Тия дни се запознах с един от болните в тукашната болница. Планинец, живял на широко, а сега затворен в бяла стая. Беше омърлушен и уплашен, хем имаше нисък хемоглобин в кръвта си, хем не му се ядеше. През последните дни, благодарение на медицината, се подобрява.
Час следобедни приказки на припек пък е моята терапия. Разказах му за дядо си, който на 84 години прекопаваше лозето и с ръце късаше медната тел. За това как живя дълго и щастливо с простички неща, които му носиха кеф. Да яде халва, фасул, да пие чаша от виното, което сам е правил, да свири на окарина. Човекът подхвана приказката и разправи за двата си пчелина в планината, за това, че му се услажда маслото, което жена му бие в бурилото, за мерака да си вземе кон, да си довърши стаята за гости, да види родата в Гърция. Сети се, че тия неща са му важни и заговори с надежда. На 60 години съм, колко мога още, ей! – възкликна той.