“Писалката е по-силна от меча” каза коментаторът, а звънът от ударения гонг мълчаливо се скри в едно от неосветените ъгълчета на стаята. В единия край седеше Дейвид Фрост - наближаващ четиридесетте, той имаше уменията и нюха, беше се запознал добре с противника, а форматът на битката не го плашеше. Спокойно може да се твърди, че в този момент Фрост се чувстваше в собствени води.
Противникът му обаче не е просто някой самозванец. В отсрещния край необезпокоявано седеше ветеранът Ричард Никсън - белязан от много битки, натрупал много опит с годините и внимателно обмислил стратегията си, президентът нямаше от какво да се страхува. Малко или много мачът беше плануван точка по точка и съгласуван с Фрост, но краят му в никакъв случай не беше предопределен.