Category: architecture

Колко често ви се случва да се изненадате приятно, разхождайки се по софийските улици? На мен доста рядко, така че случаят си струва поста.

Доста стари къщи имат зелени калкани, най-често обрасли с бръшлян, който някой някога е посадил и от време навреме подрязва. Има и напълно неподдържани, които заплашват да погълнат къщите. Като тази:

Стара къща с бръшлян — растението почти е погълнало къщата.

Но поводът за този пост не са старите къщи с бръшлян.

Почти на ъгъла на улиците Солунска и Асен от години се строеше една сграда — дълго време беше пустееща стоманобетонна конструкция, после се забелязваше някаква вяла строителна активност и наскоро я завършиха. Сградата е абсолютно клише — стъклена окачена фасада, огледална.

Ако сте забравили, в рубриката “Каква я мислихме, каква стана” показваме намерен отнякъде архивен проект и състоянието на въпросната сграда днес.

***

— Виж ква яка къща — ми каза миналата седмица Ицо и отгърна една стара книга от архитект Стефан Стефанов. На отворената страница имаше чертежи от един проект, правени на ръка с туш и флумастер преди повече от 30 години. Под проекта пишеше просто “Къща на Т. И. в София”.

Книгата, издадена през 70-те, е до болка позната на всички от катедра Жилищни сгради на ВИАС. В нея професор Стефан Стефанов обяснява своите еднофамилни къщи — смесица от модернизъм и интерпретирана (а не имитирана) българска възрожденска стилистика. Типичен подход за луксозната архитектура от късния соц.

Докато бяхме студенти се отнасяхме по-скоро с ирония към нещата в тази книга и към характерния стил на рисуване на професора, но напоследък мнението ни се променя.

Много искаме да сме позитивни и да пишем за хубави градски хрумки, а не за недомислици, но уви. Може би ако инициативата на общината с конкурса за градски елементи се увенчае с неочакван успех и последват и други подобни, ще има материал за оптимизъм по улиците. Засега оставаме с бъговете.

Софийският университет — закърпен с топлоизолация

От известно време наблюдавам синьо-зеленото парче топлоизолация, което се мъдри на един от страничните прозорци на Университета на ъгъла с галерията на Шипка 6. Преди няколко седмици на същата фасада, но на третия етаж, се появи ново парче топлоизолация, този път розово.

Това е една лесна рецепта, моя разработка върху истинската “Солдашка чорба”, която в семейството ни се предава още от пра-пра-(пра?)дядо ми Петър Опълченеца. Оригиналната рецепта е с пушено месо и боб, но няма как да пусна нещо, което не съм готвил. Затова ето го модифицирания рибен вариант:
За една голяма тенджера (8 - 10 порции):
Нарязан лук, целина, моркови, грах, картофи - или съдържанието на един пакет замразена зеленчукова супа - се изсипва в тенджерата и се добавя малко олио (50гр стигат).
Към зеленчуците се прибавя нарязано на дребно кисело зеле - около 200 - 300 грама - и една нарязана и обезкостена пушена скумрия или друга пушена риба.
Его го и най-важният момент: сипвате поне половин литър зелев сок, добре е също да се добави и сок от буркан люти чушки и/или друга туршия. Добавяте два-три литра вода и варите.