По честота каталогът от квалификации се оглавява от loser.
Което напомня Барбара Крюгер (2016 г.) и корицата й за New York Magazine
.
Продължават коментарите за сделката AT & T Inc. / Time Warner Inc., разрешена с решение на съда.
Решението на съда от миналия месец, позволяващо на AT & T Inc. да придобие Time Warner Inc., е пример за неспособността на сегашната ни система от съдилища и правоприлагане да предотврати ограничаването на конкуренцията в съвременната икономика на САЩ. В този случай Антитръстовото управление на Министерството на правосъдието на САЩ получава признание за опита му да блокира това, което счита за антиконкурентна сделка. Мнението на МП се оказа далновидно: след придобиването дружеството почти веднага повиши цените, макар ръководителите да бяха свидетелствали, че синергията от сделката незабавно ще доведе до по-ниски цени.
Съдебното решение на съдията Ричард Леон показа липсата на разбиране за пазарите, за концепцията за вертикална интеграция, за корпоративните стимули и за интелектуалното упражнение – прогнозиране на поведението на дружеството след придобиването. Не е изненадващо, че това доведе до лошо решение.
По повод срещата на върха в Хелзинки Тръмп нарече новинарските медии “врагове на народа” и публикациите им – “фалшиви новини” –
The meeting between President Putin and myself was a great success, except in the Fake News Media!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) July 18, 2018
Heading to Helsinki, Finland – looking forward to meeting with President Putin tomorrow. Unfortunately, no matter how well I do at the Summit, if I was given the great city of Moscow as retribution for all of the sins and evils committed by Russia…
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) July 15, 2018
…over the years, I would return to criticism that it wasn’t good enough – that I should have gotten Saint Petersburg in addition! Much of our news media is indeed the enemy of the people and all the Dems…
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) July 15, 2018
Междувременно близо 300 билборда, посветени на отношенията на президентите Тръмп и Путин с медиите , можеха да се видят по маршрутите от летището до мястото на срещата на върха в Хелзинки – инициатива на издателската компания Helsingin Sanomat, ABC News по темата:
Финландия е в челото на класациите по свобода на изразяване.
Битката за бъдещето на Върховния съд е в ход след съобщението на съдия Антъни М. Кенеди в сряда, че ще се пенсионира, пише Ню Йорк Таймс.
Графиката показва, че мнението на съдия Кенеди попада в идеологическия център при вземането на решения от ВС. Много публикации напоследък показват по-конкретно позициите на съдия Кенеди по теми.
Той е номиниран от президента Роналд Рейгън през 1988 г.
Върховният съд на САЩ прие решение, съществено за тайната на личния живот в цифровата ера и прилагането на Четвъртата поправка.
Необходимо е съдебно разрешение за получаване на данни за местоположението на клиентите на доставчиците на мобилна телефония.
“Ние отказваме да предоставим на държавата неограничен достъп до базата данни на мобилен оператор за физическа информация за местоположението на лицето”, пише Джон Г. Робъртс за мнозинството.
Решението (5:4) приема, че трябва да се вземат предвид огромните технологични промени. “Цифровите данни могат да осигурят изчерпателен, подробен и навлизащ дълбоко в личната сфера преглед на частните дела, какъвто не бихме могли да си представим доскоро.”
Ню Йорк Таймс за важните решения на ВС на САЩ през 2018
Издателите срещу платформите.
Така изглежда картината.
В Европейския съюз фронтът е отворен по повод Директивата за авторското право. Издателите са се мобилизирали за натиск особено върху ЕП ( при държавите е по-лесно за големите европейски лобисти) – и чакаме 20 юни, за да видим ще успеят ли да се обзаведат с ново сродно право противно на мнението на депутати, академията, неправителствен сектор, експерти на ЕК (#linktax).
Сега се очертава втори фронт, този път за ролята на платформите.
В Конгреса казаха на Facebook, че е опасност за машината на демократичните избори и ще трябва да вземе мерки – за да не ги вземат държавите. И компанията се задвижи, при това по посока на препоръките за прозрачност. На 23 април – и с оглед идващите избори в САЩ през юни – компанията започна процес на верификация на рекламодателите с цел прозрачност на политическите реклами. Проверява се самоличност и пощенски адрес на рекламодателите, освен това рекламодателите ще трябва да разкрият кой плаща за политическите реклами. Заедно с това Facebook започна да показва платените съобщения – в Ирландия още през април заради референдума, а другаде от юни – Facebook обяви, че възнамерява да добави информация за това, кой плаща за рекламите, дали е гражданин или постоянно пребиваващ в САЩ или не, какъв обхват имат платените съобщения – и тази информация ще е в архив, и в него ще може да се търси, включително по теми – абортите, гражданските права, престъпността, икономиката, образованието, околната среда, външната политика, оръжията, здравеопазването, имиграцията, военните, бедността, данъците, тероризма и “ценностите”.
И тогава дойде реакцията. Първо 2000 американски медии в открито писмо възразиха, че новите правила за рекламиране на Facebook не се прилагат само за политически кампании, а за издатели на новини и за всеки, който иска да постави реклама на платформата, която реклама компанията може да сметне за политическа. Facebook не е предвидил освобождаване от новите правила.
В писмото си медиите предлагат Facebook да “освободи новините от включването в архив и етикетиране за политическо съдържание. ” На 11 юни подобно писмо до Facebook пристига вече от няколко обединения от Европа и Америка – все по същата тема за освобождаване от включване в архива заедно с платените политически реклами.
Предлагат се и критерии, по които Facebook да освобождава новинарски организации – с професионален редакционен персонал и проверими източници на средства, включването в проверима асоциация на новините, включително и в седемте групи, подписващи писмото.
В отговор на писмото Камбъл Браун от Facebook заявява: “Ние признаваме, че съдържанието на новини за политиката е различно от политическата реклама и работим с издателите, за да формираме правилния подход”.
Накратко: на този втори фронт известно сближаване на позиции има, известна видимост за рекламодателите има, известен напредък има – но все още виждаме “контурите само” на новата цифрова медийна екосистема, адекватна за 21 век.
Става въпрос за т.нар. вертикална интеграция. Доставчик на телекомуникационни услуги придобива доставчик на съдържание. И става много голям, много важен фактор в комуникационната система.
AT & T, която повечето американци познават като доставчик на мобилна телефония, купува Time Warner, собственик на медии и производители на съдържание като HBO, Warner Bros., Cartoon Network и CNN.
Не е изолиран случай. А е поредният случай, поредният опит.
Comcast е собственик на NBCUniversal, а Verizon притежава Yahoo (с Yahoo News) и HuffPost. FT дава повече информация за придобивания в сектора.
Не е добре. Някой ще каже – иновации, инвестиции. Може би – но когато става дума за информиране, има други критерии. Вертикалната интеграция в информационната сфера има не по-малко важна неикономическа страна.
Съдията обаче – засега – разрешава – в решение от близо двеста страници, ако някой иска да чете.
Update, NYT:
Битката за бъдещето на медиите започна. Одобрението на съдията за $85 милиарда ще има значение за серия придобивания на някога мощни новинарски и развлекателни компании от времето, когато кабелът беше цар, за да се позиционират конкурентно на Netflix, Amazon и YouTube. Колко бързо ще се променят нещата? Netflix надмина Disney и вече е най-мощната компания на стойност $158 милиарда. Върви залагането за предстоящия сблъсък между Comcast и The Walt Disney Company за 21st Century Fox.
И преди да изсъхне мастилото на статията, излезе новината за Comcast, предложил $65 милиарда. Comcast вече притежава NBCUniversal.
Предприятията, които г-н Мърдок се е съгласил да продадат, включват филмови и телевизионни студия, почти две дузини регионални спортни мрежи, кабелни мрежи, включващи FX и 30% от Хулу. Сделката ще включва и 39-процентното дялово участие на Fox в европейския Sky. Comcast вече направи оферта да купи останалите 61% от Sky в отделна сделка. (Кабелната мрежа на Fox News, радиостанциите Fox, Fox Business Network и спортната мрежа FS1 няма да са част от транзакцията).
454 страници с отговори до двете сенатски комисии, с които Зукърбърг се срещна през април (срещата) .
Интересен материал, scripta manent.
Правителството на САЩ обжалва решението на съда, че президентът Тръмп (@realDonaldTrump) не може да блокира последователите си в Twitter – той е блокирал писателя Стивън Кинг, професора по социология в Университета в Мериленд Филип Коен и др. Блокираните не могат да отговорят директно на президента в Twitter.
В решението от 23 май 2018 ce казва, че президентът има повече от 52 милиона последователи и общуването им в Twitter с президента е “публичен форум”, а блокирането на потребителите от негова страна е нарушение на Първата поправка. В същото време според решението всеки потребител може да игнорира друг потребител чрез изключване по друг начин (mute). След решението блокираните от Тръмп са деблокирани.
Правителството на САЩ не е съгласно с тезата, че изборът на президента кого да блокира в Twitter нарушава Конституцията. То смята, че това е частен профил и частно пространство. Ето защо то възнамерява да обжалва решението пред апелативния съд.
Експерти от Колумбийският университет, които се явяват по делото за блокираните, смятат – напротив – че @realdonaldtrump може да е създаден като личен акаунт на частен гражданин на частна платформа, но вече е комуникационен канал, контролиран от президента и използван за насърчаване на нови политики, обявяване на официални решения и ангажиране с външни политически лидери, наред с други неща. С други думи, това е пространство, подчинено на законите относно обществените форуми.
Съдията Кенеди от ВС е писал в друго решение, че социалната мрежа е “модерен обществен площад” (“modern public square.”), но не е съвсем така – или, понеже съдията няма как да греши – поне трябва да се уточнява какво е публично, когато е частно. В Америка такъв обясняващ механизъм била доктрината за публичния форум – публичен форум не значи винаги и непременно, че става дума за публична собственост. НО пък Първата поправка била приложима.
Защо социалната мрежа не е съвременен площад е друга тема. Винаги е добре да четем решения, да видим сега какво ще каже апелативният съд.
С решение, взето със 7:2 гласа, Върховният съд на САЩ взе решение по делото Masterpiece Cakeshop v. Colorado Civil Rights Commission, No. 16-111.
Фактите: Дейвид Мълинс и Чарли Крейг посещават работилницата за сладкарски изделия на г-н Филипс. Двамата мъже искат да поръчат сватбена торта. Г-н Филипс отказва да изработи торта, заявявайки, че няма да използва таланта си, за да предаде послание за подкрепа за брака между лица от един и същи пол в противоречие с религиозната си вяра. Г-н Мълинс и г-н Крейг заявяват, че са унижени от отказа на г-н Филипс и смятат, че той нарушава закон, забраняващ дискриминация, основана на сексуална ориентация. Спорът стига до ВС на САЩ.
Съдията Кенеди – за мнозинството – пише, че решението в полза на двамата се е основавало на “ясна и недопустима враждебност към искрените религиозни убеждения, които мотивират възражението” на онези, които се противопоставят на брака между лица на един и същи пол на религиозна основа.
Някои виждат в това решение това решение “широко разрешение за дискриминация”, но ВС потвърждава Obergefell v. Hodges (2015) за гей-браковете и принципа за равен достъп до стоки и услуги: Първата поправка гарантира, че лицата получават подходяща защита, тъй като се стремят да следват принципи, които са важни за живота и вярата им. Тези религиозни и философски възражения са защитени, но общо правило е, че те не позволяват на собствениците на предприятия и други участници в икономиката и в обществото да отказват равен достъп до стоки и услуги.
Същевременно – както и инциденти в Starbucks и другаде показват, съществува постоянна и широко разпространена дискриминация в сферата на обслужването, поради което трябва да се запази защитата на антидискриминационните закони, особено тези, които имат за цел да запазят и насърчат равноправното ползване на обществени услуги.
Само Рут Гинсбърг и Соня Сотомайор смятат, че г-н Филипс е длъжен да предостави услугата, но Елена Кейгън и Стивън Брайър се присъединяват към мнозинството, за изненада на мнозина. Едно обяснение в Ню Йорк Таймс: присъединяването към мнозинството има практична страна, то позволява на съдиите да помогнат за оформянето на тълкуването на това мнение от страна на по-ниските съдилища, държавни органи и други органи, които трябва да изпълнят решението на съда – влияние, което е трудно да се получи от позицията на несъгласие.