Category Archives: закони и право

Стратегия за опростяване, безпрепятствено функциониране и укрепване на единния пазар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Единният пазар е нашият европейски вътрешен пазар. Той представлява мощен катализатор за растеж, благоденствие и солидарност. С БВП от 18 трилиона евро европейският пазар е втората по големина икономика в света, като представлява почти 18 % от световната икономика и осигурява на ЕС мащаб, сила и гъвкавост. Като обединява 30 държави , 450 милиона потребители и 26 милиона дружества , нашият европейски пазар предлага достъп до широка гама от продукти, услуги и възможности за инвестиции. Той осигурява баланс: възможности за предприятията и гражданите, както и защита на работниците и потребителите. Освен това той предлага стабилност и предсказуема инвестиционна и стопанска среда, основана на принципите на правовата държава. Нашият европейски пазар въплъщава ценностите на социалната пазарна икономика, която обединява свобода и благоденствие за всички.

Настоящата стратегия COM(2025) 500 final представя нов подход за по-нататъшно развитие на нашия европейски пазар. Той се състои от следните елементи:

По-малко пречки: съвместни и целенасочени усилия за премахване на най-вредните пречки пред единния пазар — удвояване на усилията за справяне с „ужасните десет“. Твърде много пречки продължават да ограничават единния пазар, което влияе отрицателно върху търговията и инвестициите . Всички те трябва и ще бъдат разгледани. Трябва обаче да останем съсредоточени. Ето защо в настоящата стратегия предлагаме на първо място да се обърне внимание на 10-те най-вредни пречки пред единния пазар.

Повече амбиция: нов подход за стимулиране на европейските пазари на услуги. В търсене на повече амбиция и съгласуваност е необходим нов подход за съживяване на европейските пазари на услуги. Съществува належаща нужда от засилена динамика в рамките на единния пазар на услуги, като се признава неговата ключова роля. При предложения секторен подход ще се постави акцент върху специфични сектори на услугите, които биха могли да донесат най-голямата икономическа добавена стойност и са от значение за двойния преход. Времето да се направи това отдавна е настъпило.

по-сериозен акцент: Върху малките и средните предприятия (МСП), включително иновативните новосъздадени и разрастващи се предприятия. МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация (МДСПК) са сред най-засегнатите от нормативната и административната разпокъсаност на пазара и биха могли да спечелят най-много от един по-интегриран европейски пазар. С настоящата стратегия се въвеждат редица действия, които дават възможност на МСП да се възползват в максимална степен от своя европейски пазар. Тя ще бъде допълнена от специална стратегия за стартиращите и разрастващите се предприятия.

По-ефективна цифровизация: държавите членки и ЕС трябва да работят в синхрон. Цифровизацията може да даде тласък на съвместната администрация и да ускори извършването на стопанска дейност в ЕС. По този начин цифровите инструменти дават възможност за оптимално функциониране на единния пазар и са от решаващо значение за ефективното и ефикасно прилагане на политиките. Това върви ръка за ръка с европейската амбиция за опростяване.

По-голямо опростяване: предприемане на незабавни действия за намаляване на бюрокрацията и опростяване на нещата. Сборният пакет от мерки, придружаващ настоящата стратегия, отговаря на очакванията на предприятията: въвеждане на малки дружества със средна пазарна капитализация, за да може нормативната уредба да бъде съобразена с техните нужди, преминаване от основан на документи единен пазар към единен пазар, основан на данни, и предоставяне на извънредно решение за продукти, които се нуждаят от достъп до пазара. Като цяло следва да се стремим към опростяване, водещо до по-ниски разходи, по-висока производителност и по-добро функциониране на единния пазар, като същевременно запазим амбицията си по отношение на климата и устойчивостта, както и социалните си отговорности. Трябва да разполагаме с прости правила, които улесняват растежа и осъществяването на стопанска дейност в рамките на единния пазар. Принципът „1 in, 27 out“ следва да бъде водещият принцип на нашия единен пазар.

По-ефективно изпълнение и прилагане: доброто функциониране на нашия европейски пазар е съвместна отговорност на ЕС и на държавите членки. То разчита на интелигентното изпълнение и прилагане на договорените политики, което изисква силни институции и зачитане на върховенството на закона. Ефективното прилагане на съгласуваните правила продължава да бъде ключов фактор. То изисква активни действия, за да се предотврати създаването на нови пречки, съвместна работа по тълкуването и прилагането на правилата и корективни правни действия, когато това е необходимо, така че да се осигури стабилна оперативна среда, в която законите се прилагат ефективно и еднакво, като дават конкурентно предимство на ЕС и неговите държави членки. То изисква и решителни действия по правоприлагане, включително по-систематични производства за установяване на нарушение.

По-голяма отговорност: засилване на политическата и националната ангажираност. Нуждаем се от по-голяма отговорност на национално равнище и от сериозна ангажираност от страна на всички участници на всички равнища на управление. Държавите членки се насърчават да предотвратяват въвеждането на нови пречки, наред с друго при транспонирането на правилата на ЕС в националното право, и да отстраняват регулаторните и административните пречки на регионално и на национално равнище. От ключово значение е да се оцени съответствието на проектите за национални мерки с правото на ЕС и да се гарантира прозрачност на тези мерки спрямо други държави членки и заинтересовани страни.

Повече полезни взаимодействия: промяна на парадигмата в разходите на ЕС. Понастоящем е налице слаба пряка връзка между разходите на ЕС (с акцент върху инвестициите) и предприемането от страна на държавите членки на регулаторни реформи за премахване на пречките пред единния пазар или за насърчаване на европейските икономически аргументи и вериги за създаване на стойност. Потенциалът за използване на бюджета на ЕС като трамплин за насърчаване на национални реформи, с които се постига напредък по целите на политиката за единния пазар, е значителен. Чрез него би могло да се насърчи по-интензивното прилагане на достиженията на правото на ЕС в сравнение с наблюдаваното в момента, например чрез подкрепа за инвестициите с цел преодоляване на административните пречки, включително чрез целенасочено подпомагане на предприятията, работните места и компонентите на ЕС.

По-голяма защита: действа като щит срещу нелоялни търговски практики. Размерът на единния пазар, неговият капацитет за справяне със сътресенията и високите му социални, екологични и потребителски стандарти защитават гражданите и предприятията на ЕС в условията на нарастваща международна несигурност. Осигуряването на високо равнище на защита на потребителите е от съществено значение за доброто функциониране на единен пазар и е необходимо, за да се гарантира доверието на потребителите, правната сигурност и еднаквите условия на конкуренция за предприятията. 

Цифрово десетилетие: състояние през 2025: цифров суверенитет и цифрово бъдеще

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дигиталната трансформация на ЕС гарантира, че Европа остава конкурентоспособна, устойчива, намалява прекомерната си зависимост и засилва технологичния си суверенитет, като същевременно засилва стратегическата си автономност. За тази цел Програмата за политиката в областта на цифровото десетилетие (DDPP), приета през 2021 г., е структурирана, стратегическа и правно обвързваща рамка за управление.

Новото съобщение на ЕК COM(2025) 290 final описва състоянието на цифровото десетилетие през 2025 г., като разглежда съответните развития в цифровата политика и напредъка в цифровата трансформация на ЕС от последния публикуван доклад през 2024 г. То също така полага основите за прегледа на DDPP през 2026 г., с възможни промени в целите, задачите и управлението с оглед на технологичното развитие и развитието на политиките на ЕС. По-подробни анализи, включително препоръки на ниво ЕС, са представени в приложенията и работните документи на службите на Комисията, Евробарометър и проучвания, които заедно съставляват доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2025 г.

Reuters Institute Digital News Report 2025. Рекорд за България, печален.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен поредният доклад за цифровите новини на Института Ройтерс.

Използването на AI за новини е само в отделни случаи, но този дял бързо нараства, установява докладът за цифрови новини, разглеждащ тенденциите в новините за 2025 г.

Докладът, изготвен от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, също така подчертава нарастващия възход на алтернативна медийна екосистема, водена от Youtubers, Tiktokers и подкастъри – съответно и заплахата, която това представлява за традиционните доставчици на новини.

В САЩ социалните медийни платформи изпревариха телевизията като източник на новини за първи път тази година.

Доверието в новините остава стабилно за трета поредна година (40% в световен мащаб), въпреки че е с четири процентни пункта по-нисък, отколкото в разгара на пандемията от Covid-19.

Избягването на новините достига най-високата регистрирана някога от доклада за цифрови новини стойност – 40% за втора поредна година – спрямо 29% през 2017 г. (46% от хората в Обединеното кралство казват, че понякога или често избягват новините, 42% – в САЩ).

Около четири от десет (39%) от “избягващите новини” казват, че новината са негативни, 31% казват, че са изморени от количеството на новините, 30% казват, че има твърде много войни и отразяване на конфликти и 29% – че са преситени с политически новини.

Според CNN данните подкрепят “усещането, че традиционните журналистически медии в САЩ са засенчени от онлайн личности и творци”. Потреблението на телевизионните новини (50%), и информирането от новинарските сайтове / приложения (48%) за първи път е изпреварено от новините в социалните медии (54%) за САЩ. Високата употреба на социалните медии за новини и относителната липса на големи доказани медийни марки в САЩ може да е и причината 73% от анкетираните в САЩ да кажат, че са загрижени за способността си да различат вярно и невярно в новините, в сравнение с 46% от анкетираните в Западна Европа.

Предпочитанията към формата на новините варира – в Норвегия четат, в Азия гледат:

Рекорди в Европа:

  • Най-високи (европейски) нива на доверие: Финландия: 67% от финландците се доверяват на “най-много новини през повечето време”.
  • Най-голяма част, която желае да плати за новини:   42% от норвежките потребители на новини плащат за онлайн новини, най-високата стойност във всички 48 изследвани пазара.
  • Най-високо ниво на избягване на новини: Печалният рекорд принадлежи на България:  63%.  Ройтерс  предполага, че “силно нестабилната политическа среда” на страната допринася за това (и за спадащото доверие в новините).
  • Най-висок процент потребители  на новини от социалните медии: Сърбия:  67% от сърбите използват социалните медии за новини.
  • Най-ниските нива на доверие: Гърция и Унгария –  22%. Това е най-ниското ниво от всички 48 пазара, включени в доклада. За Гърция “доверието е ниско във всички групи, но дори по-ниско сред по-младите и леви респонденти”.

Ключова роля за предизборния успех на крайнодесните партии в България имат популярни личности и личности от социалните медии и влогъри, чиито канали в YouTube или Patreon насърчават антисистемни, националистически или проруски гледни точки. Забележителни примери са бившият атлет Кирил Кирилов и Мартин Карбовски с 233 000 абонати в YouTube. Други създатели на съдържание с радикални възгледи като Станислав Цанов разпространиха свои собствени антисистемни перспективи, независимо дали за пандемията или войната в Украйна, и те представят все по-силна конкуренция пред традиционните медии в повлияването на обществения дискурс, отбелязва NiemanLab.

Лада Прайс е авторка на частта за България. Потреблението на новини през всички среди спада, като подреждането по дял е онлайн новини от какъвто и да е изочник (74%), телевизионни новини (60%), социални мрежи (57%), преса (10%).

Българската национална телевизия и Българското национално радио остават с най-високо доверие, следвани от двата частни телевизионни канала Nova TV News и BTV News.

Тръмп и упадъкът на истината

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

CNN в публикация от днес обобщава десетте начина, по които Тръмп променя политиката на САЩ. Това са:

  • новото партийно разбиране на републиканците за консерватизъм;
  • упадъкът на истината;
  • разцветът на конспиративните теории;
  • смущението  на демократите;
  • консолидацията на властта у президента;
  • авторитарност, нетърпимост дори срещу съдебния контрол;
  • политизиране на институциите;
  • култура на страха;
  • образователна пропаст на партиен принцип;
  • грубо имиграционно правоприлагане и депортации.

Няколко факта за състоянието на информационната сфера:

Упадъкът на истината

Лъжите на Тръмп често дори не се третират като новини. И това е така, защото, строго погледнато, те не са нови. Той е изрекъл повече от 30 000 неверни и подвеждащи твърдения в първия си мандат, според The Washington Post. Това е средно по една лъжа всеки час в продължение на четири години. Лъжата се превърна в начин на живот за президента и неговите съюзници.

По-значимо от готовността на Тръмп да лъже обаче е, че почти половината страна е решила, че не е много важно президентът да бъде верен на истината.

Постоянно присъстващите конспиративни теории

Тръмп на практика лансира политическите си амбиции с конспиративна теория за това как тогавашният президент Барак Обама не е роден в САЩ.

Още през 2019 г. можеха да се изброят 23 конспиративни теории, които Тръмп беше популяризирал. И това беше много преди най-голямата: фалшивите “откраднати избори”, които предизвикаха атаката на 6 януари 2021 г. срещу Капитолия на САЩ.

Но по-съществена от желанието на Тръмп да разпространява конспирации е готовността на неговата партия да им вярва. Тръмп твърди нещо – и то постепенно се превръща в убеждение за мнозина в Републиканската партия: “откраднатите” избори през 2020 г., “голямата теория за замяната”, различни твърдения за “дълбоката държава”, насочена срещу Тръмп, а миналата година и идеята, че хаитянските мигранти ядат домашни любимци в Охайо.

Конспиративните теории не са нещо ново за политиката, а републиканците не са единствените, които вярват в тях; за тях допринася и упадъкът на традиционните медии и възходът на социалните медии, където процъфтяват непроверени твърдения. Но Тръмп, повече от всеки друг, ефективно се въоръжи с тези теории, за да изгради своята социална база.

Цифров суверенитет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Темата е важна, медии обръщат внимание на стъпки в ЕС към цифров суверенитет от Big Tech.

Ние сме потопени в американските технологии, казва пред CJR датски журналист. Ако не можем да се доверим на американските доставчици, това е огромен проблем, ще бъде много трудно и скъпо да го решим. Тръмп може един ден да се събуди и да реши да принуди Big Tech да дръпне шалтера на облачните услуги към Европа. Това е хипотетичен риск – и, според някои, малък. Но ако се материализира, последствията могат да бъдат „катастрофа с библейски измерения“, според експерт по сигурността.

Нидерландският парламент е приел осем мерки за намаляване на зависимостта от американските технологични компании и за приемане на европейски алтернативи.

В публикация в блога си, публикувана през април, Microsoft обявява намерение да разшири европейския си капацитет за центрове за данни с 40% през следващите две години и да даде на европейците по-голям контрол върху техните данни (макар че някои твърдят, че физическото местоположение няма значение за контрола от САЩ). Microsoft заявява още, че ще се противопостави на всяка заповед на американското правителство за спиране на облачните услуги за Европа.

В Шлезвиг-Холщайн, Германия, шейсет хиляди служители от публичния сектор са били инструктирани да деинсталират Microsoft Office и да преминат към LibreOffice, офис пакет с отворен код.

Ако се започне работа за постигане на цифров суверенитет, ще се наложи промяна на цифровите навици на хиляди служители, които в момента разчитат на инструменти като Gmail и Microsoft Office, за въвеждане на алтернативи, които при това не са съпоставими винаги с тях по качество, пише CJR.

Тема с продължение.

Съвместно съобщение относно международна цифрова стратегия на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕС е решен да повиши технологичната си конкурентоспособност и иновационния капацитет на Съюза. С цифровата стратегия, представена на 5 юни 2025 г., ЕС представя своя план за засилване на лидерството си в глобалните цифрови въпроси, като същевременно укрепва своите цифрови партньорства.

В съвместното съобщение се определят следните цели на тази стратегия:

  1. Технологична конкурентоспособност на ЕС чрез икономическо и бизнес сътрудничество;
  2. Високо ниво на сигурност за ЕС и неговите партньори;
  3. Цифрово управление и цифрови стандарти.

Що се отнася до сътрудничеството с партньорските държави, фокусът ще бъде върху приоритетни области, като сигурна свързаност, нововъзникващи технологии (Изкуствен интелект, 5G/G6, полупроводници, квантови технологии), киберсигурност, цифрова обществена инфраструктура и онлайн платформи (включително защитата на децата онлайн, свободата на словото и зачитането на неприкосновеността на личния живот).

Brussels, 5.6.2025
JOIN(2025) 140 final An International Digital Strategy for the European Union
ANNEX Download 

Национално представително проучване “Изследване на аудиторията на медийните услуги на БНР и БНТ”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В периода януари – април 2025г. агенция Алфа Рисърч реализира изследователски проект на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от БНТ и БНР и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната. Възложител на проучването е Съвет за електронни медии. Проведени са три вида проучвания: 1) 22 експертни интервюта; 2) 15 фокус групи с активни потребители на програмите на БНТ и БНР; 3) национално представително изследване на аудиторията на обществените медии сред извадка от 1382 души на възраст над 14 години.

Резултатите и запис от представянето са на сайта на СЕМ.

Обединено кралство: Медийна грамотност – тригодишна програма на регулатора OFCOM

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуални медийни услуги изисква държавата да вземе мерки за медийната грамотност на хората. Според чл.33а министърът на културата инициира и ръководи дейността по изготвяне на национална политика за медийна грамотност, а регулаторът му помага и следи за изпълнението.

Чуждите стратегии и мерки не могат да се заимстват, защото се прилагат по отношение на други хора с друго възпитание, образование и култура. И работата на чуждите регулатори не помага за нашата медийна грамотност, но не пречи да се види тригодишната стратегия на Обединеното кралство за медийна грамотност, по техния закон изготвена от регулатора.

Определят медийната грамотност като способността да се използват, разбират и създават медии и
комуникация в различни формати и чрез различни услуги.

Съд във Вашингтон решава съдбата на търсенето онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес във Вашингтон се провежда финално изслушване в съда по въпроса какви корективни мерки да бъдат разпоредени за възстановяване на конкуренцията в онлайн търсенето.

През 2024 американски съд реши, че Google e монополист в търсенето. Решението беше окачествено като най-значимата победа до момента за американските регулатори, които се опитват да овладеят силата на технологичните гиганти в ерата на интернет. Съдия Амит П. Мехта от Окръжният съд за окръг Колумбия заяви в решение от 277 страници, че Google е монополист и действа като такъв, за да запази монопола си.

Google незаконно циментира господството си, отчасти, като плаща на други компании, като Apple и Samsung, милиарди долари годишно, за да може Google автоматично да обработва заявки за търсене на техните смартфони и уеб браузъри.

Google, се казва в решението, събира девет пъти повече данни за потребителското търсене всеки ден, отколкото всичките си конкуренти, взети заедно. Колкото повече данни се подават, толкото по-точни и подходящи за човека, който търси информация, стават резултатите от търсенето. Господстващата позиция води до постоянно подобряване на търсенето на Google и действа като бариера за конкуренцията.

Остава да бъде решено какви да са стъпките за преодоляване на доминацията на технологичния гигант – и на първо място е идеята да се принуди Google да споделя резултатите от търсенето и рекламните си данни с конкурентите си. Не е проста работа, защото води до ред проблеми, например свързани с поверителността на данните.

Министерството на правосъдието и групата щати, които заведоха делото, препоръчват да се забранят антиконкурентни сделки с компании, на които Google плаща, за да го направят автоматична търсачка, а също да се принуди компанията да продаде водещия си на пазара браузър Chrome.

A.I. е големият неизвестен в търсенето. Чатботове като ChatGPT на OpenAI и Клод на Anthtropic, търсачката на A.I. Perplexity, а други са потенциални разрушители на Google. Самият Google инвестира сериозно в засилено търсене на изкуствен интелект, което г-н Пичай наскоро определи като “тотално преосмисляне на търсенето”.

Очакваното решение на съдия Мехта ще създаде прецедент за серия от антитръстови дела в САЩ, които вече са в процес на подготовка срещу компании, между които Amazon, Apple и Meta, казва Ню Йорк Таймс.