Tag Archives: Media Law

EК: покана за присъединяване към ревизирания Кодекс за дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както вече е известно, на 26 май 2021 г. Европейската комисия публикува позицията си за бъдещето на наднационалния кодекс за   дезинформацията – Насоки на Европейската комисия за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, СОМ (2021) 262 final.

Идеята на ЕК е правилата на кодекса да се ревизират и заедно с това да се осигури по-широко участие, за да има  “по-изчерпателен и по-координиран отговор на разпространението на дезинформацията”.

Днес е публикувана покана за изразяване на интерес за присъединяване към ревизирания кодекс. Поканата е от името на ЕК и на присъединилите се досега компании.

Присъединяването ще бъде възможно   по всяко време,  но се насърчава  ранното заявяване на участие, което позволява активно включване в оформянето на съответните ангажименти на Кодекса.

Изявленията на интерес се изпращат по имейл на COP-DISINFORMATION@ec.europa.eu.

Заинтересованите страни трябва да представят кратка информация за своята организация, услугите, които те предоставят , как тези услуги са свързани с Кодекса и описание на вида ангажименти, които те биха планирали да поемат съгласно новия Кодекс.

Заинтересованите страни  биха могли да участват първо като наблюдатели.

Свободна Европа: Краят на сайта Правен свят

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Помните ли Би Би Ти?

ПроТВ, продадена като ТВ2?

А Би Ай Ти?

Свързва ли ги нещо според вас?

Свързва ги нещо. Сенките на консултантите.

Преди десет години съм писала Медии, сделки, разопаковане – нищо не се е променило.

А Нова/ Юнайтед и Би Ти Ви дали са в същата редица? Сенките на професионални фиксъри присъстват ли в картинката извън всякакви регистри на действителните собственици?

Свободна Европа с история за още от същото.

За сайта Правен свят. Борис Митов разказва.

Тръмп съди Facebook, Twitter, Google за цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

E52ef6AVkAQRC-h

Бившият президент Доналд Тръмп e завел вчера дела срещу изпълнителния директор на Facebook Марк Зукърбърг, главния изпълнителен директор на Twitter Джак Дорси и главния изпълнителен директор на Google Сундар Пичай  и техните три компании – eто ги и исковете съответно срещу Twitter, Facebook,  YouTube.

Тръмп е обявил на пресконференция на 7 юли, че е цензуриран от големите компании и цели бързото възстановяване на акаунтите си. Тръмп ще съди изпълнителните директори на ИТ компаниите и самите компании от името на по-широка група хора, които според него са били цензурирани (т.нар. сlass action lawsuits). 

Тръмп и другите консервативни критици не са представили никакви съществени доказателства, че която и да е платформа е пристрастна към консерваторите. Независимият надзорен съвет на Facebook потвърди решението на Facebook по отношение на мярката срещу Тръмп, вж и този доклад. Но пък републиканците получиха подкрепа от уважавания член на Върховния съд Кларънс Томас, който по въпроса за отговорността на платформите написа, че те трябва да отговарят на общо основание като всеки превозвач – с цел по този начин да бъдат принудени да внимават повече при налагане на мерки по отношение на съдържанието.

Още по време на президентството си Тръмп поведе война с технологичните компании. През 2020 г. той подписа акт с  цел да отмени правната защита на технологичните компании  за съдържанието, което потребителите публикуват на техните платформи. Президентът Байдън отмени този акт формално през май 2021.

Исковете на Тръмп държат в дневния ред въпроса за отговорността на платформите  (§230 CDA), въпроса за действието на Първата поправка по отношение на BigTech  и още доста актуални въпроси, които – вън от казуса Тръмп – очакват решаване.  Иначе коментарите са единодушни – исковете са обречени.

Държавна помощ за цифровия преход в Испания – несъвместима с правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия  стигна до заключението, че помощта, получена от наземните оператори за цифровизация и разширяване на наземната телевизионна мрежа в отдалечени райони на Испания, е била в противоречие с правилата на ЕС за държавна помощ. Операторите на наземни платформи са получили несъвместимо селективно предимство пред своите конкуренти, използващи други технологии, в нарушение на принципа на технологична неутралност. Сега Испания трябва да възстанови несъвместимата помощ.

Помощта е отпусната за цифровия преход, както и за експлоатацията и поддръжката на мрежата за цифрова телевизия. По-специално на мерките липсва технологична неутралност, тъй като те предвиждат цифрова наземна телевизия („DTT“) като единствената технология за субсидираното цифрово преминаване. Алтернативните технологии (като сателит) не могат да се възползват от мерките за помощ. Мерките са селективни, тъй като се възползват само от DTT оператори, въпреки че DTT и сателитните технологии са в сравнима фактическа и правна ситуация (сателитната технология би могла да се използва за цифрово превключване в отдалечени райони). На тази основа Комисията заключи, че схемата не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква в) или член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Правилата на ЕС за държавните помощи изискват несъвместимата държавна помощ да бъде възстановена незабавно, за да се премахне нарушаването на конкуренцията, създадено от помощта.

Решението ще може да се види под номер SA.28599 в  State aid register  на сайта на Комисията, секцията по въпросите на   конкуренцията.

ЕС: спирането на RTR в Латвия е в съответствие с правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 7 май 2021 г. Европейската комисия реши, че решението на латвийския регулатор да спре  програмата Rossiya RTR за 12 месеца поради подбуждане към насилие или омраза, е в съответствие с правото на ЕС.

Латвийските власти информираха Комисията през февруари 2021 г., че  „Rossiya RTR“, програма на руски език, разпространявана чрез сателит до Латвия от Швеция, съдържа подбуждане към насилие или омраза. По-специално езикът, използван по време на някои предавания на „Rossiya RTR“, призовава за военни действия срещу няколко държави, включително между другото Латвия и други балтийски държави. Изявленията в съответните програми имат потенциал да създадат напрежение и неприязън сред населението на Латвия и на други страни. Поради това латвийските власти решиха да спрат разпространението  за период от 12 месеца.

Комисията направи оценка от гледна точка на законодателството на ЕС на мерките, предприети от латвийския регулатор. Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD)   установява процедурата, която да се следва от държава-членка, когато счита, че   забраната на речта на омразата не е спазена от доставчик на медийни услуги, установен в друга държава-членка.

Латвия представи данни, че са налице явни, сериозни и тежки нарушения на забраната за подбуждане към насилие или омраза. След внимателен анализ на случая и консултация с Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), на 7 май 2021 г. Комисията реши, че временното спиране на Латвия на нейната територия на излъчванията на Rossiya RTR е пропорционално и оправдано. По-рано през 2019 г. Комисията стигна до същото заключение относно временното спиране за три месеца на същата програма. През 2015, 2017 и 2018 г. Комисията реши, че временното спиране на   „RTR Planeta“ за подбуждане  към омраза, решено от Литва, е съвместимо със законодателството на ЕС.

Ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги засилва усилията за борба срещу подбуждането към насилие и омраза, като разширява, в съответствие с член 21 от Хартата на основните права на ЕС, основанията, въз основа на които аудиовизуалното съдържание може да се счита за подбуждане към насилие и омраза . Такива основания включват например пол, увреждане, възраст, политически или други мнения и сексуална ориентация.

ЕСПЧ: прихващане на съобщения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Голямата камара на Съда за правата на човека по делото Centrum för Rättvisa v. Sweden.

Предметът е свързан с намеса в комуникацията, предаване на така получената информация  на чуждестранни партньори на шведските власти и  във връзка с това – с евентуално нарушаване на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

През 2018   ЕСПЧ установява, че не нарушава право на неприкосновеност на личния живот и кореспонденция съгласно член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

През 2021 ЕСПЧ – Голяма камара – констатира нарушение на чл.8, тъй като липсват гаранции при вземане на решение за предаване на разузнавателни материали на чуждестранни партньори и липсва ефективен последващ контрол – и по този начин има намеса в правото на личен живот, която не е в съответствие с чл.8 ЕКПЧ.

Шведската организация за защита на човешките права  Centrum för Rättvisa (Centrum) твърди, че шведското законодателство и практика  са нарушили и продължават да нарушават правото  на личен живот съгласно член 8 от ЕКПЧ и че системата за наблюдение върху лицата, създадена за защита на националната сигурност и други основни национални интереси,  трябва да е придружена от адекватни и ефективни гаранции срещу злоупотреба.

ЕСПЧ проверява дали вътрешната правна рамка ясно определя:

  • Основанията, на които може да бъде разрешена намеса в личната комуникация;
  • Обстоятелствата, при които може да се осъществява намеса в комуникацията на дадено лице;
  • Процедурата, която трябва да се следва за издаване на разрешение;
  • Процедурите, които трябва да се следват за подбор, изследване и използване на получената информация;
  • Предпазните мерки, които трябва да се вземат при предаване на материала на други лица;
  • Ограниченията за продължителността на намесата и на съхранението на получения материал;
  • Обстоятелствата, при които такъв материал трябва да бъде изтрит и унищожен;
  • Процедурите и условията за контрол от независим орган за спазване на горните гаранции и  правомощия  при неспазване;
  • Процедурите за независим последващ контрол върху спазване на правилата и правомощията, предоставени на компетентния орган при разглеждане на случаи на неспазване.

След като оценява всяко от изискванията, Голямата камара стига до заключението, че правната рамка в Швеция като цяло съдържа адекватни и ефективни гаранции   за изпълнение на изискванията, но има пропуски – липсва изискване в  законодателството, че при вземане на решение за предаване на разузнавателни материали на чуждестранни партньори се защитава личния живот;   липсва възможност за обществеността да получи мотивирани решения  в отговор на запитвания или жалби относно  спазването на основните права на засегнатите лица.

Поради тази причина Голямата камара с петнадесет гласа срещу два констатира, че е налице нарушение на член 8 ЕКПЧ. 

GETTR – новата платформа на Тръмп?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След известната деплатформизация на Тръмп, последвала събитията от 6 януари, с интерес се очаква новата комуникационна стратегия на бившия президент.

Съобщението на Майк Помпео заслужава внимание в този контекст:

В деня на стартирането на платформата 4 юли, а и преди това,  експертите по сигурността и поверителността на данните са предупредили, че установявят грешки и риск за личните данни на потребителите на платформата.

Прокопиев v Бареков: решение на Апелативния съд

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение №697 на Софийския апелативен съд от 23 юни 2021 г., с което съиздателят на “Икономедия” Иво Прокопиев осъжда за пореден път бившия евродепутат и журналист Николай Бареков – този път да плати 30 000 лева неимуществени вреди за засягане на доброто име. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния съд.

Първоинстанционният съд с решение по делото No 3414/10.06.20 г. е взел предвид, че

–част от съжденията на Бареков имат оценъчно естество,

–спрямо заглавията, поставяни в различни медии, цитиращи ответника, последният няма контрол

и е анализирал единствено доказаните като изхождащи от ответника твърдения за факти, за които липсват доказателства за истинност и правят негативно внушение. Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв.

Апелативният съд разглежда основанията, посочени от ищеца, като започва от “Открито писмо на Николай Бареков до създателите на “конкурентната” на “Презареди България” нова партия “Да България” (“Продай България”)”, което е разпространено от Блиц, Монитор и електронното издание на 24 часа, продължава с публикация в Блиц и 24 часа, после с публикация в Галерия, Блиц и Уикенд, а също и с материал в Блиц и интервю, излъчено в Канал 3.

На основата на анализа съдът удвоява присъдената сума на 30 000 лв.

Дневник посочва заведените и спечелени дела от Прокопиев и Икономедия срещу Бареков, а Свободна Европа добавя и други заведени и спечелени дела срещу Бареков.

Да се забранят рекламата и спонсорството, свързани с изкопаеми горива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Регистрирана е Европейска гражданска инициатива “Да се забранят рекламата и спонсорството, свързани с изкопаеми горива”.

Целта е европейско законодателство, което да въведе ограничение за търговското слово по отношение на този сектор:

Забрана за всяко популяризиране или рекламиране, пряко или непряко, както и за всяко безплатно или промоционално разпространение или за всякакъв тип отношения на спонсорство:

a. за всички дружества и асоциирани марки или лобистки организации, които извличат, рафинират, произвеждат, доставят, разпространяват или продават изкопаеми горива

б. за всички дружества, които рекламират използването на въздушни, сухопътни или морски превозни средства, които се захранват с изкопаеми горива, с изключение на превозните средства, предназначени за транспортни услуги от общ икономически интерес

в. на всякакви продукти от изкопаеми горива, включително нефт, газ от изкопаеми горива и въглища.

Европейска перспектива: иновативен модел за споделяне на съдържание от десет обществени медии в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на EBU:

Десет обществени медии ще променят начина, по който европейците потребяват новини, като използват модерни онлайн инструменти за преодоляване на езиковите бариери и споделят разнообразно съдържание от целия континент.

Водени от Европейския съюз за радио и телевизия  (EBU), медиите започват да осъществяват „Европейска перспектива“, съвместна услуга за новини, която позволява на аудиторията да получи достъп до проверено съдържание от други страни чрез подготвена онлайн емисия. Участващите организации могат да покажат специалната емисия   на своите начални страници или в която и да е статия, като по този начин подчертават нарастващото значение на предлагането на европейска перспектива за отразяване на новините в обществените услуги.

Това богатство от истории ще помогне на европейските граждани да контекстуализират актуални теми като пандемията на COVID-19, изменението на климата и миграцията и по-добре да разберат как съседните държави се справят с тези предизвикателства.

Чрез тази инициатива членовете на EBU от Белгия (RTBF), Финландия (YLE), Франция (France Télévisions), Германия (BR / ARD), Ирландия (RTÉ), Италия (RAI), Португалия (RTP), Испания (RTVE) и Швейцария (SWI swissinfo.ch), както и ARTE, френско-германският оператор, са готови да променят европейската цифрова сфера, като предлагат онлайн достъп до истории, които изследват европейската идентичност.

Десетте публични медийни организации са в състояние да избират и публикуват съдържанието си взаимно чрез специален център за цифрови новини, който използва AI технология за превод.

„Европейска перспектива“ започва от 1 юли.

„Европейска перспектива“ ще осигури прозорец към останалата част на континента

„Европейска перспектива“ стана възможна чрез безвъзмездна финансова помощ от програмата на Европейската комисия за мултимедийни действия. Той е съфинансиран от EBU.

В рамките на финансирания от ЕС проект „Европейска перспектива“ се допълва от втора общоевропейска инициатива   „Европейската колекция“, която се управлява от ARTE. „Европейската колекция“ е подбрана селекция от документални филми и материали, фокусирани върху европейската политика и общество.