Category: architecture

Миналата година писах за един случай в Борисовата градина, който беше по-скоро забавен. Днешният пост е за същото място, но нещата в момента са доста по-тъжни.
Започвам от общата картинка. Мястото на стадион Юнак е от години заградено все едно е строителен обект (защо?). Мястото е държавен терен не общински и е предназначен за спорт. Държава и община спорят за собствеността, положението е патово и тъпо, явно има много апетити. Подозирам, че рано или късно там ще изникне някакво недоразумение.

Какъв би могъл да е нормалният сценарий:
Прави се конкурс за задание, тоест какво съдържание да има там. След това се прави сериозно обществено обсъждане за да се реши от какво има нужда градът и най-вече младите спортуващи хора, а не какви нужди имат чичковците с бизнес интереси. И чак тогава се прави конкурс за проект.

Обичам разходката по никое време по празници, защото всички тюфлеци са яко замасени и улиците са наши. Така колоездихме из Младост на един 1 Януари и беше все едно бомба бе паднала. Така е и в Своге на Великден, особено при ситен дъжд и ракиено време.

Тъкмо с Прасунсен обсъждахме, как за разлика от Дъблин, по нашите ширини валне ли малко дъжд и всички се изпокриват или се качват в колите… и го видяхме. Старец с костюм, прилично колело и чадър в едната ръка.

- Сийкеее, калкан са пуснали в рибарницата!
- Запази ми ред, идвам!

Откакто сме в Своге често си припомням тази култова сцена от “Васко да Гама от село Рупча”, а и други подобни. В единия квартален магазин във вторник “пускат” плодове и зеленчуци, в “супермарет” Европа отвреме навреме има един хубав пушен кашкавал, а понякога пускат тъмна бира. И така. Ние селяните доим кравите, а млякото отива при вас гражданите

Добре де, попреувеличих малко – като научихме горе-долу в кой магази какво има, започнахме да си намираме почти всичко за хапване и пийване. Малкото неща, които ни липсват, ги купуваме от София при посещенията си веднъж – два пъти месечно.

- Нещо трополи долу, ще слезеш ли да видиш?
- Не сега, каталясал съм.
- Ама може козите да са влезли в двора!
- Майната им.
- Може уличните кучета да са влезли и да серат наред по лехите!
- Майната им.

Смъкнах се по стълбите, надникнах навън… съседите отсреща си говореха нещо на двора си и се смееха. Може пък те да си товарят някакъв багаж и да се чува и у нас. Прибрах се обратно, заключих и се качих нагоре. Наистина се бяхме уморили доста днес.