Ню Йорк Таймс публикува есе, посветено на книгите на Оруел, със заглавие Книгата 1984 не се е променила, но Америка е.

Статията е по-обстоятелствена, но специално заслужава внимание фактът, че 1984 отново е влязла в забранителни списъци в САЩ. През май 2023 г. републиканският губернатор на Айова Ким Рейнолдс е подписал закон SF 496, който принуждава училищата в Айова да премахнат от библиотеките си хиляди книги, които републиканците не одобряват.

SF 496, който е обект на продължаваща съдебна битка, забранява книги, които включват LGBTQ герои или прогресивни теми като феминизъм или са написани от цветнокожи. Но законодателството обхваща и автори като Олдъс Хъксли, Кърт Вонегът и Оруел, чиито 1984 и Фермата на животните са в забранени списъци.

SF 496 е само един елемент от нарастващия апарат на американската цензура, се казва в статията. PEN America е документирала близо 16 000 забрани – пълни или достъпът до книгата е ограничен – в училищата от 2021 г., като 10 046 са само за учебната 2023-24 година. Най-активни са републиканските щатски законодатели и групите на родителите. Флорида поема водещата роля, като повече от 4561 забрани за книги са записани през тази учебна година чрез комбинация от нови държавни закони и родителски натиск. Следва Айова (с 3 671 забрани за книги през тази година), Тексас (538), Уисконсин (408), Вирджиния (121) и Кентъки (100).

Забраната на книгите е и на федерално ниво. Тръмп подписа три изпълнителни заповеди, насочени срещу определено съдържание/wokeness, след което образователното звено на Министерството на отбраната е премахнало повече от 500 заглавия от училищната си система, включително, според един доклад, Прекрасният нов свят на Олдъс Хъксли. Федералните агенции за финансиране са съставили списък с повече от 350 забранени думи и фрази, включително жени, разнообразие и етнически, се казва в статията.

Една статия в издание на NiemanLab/Харвард, която се основава на разликите във финансирането на обществените радио и телевизия в САЩ и обществените медии в ЕС.

Статията на Стефани Мартин отбелязва първо, че в САЩ обвиняването на обществените медии в либерални пристрастия е последователна консервативна жалба от ерата на гражданските права, когато белите южняци настояват, че новинарските медии са пристрастни в позицията си срещу сегрегацията – обвинение за лява пропаганда, което оттогава се повтаря от всеки републикански кандидат за президент и консервативните политици.

Но тези обвинения в пристрастност не оцеляват след емпиричен контрол. Проучване от 2020 г. в Science Advances, което проследява повече от 6000 политически репортери, не открива „никакви доказателства за либерални медийни пристрастия“.

Подобно проучване от 2016 г., публикувано в Public Opinion Quarterly, казва, че медиите са по-сходни, отколкото различни и, с изключение на политическите скандали, “големите новинарски организации представят теми по до голяма степен непартиен начин, като не са класирали нито демократите, нито републиканците в особено благоприятна или неблагоприятна светлина”.

Аудиторията на обществените медии не ги вижда като предубедени. Национално проучване на вероятните гласоподаватели, публикувано на 14 юли 2025 г., установява, че 53% от анкетираните се доверяват на обществените медии, които според тях съобщават за новините “пълно, точно и справедливо”, докато само 35% разширяват това доверие до “медиите като цяло”. Мнозинството се противопоставя и на премахването на федералната подкрепа за обществените медии.

Друго проучване, проведено от училището Аненберг – Пенсилвания през 2022 г., потвърждава, че за разлика от търговските медии, където мотивът за печалба често създава стимули за подчертаване на конфликтите и сензационността, обществените медии като цяло се стремят да предоставят балансирани перспективи, които насърчават диалога и взаимното уважение. Новинарските емисии често са по-дълги и по-задълбочени от тези от други новинарски издания.

Напротив, в Унгария и Полша нещата не стоят по същия начин, се казва в статията. Ако за сравнение вземем MTVA в Унгария или TVP в Полша, държавата контролира съдържанието. Протестите в Будапеща през октомври 2024 г. привлякоха хиляди с искане за край на “пропагандата”. Институтът за изследване на журналистиката “Ройтерс” в Оксфорд съобщава, че TVP е най-малко доверената новинарска медия в страната.

В държавните медийни системи има  пълно финансиране от бюджета. Медийните услуги оцеляват само докато партията във властта е щастлива.

Общественото радиоразпръскване в САЩ работи по почти точно обратния начин: Корпорацията за публично радиоразпръскване е частна неправителствена организация със законова „защитна стена“, която забранява политическа намеса. Повече от 70% от федералните бюджетни кредити на Корпорацията за публично радиоразпръскване за 2025 г. от 1,1 милиарда долара преминават до около 1500 независими управлявани местни станции,  а корпорацията  CPB запазва само около 5% от това федерално финансиране.

Индивидуалните месечни донори често се наричат “членове” и понякога имат право на глас в областта на управлението на станциите. Членският принос (частното финансиране) съставлява най-голям дял от приходите за повечето станции, осигурявайки още една защита за редакционна независимост.

Всяка станция  също има свобода, когато става въпрос за програмиране и отразяване на новини, особено на местно ниво.

Съкращенията на федералното финансиране ще намалят обхвата и обема на независимото новинарство в обществените медии.

Статията – разбираемо – прави доста непълно сравнение на обществените медии в САЩ и ЕС, но дава представа за общественото мнение в САЩ по въпроса за ролята и съдържанието на американските обществени медии.

Свободните хора се нуждаят от свободни медии. Ролята на свободната и независима преса в една здрава демокрация е под пряка атака, с все по-агресивни усилия за ограничаване и наказване на независимата журналистика,   предупреждава издателят на New York Times A.G. Sulzberger.

• Да започнем с обществените медии: Тръмп успя да постигне съществено намаляване на финансирането на обществените медии с повече от милиард, гласуван преди от Конгреса, а администрацията на президента се опитва да уволни членовете на борда, посочени от  демократите, в борда на Корпорацията за публично радиоразпръскване. Някои от шефовете на новините напускат.
• Водят се разследвания срещу АВС и NBC Нюз.
• Компанията майка на CBS News  сключи споразумение с Тръмп, вместо да се защитава  в заведеното от него дело.
• Същото направи и ABC News.
• Президентът контролира достъпа до Белия дом u блокира достъпа на Associated Press до определени събития в Белия дом. Последното развитие засега по това дело: Апелативен съд отказа да премахне ограниченията за достъп на журналисти от AP до Белия дом, съобщава Ройтерс. Това обаче се отнася само до процедурата, а не до основанията – по този въпрос и двете страни подготвят аргументи.
• Президентът стовари цялата си сила срещу Гласът на Америка и сега вместо важното за хората съдържание се излъчват програми от про-Тръмп медията One America News. Последните новини са свързани с човека на Тръмп в агенцията – Кари Лейк, натоварена със задачата да наблюдава демонтирането на Гласът на Америка. Както обяснява WP, за да може Лейк да стане директор на VOA, Тръмп е уволнил потвърден от Сената консултативен съвет, който единствен може да избира и отстранява директора на агенцията – така че според правилата позицията все още се заема от Абрамовиц, бивш журналист от “Вашингтон пост”. Новото е, че на 7 юли той е получил мейл за преназначаване в Грийнвил, Северна Каролина, и е предупреден, че ако не приеме, ще бъде уволнен.
• RFE/RL води дело срещу USAGM за освобождаването на замразени бюджетни средства за втората половина на текущата фискална година. Там също положението е сложно.
• NBC „по финансови съображения“ спира критичното Късно шоу на Стивън Колбърт. Самият Колбърт преди това  нарече споразумението на собствената си мрежа с Тръмп за 16 милиона долара “голям тлъст подкуп”.
• Президентът заведе дело срещу WSJ във федералния съд във Флорида с аргумента, че е бил оклеветен в статия, в която се съобщава, че е изпратил неприлична честитка до опозорения финансист Джефри Епстийн през 2003 г. по случай 50-ия му рожден ден.  Тръмп  е  губил дела  срещу The New York Times, CNN и The Washington Post.  Наскоро загуби друго дело : съдът отхвърли иска му срещу журналиста Боб Удуърд, след като Тръмп твърдеше, че има авторски права върху интервюта на Удуърд  със самия Тръмп. Но все пак война с Мърдок е сериозен ход. Аз съм на 94 години, да не се опитва да ме сплаши, казва Мърдок. За ответниците може и да е добре да се привлече интереса към документите Епстийн, предполагат медиите, Мърдок е опитен играч. За тази публикация WSJ сигурно има и касовите бележки, пишат тези, които го познават.

Тук ще отворя скоба за случайния избор на съдии в САЩ. В контекста на случайния избор на съдии у нас и гледането на мярката на неотклонение на кмета на Варна от дежурен съдия. Според Politico Тръмп е подал иска във Флорида, защото се е надявал делото да се падне при съдия Айлийн Кенън, но то се пада при съдия Дарин Гейлс, назначен от Обама и “влязъл в историята като първия открито хомосексуален чернокож на федералната скамейка”.

• Във връзка с публикацията на Wall Street Journal репортерът на изданието не е допуснат да пътува за отразяване на посещението му в Шотландия.  “Както потвърди апелативният съд, на WSJ или на която и да е медия  не е гарантиран специален достъп за отразяване на президента Тръмп в Овалния кабинет, на борда на “Еър форс 1″, и в частните му работни пространства”, заявява прессекретарката на Белия дом Каролин Ливит.

За отношенията с медиите през предходния мандат на Тръмп има статия в Wikipedia.

Френският президент Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит Макрон съдят американската крайно дясна инфлуенсърка Кандис Оуенс за клевета. Според тях тя печели от разпространението на фалшив слух, че френската първа дама е родена като мъж. Макрон твърдят, че Оуенс е „използвала невярно твърдение, за да промотира своята независима платформа, да спечели известност и пари“, включително подготвя осемсерийна подкаст поредица, наречена „Becoming Brigitte“, в която защитава различни конспиративни теории за семейство Макрон и връзката им.

Според 219-страничния иск, Оуенс сериозно е затънала в дезинформация и конспиративни теории

Американското дело веднага стана популярно, но преди това подобно дело е водено във Франция, като решението на първата инстанция е в полза на Макрон, на втората – в полза на разпространителките на конспиративни теории (ясновидка и блогърка), очаква се решението на третата инстанция.