В края на май Фейсбук публикува стратегията си срещу фалшивите новини.
Стратегията е в три части:
Как решавате проблем като този с руската пропаганда? Как предпазвате от намеса в изборите? c|net информира за нови стъпки на интернет компаниите.
Отговорът на Facebook и Twitter е повече прозрачност относно политическата реклама: двете компании предприемат мерки да се вижда кой плаща политическа реклама. Google също се подготвя за подобна политика на прозрачност.
Facebook създава и архив на данните за политическа реклама на адрес facebook.com/politicalcontentads . Подобен Ads Transparency Center предстои да бъде създаден и в Twitter.
В САЩ има проект за закон – the Honest Ads Act – ако бъде приет, прозрачността на политическата реклама онлайн ще е законово задължение.
Текст и обяснение от сайта на Конгреса, мотивите: Законът за честните реклами би попречил на чуждестранните участници да повлияят върху нашите избори, като гарантира, че политическите реклами, продавани онлайн, ще бъдат обхванати от същите правила като рекламите, продавани по телевизията, радиото и сателита. Въвежда
Все пак публично изслушване имаше, имаше и стрийминг на сайта на Европейския парламент.
Цялата информация – от сайта на CSPAN, а европейски поглед – от лайв блогинга на The Guardian
Ги Верхофстат каза, че познава Зукърбърг от романа на Дейв Егерс Кръгът, но това не направи впечатление на госта.
Сенатът на САЩ гласува ( 52-47) да се възстанови защитата на неутралността на мрежата, която Федералната комисия по съобщенията (FCC) реши да отмени през декември миналата година.
За да се възстанови неутралността на мрежата, трябва да се случат още две неща. Първо, мнозинство от членовете на Камарата на представителите. Второ, подпис на президента.
Но идват и избори на 6 ноември 2018 – така че прогнозите са трудни.
В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.
Сега е оповестен Доклад 301 за 2018 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).
За миналата година 11 държави са в т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна, и 23 – в Watch List, между тях България. Тази година България е извадена от Watch List – с обяснението на стр. 28, че България през март 2018 г. е приела изменения на закона за авторското право, участвала е в операция ЕВРОПОЛ срещу голяма пиратска мрежа в региона, отделила е допълнителни ресурси на звеното за разследване на онлайн пиратството, а Главна прокуратура се е ангажирала да предприеме допълнителни стъпки за подобряване на прилагането. Според доклада проблемите, свързани с прилагането на законодателството, продължават да се отнасят до високите нива на онлайн пиратството, недостатъчното съдебно преследване, недостатъчно възспиращото действие на наказателните санкции.
Министерството на външните работи е отбелязало новия доклад 301 с отделно съобщение, в което се казва, че “в резултат на дългогодишните усилия на посолството на Република България във Вашингтон и българските институции страната ни вече е изключена от т.нар. „черен списък“ за защита на интелектуалната собственост на САЩ.”
Няма съмнение, че напускането на Watch List е изисквало усилия. Все пак съобщението е можело да бъде по-прецизно по отношение на т.нар. в съобщението черен списък, защото – както се вижда, има черен, има и по-черен.
Критично отношение към доклада изразява EFF: “Някои доклади и публикации от американските правителствени агенции имат репутация на задълбочени, актуални и основани на факти[…] Специален доклад 301, чието последно годишно издание е публикуванo миналата седмица, не е такъв.” Според EFF докладът разкрива законите, политиките и практиките, които не осигуряват адекватна и ефективна защита на интелектуалната собственост, но няма последователна методология за оценка кое е адекватно и ефективно.
Неотдавна ЕК обяви обществена консултация относно евентуално наблюдение на защитата на интелектуалната собственост по света.
Във вторник 9 -ти апелативен съд отхвърли искането, свързано с известното вече селфи на маймуна (делото Наруто срещу Слейтър).
Дейвид Слейтър оставя оборудването си в джунглата и маймуната се е заснела сама. Организацията за защита на животните ПЕТА твърди, че Слейтър е нарушил авторските права на маймуната, като е издал книга за фотография “Wildlife Personalities”.
Решението: Животните нямат право на защита на права по Закона за авторските права.
Решението подлежи на обжалване.
Под това заглавие (ексклузивно) Reuters информира за следното:
Потребителите на Facebook (извън Съединените щати и Канада), независимо дали знаят или не, сега имат договор за услугата с компанията Facebook със седалище в Ирландия. Както Google, LinkedIn и други компании, Facebook също работи чрез калифорнийска и ирландска компания – Facebook Inc/Калифорния, Менло Парк u Facebook Ireland – като последното е под ирландска юрисдикция.
Facebook планира договорът c Facebook Ireland да остане валиден само за европейски потребители, т.е. 1,5 милиарда потребители от Африка, Азия, Австралия и Латинска Америка няма да попаднат в обхвата на Общия регламент за защита на данните на Европейския съюз (GDPR), който влиза в сила на 25 май 2018 г. Най-голямата онлайн социална мрежа в света намалява обхвата на прилагане на GDPR – регламентът позволява на европейските регулаторни органи да наказват компаниите за събиране или използване на лични данни без съгласието на потребителите.
Така се избягва огромен риск, пише Reuters, тъй като новият регламент позволява да се налагат глоби в размер до 4% от глобалните годишни приходи за нарушения – в случая с Facebook това означава милиарди долари.
В същото време Зукърбърг е говорил вчера на конференция в Сан Хосе, Калифорния и е казал, че въвежда нови настройки за защита на личния живот и личните данни в Европа, които в крайна сметка щели да обхванат потребителите по целия свят.”Ние не само искаме да спазваме закона, но и надхвърлим задълженията си и да изграждаме нови и по-добри практики за поверителност за всеки във Facebook”.
В Съединените щати хората продължават да се сблъскват с репресивни мерки, дори арести, за опити за заснемане на полицейска дейност на обществени места. Това е неприемливо в една конституционна демокрация, а по-специално в САЩ нарушава Първата поправка, се казва в коментар по делото Fields v. City of Philadelphia. В решението съдът се присъединява към други предходни решения:
Днес се присъединяваме към този все по-голям консенсус. Първата поправка защитава акта на заснемане или по друг начин записване на полицейски служители, изпълняващи публичните си задължения.
Правото да се регистрира полицията не включва само правата на човека, който прави записа. Това засяга правото на обществеността да получава информация и идеи.
Правото на гражданите да записват и филмират полицията на обществени места е ясно установено право под защитата на Първата поправка, завършва статията.
Според съд в DC използването на автоматизирани инструменти (“web scrapers”) за достъп до публично достъпна информация не е компютърно престъпление. Делото е Sandvig v. Sessions.
Изследователи, компютърни специалисти и журналисти искат да използват автоматизирани инструменти за достъп до данни онлайн. Според някои тълкувания 1986 Computer Fraud and Abuse Act (CFAA) забранява това. Така се стига до произнасяне на съда, FCC съобщава:
Първата поправка на Конституцията защитава не само правото на изказване, но и правото на получаване на информация. Фактът, че “ищецът желае да получава по автоматизиран път данни от уеб сайтове, а не да записва ръчно информация, не променя заключението”. Използването на автоматизирани инструменти е просто технологичен напредък, който прави събирането на информация по-лесно. То не е по същество различно от използването на средства за звукозапис, вместо да се правят писмени бележки или от използването на панорамна функция на смартфон, вместо да се правят серии от снимки от различни позиции, смята съдът.
Това е второто произнасяне – отново в същия смисъл, преди това съдът заключава, че “широкото тълкуване на CFАA, ако бъде прието, би могло да има дълбок ефект върху отворения достъп до интернет, което Конгресът не би могъл да възнамерява, когато е приел закона преди три десетилетия.”
Миналата седмица широко се обсъждаше нивото на технологична експертиза на сенаторите в САЩ, но и на съдиите не им е лесно – като гледам как прибягват до сравнения с по-познати неща. Още преди години това правеше силно впечатление.
Както съобщава The Guardian, британски и американски адвокати започват производство по колективен иск срещу Facebook, Cambridge Analytica, SCL Group Limited и Global Science Research Limited (GSR) за предполагаема злоупотреба с личните данни на повече от 71 милиона души. Седем индивидуални ищци, всички потребители на Facebook – пет американци и двама британци – са инициатори на процеса.
Според тях компаниите са получили лични данни на потребителите от социалната медийна мрежа, за да разработят пропагандни кампании в Обединеното кралство и САЩ. Александър Коган създава психологически тест, който изисква от хората да използват своите идентификационни данни за вход в Facebook, за да проведат теста. Приблизително 270 000 потребители на Facebook инсталират приложението и дават личната си информация на Коган и Cambridge Analytica. Дизайнът на приложението позволява да се събират личните данни на повече от 72 милиона потребители на Facebook, които са били приятели на първоначалните 270 000 потребители. Данните включват имена, телефонни номера, пощенски и имейл адреси, политически и религиозни връзки и други интереси. Те са използвани за психологически профили на гласоподавателите, които да повлияят на изборите в Обединеното кралство и САЩ. Може и да са повлияли, по някои оценки ролята на дезинформацията при кампаниите е достатъчно съществена.
Facebook не реагира отговорно и навреме, за да защити данните.
Законодателството предвижда минимална глоба от 1000 щ.д. за всяко нарушение, установено от съда, което означава, че ако решението е против Facebook, компанията би могла да понесе щети над 70 милиарда долара.