Могат ли държавите да ограничават достъпа до онлайн съдържание в името на защитата на децата? За Европейския съюз отговорът е положителен, за САЩ се наложи Върховният съд да решава.

Закон в Тексас (H.B. 1181) изисква от Pornhub и т.нар. компании за възрастни да прилагат методи за установяване, че потребителят е над 18 години, за да може да има достъп до съдържанието. Дружествата, които не прилагат мерки за проверка на възрастта в нарушение на закона, могат да носят отговорност за вреди, претърпени от непълнолетен. Законът също така оправомощава главния прокурор на Тексас да налага граждански санкции от 10 000 долара на ден към сайтове, които не спазват изискването.

Законът е трябвало да влезе в сила на 1 септември 2023 г., но е атакуван и скоро достига до ВС на САЩ. В Пети окръг е решено, че законът не е противоконституционен, защото има обществен интерес от предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнография. Коалицията за свободно слово – търговска асоциация, представляваща развлекателната индустрия за възрастни – защитава тезата, че законът налага инвазивни и обременяващи изисквания, които представляват значителни рискове за неприкосновеността на личния живот за възрастните. Освен това, дори да има легитимна цел в защитата на децата от сексуално съдържание на материали онлайн, законът нарушава Първата поправка, защото има по-ефективни и по-малко рестриктивни начини за постигане на тази цел.

Въпросът към ВС по делото Free Speech Coalition et al. v. Пакстън е какви ограничения могат да бъдат налагани с цел защита на децата.

Решението на ВС е важно, защото поне 19 щата вече имат законодателство, предвиждащо възрастова идентификация. Върховният съд на САЩ в края на юни 2025 се произнася в полза на щата Тексас. В становището на мнозинството, представено от съдия Кларънс Томас, съдът определя, че H.B. 1181 не е “противоконституционен съгласно Първата поправка”. В становището се потвърждава, че “правомощието да се изисква проверка на възрастта е в рамките на правомощията на държавата да се попречи на децата да получат достъп до сексуално съдържание”.

В особеното мнение на Елена Кейгън, към която се присъединяват съдия Соня Сотомайор и съдия Кетанджи Браун Джаксън, се приема, че съдът не е обсъдил дали законът е минимално ограничителното средство за постигане на целта: дали Тексас може да постигне своя интерес, без да се намесва в конституционно защитените права на възрастните, с други думи, не е обсъдена пропорционалността на мярката.

Решението на Съда подготвя почвата за продължаване на съдебните битки за това колко далече федералното правителство и щатите могат да стигнат в регулирането на достъпа на децата до цифрово съдържание, смятат юристи.

Чатботът Грок, разработен от стартъпа на Илон Мъск xAI, внезапно започва да разпространява съобщения за втори Холокост и конспиративни теории за евреите. В рамките на няколко дни инструментът повтаря неонацистки тези и призовава за масово задържане на евреи в лагери. Уил Стансил, либерален активист,   лично става мишена на Грок: “Сякаш сме на влакче в увеселителен парк и Мъск реши да свали предпазните колани”, казва той за подхода на Мъск към AI. “Не е нужно да си гений, за да знаеш какво ще се случи. Ще има жертва. И просто се случи да съм аз.”

Вашингтон Пост подчертава, че инцидентът, който  е ужасяващ дори по стандартите на платформа, превърнала се в рай за екстремни речи, повдига въпросa за отговорността, когато чатботовете с изкуствен интелект станат опасни.

Компанията реагира, като изтрива някои от тревожните публикации и  прави изявление, че чатботът просто се нуждае от някои алгоритмични настройки. Главният изпълнителен директор на X Линда Якарино подава оставка, но няма индикации, че напускането й е свързано с Грок. Според WP инцидентът може да вдъхнови други компании да спестят дори от основни проверки за безопасност, като имат предвид минималните последици от пускането на вреден AI. 

Проблемът е в непрозрачността на алгоритмите. Компаниите могат да оформят поведението на чатбота по множество начини, което затруднява външните лица да определят причината. Възможностите включват промени в материала, използван от xAI за първоначално обучение на AI модела или източниците на данни, до които Грок има достъп, когато отговаря на въпроси, корекции въз основа на обратна връзка от хора и промени в писмените инструкции, които казват на чатбота как трябва да се държи като цяло. Има предположение, че xAI да е актуализирал Грок, за да даде еднаква тежест на надеждни академични източници и крайнодесни публикации.

Със скоростта, с която технологичните фирми бързат да произвеждат продукти с изкуствен интелект, технологията може да бъде трудна за контролиране от създателите й и податлива на неочаквани повреди с потенциално вредни резултати за хората. А липсата на смислено регулиране или надзор прави последиците от грешките с изкуствен интелект относително незначителни за компаниите. Те    тестват експериментални системи в глобален мащаб, независимо кой може да пострада. “Навлизаме в по-високо ниво на реч на омразата, която се движи от алгоритми, и затварянето на очите или пренебрегването на проблема е грешка, която може да струва скъпо човечеството в бъдеще”, казва полският министър на цифровите въпроси в  интервю. Полското правителство  ще настоява Европейският съюз да разследва случая и обмисля да настоява за национална забрана на X, ако компанията не сътрудничи.

В Турция съдът е разпоредли Грок да бъде блокиран в цялата страна, след като чатботът e засегнал президента Реджеп Тайип Ердоган.  

Повече подробности и обсъждане на въпроса за отговорността и приложимостта на пар. 230 CDA – в тази публикация на WP. Казусът Грок съвпада с обсъждането на предложения мораториум върху регулирането на AI, който отпадна от бюджетния закон.

Големият Красив Законопроект (ВВВ) на президента Тръмп съдържаше десетгодишен мораториум върху щатското регулиране на изкуствения интелект.

Регулирането е било  спасено в последния момент преди приемането от Сената на законопроекта на Тръмп. Сенатът е направил изменение в ВВВ и е гласувал с  99-1 за изваждане  на този мораториум (“AI Enforcement Pause”)  от закона.  Ако мораториумът не беше заличен, федералното правителство щеше да има контрол върху законите за изкуствения интелект на всеки щат. Според Националната конференция на държавните законодателни органи, към 2025 г. всички 50 щата са въвели законодателство за регулиране на изкуствения интелект. Значително държавно законодателство за изкуствения интелект ще влезе в сила през 2026 г., включително:

• Законопроектът  на Калифорния 2013, който изисква цялостна прозрачност в данните за обучение на изкуствен интелект;
• Законопроект 205 на Сената в Колорадо, който изисква подробни разкрития и горонции срещу дискриминацията при “високорисков” AI;
• Наскоро приетият Закон за отговорно управление на изкуствения интелект в Тексас, който категорично ограничава внедряването на изкествен интелект за определени цели.

В допълнение към държавните законодателни действия, разработчиците  трябва да продължат да обръщат голямо внимание на действията по правоприлагане на държавата. Главният прокурор на Калифорния издава две препоръки през януари 2025 г., като дава да се разбере, че неговата служба ще защити потребителите в областта на изкуствения интелект. По същия начин главният прокурор на Орегон заявява в документ с насоки от декември 2024 г., че неговата служба също ще използва  Закона за защита на потребителите в Орегон, за да защитава потребителите на AI.

Мораториумът се провали, защото има двупартийна подкрепа за регулиране на безопасността и неприкосновеността на личния живот  и това вероятно ще продължи  и през следващите години.

Първата поправка на Конституцията на САЩ е нормативна основа на законодателството на САЩ относно свободата на изразяване. Първата поправка гарантира правото да се изразяват и обменят идеи, мнения и информация. Конгресът не може да приема закони, които ограничават свободата на изразяване: всяко законодателство, предвиждащо ограничения на свободата на изразяване трябва да бъде стриктно очертано, насочено единствено към защитата на допустим интерес и да
не позволява разширително прилагане.

Права по Първата поправка имат не само физическите лица. Само да припомним драматичното решение Citizens United v. Federal Election Commission на ВС на САЩ от 2010, допускащо вече неограничени разходи в предизборните кампании чрез отмяна на ограниченията за директна корпоративна намеса в политиката, въведени още през 1907 г. – това решение ползва като аргумент правото на корпорациите на свободно изразяване.

С развитието на технологиите възникват нови и нови въпроси за пределите на защита на свободата на изразяване. В този контекст е интересно ще се признае ли свобода на изразяване на продукти, свързани с изкуствен интелект, в частност разпростира ли се защитата на Първата поправка върху словото на чатботовете и носи ли отговорност производителят на такива приложения.

Фактите: Дете във Флорида се самоубива след диалог с чатбот, който – смята се – го е насърчил.

Близките завеждат дело срещу производителя на приложението Character. AI и Google, които сътрудничат с компанията.

Character Technologies твърди, че Първата поправка защитава компанията от подобни съдебни дела и цитира решения на съдилищата, засягащи песента на Ози Озбърн Suicide Solution (вж. напр. McCollum v. CBS, Inc.(Cal. App. 1988) и игри като Dungeons and Dragons, които също са довели до самоубийства, но съдилищата са приели, че това е защитено слово. Според компанията става дума за защитено слово и ограничаването му може да има “смразяващ ефект” върху иновациите в индустрията.

Google от своя страна казва, че “Google и Character AI са напълно отделни компании и Google не е създал, проектирал или управлявал приложението Character AI или която и да е съставна част от него”.

Съдът в Орландо, Флорида, не приема аргумента, че твърденията на чатбота са защитено слово, преди всичко защото според съда LLM не са слово. Тази позиция на съда е посрещната критично от експертите в специализираните издания, но все пак с предпазливост, понеже всички тези неща са наистина нови.

Решението предвижда и Google да сподели отговорността за развитието на чатбота, защото бивши служители на Google са участвали в създаването на Character.AI и Google има информация предварително за рисковете, свързани с такава технология.

Това е по-успешно за семейството дело от делото, заведено във федерален съд в Тексас, където подобен иск, подаден от името на двама непълнолетни, е насочен към частен арбитраж, защото условията за ползване на Character предвиждали това.