Съобщение на БХК:
В първото дело за онлайн реч на омразата срещу България ЕСПЧ установява, че прокуратурата е действала неадекватно при разследването на закани и подстрекаване към насилие и реч на омразата, отправена към правозащитници, поради професионалната им дейност в защита на бежанците и мигрантите.
С решение от 9 септември 2025 по делото Иларева и други срещу България (№ 24729/17) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови осъдително решение срещу България заради бездействието на българските власти срещу закани, отравени в социалната мрежа „Фейсбук“ срещу правозащитници, защитаващи правата на бежанците и мигрантите. Това е първото решение на този съд за онлайн реч на омраза срещу България.
Фактите по случая
Жалбоподателите са трима правозащитни активисти – адв. Валерия Иларева, Лидия Стайкова и Красимир Кънев. През януари 2015 г. чрез няколко Фейсбук профила към жалбоподателите са отправени яростни нападки, закани за убийство, за изтезания и побои, както и изключително вулгарни обиди. Всички закани и обиди са във връзка с правозащитната им дейност.
По отношение на заканите за убийство прокуратурата приема, че те са „проява на лично мнение“. След жалби от жалбоподателите, Софийски районен съд и Софийски градски съд потвърждават становището на прокуратурата.
Съдът в Страсбург
установява, че са нарушени правото на личен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, ЕКПЧ) и правото на свобода от дискриминация (чл. 14 във връзка с чл. 8 от ЕКПЧ).
Съдът отбелязва, че публикациите съдържат тежка сериозна реч на омразата, която е била бързо и многократно споделяна и е достигнала до жалбоподателите. Изявленията са били ясни и изпълнени с насилие, жалбоподателите са били ясно посочени и публично изложени, а работните им адреси са били лесно откриваеми. Естеството на използваната реч и омразата, изразена в тези публикации, не могат да бъдат приравнени към обикновено изразяване – пък било то и преувеличено – на отрицателно мнение за жалбоподателите. Като се има предвид съществената роля на интернет като безпрецедентно мощна платформа за обмен на идеи и информация, която крие риск от нарушаване на правата на човека, задълженията на държавите важат както офлайн, така и онлайн (§ 140 от решението).
В решението си ЕСПЧ посочва, че властите не са направили сериозни опити за следствени действия – не са поискали международна правна помощ, не са изискали данни, предоставени при създаването на профилите, не са събрали информация от компютри и телефони на установени лица, нито са разследвали собствеността на уебсайт, свързван със заподозрян (§§ 139 – 144 от решението). ЕСПЧ заключава, че предприетите действия са неадекватни и неспособни да изяснят фактите по случая. Нарушение на ЕКПЧ.

