Category Archives: здраве

За спорта, НСБ, една „подпорна стена“ и защо поне веднъж не се прави законно

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA
Стената от над два метра построена набързо без разрешение

Преди бях писал доста за ситуацията в спортен комплекс Диана в Дианабад, София. Повод за това беше един конкретен парцел със стара къща, която беше бутната, за да се направи автомивка. Тогавашния спортен министър Кралев директно заяви, че искал да си мие колите на министерството там, а районния кмет Георгиев ходотайстваше из протестиращите живущи из района да не правим проблеми, защото „много хубаво щяло да стане“. В действителност целта беше да дадат автомивката на Сталийски – приятелят на Борисов, за да обслужва заведнието му построено отново в същия комплекс, което е на метри от въпросната автомива. Тогава той държеше за жълти стотинки и големия открит басейн.

С протести и разкрития какво се случва строежът беше спрян. Тогава беше установено също, че са построили подпорна стена, която е незаконна, тъй като е над 120 см. и няма изрично позволение. За това видяхме писмо от строителен надзор, но без последствия. Бяха излели и много бетон въпреки наличието само на едно скрито от Фандъкова разрешение за поставяне. На нито един от многобройките сигнали след това, че все още има опасна незаконна стена не беше отговорено. Така си стоеше почти пет години.

Стари снимки на строежа на автомивката на Кралев и Сталийски през 2021-ва

Преди няколко седмици това се промени. Хора с джипове и охрана започнаха да оглеждат обекта и решихме, че пак се готви подобна схема. Започнаха да разчистват мястото. Подадох отново сигнал за незаконната стена и въпроси до общината и министерството какво става.

Междувременно открих конкурс на страницата на Национални спорни бази за точно това място – щели да правят игрища за падел. Такива вече има няколко от другата страна на комплекса – близо до общинските имоти, които ГЕРБ-НН иска да преотстъпва на за още жилищни сгради. В случая пак е добре, че това, което се планира е свързано със спорта. Проблем, разбира се, е че оставяйки настрана кой държи и какво прави с практически неизползваните други игрища отсреща на комплектса, за тях също няма разрешение за строеж превид цялата инфраструктура, стълбове и стени, които са изградени. Осветлението и пиянските компании създават проблеми на всички живеещи наоколо и за това също има сигнали, включително до НСБ. Сегашните кортове, впрочем, са на мястото да игрището, където Борисов риташе футбол и заради който НСО бяха официално забранили полета на дронове. Но поне темата сега пак е спорт.

Впрочем, наемът ще е вероятно 900 лв. на месец за 750 кв.м. площ, което е абсурдно малко. За аналогична сума се дава малкия гараж/сервиз поместен в трафопоста непосредствено до обсъжданото място. Говорят за инсвестиция от 150000 лв., но за такава не може да става дума при условие, че няма разрешение за строеж, т.е. няма какво да се облагородява на мястото. Всичко, което ще бъде изградено с – или по-вероятно без нужните разрешения за поставяне – задължително трябва да се премахне след края на договора и най-вече след максималния 5 годишен срок на разрешението за поставяне. Точката с инвестициите често се използва за оправдаване на отдаване на държавни имоти почти даром на частни интереси, особено предвид, че често тези инвестиции са практически безотчетни, невъзможни за доказване и/или по надути фактури за бързо амортизируеми бараки или други елементи. Не е нужно да гледаме по-далеч от ресторанта на Сталийски, където минаха с подобно обяснение. Но поне става дума за спорт в случая според заявките им та нека оставим това настрана.

„Ремонта“ на стената поръчан от районния кмет въпреки, че е незаконна

Трябва обаче да е законно. Проблемът с незаконната стена остава. На сигнал до райния кмет той отговаря, че наистина стената е над 120 см. и наистина е изградена покрай разрешение за поставяне. Т.е. липсва друго разрешение и е незаконна. В същия отговор обаче пуска предписание да се обезопаси като се довърши и излее още бетон. Като причина посочва стърчащата арматура, за която сигнализираме години наред. Сега обаче ефективно задължава НСБ да лее още бетон. Няма отговор на искането да бъде отменено предписанието като незаконосъобразно. От ДНСК отговориха, че всичко това е изцяло в отговорностите на районния кмет и общината като цяло.

Този отговор и предписание обаче са изготвени и пристигат следобеда на 12-ти декември. По обяд на същия ден НСБ отварят оферите за отдаване под наем на мястото. Още не се знае кой е спечелил. НСБ отговориха, че ще стане ясно до края на годината. Сутринта на същия ден на мястото вече се слага арматура и се готви за леене на бетон. Поредицата от събития и действия на НСБ, районната администрация и работниците с неизвестен поръчител най-малкото създава впечатление, че вече всичко е решено и платено отдавна, а каквото е нужно се узаконява и скрива в последствие.

Подготовка за запечатване на почвения слой и леене на плоча от НСБ, което отричат. Снимка преди час.

В последната седмица пък поготвиха цялото място за бетониране и запечатване на почвата. Отново без каквото и да е разрешение. Нито изнесоха горния почвен слой, нито има табела за строеж, нито обезопасяване на площадката. Леенето на бетон надхвърля дори опита на районния кмет да узакони подпорната стена. Бързат докато строителен надзор не гледа.

Междувременно звъннах на НСБ представяйки се за заинтересован от конкурса. Попитах дали има проблеми с мястото, дали има разрешение за поставяне като искат да правят игрище, дали наистина стената е незаконна. Казаха, че нямат нищо и не знаят за стената, но като мине конкурса отговорност на наемателя ще е да вади и узаконява каквото е нужно, а явно и да понася разходите и щетите от сегашното състояние. Този отговор е повече от странен предвид, че НСБ като собственик е единственият, който може да изважда разрешения за това място. Именно на тяхно име е и от тяхно име е строежът на ресторанта, където Котараците и Борисов си правиха редовни срещи. Впрочем, ако се чудите защо на картата долу имотът е отбелязан като частен, това е защото НСБ не са вписали никакъв акт за собственост в имотния регистър, както и за много други спортни обекти. Така по косвени сведения Кадастърът я определя като частна.

Известна собственост на имотите в и около спортен комплекс Диана

Днес директорът на НСБ Пламен Манолов ми отговори на част от въпросите. Настоява, че сигналите и търденията ми до сега са били тенденциозни – особено това, че спорния комплекс бил само за спорт, но се е вслушал в тях и ще прави спортна площадка. Не отговаря за установената за незаконна стена, а само, че всичко ще бъде със съответните разрешителни. Ще разберем за кой е предопределена в следващите седмици. В същото време няма обществена поръчка и не е ясно кой всъщност инкогнито лее бетон на даданото място, няма разрешение за това и работниците попитани на място смутено не отговарят. Всъщност, за разлика от други държавни фирми НСБ са една от малкото, които няма никакви обществени поръчки. Празни са съответните секции на сайта им, решенията са трудни за намиране, изчезват или се изменят на страницата им.

Прекрасно е, че комплексът ще се използва повече за спорт. Както бях писал преди време – по-голямата част от територията е за други дейности включително автосервиз в бивш трафопост, складове и магазини, ресторант и кафе, платен паркинг, който не издава касови бележки и почти сигурно не отчита оборот и прочие. Защо обаче трябва да се прави незаконно всичко това? Защо не се узаконят нещата и не стане всичко на светло вместо да се укриват документи и изпълнители? Всичко напомня как преди години членове на борда на НСБ ми звъняха с молба да съм спрял със статиите по темата и да се ровя в темата със Сталийски и Борисов. Сега поне получавам официални отговори от тях. Дано отговорят и за прожекторите тормозещи живеещите около съществуващите площадки за падел, а районната община – защо години не отговаря на сигнали докато някому не е угодно това.

Лечението на тежко болни деца и НЗОК

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

През март 2019-та небезизвестният Фонд за лечение на деца в чужбина беше иззет като функции от НЗОК. Това трябваше да се случи много по-рано и самото съществуване на фонда винаги беше временна мярка. НЗОК обаче така и не беше готово. За пръв път разгледах публичните данни на фонда преди почти 10 години покрай скандали с обвинения и арести.

В последствие при прехвърлянето към НЗОК направих анализ на същите и показах, че всъщност почти са спрели с решения за финансиране, забавят много други, не обновяват регистъра и информацията за родителите и цялостно процесът не работи независимо, че времето е от критична важност за много от тези деца. Последва размяна на отговори с НЗОК, в които се оправдаваха, обновяваха, поправяха и заличаваха записи от регистъра, обещаваха публичност, а аз отговарях отново със същите тези данни, които ще видите тук. Четири години по-късно ситуацията не се беше променила особено.

Под тази статия ще намерите списък с всички текстове, които съм изписал между 2016 и 2022 по темата, включително за набирането на средства през платформи и „търговците на надежда“, както аз ги наричам, които експлоатират мъката на родителните на деца с нелечими болести. Тук искам да покажа последните данни на НЗОК за лечението на тежко болни деца. Както винаги, ще опиша от къде са данните, какви са условностите, какво съм сравнявал, какво липсва и какво не може да разберем от тях.

Регистър и липсата на прозрачност

Фондът за лечение на деца имаше един регистър, който позволяваше да се проверява статуса на заявлението по номер и дата на подаване. От фонда и в последствие НЗОК изтъкваха, че полетата в регистъра не отразяват подходящо работата им и затова много информация се съдържа в коментари. Истината беше, че дори така много от заявленията не бяха обновявани, бяха сгрешени дати или процедури. Още от самото начало обещаха, че ще има нов регистър с повече позрачност и в полза на родителите. За поне три години това не се случи.

В последните три години обаче направиха все пак такъв. Самата страница изглежда по същия начин, но съдържанието е различни. Позволява повече информация за експерти и комисии, искания от заявител и лечебно заведение, дали се търси оферта в чужбина от НЗОК или от заявителя, колко е заплатено и какъв е резултатът. Тоест, макар със забавяне, все пак нещо са променили. Белег, че пасва по-добре на процеса ще видите в графиките по-долу – почти няма заявление без обновен статус, та дори и да е прекратено.

Това, което виждаме обаче е, че много от полетата продължават да не се попълват. Например, това за резултатът от лечението е попълнено само за 5% от одобрените лечения. От тях 89% са „с подобрение“, 10% са без промяна, 5 случая са с влошаване и 2 – с летален изход. На база тази информация обаче не може да се направи извод за каквото и да е от останалите случаи предвид, че липсва за повечето. Отделно, че нерядко полето се използва за несвързани коментари по воденето на преписката. Аналогично в полето за изплатените суми не се съдържа никаква информация по темата – единствено номера на изходящи документи, а на места дори бележки, че има благодарствени писма от родители. Подобни неща виждаме и в други полета, както и се продължава с основно писане в бележките отдолу.

Доколкото тази информация е основно за родителите, показва, че няма особена разлика в практиката на конкретните чиновници. Разбира се, отново отбелязвам положителното, че почти всички са със обновен статус. Това обаче може да е също някаква автоматична функция, която да ги обновява като прекратени след време.

Липсва обаче почти изцяло публичност на данните и статуса на заявките. Самите заявления не съдържат каквито и да е лични данни, документи, епикризи или нещо, което да даде причина да не бъдат публични по подразбиране. Единстветното, което получаваме са справки от НЗОК няколко пъти на година. Там се споменава единствено статистика за брой получени и одобрени заяеляния, но и изплатени суми, за какво е плащано и за къде. Броят заявления може да ги потвърдим чрез данните в регистъра, но нищо от останалото не можем нямаме изходните данни.

От тях разбираме, че е имало само 191 одобрени лечения в чужбина за първите 9 месеца на 2025-а или 8.5%. Разбираме, че са изплатени 55.6 млн. лв. на болници. Половината на СБАЛДБ проф. Иван Митев следвана от 12 млн. за университетската в Пловдив. От тези пари 8 млн. са за лекарства като половината са отишли за болницата Токуда без да има някакво лечение там. Има всъщност още доста детайли, включително детайли какви лекарства за закупени като кодове. Липсват обаче количества и връзка с конкретни случаи и начин да се проверят защо и кога.

Методология

Данните, които разглеждам са заредени от регистъра и не съдържат идентифицираща информация за отделните случаи. С огледа на изписаното до тук не може да съдим по тях дали и колко пари са изплатени на кого, както и каква е успеваемостта на различните лечения, трансплантации и други процедури в България и в чужбина. Доколкото има някои индикации за разпределението на пациентите от справките, за да знаем какво се случва следва НЗОК да предостави всички документи за изследване без да са публични. Има механизми за това и такава роля е имал обществения съвет преди години. НЗОК се слави като черна дупка за информация по принцип, та дори потвърждението на публикуваната статистика е трудна.

Друга особеност на обновения регистър е, че съдържа информация само от 2022-ра насам. Всички стари данни от 2016-та насам са изтрити. Аз обаче ги пазя и съпоставих. В справките долу включвам, например, заявленията, които са подадени през 2021-ва и решени през 2022-ра. Тях не може да открием вече.

Доколкото структурата на данните е различна, успях да съпоставя ключови метрики, които следях преди – дата на подаване и решаване, как е решен, колко експертни становища са искали, кога и колко време са изготвяни. На база на тях съм изготвил долните графики и това позволява да сравнявам с предишни периоди – от 2016-та до сега. В графиките долу виждате повечето сравнения от края на 2017-та заради особености в справките. За повече подробности и стари сравнения погледнете предходните статии от серията в линковете в края на тази.

Какво показват данните?

Графиките долу показват различни аспекти от данните на НЗОК за лечението на децата. Групират данните по дни или месеци на подаване или решаване на заявленията. В сиво съм маркирал периода на стария Фонд. Периода между март 2019 и декември 2021-ва са архивираните ми данни от регистъра преди обновяването. След януари е от новата му версия допълнени както е описано горе.

Първата графика показва колко заявления са подадени през даден месец и до какво решение са стигали. Преди 2022-ра виждаме доста без или с неизвестно решение. След обновяването на регистъра се вижда, че доста са прекратени. Тук може да предположим, че предишните „неизвестни“ са били всъщност прекратени, но това не е отразено или е било невъзможно да бъде отразено в регистъра.

Виждаме значително увеличение на подадените заявления в последните три годни. През последните няколко месеца дори заявленията надвишават натрупания куп случаи при предаването на функциите на НЗОК през март 2019-та. Виждат се двойно повече откази, макар да не може да сме сигурни, тъй като има съмнение за качеството на данните преди това. Много нерешени случаи през ноември 2025-та са тъй като данните са свалени в началото на декември.

Няма ясно обяснение защо има практически двойно увеличение на заявленията за финансиране. Бихме могли да знаем единствено като се вгледаме в конкретните досиета и сравним с тези преди това. Може да спекулираме, че е имало спънки пред подаването на заявления преди, а сега ги няма. Възможно е да има повече лекарства, които вече не се покриват от касата или променена практика на болници и лекари да ги прави недостъпни. Също, че има иновативни лекарства и лечения, които както е известно НЗОК, министерството и законодателя традиционно с голямо закъснение поемат от касата. Поради липсата на възможност да идентифицираме отделни случаи, възможно е да има многократно и допълващо искане за финансиране за едно и също дете и състояние. Нищо от тези неща не стават ясни от наличните данни.

На следващата графика виждате същите данни, но като дял от подадените през месеца. Така виждате по-добре какъв е процентът на одобрените.

Повечето случаи горе дават идея, че е възможно да има подобрение на капацитета и процесът за обработка на заявления. За това може да съдим по средното време на обработка на всеки случай. Въпреки драстичното увеличение в последните три години, виждаме всъщност по-бърза обработка на заявленията. След забавяне през 2022-ра, виждаме постепенен спад най-вече във времето, което прекарват исканията в комисия. Това време изключва чакането на експерти (в червено), но включва чакането на допълнителни документи, оферти от болници и самото решение на комисията.

В миналото критиката към работата на НЗОК бяха именно, че връщат много родителите за документи, които следва да изискат по служебен път или да имат вече, че бавят много писма и становища и прочие. Дори с тази привидно по-бърза работа, виждаме, че едва в началото на тази година НЗОК тепърва се доближава надеждно към ефективността на работата на фонда преди прехвърлянето му в касата. Всичко това – повтарям отново – не ни казва нищо за ефективността на самото лечение, правилното назначаване на лечения, успеваемостта на операциите у нас спрямо тези в чужбина и като цяло изходът за самите деца. Не показва и колко качествено се работи, т.е. дали се питат правилните хора, дали се иска цялата информация и разглеждат всички важни аспекти. Показва само колко застояват папките на бюрата на НЗОК докато децата чакат лечение.

Следващата графика разглежда случаите от друг ъгъл. Колко решения са взети през всеки месец. Няма значение кога са били подадени, а колко комисията е обработила. Виждаме отново стабилно увеличение през последните години, което говори за увеличение на капацитета на касата и подоряване на процесите им. Забелязва се значително увеличено отказване на финансиране в края на 2022-ра и началото на 2023-та, за което не виждам обяснение в самите случаи. Тези числа обаче подкрепят впечатленията от по-горе за подобрена администрация поне от гледна точка на бързина.

Тази графика е може би по-важна от предишните. Показва отново колко се застояват случаите, но разпределени по време на взимане на решението. С други думи, може да кажем от нея колко средно са чакали децата за решенията взети през даден месец. Показва по-добре натрупването на работа през времето. През ноември 2025-та например около 250 решения са били чакани средно 26 дни, 6 от които са били при чакане на експерти. Тук виждаме отново тректория надолу, особено в последните години и отново изравняване с нивата между 2016 и 2019.

Следващия изглед показва разновидност на предишната графика. Докато там гледахме каква е средната стойност, тук виждаме каква е вариацията в рамките на самите случаи. Т.е. от решените в даден месец, колко са чакали седмица, колко под месец и колко над месец. Виждаме отново увеличението на броя решени случаи от графиката по-горе. Виждаме обаче относително намаление на случаите, които чакат над месец. Тези под седмица не се променят особено. Типично се чака между седмица и месец.

Последната графика отговаря на въпроса колко заявления са престоявали по папки на бюрата на фонда и в последствие НЗОК през всеки един ден от годината. Тоест броят решения, които в даден ден са вече подадени в миналото, но очакват решение. В червено виждате решения, за които няма информация за решаване. Присъстват в графиката максимално 30 дни след последното действие по тях – например становище на експерт.

Заради подобреното обновяване на случаите виждаме много малко такива след 2022-ра. В последните няколко месеца има повече предвид средното време за решаване, което обсъдих по-горе. Виждаме значително натоварване със случаи, което изглежда относително постоянно. През втората половина на 2022-ра е имало някакъв рекорд от средно 280 активни случая на ден. Не изглежда да е заради особено забавяне в обработката. Няма и голям пик в подаването на искания. Вероятно е комбинация от тези и административно забавяне.

Какво от това?

Както казах нееднократно, тези данни говорят не за отделни случаи на лечение, а за ефективността на една администрация. Многократно съм казвал, че публичните данни, качеството, белите петна в тях и дори какво се отказва като информация говори за самата администрация, работата ѝ и понякога злоупотребите. В случая виждаме именно това.

Поне от видяното до тук изглежда, че има по-добра организация и заявленията се придвижват по-бързо. Остава отворен въпроса за качеството на процеса, ефективността на изразходването на средставата и най-вече до каква степен това води до по-добри резултати за децата. В миналото обществения съвет правеше такива анализи предвид, че имаха данни, разбирането за тях и даваше съвети. Сега такава прозрачност няма. Дори това, което ви показвам е на база добре скрити данни в регистър направен дори по-труден за навигиране.

Справките на НЗОК колкото и подробни не подлежат на проверка, не дават данни за успехите и неуспехите, доколкото 55-те милиона за български болници помагат на пациентите, а не предимно на самите болници и ръковоството им, защо 8-те милиона за скъпи лекарства минават основно през частни болници като Токуда и защо леченията в чужбина са намалели толкова значително за последните 6 години.

Въпреки обновяването си регистърът също не дава такава информация. Би трябвало НЦОЗА или агенцията за одит да прави такива анализи, но това не се случва. На данните на първите не бих разчитал особено така или иначе. Научно изследване на оригиналните документи и данни при запазване на лична и търговска тайна е напълно възможен вариант. НЗОК, както многократно съм изтъквал, е черна дупка за данни и особено в случаи като този, когато финансови интереси на огромни болници и доставчици на услуги и лекарства са засегнати.

Бих се радвал да покажат със сурови данни и документи, че не съм прав. Последният път, когато се опитаха през 2019-та постигнаха точно обратния ефект – сами подкрепиха изводите ми.


Ето всички статии от поредицата:

Къде може да си сложим безплатно ваксина срещу COVID-19?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Преди няколко седмици си сложих ваксина срещу COVID-19. До две седмици ще си сложа противогрипна. Първите са безплатни за всички, а вторите – безплатни за хора над 65 г. Беше ми трудно обаче да се ориентирам къде има имунизационни центрове за тези за COVID-19, защото страниците на РЗИ-тата са шарени и трудни за навигиране. Затова направих тази карта с информацията към днешна дата.

Целият списък с места ще намерите на информационния портал за задължителни и препоръчителни имунизации на Министерството на здравеопазването Плюс мен. Препоръчвам ви да го разгледате, защото е изготвен с помощта на имунолози и епидемиолози и за разлика от други ресурси в мрежата, съдържа информация базирана на факти, данни и изследвания.

Списъкът води обаче към отделни страници и файлове на РЗИ-тата, които са разнородни и невинаги разбираеми. Подобно на РДВР-тата и горските стопанства, всяко РЗИ си е държава в държавата и липсва особена координация, носене на отговорност или последователност в усилията, комуникацията или дори практиките. В София има най-много и по таблицата ми беше трудно да се ориентирам къде е най-удобният за мен имунизационен център. Когато си поставих ваксината открих грешки в публикуваните таблици – две болници настояваха, че нямат такива центрове при позвъняване – затова не направих картата по-рано. Виждам обаче, че в края на септември с началото на кампанията са обновили списъците навсякъде и затова реших, че ще е полезно.

Доста РЗИ-та съобщават, че всеки от нас има възможност да поиска личния му лекар да поръча ваксина и да си сложи там. Доколкото някои не знаят, не искат или няма голям интерес, т.е. отварянето на една доза за 1-2-ма души е безсмислено, често се случва да насочват всички към РЗИ-тата. Също така, доста РЗИ-та говорят за мобилни екипи, с които може да се ваксинират трудноподвижни хора или такива в отдалечени райони. На страниците им и на картата са поместени контактите.

На някои места е посочено, че няма нужда от предварително запазване на час, но на повечето изрично казват, че трябва – навярно, за да се групират повече хора в един ден, за да не се прахосват флаконите ваксини. Има доста центрове за имунизиране на деца. Ваксината може да се поставя още от 6 месечна възраст, но не на всякъде е отбелязано, че слагат на деца. Като правило над 12 годишна възраст може да сложат навсякъде.

Припомням също, че пенсионери над 65 години имат право на безплатна ваксина срещу грип. Ако не ви е звъннал вече личния лекар, свържете се, за да поръча ваксина. Останалите трябва да си набавим сами от аптеките. Вече са налични, макар заради огромното търсене да свършват бързо. В някои аптеки има даже списъци на чакащи. Може да ги поставите при личните лекари или в същите имунизационни центрове на картата. Няма проблем да се поставя заедно с ваксината срещу COVID-19.

Данните в картата са актуални към 18-ти октомври 2025-та. Непременно сверявайте в страниците на РЗИ-тата и по телефона последното състояние, защото е възможно да променят местата на кабинетите, работното време и други условия. Ако забележите някаква такава промяна или неточност в картата, моля коментирайте под тази статия, за да обърна внимание.

The post Къде може да си сложим безплатно ваксина срещу COVID-19? first appeared on Блогът на Юруков.

Невидимите жертви на варицелата и защо ваксината е важна

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

През 2018-та си направих труда да систематизирам няколко числа за варицелата като болест. Чудих се защо някои страни са въвели ваксината в имунизационния си календар и я покриват, а други не. Например България и Нидерландия не е в календара, а в Германия и Италия е и при това в Италия е задължителна. Отговорът най-просто казано е следния. Ваксината е скъпа и се прави икономически анализ дали медицинските разходи за болни деца, хоспитализации и болнични за родителите от работа ще е по-голям от общата цена. Преди 20-тина години Нидерландия е решила, че не ѝ се дават парите и предпочита няколко стотин деца на година да се хоспитализират. Германия е решила да ваксинира колкото се може повече.

Има и друг аспект тук, който може да се отбележи когато се организират такива мерки. В действителност обаче играе най-вече на струната на антиваксърите. При масова имунизация, се забелязва краткотрайно и леко увеличение на случаите със симптоми на варицела сред възрастните. Показано е, че става дума за херпес зостер. Една хипотеза е, че когато през цялото време множество малки деца са болни, това дава възможност на имунната система на възрастните да „тренира“ допълнително срещу инфекцията, която носят от деца. Има различни изследвания колко хора носят херпес зостер, но според CDC, една трета от населението на щатите ще развие болестта поне веднъж в живота си, защото я носи.

С други думи, използващите този аргумент срещу ваксинацията, настояват, че за да се чувстват възрастните малко по-добре, следва масово да са болни десетки хиляди деца всяка година. Този ефект в статистиката може да се наблюдава при масово навлизане на ваксината. Освен, че е математически, здравно и икономически необосновано, това е видимо крайно егоцентрично. Тъй като обаче е редовен аргумент на антиваксърите, следва да се знаят причините.

Очакван ефект

Връщайки се към числата, които намерих преди седем години, ще цитирам директно статуса си от тогава:

В Германия преди 20 години са имали по 750 хиляди случая на варицела на година, т.е 9 на всеки 1000 души. През 2004-та въвеждат ваксината и до 2007-ма постигат 60% покритие. Още тогава новите заразявания намаляват 8-9 пъти. Сега, 10 години по-късно, случаите са вече по 22 до 25 хиляди на година или намаление от над 30 пъти.

За сравнение, в България през 2016-та имаше 31846 случая на варицела – повече от тези в Германия за същата година, нищо че е с 11 пъти по-голямо население. Случите у нас сега са 3.5 до 5 на 1000 души. Ако най-накрая се внесе ваксината в България, включи се в календара и постигнем покритието в Германия, до няколко години случаите ще намалеят до под 1000. Общо. На година.

Източници: Аerztezeitung, RKI Jahresbuch + изследване, НЦЗПБ

Впрочем, тук ще видите сравнение на календарите за имунизация срещу варицела в Европа от ECDC. Ваксината е налична навсякъде и не са установени проблеми вече две десетилетия. Където не е включена или покрита като разход е изцяло по финансови причини.

Новите данни за България

От тогава мина доста време и се случиха няколко неща. През 2020 година ваксината все пак стана достъпна в България. До тогава единици я купуваха от Гърция и я поставяха, но беше сравнително рядко. Пандемията не помогна на прилагането ѝ веднага, но към 2024-та според НЦЗПБ има около 6300 имунизирани. Ако приемем, че повечето са деца на годинка, когато се препоръчва ваксината, това означава покритие от 11%. Ако вземем последните 5 години, откакто има ваксина, средно по 6% от децата на година са били ваксинирани.

Всъщност, трудно може да се каже със сигурност точно колко деца са били имунизирани срещу варицела. Причината е съобщаването. Първо, фори преди 2000 г. родители са купували ваксината от Гърция. Не е възможно да се определи колко са били, но според доклад от 2019-та е имало цели 1850 деца имунизирани по този начин. За сравнение, дори по-малко са били през 2022-ра.

Отделно от НЗС научаваме, че през 2022-ра са били поставени 1606 ваксини срещу варицела. Тъй като се изискват две дози, това значи 800 имунизирани тогава. През 2024-та показват 8013 дози или 4000 имунизирани. Тези числа се разминават с данните в докладите на НЦЗПБ. Те взимат данните от НЦОЗА, които от своя страна ги взимат от информационната система на НЗОК. Доколкото НЦОЗА съм критикувал многократно за липсата на публикувана методология и исторически данни, за жалост за някои неща като абортите получаваме данни само от тях. НЗОК съм критикувал за фонда за лечение на деца, данните за ефективността, които скриха и липсата на прозрачност. В същото време обаче имам личен пример как поставени ваксини се виждат в информационната система на НЗОК, но не и в his.bg (НЗС). Писал съм многократно на Информационно обслужване, които отговарят за системата, но топката се прехвърля. НЗОК, че е черна дупка за данни е ясно на всички, но тук конкретно проблемът е в ИО отново. В този смисъл е разумно да се предположи, че не всички поставени ваксини ще влизат в информационните системи и по голяма ирония следва да гледаме данните на НЦОЗА, а не тези на новата здравна информационна система.

Дори така взети числата, 11% през 2024-та са твърде малко. Помага да се защитят самите деца, но не и да се спре ежегодната епидемия. От друга страна, предвид че за пълен курс родителите трябва да се бръкнат 160 лв. и имайки предвид цялата дезинформация и сплашване, си е цял рекорд толкова родители да се решат.

Колко се разболяват?

Варицелата е едно от най-разпространените инфекциозни заболяваня в България. Някои години бие дори грипа. От докладите на НЦЗПБ ще срещнете тази графика за последните 50 години. Единственият сериозен спад беше по време на пандемията. Дори тогава обаче, въпреки крайната изолация, миене и дистанция, пак един от 1000 се разболя, т.е. заболевамостта падна с 4-5 пъти.

Ако разгледаме по възрастови групи обаче виждаме друга картина. Децата между 1 и 4 години включително се разболяват значително повече. Всъщност, между 3 и 6% от всички малки деца се разболяват всяка година. Не 6 на десет хиляди или на хиляда, а по 6 от всеки 100 всяка една година. При децата между 5 и 9 години, които не са я карали преди, процентът е между 2 и 4% всяка година. При децата под годинка и тези над 10 виждаме нива около 1%. Първите, защото ги пазим повече, а другите, защото доста са карали вече или имунната им система се справя по-добре. Виждаме на графиката как и случаите скачат значително след пандемията, вероятно защото има голям резервоар от деца, които не са били заразени.

Ако вземем средната стойност на дялът заразени от всяка възрастова група за последните 16 години и разгледаме какво е отклонението през годините, виждаме нещо любопитно – имало е голям скок през 2013-та г. През останалото време нивата се движат относително равномерно. Виждаме равномерно намаление по време на пандемията. След това обаче децата между 5 и 14 години имат значителен скок докато при децата между 1 и 4 г. и бебетата почти няма разлика със средните нива от преди пандемията. Докато сигналът е твърде слаб, едно обяснение биха били тези поне 6% деца, които са били ваксинирани, имат траен имунитет и са били извадени от растящия през пандемията резервоар от бъдещи жертви на инфекцията. Ще разберем само като следим заболеваемостта на групата 5-9 г. в следващите пет години.

20 до 40 хиляди случая болни деца на година седмици наред се разглежда като нормално от някои, тъй като сме го минавали поколения наред. Къде за успокоение на родителите, къде защото нямаше до сега какво да се направи, но има някакво впечатление, че болестта е безобидна. Това далеч не е така. Всъщност между 1 и 1.7% от децата заболели от варицела влизат в болница с усложнения. Това често са тежки кожни проблеми или болести на дихателната система като пневмония.

Колко влизат в болница?

Всъщност, от справка на д-р Александър Атанасов получена по ЗДОИ с помощта на Доротея Дачкова от вестник Сега става ясно, че от 5581-те хоспитализации заради варицела на деца, 67.5% са били без придружаващи заболявания. Най-много се хоспитализират заради усложнения деца под годинка – цели 17% от всички хоспитализирани деца. Шест от всички десет деца с усложнения от варицела са под 5 годишна възраст.

Колко умират?

Хоспитализациите са само един индикатор. През последните 15 години е имало 14 смъртни случая, където причината е била пряко усложнения след заболяване от варицела. При това далеч не всички са били деца. Миналата година 31 годишна жена от Стара Загора умира от пневмония причинена от варицела, която е прихванала от двете си деца. Две години по-рано 13 годишно дете с детска спинална мускулна атрофия умира заразено от майка си. през 2018-та дете на 2 години и 10 месеца умира от варицела в комбинация със стрептококов сепсис. Друго дете на 7 години умира по същия начин със съпътстващи заболявания, както и година по-късно мъж на 41 години. Тогава и друг на 33 г. в Русе умира пак заради варицела причинила пневмония. Списъкът продължава.

Доколкото тези числа не изглеждат големи, всички са всъщност лесно предотвратими. Отделно хоспитализацията на стотици всяка година и ненужното страдания на деца и родители. Отделно факта, че голяма част от прекаралите варицела всъщност се възстановяват напълно, а варицелата бидейки херпес вирус, се задържа в латентна форма в нервните клетки. При отслабване на организма се връща с пълна сила, което довежда от изключителни повтарящи се болки, намалено качество на живота и не на последно място – заразяване на други и най-вече децата в близкото обкръжение. При някои това се случва еднократно, а при други поне веднъж годишно.

Превенция и за това състояние има – ваксина срещу херпес зостер. Ще помогне и на притеснението, което някои имат за краткосрочния ефект след пресичане на боледуването на десетки хиляди деца всяка година. Не съм намерил обаче да се внася в България и все още се налага да се поръчва от Гърция. Има проблем и с липсата на знание и обучение на личните лекари за нея.

Какво ще последва?

11% ваксинирани деца е изключително малко. Похвално е за родителите отделили немалко пари за тази цел, но покритието трябва да е значително повече, за да постигнем ефектът, който се наблюдава в Германия.

Цената е всъщност основен фактор покритието да не е високо и тук идеята да се включи ваксината срещу варицелата в календара и от там да се покрие от бюджета е безапелативно добра. Дори да вземем сегашните цени на единични бройки, разходът за такава стъпка би бил около 8.5 млн. лв. В действителност ще е значително по-малко, когато се купува от държавата.

За сравнение, ако вземем заболелите през миналата година, приемем, че само половината се налага родител да взима болнични да ги гледа, вземем средната работна заплата за двете седмици нужни да се гледа това дете, получаваме 6.2 млн. лв. от социални плащания. Отгоре на това добавяме поне милион медицински разходи на година за държавата за лечение на децата с усложнения. С други думи, дори само спестяването на пряката икономическа щета за държавния бюджет ще е достатъчно да покрие разхода за такава имунизационна кампания. При това не за една година, а за всички занапред.

Всичко описано до тук е напълно предотвратимо от десетилетия и е безумно защо все още се налага десетки хиляди семейства да страдат от тази инфекция всяка година. Първото ми дете беше ваксинирано като част от календара в Германия когато беше на годинка. Получи ваксината заедно с тази срещу морбили, паротит и рубеола. Второто ми дете получи ваксината в България пак на година и пак заедно с МПР. Не са боледували никога от това и не са имали странични ефекти. Когато имаше болни със съмнения за варицела в яслите и градините, те оставаха там, защото са защитени.

The post Невидимите жертви на варицелата и защо ваксината е важна first appeared on Блогът на Юруков.

Колко българи имат ЕЗОК, как ги поръчват и кой плаща?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Преди три години накарах НЗОК да направи възможно поръчването на ЕЗОК през интернет, а в началото на тази година направиха процеса по-лесен – с формуляр и ПИК от НАП. Европейските здравноосигурителни карти са важни, защото ни осигуряват безплатна грижа в спешни случаи в страни извън България – нещо, което може да струва значителни суми иначе. Безплатни са всеки задравноосигурен, макар да струват доста на държавата, както ще стане дума по-късно.

Стандартният начин за поръчване на такива карти години наред е да се ходи на място – обикновено в клон на банка, да се попълват заявленията и после да се ходи отново след една до три седмици да се вземат. Губи се значително време, което доста хора не забелязват докато чакат на опашка. Недостатъкът на дистанционното поръчване е, че се плащат няколко лева за доставката.

Статистика за изваждането

В края на 2023-та попитах НЗОК колко души са се възползвали от тази възможност и останах разочарован – 0.78% от заявленията към онзи момент бяха пуснати дистанционно. Днес взех последните данни и изглеждат значително по-добре. През май 2025 виждаме, че вече 4.13% от всички изкарани карти са били поръчани електронно. Това е двойно спрямо 2024. През 2023-та бяха едва 0.1%. През февруари и март пък над 5.2% от новите карти са изкарани така.

Докато през 2022-ра едва 19 карти са изкарани електронно – първата през януари е моята и после още три през лятото са на семейството ми. През 2023-та имаме 736 – повечето след статията ми. За цялата 2024-та имаме 2688 издадени дистанционно карти. За първите пет месеца на 2025-та имаме вече 2712, което е повече от цялата предходна. При това най-много карти се изваждат през юни до август. Изглежда повечето хора се сещат веднага преди почивката си и ги поръчват тогава. Това означава сериозен ръст и тази година и може би, че догодина ще достигнат двуцифрен процент.

В числата горе включвам както подаването на пописан документ направо през ССЕВ, така и през електронния формуляр на egov, който отново генерира документ и го изпраща на съответната служба на НЗОК през сигурно електронно връчване.

Интересен момент тук е, че само от последната ми статия през януари 2025 за по-лесния начин за вадене на ЕЗОК, посетителите от нея са отворили въпросния формуляр на НЗОК в egov над 2000 пъти. Подадените искания за ЕЗОК пък са 2712. Доколкото е вероятно част от „изпратения трафик“ да не е направило карта веднага, може да се каже, че тези хора са си изкарали все пак такава – обикновено по няколко за семейството си. Ако приемем, че едно отваряне е една карта, а то не е – понякога са 0, понякога 4 – то излиза, че над 75% от хората издали карти са тръгнали от моя блог. Последното не може да се оцени точно без някакво ecommerce проследяване, което надали egov има или следи. Гледайки числата обаче виждам, че изглежда липсва друг канал за популяризиране на дистанционното изваждане на ЕЗОК. Този метод освен, че пести време на всички е и по-евтин и бърз са самата администрация.

Единствен кандидат за милиони

Тук е важно да се повтори отново, че всъщност ЕЗОК всъщност не са безплатни – плащаме ги от здравните си застраховки. НЗОК прави поръчка почти всяка година, но миналата година се провали, тъй като единственият кандидат изпълняващ тази услуга от години поиска двойно увеличение на цената на карта – от 2.4 лв. над 4.8 лв. НЗОК склони и направи нова поръчка с двойна цена специално за този кандидат с обща стойност 2.3 млн. лв., но удължи срока на три години. Интересното е, че са отменили поръчката, защото е имало един единствен кандидат, а после същия спечели като единствен кандидат новата поръчка, както предходните няколко. Прозира ясно нагласянето на критерии и аргументи в АОП.

Всъщност, крайната сума платена на изпълнителят може да е значително по-голяма, тъй като е за конкретен брой карти на година – 160 хиляди. През 2022-ра са били изкарани 136419 карти, но през 2023-та са 163280. Миналата година са били само малко повече – 160427, но тази за първите пет месеца вече задминаваме същият период за 2024-та с 10% и изглежда пак ще имаме много повече от договорните количества.

За сравнение, през 2022 г. 658247 души са посетили само Гърция само за туризъм. Още 791385 са посетили други държави от ЕС със същите цели. През 2024-та вече над милион българи са посетили Гърция за почивка и още 1.2 млн – други държави от ЕС. Дори не включвам Сърбия и UK, където ЕЗОК също важи. Това означава, че едва 7% от българите пътуващи с цел почивка в ЕС имат европейски здравни карти към миналата година. Толкова планира НЗОК в поръчките си, защото изглежда търсенето е толкова.

Дежурно абониран за тази поръчка КОНСОРЦИУМ КИМ-2000-ДЕМАКС (ЕИК 175180734), зад които стои Боряна Хинова и Петър Кънев. Хинова има няколко форми, включително за недвижими имоти, но такава за медицински транспорт. Последната участва в друг консорциум, който печели десетки поръчки от общински, частни и държавни болници за милиони за транспорт на пациенти за хемодиализа. Петър Кънев е депутат от БСП станал печално известен с прескъпите холограмни стикери за гражданска отговорност за коли, които не само са ненужни, но и скочиха многократно като цена. Благодарение на лобизма си в НС успя да ги запази въпреки опитите на Божидар Божанов и други да ги махнат.

Обсъдих преди как и защо няма конкуренция в тази поръчка. Аналогично на гражданската отговорност и таксата на ЕЗОК скочи значително. Макар да не вадим пет лева при поръчването ѝ, отново я плащаме през застраховките си и касата се източва аналогично на други схеми на болници и посредници за лекарства и консумативи. За тази цена консорциумът посредничи на печатницата и една банка да приема и обработва заявленията, както и да печата и изпраща картите. Докато наистина изработването им е нещо, което следва да се прави от компания и има персонализация на всяка, дори тогава себестойността за всеки друг аналогичен случай би бил поне четири пъти по-малка. Трудно е да се повярва, че логистиката би струвала толкова без връзки и търговия на влияние, още повече, че включената банка печели от притокът на хора в клоновата ѝ мрежа. Предвид дългият списък с поръчки в здравната сфера, в които са замесени тези и свързани с тях лица, лесно може да се видят сигнали за нагласени поръчки и надути цени за „свои“.

Защо е карта и е за една година?

Многократно се обсъждаше и защо стандартните карти са само за една година. В други държави са за пет или докато човек има застраховка. Според НЗОК това било да се пресекат измами където се вади карта и после се използва при спрени здравноосигурителни права. Самите НЗОК обаче признават, че нямат идея колко души всъщност са имали ЕЗОК без застраховка. Поисках данните и казаха, че могат да търсят само за конкретен човек в конкретен период. НАП знаели, но никой никога не е съпоставял записите за активни ЕЗОК с платците. С други думи това извинение е измислено, не се основава на данни и само надува сметката в посока един депутат от БСП.

Има инициатива в Европейския съвет за превръщане на ЕЗОК в изцяло електронна карта – в приложение на телефона, като част от чипа на личните карти и/или част от електронната идентичност. Тогава ще може в реално време да се показва дали някой има здравни права където и да се намира, както и да се отчита, че картата се използва. Първи индикации за това видях преди още осем години обаче и предвид, че се води от поемащите председателството на съвета, които се сменят на шест месеца, не виждам особен напредък в тази посока. До тогава има задължение да е физическа карта с конкретни атрибути на гърба и отпечатани данни.

The post Колко българи имат ЕЗОК, как ги поръчват и кой плаща? first appeared on Блогът на Юруков.

Една епидемия сред децата ни, от която може да се замислим

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В началото на 20-ти век, процентът на левичарите, т.е. хора с доминантна лява ръка, не надвишава 4% според допитвания в училищата. След 20-та година се покачва многократно и към 70-те вече стига нивата, които виждаме днес – около 10-12% с превес при мъжете. В различните държави това увеличение отбелязано в статистиката се вижда по-късно, а при други – още 50-те.

Може да предположите, че това е заради химикали в храната, пластмаса, упадък на цивилизацията и традициите, различни вируси или заболявания, ваксини и антибиотици, замърсяване и всякакви други неща, с които обвързваме този период. Тогава бихте се присъедини към множеството, които са смятали левичарството за дефект и са се опитвали да го лекуват.

А може да помислите, че в този период учители и родители са положили неимоверни усилия да скъсат с предразсъдъците на по-възрастните и закостенели предположения в литературата без доказателства или метод, но вкоренени в образованието и възпитанието на децата. Като биенето на ръцете, вързването на лява ръка зад гърба, психологически тормоз чрез засрамване, нападки и определения за неадекватност и недъг. Тогава бихте разбрали, че винаги хората с доминантна лява ръка са били толкова, колкото сега, но са били „коригирани“, отхвърляни и определено не са влизали в статистиката.

Аналогично, сега се говори за някакъв взрив на броя деца с аутизъм. Има премного реклами и кампании за събиране на пари за подвеждащи или откровено опасни терапии, които обещават „лечение“ за тези деца. Някак прозира аналогия на лекуването с връзването на левичарите. Говори се отново за химикали, пластмаси и ваксини.

А може да се замислим, че винаги са били такива. Че хората в спектъра са много и различни и в повечето случаи функционират и винаги са функционирали както обществото очаква от тях въпреки липсата на разбиране и подкрепа, но с цената на голяма лична жертва – жертва, която може да им спестим със съвсем леко усилие или внимание. Може би тежките случаи, които нямат такава възможност или имат нужда от постоянна помощ, някога са били изоставяни в манастири или в гората, а до скоро в лудници или сиропиталища, където са срещали същата съдба, каквато биха в гората. В случая на „лудниците“ я срещат и днес.

Това, че някой не ни е пред очите не значи, че не съществува. Също ако не си го спомняме от детството си или бабите ни не си го спомнят, не значи, че не ги е имало и тогава. Просто сега оцеляват по-често. Както би трябвало да бъде в едно развиващо се общество.

The post Една епидемия сред децата ни, от която може да се замислим first appeared on Блогът на Юруков.

Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.

Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.

Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.

Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.

Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.

Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.

Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.

В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.

Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.

За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им

The post Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва? first appeared on Блогът на Юруков.

За шарлатанските лечения и лишеите върху прогнилата каца на здравеопазването

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Виждате често кутии и кампании да събират пари за това или онова лечение. Често става въпрос за онкологични заболявания. Също нерядко обещаното изцерение от обикновено чуждестранна болница е чиста форма на шарлатанство. Убедиха ме наскоро да не се задълбавам вече в темата, но вчера нещо ми припомни за това и ме вбеси.

До мен стигна мейл, който видимо е от част от лобистка кампания за промяна на покритите от държавата процедури. При всичките проблеми в здравеопазването ни и особено в проследяването и лечението на онкологични заболявания, има натиск да стане не само приемливо, но и да се заплащат неща като „биоток“, „детокс“ на конкретни органи, свръхдози с витамин С и ред други без никакви доказателства за най-малкото благоприятен ефект.

Не, че ще доста от обещаните лечения в Турция Израел и т.н., за които се плащат баснословни суми срещу зрънце надежда за родители и роднини имат същата медицинска стойност. Нека гледаме обаче в своя си двор.

Лошото е, че подобни фалшиви лечения вече са много вървежни у нас – също както барокамерите дето уж „лекували“ аутизъм, хомеопатията срещу наследствени заболявания и стволови клетки за какво ли не. За всяко от тези съм виждал кутии, концерти, кампании и дарения от общински съвети и винаги се аргументират с вариация на твърдения за реакции от ваксини през лекарска немарливост или немощ на съществуващите методи за лечение.

Тези преуспяват във вакуума на управлението на здравната система, в който посредници на лекарства строят болници и диктуват закони и регулаторна политика, а шефове на болници мачкат почернени майки и си строят секс апартаменти с пари за лечение. Измамниците, за които говоря, са просто лишеите, които неизменно се развива върху една прогнила каца. Предупреждавам за тях и методите им от години, сега са просто по-видими.

Та затова се сетих вчера. А защо ме бяха убедили да не задълбавам? Заради другата важна част от уравнението – ние дарителите, които ни е грижа и искаме да помогнем в останалите случаи, когато не само има нужда, но и има реално лечение и шанс.

Но да видим дали министерството ще захвърли в коша ония лобизъм толкова бързо, колкото аз връчената ми завчера визитка на ортопед-хомеопат.

Иначе, писал съм преди доста за фонда за лечение на деца, данните за онкологичните заболявания в България и една от доказаните мерки за превенция на един от най-пагубните му форми у нас.

The post За шарлатанските лечения и лишеите върху прогнилата каца на здравеопазването first appeared on Блогът на Юруков.

Колко се възползваха от изкарването на ЕЗОК дистанционно?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В края на юни разказах за история започнала още през януари 2022. Става въпрос за възможността да се издава Европейска здравноосигурителна карта изцяло дистанционно. В последствие в. Сега допълни, че няма нужда от електронен подпис, а е достатъчен ПИК на НАП, за да се осъществи подаването. Това улесни значително процеса.

От тогава доста хора споделиха в социалните мрежи и коментарите тук какъв е бил опита им. След като минаха летните отпуски, реших да попитам НЗОК все пак колко хора все пак са се възползвали спрямо общия брой изкарани карти. Ето какво научих.

През януари 2022 е подадено едно заявление през ССЕВ – моето. След три месеца увещаване получих картата си през април. Тогава писах за пръв път за случая в twitter. Според предоставените данни, следващите подадени заявления са чак август – общо 12. Три от тях са отново от мен за останалите от семейството ми. След това има между по 2 до 11 между ноември и април 2023. През май тази година пуснах още 4 заявления, за да обновя картите. Още 13 души са подали тогава.

В края на юни пуснах статията си как работи процеса и 58 души са го използвал. През юли вече беше копиран текста от няколко медии и 195 са подали заявление, а през август и септември – още общо 209. Откакто показах, че може и следва да е опция, над 400 души са попълнили заявлението и са получили картите с куриер.

За сравнение, от началото на 2022-ра до края на септември 2023 са били издадени 283625 карти на гише. Приемайки, че в този период някои са били преиздадени, това означава, че поне 164 хиляди души са се редели два пъти почти изцяло в клонове на партньорските им банки, за да си вземат картите от НЗОК.

Подновените карти са 60% от всички издадени. За такива се считат всички карти на хора, които някога са си изваждали ЕЗОК. Забелязва се сериозно покачване на новоиздадените карти през това лято, отчасти заради кампания в медиите колко са полезни всъщност. Интересно е, че немалко количество карти се издават в рамките на цялата година, не само през летните месеци, когато е основният поток от пътувания зад граница. Кривата съвпада доста добре с тази на излизащите от страната с цел почивка. Закономерно се вижда пик през юни и юли, т.е. преди летните отпуски.

Интересно наблюдение е, че немалка част от картите издадени пред 2022-ра не се преиздават скоро след изтичането на едногодишния им срок през 2023-та. Пикът това лято е основно от нови карти. Има обаче поне една група от около 100 хиляди души, които редовно си обновяват картите. Може да свалите всички числа от отговора на НЗОК тук.

Тук отново изниква въпроса защо е нужно всичко това. Обяснението на НЗОК от край време е, за да се пресичат злоупотребите. Попитах колко притежатели на карти са губили здравните си права докато са имали активна карта. Казаха ми, че не знаят. Причината е, че не го следят активно, а при искане за покриване на лечение. Отделно се оказа, че НЗОК нямат справка в реално време кой си плаща здравните вноски и кой не – налага се индивидуално да проверяват всеки за конкретен период през интерфейс на НАП. Това, както сами се сещате, е абсурдно на много нива.

Това, което ми отговориха обаче е, че от 140669 заявления подадени по какъвто и да е начин през 2022-ра, 2371 или 1.69% са били отказани заради прекъснати здравни права. Това число и съответно процент намалява значително откакто има ЕЗОК – от 5662 в 2013, през 4374 през 2018 до наполовина сега спрямо преди 10 години. Така смисълът от краткия срок на тези карти се обезсмисля, предвид, че разходът за издаването всяка година, разпространението и времето, което хората губят е повече, отколкото потенциалните щети за касата.

Докато някой в НЗОК започне да мисли за този и други далеч по-тежки пороци в системата, това, което огромна част от хората губещи време по каси и банки могат да направят е да използват дистанционния вариант. Това, с което Министерството за електронното управление от една страна и здравеопазването от друга могат да спомогнат, е да се направи прост формуляр, което да попълва всичко автоматично. Особено предвид, че 90% от информацията изисквана в наредбата е достъпна служебно правейки наредбата противозаконна.

Към този момент под 0.78% от ЕЗОК издадени след статията ми са били поискани през ССЕВ. Не съм фен на оптимизирането на процеси, които не следва да съществуват на първо място, но това тук е полезно упражнение в комуникация и честно казано – обучение на собствените ни институции. По този начин съм подавал както адресна регистрация, така и искания за акт за раждане, заявления по ЗДОИ и други документи.

The post Колко се възползваха от изкарването на ЕЗОК дистанционно? first appeared on Блогът на Юруков.

За българската и немската потребителска кошница

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Тази вечер имаше репортаж по bTV Новините за цените и хранителната кошница. Сравняваха с Германия. Наскоро имах два разговора точно по тази тема и затова се заслушах. Изкараха около 300 лв на човек разход за здравословно хранене в България срещу 380 лв. в Германия. Имам четири забележки към репортажа за неща, с които подвеждат зрителите си.

Първо, говориха за здравословно хранене повече като реклама на определени стоки, отколкото като разнообразна диета. Вкарването на прескъпи „био“ продукти в темата беше повече от излишно. Огромен проблем на здравето ни е не само липсата на движение и спорт масово заместена с пушене, но и еднообразната храна с премного кебапчета, пържено и бира и твърде малко плодове и зеленчуци. И не, салатата покрай бирата не се брои.

Второ, взимаха цените от неназован интернет магазин за доставка на храна и … Фантастико. Харесвам Фантастико, но там цените са често 30% от тези в други магазини. Същото важи за сайтовете за доставка, макар и по други причини. Затова не може да се каже, че който и да е от източниците им беше представителен за това, което плащаме.

Трето, в Германия може да се храни човек много по-евтино от България. Ще последва едно „обаче“ след малко, но фактите са, че с ниското ДДС за храните с чисто социална насоченост, големият пазар, работещата дотация на ключови за немското земеделие и животновъдство сектори и в голяма степен наложената от държавната машина практическа липса на печалба у същите компании държащи големите вериги у нас, цените на някои продукти и марки са по-ниски. Комбинирано със значително по-високата средна заплата това означава, че е възможно разходите на човек да са по-ниски не само като процент от бюджета, но и в абсолютна стойност.

Не на последно място обаче, също толкова вярно е, че много вероятно е за вас специално това да не важи. Това казвам често когато се отвори темата – да, може да се храниш по-евтино, но ти точно няма. Причината е многопластова и първата улика е в самия репортаж на bTV – сред главните примери за здравословното хранене бяха домати, краставици и яйца. Да, има по-евтини яйца в Германия, но ако искаш всъщност да имат някакъв вкус и жълтъкът да е жълт, ще платиш 3 пъти отгоре на скъпите във Фантастико. Доматите и краставиците са далеч по-сложни. В Германия трябва бая да се търси, за да намериш нещо с някакъв вкус. При турците е по-скоро добре, но не винаги. Аз плащах по 7 евро килото за домати, които що-годе ставаха когато в България бяха по 3 лева. Някои свикват след години и не им е такъв проблем – въпрос на приоритети.

Втората улика отново се виждаше в репортажа – сиренето. Към него може да се добави лютеница, баница и прочие. Все неща, с които сте израснали и ще търсите. Намират се по български магазини и са значително по-скъпи от България. В зависимост колко пазарувате там, това ще бъде перо в бюджета, което не е за пренебрегване.

Трети и основен фактор е хранителната култура. В България обичаме храната и вкуса ѝ. Немската потребителска кошница е различна от българската по много отношения, особено в липсата на вкус. Имах колеги немци със сходни възможности като моите, които пазаруваха неща, до които от безпаричие съм прибягвал в студентските си години. Те просто не правиха разлика във вкуса. Тук дори не включвам храненето навън или традиционната им вечеря със хляб и шунка. Гледали са ме като луд излизайки с копър, три кила краставици и две кила кисело мляко от магазина. Да напълните количката си с нещата, с които сте свикнали да се храните в България с дори близък вкус и качество ще се охарчите значително повече от онова, което bTV съобщава.

Всичко това е строго индивидуално спрямо това как се храните, какви пари получавате в България и бихте получавали в Германия, както и на какви жертви сте готови. Някои хора свикват, на други не им е проблем изначално, на трети им харесва дори повече. За 17 години съм минал през широк спектър на възможности и съображения за храненето си. В последните 8 следя в таблица всичките си разходи. Прецених, че ще е полезно да следя изкъсо финансите си, а и исках да видя как се променят през времето спрямо инфлацията. Затова знам точно колко съм харчил за храна и каква част от бюджета ми беше.

Продължих да го правя след като се върнах в България на този ден преди точно три години. За това време видях, че разходите ми за храна намаляха между три и четири пъти. Храним се по същия начин, в повечето случаи дори със същите продукти. Сирене, лютеница и киселото мляко ни излизат по-евтино, но шоколадът, телешкото и алкохолът са значително по-скъпи. При други хора, с които сме споделяли по темата, разликата би била по-скоро между 80% и два пъти, което отново е значително. Всичко зависи от навиците и за какво решиш да даваш пари.

Затова когато видите следващия път снимки на разминаващи се цени в български и немски, холандски, британски или където и да е там магазин, замислете се дали не е поредната въдица за кликове караща ви да гледате през ключалка нещо изолирано и крайно конкретно. Също, ако наистина сте решени да заминете за друга държава, приемете, че ще трябва да промените значително доста повече от езика и пощенския код. Може би това е целта ви и е добра цел стига да е добре осъзната.

The post За българската и немската потребителска кошница first appeared on Блогът на Юруков.