Продълзаваме с купонджийската обиколка на Влади из остров Корфу. След като огледахме околностите на Кавос, днес ще се изкатерим и до връх Пантократор. Приятно четене:

Вълшебният остров Корфу

купон ли бе да го опишеш, спомен ли бе да го забравиш

Част втора

Ден пети – 27.08.2019 г.

Събуждам се, отивам на закуска. Към 10:00 ч. вече съм при човека, който отдава скутерите под наем. Всеки ден подписвам документ, че ми е даден скутера. Днес ми взема само 20 евро. Искам си по-голяма каска, защото тази от предния ден много ми стяга на главата. Скутерът е същия, бензин си има, защото си оставих малко в резервоара, само дето ги няма едни три километра. Бръмчал си човека малко след мен или на другия ден. Бензиностанциите също ги знам къде са, цените на бензина също – около 1,66 евро.

Само не знам накъде ще карам този път. Но по пътя ще реша.

Карам по червения път – главната магистрала на острова. Наливам си бензин на втората бензиностанция за 3,60 евро и продължавам. Карам до Benitses. Минавам го и след него следвам отклонението наляво към Sinarades и стигам до първия плаж за днес. Оставам за малко на плаж и се връщам.

Вземам скутера и продължавам към 

Kontoyialos

Спирам и там, пия една кока кола за 2,50 евро и си гледам морето и плажа. От там малко към вътрешността на острова и по едни чукари нагоре. Пътят е тесен с много отклонения. Време има.

Карам и гледам – тук отклонение за някое село 2 км. Ей сега ще ги бръмна. По пътя натам гледам друго отклонение за друго село – 4 км. И него ще бръмна. И така от село на село и виждам горе на чукара друго село и бръмча натам.

По пътя виждам табела за това село, на която пише,че там има панорамна площадка на 360 градуса. И стигам до нея. Селото се оказа, че е 

Pelekas,

ето снимки от там:

• 

• 

• 

Часът е 15:42 ч. Там средновековна крепост и целия остров като на длан – малки села, маслинови горички,зеленина. Гледам, снимам, почивам и продължавам.

Стигам до Glifada

 Разглеждам и този плаж. Продължавам със скутера, за да намеря и още един плаж наблизо. С много питане, лутане и ровене в навигацията го намирам, забутан по едни разбити пътища, съвсем близо до Glifada.

Стигам до табелата 

Mirtiotissa

 и до паркираните на един прашен пясъчен паркинг коли към 16:45 ч. Оставям скутера там. Поглеждам с бинокъла. Долу ниско под едни огромни скали се е сгушил този плаж – Mirtiotissa:

• 

• 

Слизам до плажа.Тук имаше и нудисти. Водата  беше тюркоазено зелена, прозрачна и чиста, без вълни. От морето излизат едни други скали, като бивници на огромно чудовище.Там на една малка каравана продаваха разхладителни напитки и сладолед. Взех си една студена кока кола и се разположих накрая на плажа до скалите.

Но стоях малко, а времето е прекрасно за плаж – имам още да обикалям. Още малко по жълтите и тесни пътища и

стигам до Ermones

 И там разгледах. Минава 17:20 ч, време е да се ориентирам към Кавос. Минавам през Vatos, включвам се в червения път – магистрала и следвам табелите за Corfu town.

Към 18:21 ч, по пътя случайно минавам и през  

Aqualand,

 спирам на един огромен паркинг, за да направя снимка и от там:

Поглеждам на касата цените – около 45 евро за три дена мисля,че беше цената. Аквапаркът е голям доста, според информацията, която имам – 125 000 кв.м. Продължавам напред, за да се набутам след малко във вечерния трафик на 

Corfu town – главен град и столица на острова

Започва едно лутане за да се оправя там. Гледам на картата няколко пътя, лесна работа, ама се оказва, че единият път води към центъра, другият към летището, а аз търся изхода към Беницес. На първия светофар хващам в посока, която не знам на къде отива. Спирам на една бензиностанция и питам.

Посоката се оказа обратната

 Опита се човека да ми обясни накъде да се върна и коя посока да хвана и, че след 4 км трябва да видя нещо, но какво точно не разбрах. Минах ги тези 4 км и се заоглеждах. Друго голямо кръстовище, светофари, задръстване, горещина. И табела за

Беницес

Стигнах до Беницес, погледнах си часовника и прецених времето. От тук за два часа с почивките, средно каране трябва да съм стигнал до Кавос. Разстоянието е около 35 – 40 км, ама много ми се вижда на идване – почти час и половина.

Спирам на Беницес на едно заведение, ям сладолед и  фрапе, почивам си и зяпам туристите и хората по другите маси. Само че

на връщане съм си намислил един друг път

А не го знам нито колко е дълъг, нито колко е тесен. И дали е асфалтиран. Знам само че е жълт на картата и с много завои. Та след Moraitika вместо да завия надясно и после по каменния мост над реката наляво, по пътя по който дойдох, аз погледнах навигацията на таблета и реших да продължа направо по жълтите пътища, през Messonghi, Kato Spileo, Agios Dimitrios, да се включа в магистралата при Linia и да завия наляво към Кавос.

Речено-сторено – газ по жълтия път!

 Отначало широк и асвалтиран, след малко стана много тесен разбит и с много завои. Баирът нагоре беше също голям, ама съм тръгнал по него. И на един завой пътя се разклонява на още пътчета в няколко посоки до такава степен, че не мога да разбера накъде продължава главния път. Тръгнах направо и минах през едно село (вероятно Kato Spileo, като гледам на картата).

Пътят изведнъж стана селски павиран и широк,

 колкото да мина със скутера. Прекрасни малки къщички, но не съм стигал много навътре, защото може да няма място къде да обърна. Върнах се до разклонението в началото на селото и хванах пътя. Оказа се, че посоката е обратна (там пътя прави обратен завой нагоре по чукарите), като се вие змиевидно през планината.

Стигам до върха – прекрасна панорама долу в ниското- и морето и маслиновите горички. Надолу пътя става по-широк и добре асфалтиран, но завоите са все обратни и остри, не може да се кара бързо, защото надолу чукара и скалите не дават усещане за сигурност по завоите.

Слизам долу при селището Linia, излизам на магистралата, завивам наляво и с най-висока възможна скорост

бързам към Кавос,

за да не изпусна вечерята. Е, колко да е бърза – 40-50 км, по-бърза ако е, ще ме отвее вятъра на скутера. Обаче виждам,че ми остава време да се отбия и до още един плаж наоколо. Малко след Marathias завивам наляво и по едни тесни пътища, разклоняващи се на няколко места след около 4 – 5 км, стигам до

малко село – Perivoli,

 където също има малък плаж, едно заведение и няколко вилни къщички. Оставям си скутера на малък паркинг и се разхождам наоколо. Наляво по асфалта и покрай морето намирам един голям бетонен камък, на който сядам, похапвам си храната, която си бях вземал от едно заведение по пътя и съм си потопил краката в морето за малко релакс. Връщам се при скутера, вземам го и се прибирам.

Стигам Кавос

 малко след 20 ч, оставям го на човека, казвам му, че днес съм ходил до Pelekas, Mirtiotissa, Ermones, AQUALAND и Corfu town и човека се хвана за главата. Вземам си личната карта, казвам, че утре ще го взема пак и си тръгвам.

Прибирам се към хотела, вечерята е започнала и аз с раницата направо сядам. Само си измивам ръцете.

Екскурзоводът като ме видя, дойде при мен да ме пита къде съм ходил и се хвана за главата. Изумих всички. И ме пита дали съм ходил на Пантократор – най-високия връх на острова. По пътя имало отклонения към исторически места, отбелязани с кафяви табели. Било голяма атракция да се качи човек със скутер до там. Имало път, даже ми го показа на картата, която винаги си нося в мен навсякъде, горе-долу къде се намира. И аз да взема да се навия за другия ден.

Още след вечеря разгледах картата, навигацията си в таблета, записах си на един лист след кое селище е отклонението, какви табели да гледам и т.н. И прецених че за едни три часа от Кавос може и да стигна до Пантократор на другия ден. Знам колко е до Керкира – столицата, виждам колко още има до Dassia, Ipsos и между  Ipsos и  Barbati е отклонението наляво по червения път (което предполага, че е широк и асвалтиран). От там  през  Spartilas, после по жълтите пътища надясно през Strinilas, после пак надясно през Petalia и на Moni Pantokrator, където и жълтия път свършва. Но за това на другия ден.

Сега е време за малко сън до към полунощ и после по барове и дискотеки. Всяка нощ е различно.

Полунощ минава, събуждам се, обличам се

 и отивам да видя къде ще ме отведе купона тази нощ. Вече всички тука ме познават, младежите същите, които съм виждал и предните вечери, само че и тази нощ ги срещам по различни барове.

Различно напушени, различно надрусани

 Както казваше един човек от групата, първо се надрусваш с дрога, после се натряскваш с алкохол. Танцуващи по пътя младежи, забавно облечени. Имаше един мъж на средна възраст, облечен с бяла нощница и с бебешка шапка с дантелена периферия за сън на главата отпреди 30 години,когато са били модерни. Един младеж вдигнал и двете си ръце нагоре, в едната държи коктейл, в другата бира и ми се усмихва. Защо пък да не го прегърна. И вече сме приятели.

Оставам в един бар да пия бира. Седя си на бара и гледам кой как танцува.

Една кака се върти на пилона,

после идва на бара да си вземе балон. Изсмуква и него. След малко започва да ме сочи с пръст и да ми говори нещо на английски, от което аз нищо не разбирам. Слага си ръцете на кръста, следва една дълга нервна тирада от английска реч, сочи ме с пръст и продължава да приказва. Аз недоумявам какво се случва. После тя отива при нейната си компания от младежи, гледа към мен, сочи ме с пръст и им говори нещо. После пак идва към мен, пак ме сочи с пръст и продължава да ми говори на английски. Аз само казвам, че нищо не разбирам. Sorry,baby. D`ont speake english.

Аз гледам умно, а тя – нервно

Младежите се опитват да я успокоят, тя нервничи, аз недоумявам. И си мисля сега добре де, незнам какво ми говори, може пък да си е помислила, че съм я загледал, докато танцува. Ами ако ме набият тези младежи, нейни приятели? Няма да ме е яд, че ще ме набият, яд ще ме е, че няма да знам защо? Изпиха си питиетата и се поведоха надолу по пътя. Заклатиха се, след като се насмукали с поредния коктейл.

Постоях още малко и решавам да се прибирам

А точно срещу моята пресечка за хотела , само че от към плажа има един голям хотел, където в последната вечер ще бъда на парти в басейна. И решавам да се разходя да видя там какво има покрай бара. Стигам до морето и чувам младежки викове и приказки от към морето. Поглеждам в морето и виждам около

десетина младежи и момичета голи-голенички

 навътре в морето малко след дървеното мостче.Тъкмо излизат. Без дрехи, без бански, даже превъзбудени. Поглеждам по шезлонгите наоколо, никъде не виждам дрехи. Дали пък няма голо пари на този басейн. Хм, я да видим. Излизат от морето и тръгват по плажа.

И аз, както съм се насмукал с два коктейла и една бира, тръгвам след тях, да видя къде са им дрехите. Вървя тихо след тях. Минават този хотел, следващия до него и завиват към една малка едноетажна къща на самия плаж. Отпред една огромна тераса, оградена с жив плет – някакви декоративни храсти. И всичките младежи, голи голенички през  живия плет, през храстите и се набутаха в тази стая. Интересен начин за среднощно забавление. Връщам се на  пътя, изяждам по един гирос от близко заведение и се прибирам.

Време е за сън.

Ден шести – 28.08.2019г.

Бързам да закуся, за да мога да тръгна със скутера по-рано

за връх Пантократор

 Плащам 20 евро, каската на главата и вече съм на път. До Керкира, столицата пътя го знам, смело напред. В началото на пътя има едно селище Argirades, доста оживено и през него пътя минава малко на баир и с много завои. Там – малко по-бавно.

В посока към Moraitika има един тунел, който е горе-долу на половината на пътя.

Спирам малко преди

Керкира,

 да погледам кацащите самолети, пия една кока кола и продължавам. Стигам до столицата, трафика оживен, светофари, кръстовища, не знам накъде.

И много бързо си изработвам схема: Знам, че следвам посоката за Kontokali  и Dassia, и стигна ли до там, вече ще се оправя и сам. Но не знам къде да завия на първото кръстовище. Свети червено, трафикът спира, тръгва след малко, докато ми дойде реда до светофарите, пак светнало червено и така.

Та, спирам аз зад колата пред мен, ама от дясната страна. Другите скутери минават покрай мен отляво и се измушват между колите. Някои са с каски на главите, други – не. Аз се оглеждам за скутер със сам човек и без каска (за да може да му махна със знак за помощ и той да може да ме чуе какво го питам.). А и да има къде да спре до мен, докато тръгне трафика. Минава един такъв, махам му, той спира до мен, аз го

питам за пътя към Kontokali и Dassia,

 а той ми дава знак да карам след него. Стигаме до светофарите светва зелено, той напред и наляво, аз след него и малко след това той зави по един много тесен еднопосочен път надясно. Ами сега? Аз направо ли трябва по магистралата или надясно след него? Намалявам, поглеждам в пресечката, където той зави и той ми маха с ръка, да карам след него. Завивам аз, след малко друго кръстовище. Той ми дава знак да карам наляво, а той завива надясно.

Ето ме на правилния път. Все покрай морето. Първо

минах Kontokali,

 малко по нататък реших да излезя от магистралата, мислейки, че съм наближил набелязаната отбивка. Гледам в навигацията на таблета и виждам, че имам още път. Излизам пак на магистралата и продължавам. 

Минавам и Dassia,

тук някъде спирам да напълня резервоара на скутера догоре, защото не се знае по чукарите как ще се оправя, минавам и Ипсос и вече се оглеждам за

отбивката за Spartilas

 Не след дълго към 12:40 ч. на един баир виждам една голяма табела Spartilas. Завивам наляво, минавам няколко завоя и спирам да погледна в таблета.

Уцелил съм правилния път:

Стигам до още едно разклонение по-нагоре за 

Strinilas

 Часът е 13:05 ч. завивам  надясно, където виждам табела – до Strinilas – 6 км, а до Panтokrator – 12 км.

Че аз почти съм стигнал – нагоре по чукарите по тесен асфалтов път сред камънаци и маслинови горички.

Още малко по- нагоре виждам друго

отклонение надясно за Petalia и Moni Pantokrator

 Вече върха се вижда в далечината.

И антените на върха. Виждам също и велосипедисти да се връщат оттам. Приближавам още малко и виждам и колите горе на върха. Значи може да се отиде и с кола.

Но последните 300 – 400 метра стават много трудни

 Пътят се вие змиевидно по ската на планината. И асфалта свършва. Остава един надран бетон на улейчета и гърбици през една педя. От склона горе се рони чакъл и трошен камък, които правят скутера неустойчив на завоите. Карам много бавно, колкото да не падна от него. Дали ще издържи горкия скутер до горе или да го оставям и да ходя пеша? Ще го помъча още малко, дано издържи. Още един завой, още един и ето ме на върха.

Връх Пантократор

В 13:22 ч. на обед вече съм тук – на върха:

• 

• 

И скутера геройски паркиран там:

• 

• 

Горе има заведение с прекрасна гледка. Вадя бинокъла и гледам:

• 

• 

През морето от другата страна се вижда голям град с много панелни блокове. Разглеждам всичко наоколо на 360 градуса –  последните чукари на острова. Чукари, виещи се пътища, планински, трудно проходими. Питам в заведението, кой град виждам от другата страна и ми казват, че това е албанска територия (най-вероятно става дума за Саранда в Албания – бел.Ст.)

Karousades, , 490 81, GR

Пия по едно газирано на върха, правя снимки и тръгвам на обратно. По пътя надолу настигам един колоездач с екипировка. Минавам го. Този път съм решил да не се връщам по същия път. Следвам 

пътя надолу към Petalia, отбивката за Lafki

 и слизам надолу:

• 

• 

Малко преди Acharavi,

 спирам пред една табела да направя снимка. На табелата пише Petalia – 10 км (по които съм слязъл) и Lafki – 2 км, което току- що съм минал:

Минавам през още няколко по-малки села с много малки и кокетни къщички, сякаш останали във времето 100 години назад:

 Излизам на морето при 

Acharavi

 към 15:12 ч:

Със скутера много бързо минавам малки разстояния. Разглеждам и него и вече уморен, спирам на плажа, оставям скутера и отивам да си потърся храна.

Влизам в едно заведение, питам за пържени картофи за вкъщи и човека ми казва, че след 10 минути ще са готови. Прекрасно, тъкмо ще разгледам наоколо и ще направя снимки. Излизам и виждам велосипедиста, когото подминах на слизане и той вече е тук на плажа.

Сядам пак на заведението и си чакам картофите. На съседната маса един човек ме заговаря и ме пита къде съм отседнал (с жестове показва поза за сън). Аз му казвам Кавос и той започва да се кръсти и  да се моли.

– Кавос – казва с недоумяващ глас.

–Да, казвам – вземам картофите и тръгвам.

Времето напредва, чакат ме поне три часа път. Това са повече от 70 км. А и не се знае по какви пътища ще карам и къде още ще реша да се отбия за по малко. Я, то Roda било съвсем на близо. И там ще се отбия.

По крайбрежната улица натам и насам, снимки под палмите и към морето. Хванах единия от червените пътища, покарах малко, видях отбивка и за Сидари.Тръгнах и по нея. Карах, карах, видях и табела, повече от 5 – 6 км, не исках да рискувам, защото после още толкова и на обратно. Пътя който хванах на обратно се оказа, че минава малко през планината и покрай една кариера от където се носи пясък и пепел във въздуха. Завои, стеснен път, светофари спират насрещния трафик. Стигам до Chorepiskopi  и вече виждам табелите за Керкира. На

Керкира

 бях към 17:15 ч, пак следва лутането в следобедния трафик, с голям зор нацелих пътя, който ми трябва с много лутане, спиране и ръкомахане. Към 18 ч вече бях там, от където се виждат кацащите самолети. Има заведение там. Реших,че мога да си направя 20 минути почивка.

По-натам,

малко след Мораитика

 пак спрях на едно кокетно заведение с прекрасна гледка. Изпих едно прекрасно фрапе. И от там по вече познатия път буквално минути,преди да се наложи да паля фаровете се добрах до Кавос, за да оставя скутера. Казвам на човека, че много се уморих днес, че нагоре съм качил Пантократор, а надолу съм ходил до Ахарави и Рода и той пак се хвана за главата и ми казва, че и скутера се е уморил.

За днес – толкова, пак закъснявам за вечеря,

 пак всичко набързо, вечеря. Този път си вземам останалата от вечерята минерална вода, за да си имам за другия ден.

През нощта пак излизам цяла нощ по барове, купони,

запознаване с нови приятели, испанци едни се запознах на един бар. Едно много хубаво момче, то ми иска цигара, защо пък да не му дам, пушехме заедно, стискаме си ръцете и вече сме приятели. След малко пак дойде, още една цигара, защо пък не и така, забавлявах се прекрасно.

Минах и покрай дискотеката на Атлантис  – тази вечер няма пяна парти, но входа е 20 евро, а беше минал 03:15 ч, а тя скоро ще затвори (затваря към 04:30 ч). За тази дискотека си бях намислил пак в последната вечер, да отида към полунощ.

Прибирам се, време е за сън, а на другия ден мисля пак да бръмча със скутера само че този път съвсем наблизо.

Ден седми – 29.08.2019 г.

Започвам с една бърза закуска и отново със скутера. В този последен ден ще обикалям съвсем наблизо, за да имам повече време за плаж и почивка.

Прегъвам картата на четири и си очертавам маршрута, който остава да разгледам – най-далеч до линията ISSOS (от едната страна) и Boukaris от другата страна на острова.

Започвам със Santa Barbara

 Малко преди това спирам на едно заведение, за да погледна в таблета дали няма нещо друго за гледане към някой плаж. И когато решавам да тръгна, виждам,че не мога да запаля. Нещо стана. Но какво – не знам: паля, не става, пак пробвам, пак не става. Бензин има, сложих в началото на първата бензиностанция. Ами сега?

Оглеждам се наоколо и моля някой от заведението, които ме гледат, да ми помогне. Излезе един човек, зае се със запалването и успя да го запали. Може би съм го задавил, не разбрах, (запомних една от думите, които изприказва и после питах какво означава „Brosta“ отпред, пред) така се учи език. И сега всеки път, когато спирам за малко, гледам да не го гася или поне когато наоколо няма никой. Все пак за по-голяма сигурност, ако стане нещо, загубя се или се блъсна някъде, за да могат да ме намерят, на ключа на скутера е написан номера на телефона на човека, който ми го е дал. Продължавам.

Санта Барбара

 е съвсем наблизо преди един голям магазин (градински център или нещо подобно) наляво, около 5 км. Изминавам ги и тогава се сещам, че аз тук вече съм бил. Но защо пък да не остана пак.

Спирам пред едно от заведенията, оставям скутера, каската върху него и отивам на плаж. На края наляво, плаж широк, няма никой. Даже на едно място имаше прорязан път през ската на един чукар, по който може да се мине с високопроходим мотор, както видях един човек да бръмчи с мотора нагоре. Останах на плажа около час. Самолети прелитат над мен, много ниско, в очакване на летището на Керкира.

Връщам се към скутера и виждам, че един джип спрял така, че да не мога да изляза. Ами сега? Е, ще пия едно фрапе и ще чакам. Заедно с фрапето идва и голяма кана с вода. Прекрасно, тъкмо да си заредя и таблета.

Мина още час, но от човека с джипа няма и помен. Гледам от тук, гледам оттам, не става. Гледам два бели скутера зад моя, ако се преместят 5 метра по-назад, минавам. Но не смея да ги местя сам. От другата страна има тротоар, ама една педя висок. Пробвам да кача скутера там, тежи. Мислих мислих и включих на стартер и започнах да бибиткам. Заобръщаха се хората от заведението да видят какво става. Излезе един човек, пробва и той да качи скутера на тротоара, ама и за него тежи. Гледа, гледа, пък ми поиска ключа за скутера. Не вярвам да избяга с него. Не са такива хората тук. Дадох му го, запали, качи се, тръгна леко между джиповете, разбута с двете си ръце страничните им огледала да се приберат и ми го изкара. Готов съм. Благодарности и тръгвам.

От там отивам от другата страна на острова, за да разгледам и Lefkimmi Bay. То е един залив между Notos и Alikies. Започвам от 

Alikies

 Molos не можах да го намеря, залутан някъде между вилните зони. Гледам на картата, няма как да се загубя. Виждах табелите за Molos, стигах до някакви малки плажчета, но като питах, не бил този, а някой друг. Тук има малки пътчета през едни гори, през едни вилни зони, къщички, хотелчета. Търсейки плажа съм влязъл в един частен двор, разграден от към пътя и заграден откъм морето. Стигнах до едно куче, което се размърда, като ме видя. От село на село, по тесните пътища, следвам брега на морето. Стигам до Notos и  Petrini. Продължавам чак до 

Boukaris

През едни горички, тихи места и тесни пътища. Изкачване, спускане. Стигам до разклона за Месонги. Почти стигам до него, докато излзя на магистралата. Хващам пътя към Кавос. Но виждам, че имам още време за още един плаж. И се отбивам на разклона за

Bouka beach,

малко преди пристанището на  Лефкими наляво.

Пак по други  тесни пътища, покрай един канал в едно село с много красива църква:

И надолу без посока, все някъде ще излезя на морето през вилните зони наоколо. Красиви села, зеленина, заведения. Малко по-късно  стигам и на плажа Bouka beach към 16:12 ч.:

 Похапвам картофки и една кока кола, на фона на прекрасни сламени чадърчета и гръцка музика. Покрай пътя гледам канала, по него лодки, а канала излиза на морето. Слизам, разглеждам, прекрасни места за плаж и почивка. Правя снимки и продължавам към Кавос. Отивам чак на самото пристанище на

Лефкими

 От там се виждат малки плажчета съвсем наблизо. Хващам един тесен път точно зад пристанището, наляво и спирам там, където имаше спрели и други скутери. Още малко време за плаж. Прекрасен следобед. Тук мога да остана и до по-късно, защото Кавос ми е само на 10 – 15 минути от тук.

Прибирам се заедно със залеза на слънцето. Оставям скутера, казвам, че повече няма да ми трябва и благодаря на човека.

Време е за вечеря, след нея

кратка почивка до полунощ и отново на дискотека

Тази нощ отново ще посетя дискотека Атлантис, само че малко след полунощ, защото входа е 20 евро, а да мога да остана до към 5, докато затвори. И така една бира на един бар преди това и гледам танцуващите младежи. О, колко забавно – гледам, двама младежи танцуват. Единият държи в едната ръка коктейл, в другата – цигара. Другият държи в едната ръка балон, а в другата коктейл. Танцуват си и този с цигарата неволно гръмна балона с райския газ на другия. И ходи да му купува нов. Много интересно се забавляват. И

останалата нощ отивам в дискотека Атлантис

 Незабравим купон. На един стол седи една кака и продава балони с райски газ. Около нея младежи, готови да опитат. Малко по-късно всеки е насмукан с алкохол и натряскан с райски газ. Никой не знае къде е и накъде се върти земята. Започва едно викане, едно тропане по дървения дансинг, едно друсане в безконечни ритми на световни хитове. Падат тениски и младежи. Качва се една кака на бар-плота, опитва се да танцува, залита, пада, помита стола зад нея и се търкулва на земята.

Ако имах възможност, щях да направя най-смешните клипове тук. Едни младежи се качили на  едно буре и танцуват. Единият ми подава ръка и след миг и аз съм там и част от купона. Той танцува и аз повтарям след него. Накрая си стискаме ръцете, прегръщаме се и ставаме приятели. Така е тук. Всеки знае за какво е дошъл – да се забавлява. И така до към 04:45 ч, когато дискотеката затваря. Светват лампите – по земята сламки, чаши, коктейли, всичко лепне, постепенно музиката намалява, хората също и аз си тръгвам. За малко сън в очакване на последния ден от тази почивка. А къде ще отидем на другият ден, ще разберете следващият път.

Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Корфу или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Корфу и Владимир Георгиев

Booking.com