Правилно е да се пише слято – импактфактор, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата от тях не се употребява като самостоятелна дума в българския език. Докторантът има три цитирания в чужди списания с импактфактор. Импактфакторът се използва като показател за относителното значение и влияние, което дадено […]
Правилно е да се пише бухал, мн.ч. бухали. Британски учени, работещи в Гана, откриха и заснеха гигантски вид бухал, който се крие в африканските тропически гори от 150 години и почти никой не го е виждал. Совите и бухалите почти не могат да движат очите си, но имат способността да завъртат главата си до 270 […]
Наскоро проведох разговор относно колко се впускам в детайли и условности. Конкретно темата беше статията ми данните за раждаемостта специално на НСИ, но като цяло ответната теза беше малко или много, че всичко може да се сведе до 2-3 числа и няма нужда от много обяснения. Този пример се надявам да покаже защо това не е така.
В петък, когато се активизира свлачището на пътя между Пампорово и Смолян, направих карта на всички известни свлачища в България. Стана бързо. Тръгна от това, че Тома Белев писа, че свлачището го няма в регистъра, от където тръгнах да търся последния, за да потвърдя. Оказа се, че има три – на геозащита Варна, Плевен и Перник, в чиито район е въпросното свлачище. Имат и карти, които показват къде са регистрирани такива заедно със статуса им. Не ги намерих за удобни, а и са три отделни, та реших да направя своя още същия ден.
Причината едва сега да я публикувам е, че като свалих данните открих доста неща, които ме озадачиха. В следващите два дни покрай другото анализирах данните и търсех причини за някои странни неща в тях. Ще представя този път и се надявам да е полезен.
Картата със свлачищата
Картата обединява трите регистъра на Варна(Черноморски район), Перник(южна България) и Плевен(северна България). Данните са актуални към 2-ри май 2026 и показват 2273 свлачища. 40% са активни и още толкова са потенциални. Има възможност да се филтрират свлачищата с различен статус. Статуса е на база последното актуално състояние според картата на съответната служба по геозащита. При натискане на всяко свлачище се показват подробности като местоположение, брой документи, кога е било изследвано и линк към оригиналната страница. Може да фокусирате върху настоящото си местоположение и да сменяте картата със сателични снимки.
Може да видите картата на пълен екран тук. По-удобно е така на мобилен телефон.
Регистрите на трите служби дават доста индикации за свлачището като посока и наклон. За съжаление, показват само една точка, а не очаквания обхват или рисковата зона. Също така документите са показани като списък, но не са достъпни за преглеждане. Липсват и подробности или дори извод или установен статус на свлачището от всяко изследване.
Разбрах, че се готви нова система, която да замени тази и да поправи проблемите от вероятно техническо естество, които ще опиша след малко. Това е добре не само защото сегашната разчита на софтуер, който не е обновяван 10 години и има куп критични уязвимости, но и поради нуждата от по-добра функционалност и проследимост. Надеждата е, че следващият министър на регионалното развитие ще приеме толкова присърце прозрачността и дигитализацията, колкото сегашния служебен.
Разнопосочни сигнали в данните
Още на пръв поглед ще забележите нещо странно в картата горе. В района на Перник има много по-малко активни свлачища от останалите райони. Не се заблуждавате – по-малко от 11% от тези в Перник са маркирани като активни в сравнение с над 60% от тези в Плевен.
Реших, че това е грешка във въвеждането, различни инструкции или друг проблем с данни. Все пак това, което виждаме в регистъра и на тази карта разчита изцяло от това, което въпросните институции въвеждат всяка седмица. В анализа ми на данните за лечението на тежко болни деца и работата на НЗОК показах, че именно качеството на данните е голям проблем. Затова в първата версия на картата от петък бях взел най-тежкия статус на всяко свлачище. Т.е. ако някое е обследвано 3 пъти и поне един от тях го показва като активно, то се виждаше на картата в червено. На тази снимка ще видите разликата в изгледа. Вляво е сегашното представяне, а вдясно – „песимистичния“ вариант.
Вижда се ясно разликата, но не ми даваше мира и се задълбах в данните. Изводите ме накараха да върна „актуалния изглед“ според съответната карта на службите.
Статистика на изследванията
Обичам да казвам, че често данните показват много за работата на тези, които са ги изготвили. Първо, открих няколко грешки в регистрите. Свлачище VAR 06.10135-04-12 регистрирано два пъти във Варна с различни статуси под номер 362 и 392. По-големият е актуалния. Аналогично SLV 24.72165-07 съществува под 408 и 409 отново с различни статуси и отново данните в по-големият номер са актуални. Слачище SHU 19.48773-01 също се среща е два пъти – 328 и 325, но с еднакъв статус. Свлачище RАZ17.47041.01 пък е с буква „А“ на кирилица в номера си. Всички тези грешки са въпрос на попълване и е проблем всъщност на софтуера, че не проверява и поправя.
Първото, което се запитах е кога са откривани тези свлачища. На следващите две графики ще видите брой свлачища откривани по години, както и кумулативно колко са ставали известни по години и райони на съответната служба по геозащита. Тук, разбира се, разчитаме, че всички исторически данни са въведени правилно от службите.
Голяма част особено в северна България са били установени през 70-те и 80-те г. През 2005 и 2006, както и 2014-2015-та са добавени също толкова много и то най-вече в южна България. Може би някой може да подскаже дали е ставало дума за някаква програма.
Следващият ми въпрос беше колко изследвания на свлачища се правят на година. Това виждате на следващата графика. Рекордът е отново 2015-та, след което има значителна активност в южна България. След 2021-ва изглежда обаче намалява значително. Миналата година е имало 91 изследвания, а предходната – 104. С това темпо, обхождането и оценката само на известните свлачища в България ще отнеме повече от 20 години.
Затова следващият ми въпрос беше колко години свлачища в България остават без актуална информация. За Геозащита Варна активните свлачища средно са били проверявани преди 12.6 години, а потенциалните свлачища, т.е. тези с риск да „тръгнат“ – 22 години. При Геозащита Плевен (севена България) активните средно са проверявани преди 26 години, а тези със съмнения – преди 33 години. При Геозащита Перник обаче активните са изследвани средно преди 4.5 години, а тези със съмнения – преди 8. При това службата в Перни далеч няма малко известни свлачища – почти двойно на Варна.
Исках да видя как се е развивало това през времето и това виждате на следващата графика. Показва средният брой години, в които което и да е свлачище не е било изследвано в дадения район. Забелязваме, че през 2015-та доста се е подобрило положението в цяла България, както и през 2005-та в Плевен.
Друг начин да се погледнат тези данни е да попитаме каква част от известните свлачища в даден район са били изследвани в последните пет години. Виждаме, че при Перник положението се е подобрявало значително в последните 10 години и достига 45% сега. При Плевен има известно покачване, но отново е 1 от 8 свлачища. При Варна едва 1 от 13 свлачища са били оценявани в последните 5 години.
Тези числа не съвпадат с провала, който видяхме в петък – огромно свлачище, което нито е било документирано, нито оценено. Дават ми индикация обаче, че може би отчетливо по-малкото свлачища отбелязани като активни в района на Геозащита Перник са причина от по-честите проверки, които виждаме горе.
Отново припомням, че всичко описано се базира на публичната информация, която специалисти и чиновници въвеждат сами. При липса на публичност на документите от изследванията не може да знаем подробности за риска и препоръките на експертите. Има проблем както със софтуера и регистъра, така видимо и с процедурите щом това свлачище е било пропуснато. Но отново както често споменавам, тези данни ни дават възможност да задаваме по-добри въпроси.
Свлачища в градовете
Макар да има доста свлачища в близост до градове и села, няколко ми направиха впечатление. Виждам отбелязани три активни в София. Първото е на бул. Магесник в Редута над магазина на Lidl. Второто е на Околовръсно шосе при Ботаническата градина. Третото на запад от кв. Люлин за магазин Homemax и се вижда с просто око. И трите са изследвани последните три години. В Благоевград виждам няколко потенциални – все по склоновете над Вароша. Във Велико Търново има 10-тина активни и още 5-6 потенциални вътре в града. По морето около Бяла има доста, но особено много има във Варна и на север от града.
Разбира се, има още доста рискови райони и това, че някъде има отбелязано свлачище значи, че не само, че трябва да се укрепи, но и да не се строи нищо. Особено „подпорни хотели“. Ако трябваше да научим нещо от Елените, то е, че с природата шега не бива. Трябва контрол и публична инвестиция за безопасност.
За съжаление, голяма част от четвърт милиард евро, които преди седем години АПИ са похарчили за укрепване на пътища точно като този до Смолян, са изчезнали някъде без реален ефект. Може би е добра идея не само да питаме, но и този път да разберем кой и защо докато примерът от Смолян е още пресен. Иначе също както Елените ще забравим до следващата трагедия.
Разделението на 2 парламентарни групи е политическа грешка. И е некоректно спрямо избирателите. Особено при предстоящото формиране на еднолична власт, на която трябва да противостои силна опозиция.
За съжаление не успяхме да убедим колегите от ПП в това и тяхното желание за две парламентарни групи се реализира.
Техническите аргументи за места в комисии и време за изказвания, които чета, са неверни, но дори да бяха верни, са анти-политически аргументи.
Аргументите за фундаментални различия също са слаби, поради което се доукрасяват, изпращайки позициита на ДБ в крайности, каквито никога не сме заемали.
Инвестициите в човешки капитал, чрез повишаване на качеството на публичните системи, са важни и за дясното. Неслучайно на всяка среща с бизнеса основна тема е образованието, напр. Неслучайно ключови мерки и реформи в здравеопазването са инициатива на ДБ.
Да, различия има, но ако бяха толкова фундаментални, нямаше да е възможно да сме коалиция и да имаме две съвместни управления, макар и кратки.
И още нещо: завладяната държава още не е разрушена, моделът още не е демонтиран. Изборният резултат е предпоставка, но не гаранция за това.
Като политици имаме задължение да намираме консенсус и да правим компромиси, без да занимаваме избирателите с механиката на това. И като оставим личните си предпочитания и комфорт на заден план.
Общата, силна президентска кандидатура остава задължителна. И ще работим активно за нея.
А Демократична България ще работи по всички приоритети, които сме защитавали и в голямата коалиция в последните години. И ще продължим да сме гарант за модернизацията и европейския път на България.
Правилните начини за изписване на това собствено име, като се използват цифри, са следните: 52-ро Народно събрание; 52. Народно събрание; LII Народно събрание. Ако името е членувано, се пише: 52-рото Народно събрание; 52. Народно събрание; LII Народно събрание. Днес новоизбраното 52-ро Народно събрание/52. Народно събрание/LII Народно събрание проведе първото си заседание. Депутатите от 52-рото Народно […]
European Digital Rights (EDRi) заедно с други организации на гражданското общество в областта на цифровите права свиква в края на юни (23 юни) среща на европейски законодатели, регулатори, журналисти и ключови гласове на гражданското общество за обсъждане на визия за технологични закони и практики, които са в центъра на обществения интерес, защитата на данните и други права.
Подходът на Европа към управлението за развитие на технологиите в цифровата ера е подложен на натиск, като предложенията за „опростяване“ засягат основите на най-важните цифрови защити. В същото време гражданското общество е уникално позиционирано да развива съвместно визията на ЕС за технологичните закони, политики и практики от обществен интерес, се казва в съобщението.
Какво се очаква:
Оживен дебат за Digital Omnibus, Digital Fitness Check – и как да се сложи край на цифровата дерегулация;
Реални истории за това, което е заложено на карта – и къде Европа трябва да се съсредоточи, вместо да предприеме дерегулация;
Доказателства за ефекта на цифровите разпоредби на Европа, като GDPR;
Технологиите от обществен интерес – и как да се възползват от глобалното лидерство на ЕС в цифровото регулиране;
Практически примери за това как можем да постигнем правна сигурност, добро съответствие и да насърчаваме иновациите, без да правим компромис с основните права и други основни социални, обществени и екологични защити.
Прессъобщение на ЕК: Европейската комисия прие препоръка с призив към държавите членки да ускорят въвеждането на европейското приложение за проверка на възрастта и то да заработи до края на годината. Приложението е стъпка към защитата на децата от вредно и неподходящо онлайн съдържание.
Държавите членки могат да внедрят това цифрово решение като самостоятелно приложение или да го интегрират в европейския портфейл за цифрова самоличност. В препоръката се посочват техническите действия, които държавите членки следва да предприемат, за да гарантират бързото му въвеждане и оперативната му съвместимост.
Комисията разработи подробен план за европейското приложение за проверка на възрастта, което дава възможност на потребителите да докажат, че отговарят на изисквания възрастов праг, без да разкриват точната си възраст, самоличност или други лични данни. Сега държавите членки трябва да персонализират приложението.
Защитата на децата онлайн е приоритет за Комисията. Съгласно Законодателния акт на ЕС за цифровите услуги, онлайн платформите трябва да гарантират високо равнище на неприкосновеност на личния живот, сигурност и безопасност за малолетните и непълнолетните лица онлайн.
Паралелно с това съобщение ЕК съобщава за предварителни констатации за нарушения на DSA във връзка с минималната възраст на ползвателите на „Фейсбук“ и „Инстаграм“. Платформите „Инстаграм“ и „Фейсбук“ на компанията „Мета“ са в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги поради това, че не са идентифицирали, оценили и смекчили надлежно рисковете, свързани с достъпа до техните услуги на лица под 13 години.
Въпреки че в общите условия на „Мета“ минималната възраст за безопасен достъп до „Инстаграм“ и „Фейсбук“ се определя на 13 години, мерките, въведени от компанията за прилагане на тези ограничения, изглежда не са ефективни. Мерките не възпрепятстват ефективно достъпа до техните услуги, нито ги идентифицират и премахват незабавно, ако те вече са получили достъп до тях.
Например при създаването на профил лицата под 13 години могат да въведат фалшива дата на раждане и липсват ефективни проверки за верността на декларираната дата на раждане. Инструментът на „Мета“ за докладване на малолетни и непълнолетни е труден за използване, като изисква до седем щраквания само за достъп до формуляра за докладване, който не се попълва автоматично предварително.
На 30 април 2026 е публикуван 2026 Special 301 Report. Това е доклад в изпълнение на раздел 301 на Търговския кодекс на САЩ, който всяка година през пролетта, обикновено през април, очертава състоянието на защитата на интелектуалната собственост по държави.
Основен търговски приоритет за администрацията на САЩ е да използва всички възможни инструменти за защита на интелектуалната собственост (IP). Това означава американците да могат да осигурят правата си върху IP. Специалният доклад 301 (доклад) е резултат от годишен преглед на състоянието на защитата на интелектуалната собственост и правоприлагане в търговските партньори на САЩ по целия свят, които USTR провежда съгласно Търговския закон от 1974 г., изменен през 1988 г. специално „ да се предвиди разработването на цялостна стратегия за осигуряване на адекватна и ефективна защита на права върху интелектуалната собственост и справедлив и справедлив достъп до пазара за лица от Съединените щати“. Докладът идентифицира широк спектър от опасения, включително: а) предизвикателства с граничните и престъпните принудително изпълнение срещу фалшификати, включително в онлайн средата; б) високи нива на онлайн и излъчват пиратство, включително чрез незаконни стрийминг устройства; в) недостатъци в търговската тайна защита и правоприлагане в Китай, Русия и на други места; г) тревожни политики относно „коренното население иновации“ и принудителен трансфер на технологии (който може да варира от държавно спонсорирана кражба на търговията тайни за прехвърляне под натиск от страна на държавни участници), които може несправедливо да поставят в неравностойно положение правото на САЩ притежателите на пазари в чужбина; и д) други текущи, системни въпроси, свързани със защитата на интелектуалната собственост и правоприлагане, както и достъп до пазара, в много търговски партньори по света.
В доклада ежегодно се определят държави с проблеми в т.нар. Watch List u Priority Watch List. Държавите се разделят в зелена, жълта (Watch List) и червена зона (Priority Watch List). Напоследък България беше между държавите в Watch List. През 2026 България е заличена от тези списъци.
В доклада се казва, че България е извадена от списъка за наблюдение тази година поради значителни действия по правоприлагане и напредък в наказателните преследвания през изминалата година. През август 2023 г. България прие Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който предвижда наказателното преследване на лица, които създават условия за онлайн пиратство чрез развитие и поддържане на торент тракери, уеб платформи, чат групи в приложения за онлайн обмен на пиратско съдържание“ (Член 172а, параграф 2. През цялата 2025 г. българското правителство показа силна ангажираност и предприе стъпки за подобряване на усилията си за прилагане на интелектуалната собственост. През януари 2026 г. бяха затворени петте най-популярни български пиратски домейна (един от които беше сред 10-те най-посещавани домейна в страната) и арестува няколко лица, някои от които са обвинени по член 172а НК.
Новост е включването на ЕС в Watch List. Какви мотиви се посочват: Европейският съюз (ЕС) се добавя към списъка за наблюдение през 2026 г. Особено обезпокоително е скорошното временно споразумение относно общото фармацевтично законодателство на ЕС (GPL), както и въпроси, свързани с географските указания (GIs) и прилагането на законодателство, което оказва влияние върху авторското право (digital copyright).
Докладът се придружава от подреждане на държавите според степента на свобода. В последните години България имаше позитивна тенденция след 2019 – 112 място (за 2021 година), 91 (за 2022 година), 71 (за 2023), 59 (за 2024), но последните две години е отбелязан спад – 70 (за 2025) и сега – 71 място (2026) – това е мястото на България в подреждането (индекса) на Репортери без граници.
България е класирана с една позиция надолу спрямо миналата година.
За 2025 и 2026 (без изменение) разликата е в словореда: Свободата на медиите е крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са подложени на натиск.
Няма съществена разлика и в констатациите. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в други регулирани сектори.
По информация на “Свободна точка” директорът на компания “Аудиовидео Орфей” Павел Павлов съобщава в писмо до генералния директор на БНТ Милена Милотинова, СЕМ, парламента, Комисията за защита от дискриминацията и други институции, че при покана да участва в предаване на БНТ е бил предупреден, че трябва да свали значка със син и жълт цвят, символизираща украинското знаме.“Режисьорът на предаването Станислав Терзиев ме предупреди, че трябва да сваля тази значка или няма да има мое гостуване. Въпреки изразеното от мен несъгласие, ми бе наложено да сваля значката”, посочва директорът на “Аудиовидео Орфей” в писмото си.“Носенето на значка с цветовете на Украйна е символично изразяване на политическо мнение, което не е забранено в закона и предвид актуалната ситуация е пряко свързано с вечната тема за борба за свобода и независимост, която беше повод на гостуването ми в предаването”.
Информацията идва ден след като по време на гостуването на конституционния съдия Янаки Стоилов в БНТ той повдига сходен въпрос – за цветовете в студиото: “Благодаря ви за срещата със зрителите на Българската национална телевизия. И като казах българска, не е ли време да промените дизайна на студиото”, пита Стоилов водещите на сутрешния блок на БНТ. В момента цветовете са жълт и син.
Впрочем жълт и н цвят символизират не само солидарност с борбата на украинския народ срещу руската агресия, но и обединена Европа (син флаг с жълти звезди), помним символичния жест на кралицата след Брекзит при откриването на парламентарната сесия през юни 2017 година – тя се появи в синьо с жълти цветя върху шапката.
Впоследствие БНТ поднася извинения към госта в предаването: “екипът поднася своите извинения към госта в предаването, който се е почувствал засегнат”. Ще се изяснят всички обстоятелства около записа на празнично предаване “100 % будни” за 25 май и отсега се заявява, че “ръководството на медията не е давало никакви инструкции за ограничаване на свободата на изразяване, включително чрез носене на символи, отразяващи лични убеждения”. И още веднъж – че “няма нито официална, нито неофициална политика за ограничаване на правото на изразяване на своите събеседници по какъвто и да е въпрос”, нито “ограничения за гости в предаванията, подкрепящи Украйна”.
Как се пише: импактфактор, импакт-фактор или импакт фактор?
