Доста хора се чудом чудят как така изведнъж толкова се запалих по бягането. Истината е, че изобщо не е изведнъж. Истината е, че всичко започна през 2010 - когато Зори започна да бяга, а аз се замислих за собственото си трагично физическо състояние. Ето какви мисли са се мотали из главата ми голяма някъде към края на 2010:
Времето си минава и с всяка изминала година физическото ми състояние, което никога не е било на кой знае какво ниво (да не кажа - винаги е било зле, винаги съм бил с наднормено тегло), не става по-добро, а напротив. Остаряването е естествен и неизбежен, необратим процес, но от мен зависи как ще протече. Дали на 60 ще съм жизнено и енергично старче, или мрънкащо и оплакващо се ревматично деденце -зависи от мен и от това как поддържам енергията си. Енергията трябва да се трупа днес, ако искаш да я имаш утре.
Естествено първите ми опити бяха издържани в най-добрите традиции на жанра епична древногръцка трагедия с хор и елементи на хорър. Почти си съсипах коленете. То така става - на единия ден си кюфте, на другия вече си бягащо кюфте. Ама не. Тъй че седнах си на трътката и преосмислих цялостната концепция за спортна кариера. Като за начало - налагаше се да се отърва от онзи другия, излишния човек, който носех по онова време на гърба си по двадесет и четири часа в денонощие. Точно така - цял човек, от по-дребните. Примерно 45-50 килограмов средностатистически виетнамец. Обикновено хората започват да тичат в парка, за да отслабнат. Е аз пък започнах да отслабвам, за да мога да тичам в парка. Което май ме прави малко обратен, не? Все едно, това е отговора на Често Задавания Въпрос дали бягам, за да отслабвам - не. Отслабвам, за да бягам. Две години по-късно все още не съм се отървал напълно от сиамския си близнак, но съм го "редуцирал" до степен, която ми позволява да бягам всеки ден по половин час. Остават ми още около десетина килограма за отписване.
Мога обаче да ви споделя, че преди две години съм бил абсолютно прав относно бягането и енергията, с която то ви зарежда. Може вече да съм старче на четиридесет години, обаче съм енергично старче. Доста от връстниците ми вече са истински старчета. Че дори и някои по-млади от мен.
Друг Често Задаван Въпрос е - а защо бягам всеки ден? Защото ми харесва. Защото зад гърба си имам хиляди дни, през всеки един от които съм си "спестил" 20-30 минути от бягане, и сега имам огромни спестявания за "харчене". Надявам се да съм здрав и да ми стигне времето, за да се справя, но кой от нас знае колко още му остава, или какво ще му се случи утре? За това бягам всеки ден.
Всъщност ако трябва да обобщя с няколко думи, за да не ви отегчавам, ето моя отговор на вашия въпрос "Защо бягаш (всеки ден)?":
- Защото мога.
- Защото не знам дали утре ще мога.
Минава ли ви през ума колко хора по Света всъщност не могат да бягат? А биха искали да могат. Биха искали да не са си спестявали ежедневно по двадесет минути точно от бягане. Ако само някой ги беше предупредил навреме...
Ами ето, предупреждавам ви.
П.П.: Ако не съм ви убедил, че бягането прави хората по-енергични и жизнени, елате на 19 май край езерото в Панчарево и се убедете сами. Ще се срещнете с най-жизнените хора, които сте виждали през живота си. И лично с мен, естествено, световно неизвестният отслабващ на дълги разстояния ;)