Category: music

Свободно разпространявана авторска музика. Концерти, фестивали, композиции, техника, репетиции и всичко около тях.

Днес, съвсем случайно (макар явно инфото да е от по-отдавна), разбрах една блага вест. На 7 септември в Пловдив идва Кийт Емерсън Бенд. Името говори само за себе си. Ще имаме шанса да видим и една част от приказката на ELP. Доколкото видях групата е стабилна, в стандартна комбинация бас, барабани, китара и естествено Емерсън. Струва ми се, че това шанс, които не трябва да се пропуска, още повече че билетите са на разумни цени от 20 до 40 лв.. Пускат се в продажба от 10 юни. Пловдив дръж се, почва се…

P.S. Преди това на 1-ви ще има концерт и на Рик Уейкман, заедно с Филхармоничното дружество и хор, билетите там са по-”солени” по 50 лв. Мисля, че него ще го жертвам, все пак го чакаме с Yes догодина за 40 годишнината на групата.

music

Weidorje

от Moiraphilos

Казват се Вайдордже, означаващо на кобаянски (kobaïan) - “небесно колело”. Имат само един албум - Weidorje оt 1978. Но затова пък е още по-ценно човек да ги чуе. Правят класически зюл (zeuhl) в най-добрата традиция. Групата е сформирана от бивши членове на Magma, съвсем не изненадващо (самото им име идва от композиция на Магма). В основата са Бернар Паганоти (бас), Патрик Готие (клавишни), Жан-Филип Гуд (клавишни) заедно с Мишел Етори (китара), Кърт Ръст (барабани), Ален Гийар (саксофон) и Ивон Гийар (тромпет). Макар и в стила на Магма, те вадят едно невероятно и оригинално звучене, което отнася съзнанието в музикален транс. Великолепни музиканти (не мога да не отбележа седемминутното соло на Паганоти в парчето Kolinda, направо шедьовър) и обсесивна музика - това е комбинацията. За останалото трябва слушане.

music

Колизеум II

от Moiraphilos

Ако някой е свикнал с един мек саунд (стигащ до поп-рок звученето) от китарата на Гари Мур, то определено не е чул всичко от него. Става въпрос за Колизеум II. Естествено, тук начело е Джон Хайсман с неговите моторни барабани, но в добавка вече е и една бясна фюжън китара - мистър Мур (за разлика от първия вариант на групата). Наистина невероятно звуково пътешествие в непрекъснато лутане между обезумелите китарни мелодии и рифове (напомнящи ми с тембъра си по нещо от Ал Ди Меола) и убийствения барабанен ритъм. Тук човек отново може да намери тръпката и смисъла в това потъване в музиката, от което постоянно сякаш ежедневието ни се опитва да ни откъсне.