Category Archives: закони и право

Google AI Overviews унищожават новинарските медии, според жалба на издатели

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Срещу компанията Google на Alphabet има жалба, подадено до британския антитръстов орган СМА заради AI Overviews – обобщенията, които Google Search показва на потребителите  над резултатите от търсенето.  Група независими издатели настояват за спешна  временна мярка за предотвратяване на предполагаема непоправима вреда вследствие тези обобщения, съобщава Ройтерс.

Обобщенията с помощта на АI   се показват на потребители в повече от 100 държави. Компанията добавя и реклами към AI Overviews. В жалбата се твърди, че Google злоупотребява с господстващо положение  при онлайн търсенето и причинява  значителни вреди на издателите, включително издателите на новини,  под формата на трафик, читателска аудитория и загуба на приходи”, Като позиционира своите резюмета, които се генерират с помощта на информацията от публикации на съответните издатели,   Google поставя в неизгодна ситуация оригиналното съдържание на издателите, се казва в жалбата. “Издателите, използващи Google Search, нямат възможност да се откажат от използването на публикациите  им за обучение на голям езиков модел на Google и/или   за резюмета, без да загубят опцията да бъдат показвани на страницата с резултати от търсенето на Google”.

Google твърди, че изпраща милиарди кликвания към уебсайтовете на издателите и обобщенията са основа за „задаване на  още повече въпроси, което създава нови възможности за търсене на съдържание и бизнес”. Кампанията оспорва и намаляването на трафика заради обобщенията:  “Реалността е, че сайтовете могат да печелят и губят трафик по различни причини, включително сезонно търсене, интереси на потребителите и редовни алгоритмични актуализации на търсенето”, каза говорителят на Google.

Има данни за подобни противоречия и в САЩ, там също издателите са принудени да разрешават AI scraping, за да се появят в резултатите от търсенето. Незавиден избор, казва издателят на FT: или позволяваш – или те няма резултатите.

Още за лидерството на българите в избягването на новините

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според доклада за цифровите новини DNR 2025 България е държавата, в която най-много участници в проучването (63 на сто) са посочили, че непрекъснато или през повечето време избягват новини.

И лидерът на ГЕРБ Борисов в дружеска беседа с репортери в парламента (“Като ви изведат Кирил Петков и Асен Василев с прангите от вкъщи пред децата, тогава ще ми говориш за служби, ясно ли е? Тея ни влачиха ей с това момиче, бе! Тея негодници, ти ще ми задаваш такъв въпрос! Хайде, хубав ден! …Ще ти кажа аз! Какво искаш повече?) – та в тази дружеска беседа Борисов беше попитан за записите с участието на зам. кмета на СО. Отговорът: Толкова са ми омръзнали тея неща, че не ги слушам. И знаеш ли колко по-хубаво се живее, като не се интересувам от това.

Изглежда избягването на новините идва от върха на властта. За причините и последиците говорихме вчера с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.

Новинарската екосистема се променя и това оттегляне от новините става на две стъпки: първо, от традиционните медии към информиране от социалните медии и второ, отказ от новини изобщо.

Още преминаването към новини в безплатния интернет и цифровите платформи – да си представим хората, които се информират за света от фейсбук – води до упадък на качеството на новините по ред вече добре проучени фактори:

  • в традиционните медии действат редакционни правила и журналистическа етика, в социалните медии има мнения и оценки, които могат да бъдат – и често са – напълно произволни;
  • в социалните медии почти няма новини, фейсбук посочва, че са 3 на сто от съдържанието, поради което компанията се отказала от обособяването им във фейсбук нюз;
  • Мета се отказа от проверката на фактите за САЩ,  На 12 юни и Google  обяви, че спира функцията си за проверка на фактите „Claim Review“ (Преглед на твърдения), която се използваше за проверка на резултатите от търсенето и показваше на потребителите фактическа информация в резултатите от търсенето за вече опровергани твърдения. Интересно е какво се сочи като причина – нямало нужда. В същото време  DNR2025 показва, че 73 на сто от американците посочват, че не се ориентират или трудно се ориентират за истина/лъжа (при само 46 на сто за Европа).
  • това естествено води до огромни обеми дезинформация.

Влошеното качество и оскъдното количество  на новините в социалните медии е една от причините, които по-нататък водят до пълно или частично избягване на новини, наред с:

  • огромния обем информация и все по-недостигащото време за занимания с нея;
  • фокусът върху негативни събития и процеси като войни, болести, пандемия, престъпност, политическа несигурност и пр.
  • липса на значимост на новините за конкретния слушател или зрител, новините са без значение за ежедневието – и роля за това имат силно редуцираните местни медии (новинарски пустини);
  • неразбираемо съдържание, често без контекст, избор на коментатори не поради компетентност и експертност, а по други съображения; манипулативност;
  •  а също специфично български причини като умората от многократните избори и практически непрекъснатата предизборна кампания в медиите.

Избягването на новините ни прави уязвими на много нива – и в лично качество нямаме капацитет за информирани избори, и като общество сме жертва на по-успешни хибридни  атаки, които по дефиниция целят да разколебаят основите на демократичното обществено устройство и ценности, да дезориентират и объркат.

Има ли стратегии за справяне с този проблем? Животът е сложен и няма изгледи да се опрости радикално,   така че стратегиите за справяне изискват образование,  активни семейства, медии и институции. Специално за медиите това означава по-високо качество, по-малко шум, повече контекст и анализ, спектър от разнообразни формати – необходими са кратките новини, но се предрича и нов живот за бавната журналистика и дългите форми. 

И въпреки внушенията, че регулацията е цензура, регулацията също може да помогне, като постави изискване  за качеството на новинарските услуги – както прави Европейският акт за свободата на медиите. 

 

Лев инс загуби делото срещу Mediapool на втора инстанция, но продължава спора във ВАС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Делото на Лев инс срещу Медиапул стана известно с това, че искът е за 1 милион лева. То присъства в докладите на правозащитните организации като пример за неадекватност и необоснованост.

Преди седмици Лев инс загуби делото и на втора инстанция. Решението на Софийския апелативен съд от 7 април 2025 г. не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Медиапул обръща внимание, че втората инстанция е отхвърлила иска с различни мотиви:

Първата инстанция приема, че статията не съдържа клевети или обиди за Лев инс, като принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за тях, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД.

Съдебният състав на САС припомня, че по въпроса за претендирането на неимуществени вреди от юридически лица има висящо тълкувателно дело.

Застрахователната компания “Лев инс” е отнесла казуса пред Върховния касационен съд.

През 2023 г. делото е включено в годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото като едно от т. нар. дела шамари (SLAPPs) срещу журналисти и граждански активисти.

Paramount, компанията-майка на CBS News, плаща 16 милиона долара за уреждане на дело, заведено от Доналд Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тръмп заведе дело срещу CBS News в Тексас в края на октомври, твърдейки, че изборните му шансове са били ощетени, след като CBS излъчва редактирано интервю на тогавашната вицепрезидентка Камала Харис за предаването “60 минути”.

Адвокатите на Тръмп твърдят в иска, че CBS е виновна за “злонамерено, измамно и съществено изкривяване на новините”, предназначено да “обърка, измами и подведе обществеността”, и делото е по Закона за измамните търговски практики в Тексас, който има за цел да защити клиентите от фалшива реклама. CBS твърди в съдебно дело, че законодателството за защита на потребителите не е относимо към случая.

CBS твърди, че материалът е редактиран за да се вмести в определено време, а не е манипулиран, за да изглежда Харис по-добре, като в отговор на искане от Федералната комисия по комуникациите телевизията се съгласява да предостави вътрешни кадри и стенограми от интервюто.

Споразумението предхожда процеса на получаване на одобрение от правителството за сливането на Paramount със Skydance Media, което предстои да се гледа от Федералната комисия по комуникациите и нейния председател Брендън Кар, назначение на Тръмп.

Paramount заяви в изявлението си от вторник, че споразумението е отделно от сделката за сливане, но не е известно някой да вярва в това. Има огромна вътрешна съпротива срещу споразумението – предимно с аргумента, че това ще навреди на репутацията на телевизията и на журналистите й. Според експерти, споразуменията създават лош прецедент и увеличават шанса за повече съдебни дела срещу новинарски организации, особено когато случаите нямат правно основание.

ABC News си навлече критики през декември, че е платила 15 млн. долара – също за уреждане на дело, заведено от Тръмп.

Мета, компанията майка на Facebook и Instagram, също уреди дело, заведено от Тръмп, за 25 млн. долара през януари.

Чудно е как сериозни медии предпочитат да платят за благоразположение, вместо да се защитят по съдебен път. “CBS не е направила нищо лошо – казва Марк Фелдщайн, професор по тв журналистика в Университета на Мериленд. – Това е стандартна техника за редактиране. Плащат се милиони долари за законово защитено стандартно поведение”.

Споразумението илюстрира как голяма медийна институция се поддаде на натиска на президента да защитава бизнес интересите на контролиращия си акционер и да избегне това, което може да доведе до продължителна конфронтация. През първите пет месеца от втория си мандат в Белия дом Тръмп наложи подобни мерки на университетите; на Disney, която притежава ABC News; гигантите в социалните медии; и на няколко топ адвокатски кантори, пише WP.

Правила и образци за докладване на прозрачност от страна на доставчиците на посреднически услуги съгласно Закона за цифровите услуги (DSA)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От 1 юли 2025 г. започва да се прилага регламент, в който се описват правилата и образците за докладване на прозрачност от страна на доставчиците на посреднически услуги съгласно Закона за цифровите услуги (DSA). Правилата са стъпка към хармонизирани и съпоставими доклади за прозрачност.

Въпреки че задължението за посреднически услуги да публикуват годишни доклади за прозрачност относно практиките си за модериране на съдържанието е в сила от 17 февруари 2024 г., регламентът за прилагане хармонизира формата на докладване, съдържанието и сроковете за тези доклади.

Хармонизираните образци са достъпни на няколко езика, заедно с инструкции.

DSA изисква много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи търсачки (VLOSE) да публикуват доклади за прозрачност два пъти годишно. Регламентът за изпълнение определя отчетните периоди – от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември. Докладите ще трябва да бъдат публикувани съответно до края на август и февруари, като първите хармонизирани доклади ще бъдат изготвени до края на февруари 2026 г.

За да се осигури съгласуваност между инструментите за прозрачност на DSA, базата данни за прозрачност на DSA също е актуализирана.

Регламент и образци

ВАС се произнесе по решенията относно прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След изтичане на тригодишния мандат на Емил Кошлуков 2019 – 2022 Съветът за електронни медии под председателството на Соня Момчилова се раздели по въпроса за избор на нов генерален директор на БНТ и председателката прекрати процедурата без избран генерален директор.

Решението на СЕМ беше атакувано от Ирина Величкова, неуспял кандидат. Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор, впоследствие промени мнението си – и нова процедура все още не е обявена. Причината е в обжалването. Според регулатора би възникнала неяснота, ако бъде избран нов директор, а съдът се произнесе в полза на Величкова. Между двете проблематични ситуации – да се чака съдебно произнасяне, т. е. безкраен мандат на генералния директор Кошлуков, и евентуални правни сложности – СЕМ даде предимство на безкрайния мандат. Ако някой е забравил как може да има безкраен мандат на генерален директор на обществена медия, да прочете Директорът Кошлуков и ЗРТ: Начин на употреба.

Впрочем Емил Кошлуков също атакува решението на СЕМ и иска допълнително решение. Административният съд – София област (АССО) се произнася и по двете искания – по жалбата на Ирина Величкова отменя решението на СЕМ, а жалбата на Кошлуков отхвърля.

Подадени са касационни жалби и срещу двете решения на АССО и преди седмица е оповестено окончателно решение на ВАС. Съдът обезсилва двете решения на АССО като недопустими, като първото решение е недопустимо по отношение на всички кандидати в процедурата без упражнилата правото си на жалба Величкова. Не е подадена касационна жалба от СЕМ срещу това решение, а за СЕМ решението е неблагоприятно в частта относно разрешаването на спора по същество, следователно съдебният акт е влязъл в сила и е извън предмета на инстанционния контрол, се казва в решението. Тук се разказва за съдебния акт, влязъл в сила.

В съобщение на сайта си СЕМ информира, че “след връщане на преписката Съветът ще предприеме необходимите действия за законосъобразно провеждане на процедурата по избор на генерален директор на БНТ в съответствие с диспозитива на решението на съда.”

Лора Филева проследява подробно хода на събитията в Дневник дни преди решението ва ВАС.

Медиите отразяват решението на ВАС, но правят най-различни изводи, например че “Емил Кошлуков получава още време да е генерален директор на Българската национална телевизия, тъй като Съветът за електронни медии трябва да организира наново конкурс за избор на директор на медията.” (Офнюз) или “Три години по-късно ВАС задължава регулатора да направи избор” (КлубЗет) или “Върховният административен съд даде “зелена светлина” пред СЕМ за организиране на нов конкурс за излъчване на генерален директор на БНТ” (Медиапул).

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2025 (данни 2024 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания от 2014 г. Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция със съдействието на национални екипи. Докладът за България е изготвен от Орлин Спасов, Николета Даскалова, Нели Огнянова.

Доклад MPM2025 представя картината за 2024 година.

Към общия доклад и индикаторите

Докладът за България – в две от групите индикатори има висок риск, в другите две групи – среден риск. Конкретните индикатори могат да бъдат разгледани тук.

Bulgaria 2025 (9.38 MB)

Тръмп опитва да съди социолози и медии за измама чрез оповестени социологически проучвания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Тръмп води дела срещу медии по различни поводи. ABC News уреди дело за клевета, което Тръмп водеше срещу телевизията, след като водещият Джордж Стефанопулос неточно е описал решението на съдебните заседатели в съдебно дело срещу президента. Въпреки че изходът е делото съвсем не е ясен, АВС подписва споразумение за 15 милиона долара.

Друго известно дело е срещу CBS News заради интервю, което Тръмп и адвокатите му твърдят, че е било умишлено редактирано, за да представи Камала Харис в положителна светлина, и това според тях представлява намеса в изборите. Тук също се очаква споразумение, защото компанията-майка на CBS не желае да влиза в конфликт с президентската администрация.

Тези дни Тръмп заплаши да съди The New York Times и CNN, след като медиите съобщиха за предварителен доклад на разузнаването, който не доказва твърденията на президента, че американските въздушни удари са “заличили” три ирански ядрени съоръжения.

Към този тип дела, но с по-особена специфика е делото, което Тръмп води срещу медия The Des Moines Register, уважавана социологическа агенция от щата Айова и лично срещу социоложката Ан Селцер за оповестени резултати от социологически проучвания по време на предизборната кампания, според които Харис има преднина. Обвинението е за умишлено заблуждаване на избирателите по законодателството срещу измама на потребителите.

Наистина на изборите в Айова печели Тръмп, но въпросът е принципен: защитено слово ли са оповестяваните резултати от социологически проучвания. По отношение на медията защитата твърди, че подобни искове са несериозни, защото законите за защита на потребителите не се отнасят до новинарски медии и разпространените от тях новини. По отношение на учените тезата е, че социологическите проучвания са защитени от Първата поправка.

След като искът е отхвърлен от федералния съд, Тръмп го е подал в щатски съд в Айова. Айова е един от щатите, които са приели анти-SLAPP законодателство, предоставящо механизъм за отхвърляне на несериозни и необосновани съдебни дела, които заплашват свободата на изразяване. Законът на Айова е базиран на model law, изготвен от Uniform Law Commission.

Законът Uniform Public Expression Protection Act (UPEPA) влиза в сила днес, така че искът е подаден в последния момент преди влизането в сила на анти-SLAPP правилата.

Нова хипотеза на законна намеса в съдържанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Парламентът прие окончателно Закона за пазарите на криптоактиви, внесен от Министерския съвет, информира Дневник. С този закон се въвеждат мерки за прилагане на законодателство на ЕС.

Опозицията възрази срещу разпоредбата, с която се дава възможност Комисията за финансов надзор да премахва съдържание. Поправка, направена от Божидар Божанов от “Продължаваме промяната-Демократична България” това да става със съдебен контрол, беше отхвърлена.

Мартин Димитров от ПП-ДБ предупреди за опасност от цензура, но според Делян Добрев от ГЕРБ това са действащи текстове и по други закони и се прави и сега. Когато имаш застраховател или финансов посредник – измамник, КФН по същата процедура му сваля сайта и рекламата във фейсбук, даде пример Добрев.

Сайтове се свалят и по Закона за хазарта, или поне така е предвидено в закона.

Но новината е, че се създава нова хипотеза на законна намеса в съдържанието според новия закон.

Лена Бориславова v Слави-style: според съда няма сатира, а превратно упражняване на свободата на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По телевизия Седем-осми на Слави Трифонов след коментар на актуалната политическа ситуация и опитите на политическа партия „Продължаваме промяната” да сформира правителство е излъчена Песен за Лена. Широко разгласена е от други интернет потребители, превръщайки се в сензация в обществото, с което обидните и вулгарни изрази, съдържащи се в песента, стават достояние на широк кръг от хора, много приятели, познати, симпатизанти, съмишленици, гласоподаватели на ищцата и на широката общественост. Впоследствие е публикувана и отразена в редица интернет издания”, пише в съдебното решение по делото, заведено от Лена Бориславова срещу телевизията на Слави Трифонов.

Защитата: Това е политическа сатира, политическа критика и сатира, засегнатата е публична личност и дори да има „оправдано очакване” за липса на намеса в личната й сфера, когато става въпрос за обществен интерес, той ще има приоритет пред правото й на личен живот.

Фактически това е спорът, отнесен пред съда: попада ли вулгарното отношение към публична личност в защитеното слово.

СГС в решение 3762/ 16 юни 2025: Не.

Какво казва съдът в решението:

От съдържанието на процесното телевизионно предаване е видно, че в него основен акцент пада върху евентуалната възможност за съставяне на редовно правителство и участието на различни политици в него, като всеки един от тях, особено К.Н. и Д. А., са коментирани иронично и са ползвани шеги, свързани с техния личен живот и физическа форма, нямащи нищо общо с дейността им като политици.

Показани са кадри са с музикален чалга съпровод и текст, но по такъв начин, че я коментират унизително, недобронамерено, подигравателно и обидно в лично качество, а не като политик. В процесната песен, обаче, липсва посочване на обществен проблем, за да се приеме, че ищцата е коментирана с оглед дейността й като политик от най-високо ниво.

Следва да се вземе предвид съдебната практика обективирана в решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК, според която “Признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име“.

Настоящият съдебен състав приема, че процесната песен надхвърля границите на допустимата критика към ищцата, която по време на излъчването й е политик. Разпространението чрез процесната песен на лични обиди спрямо ищцата и нейното публично унижение не допринася за
публичен дебат по наболели теми, независимо дали чрез средствата на иронията и сатирата или по друг начин. Подобни интерперетации на злободневните политически събития принизява нивото на дебата по обществено значими проблеми до отправяне на лични нападки и обиди. В предаването и други политици са представени по обиден начин, се казва в решението.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

За голямо съжаление този чалга-style с елементи на вулгарност и агресия се пренесе от медиите в политиката и обществения живот и се опитва да се нормализира.