The Washington Post, позовавайки се на европейски служител по сигурността, съобщи, че унгарският външен министър Петер Сиярто е бил в тесен контакт с първия дипломат на Русия Сергей Лавров от години, информирайки го в реално време за дискусиите на ЕС. Szijártó е отрекъл информацията.
Рискът от подслушване все повече ограничава възможността проблемите на сигурността да се обсъждат с участието на всички държави. Поради риска „по-малко лоялни“ държави от ЕС да предадат чувствителна информация на трети страни, според анонимен представител на държава от ЕС, говорил за Политико, „по-голямата част от европейската дипломация сега се случва в различни по-малки формати“ – включително Е3 (Франция, Германия и Обединеното кралство), Е4 (същите плюс Полша), Ваймарско съюзничество (Германия, Франция, Полша) и Съвместните сили (10 страни от ЕС плюс Великобритания).
Проблемът с изтичането – или споделянето с трети страни – показва според Политико различни национални процеси, например разделението в Полша: Туск и външният му министър са срещу предполагаемите течове от Унгария, докато политическият опонент на Туск, полският президент Карол Навроцки, пътува до Будапеща, за да покаже подкрепа за кампанията за преизбиране на Орбан. Във видеопослание безусловна подкрепа е изразил и президентът Тръмп.
Политико не споменава България, но по отношение на Орбан разделение несъмнено съществува. Радев е подчертавал, че “двамата с Орбан споделят общи убеждения за мира и сигурността на Европа” и го поздравява “за трезвата му преценка за геополитическите процеси”. Всъщност обаче, орбанизацията е модел, който не носи добро бъдеще за медиите, това е категорично, и за процеса на европеизация.
