Skip to content

Category: musicSyndicate content

Свободно разпространявана авторска музика. Концерти, фестивали, композиции, техника, репетиции и всичко около тях.
Недко Иванов

 Tue, 15 May 2012 19:57:36 +0300

   от Недко Иванов


 

Магдалина Геновa

 Feels Like Christmas – The Mixtape

   от Магдалина Геновa


Весела Коледа с фина селекция от празнични песни:

A Side

 

Мишел

 The Piano Guys

   от Мишел


Ако още не сте чули за тези двама луди страхотни музиканти, представям ви следната отбрана селекция видеоклипове:

Cello Wars (Star Wars Parody): Lightsaber Duel


(Steven Sharp Nelson)

Michael Meets Mozart – 1 Piano, 2 Guys, 100 Cello Tracks


(Jon Schmidt, Steven Sharp Nelson)

Moonlight – Electric Cello (inspired by Beethoven)


(Steven Sharp Nelson)

 

Ан Фам

Бяха романтични времена.

Бях на 13 или 14, на първия си купон с преспиване, на който се влюбих в Бийтълс и се запознах с Нели. Двете неща някак вървят ръка за ръка. И сега, когато ми споменеш Бийтълс, първо се сещам за Нели. Защото на купона имаше цигулка и китари и се пяха Бийтълс парчета, които до онзи момент не бях чувала, но запомних завинаги. Сега, ако ми запееш нещо ново, въобще няма да го запомня, но тогава бях малка и впечатлителна. Помня, сякаш е ей тука пред очите ми, онзи момък, който шъткаше на Girl; как всички станаха и заподскачаха на Twist And Shout и пяха в хор Strawberry Fields Forever, и Michelle, Lucy In The Sky Of Diamonds… Имаше и други песни на други изпълнители, но сякаш Бийтълс преобладаваха.

 

Мишел

 Black Rust (“The Gangs Are Gone”)

   от Мишел


Винаги е много приятно да откриеш нов изпълнител или група, които да са нови, свежи, и да правят искрено добра музика! Такива са Black Rust:


(линк към YouTube)

Попаднах на тях съвсем случайно, и веднага ми допаднаха! Струва си да си купите (или откраднете…) последния им албум, “The Gangs Are Gone”.

 

Пламен Тонев

 Club 27

   от Пламен Тонев


+1 I cannot play myself again, I should just be my own best friend, Not fuck myself in the head with stupid men, He walks away, The sun goes down, He takes the day but I’m grown, And in your way, In this blue shade, My tears dry on their own…

 

Магдалина Геновa

 Helado Negro | Canta Lechuza

   от Магдалина Геновa


Canta Lechuza на Roberto Carlos Lange aka Helado Negro е негов втори подред албум с мързелив испаноезичен електро-фолк, посят някъде между Еквадор и Флорида и избуял в Бруклин насред органик кокошките, локаворизма и брадите на младото поколение инди музиканти.

И тази тава, точно като предишната Awe Owe мирише на слънце, плажове и текила и трябва задължително да се консумира ако не на брега, то поне в компанията на ментов сладолед, синя маргарита и мексикански бири с много лайм. Нещо като сюжета на Ver a Ver от предишния албум.

 

Пламен Тонев

 Six hundred and sixty six

   от Пламен Тонев


(c) Michael Cowell - That cross you wear around your neck; is it only a decoration, or are you a true Christian believer? - Yes, I believe – truly. - Then I want you to remove it at once! And never to wear it within this castle again! Do you know how a falcon is [...]

 

Ан Фам

Не знам дали съм ви споменавала, но “The Wall” беше първата среща с първата ми и най-голяма музикална любов. Първият грандиозен сблъсък на невинната ми детска душица с Голямата Музика. Белегът, с който съм жигосана до края на живота си да обожавам тази иначе не толкова депресивно звучаща, пък някак тъй ужасно депресивно въздействаща музика.

Със семейството ми се преместихме за пореден път в ново жилище, където предишният обитател, наред с десетките романи на Богомил Райнов, които изчетох от кора до кора (все още това ми е най-четеният автор, не за друго, ами просто винаги съм била светлинни години далеч от книжните плъхове), беше зарязал и тази касетка. BASF-ка, разбира се, къде ти по онова време оригинални?!… Очарова ме с простата си бяла обложка и от любопитство я пуснах.

Скъсах я от слушане. Буквално. Все още държа скъсаната лента и обложката на BASF в една кутия за обувки при останалите касетки.

 

Магдалина Геновa

 No Age и Handsome Furs в София

   от Магдалина Геновa


По-добре късно, отколкото никога, или няколко думи за концерта на No Age и Handsome Furs на 22 април в София:

Това е най-доброто нещо в музикален аспект, което ми се е случвало от години в България. Имах удоволствието да чуя Handsome Furs и през декември, но този път забиха още по-добре, като подгряха качествено за големите на вечерта, а техният гиг наистина беше много голям.

Момчетата от No Age просто взривиха RBF, като свириха по начин, по който само групите в своя изгрев могат, без умората и отегчението на пенсионерите и ветераните, които ни навестяват мине не мине месец. Усеща се кога някой лети нагоре и знае, че има да дава още много на света. Публиката пък усеща това, като аз за първи път поне от 10 години виждам тълпата от хора на около 20-25 да откачи така спонтанно и да се хвърли в погото, в което се включиха и Дан и Алексей от Handsome Furs.