев, но тогава Общото събрание не излезе с решение.

Реална е опасността съдът в самия край на изпълнението на закона  на практика да опъне чадър върху разкриването на мрежите на влияние и присъствие през годините на прехода на сътрудниците на репресивния апарат на БКП.

В България не само не беше проведена лустрация над тези сътрудници, но сега чрез една съдебна институция като Върховния административен съд се отнема  правото на обществото да има информиран избор.

*

И така: като говорим за медии, ако  лицата от списъците по-долу решат да се кандидатират за заемане на позиция, подлежаща на проверка, те няма да бъдат обявени!

Втори въпрос е, че за тях отпадна правната пречка да са членове на медийния регулатор  и могат да заповядат в управлението на обществените медии. Такива примери вече има, Гарелов (Талев) се яви преди време.