Category Archives: закони и право

Законът за филмовата индустрия – приет на второ четене

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Законопроектът за изменение на Закона за филмовата индустрия се придвижи до приемане с противоречиви реакции – благодарности към Вежди Рашидов, благодарности към министър-председателя от депутатите от ГЕРБ – и доста самотните гласове на хората – на част от хората – занимаващи се с кино. Като Иглика Трифонова с нейното Писмо до политиците, които управляват културата.

По този доклад е гласуван окончателният текст.

Отразяването на този факт – приемането на изменението на ЗФИ – може да се използва като тест за българските медии, читателите сами могат да сравнят публикациите и да си направят заключение.

24 часа: щастие, радост и благодарност -в две публикации – 40 милиона получава българското кино и 3 милиона на година за български сериали. Има впрочем и трета публикация с голяма снимка на Вежди Рашидов – Рашидов: Не свиваме бюджета за кино, никога досега не е имало толкова пари.

Труд: Вежди Рашидов: НС прие безпрецедентите 41 млн. за българското кино и Приеха промените в Закона за филмовата индустрия, които предвиждат повече пари за българското кино

Дневник: С благодарности към премиера Борисов, парламентът прие нова схема за финансиране на българското кино

Сега: В новият закон за киното филм = сериал. Рашидов и Будинов ce опияниха от собственaтa си щедрост към изкуството, Валери Симеонов ги порица

ЕСПЧ: Навални v Русия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След завръщането си от лечение в Германия Алексей Навални беше задържан.

Според прессъобщение на Съда за правата на човека от 17 февруари 2021 г., през януари Навални е отправил искане до Съда за правата на човека за освобождаването му. На 21 януари 2021 г. Съдът изисква информация от правителството на Русия дали съществува риск за живота на жалбоподателя и какви мерки се предприемат от руските власти за опазване на неговия живот, а също дали условията на задържане и лечението на жалбоподателя са били обект на редовен независим мониторинг в съответствие с европейските стандарти. На 26 януари 2021 г. правителството отговаря, че има достатъчно гаранции, на 3 февруари 2021 г. жалбоподателят оспорва отговора.

На 16 февруари 2021 г. Съдът решава да посочи на правителството на Русия, съгласно правило 39 от Правилника на Съда, да освободи жалбоподателя. Тази мярка се прилага с незабавно действие. Мерките по тази разпоредба се вземат във връзка с производства пред Съда – в случая има подадена жалба от август 2020 г.

Министерството на правосъдието смята, че освобождаването на Навални е невъзможно.

По информация от руски правозащитни сайтове Русия нееднократно не се е съобразявала с наложените от ЕСПЧ обезпечителни мерки и по този начин е била в нарушение на чл.34 от Конвенцията.

Законопроект за промени в Закона за БТА

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Вежди Рашидов и Тома Биков са подписали като вносители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за БТА.

Става въпрос за безвъзмездния достъп до продуктите на БТА.

ETA, o6a.re, rpr6oa aa ocrrryprr raparrnpaH aoclbn Ha Bqrrrl<u r’rrrua lo nu(ropuarurr :ra geiilrocrraHa ny6rrrnure rttrcrxryurll u opraHlr3autrr c o6ttectgerotlo,,re3xa aeiiHocr n na rapaltrltpa flpaBororra rroJryrraBaue na uutloplraurrr or BceKlr cbrracHo,rJr..ll, aJr. I or Korrcrrrryutrlra rra Peny6ltrxaEr,rraplrr, mii xaro pa3rtpocrparrrBaHero rra rrxr[opuaurrr olraclll Me.[rli e cartto Bt 3ruoxlrocr, ]loHe H T,XHO 3aAl,Jt7KCHIte.Toea :aqr,rxcrrrre 3a 6e3Bb3Me3arro 3a Bccxlrro noryqaBauc Ha rrrrrloplrauua or BTA s uoNleHTa eorpaHxqeHo ao pa3lpocrparrraarre urr$opNraux, I cryqal{ rra 6cncralle, aoiiHa rr.Jrrr qpyrrr onacrocru.cB’bp3aHx c xrBora u 3,upaBero Ha xopara (.rn. 5, a,r. l, r. 2 o’r 3axoua 3a ETA),

Няма да кажа какво точно пише вътре, защото текстът от файла на сайта на Народното събрание не може да се копира – и какво?- очаква се гражданите да го преписват на ръка ли, ако искат да информират някого за този проект?

В ПЗР на самия законопроект има и препратка към Закона за електронното управление – а самият законопроект е във формат, който не става за времето на електронното управление.

Депутатите да бъдат така любезни да си променят форматите и да ги съобразят с изискванията на отвореното управление.

ЕСПЧ: две решения срещу България за реч на омразата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Бехар и Гутман срещу България (№ 29335/13)

Габриела Арон Бехар и Катрин Борисова Гутман са български граждани, родени съответно през 1972 и 1968 г. и живеещи в Пловдив (България). Те са от еврейски етнически произход. Волен Сидеров, журналист и политик, е направил антисемитски изказвания и поддържа антисемитски тези в книгите си. След като не са получили съдебна защита срещу тези прояви на антисемитизъм в България, Бехар и Гутман искат от Съда за правата на човека да установи нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) и член 14 (забрана на дискриминацията) от Европейската конвенция за правата на човека.

Нарушение на член 8 във връзка с член 14.

Решението по делото Бехар и Гутман срещу България

Будинова и Чапразов срещу България (№ 12567/13)

Жалбоподателите Кремена Гошова Будинова и Васил Стоянов Чапразов са български граждани, родени съответно през 1970 и 1945 г. и живеещи в София. Те са от ромски етнически произход. Случаят се отнася до отхвърляне на иск по антидискриминационното законодателство срещу Волен Сидеров, журналист и политик. Позовавайки се по-специално на член 8 (право на зачитане на личния и семеен живот) и член 14 (забрана на дискриминацията) от ЕКПЧ, жалбоподателите се оплакват, че отхвърлянето на възгледите на политика като „факти“ е легитимирало расизма.

Нарушение на член 8 във връзка с член 14.

Решението по делото Будинова и Чапразов срещу България

Борис Митов разказва историята на тези хора, които сега си печелят делата. Историята е над 15-годишна, започва с публикации и изказвания на Волен Сидеров в началото на века, дискриминационни във всички посоки – антисемитски, антиромски, хомофобски и т.н., срещу които засегнатите лица не са получили защита у нас.

САЩ: предстои ли ревизия на §230? SAVE TECH ACT

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Отговорността на онлайн посредниците в САЩ се урежда в пар. 230 (Section 230 of the Communications Decency Act, 1996), който дава защита на платформите за съдържанието, предоставено от трети лица. Никой доставчик на интерактивна компютърна услуга не трябва да се третира като издател за информация, предоставена от трети лица. (47 USC § 230).

В края на мандата си президентът Тръмп поиска ревизия на отговорността, в началото на мандата си президентът Байдън постави същия въпрос. Става ясно, че над 20 предложения от двете страни, както и някои двупартийни предложения за ревизия на пар.230 вече са внесени за разглеждане. Има широко съгласие, че пар. 230 няма да бъде отменен, а само изменен. Но мнозина смятат, че във внесените проекти има разпоредби, които могат да бъдат опасни за свободата на изразяване.

Ръководителите на някои големи технологични компании са взели отношение, Фейсбук и Microsoft приветстват повече яснота по пар. 230, а Джак Дорси е предложил по-скоро по-пазарно ориентиране за решаване проблемите, отколкото ревизия на пар. 230.

На 5 февруари 2021 е внесен пореден проект, чийто шансове се оценяват като по-високи – SAVE TECH ACT. И тримата вносители са демократи.

Пълният текст

БТК купува Нет1 и КомНет София

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

БТК става още по-голяма на тв и интернет пазара, защото ще купи софийските оператори “Нет 1” и “КомНет София”. Сделката е поредната на новия собственик на българския телеком United Group, който през последната година купи и “Нова броудкастинг груп” и вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Финансови подробности не бяха съобщени, а чрез сделката БТК ще окрупни позициите си на пазара за фиксирани услуги, където е лидер като доставчик на интернет, както и третият най-голям в сегмента за телевизионни услуги (след “Булсатком” и “А1 България”). Сега с присъединените нови абонати на телевизия телекомът може да излезе и втори на пазара (поне според данните на КРС за 2019 г.).

За потребителите сделката ще доведе по-ограничен избор на тв доставчици в София. Естествено, ако КЗК я разреши.

Капитал

Полша: законопроект за свободата на изразяване в социалните мрежи

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Под подобно заглавие може да се видят най-разнообразни законодателни мерки с най-разнообразни цели, но в случая става дума за реакция на едно правителство чрез законопроект срещу по-активна намеса на някои платформи в свободата на изразяване, конкретният повод – по-точно най-новият повод – са мерките на платформите срещу президента Тръмп в САЩ.

Пръв реагира самият президент Тръмп, като издаде правен акт (order), с който поиска “да се преразгледа финансирането с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово”. Министър-председатели се обединиха в защита на Тръмп, но сега Полша публикува законопроект, който може да се намери в интернет на полски език и на английски език тук .

Законът ще се прилага за компании които предоставят електронни услуги чрез “онлайн сайтове за социални мрежи”, които позволяват на потребителите да споделят всяко съдържание с други потребители или с широката общественост и които се използват от най-малко един милион регистрирани потребители в Полша, тоест ще засегне малък брой мрежи. Новите мерки са основни в две посоки: първо, създаване на орган за свободата на словото – пет лица, назначени за шест години от полския Сейм – и второ, подаване на жалби до този орган.

Оценката на EDRI, Европейската организация за цифрови права:

Проектът създава съмнителна дефиниция на „незаконно съдържание“, което включва – наред с други – дезинформация, съдържание, накърняващо личните права, и… „обществено благоприличие“. Обжалванията на потребителите от решенията на платформи ще се насочват към нов надзорен орган, наречен Съвет за свободата на словото. Проблемът е, че изискванията към неговите членове и техните изборни процедури създават сериозен риск, че Съветът ще стане политически зависим от правителството. Отделно от това, предложената защита в някои области е по-слаба от представените от Европейската комисия правила в Закона за цифровите услуги.

Случаят Кенаров: абсурдни и дистопични мотиви

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Осъждаме отказа на софийската полиция да преразгледа произволния и насилствен арест на Димитър Кенаров и абсурдните и дистопични мотиви на властите, които са достойни за Джордж Оруел. Необходимо е ново независимо разследване, за да се установят фактите и да се гарантира, че властите не толерират подобно поведение спрямо журналисти, отразяващи демонстрации.

Pеакцията на Репортери без граници по повод мотивите, с които Софийската градска прокуратура (СГП) е отказала да образува разследване за ареста и побоя, който полицаи нанесоха над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, докато той отразяваше протестите срещу правителството и главния прокурор между 2 и 3 септември.

Не става дума за единичен случай, има и други задържани по подобен начин по време на протестите през есента.

Подробно:

САЩ: стандартите на новата президентска администрация за работа с журналисти

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Служител от администрацията на президента, отговаряща за работа с медиите (deputy White House press secretary, T.J. Ducklo), има връзка с репортерка от изданието Axios, отразяваща работата на президентството.

Репортерка от Politico се готви да огласи тази връзка, но преди това получава заплашително обаждане от въпросния служител г-н Дъкло. Има свидетели на разговора. По темата излизат две статии във Vanity Fair u People. Публикацията излиза и в Politico – в нея се казва, че изданието Axios позволява на репортерка да продължи да отразява Белия дом, докато се среща с член на администрацията.

Същевременно от Politico изразяват загриженост относно заплашителните реплики от Белия дом. „Нито един журналист в Politico – или каквато и да е друга публикация или мрежа – не бива да бъде подлаган на такива неоснователни лични нападки, докато върши работата си“, се казва в изявлението.

Още при встъпването си президентът Байдън каза, че няма да се поколебае да уволни служители, които са се държали неуважително. „Ако някога работите с мен и чуя, че се отнасяте с неуважение към друг колега, обещавам ви, че ще ви уволня незабавно“, предупреди г-н Байдън. „Няма ако, и или но. Всеки има право да бъде третиран с достойнство. Това липсва в голяма степен през последните четири години. “

Засега Дъкло не е уволнен, а само отстранен за една седмица без заплата. Случаят е широко отразен в медиите, които приветстваха заявения от президента висок стандарт за ново отношение с медиите и журналистите.
Update. Оставката на Дъкло е приета в събота, 13 февруари.

Хенри Дженкинс, Култура на участието: 15 години по-късно

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Бялата книга за културата на участието е публикувана от Фондация „МакАртур“ преди петнадесет години.

Този текст с автор Хенри Дженкинс и екип от Масачузетския технологичен институт предлага важни идеи за медийната грамотност предвид променящите се реалности в цифровото време.

Как е създадена Бялата книга за културата на участието и какво е било въздействието й: това е предмет на серия срещи с Дженкинс сега.

Confronting the Challenges of a Participatory Culture (15 Plus Years Later) (Part One) Feb 1, 2021

Confronting the Challenges of A Participatory Culture (15 Years Later) (Part Two) Feb 3, 2021

Confronting the Challenges of a Participatory Culture (15 Years Later) (Part Three) Feb 9, 2021

Confronting the Challenges of a Participatory Culture 15 Years Later) (Part Four) Feb 11, 2021