Започваме да прилагаме нови начини да информираме хората, ако те взаимодействат със съдържание, което е оценено като дезинформация, както и да предприемем по-решителни действия срещу хора, които многократно споделят дезинформация във Facebook.
Независимо дали става въпрос за невярно или подвеждащо съдържание за COVID-19 и ваксини, климатични промени, избори или други теми, ние работим по-малко хора да виждат дезинформация в нашите приложения.
Също така ако попаднете на страница, която многократно е споделяла съдържание, оценявано като дезинформация, ще видите прозорец с препратка към повече информация, който ще ви помогне да вземете информирано решение дали искате да следвате страницата.
Бившият директор на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев и кипърският гражданин Майкъл Тимвиос са завели дела за клевета срещу финансовия редактор на вестник “Капитал” Николай Стоянов в Софийския районен съд. Става въпрос за общо три тъжби, от които за две миналата седмица са връчени призовки на журналиста и вече има насрочени заседания. По третата все още няма разпореждане и не са получени документи.
Претенциите са към две различни статии от миналата година, които обаче са свързани помежду си и в които са описани косвени връзки между Мавродиев и Тимвиос.
Без да оспорва правото на всеки да защитава името си в съда, редакцията на “Капитал” и акционерите в “Икономедиа” виждат в тези синхронно предприети действия опит за натиск и заглушаване на критичните медийни гласове в страната. Исковете носят някои от отличителните черти на SLAPP (стратегическо дело срещу публично участие), при които водещата идея е не да бъдат спечелени, а да бъдат отказани медии, активисти, неправителствени организации и т.н. от активна гражданска позиция под страх от присъди или непосилни финансови санкции.
Николай Стоянов е четвъртият журналист от “Капитал”, срещу когото Стоян Мавродиев завежда дела, след Десислава Николова, Галя Прокопиева и Росен Босев. Преди повече от година Мавродиев беше отстранен от поста си на председател на съвета директорите и главен изпълнителен директор на ББР. Това стана след публикация на “Капитал” с автор Николай Стоянов.
Няма съмнение, че името на Николай Стоянов влиза в докладите за свободата на изразяване за 2021 година.
Приета е Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители.
Специализираният наказателен съд е давал до 15 разрешения на ден за използване на специални разузнавателни средства. За 2020 година специализираните съдилища са издали 2798 разрешения за СРС.
Разрешенията се дават произволно, не от съдии, а от служители по сигурността.
Има неофициална информация, че службите използват частни компании, добре оборудвани с подслушвателна техника и техника за проследяване. В този случай въпросните компании предоставят информация на службите съвсем бракониерски и нелегално. В тези хипотези, разбира се, никакви следи няма.
Само три процента от информацията, събрана със СРС-та се използва за нуждите на наказателния процес и националната сигурност.
На сайта на Сметната палата може да бъде прочетен одитният доклад за извършен одит за съответствие при финансовото управление на Българското национално радио за минал период – 2017 – 2019 г., при двама бивши генерални директори и деветима членове на Управителния съвет на БНР (стр.168 от доклада).
– Образование, наука, спорт, култура, медии – / – Одит за съответствие при финансовото управление –
Докладът представя специфичен и много подробен преглед на системата за управление на финансовите средства. Независимо дали изводите се споделят или оспорват, одитният доклад е задължително четиво, защото създава представа за подхода на Сметната палата при оценка на законосъобразността на управлението на финансовите средства.
Части от доклада, в които има наличие на данни за вреди и за нарушения при изпълнението на бюджета на БНР, са изпратени на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Части от доклада не са публикувани поради чл. 58, ал. 3 от Закона за Сметната палата: не може да се огласяват данни от доклад, изпратен на прокуратурата, до приключване на наказателното производство.
Сметната палата е изпратила на прокуратурата части от одитния доклад съгласно чл. 58 ал.1 от Закона за Сметната палата, според който институцията изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата при наличие на данни за престъпление. Поради тази причина одитният доклад за извършения одит е публикуван без частите, които са изпратени на прокуратурата.
Съобщението на Сметната палата е от първите дни на календарната 2021 година, отпреди близо половин година.
Становищата на АДФИ и прокуратурата се очакват.
В одитната програма на Сметната палата за 2021 не са предвидени нови одити за съответствие за БНР и БНТ, само под номера 222 и 223 са включени одити на годишните финансови отчети:
222.
Финансов одит на Годишния финансов отчет на Българското национално радио за 2020 г.
01.01.2020 г. 31.12.2020 г.
Българско национално радио
223.
Финансов одит на Годишния финансов отчет на Българската национална телевизия за 2020 г.
01.01.2020 г. 31.12.2020 г.
Българска национална телевизия
Предвиден е Одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейности на Национален фонд „Култура“ за периода 2018 – 2019.
Делото е заведено след разкрития на Едуард Сноудън относно електронните системи за проследяване и наблюдение, управлявани от разузнавателните служби на Съединените американски щати и Обединеното кралство.
Разкритията на Едуард Сноудън, направени през 2013 г., показват, че централата на правителствените комуникации („Government Communications Headquarters, GCHQ“, която е една от разузнавателните служби на Обединеното кралство) провежда операция с кодово име „TEMPORA“, която позволява на службата да използва и съхранява огромни обеми данни. Според доклад от март 2015 г. на Комисията по разузнаване и сигурност на британския парламент GCHQ извършва групово прихващане на комуникации.
В САЩ Агенцията за национална сигурност („NSA“) призна съществуването на PRISM и Upstream. PRISM е програма, чрез която правителството на Съединените щати получава разузнавателни материали от доставчици на интернет услуги („ISP“). Upstream позволява събиране на съдържание и комуникационни данни чрез оптични кабели и инфраструктура, вкл. глобални данни, по-специално на неамерикански граждани.
В жалбите се твърди още, че британските служби имат достъп и до американските данни. Така предмет на делото са три вида действия за наблюдение и проследяване:
групово прихващане на комуникации по програма TEMPORA;
споделяне и получаване на разузнавателни данни в сътрудничество с програмите PRISM и Upstream на NSA
и предаването на данни за едни или други лица от доставчиците на услуги.
Въпросът е дали прихващането, задържането, съхраняването и споделянето на данни е съвместимо с чл. 8 и 10 ЕКПЧ.
Британското правителство възприема подход „нито потвърждаване, нито отричане“.
Решението на Голямата камара е повече от 200 страници. Позовава се на международната рамка (ООН, Съвет на Европа) и правото на ЕС (Хартата за основните права, директивите, практиката на Съда на ЕС ).
По член 8 ЕКПЧ – личен живот
ЕСПЧ взе предвид, че всяка намеса в правата по член 8 може да бъде оправдана само ако е
в съответствие със закона,
преследва една или повече законни цели,
намесата е необходима и пропорционална в демократичното общество за постигане на целта. При това – за да бъде „съвместимо с върховенството на закона“, наблюдението трябва да бъде „достъпно за заинтересованото лице“ и „с предвидими последици“.
При прегледа на първата част от теста съдът прецени правната рамка и заключи, че тя е „изключително сложна“.
При анализа на предвидимостта и необходимостта по т. 3 съдът взе предвид шест минимални изисквания:
естеството на престъпленията, които могат да доведат до заповед за прихващане;
дефиниция на категориите хора, които могат да прихващат комуникации;
ограничение на продължителността на прихващането;
процедурата, която трябва да се следва за изследване, използване и съхраняване на получените данни;
предпазните мерки, които трябва да се вземат при предаване на данните на други страни;
и обстоятелствата, при които прихващаните данни могат или трябва да бъдат изтрити или унищожени.
Съдът не установява адекватни гаранции срещу злоупотреба. Той не смята, че „властите са постигнали справедлив баланс между конкуриращите се публични и частни интереси, като са игнорирали изцяло гаранциите за правата на гражданите при търсенето и изследването на съдържание“. Той призна, че метаданните притежават различна защита на поверителността и разузнавателна стойност в сравнение с комуникационните данни – и че не при всички метаданни е гарантирана нужната защита. Информация за геолокация, информация за сърфиране, информация за маршрутизация, информация за оборудването и т.н., се събира от правителството „без ограничения“.
По отношение на споделянето на данните ЕСПЧ взе предвид Споразумението за разузнаване на Великобритания и САЩ от 1946 г. за обмена на информация между двете страни. Получават се чуждестранни разузнавателни данни, само колкото е необходимо за правилното изпълнение на техните функции. Артикулираните „законни цели“ включват „интересите на националната сигурност, обществената безопасност и икономическото благосъстояние на страната, предотвратяването на безредици или престъпления и защитата на правата и свободите на другите“. Съдът не откри доказателства за недостатъци в прилагането на режима, доказателства за злоупотреба или нарушение на член 8 от Конвенцията от режима за споделяне на разузнавателна информация.
По отношение на данните, които доставчиците са предавали на правителството е припомнено, че според Съда на ЕС данните трябва да са ограничени „до това, което е строго необходимо за преследваната цел, а когато тази цел е борбата с престъпността – до борбата срещу тежките престъпления“. Освен това достъпът трябва да бъде подложен на предварителна независима оценка. Тъй като глава II от закона не ограничава събирането на комуникационни данни до случаи на „тежко престъпление“ и не подлага на искания за независим контрол от съд или независим административен орган, тя не е в съответствие с правото на ЕС.
По чл.10 ЕКПЧ – свобода на изразяване
Програмите са несъвместими със свободата на изразяване: въпреки факта, че наблюдението не е „насочено специално към наблюдение на журналисти или разкриване на журналистически източници“, то все пак според Съда ще предизвика „потенциален смразяващ ефект“.
Съдът е загрижен за риска от нарушаване на поверителността на журналистическата работа и тайната на източниците без подходящ надзор. Освен това съдът е загрижен, че „няма специални разпоредби, ограничаващи достъпа до информация само по повод борба с„ тежки престъпления”. Съдът смята, че журналистите заслужават уникална защита, която понастоящем не се предоставя по закон, и следователно е осъществено нарушение на член 10 ЕКПЧ.
От 2017 г. до средата на 2021 г. са свалени и докладвани над 150 операции – influence operations (“IO”) – които са нарушили политиката на компанията срещу координирано неправомерно поведение („CIB“). Те произхождат от над 50 страни по света. През 2020 г. започва публикуването на доклади, за да продължи да работи за общественото разбиране за тези често финансово мотивирани действия.
Русия е основният източник на влияние и дезинформация, а най-често целта са САЩ, Обединеното кралство, Украйна и др. Президентските избори в САЩ през 2016 г. бяха “преломен момент” за дезинформация, отбелязва докладът. Използваните техники “сега са по-трудни за изпълнение, по-скъпи и по-малко вероятно да успеят”. Но те са и по-фини и по-трудно разпознаваеми.
Към казаното вече – ето и Съобщението за предстояща концентрация между Българска телекомуникационна компания ЕАД, Нетуоркс-България ЕООД, ТВН Дистрибуция България ЕООД, Телко Инфраструктури ЕООД и Онлайн Директ ЕООД
В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), е постъпило уведомление, по което е образувана преписка №КЗК-420/2021 г., с което Комисията се уведомява за намерението на Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК 831642181 (“БТК“) да придобие пряк едноличен контрол върху Нетуоркс-България ЕООД, ЕИК 117619271 (“Нетуоркс“), ТВН Дистрибуция България ЕООД, ЕИК 204258417 (“ТВН Дистрибуция“), Телко Инфраструктури ЕООД, ЕИК 203470007 (“Телко Инфраструктури“) и непряк контрол върху Онлайн Директ ЕООД, ЕИК 131162001 (“Онлайн Директ“).
Търговските дейности на въпросните предприятия са:
БТК, осъществяваща дейност под търговската марка “Vivacom”, е интегриран телекомуникационен оператор в България. БТК предлага мобилни и фиксирани телефонни услуги, високоскоростен широколентов интернет чрез оптична, медна и сателитна инфраструктура, пренос на данни чрез мобилни и фиксирани мрежи и индивидуални телекомуникационни решения за клиенти в България.
БТК притежава и собствен телевизионен канал – Vivacom Arena, който не се предлага за включване в телевизионните пакети на други платформени оператори, а е предназначен единствено за предлагане от БТК на крайните клиенти.
Предмет на дейност на Нетуоркс е доставка на информационни услуги по собствена или наета кабелна мрежа (фиксиран интернет и платена телевизия).
Предмет на дейност на Онлайн Директ е предоставяне на фиксиран интернет и платена телевизия.
Основната дейност на ТВН Дистрибуция е създаване и излъчване на телевизионни програми.
Основната дейност на Телко Инфраструктури е строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи.
Съгласно уведомлението се очаква операцията да окаже въздействие върху следните съответни продуктово-географски пазари в страната:
Предоставяне на услуги, свързани с фиксиран достъп до интернет на дребно (пазар, на който БТК, НЕТ ИС САТ, Нетуоркс и Онлайн Директ са активни).
Разпространение на радио и телевизионни програми на дребно (пазар на дребно на платена телевизия) (като сделката ще засегне сегмента платена телевизия на дребно, на който БТК, ТВН Дистрибуция и Онлайн Директ са активни);
MAN достъп на едро (пазарен сегмент от пазара на висококачествен достъп на едро в определено местоположение, на който БТК и Нетуоркс са активни).
Пазар на разпространение на радио и телевизионни програми на едро (вертикално свързан горестоящ пазар на пазар на дребно на платена телевизия).
Искането е КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение, въз основа разпоредбите на чл. 82, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗК, като безусловно разреши концентрацията и постанови незабавно изпълнение по смисъла на чл. 66, чл. 2 от ЗЗК.
В тази връзка, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗК, всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната.
Становището следва бъде заведено в деловодството на КЗК в срок от седем дни от датата на публикуване на настоящото съобщение (26.05.2021 г.), като бъде подкрепено със съответни доказателства.
Едното е до Съвета за електронни медии, другото е до Българската национална телевизия:
Министърът подписва писмото до БНТ, както се вижда, като “министър, данъкоплатец и обикновен гражданин”. Към СЕМ министърът се обръща в това си качество за изясняване на фактите и тълкуване на закона.
Екипът на дирекция “Новини и актуални предавания” изразява несъгласие с отправените твърдения от министъра на културата. БНТ не е прекъсвала програмата си, за да излъчи брифинга на ГЕРБ.
Прякото включване на част от пресконференцията беше в рамките на актуален информационен блок от редовната програма на обществената телевизия. Така, както сме правили при други събития, включително на институции като парламента, президента и други политически партии.
Според журналистите на БНТ скандалът с подслушването на опозиционни политици е важно събитие и затова смятаме, че зрителите трябва да чуят още информация по темата и различни гледни точки.
Законът за радио и телевизия гарантира редакционната независимост на обществените медии и понеже сме сигурни, че министърът на културата познава законодателството, не вярваме, че атаките му са опит за натиск или връщане в годините, които смятахме за безвъзвратно отминали.
Това са фактите. Интересно е да се обсъдят по същество въпросите на министъра, но нека да поговорим за връзката между искането на оставка и оздравяването на медийната среда у нас.
Първо,
за писмата. Министърът иска от Съвета за електронни медии тълкуване на Закона за радиото и телевизията. Поставя въпроси, на които очаква да получи отговор от регулатора в интерес на по-ефективното прилагане на закона. Съветът за електронни медии не е на подчинение на министъра и ЗРТ не предвижда специален статус за министъра, по-различен от жалбите и сигналите на гражданите, на които СЕМ дължи обсъждане и реакция.
Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са правно обособени от правителството и функционално независими от тяхното съответно правителство, както и от всеки друг публичен орган или частна организация.
Националните регулаторни органи не искат, нито приемат указания от друг орган във връзка с упражняването на задачите, които са им възложени съгласно националното право за прилагане на правото на Съюза.
Не може да се каже, че сме близо до успешно ефективно прилагане на тези стандарти. Но толкова по-важно е те да се напомнят.
Подобно е положението с обществената телевизия. Тя няма за принципал министъра на културата. Обратното е съществувало по времето на Тодор Живков. Тогава държавната телевизия си е имала министър, по-точно председател на Комитета за телевизия и радио, създаден през 1971 г. Сега вертикални отношения няма.
Много граждани дълго време искат оставката на Кошлуков. Недоволството датира от времето на конкурса, когато ярка политическа фигура с неговата биография – политик, бивш шеф на партия, с твърдян управленски стаж в партийната телевизия Алфа, един от основните кредитополучатели на КТБ – от тези с резолюция “без обезпечение” – и тази фигура беше избрана за генерален директор на обществена медия. И тогава, и сега този избор ми изглежда незащитим.
Недоволството продължи по времето, когато Кошлуков беше и водещ на предаване и БНТ получи санкция заради случая с прочутия среден пръст в ефир. Ескалира при освобождаването на важни за БНТ фигури на различни основания (пр. Камен Алипиев), обезличаването на новините, тревожните събития в културното предаване, отразяването на протестите 2020 (вж протоколите на СЕМ 25/2020 и 26/2020) и видимото редуциране на достъпа на различни гласове до БНТ – за да се стигне до отразяването на ГЕРБ, описано във въпросите на министъра.
И аз смятам, че заслужаваме друга обществена телевизия. С друга степен на свобода. Проблемът е в това, че оставка на генерален директор на обществена телевизия – тоест предсрочно прекратяване на мандата му – няма общо с правомощията на министрите.
Предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор може да има на основанията, предвидени в закона – при грубо или системно нарушение на закона. И двете хипотези са прилагани – за грубо нарушение беше освободен предсрочно Светослав Костов, за системни нарушения беше освободен предсрочно Кирил Гоцев. Единственият, компетентен да се произнесе, е Съветът за електронни медии. Решенията му подлежат на съдебен контрол пред ВАС.
Гражданите могат да изпращат сигнали, жалби, данни за нарушения. Ако се установи, че има достатъчни основания, регулаторът може да констатира нарушения на закона и да налага предвидените в закона мерки. Някой би казал: но министърът действа като гражданин. Всъщност не. С встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка вече не е гражданско действие, а е искане на член на правителството.
Мненията на вицепремиера тогава и министъра сега не са просто мнения на граждани. Те имат друга обществена тежест. Само може да се съжалява, че поради връщането на Цветанов в парламента и имунитета му като депутат въпросът за министрите – граждани не беше разгледан повече от съда.
И, накрая, служебният министър на културата е известен критик на един предходен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър – гражданин, гледа на независимата журналистика като на ПР отдел на правителството, обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на БНТ, защото “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.” и видимо подкрепя Кошлуков, включително чрез лично предложената от него в регулатора Галина Георгиева.
Не е работата да се влияе, само че с обратен знак.
Съветът на ЕС одобри заключения в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейския медиен сектор. Аудиовизуалната индустрия и секторът на медийните медии са важни икономически участници с годишен оборот от 193 милиарда евро според изчисленията на Европейската комисия.
И двата сектора са пострадали по време на кризата с COVID-19. Приходите от реклама спаднаха с над 20% и кината в Европа понесоха огромни загуби. Ето защо държавите-членки се приканват да се възползват от Механизма за възстановяване и устойчивост, който е финансовият инструмент на ЕС след кризата, и да инвестират в ускоряването на цифровата трансформация и екологичния преход на новинарските медии и аудиовизуалния сектор.
Планът за действие предлага редица инициативи в подкрепа на аудиовизуалния и медийния сектор. Планираната инициатива MEDIA INVEST ще осигури 400 милиона евро в подкрепа на инвестициите в аудиовизуалната индустрия. Новините ще се възползват от заемите и инвестициите на инициативата NEWS. Интерактивен цифров инструмент ще помогне на медийните компании да определят най-подходящата схема за финансова подкрепа.
Заключенията на Съвета отговарят на плана за действие, представен от Комисията на 3 декември 2020 г. Неговите 10 конкретни действия се фокусират върху три области на дейност, за да помогнат на медийния сектор да се възстанови и трансформира и да овласти европейските граждани и компании.
