Могат ли държавите да ограничават достъпа до онлайн съдържание в името на защитата на децата? За Европейския съюз отговорът е положителен, за САЩ се наложи Върховният съд да решава.
Закон в Тексас (H.B. 1181) изисква от Pornhub и т.нар. компании за възрастни да прилагат методи за установяване, че потребителят е над 18 години, за да може да има достъп до съдържанието. Дружествата, които не прилагат мерки за проверка на възрастта в нарушение на закона, могат да носят отговорност за вреди, претърпени от непълнолетен. Законът също така оправомощава главния прокурор на Тексас да налага граждански санкции от 10 000 долара на ден към сайтове, които не спазват изискването.
Законът е трябвало да влезе в сила на 1 септември 2023 г., но е атакуван и скоро достига до ВС на САЩ. В Пети окръг е решено, че законът не е противоконституционен, защото има обществен интерес от предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнография. Коалицията за свободно слово – търговска асоциация, представляваща развлекателната индустрия за възрастни – защитава тезата, че законът налага инвазивни и обременяващи изисквания, които представляват значителни рискове за неприкосновеността на личния живот за възрастните. Освен това, дори да има легитимна цел в защитата на децата от сексуално съдържание на материали онлайн, законът нарушава Първата поправка, защото има по-ефективни и по-малко рестриктивни начини за постигане на тази цел.
Въпросът към ВС по делото Free Speech Coalition et al. v. Пакстън е какви ограничения могат да бъдат налагани с цел защита на децата.
Решението на ВС е важно, защото поне 19 щата вече имат законодателство, предвиждащо възрастова идентификация. Върховният съд на САЩ в края на юни 2025 се произнася в полза на щата Тексас. В становището на мнозинството, представено от съдия Кларънс Томас, съдът определя, че H.B. 1181 не е “противоконституционен съгласно Първата поправка”. В становището се потвърждава, че “правомощието да се изисква проверка на възрастта е в рамките на правомощията на държавата да се попречи на децата да получат достъп до сексуално съдържание”.
В особеното мнение на Елена Кейгън, към която се присъединяват съдия Соня Сотомайор и съдия Кетанджи Браун Джаксън, се приема, че съдът не е обсъдил дали законът е минимално ограничителното средство за постигане на целта: дали Тексас може да постигне своя интерес, без да се намесва в конституционно защитените права на възрастните, с други думи, не е обсъдена пропорционалността на мярката.
Решението на Съда подготвя почвата за продължаване на съдебните битки за това колко далече федералното правителство и щатите могат да стигнат в регулирането на достъпа на децата до цифрово съдържание, смятат юристи.