Category: music

Минаха повече от 10 години от концерта на Марк Фарнър в София. Залата беше пълна, а от сцената се носеше невероятен, здрав блус рок. Групата на Фарнър направи почти всичко класическо от епохата на Grand Funk, за мое най-голямо удоволствие. Макар че оттогава мина един период, в който пропусках техния звук, напоследък все по-често започнах да се връщам към старите мелодии и рифове от Closer to Home, On time и Grand Funk. Завръщането обаче беше пълно с невероятния E Pluribus Funk (1971). Това е албумът, който бележи поврата в стила на групата и тъкмо поради това събира всички най-силни моменти от предходните hard албуми. След него нещата значително се размиват с включването на клавири в композициите, не се сещам сега за друга група, която да е загубила толкова от подобен избор, като дори популярният We Are An American Band, не може да поправи щетите, според мен.

Преди около три месеца, в началото на ноември, научният съвет на Института за Философски Изследвания на БАН, по препоръка на секцията “Онтология и епистемология” и научния ми ръководител ст.н.с. Веселин Петров прие темата ми за дисертационен текст “Епистемология на виртуалните социални мрежи”.
Не съм имал време оттогава да пиша за това. А и философията в блога ми напоследък е малко или никаква, поне видимо. Целият ми сайт никога не е имал претенцията да бъде академично философски и лесно ще се погрижа да не я добива занапред. И все пак влязох в ИФИ с идеята да имам свободата и времето точно за философски текстове, така че няма начин тезата на дисертацията ми да не повлияе и нещата тук. Още повече, че областта от проблеми на виртуалното винаги е присъствала, било то по-изявено философски или не.

ОК, заглавието може да не и Ви е по вкуса. Имате право да се съгласите или не с мен.  С напредването на възрастта и постепенното закръгляне на корема ми, предпочитанията ми към джаза се избистриха съвсем. Обичам елегантен, ефирен, галещ ухото и предразполагащ към  вглъбение и кротка дрямка джаз.

Предполагам, че решителният миг, в който бях готов да се закълна, че Diana Krall е кралицата на джаза, настъпи, когато се сблъсках с видеото на концерта Live in Paris.

Eloy бяха – и остават – една от прог-рок групите, които много харесвам. Години наред те предизвикваха  въображението ми, каниха ме на пътешествия в други измерения, изостряха сетивата ми за невижданото, недокосваното и нечуваното.