Продължава интересът към негативните статистики за свободата на изразяване.  Макар статистики да е неточно казано –  говорим за  оценки  на свободата. Във всеки разговор за българските медии се стига до  “и падаме все по-надолу”. Естествено  – описаните в докладите медии и лица оспорват оценките, а понякога откровено лъжат за съдържанието им.

1. Негативните статистики

Състоянието на медиите се оценява от местни и външни организации. Оценките са различни по  предмет и обхват – някои се отнасят до свободата на изразяване, други – до свободата на медиите, трети – до свобода на пресата,  а има оценки само на отделни аспекти/характеристики  на медиите – като например устойчивост на медиите.  Използват се количествени и качествени методи.

За периода 2017 – 2018 има български доклади, например:

• БХК за правата на човека ,
• АЕЖ:  Голямото завръщане на политическия натиск, Годишен доклад 2017
• СИБ: Бяла книга за свободата на медиите в България
• Институт Отворено общество –   Индекс на медийната грамотност 2018,  англ
• ФМД и АЕЖ – Да бъдеш журналист:състояние на професията.

както и редица външни оценки:

• Репортери без граници  – Press Freedom Index 2018;
• IREX (International Research and Exchanges Board) –  Media Sustainability Index 2018 (MSI);
• UNESCO – Freedom of Expression Global Report 2017 – 2018;
• Freedom House – Freedom in the World 2018;
• Държавeн департамент на САЩ за състоянието на правата на човека – HR Report | Freedom of expression;
• OBC Transeuropa – Dossier: Freedom of the press in Bulgaria 
• ECPMF – Media Freedom
• EBU – Trust in Media 2018
• Очаква се докладът за медийния плурализъм по изследването МРМ 2017.

И друг път съм писала за индексите,  ето  десет извода от 2012 година,  напълно валидни и сега.

2. Да имаме ли доверие на оценките

Няма общ отговор.  Дали оценката заслужава доверие във всеки отделен случай  зависи от различни фактори:

• субективни  впечатления от медиите за съответния период;
• авторитет и опит на организацията;
• прозрачността на методиката: как се подбират експертите, какви са източниците на информация, брой и характер на въпросите при анкетиране и др.)
• сходимост на резултатите от различните анализи и проучвания –  тенденцията за медиите в България е негативна според всички оценки, ето  траекторията на българската позиция в Press Freedom Index на  Репортери без граници (2000-2018).

3. Обяснението на тенденцията

Относително добра позиция по време на преговорния процес за присъединяване към ЕС, последвана от постоянно влошаваща се картина за годините на членството в ЕС (59 –> 111): какво е обяснението?

Управлението на Тройната коалиция  (ДПС – БСП – НДСВ) беше заменено с управление на ГЕРБ и ГЕРБ+, но за трите мандата управление на ГЕРБ тенденцията не се обръща – а напротив, набира скорост надолу.

Освен това по парадоксален начин съвпадат приемането на България в ЕС и рухването на държавата в индексите за свобода – но едновременно означава ли  по причина на членството?

Връзка има. Комуникационните бюджети на европейските програми помагат за купуването на медии  и изпадането им в трайна зависимост от властта. Това е вероятна причина за възхода на поръчковата журналистика. Също така натискът за установяване на стандарти,  който може да се оказва по време на преговорния процес, силно отслабва по време на членството. Инструментите на Съюза да влияе за свободни и независими медии се свеждат главно до надзор за въвеждане и прилагане на правото на ЕС ( също в общ план – доколкото корупцията и състоянието на съдебната система е важно за медиите – значение имат и CVM, и мерките, свързани с правовата държава).

Но  първа по важност причина за негативните оценки на свободата на изразяване е превзетата държава. Инерцията надолу идва от факта, че  изборите – и смяната на политическите сили на власт  – не водят  до отнемане на мощта на олигарсите зад тях, които реално- и ефективно- и в сговор управляват.

• Парламентът приема законови изменения  в частен интерес на Красимир Гергов  и по време на управлението на Тройната коалиция/Станишев, и по време на управлението на Борисов. Отделно са сюжетите с разпределянето на евросредствата,   заменките и т.н.
• Насочването на публичен ресурс към КТБ става видимо при Тройната коалиция, но достига максимум при ГЕРБ.
• Решението за мултиплексите се взема при Тройната коалиция/Станишев (Цветан Василев сочи Пеевски-Карадимов като продуценти) – но не се преразглежда след идването на ГЕРБ на власт, напротив, продължава защитата на същата философия (и хора) – а председателят на КРС Веселин Божков (назначен от Станишев и преназначен от Борисов) се превърна в яростен критик на себе си в края на десетгодишния си престой в регулатора.
• Възходът на семейството Ирена Кръстева/Делян Пеевски е и при НДСВ, и при Станишев, и при Борисов.   Въпреки че депутатът Пеевски е в опозиция, да не се забравя!, управляващите имат грижа да движат законопроектите му дори без становища на парламентарните комисии, дори с патетични изказвания на шефа на комисията за култура и медии Рашидов (ГЕРБ все пак).
• Васил Божков превзе градските центрове, хазартът е опрял в сградите на учебните заведения,  рекламата на хазарта е неудържима в медиите. Възход.
• Лицата на ТВ7  – знае се какво беше ТВ7, не-медия  – овладяват ключови позиции в обществената телевизия БНТ.  Работа в Алфа ТВ  се оказва  предимство за БНТ.

Освен другото трябва да се следи и киното, Бояна, земята на киноцентъра и връзката с Пеевски – защото вярно киното е бизнес, но става дума и за култура, и за свобода на изразяване – и кой какво смята да придобие засега не е ясно.

ГЕРБ се окопава в медиите –   чрез  хора, обозначени формално като НДСВ, ДПС, Атака –  или необозначени политически –  или политически номади –  изобщо чрез  всеки, който е пожелал да се хване на това хоро.

А докато е така, тенденцията (влошаване на медийната свобода) няма как да се обърне.