В 115-странично решение по делото USA et al v Google съдът приема, че Google действа незаконно, за да поддържа монопол в някои онлайн рекламни технологии. Делото е заведено от федералното правителство и 17 щата. Министерството на правосъдието предварително поиска от съда да принуди Google да продаде части от бизнеса си с рекламни технологии, които компанията е придобила през годините. Сега правителството ще оцени решението, за да определи какво да поиска от съда да направи по-нататък, за да бъде преодолян монополът. Google се готви да обжалва.
От години новинарски организации, включително The New York Times, твърдят, че доминирането на големите технологични платформи подкопава медийната индустрия. По време на процеса правителството призова свидетели, които са работили за различни издатели, за да дадат показания в тази посока.
Това е вторият антитръстов процес на Google за по-малко от година. През август федерален съдия постанови в отделно дело, че Google незаконно поддържа монопол в онлайн търсенето.
Федералните регулатори са завели антитръстови дела и срещу Apple, Amazon и Meta – собственик на Facebook, Instagram и WhatsApp – заявявайки, че тези компании също са злоупотребили с властта си.
През септември FTC и 17 щата заведоха дело срещу Amazon, обвинявайки я в монопол и фаворизиране собствените услуги на компанията. Процесът е насрочен за октомври 2026 г.
Министерството на правосъдието заведе дело срещу Apple през март, обвинявайки компанията в монопол на пазара на смартфони, блокиране на конкуренцията и продажби на високи цени. DOJ се присъедини към 15 щата и окръг Колумбия. Според иска Apple е блокирала предлагането на приложения, които се конкурират с продукти на Apple.
FTC v Мета е заведено през декември 2020 г., поради придобиването на Instagram и WhatsApp, което лишава потребителите от алтернативни социални медийни платформи, твърди FTC. Комисията се присъединява към 40 щата, които обвиняват Facebook за придобиването.
Държавният секретар Марко Рубио затвори офис на Държавния департамент, който проследява и глобалната дезинформация от чуждестранни участници (FIMI), включително правителствата на Китай, Русия и Иран, информира New York Times.
Counter Foreign Information Manipulation and Interference Hub следи дезинформационни кампании на държави, организации и терористични групи, и публикува доклади за тях. Държавният департамент уволнява около 80 служители през март и спира изпълнението на почти всички договори, а сега още 40 са в процес на освобождаване. Според Джеймс Рубин, бивш служител на Държавния департамент, “това е форма на едностранно разоръжаване в информационната война, която Русия и Китай водят по целия свят”.
Офисът на Държавния департамент за противодействие на чуждестранната дезинформация е наследник на Global Engagement Center, който е създаден през 2011 г., за да се противопостави на пропагандата на терористични групировки като Ал Кайда и Ислямска държава. Центърът е имал 125 служители и бюджет от 61 милиона долара. По време на администрацията на Байдън са публикувани доклади за глобалните кампании за дезинформация на Китай и Русия.
Центърът е атакуван по време на администрацията на Байдън от републиканци от Камарата на представителите, според които се извършва цензуриране на консервативни идеи в публичната сфера, включително в сайтовете на социалните медии. Мъск също е заявявал, че противодействието на дезинформацията е цензура. Така или иначе центърът е закрит и на негово място се появява FIMI офис – Counter Foreign Information Manipulation and Interference Hub.
Представители на американското разузнаване твърдят, че Русия осъществява най-активната намеса в изборите, а Кремъл се е намесил през 2016 г. в полза на Тръмп.
Белият дом планира да поиска от Конгреса да спре 1.1 милиард долара, планирани за обществено радио и телевизия в Съединените щати – тоест цялата федерална подкрепа за Корпорацията за обществено радиоразпръскване, която финансира обществените медии в Съединените щати – NPR и PBS. Предложението ще бъде част от искане до Конгреса за отмяна на предварително одобрени средства – Камарата и Сената имат 45 дни, за да гласуват за одобряване на искането, след като бъде внесено. Белият дом планира да внесе това искане за отмяна през следващите седмици, съобщиха източниците. Ако Конгресът не одобри искането за оттегляне, парите трябва да бъдат насочени, както първоначално е предвидено.
Ню Йорк Таймс напомня, че искането е поредният ход на администрацията на Тръмп да упражни натиск върху медийните организации. Администрацията води съдебна битка с Асошиейтед прес заради решението й да изключи телеграфната служба от президентската преса, нарушавайки десетилетия на прецедент. Г-н г-н Тръмп също така лично съди CBS News и The Des Moines Register, а Федералната комисия по комуникациите започна разследвания срещу Comcast, PBS и NPR.
В много отдалечени райони без широколентов достъп обществените радио и телевизия са сред малкото източници на новини. Около 30% от слушателите биха загубили достъп до NPR.
Meta се изправя срещу федералното правителство в знаков антитръстов процес заради твърдения, че нарушава конкуренцията с придобиването на Instagram и WhatsApp.
Делото FTC v Meta – за първи път ще се опита да докаже, че компанията е нарушила закона, за да запази монопола си в социалните мрежи. Според медиите FTC планира да представи имейл от 2008 г. , в който Зукърбърг казва: “По-добре е да се купи, отколкото да се конкурираш” и бележка от 2012 г., в която пише, че мотивацията му за закупуване на Instagram е “неутрализирането на потенциален конкурент”.
Тезата на компанията е, че е изправена пред широка конкуренция в социалните медии от TikTok, Snap, Reddit и LinkedIn и че регулаторите са одобрили придобиванията.
Според NYT регулаторът има двупартийна подкрепа, като Google, Meta, Amazon и Apple са изправени пред въпроси относно властта си да контролират начините, по които потребителите пазаруват, намират информация и комуникират.
Зукърбърг е забелязан в Белия дом на 2 април. Медиите обясняват, че в нормални времена президентът няма отношение към делото, но независимостта на FTC в момента е под съмнение, пише Политико. Много жалко. Жалко и за Meta, полага усилия да се хареса на Белия дом и дори са добавили нови политически подходящи хора в борда си – “Дина Пауъл Маккормик, съветник на Тръмп до скоро, е още един знак за привеждането на Мета в съответствие с републиканците”.
Министерството на правосъдието миналата година спечели антитръстово дело срещу Google за монополизиране на търсенето в интернет, а процесът за определяне как да се поправи този монопол е планиран да започне на 21 април. Google също очаква решение на съдия в отделен процес заради твърдения, че нарушава конкуренцията на пазара на рекламните технологии.
МП съди и Apple заради твърденията, че потребителите нямат свободата да напуснат екосистемата на компанията. А регулаторът FTC съди Amazon за монопол в онлайн търговията на дребно.
Кар вече започна подобно разследване за разнообразие и социално включване в Comcast, компанията майка на NBC Universal.
Не е ясно дали FCС, която дава лицензии за излъчване на телевизия и радио и осъществява мониторинг, има правомощията да накаже медийна компания за инициативи за разнообразие. Кар твърди, че агенцията може в “обществен интерес” да контролира в широк смисъл компании като Disney, която притежава ABC и ESPN, както и телевизии в цялата страна.
Мъск купи Twitter за 44 млрд. долара и го ребрандира като X.
Вчера е обявена продажба на X за 33 млрд. долара, купувач е друга компания на Мъск за изкуствен интелект xAI, която се оценява на 80 млрд. долара.
Сделката обединява две от най-известните начинания на Мъск в рамките на една визия, задвижвана от изкуствен интелект и според него комбинира усъвършенстваните възможности за изкуствен интелект на xAI с масивната потребителска база и разпространение на X. Мъск все повече свързва двете компании, като използва потребителски данни от X, за да обучи моделите си с изкуствен интелект. Мъск многократно е заявявал, че иска да превърне X в “универсално приложение”, в комплект с платежна система.
Все още няма индикации как продажбата може да повлияе на политиките за модериране, управлението на съдържанието или регулаторния контрол – области, които привличат вниманието, откакто Мъск пое Twitter през 2022 г.
Американската агенция за глобални медии (USAGM) контролира подкрепяните от правителството на САЩ медии като Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE / RL). Бюджетът на агенцията за фискалната 2025 г. е 950 млн. долара за RFE/RL, Voice of America, Radio Free Asia, Office of Cuba Broadcasting (Radio Marti), Middle East Broadcasting Networks (MBN) и Open Technology Fund.
Искането за бюджета за 2025 г. за самата RFE/RL е около 153 милиона долара (за 23 държави, на 27 езика). USAGM е федерална агенция, но RFE/RL е частна корпорация с нестопанска цел, установена в Делауеър. Въпреки че са финансирани от Конгреса, хората на RFE / RL не са служители на федералното правителство на САЩ.
Редуцирането на финансирането на Радио Свободна Европа / Радио Свобода е в изпълнение на акт (executive order) на Доналд Тръмп от 14 март 2025 за намаляване на финансирането на седем агенции – включително USAGM – в “максимална степен, в съответствие с приложимото законодателство”.
В момента се води дело, заведено от Радио Свободна Европа / Радио Свобода срещу Американската агенция за глобални медии (USAGM) заради непредоставянето на одобрената от Конгреса безвъзмездна помощ като част от усилията на агенцията да прекрати финансирането на RFE / RL. В иска се твърди, че отказът на достъп до средства, отпуснати от Конгреса за RFE / RL, нарушава федералните закони и Конституцията на САЩ, която дава на Конгреса крайната власт над федералните разходи. Паралелно се водят и други дела, напр. за финансирането на VOA.
RFE/RL иска от Окръжния съд във Вашингтон, окръг Колумбия текущо финансиране от отпуснатите от Конгреса средства и временна ограничителна заповед, която да предотврати приключването на дейността му – до окончателното решение на съда.
Европейската комисия прави задълбочена оценка как може да помогне в случая с Радио Свободна Европа, казва еврокомисарят по въпросите на търговията Марош Шефчович на пресконференция след заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси. Полският министър по европейските въпроси Адам Шлапка от името на Полското председателство на Съвета на ЕС е казал, че идеята радиото да продължи работа със средства, осигурени от ЕС или от отделни европейски държави, е интересна, но държавите са в началото на процеса. ЕК казва, че може да има европейска подкрепа, но “невинаги Европа може да замести САЩ в техните действия.”
Друг съдия установи, че усилията на Тръмп да закрие федерална агенция (USAID) вероятно са нарушили Конституцията и са навлезли в правомощията на Конгреса.
Близо два месеца след началото на втория си мандат, Тръмп се опитва да консолидира контрола върху съдилищата, Конгреса и дори в някои отношения – американското общество и култура.”
Така започва публикация на Ню Йорк Таймс от седмицата. Отбелязвам специално темата за независимите регулатори. Федералната търговска комисия и Федералната комисия за комуникации имат по пет члена, обикновено трима от управляващите и двама от опозицията. Човекът на Тръмп стана председател и започна война с медиите, но това не е всичко.
Един от десетките изпълнителни актове на Тръмп засяга поемането на контрола върху независимите агенции. “За да може федералното правителство да бъде наистина отговорно пред американския народ, длъжностните лица, които притежават огромна изпълнителна власт, трябва да бъдат контролирани и контролирани от избрания президент на народа”. Съгласно 90-годишен прецедент на Върховния съд комисарите на FTC и членове на много други двупартийни независими агенции могат да бъдат уволнени само for cause – при “пренебрегване на задълженията или злоупотреби в длъжност”, за разлика от изпълнителните агенции, чиито ръководители президентът може да освободи at will – по свое желание. Сега министерството на правосъдието щяло да иска от Върховния съд да изостави това правило в полза на президента, се вижда от писмо от министерството.
След което Тръмп уволни двамата демократи във Федералната търговска комисия.
През последните години FTC се очертава като основен регулатор на Big Tech, започна антитръстови дела срещу Amazon и Meta, справи се със събирането на данни и увеличи усилията за налагане на онлайн безопасността на децата. Според WP уволнението е в полза на онези, които бяха край президента при встъпването му в длъжност – технологичните милиардери, включително Илон Мъск, основателя на Amazon Джеф Безос, изпълнителния директор на Meta Марк Зукърбърг и главния изпълнителен директор на Google Сундар Пичай. (Безос притежава The Washington Post.)
В статията има оценка на експерт от Нюйоркския университет: “Най-тревожното е разширяването на изпълнителната власт, политизирането на другите клонове на правителството, демонтирането на структурите за надзор и отчетност и преследването на тези, които се стремят да държат президента и неговите съюзници отговорни. Крайният бенефициар е самият Тръмп, защото това е разширяване на личната му власт. Мащабът и скоростта на това, което се случва, са ужасяващи.”
Превземането на регулаторите от изпълнителната власт не е само американски феномен, за съжаление. При това в ЕС независимостта на регулаторите има законова основа.
Белият дом на Тръмп заема твърда линия към Европа и други съюзници по отношение на мерки на държавите, засягащи американските компании. Идеите на президента са намерили израз в меморандум от 21 февруари 2025 – инициатива, насочена специално към американския технологичен сектор, за който Белият дом твърди, че е жертва на “несправедливи глоби и наказания”. “С този ход администрацията на Тръмп открито се стреми да повлияе върху чуждото законодателство, започвайки с европейските държави. Тази агресивна позиция срещу ЕС и неговите държави-членки потвърждава, че трансатлантическото сътрудничество в цифровия сектор става все по-трудно, подчертавайки спешната необходимост Европа да намали зависимостта си от американските големи технологии”.”, се казва в анализ на EUISS. Запазва се мълчание за множество закони на САЩ, приети през последните години, които възпрепятстват международната конкуренция и засягат европейския пазар, като Закона за намаляване на инфлацията, или които заплашват европейската сигурност на данните, като Закона за наблюдение на външното разузнаване.
В sec.11 е посочена целта на акта, като са повторени известните вече тези: упражнява се екстериториална власт над американските компании, въведени са данъци и регулации за цифровите услуги – което според Тръмп води до ограничаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании, увеличаване на оперативните разходи и излагане на чувствителна информация на потенциално враждебни чуждестранни регулатори.
В sec. 22 се предвиждат ответни мерки в четири хипотези – а) данъци, наложени на американски компании ; б) регулации; в) всяко действие, политика или практика на чуждо правителство, което би могло да изисква компания от САЩ да застраши интелектуалната си собственост; г) всеки друг акт, политика или практика на чуждо правителство, който служи за подкопаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании.
По-нататък в sec. 33 се предвижда да се разследва, освен другото, дали всеки акт, политика или практика на която и да е страна в Европейския съюз или Обединеното кралство има за резултат да изисква или стимулира използването или развитието на продуктите или услугите на американски дружества по начини, които подкопават свободата на словото и политическата ангажираност или по друг начин умерено съдържание (in ways that undermine freedom of speech and political engagement or otherwise moderate content), и да се препоръчват подходящи действия за противодействие на такива практики.
В същата част на меморандума се предвижда и евентуално да се подновят разследванията по член 301 от ТЗ срещу Франция, Австрия, Италия, Испания, Турция и Обединеното кралство за въведени данъци (Digital Services Taxes, DSTs).
В цитирания по-горе анализ се предлагат мерки, за да се укрепи неотложно „цифровия суверенитет“на ЕС:
Първо, ЕС да не се поддава на натиска на САЩ и да се противопостави на опитите срещу прилагането на DSA, DMA и AI Act или всяка друга мярка, насочена към изграждане на сигурна и приобщаваща цифрова среда. Тук крачката назад на Европейската комисия относно Директивата на ЕС за проверка на изкуствения интелект (AILD), след срещата на върха за AI в Париж и отказът на JD Vance да подпише съвместното изявление относно изкуствения интелект, поражда опасения. Макар и да има за цел да намали регулаторната тежест (според обявените мотиви) този ход рискува да причини правна несигурност, която вреди на европейските стартиращи предприятия и МСП.
Bторо, ЕС да укрепи своите цифрови индустриални възможности. Една солидна европейска индустриална екосистема е от решаващо значение за предотвратяване на външната принуда.
Трето, ЕС да продължи да диверсифицира външните си партньорства и да преодолее вътрешните си разделения. Засилването на сътрудничеството с разнообразен кръг от партньори е от съществено значение за избягване на прекомерната зависимост от все по-противоречив партньор.
