На 20 април 2021 стана известен годишният доклад 2021 на Репортери без граници.
Докладът се придружава от подреждане на държавите според степента на свобода, Именно това подреждане е източникът на често соченото число 111 – това е мястото на България от доклада 2020 в подреждането на Репортери без граници.
Настъпила е промяна. В новия доклад числото вече е 112. На върха както обикновено – и заслужено – са скандинавските държави, номер едно е Норвегия.
1
Отношението към Репортери без граници е поляризирано. Известна е позицията на ГЕРБ чрез досегашния председател на парламентарната комисия за култура и медии: “Няма такава класация”:
Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска.
В този дух се изказва и Бетина Жотева, председател на СЕМ: “Репортери без граници да обясни как сме при Гана и Того.” Да бяхме, но не сме: Гана е на 30-то място и доста трябва да се потрудим, за да попаднем при Гана и Того.
2
В медиите докладът се приема като пропадане – по свобода на медиите България “слиза все по-надолу”, “пада” и “се свлича”. Както и да се каже, трайната отрицателна тенденция се запазва. Не е въпрос на автор на оценката, защото без изключение оценките – с различно авторство – сочат устойчива отрицателна тенденция. Преди близо десет години проследих десет външни оценки и написах десет извода за медийната среда, оттогава – по време на десетгодишното управление на ГЕРБ – ситуацията се влоши.
3
Новият доклад показва, че известните от предходните години негативни фактори продължават да оказват влияние: натиск върху медиите, ограниченият достъп да информация, проблеми на публичността, непрозрачно разпределяне на публичен ресурс за проправителствено говорене, автоцензура.
Но 2020 дава и нови основания за отрицателна оценка на свободата на медиите. Сред тях бих посочила тези – като начало:
- Протестите срещу правителството на Борисов и главния прокурор – и отношението към журналистите по време на отразяването на протестите
Емблематичният случай Кенаров, в който като в капка вода се оглежда ситуацията тук: не само употреба на сила, при това Кенаров е с означения като журналист, но и отказ на прокуратурата да образува разследване за ареста и побоя – “с абсурдни и дистопични мотиви”. Насилие в съчетание с липса на защита и проблеми по линия на върховенството на правото. Ще присъства във всички външни оценки.
- Ковид пандемията – и нейните ефекти за медиите:
- контролът на държавата върху информацията за пандемията, засилващ значението на питащата журналистика ;
- пик на дезинформацията, пропроционален на хаотичното управление на кризата;
- опитът да се заглушат критичните гласове с прилагане на Наказателния кодекс за всяване на паника – известният чл.326 НК, първоначално предвиден за телефонен тормоз и измами със тел. 112;
- повишаване на ролята на държавното и общинско финансиране във влошените икономически условия, с особено тревожни последици за регионалните медии;
- Продължаващият натиск срещу критичната журналистика:
Самозабравянето на прокуратурата стигна дотам, че тя се опита да се произнася кои журналисти нарушават Етичния кодекс на българските медии. Ако мине. Не мина. В допълнение се оказа, че според прокуратурата журналистите създават риск за върховенството на правото! Фундаментално.
- Съществена концентрация, хоризонтална и вертикална, с навлизането на PPF u United: тепърва има да гледаме какво означава това за журналистиката, оосбено в отсъствие на върховенство на правото и в условията на злоупотреба с власт от страна на управляващите. Все през 2020 се разви и сагата Васил Божков с много съществени разкрития за ангажиментите на финансирането на проправителствените медии като мрежа от пропагандни машини.
- Има още.
4
Докладът на Репортерите казва по-малко от официално известното на всички в България:
Малкото критични журналисти са постоянно подложени не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не се интересува от разследване или осъждане на насилието над журналисти. Полицията нанася побой над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, когато го арестува през септември 2020 г. Маскирани мъже биха разследващ репортер Слави Ангелов пред дома му през март 2020 г. Друг разследващ репортер Николай Стайков получи смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за съдебната корупция на високо ниво . Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за тяхната работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани с корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-известното олицетворение на продаде своите медии, но влиянието му върху медиите остава проблематично. Правителството разпределя финансиране от ЕС и публично финансиране за медии напълно непрозрачно, което насърчава бенефициарите да се отнасят лесно към правителството при отчитането си. В същото време съдебният тормоз над независими медии като Биволъ и групата „Икономедиа“ постоянно представлява заплаха за свободата на медиите. Един от собствениците на „Икономедиа“ Иво Прокопиев беше окончателно оправдан през юни 2020 г. по обвинения, които изглеждат политически мотивирани.
5
Няма изненада, изненада би било някой да е изненадан от външните оценки. Вежди Рашидов казва “Кой ги е оторизирал да ни дават оценка”, но това не му решава въпроса. Констатациите във външни оценки само маркират параметрите на това, което ние тук живеем.
Репортерите направиха и следваща стъпка – оповестиха десет предложения за промяна на медийната среда. Те са отразени в Дневник: Спрете да купувате “приятелско отразяване”,, Капитал, , Свободна Европа, , Клуб Зет и др.
legislative arsenal should be strengthened in order to ensure that 