Tag Archives: Media Law

Нова хипотеза на законна намеса в съдържанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Парламентът прие окончателно Закона за пазарите на криптоактиви, внесен от Министерския съвет, информира Дневник. С този закон се въвеждат мерки за прилагане на законодателство на ЕС.

Опозицията възрази срещу разпоредбата, с която се дава възможност Комисията за финансов надзор да премахва съдържание. Поправка, направена от Божидар Божанов от “Продължаваме промяната-Демократична България” това да става със съдебен контрол, беше отхвърлена.

Мартин Димитров от ПП-ДБ предупреди за опасност от цензура, но според Делян Добрев от ГЕРБ това са действащи текстове и по други закони и се прави и сега. Когато имаш застраховател или финансов посредник – измамник, КФН по същата процедура му сваля сайта и рекламата във фейсбук, даде пример Добрев.

Сайтове се свалят и по Закона за хазарта, или поне така е предвидено в закона.

Но новината е, че се създава нова хипотеза на законна намеса в съдържанието според новия закон.

Лена Бориславова v Слави-style: според съда няма сатира, а превратно упражняване на свободата на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По телевизия Седем-осми на Слави Трифонов след коментар на актуалната политическа ситуация и опитите на политическа партия „Продължаваме промяната” да сформира правителство е излъчена Песен за Лена. Широко разгласена е от други интернет потребители, превръщайки се в сензация в обществото, с което обидните и вулгарни изрази, съдържащи се в песента, стават достояние на широк кръг от хора, много приятели, познати, симпатизанти, съмишленици, гласоподаватели на ищцата и на широката общественост. Впоследствие е публикувана и отразена в редица интернет издания”, пише в съдебното решение по делото, заведено от Лена Бориславова срещу телевизията на Слави Трифонов.

Защитата: Това е политическа сатира, политическа критика и сатира, засегнатата е публична личност и дори да има „оправдано очакване” за липса на намеса в личната й сфера, когато става въпрос за обществен интерес, той ще има приоритет пред правото й на личен живот.

Фактически това е спорът, отнесен пред съда: попада ли вулгарното отношение към публична личност в защитеното слово.

СГС в решение 3762/ 16 юни 2025: Не.

Какво казва съдът в решението:

От съдържанието на процесното телевизионно предаване е видно, че в него основен акцент пада върху евентуалната възможност за съставяне на редовно правителство и участието на различни политици в него, като всеки един от тях, особено К.Н. и Д. А., са коментирани иронично и са ползвани шеги, свързани с техния личен живот и физическа форма, нямащи нищо общо с дейността им като политици.

Показани са кадри са с музикален чалга съпровод и текст, но по такъв начин, че я коментират унизително, недобронамерено, подигравателно и обидно в лично качество, а не като политик. В процесната песен, обаче, липсва посочване на обществен проблем, за да се приеме, че ищцата е коментирана с оглед дейността й като политик от най-високо ниво.

Следва да се вземе предвид съдебната практика обективирана в решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК, според която “Признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име“.

Настоящият съдебен състав приема, че процесната песен надхвърля границите на допустимата критика към ищцата, която по време на излъчването й е политик. Разпространението чрез процесната песен на лични обиди спрямо ищцата и нейното публично унижение не допринася за
публичен дебат по наболели теми, независимо дали чрез средствата на иронията и сатирата или по друг начин. Подобни интерперетации на злободневните политически събития принизява нивото на дебата по обществено значими проблеми до отправяне на лични нападки и обиди. В предаването и други политици са представени по обиден начин, се казва в решението.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

За голямо съжаление този чалга-style с елементи на вулгарност и агресия се пренесе от медиите в политиката и обществения живот и се опитва да се нормализира.

ПДИ: Състоянието на достъпа до информация в България 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Програма Достъп до информация (ПДИ) представя двадесет и петия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2024 г.

Докладът започва с препоръки на ПДИ относно подобряване на достъпа до обществена информация в България.

По отношение на законодателството за достъп до обществена информацияи приложението му:

  • Присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.
  • Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да се запази в съответствие с Конституцията и международните стандарти. Достъпът следва да се отнася до всяка информация, съхранявана от всички органи на публичната власт. Ограничения са допустими само по изключение, с цел защита на конкуриращо право или легитимен интерес от увреждане, ако не надделява общественият интерес от достъпа.
  • Проектите за нормативни актове, дейността на работни групи и становищата по изготвянето и обсъждането им, официалните и неофициални заседания и срещите с участието на държавни органи и държавни служители следва да бъдат общодостъпна информация. Общественият интерес от прозрачност на управлението и избягване на възможни невидими влияния върху процеса на вземане на решения винаги да надделява  („управление на слънчева светлина“).
  • Kонтрол на решенията по ЗДОИ, така че да се избегне формирането на противоречива, нееднаква или неясна съдебна практика.
  • Секциите „Достъп до информация“ в интернет страниците на институциите да се поддържат според изискванията на ЗДОИ и да улесняват търсещите информация.
  • Обученията на администрацията да се фокусират върху надделяващия обществен интерес, съдържанието на секциите „Достъп до информация“ с разяснителна информация за упражняване на правото и работата с електронни заявления.
  • Институциите да публикуват в интернет страниците си консолидирани версии на издадените от тях изменени и допълнени нормативни и общи административни актове. 

Пълният текст на доклада и приложенията към него са публикувани на страницата на ПДИ в интернет.  

Защо в България трябва да има списък на значимите събития – или колко струва да гледаш спорт по телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги предвижда, че държавите от ЕС могат да защитят аудиториите на телевизиите от въвеждане на платен достъп до значими събития, най-често спортни. Тази разпоредба е от 2007 г, скоро ще навърши 20 години.

Член 14

Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.

*

Държавите могат да защитят аудиторията – не са длъжни. Ако държавите пожелаят – аудиториите са защитени. Ако не – няма правна пречка да се въведе платен достъп до т.нар. значими събития като европейски и световни първенства, култура и пр. Ясно кой има интерес от платения достъп.

При липса на списък санкция от ЕС не се предвижда. Според решението   Batchelor / ЕК   държавите   са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата  може  в член 3 а, параграф 1 от Директива 89/552. Комисията само гарантира спазването на правото на Общността, когато държава  желае да се ползва от механизма за взаимно признаване на мерките, които е приела в рамките на политика в тази област.

В България няма изготвен и предоставен на Европейската комисия списък, за да бъде приет по съответния ред и обнародван в Официален вестник на ЕС, само след което може да влезе в сила. Защо няма? Добър въпрос. Държавата не бърза да защити тв аудитория.

Пиша за тази законодателна мярка, предвидена от ЕС, защото днес има голяма статия в Ню Йорк Таймс по този въпрос колко струва в САЩ да гледаш спорт по телевизията.

4 785 долара. Толкова струва, според автора, ето какво разказва Джун Ли:

Абонирам се за почти всяка услуга, която има със спорт на живо – YouTube TV, MLB.TV, NBA League Pass, NFL Sunday Ticket, Peacock, Apple TV+, Max, Amazon Prime, Paramount – за $ 2634 годишно.

В продължение на десетилетия нашите национални спортни лиги – Националната футболна лига, Националната баскетболна асоциация, Националната хокейна лига – действаха по-скоро като граждански институции. Тези организации може би винаги са преследвали печалба, но се интересуваха от укрепването на такива мощни нематериални активи като местната гордост, поколенческо фенство и обществен ритуал. Традицията беше добра работа. Общността изгради лоялност. След това дойдоха стрийминг войните.

През 2004 г. твърд фен на Бостън Селтикс би похарчил около 1321 долара, за да последва любимия му отбор – който включва билети, достъп до телевизия и стоки. Днес това число е $4,785. Това е 262 процента скок. Заплатите в същия участък са се увеличили с 87 процента.

Конгресът може да черпи вдъхновение и от британското законодателство (тоест европейското, то е от времето, когато UK беше в ЕС) и да определи ключови спортни събития – може би Световните серии, Супербоул, N.B.A. Финалите – като национално значими и изискват те да се излъчват на безплатни, широко достъпни платформи.

Да, това предлага авторът в Ню Йорк Таймс. Американският конгрес да черпи вдъхновение от ЕС. Би се изненадал да разбере, че в ЕС има държава, в която зрителите имат право на такава защита, но не се възползват от нея – да, за България говоря.

Тръмп и упадъкът на истината

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

CNN в публикация от днес обобщава десетте начина, по които Тръмп променя политиката на САЩ. Това са:

  • новото партийно разбиране на републиканците за консерватизъм;
  • упадъкът на истината;
  • разцветът на конспиративните теории;
  • смущението  на демократите;
  • консолидацията на властта у президента;
  • авторитарност, нетърпимост дори срещу съдебния контрол;
  • политизиране на институциите;
  • култура на страха;
  • образователна пропаст на партиен принцип;
  • грубо имиграционно правоприлагане и депортации.

Няколко факта за състоянието на информационната сфера:

Упадъкът на истината

Лъжите на Тръмп често дори не се третират като новини. И това е така, защото, строго погледнато, те не са нови. Той е изрекъл повече от 30 000 неверни и подвеждащи твърдения в първия си мандат, според The Washington Post. Това е средно по една лъжа всеки час в продължение на четири години. Лъжата се превърна в начин на живот за президента и неговите съюзници.

По-значимо от готовността на Тръмп да лъже обаче е, че почти половината страна е решила, че не е много важно президентът да бъде верен на истината.

Постоянно присъстващите конспиративни теории

Тръмп на практика лансира политическите си амбиции с конспиративна теория за това как тогавашният президент Барак Обама не е роден в САЩ.

Още през 2019 г. можеха да се изброят 23 конспиративни теории, които Тръмп беше популяризирал. И това беше много преди най-голямата: фалшивите “откраднати избори”, които предизвикаха атаката на 6 януари 2021 г. срещу Капитолия на САЩ.

Но по-съществена от желанието на Тръмп да разпространява конспирации е готовността на неговата партия да им вярва. Тръмп твърди нещо – и то постепенно се превръща в убеждение за мнозина в Републиканската партия: “откраднатите” избори през 2020 г., “голямата теория за замяната”, различни твърдения за “дълбоката държава”, насочена срещу Тръмп, а миналата година и идеята, че хаитянските мигранти ядат домашни любимци в Охайо.

Конспиративните теории не са нещо ново за политиката, а републиканците не са единствените, които вярват в тях; за тях допринася и упадъкът на традиционните медии и възходът на социалните медии, където процъфтяват непроверени твърдения. Но Тръмп, повече от всеки друг, ефективно се въоръжи с тези теории, за да изгради своята социална база.

Национално представително проучване “Изследване на аудиторията на медийните услуги на БНР и БНТ”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В периода януари – април 2025г. агенция Алфа Рисърч реализира изследователски проект на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от БНТ и БНР и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната. Възложител на проучването е Съвет за електронни медии. Проведени са три вида проучвания: 1) 22 експертни интервюта; 2) 15 фокус групи с активни потребители на програмите на БНТ и БНР; 3) национално представително изследване на аудиторията на обществените медии сред извадка от 1382 души на възраст над 14 години.

Резултатите и запис от представянето са на сайта на СЕМ.

Обединено кралство: Медийна грамотност – тригодишна програма на регулатора OFCOM

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуални медийни услуги изисква държавата да вземе мерки за медийната грамотност на хората. Според чл.33а министърът на културата инициира и ръководи дейността по изготвяне на национална политика за медийна грамотност, а регулаторът му помага и следи за изпълнението.

Чуждите стратегии и мерки не могат да се заимстват, защото се прилагат по отношение на други хора с друго възпитание, образование и култура. И работата на чуждите регулатори не помага за нашата медийна грамотност, но не пречи да се види тригодишната стратегия на Обединеното кралство за медийна грамотност, по техния закон изготвена от регулатора.

Определят медийната грамотност като способността да се използват, разбират и създават медии и
комуникация в различни формати и чрез различни услуги.

Проф. Асена Сербезова осъди прокуратурата да ѝ плати обезщетение от 50 000 лева

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проф. Сербезова е бивш министър на здравеопазването и бивш председател на Българския фармацевтичен съюз. По време на ковид пандемията проф. Сербезова предупреди за недостиг на лекарства на базата на проверена официална информация. По този повод срещу нея беше повдигнато обвинение по чл.326.2 НК за всяване на тревога / който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога.

Това несъмнено е намеса в свободата на изразяване, а прилагането на чл.326 привлича интерес.

Чл. 326 НК и отзивчивата прокуратура – Медийно право

Съдбата на обвиненията по чл. 326 НК – Медийно право
Дали чл.326 НК ще се вади от кобура срещу всяка критика
Обвиненията по 326 НК за всяване на паника: една година по-късно

 

За да се затвори тази страница – новината е, че проф. Сербезова е осъдила прокуратурата да й плати 50 000 лева за неоснователните си действия.

САС Решение от 13 май 2025 – проф.  Асена Сербезова

Чатботовете и Първата поправка на Конституцията на САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първата поправка на Конституцията на САЩ е нормативна основа на законодателството на САЩ относно свободата на изразяване. Първата поправка гарантира правото да се изразяват и обменят идеи, мнения и информация. Конгресът не може да приема закони, които ограничават свободата на изразяване: всяко законодателство, предвиждащо ограничения на свободата на изразяване трябва да бъде стриктно очертано, насочено единствено към защитата на допустим интерес и да
не позволява разширително прилагане.

Права по Първата поправка имат не само физическите лица. Само да припомним драматичното решение Citizens United v. Federal Election Commission на ВС на САЩ от 2010, допускащо вече неограничени разходи в предизборните кампании чрез отмяна на ограниченията за директна корпоративна намеса в политиката, въведени още през 1907 г. – това решение ползва като аргумент правото на корпорациите на свободно изразяване.

С развитието на технологиите възникват нови и нови въпроси за пределите на защита на свободата на изразяване. В този контекст е интересно ще се признае ли свобода на изразяване на продукти, свързани с изкуствен интелект, в частност разпростира ли се защитата на Първата поправка върху словото на чатботовете и носи ли отговорност производителят на такива приложения.

Фактите: Дете във Флорида се самоубива след диалог с чатбот, който – смята се – го е насърчил.

Близките завеждат дело срещу производителя на приложението Character. AI и Google, които сътрудничат с компанията.

Character Technologies твърди, че Първата поправка защитава компанията от подобни съдебни дела и цитира решения на съдилищата, засягащи песента на Ози Озбърн Suicide Solution (вж. напр. McCollum v. CBS, Inc.(Cal. App. 1988) и игри като Dungeons and Dragons, които също са довели до самоубийства, но съдилищата са приели, че това е защитено слово. Според компанията става дума за защитено слово и ограничаването му може да има “смразяващ ефект” върху иновациите в индустрията.

Google от своя страна казва, че “Google и Character AI са напълно отделни компании и Google не е създал, проектирал или управлявал приложението Character AI или която и да е съставна част от него”.

Съдът в Орландо, Флорида, не приема аргумента, че твърденията на чатбота са защитено слово, преди всичко защото според съда LLM не са слово. Тази позиция на съда е посрещната критично от експертите в специализираните издания, но все пак с предпазливост, понеже всички тези неща са наистина нови.

Решението предвижда и Google да сподели отговорността за развитието на чатбота, защото бивши служители на Google са участвали в създаването на Character.AI и Google има информация предварително за рисковете, свързани с такава технология.

Това е по-успешно за семейството дело от делото, заведено във федерален съд в Тексас, където подобен иск, подаден от името на двама непълнолетни, е насочен към частен арбитраж, защото условията за ползване на Character предвиждали това.

ЕС прие 17-ти пакет санкции срещу Кремъл

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Санкциите на ЕС срещу Кремъл включват и ограничителни мерки за медии, използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информация и насърчаване на дезинформация за военната агресия срещу Украйна, включително пропаганда, целяща дестабилизиране на съседните на Русия държави, ЕС и държави от ЕС.

Според данните на сайта на Съвета на ЕС досега мерките се прилагат за следните медии:

  • EADaily / Eurasia Daily
  • Fondsk
  • Izvestia
  • Katehon
  • Krasnaya Zvezda / Tvzvezda
  • Lenta
  • New Eastern Outlook
  • NewsFront
  • NTV/NTV Mir
  • Oriental Review
  • Pervyi Kanal
  • REN TV
  • RIA Novosti
  • RuBaltic
  • Russia Today and its subsidiaries
  • Rossiya RTR / RTR Planeta
  • Rossiya 24 / Russia 24
  • Rossiya 1
  • Rossiyskaya Gazeta
  • SouthFront
  • Spas TV Channel
  • Sputnik and its subsidiaries
  • Strategic Culture Foundation
  • Tsargrad TV Channel
  • TV Centre International
  • Voice of Europe

Мерките: Не се допуска нито издаване на лицензии, нито излъчване, нито разпространение, нито реклама. В допълнение има физически лица и образувания в забранителните списъци, които също са разпространявали дезинформация.

Днес е приет 17-ти пакет.

Според рециталите на новоприетия Регламент (ЕС) 2025/964 на Съвета от 20 май 2025 се забранява излъчването в Съюза на конкретно определени медии. Тази забрана се въвежда поради системната международна кампания за манипулиране на медиите и изопачаване на фактите, която Русия провежда с цел да засили своята дестабилизираща стратегия срещу Съюза и неговите държави членки. В широк смисъл се разбира, че операторите, които са обект на забраната за излъчване, включват физическите лица и образуванията, които действат в търговско или професионално качество, както и тези, които действат с цел икономическа полза, например създатели на онлайн съдържание, блогъри и уеб инфлуенсъри, които получават приходи от реклама, от дарения или от увеличаване на броя на своите последователи.

Член 1в

1.   На операторите се забранява да излъчват или да предоставят възможност, да улесняват или да допринасят по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение V, включително посредством предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови, или вече инсталирани.

2.   Спира се действието на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпръскване, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение V, както и на всички споразумения за предаване или разпространение, сключени с посочените юридически лица, образувания или органи.

3.   Забранява се рекламирането на продукти или услуги във всякакво съдържание, продуцирано или излъчвано от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение V, включително посредством предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, посочен в параграф 1 от настоящия член.

В списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, съдържащ се в приложение I към Регламент (ЕС) 2024/2642, са добавени 21 физически лица и 6 юридически лица, разпространяващи проруска пропаганда в Украйна, Естония, Германия, в Африка и другаде.

Така санкциите се насочват към тези, които подкопават основните ценности на ЕС и неговите държави членки, тяхната сигурност, стабилност, независимост и почтеност. Режимът на санкции може да бъде насочен и към тези, които отговарят за хибридни дейности срещу международни организации и трети държави.