Category Archives: закони и право

Съд на ЕС: пленумът на Съда отхвърля жалбите на Унгария и Полша срещу механизма на обвързаност на финансирането от бюджета на ЕС с принципите на правовата държава

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза въвежда общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза в случай на нарушаване на принципите на правовата държава в държава членка. За постигането на тази цел регламентът позволява на Съвета по предложение на Комисията да приеме мерки за защита като например спиране на плащанията от бюджета на Съюза или спирането на одобрението на една или повече програми от този бюджет.
Унгария и Полша подават поотделно жалби пред Съда, с които искат отмяната на този регламент. Те обосновават съответно жалбите си по-специално с липсата на подходящо правно основание в Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС, със заобикалянето на предвидената в член 7 ДЕС процедура, с превишаване на правомощията на Съюза и с нарушение на принципа на правна сигурност.
По двете дела Унгария и Полша се подкрепят взаимно, докато Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Люксембург, Нидерландия, Финландия, Швеция и Комисията встъпват в подкрепа на Парламента и Съвета. По искане на Парламента Съдът разглежда тези жалби по реда на бързото производство. Освен това тези дела са разпределени на пленума на Съда предвид основното значение на повдигания с тях въпрос относно възможностите, които могат да произтичат от Договорите, за да се позволи на Съюза да защити своя бюджет и финансовите си интереси срещу нарушения на принципите на правовата държава в държавите членки.

На първо място, що се отнася до правното основание на регламента, Съдът констатира, че предвидената в регламента процедура може да бъде започната само ако са налице разумни
основания да се счита не само че в държава членка са допуснати нарушения на принципите
на правовата държава, но и главно че тези нарушения накърняват или има сериозна опасност да накърнят достатъчно пряко доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на неговите финансови интереси. Освен това мерките, които могат да бъдат приети въз основа на регламента, се отнасят изключително до изпълнението на бюджета на Съюза и всички те могат да ограничат финансирането, произтичащо от този бюджет, в зависимост от въздействието върху него на такова накърняване или такава сериозна опасност.

В това отношение Съдът припомня, че зачитането от държавите членки на общите ценности, на които се основава Съюзът, които са установени и споделяни от тях и които определят самата идентичност на Съюза като общ за тези държави правен ред, сред които ценности са правовата държава и солидарността, обосновава взаимното доверие между тези държави. Тъй като по този начин посоченото зачитане представлява условие за ползването от всички права, произтичащи от прилагането на Договорите по отношение на държава членка, Съюзът трябва да бъде в състояние, в пределите на правомощията си, да защитава тези ценности.

По този въпрос Съдът уточнява, от една страна, че зачитането на тези ценности не може да бъде сведено до задължение, което държава кандидат носи с оглед на нейното присъединяване към Съюза и от което тя може да се освободи след присъединяването ѝ.

От друга страна, Съдът подчертава, че бюджетът на Съюза е един от основните инструменти, които позволяват да намери конкретен израз, в политиките и в действията на Съюза, основният принцип на солидарност между държавите членки и че прилагането на този принцип посредством посочения бюджет почива на взаимното доверие, което те имат в отговорното използване на включените в същия бюджет общи ресурси.
Впрочем доброто финансово управление на бюджета на Съюза и на финансовите интереси на Съюза могат да бъдат сериозно накърнени от нарушения на принципите на правовата държава, допуснати в държава членка. Всъщност тези нарушения могат да доведат по-специално до липсата на гаранция, че покритите от бюджета разходи отговорят на всички условия за финансиране, предвидени в правото на Съюза и оттам изпълняват преследваните от Съюза цели, когато той финансира такива разходи.
Следователно хоризонтален „механизъм за финансова обвързаност с условия“ като въведения с регламента, който поставя получаването на финансиране от бюджета на Съюза в зависимост от спазването на принципите на правовата държава от държава членка, може да спада към компетентността, предоставена на Съюза от Договорите, за изготвяне на „финансови правила“ относно изпълнението на бюджета на Съюза.

На второ място, Съдът констатира, че процедурата, въведена с регламента, не заобикаля
предвидената в член 7 ДЕС процедура и е съобразена с пределите на предоставените
на Съюза правомощия.
Всъщност целта на предвидената в член 7 ДЕС процедура е да позволи на Съвета да
санкционира тежките и трайни нарушения на всяка от ценностите, на които се основава
Съюзът и които определят неговата идентичност, по-специално за да разпореди на
съответната държава членка да прекрати тези нарушения. За разлика от това, целта на
регламента е да защити бюджета на Съюза при това само в случай на нарушение на
принципите на правовата държава, което накърнява или има сериозна опасност да накърни
доброто изпълнение на този бюджет. Следователно, така наречената процедура по член 7
ДЕС и въведената с регламента процедура преследват различни цели и имат съвсем
различен предмет.

Освен това, като се има предвид, че регламентът позволява на Комисията и Съвета да
разглеждат само положения или деяния, за които носят отговорност органи на държава
членка и които изглеждат релевантни за доброто изпълнение на бюджета на Съюза,
правомощията, предоставени на тези институции с посочения регламент не надхвърлят
пределите на правомощията, предоставени на Съюза.

На трето място, що се отнася до довода на Унгария и Полша за нарушаване на принципа на
правна сигурност, по-специално тъй като регламентът не съдържа определение на
понятието „правова държава“, нито на принципите ѝ, Съдът подчертава, че съдържащите се
в регламента принципи като съставни елементи на това понятие, са широко развити в
неговата съдебна практика, че тези принципи намират своя източник в общите ценности,
признати и прилагани и от държавите членки в съответния им правен ред и че те
произтичат от понятие за правова държава, което държавите членки споделят и
възприемат като обща ценност в своите конституционни традиции. Ето защо Съдът приема,
че държавите членки са в състояние да определят достатъчно точно основното
съдържание и изискванията, произтичащи от всеки то тези принципи.

Освен това Съдът уточнява, че регламентът изисква, за приемането на предвидените в него
мерки за защита, че трябва да се установи реална връзка между нарушение на принцип на правовата държава и накърняване или сериозна опасност от накърняване на доброто финансово управление на Съюза или на неговите финансови интереси и че такова нарушение трябва да се отнася до положение или деяние, за което носи отговорност орган на държава членка и което е релевантно за доброто изпълнение на бюджета на Съюза.
Той отбелязва, че понятието „сериозна опасност“ е уточнено във финансовата правна уредба на Съюза и подчертава, че мерките за защита, които могат да бъдат приети, трябва да са строго пропорционални на въздействието на констатираното нарушение върху бюджета на Съюза. По-специално, според Съда, само в рамките на строго необходимото за постигането на целта за защита на този бюджет като цяло тези мерки могат да бъдат насочени към действия и програми, различни от засегнатите от такова нарушение.

Накрая, като констатира, че Комисията трябва да спазва под контрола на съда на Съюза строги процедурни изисквания, които предполагат по-специално множество консултации със
съответната държава членка, Съдът заключава, че регламентът отговаря на изискванията на принципа на правна сигурност.

При тези обстоятелства, Съдът отхвърля в тяхната цялост жалбите, подадени от Унгария и Полша.

Прессъобщение на Съда

Решението Унгария

Решението Полша

Делото Кенаров: арестът на журналиста е незаконен

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Има решение на СРС по делото на журналиста Димитър Кенаров по повод действията на полицията срещу него по време на протестите през септември 2020.  Министърът на вътрешните работи вече посочи, че са установени нарушения на служителите на МВР.

Дневник:

Арестът на журналиста Димитър Кенаров, който беше задържан и бит на антиправителствения протест от 2 септември 2021 г., е незаконен, а в действията на полицаите има данни за престъпление. Това приема Софийският районен съд (СРС), който в началото на февруари 2022 г. постановява решение по казуса, за което съобщават от “Репортери без граници”.

На 4 февруари 2022 г. Софийският районен съд обявява фактическото задържане на Димитър Кенаров, продължило над 5 часа в нощта на 2 срещу 3 септември 2020 г., за незаконно. В решението съдът обръща внимание на факта, че според представената от МВР книга за пропускателния режим Димитър Кенаров е бил записан като поканен от дежурния от 3 часа сутринта до 3:45 часа.

“При условие че процесуалните закони изискват действия да се извършат в светлата част на денонощието (по изключение – през нощта), възниква основателен въпрос какво точно се случва в 05 РУ СДВР през малките часове на нощта и все по покана”, приема съдия Яна Димитрова.

“Съдът не намира за нужно да се спира повече на тази очевидно съставени с цел да се скрие обективната истина с документи, и то по такъв обиден както за съставителите ги, така и за тези, които ги четат, начин. Съдът подчертава, че стореното “освен съдържащо данни за престъпление по Наказателния кодекс сочи на отчайваща липса само на професионализъм, а изобщо на някаква връзка с нормалната човешка дейност”, е записано още в решението на съда.

“По делото липсват доказателства, даже данни за каквото и да било поведение” на журналиста, които да налагат задържането му, приема съдия Димитрова и подчертава, че такива не се твърдят от МВР по делото.

Медиапул:

Софийската апелативна прокуратура вече потвърди отказа да се образува наказателно дело за побоя срещу Кенаров. Не било ясно какво се е случило и Кенаров не носел отличителните знаци на журналист.

Организацията Репортери без граници беше нарекла мотивите на прокуратурата абсурдни и дистопични, достойни за Оруел.

За повторното обявяване на принадлежност към ДС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС разгледа  на главния прокурор и прие тълкувателно решение 12/2021 по въпроса „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?“.

Комисията по досиетата има ли материална компетентност  да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“   за конкретно лице, за което вече  е установена и обявена  принадлежност към ДС.

Ако са  обявили  преди 12-13  години едно лице за сътрудник на ДС,  и сега гледат едно множество, към което лицето принадлежи, ще го обявят ли отново?

Общото събрание казва: Не. Комисията по досиетата да не обявява едно лице отново, освен ако няма нови доказателства.

Върховните съдии приемат, че с публикуване на първото решение, с което се обявява принадлежност, обществеността е информирана и няма нужда – нито законово основание според тях – да се информира пак: „В съответствие с предписаното от закона правомощие, извършването на проверка относно конкретно лице, за което се констатира предходно произнасяне с влязъл в сила административен акт, установяващ принадлежността му към органите, предполага единствено позоваване на този акт, а не ново произнасяне на Комисията, с което да се обяви установената и обявена вече негова принадлежност в резултат на извършена по-рано проверка.“

В сайта desebg.com  тази практика се нарича опъване на чадър над осветяването на зависимостите от ДС. Публикацията с автор Христо Христов  със съкращения:

Както desebg.com писа,  през последните няколко години група съдии от ВАС изведнъж започна да променя утвърдената съдебна практика на своите колеги дотогава, започвайки да обявява за нищожни решения на Комисията по досиетата, с които тя съобщава на обществото вече установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на лица, но в ново качество – на нова ръководна длъжност, която те са заемали, заемат или кандидатстват за такава.

Впоследствие стана ясно, че част от тези съдии случайно или не са започнали своята кариера в школата на ДС в Симеоново преди 1989 г., а председателят на отделението във ВАС, което разглежда тези дела, съжителства с обявен от Комисията по досиетата агент на ДС. Толкова за зависимостите.

Как се изкриви съдебната практиката на ВАС, утвърдена в началото?

Тази групичка съдии се опитва да наложи тезата, че Комисията няма право да установява повторно или с последващи решения вече обявени агенти, ако не представи нови доказателства за тяхната принадлежност.

В същото време Комисията по досиетата много ясно обясни на магистратите, че в своята практика тя установява принадлежност само един единствен път, а при наличие на нова ръководна позиция или кандидатстване за такава на публичните лица по смисъла на закона само обявява вече установена с предишно решение принадлежност към тоталитарните служби.

Отделно от абсурдността на тезата на групата съдии, законодателят в лицето на парламента през 2006 г. изрично не възложи правомощия на Комисията по досиетата да събира доказателства, тъй като вече беше пределно ясно и на специалистите, и на обществото, че голяма част от архивите са унищожени от БКПСБСП/ДС в началото на прехода.

И затова възложи на Комисията само да установява принадлежност на базата на наличие на конкретни документи в архивите на тоталитарните служби. Изглежда само някои съдии не разбраха това и до днес. Или по-скоро не искат да го разберат.

Преди година и половина…

Искането за уеднаквяване на съдебната практика бе внесено до председателя на ВАС Георги Чолаков преди година и половина от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Колко упорито противниците на отварянето на досиетата се опитват да използват съда, за да сложат прът в процеса на и осветяването на сътрудниците на ДС говори фактът, че през 2014 г. ВАС вече веднъж беше сезиран да си уеднакви съдебната практика от бившия омбудсман Константин Пенчев, но тогава Общото събрание не излезе с решение.

Реална е опасността съдът в самия край на изпълнението на закона  на практика да опъне чадър върху разкриването на мрежите на влияние и присъствие през годините на прехода на сътрудниците на репресивния апарат на БКП.

В България не само не беше проведена лустрация над тези сътрудници, но сега чрез една съдебна институция като Върховния административен съд се отнема  правото на обществото да има информиран избор.

*

И така: като говорим за медии, ако  лицата от списъците по-долу решат да се кандидатират за заемане на позиция, подлежаща на проверка, те няма да бъдат обявени!

Втори въпрос е, че за тях отпадна правната пречка да са членове на медийния регулатор  и могат да заповядат в управлението на обществените медии. Такива примери вече има, Гарелов (Талев) се яви преди време.

ЕСПЧ: Анчев срещу България. Държавна сигурност и медии.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Добре е да се знае това решение на Европейския съд за правата на човека, което не съм отразила навреме, а трябва – поради интереса към лустрацията  и едно много спорно, мисля,  решение на ВАС.

Това е решението по делото Анчев срещу България от 2018 г., по жалба на Хараламби Анчев, посочен в решение на Комисията по досиетата като сътрудник на ДС. Христо Христов от сайта desebg.com обяснява значението на решението:

Решението отхвърля жалбата на бившия министър на правосъдието Анчев в служебния кабинет на Софиянски (1997), който твърди че с обявяването му за агент на бившата Държавна сигурност са нарушени човешките му  права. Случаят на Анчев се отнася към онези категория сътрудници, чиито дела са прочистени  в началото на 1990 г. (виж документите за Анчев) и в тях липсват собственоръчно подписани или написани документи. Казусът е аналогичен като този с живеещата във Франция лингвист Юлия Кръстева, чието осветяване миналата седмица предизвика обществен дебат, в който отделни представители на академичните и интелектуални среди в България заявиха, че за нея нямало доказателства, че е била сътрудник на ДС, тъй като в досието ѝ нямало документите, писани от нея.

В изключително подробното си съдебно решение Европейският съд по правата на човека отхвърля жалбата като неоснователна. Съдът прави цялостен преглед на законодателството и съдебната практика в България, засягащи разкриването на сътрудниците на комунистическия режим в тоталитарните служби.  Направен е паралел с някои от останалите страни от бившия Източен блок за политиката, с която след разпадането на комунистическата система демократичното общество се справя с наследството на тоталитарната система. Съдът в Страсбург е посочил, че някои от тях, като Чешката република, Германия (след обединението), Литва, Полша, Румъния, Словакия и Бившата Югославска Република Македония са въвели лустрация за сътрудниците не само в държавния, но на места и в частния сектор.

Съдебният акт на Европейския съд за правата на човека би трябвало да има отрезвяващо въздействие върху някои състави от Върховния административен съд, които след идването на власт на кабинета Орешарски (БСП, ДПС) през 2013 г. нарушиха 6-годишна съдебна практика в няколко случая, смята Христо Христов.

*

През 2013  беше обявена за противоконституционна  и лустрационната разпоредба в Закона за радиото и телевизията, за която става дума в решението Анчев – вж за дело 2013/6 и за решенията на КС срещу лустрацията в медийния сектор.

Виждам, че на сайта на Комисията по досиетата има промени на връзките към решенията, които разкриват ДС в медиите,

но за сметка на това се е появило солидно издание – Държавна сигурност в медиите, над 500 страници, ето връзка.

Някои обновени връзки:

По този повод още:

Комисията по културата и медиите гледа бюджета за култура 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първа точка на заседанието на ККМ на 3 февруари (видео) е обсъждане на бюджета за 2022 г.

В коалиционното споразумение е записана цел 1 процент – с тенденция 1.5 процент от БВП – за култура. Каза се, че в проекта за 2022 за Група Култура има 0.59 процент БВП, увеличение 100 милиона, най-голяма част – за капиталови разходи. През лятото се очаква актуализация.

По отношение на медиите най-активни – както и на коалиционните преговори – са представителите на ИТН.

Ива Митева постави въпроса за Фонд Радио и телевизия и необходимостта от привеждане на ЗРТ в съответствие със ЗПФ и правото на ЕС за държавната помощ и предложи спешно създаване на работна група за БНТ, БНР, СЕМ и всички проблеми. МК отговори, че има депозиран в НС законопроект.

Освен другото, привеждането на ЗРТ в съответствие с правото на ЕС за държавната помощ би прекратило някои практики на правителствата на Борисов.

Председателят на ККМ заяви (57′): Като приключим с приемането на бюджета, със сигурност ще отворим темата за ЗРТ. Не знам дали ще използваме само законопроекта или ще има и други неща.

Той постави въпрос към представителите на институциите как се формира бюджетът от 82 и половина милиона на БНТ, въз основа на какви критерии – това са огромни пари, имате ли представа колко са приходите от реклама, колко хора работят в БНТ, необходима е оптимизация, каза Йорданов.

Любомир Каримански добави, че не разбира защо управляващите от 98-ма досега не са направили работещ Фонда Радио и телевизия. Според него финансирането трябва да е от фонда. Може би това трябва да го каже на МФ, според които фондът е несъвместим със ЗПФ.

В края на заседанието говорят директорите на БНТ, БНР и БТА (от 1’43”). Повече – в записа.

Внесена в ККМ е и 47-202-00-6 Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г. През 2022 очакваме законодателния акт за свободата на медиите.

СРС: Да наречеш Бойко Борисов арогантен е обидно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Софийският районен съд, Гражданска колегия, I отделение, 24 състав с председател съдия Неда Заркова на 2 февруари се е произнесъл по гражданско дело по иск на Бойко Борисов, политик и председател на ПП ГЕРБ, срещу Мая Манолова, политик.  Съдът осъжда Мая Манолова да заплати 10 000 лева за неимуществени вреди по повод нейни изказвания в Лице в лице по БТВ и на брифинг.

Съдът:

В настоящия случай е признато за установено и ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 01.11.2019г. ответника М. М. в проведен брифинг и излъчен от множество електронни медии, както и в дадено интервю в предаване на Би Ти Ви – „На четири очи” с водещ Ц. Р. ответникът изнесла обидни думи и изрази по отношение на ищеца, а именно: „Тази сутрин във вашата телевизия беше един арогантен човек, който избълва редица клевети, обиди и грозни внушения. Срам ме е заради него, срам ме е, че това е човекът, който ни представлява пред света.”;

както и „Човекът, който пусна Братя Г. да избягат от правосъдието, докато беше премиер, […]”

“Настоящият състав приема, че ищецът е публична личност, свързана с обществения и политически живот на страната, посланията на който достигат до многобройна аудитория.”

По-нататък съдът се спира на необходимия баланс между свобода на изразяване и защитата на доброто име, като напомня, че твърденията на Манолова са в отговор на нападки на Борисов.

“Недопустимо е, обаче, засегнатото лице, отново посредством средствата за масова информация, какъвто е случаят с ответника, да изнася обидни твърдения спрямо лицата, от чиито оценки е останало недоволно. В конкретния случай, както безспорно бе доказано по делото чрез свидетелски показания, ответникът М. е направила изявление, което е неприемливо. С волеизявлението си ответникът е засегнала ищеца като човек и личност, унизила е неговото достойнство, накърнила е авторитета му и вследствие на това Б. е понесъл неимуществени вреди”.

И в заключение  “съдът намира, че от страна на ответника М. е извършено противоправно деяние, изразяващо се в разпространяване на клеветнически твърдения по отношения на ищеца Б., които са накърнили неговата чест и достойнство, доброто му име в обществото и неговия авторитет, причинявайки му неимуществени вреди”.

По решението:

За да са клеветнически едни твърдения, съдът следва да се е произнесъл по истинността им –  което не се забелязва в решението.

А дали е обида да се каже за Борисов, че е арогантен – това ще каже втората инстанция.

Да се извършва преценка  за баланса по чл.8 (свобода на изразяване) и чл.10 (личен живот) от Конвенцията за правата на човека, в частност правото на критика срещу публични фигури, без да се вземе предвид богатата практика на ЕСПЧ и изведените от Съда критерии,  не ми се вижда далновидно.  Уместно е да се види едно от по-новите решения на Съда  Banaszczyk v Poland – политическо слово, насочено срещу лица с официални ръководни функции, широки граници на критика.

Или решението по Koutsoliontos and Pantazis v Greece по повод  твърдения в публикация  “с полемичен, саркастичен, остър и провокативен стил” с изказване на  бивш зам. кмет срещу настоящ кмет на град Янина.  Всъщност ролята на националните съдилища в производствата за клевета не се състои в това да посочат на засегнатото лице стила, който трябва да се използва, когато последното упражнява правото си да критикува, дори и по язвителен начин.  В този случай, при разглеждане на съдържанието на въпросната публикация, националните съдилища не са взели предвид в достатъчна степен критериите, установени от практиката на Съда относно баланса между защитата на доброто име  и свободата на изразяване (43). Съдът смята, че публикацията се отнася до управлението на града и  “по-скоро трябва да се разбира като политическа критика към управлението на общинските дела” (44).

Следователно твърденията са в контекста на дебат от обществен интерес, свързан с въпрос от общ интерес  и е насочена единствено към гореспоменатото лице изключително в качеството му на лице на официална изборна длъжност. Съдът припомня в този смисъл, че политическата обида често надхвърля личното ниво: това са капризите на политическата игра и свободния дебат на идеи в демократичното общество. Следователно … не е налице  неоправдана лична атака  и използваните изрази са в достатъчно тясна връзка с управлението на град Янина (45-46).

Решение СРС Борисов срещу Манолова.

Покана за представяне на предложения за укрепване на медийната грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува покана за предложения за повишаване и укрепване на медийната грамотност.

Срок 6 април 2022. Бюджет (общо) EUR 2 400 000.

Поставен е акцент върху преминаване на културни, национални или езикови граници. Допустими дейности са например

  – създаване и/или разпространение на многоезичен и/или мултикултурен материал, включително интерактивно съдържание за подобряване на цифровия капацитет на гражданите, тяхното разбиране за медийната среда и тяхната устойчивост срещу дезинформация,

– разработване на материали за граждани и обучители, насочени към всички, всяка възраст и различните обществени групи,

– разработване на иновативни решения за медийна грамотност, подходящи за медиите в перспектива,

– дейности за обучение, включително споделяне на най-добри практики отвъд езиковите, държавни и културни граници,

-събития, свързани с тези дейности.

Програма Творческа Европа: три покани за представяне на предложения в подкрепа на аудио-визуалната индустрия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия днес публикува първите три покани за представяне на предложения в рамките на програма „Творческа Европа“ — направление МЕДИА за 2022 г., като тази година средствата от ЕС за финансиране на проектите възлизат на общо 226 милиона евро. Целта е да се подкрепи възстановяването на аудио-визуалния сектор и да се засили неговата конкурентоспособност както в Европа, така и в световен мащаб. През следващите седмици и месеци ще бъдат публикувани още покани за представяне на предложения.

Области:

  • разработване на видеоигри и многоизмерни съдържания,
  • мрежи на европейски фестивали и
  • МЕДИА 360°  за подпомагане на съществуващите отрасли, нови таланти и пазари, както и за насърчаване на сътрудничеството между различни сектори.

В допълнение към тези първоначални покани е  публикувана и покана за представяне на предложения във връзка с медийната грамотност; тя попада в междусекторното направление на програма „Творческа Европа“ и обхваща 2,4 милиона евро от фондовете на ЕС.

Още няколко покани в рамките на трите направления на програма „Творческа Европа“ ще бъдат публикувани на портала на Комисията, посветен на възможностите за финансиране и за участие в търгове.

Повече информация   ТУК.

Проф. Орин Кер от Бъркли vs съдия Робъртс от ВС на САЩ и българската връзка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вземете кое да е правно списание  и първата статия вероятно ще бъде за влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от XVIII век или нещо подобно, което съм сигурен, че е от голям интерес за този, който го е написал, но не е от голяма полза за колегията. 

Това са думи на председателя на Върховния съд на САЩ Джон Робъртс (C-SPAN, June 25, 2011). С изказването си той е засегнал много хора от академичните среди, но за един от тях – сега професор в Бъркли, Оpин Кер, думите на съдия Робъртс са източник на вдъхновение. Професорът е широко известен с изследванията си в редица правни области, вкл. право и технологии.

„Влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от ХVІІІ век” е заглавието на  есето на професора, вдъхновено от съдия Робъртс.  Рядко юридическият хумор е достигал толкова амбициозни висоти или е проявявал такава твърда ангажираност, пише WSJ  и цитира статията:

Правните възгледи на Кант са трудни за обобщение, тъй като те нямат пряка връзка с Категоричния императив, с който той е най-известен във философията. Колкото и високо да се оценяват трудовете на Кант за правото, те се отнасят преди всичко до въпроси от юридическата философия, а не до съдебната процедура. Работите  на Кант разглеждат теми като естеството на собствеността, договорите и правилните граници на наказанието. Той също така пише за републиканска конституция и демократично управление, но  никога не е писал за доказателственото право, което се отнася до процедурите за установяване на факти в съдебно производство.

Източниците, цитирани от професор  Кер в неговото проучване от три страници, включват трактат от 1927 г. за българското процесуално право през османския период, който описва ролята на свидетелските показания. „Децата имаха право да свидетелстват само в случаи, свързани с гранични спорове, свързани с парцели“, пише той и обяснява как според някои разкази  обичаят е бил децата да се доведат до съответния парцел и след това болезнено да се дърпат за косата, за да се гарантира, че ще запомнят границите и ще могат да свидетелстват за тях в съда“.

Накратко, професор Кер не вижда възможност за връзка между Кант и гражданския процес в България през XVIII век.

Статията става популярна в специализираните кръгове и се публикува  в различни издания. Някои продължават с хипотетичните въпроси (What if Immanuel Kant had been an 18th–century Bulgarian law professor?), а други проверяват изводите на проф. Кер, например Law Blog се свързва с историка Фредерик Б. Чари, почетен професор в Северозападния университет на Индиана и автор на „История на България“.  България не съществува  като държава по това време, потвърждава Чари. Ако някой българин по това време е запознат с Кант, това може да  бъде Паисий, български монах от Хилендарския манастир, който е написал първата съвременна книга за историята на българските империи. „Възможно е. Това e била образована общност“, казва историкът, но  дори трудове на Кант по някакъв начин да са попаднали  в Хилендар, това едва ли би установило връзка между немския философ и българското доказателствено право от XVIII-ти век, завършва WSJ.

*

Не намирам следи в българския интернет нито за забележката на съдия Робертс, което е разбираемо: тя е насочена към американската правна мисъл,  нито за този оригинален опус на Оpин Кер (1971), целящ вероятно да докаже, че няма тематични и жанрови прегради за юриста.

Покана към висшите училища с преподаване на журналистика: Курс относно ЕС и неговата политика на сближаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е покана за представяне на предложения 2021CE160AT144
“Подготовка и провеждане във висшите училища с преподаване на журналистика на курс относно ЕС и неговата политика на  сближаване”.

Срок 21 април 2022.

 Информацията – на сайта на Комисията