Една компания, ангажирана с изборни технологии, съди Fox News, лицата на телевизията и двама адвокати на президента Тръмп за 2.7 милиарда долара. Вън от големия интерес дори за САЩ, правният спор е важен заради отношението към истината и свободата на изразяване.

Подаден  на 4 февруари, искът на Smartmatic за 285 страници описва подробно това, което се знае:   без доказателства Лу Добс, Мария Бартиромо и др.  насърчават гости като адвокатите на Тръмп Руди Джулиани и Сидни Пауъл да  представят конспиративните си теории за  изборна измама.  Тезата на компанията  Smartmatic е,  че за тиражирането на лъжи се нови отговорност.

В деня на подаване на иска  Fox News отмени шоуто на Лу Добс.

На 7 февруари в съда вече е постъпил отговорът на Fox News.

Тезата е, че Първата поправка позволява на новинарските медии да бъдат домакини на  адвокатите на Тръмп, независимо какво казват и дори ако тези гости измислят скандално неверни  твърдения: според медията е undeniably newsworthy, несъмнено заслужаващ  отразяване, въпросът “дали неконвенционалните усилия на тогавашния президент Тръмп да оспори резултатите от изборите ще успеят“.

Защитата, която Fox News са избрали, е т.нар.  neutral reportage:  когато президентът обвинява Smartmatic,  медията  отразява:   т.е. това е  информиране  за обстоятелства, които обществото има право да знае, защото са от обществен интерес.

Освен това Fox News твърдят, че Smartmatic има статус на публична фигура и поради това – нисък праг на защита срещу критика. Нещата изглеждат малко обърнати, точно както когато Цветан Цветанов като вицепремиер твърдеше – и пловдивският съд /съдия Роглекова прие – че съдия Мирослава Тодорова е публична фигура, а вицепремиерът  я критикува като гражданин. Жалко, че Цветан Цветанов по-нататък се възползва от имунитета си, спорът щеше да е интересен.

Пост-истина  е термин, който получи широко разпространение през 2016.  Един опит за очертаване на характеристиките на пост-истината, който направих пред  две години –

още за Ницше истината е „подвижна армия от метафори“ (Poole 2018), но независимо от това съвременните медийните стандарти изискват информиране, основано на факти. В света на постистината фактите оказват по-малко влияние при формиране на общественото мнение от оценките и емоционалните изказвания. Дебатите са призив към емоциите на хората и не са свързани с фактите. Размива се границата между факт и мнение. На фактите и експертните мнения се придава второстепенно значение. Относителната тежест и влияние на мненията спрямо фактите се увеличава. Уважаваните източници на фактическа информация и експертни анализи са постоянен обект на атака и доверието в тях се срива. Във времето на постистината няма авторитети.

За президента Тръмп постистината бeше норма и ежедневие. Washington Post Fact Checker е проект, проследяващ неверните или подвеждащи твърдения на президента Доналд Тръмп.  Според данните от проекта констатирани са  30 573 неистини за мандата или  средно по 21  на ден. 

Медиите бяха затруднени да намерят начин за реакция.  Те участваха: създадоха и поддържаха цял виртуален свят  – доколкото   смятаха за свой дълг да отразяват поведението на президента. Проверката на фактите доказано не се оказа ефективна за различаване на света на фактите от света на политическите фантазии, доктрината “всички гледни точки” – често сведена до “той каза” – “тя каза”  – практически осигури равноправие на истината и лъжата.

И така се стигна до изборите 2020. Тук медиите, тези врагове на народа според Тръмп, последваха примера на платформите и защитаваха фактите. Но само някои медии.

Други медии имаха по-сложна траектория. Fox в частност. Изглеждаше, че въпросът кой е спечелил изборите може да се поддържа като открит в дневния ред в духа на традициите на постистината.

Но нещата се променят. Smartmatic, компания, свързана с изборните технологии и оборудване, е завела дело срещу Fox, водещи във Fox  и адвокатите  на Тръмп Pудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл.  Подаден във Върховния съд на щата Ню Йорк, искът на Smartmatic е за 2,7 млрд. долара.  В 280 страници се твърди, че адвокатите  са започнали, а   Fox  са се присъединили към конспирацията, засягайки доброто име на  Smartmatic и неговите изборни технологии и софтуер.

Делото предстои и то ще е интересно, но това, което привлича вниманието, е работата на адвокатите на Smartmatic – те ни казват: Времето на постистината свърши. Има факти.

Земята е кръгла. Две плюс две е равно на четири. Джо Байдън и Камала Харис спечелиха изборите за президент и вицепрезидент на САЩ през 2020 г. Изборите не са  откраднати, нагласени или подправени. Това са факти. Те са доказуеми и неоспорими.

Подсъдимите винаги са знаели тези факти. Те знаеха, че Джо Байдън и Камала Харис печелят изборите за 2020. Знаеха, че изборите не са откраднати. Знаеха, че изборите не са били манипулирани или подправени. Те са знаели тези истини, както са знаели, че Земята е кръгла и две плюс две равни четири.

Подсъдимите не са искали Джо Байдън и Камала Харис да спечелят изборите. Те искат президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Майкъл Пенс да спечелят преизбиране. Подсъдимите бяха разочаровани. Но те също така видяха възможност да се възползват от популярността на президентаТръмп, като измислят история. Подсъдимите решиха да кажат на хората, че изборите са били откраднати от президента Тръмп и вицепрезидента Пенс.

Обвиняемите имаха очевиден проблем с тяхната история. Нуждаеха се от злодей. Трябваше да обвинят някого. Обвиняемите решиха да направят Smartmatic злодей в историята си.

Идеята за постистината набра скорост от едни президентски избори (2016) в САЩ.

Един от ефектите на загубата на Тръмп на едни други президентски избори (2020)    изглежда ще е навлизането в етап на  пост-постистината, когато медии, бизнес и граждани ще настояват за реабилитация на фактите, на науката, на авторитетите – и, очаквам* – срещу равностойното право на живот на истината и лъжата в медиите и платформите. 

*Специално в САЩ има произнасяне на ВС на САЩ,  че лъжата  – вярно, при определени обстоятелства  – е защитено слово, така че нещата не са самоочевидни. Делото е за един,  който лъжел, че има медали за храброст, а нямал – съдът казва “е, нека си лъже, няма пострадали”.

Организация на професионалните журналисти се обръща към президента Байдън с искане да преразгледа отношенията между медиите и администрацията, като отмени ограниченията за контакти. Анализи на неправителствени организации показват, че ограниченията противоречат на Конституцията. Към това се добавя необходимостта от информация по време на пандемията от коронавирус.

В обръщението се казва още, че този режим е неподходящ и за президентската институция, защото без медиите обществото, но и президентът няма да знаят какво се случва в тези затворени структури.

След атаката срещу Капитолия възникна недоумението наистина ли защитата на демократичните ценности в САЩ е предоставена на платформите, след като Facebook наложи мярка срещу президента Тръмп за неопределено време, а Twitter заличи @realDonaldTrump.

Пет дни по-късно реакциите и извън интернет индустрията са вече видими. Големи компании обявиха, че спират финансирането на лица, които не са подкрепили сертифицирането на гласовете за избор на президент.  Това е ясно и ефективно послание.

Може да се прочете и проектът  на решение за импичмънт – политическия отговор на Камарата на представителите. В историята Тръмп ще остане като първият президент на САЩ с две процедури за импичмънт, при това на различни основания. Новата процедура има основания, свързани с   оказване на натиск върху институциите (три телефонни разговора с държавни служители в Джорджия, в които Тръмп настоява да се намерят 11 000 гласа) и  подбуждане към бунт (“If you don’t fight like hell, you’re not going to have a country anymore.”). Според юристи, цитирани от Ню Йорк Таймс, има и   конкретна незаконна цел – да повлияе върху решение, запазено по Конституция за законодателната власт – и по този начин да не се съобрази с конституционния принцип за разделение на властите. 

Когато миналата седмица платформите вземаха решенията си да наложат мерки срещу Тръмп, още нямаше институционални оценки. Доколкото става дума за частни компании, общо е мнението, че засега Първата поправка не ги обвързва по начина, по който обвързва държавата – въпреки че съдебната практика в това отношение е динамична и  съдилищата вече са на път да правят някои аналогии, вж решенията за Тръмп в Twitter, според които съобщенията му са официално правителствено слово (факт) и поради това той  няма право да блокира критика –  Knight First Amendment Institute at Columbia University v Donald Trump (2018) u решението на Апелативния съд (2019).

Но вън от това  изявленията на Тръмп подлежат на анализ от гледна точка на стандартите в съществуващата в тази област съдебна практика за защитено и  незащитено слово. Решението  Brandenburg v. Ohio (1969)  дефинира три критерия – (1) дали лицето действително  използва думи, които насърчават хората  да предприемат незаконни действия,  (2) дали опасността   е непосредствена – а не в неопределено бъдеще  и (3)  дали изявлението е направено в ситуация, в която е вероятно да последва  насилие.

Впрочем Тръмп   и друг път е бил съден за призоваване към насилие  –  –Nwanguma v. Trump през 2016 заради  “Get ’em out of here”  като кандидат- президент, което е било последвано действително от употреба на сила по отношение на хора, но Апелативният съд се позовава на “Don’t hurt ’em” и решава, че все пак изявлението е било в рамките на защитеното слово.

Съдейки от мотивите за импичмънт, в случая критериите за незащитено слово изглежда по-скоро да са изпълнени, особено третият критерий е изпълнен със сигурност – не само е имало вероятност да последва насилие,  но като пряк резултат следва  смърт на участници в събитията.

Тези факти се пропускат от защитниците на неограничена свобода на изразяване. Неограничена свобода няма нито офлайн, нито онлайн и по никое право. Отдавна е известно, че има незащитено слово в случаи като “Да извикаш Пожар! в препълнен театър” или – от киното – clear and present danger.

В обичайни условия дали критериите са изпълнени  решава съдът. Той може да установи неизпълнение, както в решението Hess v. Indiana, където лицето казва на последователите си ‘We’ll take the fucking street later’ – и вторият критерий не е изпълнен.

Но през 2021 – при вземане на решение за сериозно ограничаване на президент на държава – решение, каквото не се взема всеки ден – съдът не участва. Решенията са на самите платформи. И бордът по съдържанието на Facebook не се забелязва да участва дори. Този въпрос – за легитимиране на решенията – стои открит.

Когато Ансип каза, че ЕК няма да предлага Министерство на информацията и платформите ще се саморегулират, изказването беше прието с ентусиазъм. Още тогава беше ясно, че няма ли ги държавите, ще ни модерират индустриите. И това няма да ни хареса. Също няма да ни хареса.

Търси се третият път.