Правната уредба на трансфера на лични данни между ЕС и САЩ от известно време се нуждаеше от стабилизиране.
Решението на ЕК, довело до документацията Save Harbor, беше атакувано от Максимилиан Шремс и с решение на Съда на ЕС Шремс 1 беше обявено за невалидно (2015).
През 2016 ЕК прие ново решение (довело до документацията Privacy Shield), което отново беше атакувано и с решение на Съда на ЕС Шремс 2беше обявено за невалидно (2020).
През 2023 ЕК прие ново решение (2023 Trans-Atlantic Data Privacy Framework), което беше атакувано този път от френския гражданин Philippe Latombe – той твърди, че използва различни онлайн платформи, които събират личните му данни и ги прехвърлят в САЩ, но според него липсва адекватно ниво на защита в САЩ, поради което той иска нова отмяна на решението на ЕК.
Ново напрежение възниква във връзка със забраната за журналисти за достъп до район в Западното крило на Белия дом, в който се помещават офисите на комуникационния отдел.
Официално решението за ограничаване на достъпа е основано на съображения за сигурност. Президентът Бил Клинтън се е опитал да ограничи достъпа на пресата до същия район през 1993 г., но е отменил мерките след реакцията на медиите.
Асоциацията на кореспондентите в Белия дом, която представлява прескорпуса, заявява, че се противопоставя на решението, тъй като се забраняват на журналистите райони, „които отдавна са отворени за събиране на новини“. Кореспондентите в Белия дом са категорични, че този ход “вреди на способността на медиите да отразяват президента, да разпитват длъжностни лица, да гарантират прозрачност и да държат правителството отговорно, във вреда на американската общественост“.
В публикация на X директорът по комуникациите на Белия дом Стивън Чеунг твърди, че репортерите са били хванати да „подслушват“ и „тайно да записват видео и аудио“ в района, но не представя доказателства.
В Националния доклад за оценка на търговията за 2025 г. търговският представител на Съединените щати е посочил Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ) като пречка за външната търговия. Определянето от страна на администрацията на САЩ на ДАВМУ като пречка за търговията се основава на погрешна оценка, тъй като разпоредбите на директивата се прилагат по неутрален и недискриминационен начин към всички оператори, както местни, така и чуждестранни, което гарантира лоялна конкуренция и еднакви условия на конкуренция.
Същевременно през 2023 г. американските филми са съставлявали 69% от броя на посещенията в киносалони в Европа; 9 от 10-те водещи групи за телевизионни услуги и видеоуслуги по заявка, опериращи в Европа, са собственост на дружества от САЩ; 85% от времето, което европейците прекарват на платформи за видео по заявка с абонамент, се разпределя между три американски услуги за стрийминг.
Все пак изявления на президента Тръмп показват, че той желае да продължи опитите си да се противопостави на регулирането на американските дружества от страна на ЕС. В такъв контекст Европейският парламент:
1. призовава Съвета и държавите членки да подкрепят Комисията в защитата на ДАВМУ и културното изключение на ЕС в контекста на международните търговски преговори, като гарантират, че аудио-визуалните медийни услуги остават изключени от задълженията по търговските споразумения, за да се запази и разшири способността на ЕС и неговите държави членки да определят и прилагат политики в областта на културата и аудио-визуалната сфера, насочени към насърчаване и опазване на културното многообразие;
2. подчертава, че мерките, предвидени в ДАВМУ, представляват легитимно регулиране в полза на обществения интерес, който има за цел опазване на културното многообразие чрез насърчаване на създаването и разпространението на европейски произведения и защита на свободата на изразяване, медийния плурализъм и демократичните ценности; счита, че всяко отстъпление от принципите на ДАВМУ би подкопало сериозно европейския културен модел, особено в контекста на интензивната международна конкуренция в сектора на аудио-визуалните медийни услуги;
3. припомня, че съгласно член 167 от ДФЕС държавите членки запазват основната компетентност по отношение на политиката в областта на културата; подчертава, че принципът на субсидиарност е не само правило за разпределяне на компетентностите, но и съществена гаранция за опазване на културното многообразие в Съюза и за противодействие на концентрацията на икономическа и технологична мощ от страна на външни участници, по-специално американски дружества;
4. приветства заключенията на Съвета от 2 май 2025 г. относно оценката на правната рамка за аудио-визуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, в които Съветът подчертава решаващата роля на ДАВМУ за осигуряване на правното основание за защита и насърчаване на разнообразен, справедлив, сигурен, надежден и конкурентен аудио-визуален медиен пазар в ЕС, като същевременно се гарантира наличието на независимо, надеждно и разнообразно в културно отношение европейско съдържание;
5. настоятелно призовава Комисията да отхвърли категорично всякакви опити ДАВМУ да се счита за нарушаваща търговията и да я защити като легитимен регулаторен инструмент, който е от съществено значение за опазването на културното многообразие, суверенитета и меката сила на ЕС както при договарянето и прилагането на търговски споразумения със Съединените щати, така и в рамките на оценката и евентуалното преразглеждане на ДАВМУ през 2026 г.;
6. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.
През септември т.г. президентът Тръмп обяви делото си срещу New York Times за клевета. В иска са посочени няколко статии и една книга, написана от двама от журналистите на изданието, публикувана в навечерието на изборите през 2024 г., като се твърди, че те са “част от десетилетен модел на New York Times за умишлено и злонамерено клеветене на президента Тръмп”. Тръмп претендира за обезщетение от 15 милиарда долара, което е повече от пазарната капитализация на изданието.
Съдът отхвърли първоначалния иск на президента от 85 страници и даде на адвокатите на президента 28 дни, за да подадат отново изменен иск.
Медиите отразяват масовото напускане на Пентагона от ресорните журналисти, остават The Federalist, the Epoch Times, One America News. Останалите журналисти не приемат новите правила на Пентагона за отразяване на дейността на ведомството. Очаква се Асоциацията на журналистите, отразяващи Пентагона, да заведе дело.
Министерството на отбраната е облекчило и изяснило новите си ограничения за достъп на медиите до Пентагона след повече от две седмици преговори с националните новинарски организации. Отпада изискването журналистите, акредитирани в Пентагона, да се нуждаят от одобрение от ведомството, преди да публикуват статии с информация, която не е официално публикувана.
Не е отпаднала обаче възможността един журналист да се обяви за „риск за сигурността“ и да му бъде отнета акредитацията. Отнети са традиционните работни пространства на The Times, NBC News, Politico и National Public Radio, а са дадени такива на Breitbart, The Daily Caller, Newsmax, One America News Network и The Washington Examiner.
Новинарските издания, които искат достъп до Пентагона, ще имат седмица, за да решат дали да подпишат предложеното споразумение с правила – в противен случай няма да бъде даден достъп, пише NYT.
Твърди се, че думите “Equal Justice Under Law” на сградата на Върховния съд на САЩ са от фраза в решение с автор председателя на ВС на САЩ Melville Fuller по делото Caldwell v. Texas, 1891, според което никой не може да бъде лишен от “equal and impartial justice under the law”.
В публикация в Ню Йорк Таймс от 6 октомври т.г. бившият съдия Антъни Кенеди излага виждането си, че тази велика фраза е измислена от архитекти, а не от съдия или юрист. Архитектите на сградата са писали на председателя на ВС по време на изграждането й Чарлз Хюз/Charles Evans Hughes, че тази фраза е с подходяща дължина, а той я е одобрил, става ясно от проучената кореспонденция между тях.
Gallup публикува годишното си измерване на доверието в медиите. “Доверието на американците в средствата за масова информация се понижава до ново дъно, като само 28% изразяват доверие във вестниците, телевизията и радиото и смятат, че те съобщават новините “пълно, точно и справедливо” ( при 31% миналата година и 40% преди пет години).
След събитията на 6 януари 2021 година в Капитолия някои социални мрежи въвеждат ограничения за (бившия тогава президент) Тръмп, за да не му дават възможност да ги използва за призиви към насилие. Twitter заявява, че забраната е постоянна, дори Тръмп да се кандидатира в кампанията 2024, YouTube удължава забраната за канала на Тръмп седмица по седмица. Facebook налага забрана и изпраща случая за разглеждане в Надзорния си борд. Възниква терминът деплатформизация, обоснован по следния начин:
“Силната презумпция в полза на приобщаващата политическа реч може да бъде преодоляна само ако ако се докаже, че речта заплашва да подкопае, вместо да подкрепи, демократичното управление. Точно както правото на свобода на словото не оправдава фалшиви викове „Пожар!“ в претъпкан театър, политическата реч, която поражда сериозна и непосредствена опасност от подкопаване на демократичното управление, трябва да бъде заличавана. Такава реч няма място в демократичния дискурс и Facebook има моралното задължение да не разпространява такава реч.
Всеки, който се съмнява в рисковете от такава реч, трябва само да погледне събитията от 6 януари 2021 г. в Капитолия на САЩ. Подобна реч доведе до смъртта на петима души и наранявания на много други, включително полицаи, охраняващи вицепрезидента на Съединените щати и членовете на Конгреса. Без социалните медии да разпространяват изявленията на Тръмп, изглежда изключително малко вероятно тези събития да се бяха случили.”
Възстановяването на акаунтите на Тръмп се извършва през 2022 – в Х, веднага след като Мъск придобива компанията, и през 2023 – в YouTube и Meta.
4
Дела, споразумения и обезщетения:
Тръмп завежда дело срещу YouTube през октомври 2021 г., твърдейки, че тази и други компании за социални медии, които са премахнали акаунтите му, са го цензурирали неправомерно. През септември 2025 г. YouTube се съгласява да плати по споразумение 24,5 милиона долара на президента Тръмп и други лица, които са отстранени от платформата след бунта на 6 януари 2021 г. в Капитолия, от тях 22 милиона са за Тръмп и неговите начинания като балната зала на Белия дом. Сундар Пичай, главен изпълнителен директор на Alphabet, и Сергей Брин, съосновател на Google, са присъствали на вечеря с президента този месец, фокусирана върху изкуствения интелект. Според NYT YouTube ще възстанови създателите на съдържание, които са забранени за нарушаване на правилата й срещу дезинформацията, свързана с Ковид и изборите през 2020 г. и ще либерализира политиките си за модериране на съдържанието.
X, платформата за социални медии, сега собственост на Илон Мъск и известна преди като Twitter, през февруари 2025 г. се съгласява да плати 10 милиона долара за разрешаване на спора за спирането на акаунта на Тръмп.
Стана известно, че 81-годишният технологичен милиардер и основател на Oracle си е осигурил място сред подкрепяната от САЩ група купувачи, която е на път да поеме TikTok.
Младият Елисън, Дейвид, е по-влиятелен след успешното сливане между неговата продуцентска компания Skydance Media и Paramount Global, която притежава CBS, и в която Лари Елисън има финансов дял. Твърди се, че Дейвид Елисън работи и по оферта за Warner Bros. Discovery, компанията майка на CNN и HBO.
До края на следващата година 170 милиона американци, които използват Tiktok, а също зрителите на CBS News и CNN е вероятно да попаднат под влиянието на Лари Елисън, дългогодишен донор на републиканците и приятел на Тръмп.
В допълнение Илон Мъск купи Twitter и го оформи в социална платформа за консервативни гласове, а Рупърт Мърдок изгради консервативен гигант Fox.
Съществен фактор, както се вижда напоследък, е и телекомуникационният регулатор FCC, който може да мотивира компаниите особено при подготовка за концентрации, както Skydance/ Paramount или Paramount Skydance / Warner Bros. Discovery .
По всичко изглежда, че е в ход проект за консервативна медийна империя, надхвърляща активите на семейството Елисън.
Update
WaPo по същата тема, 5 октомври 2025: Съюзник на милиардера Тръмп и синът му изграждат безпрецедентна медийна империя. В един медиен свят, свикнал да управлява династии, Елисън се открояват с мащаба на своето богатство и обхвата и разнообразието на аудиторията, до която сега имат достъп. Личното състояние на Лари Елисън е 345 млрд. долара, според Bloomberg Billionaires Index, което е над 30 пъти повече от нетната стойност на Рупърт Мърдок. Сделките с TikTok и Free Press дават на Елисън опора в онлайн медиите за разлика от семейство Мърдок. Обединявайки огромната аудитория на Paramount и базирания на данни подход на TikTok към развлеченията, семейство Елисън може да създаде нов модел за медийния бизнес.
