Tag Archives: Uncategorized

DESI 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Индексът за цифрова икономика и   общество (Digital Economy and Society Index, DESI) подрежда България на последно място. Индексът на цифровата икономика и общество (DESI) е композитен/ съставен индекс, който обобщава съответните показатели за цифровите показатели на ЕС и проследява развитието на държавите-членки на ЕС, в пет основни измерения: свързаност, човешки капитал, използване на интернет, интеграция на цифрови технологии, цифрови обществени   услуги.

Както се вижда от графиката, България е на последно място в ЕС.

Тук не могат да кажат, че индексът е изготвен от Репортери без граници – не  е, нито че  Гана и Того са неоснователно пред нас – не са, нито че шепа  – местни  – продали се  – едни и същи – които мърсят името на българската държава – са в основата на класирането.

Визуализация

Даннитеdesi-main_graph-page_0

Freedom House: Нации в преход 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е  Nations in Transit 2020 report. 

Според поредния доклад на Freedom House  2020 г. България е полуустановена (полуконсолидирана)  демокрация с 58.93 /100,  с което слиза под резултата от 2019 (60/100). От гледна точка на политически права и граждански свободи България е свободна.

Рейтингът на независимите медии е намалял от 3,75 на 3,50 на фона на продължаващата консолидация на медийния сектор, политическата намеса в работата на обществените медии  и тормоза върху  критични журналисти от страна на прокуратурата и държавата.

Унгария не  е демокрация, тъй като е получила оценка под минималната за полуконсолидираните демокрации. Унгария, Сърбия и Черна гора са причислени към т.нар. хибридни режими. Полша, Румъния и Хърватия са в положението на България.

 

Как българските медии отразиха доклада:

.

24  часа

Пандемията срина демокрацията

Изкуство и право: Барбара Крюгер

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Kruger_Your bodyБарбара Крюгер

Произведението е създадено по време на протестите на жените във връзка с прилагането на  решението  Roe v. Wade.

Roe v. Wade, 410 US 113 (1973)  е  решение на Върховния съд на САЩ, в което Съдът постановява, че Конституцията на САЩ защитава свободата на бременната жена да избере аборт. През януари 1973 г. Върховният съд издава (7–2) решение, в което постановява, че четиринадесетата поправка на Конституцията на САЩ предвижда „право на неприкосновеност на личния живот“ u защитава правото на бременната жена да избира дали да направи аборт или не. Това право не е абсолютно и трябва да бъде балансирано спрямо защита на здравето на жените и защита на пренаталния живот.

Решението разделя обществото и активира движенията в защита на двете позиции. То е критикувано, наричат го съдебен активизъм и в следващи решения ВС на САЩ постепенно започва да се отдалечава от стандартите на  Roe v. Wade. Тези процеси отразява и произведението на Барбара Крюгер.

И днес това съобщение е актуално  на много нива.

За четене по време на пандемия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

The New York Times  предоставя  безплатен достъп до най-важните новини и указания относно епидемията от коронавирус, за да помогне  на читателите да разберат по-добре пандемията.

Medium създава специален блог за  теми, свързани с пандемията, достъпът е свободен.

The Atlantic  решава да предоставя безплатен достъп до публикациите си, свързани с коронавируса – те са достъпни ТУК . 

Една от популярните статии в The Atlantic е за трите уравнения за щастлив живот дори по време на пандемия.  Авторът Артур Брукс е професор в Harvard Kennedy School.

В резюме  статията казва следното:

Уравнение 1: Субективно благополучие = гени + обстоятелства + навици

Обстоятелствата – доброто и лошото, които влизат в целия ни живот – според мнозинството учени  нямат голямо значение, защото последиците от обстоятелствата никога не продължават много дълго.

Гените и обстоятелствата не са продуктивен фокус в търсенето на щастие. Но  има една променлива, която влияе на дългосрочното благосъстояние и е под наш контрол: навиците. За да разберем навиците, се нуждаем от уравнение 2.

Уравнение 2: Навици = Вяра + Семейство + Приятели + Работа

Трайното щастие идва от човешките взаимоотношения, продуктивната работа и трансценденталните елементи на живота.

Вяра тук е не точно религиозна вяра  – а  да намерите структура, чрез която можете да обмисляте по-дълбоките въпроси на живота и да преодолеете фокуса върху вашите тесни собствени интереси, за да служите на другите.

Едно   проучване на завършилите от Харвард от 1939 до 1944 г.  разглежда всички аспекти на тяхното здраве и благополучие и заключенията се обобщават по следния начин: „Щастието е любов. Точка.”

Работата е част от това уравнение.  В литературата за щастие се констатира  централното място на продуктивните човешки начинания за създаване на усещане за цел в живота.

Уравнение 2 е особено заслужава да се разгледа по време на нашата пандемична изолация. Запитайте се: Балансирано ли е портфолиото ми за щастие?

Какват, парите не купуват щастие. По-точно парите не купуват удовлетворение. Уравнение 3 осигурява по-добър начин на мислене за удовлетвореността.

Уравнение 3: Удовлетворение = Какво имате – какво искате

Ние се опитваме да постигнем по-високи нива на удовлетвореност, като увеличаваме това, което имаме. Управлявайте желанията си. Направете списък с прикачените файлове в живота си, които трябва да изхвърлите. След това направете план да направите точно това.

Това е малко по-лесно  по време на  изолация, защото  очакванията са намалели заедно с физическата  способност да ги посрещате. Можете ли да намерите начин да продължите това, след като материалният свят започне да привлича отново след няколко седмици или месеци?

Докато все още сте останали вкъщи,  изучавайте уравненията си.

Съд на ЕС: Данък върху рекламата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 март 2020 година Съдът на ЕС оповести решение по дело C‑482/18с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС  в рамките на производство по дело Google Ireland Limited срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága (данъчна администрация, Унгария).

Накратко, делото се отнася до това, какви са задълженията на Google към една национална данъчна администрация, ако в тази държава се предвижда данък върху рекламата.

Запитването е отправено в рамките на спор между Google Ireland Limited, установено в Ирландия дружество, и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága (данъчна администрация, Унгария) по повод на решения, с които тази администрация е наложила на това дружество редица глоби за това, че е нарушило задължението за регистрация, предвидено в унгарското законодателство в тежест на лицата, упражняващи дейност, която подлежи на облагане с данък върху рекламата.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 7/B и 7/D от Закона за данъка върху рекламата са съвместими с член 56 ДФЕС и с принципа за недопускане на дискриминация:

„1)      Следва ли членове 18 ДФЕС и 56 [ДФЕС] и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне общо до 2 000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?

2)      Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?

3)      Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, [само] с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, изпълнението на задължението за регистрация не е автоматично, а става чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?

4)      При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?

5)      Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и изпълняемо от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?

Съдът

1)      Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която налага на установените в друга държава членка доставчици на рекламни услуги задължение за регистрация за целите на облагането им с данък върху рекламата, докато доставчиците на такива услуги, установени в държавата членка на облагане, са освободени от това задължение с мотива, че имат задължения за деклариране или регистрация за целите на облагането им с какъвто и да било друг данък, приложим на територията на посочената държава членка.

2)      Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, с която на установените в друга държава членка доставчици на услуги, които не са изпълнили задължение за регистрация за целите на облагането им с данък върху рекламата, се налага, в рамките на няколко дни, поредица от глоби, чийто размер, считано от втората глоба, се утроява спрямо размера на предходната глоба при всяко ново констатиране на неизпълнението на това задължение и достига до сборен размер от няколко милиона евро, без компетентният орган, преди приемането на решението, определящо окончателно сборния размер на тези глоби, да е предоставил на тези доставчици необходимото време, за да изпълнят задълженията си, да им е дал възможност да изразят своето становище и самият той да е разгледал тежестта на нарушението, докато размерът на глобата, която се налага на доставчик, установен в държавата членка на облагане, пропуснал да изпълни подобно задължение за регистрация или деклариране в нарушение на общите разпоредби на националното данъчно законодателство, е значително по-нисък и не се увеличава в случай на продължено неспазване на такова задължение нито в същите пропорции, нито непременно в толкова кратки срокове.

 

COVID-19 : блог за научна и научно-популярна информация на български език

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В условията на дезинформация и дефицит на данни: http://covidresource-bg.org/

Проектът covidresource възникна като спонтанна идея за популяризиране на най-важните научни открития, свързани с лечението на инфекцията от COVID-19 и възникващите усложнения. Научният свят обединява усилията си с клиницистите от засегнатите райони, за да се постигнат максимално бързо максимално ефективни решения.

Всички големи научни платформи поддържат отворен достъп до ресурсите, свързани с разпространението на коронавируса, ограничаването му, ефективните мерки за превенция и лечението на заболелите.

Даваме си сметка, че целият ресурс на българската здравна система вече е впрегнат с преодоляване на последствията от разпространението на заболяването у нас. За да улесним медиците във всекидневните решения, които трябва да взимат – както при лечение на пациенти, инфектирани с COVID-19, така и при работа с неинфектирани пациенти от високорискови групи, ще превеждаме най-важните от всекидневно обновяваните публикации.

Проектът използва единствено научни източници с доказана достоверност.   

Могат да се използват още:

 

 

 

20 години без проф. Тончо Жечев

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

toncho01100213

Да си спомним за професор Тончо Жечев.

Навършват се 20 години, откакто си отиде.  От  1998 г.  до смъртта си беше  член на медийния регулатор от президентската квота. Юрист по образование,  разказвач от класа и много добър човек.

 

 

Разпространението на програмите на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Емил Кошлуков, генерален директор на БНТ,  в интервю за БНР:

Обмисляме сваляне на БНТ2 и БНТ3 от мултиплекса.

След като преди три години   прехвърли програмите  от едната на другата мрежа, сега обществената телевизия обмисля само БНТ1 да се разпространява наземно цифрово.

Законовата основа, която трябва да се взема предвид при тези решения –

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, които са собственост на БНР и БНТ, или въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения.
(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.
(4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.
(5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.

Разпространението е втори въпрос –  първи въпрос за обществените медии е съдържанието и услугите, които  предоставят. БНТ2 търси облика си, БНТ3 – за нея аз мога само да се позова  – през Еко  – на Сирано:   – mon panache: на шапката ми славна — разветите пера. 

Не е ясно обмисля ли се защита (Public Value Test) на промените,  вкл. на начините на предоставяне на съдържанието – като се вземат предвид новите потребителски модели –  от години можем да следим аргументацията/обосновката/ защитата на новите услуги на чужди обществени медии – напр. БиБиСи, но не и на БНТ.

 

%d bloggers like this: