Category Archives: закони и право

Видеозаснемане на държавни служители

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eugene Volokh пише за видеозаснемането на държавните служители.

Мисля, че решенията на федералните ведомства, признаващи правото на видеозапис на обществени места – решения, които досега са се занимавали с записването на полицейски служители – са правилни: правото на свободно изразяване на мнение е свързано с право на събиране на необходимата информация  –  и записването на това, което правителствените служители правят на обществени места, е важно, за да можем да говорим достоверно за поведението им.

Освен това, както отбелязва Съдът,  свободата на изразяване има особено значение по отношение на управлението, защото  държавата има специален стимул да потиска опозицията и често използва  ефективна сила на потискане на опозицията. “Това важи особено за служителите на правоприлагащите органи, на които е предоставена значителна дискреция, с която може да се злоупотреби и  хората да бъдат лишавани от свободите си. Осигуряването на правото на обществеността да събира информация за държавните  служители не само подпомага разкриването на злоупотреби, но също така може да има благотворен ефект върху функционирането на управлението по-общо.

Вторият абзац изглежда важен не само по отношение на видеозаснемането, но и по-общо за баланса между право на информация и намеса в личния живот. Американският съд, както се вижда, изрично е признал “специалния стимул на държавата да потиска опозицията“.

Но има ли граница на намесата? Повод за размисъл дава записването на пощенски служители по време на работа без обяснима причина. Авторът завършва с разсъждения за възможните граници на намесата:

 

1 Първата поправка не трябва да защитава видеозаписа на обществени места, ако има закони, които го забраняват.

2 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на полицията на обществени места, но не и на пощенските служители, тъй като (а) е важно обществеността да може да наблюдава поведението на полицията, но не толкова важно  да може да наблюдава поведението на пощенските служители и б) полицията вероятно ще се чувства по-малко застрашена от видеозаписи, защото   е въоръжена или в) комбинация от двете.

3 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е направено веднъж или два пъти, но не и ако се прави много често.

4 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е извършено на мястото, където се  случва записът, но не и ако записващият следва обекта.

5 Първата поправка трябва да защитава всички видеоклипове на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, макар че може би е обект на  ограничения относно, например, колко близо може да се доближи записващият.

6 Нещо друго.

Не съм сигурен, пише Volokh, кой е правилният отговор.  В допълнение аз не съм сигурна, че тук (България) има съдебна практика, която да насочва към отговор, по-точно на мене не ми е известна.

Има известна  практика на ЕСПЧ  – може би в такъв случай следва да се прилагат изведените критерии за баланс между чл.8 и чл. 10 ЕКПЧ.

Унгария: Hir TV и загубата на независимост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е Отворено писмо до членове на ЕК и председателя на Европейския парламент. Темата е свободата на медиите в Унгария във връзка със случая Hir TV.

Пишем, за да привлечем вниманието ви към влошаващото се положение на свободата на пресата и медиите в Унгария, и по-специално към случая Hir TV, се казва в писмото.

Hir TV е последната независима телевизионна компания в Унгария, притежавана от местни собственици. На 1 август 2018 г. внезапна промяна в собствеността доведе до уволнения на водещи журналисти и рязка промяна в редакционната политика. Предавания, които преди това отразяваха независими възгледи, бяха отменени и заменени с правителствени предавания. Едно отменено шоу беше заместено с реч на Виктор Орбан.

Загубата на независимост на  Hir TV е дълбоко обезкуражаваща. Това показва до каква степен Унгария се дистанцира от европейските ценности.

Настоятелно призоваваме Европейския съюз да засили връзката между допустимостта за финансиране в рамките на следващата многогодишна финансова рамка и зачитането на свободата на медиите.

Писмото е подписано от Европейския център за свобода на пресата и медиите (ECPMF), Медийната организация за Югоизточна Европа (SEEMO), Index on Censorship и др.

 

Адверториали по БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Парламентарният контрол разкри държавното финансиране за изложбата на Вежди Рашидов в Лондон. По време на мандата му като председател на парламентарната комисия за култура и медии. Сега допълнително е поискана разбивка на сумата по услуги.

Това само по себе си е тема, но на този фон има смисъл да се върнем към информирането  за изложбата по обществената телевизия.  Преди откриването   Вежди Рашидов се появи в предаването на БНТ Денят започва с Георги Любенов.  Обявената тема беше Трябва да се обединим около сигурността. Както може да се види от записа, сигурността не е тема на г-н Рашидов. И в информацията на сайта на БНТ  изложбата е изведена като акцент:

Една голяма лична новина също беше причина за гостуването на Рашидов в студиото на предаването. Той ще представи своя изложба в Лондон. Вижте повече за събитието във видеото!

Вижте повече – и ще изпитате неудобство от апломба на водещия:

Една голяма лична новина ви води в студиото – и новината е, че Вежди Рашидов реди изложба в Лондон

Кажете, че англичаните ви направиха сайт, ваш, Галиарди галерията ви е направила сайт, специално за вас

Екзалтиран адверториал.

Не е хубаво човек сам да се хвали, но вижте колко хубави неща…

Да ви е спокойно на душата, да няма протестиращи пред кабинета…

Не е хубаво човек сам да се хвали:  ако сте на власт, оставете това на БНТ.

Голяма изненада, казва Рашидов, критици са написали доста, така, хубави думи.

ролята на галерията е да намери критиката […] след като бъде платен депозит,  ще ви изпратим имейл с искане за подходящи изображения и информация […] всички критики подлежат на одобрение от нашите експерти и депозитите се връщат, ако критиката не бъде положителна

  • Кажете и  кой финансира каталога, откриването на изложбата, рекламата –  по инициатива на Българския културен институт в Лондон изложбата е включена в програмата на официалното председателство на Съвета на ЕС и се финансира с 20 340 британски лири от България (бюджета)  за дизайн на каталога, принтиране на каталога и коктейл за откриването, се казва в отговора на министър Боил Банов.

Какво се очаква от БНТ: безпристрастно отразяване, четвърта власт, критична функция на медиите.

Е, ако искате да видите точно обратното – вижте разговора на Георги Любенов с Вежди Рашидов.

 

 

 

Литва отново спира разпространението на рускоезичната RTR Planeta

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През май 2018 Европейското комисия е приела още едно решение, с което прилага Директивата за аудиовизуални медийни услуги, по-специално разпоредбите за ограничаване на свободата на препрадаване на телевизия в  ЕС.

Комисия е решила, че мярката на медийния  регулатор на Литва за временно спиране за дванадесет месеца на препредаването на тв програма на руски език  RTR Planeta  поради подбуждане към омраза е съвместимо с правото на ЕС.

Решението на Литва да спре разпространението на RTR Planeta поради подбуждане към омраза се приема за оправдано от Европейската комисия на основата на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Литовските власти през март 2018 г. са информирали Комисията, че   RTR Planeta, разпространявана в Литва от Швеция, има съдържание, което може да се отнесе към категорията подбуждане към омраза. Програмата съдържа  недвусмислени заплахи за окупация или унищожаване на държави, включително балтийските държави. Ето защо литовските власти   спират препредаването на програмата за дванадесет месеца  от 23 февруари 2018 г. до 23 февруари 2019 г.

Комисията извършва оценка на мерките, предприети от литовския регулатор въз основа на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), която забранява речта на омразата и подбуждането към омраза. Литва представя доказателства за явни, сериозни и тежки нарушения на забраната за подбуждане към омраза. След внимателен анализ на случая, на 4 май 2018 г. Комисията решава, че временното прекратяване на предаванията на  RTR Planeta  от Литва е пропорционално и обосновано.

През април 2015 г. Комисията вече беше приела, че временно тримесечно отграничаване на препредаването на  RTR Planeta  въз основа на подбуждане към омраза  е съвместимо с правото на ЕС.

През 2017 г. Комисията стигна до същото заключение.

Сега, с оглед на обстоятелствата и по-специално с оглед повтарящия се характер на нарушенията, Комисията смята, че е оправдано и спиране на разпространението за по-дълъг срок.

Commission Decision of 4.5.2018 on the compatibility of the measures adopted by Lithuania pursuant to Article 3 (2) of Directive 2010/13/EU

RTR Planeta се приема у нас, страницата й във фейсбук твърди, че има 30 милиона зрители по света, от които 1 милион в България. Правата са на Медийна агенция „Марлин Медиа” ООД.

Прилагане на медийната директива: принцип на държавата на произход

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2018 г. Европейската комисия е приела решение, с което прилага въведения от самото начало  на европейското медийно законодателство (директива Телевизия без граници, 1989) принцип на държавата на произход при трансграничен пренос на телевизия и забраната на втори контрол. Принципът е препотвърден и при ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която се очаква да завърши до края на 2018 г.

Решението се отнася до следния случай:

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD)  се основава на принципа на страната на произход, според който  операторите, разпространяващи програми, са обект единствено на правилата на държавата-членка, в която са установени, включително когато програмите се приемат в други държави от ЕС.

AVMSD не забранява рекламирането на алкохол, но позволява на държавите от ЕС  да прилагат по-строги правила, включително пълна забрана, за телевизионните оператори под тяхна юрисдикция. Такава забрана съществува в Швеция.

За да наложи обаче такава забрана на телевизионните оператори от Обединеното кралство, Швеция трябва  да докаже, съгласно специалната процедура, съдържаща се в член 4 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, че съответните телевизионни оператори са се установили в Обединеното кралство, за да заобиколят тези правила. Тежестта на доказване се носи от приемащата държава.

Комисията установява, че Швеция не е доказала заобикаляне на директивата. Ето защо шведското намерение да  наложи забрана върху рекламата на алкохол на  оператори, базирани в Обединеното кралство и разпространението на програмите им в Швеция, не е съвместимо с правото на ЕС.

Това е първият път, когато Комисията взема решение относно прилагането на член 4 от директивата. В решението се подчертава значението на принципа на държавата на произход за вътрешния пазар в сектора на аудиовизуалните медии.

Решението на Комисията C(2018) 532 final: SV – EN – FR – DE

 

Съд на ЕС: вкус на хранителен продукт и авторско право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑310/17 Levola Hengelo срещу Smilde Foods BV – по преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд Арнем-Леуварден, Нидерландия).

В центъра е авторскоправната защита на вкуса.

Heksenkaas е сирене със сметана и билки. Levola притежава свързаните с него права върху интелектуалната собственост. Smilde започва да произвежда продукт с наименование  Witte Wievenkaas. Levola завежда дело срещу Smilde  и иска от съда да установи, че вкусът на Heksenkaas е собствено интелектуално творение на автора на вкуса и  се ползва с авторскоправна закрила като „произведение“  и че вкусът на продукта, произвеждан от Smilde, представлява възпроизвеждане на това „произведение“.

Въпросите, зададени към Съда на ЕС:

Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкус на хранителен продукт като собствено интелектуално творение на автора му? По-специално:

Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че макар понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, страни по която са всички държави — членки на Съюза, да включва „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, посочените в същата разпоредба примери се отнасят само до произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково?

 Генералният адвокат:
Не.

Тъй като Директива 2001/29 не дефинира понятието „произведение“, считам, че е уместно да се вземат под внимание разпоредбите на Бернската конвенция. Действително, макар Съюзът да не е договаряща се страна по Бернската конвенция, той „все пак е длъжен да спазва членове 1—21 от нея по силата на член 1, параграф 4 от Договора на СОИС за авторското право, по който е страна, който е част от неговия правен ред и чието приложение цели Директива 2001/29.

Бернската конвенция съдържа неизчерпателен списък на „литературните и художествени“ произведения, които се ползват със закрила. Този списък не упоменава изобщо вкусовете, нито пък произведения, аналогични на тях, като например аромати или миризми, без обаче да ги изключва изрично.

Следва все пак да отбележа, че независимо от обстоятелството, че съгласно член 2, параграф 1 от Бернската конвенция „[п]онятието „литературни и художествени произведения“ включва всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, разпоредбата упоменава единствено произведения, възприемани зрително или слухово, например книги и музикални композиции, но не и продукти, които могат да бъдат възприемани чрез други сетива, например вкус, мирис или допир.

Считам, че вкусът на хранителен продукт не представлява „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29.

Не изключвам възможността за еволюция на техниките за прецизно и обективно идентифициране на вкуса или мириса в бъдеще, което би могло да накара законодателя да предприеме действия и да им предостави авторскоправна закрила или закрила чрез други средства.

*

Понеже ГА прави аналогия със защитата на аромати:

Интересуващите се от темата вероятно знаят, че има противоречива национална практика за възможността за авторскоправната защита на мирис/парфюми.

ЕП: изслушванията по случая Facebook/ Cambridge Analytica

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След изслушванията на Зукърбърг в Конгреса на САЩ през април 2018 г., вкл. писмените отговори,  след сложните комуникации на Facebook с британския парламент и след явяването на Зукърбърг в Европейския парламент  малко по-късно (22 май 2018 г.),  интересът на законодателите към случая Facebook/ CA продължава.

В Европейския парламент комисията LIBE заедно с други парламентарни комисии проведе три парламентарни изслушвания –

 

Обсъжда се какви промени в политиките си вече е въвел Facebook, ролята на националните регулатори в областта на защитата на личните данни и на избирателните комисии.

По време на първото изслушване се взема предвид  и Opinion 3/2018 EDPS Opinion on online manipulation and personal data

Fake news: време за нов подход, но?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тамбини с размисли за противодействието срещу фалшивите новини на сайта на LSE.

Отбелязвам  този коментар, защото в него намирам подкрепа на собствената си загриженост, на моменти прерастваща в унилост, относно хода на цялата подготовка да се противодейства на фалшивите новини.

Поради  нежеланието и на медии, и на индустрии, и на Комисия да се въвежда и прилага регулация – съвсем разбираемо нежелание  – масово се подкрепя идеята за противодействие чрез саморегулиране,  тоест да се даде власт и на медиите, и на платформите да се справят с фалшивите новини. Като вероятно определени критерии и параметри ще бъдат записани в кодекси на поведение.

Но добро решение ли е това? Добро решение ли е да се даде власт на Фейсбук да решава кое е истина – както кое е прилично, кое е морално, кое е законно? Фейсбук вече се е провалял в тази роля.

Добро решение ли е – в желанието да избегнем държавната цензура – да се допусне овластяване на множество недържавни цензуриращи субекти, макар след тях да има  – вероятно – предвиден съдебен контрол?

Правя аналогия с присвояването на саморегулирането на рекламата в България – да не отварям отново тази тема – вж и трудностите с прилагане на правото да бъдеш забравен – и не,  не съм безрезервен ентусиаст, докато не се види как точно ще се уреди ролята на отделните играчи.  Говорих вече преди година по този въпрос, тук има връзка към запис на изказването ми  –  и Тамбини казва впрочем, че дяволът е в детайла.

Но

кой е Тамбини – авторитетен експерт и преподавател, напоследък в LSE –  и какво казва по повод обявените в Обединеното кралство намерения:

Политическите препоръки в новия доклад са смесица от насърчаване на саморегулирането, призиви за промени в договореностите за отговорност в социалните медии, финансиране за повече изследвания и работа на гражданското общество и подкрепа за прозрачност при целенасочени кампании. Това са много добре дошли препоръки, но дяволът, както винаги, се намира в детайла. Например докладът призовава за промени в отговорността на компаниите за социални медии, за да се защитят хората от “незаконно и вредно” съдържание, но не отговарят на трудните въпроси за това, което е вредно? кой  решава? и какво може да се направи? Докладът призовава социалните медии да бъдат задължени да следят съдържанието, което явно би нарушило Директивата за електронната търговия, което би било възможно след Брексит. Ако трябва да се предложи регламент, ще трябва да се обърне внимание на въпроса кой ще реши какво е вредно и какво трябва да се направи.

В доклада се приветстват очакваните препоръки на Ofcom за регулиране на интернет. Но в миналото Ofcom се опитва да избегне регулирането на интернет съдържание и вероятно няма да е особено склонен да започне да се занимава с регулиране на чувствителните политически реч онлайн. Като регулаторен орган, той не е в състояние да упражни широката си преценка и дискретност, за да предложи решение на тези широки обществени проблеми и е вероятно да предаде политиката до парламента.

Парламентът разполага с политическите лостове за справяне с тези проблеми в комбинация със защитата на данните, конкуренцията и регулирането на медиите, но без преразглеждане на политиката на високо равнище, решенията ще остават повърхностни.

Е, за Обединеното кралство Тамбини казва – и с основание – че има практика за такива широкообхватни прегледи с цел изработване на цялостни политики – и дава пример с управлението на БиБиСи.

Да се надяваме, че и наднационалният подход ще е подобен, основан на анализ на всички аспекти на предлаганите мерки. Все още всичко е възможно, но няма много време да се мъдрува.

OFCOM: по следите на цифровата зависимост (2008 – 2018)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британският регулатор за медии и електронни съобщения публикува поредния си доклад за състоянието на пазара Communications Market Report

Тази година докладът е фокусиран върху   начина, по който технологиите революционизират живота в Обединеното кралство в рамките на десет години.

Но докладът показва и по-общата картина:

Decade-of-digital-change

Публичната администрация в EC 28

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

ЕК извърши проучване на публичната администрация в ЕС28  по проект  EUPACK. Проектът EUPACK има за цел да помогне на Комисията да опознае задълбочено характеристиките на публичната администрация във всички държави-членки на ЕС; да разбере функционирането на публичната администрация, основано на общ подход и методология  и да оцени ролята на външната (финансирана от ЕС) подкрепа за процеса на административна реформа.

Има и глава за България.

Мина Шойлекова – координатор на проекта.

%d bloggers like this: