Tag Archives: Media Law

ЕСПЧ: Анчев срещу България. Държавна сигурност и медии.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Добре е да се знае това решение на Европейския съд за правата на човека, което не съм отразила навреме, а трябва – поради интереса към лустрацията  и едно много спорно, мисля,  решение на ВАС.

Това е решението по делото Анчев срещу България от 2018 г., по жалба на Хараламби Анчев, посочен в решение на Комисията по досиетата като сътрудник на ДС. Христо Христов от сайта desebg.com обяснява значението на решението:

Решението отхвърля жалбата на бившия министър на правосъдието Анчев в служебния кабинет на Софиянски (1997), който твърди че с обявяването му за агент на бившата Държавна сигурност са нарушени човешките му  права. Случаят на Анчев се отнася към онези категория сътрудници, чиито дела са прочистени  в началото на 1990 г. (виж документите за Анчев) и в тях липсват собственоръчно подписани или написани документи. Казусът е аналогичен като този с живеещата във Франция лингвист Юлия Кръстева, чието осветяване миналата седмица предизвика обществен дебат, в който отделни представители на академичните и интелектуални среди в България заявиха, че за нея нямало доказателства, че е била сътрудник на ДС, тъй като в досието ѝ нямало документите, писани от нея.

В изключително подробното си съдебно решение Европейският съд по правата на човека отхвърля жалбата като неоснователна. Съдът прави цялостен преглед на законодателството и съдебната практика в България, засягащи разкриването на сътрудниците на комунистическия режим в тоталитарните служби.  Направен е паралел с някои от останалите страни от бившия Източен блок за политиката, с която след разпадането на комунистическата система демократичното общество се справя с наследството на тоталитарната система. Съдът в Страсбург е посочил, че някои от тях, като Чешката република, Германия (след обединението), Литва, Полша, Румъния, Словакия и Бившата Югославска Република Македония са въвели лустрация за сътрудниците не само в държавния, но на места и в частния сектор.

Съдебният акт на Европейския съд за правата на човека би трябвало да има отрезвяващо въздействие върху някои състави от Върховния административен съд, които след идването на власт на кабинета Орешарски (БСП, ДПС) през 2013 г. нарушиха 6-годишна съдебна практика в няколко случая, смята Христо Христов.

*

През 2013  беше обявена за противоконституционна  и лустрационната разпоредба в Закона за радиото и телевизията, за която става дума в решението Анчев – вж за дело 2013/6 и за решенията на КС срещу лустрацията в медийния сектор.

Виждам, че на сайта на Комисията по досиетата има промени на връзките към решенията, които разкриват ДС в медиите,

но за сметка на това се е появило солидно издание – Държавна сигурност в медиите, над 500 страници, ето връзка.

Някои обновени връзки:

По този повод още:

Комисията по културата и медиите гледа бюджета за култура 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първа точка на заседанието на ККМ на 3 февруари (видео) е обсъждане на бюджета за 2022 г.

В коалиционното споразумение е записана цел 1 процент – с тенденция 1.5 процент от БВП – за култура. Каза се, че в проекта за 2022 за Група Култура има 0.59 процент БВП, увеличение 100 милиона, най-голяма част – за капиталови разходи. През лятото се очаква актуализация.

По отношение на медиите най-активни – както и на коалиционните преговори – са представителите на ИТН.

Ива Митева постави въпроса за Фонд Радио и телевизия и необходимостта от привеждане на ЗРТ в съответствие със ЗПФ и правото на ЕС за държавната помощ и предложи спешно създаване на работна група за БНТ, БНР, СЕМ и всички проблеми. МК отговори, че има депозиран в НС законопроект.

Освен другото, привеждането на ЗРТ в съответствие с правото на ЕС за държавната помощ би прекратило някои практики на правителствата на Борисов.

Председателят на ККМ заяви (57′): Като приключим с приемането на бюджета, със сигурност ще отворим темата за ЗРТ. Не знам дали ще използваме само законопроекта или ще има и други неща.

Той постави въпрос към представителите на институциите как се формира бюджетът от 82 и половина милиона на БНТ, въз основа на какви критерии – това са огромни пари, имате ли представа колко са приходите от реклама, колко хора работят в БНТ, необходима е оптимизация, каза Йорданов.

Любомир Каримански добави, че не разбира защо управляващите от 98-ма досега не са направили работещ Фонда Радио и телевизия. Според него финансирането трябва да е от фонда. Може би това трябва да го каже на МФ, според които фондът е несъвместим със ЗПФ.

В края на заседанието говорят директорите на БНТ, БНР и БТА (от 1’43”). Повече – в записа.

Внесена в ККМ е и 47-202-00-6 Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г. През 2022 очакваме законодателния акт за свободата на медиите.

СРС: Да наречеш Бойко Борисов арогантен е обидно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Софийският районен съд, Гражданска колегия, I отделение, 24 състав с председател съдия Неда Заркова на 2 февруари се е произнесъл по гражданско дело по иск на Бойко Борисов, политик и председател на ПП ГЕРБ, срещу Мая Манолова, политик.  Съдът осъжда Мая Манолова да заплати 10 000 лева за неимуществени вреди по повод нейни изказвания в Лице в лице по БТВ и на брифинг.

Съдът:

В настоящия случай е признато за установено и ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 01.11.2019г. ответника М. М. в проведен брифинг и излъчен от множество електронни медии, както и в дадено интервю в предаване на Би Ти Ви – „На четири очи” с водещ Ц. Р. ответникът изнесла обидни думи и изрази по отношение на ищеца, а именно: „Тази сутрин във вашата телевизия беше един арогантен човек, който избълва редица клевети, обиди и грозни внушения. Срам ме е заради него, срам ме е, че това е човекът, който ни представлява пред света.”;

както и „Човекът, който пусна Братя Г. да избягат от правосъдието, докато беше премиер, […]”

“Настоящият състав приема, че ищецът е публична личност, свързана с обществения и политически живот на страната, посланията на който достигат до многобройна аудитория.”

По-нататък съдът се спира на необходимия баланс между свобода на изразяване и защитата на доброто име, като напомня, че твърденията на Манолова са в отговор на нападки на Борисов.

“Недопустимо е, обаче, засегнатото лице, отново посредством средствата за масова информация, какъвто е случаят с ответника, да изнася обидни твърдения спрямо лицата, от чиито оценки е останало недоволно. В конкретния случай, както безспорно бе доказано по делото чрез свидетелски показания, ответникът М. е направила изявление, което е неприемливо. С волеизявлението си ответникът е засегнала ищеца като човек и личност, унизила е неговото достойнство, накърнила е авторитета му и вследствие на това Б. е понесъл неимуществени вреди”.

И в заключение  “съдът намира, че от страна на ответника М. е извършено противоправно деяние, изразяващо се в разпространяване на клеветнически твърдения по отношения на ищеца Б., които са накърнили неговата чест и достойнство, доброто му име в обществото и неговия авторитет, причинявайки му неимуществени вреди”.

По решението:

За да са клеветнически едни твърдения, съдът следва да се е произнесъл по истинността им –  което не се забелязва в решението.

А дали е обида да се каже за Борисов, че е арогантен – това ще каже втората инстанция.

Да се извършва преценка  за баланса по чл.8 (свобода на изразяване) и чл.10 (личен живот) от Конвенцията за правата на човека, в частност правото на критика срещу публични фигури, без да се вземе предвид богатата практика на ЕСПЧ и изведените от Съда критерии,  не ми се вижда далновидно.  Уместно е да се види едно от по-новите решения на Съда  Banaszczyk v Poland – политическо слово, насочено срещу лица с официални ръководни функции, широки граници на критика.

Или решението по Koutsoliontos and Pantazis v Greece по повод  твърдения в публикация  “с полемичен, саркастичен, остър и провокативен стил” с изказване на  бивш зам. кмет срещу настоящ кмет на град Янина.  Всъщност ролята на националните съдилища в производствата за клевета не се състои в това да посочат на засегнатото лице стила, който трябва да се използва, когато последното упражнява правото си да критикува, дори и по язвителен начин.  В този случай, при разглеждане на съдържанието на въпросната публикация, националните съдилища не са взели предвид в достатъчна степен критериите, установени от практиката на Съда относно баланса между защитата на доброто име  и свободата на изразяване (43). Съдът смята, че публикацията се отнася до управлението на града и  “по-скоро трябва да се разбира като политическа критика към управлението на общинските дела” (44).

Следователно твърденията са в контекста на дебат от обществен интерес, свързан с въпрос от общ интерес  и е насочена единствено към гореспоменатото лице изключително в качеството му на лице на официална изборна длъжност. Съдът припомня в този смисъл, че политическата обида често надхвърля личното ниво: това са капризите на политическата игра и свободния дебат на идеи в демократичното общество. Следователно … не е налице  неоправдана лична атака  и използваните изрази са в достатъчно тясна връзка с управлението на град Янина (45-46).

Решение СРС Борисов срещу Манолова.

Покана за представяне на предложения за укрепване на медийната грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува покана за предложения за повишаване и укрепване на медийната грамотност.

Срок 6 април 2022. Бюджет (общо) EUR 2 400 000.

Поставен е акцент върху преминаване на културни, национални или езикови граници. Допустими дейности са например

  – създаване и/или разпространение на многоезичен и/или мултикултурен материал, включително интерактивно съдържание за подобряване на цифровия капацитет на гражданите, тяхното разбиране за медийната среда и тяхната устойчивост срещу дезинформация,

– разработване на материали за граждани и обучители, насочени към всички, всяка възраст и различните обществени групи,

– разработване на иновативни решения за медийна грамотност, подходящи за медиите в перспектива,

– дейности за обучение, включително споделяне на най-добри практики отвъд езиковите, държавни и културни граници,

-събития, свързани с тези дейности.

Заседание на Комисията по културата и медиите и перспективата “Това е така, защото е така”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 27 януари 2022 се проведе заседание на Комисията по културата и медиите в 47-то НС. Към момента видео от това заседание отсъства на сайта на НС, аудио тук, но пък Дневник има видеозапис.

На това заседание основният разговор беше за кино, гостуваха представители на гилдии, но заедно с това се обсъждаше и контекст, включително Закона за радиото и телевизията (“Имаме и Закон за радиото и телевизията да правим, който е приоритетен също , предвид състоянието на БНТ и БНР!“)

И още един цитат от председателя Тошко Йорданов – този път за представата му за ролята на Комисията за култура и медии. Като подчертава, че интересите в сектора на културата са много разнообразни, председателят казва, че в този контекст (там е ад, всеки е прав, всеки е велик, всеки е недооценен) трябва една институция, това може да сме ние, Народното събрание, която, независимо че ще има недоволни, ще каже “Това е така, защото е така”.

Медиите са отразили подробно включването на Продължаваме промяната, Антония Димитрова, журналист – в два хода:

първо на заседанието, когато казва на заседанието на 19 януари според стенограмата

“Всяка една медийна публикация задължително трябва да има автор и той да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна. Защото сме свидетели как се бълват всякакви новини, фалшиви новини, за което човекът трябва да носи лична, персонална наказателна отговорност за това”;

и  после във фейсбук на 28 януари:

Миналата седмица по време на редовното заседание на Комисията по културата и медиите обсъждахме темата за фалшивите новини. В хода на разговора стана ясно, че има електронни медии, които ежедневно създават фалшиви новини, които нямат автор. И когато засегнатите страни потърсят отговорност няма информация за собствеността на медията. Искам да уточня, че предложението ми е да се търси административна, а не наказателна отговорност.
Санкциите са заложени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други изделия и за обявяване на разпространителите на медийни услуги. Всяка медия трябва да подаде декларация за собственост и тази информация за вписва в Регистър на подадените декларации на доставчици на медийни услуги към Министерството на културата. Проблемът е, че не всички медии го правят и трябва да се увеличи контрола.
Идеята е да се подобри медийната среда с цел прозрачност – да се знаят реалните собственици на медиите, да плащат данъци, да се знае прозихода на финансирането.
В никакъв случай не мислим за репресиране на журналисти и ограничаване на свободата на словото!
 
По темата още:
А за следващото заседание на 3 февруари са планирани ОКУП-ите.

Законодателният акт за цифровите услуги – гласуван в ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският парламент гласува DSA, Законодателния акт за цифровите услуги.

Текстът, одобрен на 20 януари 2022 от Парламента с 530 гласа „за“, 78 гласа „против“ и 80 гласа „въздържал се“, ще бъде използван като мандат за водене на преговори с Френското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки.

След гласуването Кристел Шалдемозе (С&Д, Дания), ръководител на преговарящия екип на Парламента, заяви, че   през последните 20 години, откакто е приета Директивата за електронната търговия,  онлайн платформите станаха  основен фактор и се налага да се гарантира, че  това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн.  Какво каза още Шалдемозе:

  • връщаме си контрола върху платформите,
  • задаваме златен стандарт за всички други законодатели,
  • спираме безкрайното събиране на данни, хората ще могат да казват “не” на рекламите, основани на данни,  при това онлайн платформите трябва да гарантират, че потребителите, които са отказали да бъдат проследявани, все още могат да имат алтернативни опции за достъп до услугите,
  • отваряме черната кутия на алгоритмите, ще могат да се изискват промени в алгоритми, опасни за потребителите.

Подробности за гласуването и внесените изменения в предложението на ЕК – на сайта на ЕП.

Изменения, приети от Европейския парламент на 20 януари 2022 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (COM(2020)0825 – C9-0418/2020 – 2020/0361(COD))

EFF

Комисията по културата и медиите на 47-то НС обсъди започване на промени в ЗРТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Народното събрание има вече видеоархив за пленарните заседания и за заседания на комисиите. Това е голяма крачка напред, прави много по-прозрачна работата на народните представители.

Вчера се състоя заседание на парламентарната комисия по културата и медиите ( решили са да е по, не за). Ето съставът й, на най-горния ред е ръководството.

Ето видеозапис от заседанието, втора точка е Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията, от 55-тата минута.  Има и аудио, което е два часа, а видеото е час и 20 минути, неясно къде са тези 40 минути.

Обсъждането за започване на промени започна председателят на комисията Йорданов (ИТН), който каза , че СЕМ трябва да се преструктурира или направо да се закрие, ако ще правим друг орган. БНТ се управлява по безумен начин, една вакханалия на глупаво взетите решения.

Един орган, който е паразитен и не върши абсолютно никаква работа, се включи заместник.председателят Симов (БСП). Докладът му е пълен с регулаторни тъпотии, а чрез глобите може да действа като репресивен орган. Това не работи. Дали орган като СЕМ да съществува, един политически орган.

По-нататък член на комисията заяви, че по време на кампания доставчиците имат задължения и пренесе разговора в Изборния закон и Закона за депозиране на печатни издания, като продължаваше да се позовава на ЗРТ. Няма дефиниция за медия, каза друг член. Да се придържаме към практицизма, а не само да влизаме в дефиниции, каза председателят. Дефиниции на едно и на друго няма да го позволя.

Тома Биков (ГЕРБ): Няма да ви пречим. Сменете СЕМ. Сменете генералния директор на БНТ, ако искате и на БНР. Правете каквото искате, ако искате сложете ваш член директор на БНТ. Няма да ви пречим, няма да участваме. Пожелавам ви успех и отивам да пия едно вино.

Трябва да сме наясно, че тоя закон не става и  СЕМ е отвратителен орган и няма какво да се крием зад някакви красиви фрази, обобщи председателят в края на заседанието. Аз се ангажирам с колегите да подготвим промени.

Това е то започването, което се обсъжда според заглавието на точката – председателят заяви откъде ще се вземе текстът.   ИТН ще подготви промените.

Кой по-точно  – предстои да видим.

Това са законодателите, толкова графично отчетливо е всичко, че няма какво да се коментира.

Или отделно ще напиша коментар.

Но какъв е смисълът от цялата работа, ако ще се действа като тези, на чието място  – и чието отрицание уж –  си.

Консерваторите: Край за БиБиСи, каквато я познавате

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърката на културата на Обединеното кралство Надин Дорис е обявила  двегодишно замразяване на таксите, с които се финансира компанията (корпорацията) БиБиСи. Напрегнатите преговори между правителството и БиБиСи за годишната такса до края на 2027 г. са приключили, като таксата остава  £159 за следващите две години. Постъпленията от такси в момента са 3,2 милиарда британски лири годишно. 

 Кралската  харта е в сила  до 31 декември 2027 г. Ако консерваторите  са на власт към този момент, таксата вероятно ще бъде заменена от нов модел на финансиране. Аргументите са, че „новото поколение (19 – 34) гледат YouTube, Netflix и видео  по заявка – те не гледат БиБиСи и не трябва да бъдат принуждавани да плащат за това”.

Дейли Мейл рядко е за цитиране, нито сега, но все пак един цитат – “Войната за бъдещето на БиБиСи изправя една жена от работническата класа, израснала в общински имот, срещу сърцето на британския либерален елит.” Надин Дорис  вярва, че миграцията на зрителите към абонаментни услуги като Netflix прави премахването на  таксата неизбежно, когато изтече срокът на действие на настоящата Кралска харта.

“Oбществеността трябва да се подготви, че БиБиСи ще предоставя по-малко висококачествена драма и спортно отразяване, ще има по-евтини предавания и потенциално ще прекрати някои програми или услуги напълно. Това от своя страна може да подкопае подкрепата за БиБиСи, ако обществеността вече не чувства, че получава стойност за парите си”, пише The Guardian.

Новината в българските медии (това заслужава да стане постоянна рубрика):

Българското национално радио е отразило новината. Логично: засяга ги динамиката на финансирането на обществените медии. Не че БНТ не ги засяга, но там търсачката не открива подобно съобщение. В публикацията БНР нарича таксата така наречената “такса за лиценз” и говорят за край на лиценза през 2027 година. Какъв е този лиценз остава неясно.

БТА превежда буквално – лицензионна такса.

По-добре е Факти.бг, обяснили са “британците плащат годишна такса, с която обществената медийна компания реализира своята програма. Най-често тя се формира според икономическата реалност.”

И Актуално.ком са обяснили, само че погрешно – “Тази такса се събира от всички домакинства, които ползват телевизия във Великобритания.”

Министър-председателят: Събираме информация за финансирането на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По повод телефонното обаждане на PR-а на “Продължаваме промяната” в телевизионно предаване (интервю на Мария Цънцарова в бТВ) и изразено несъгласие със задаваните въпроси в него Кирил Петков подчерта, че властта не трябва да търси сметка на никого в медиите. “Искам всички медии да се чувстват свободни. И искам да събера цялата информация за финансирането на медиите”, посочи Петков. Той допълни, че такива данни вече се събират и ще бъдат публично съобщени.

Източник Дневник

ГЕРБ съди Бойко Рашков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ГЕРБ съди Бойко Рашков за 100 хил. лева заради изявления, се казва в публикация на Дневник. Повод е изказването на министъра на вътрешните работи, че “Между 30 и 40% от 80 млн. лв., отделени за лот 5 на магистралата, са отклонявани за представители ГЕРБ”.