Едно решение на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, от 2021 г. е посветено на намесата в правото на личен живот чрез заснемане/филмиране при изразено несъгласие на лицето.
Подадена е касационна жалба от ищеца В. П. К. – с юридическа правоспособност срещу решение № 5661/24.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 2137/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 261247/07.11.2017 г. по гр.дело № 24476/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 7000 лв., предявен като частичен иск от общ размер от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията на ищеца.
Налице е първо, заснемане със скрита зад стената камера и второ, излъчване въпреки изричното несъгласие на лицето, в сутрешния блок на бТВ.
ВКС:
Съгласно чл.32,ал.2 от КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Забраната, предвидена в чл.32,ал.2 от КРБ, не е абсолютна, тъй като може да се дерогира със закон.
В практиката на Съда на Европейския съюз се приема, че образът на дадено лице, заснето с камера, представлява „лични данни” по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46 , доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице ( решение по C-212/13 , т. 22).
Понятието „обработване”/обработване на лични данни/ според чл.4,т.2 от Посочения регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. е определено като всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Съдът на Европейския съюз приема, че в рамките на системата за видеонаблюдение видеозапис на лица, записан върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърдия диск на тази система, представлява, в съответствие с член 2, буква б ) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 , обработване на лични данни с автоматизирани средства ( решение C-212/13 , т. 23 и 25).
Съгласно чл.25з, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот – като не се прилагат чл. 6 , 9 , 10 , 30 , 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679 , както и чл. 25в – т.1. Текстовете на чл.25з ЗЗЛД са в сила от 02.03.2019 г. и са приети в изпълнение разпоредбите на чл. 85 от Регламент /ЕС 2016/679 , параграф 1, който предвижда, че държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.
Под „зачитане неприкосновеността на личния живот” следва да се разбира наличие на баланс на двете равностойни основни права – правото на неприкосновеност на личния живот, елемент от което е правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и правото на информация. Преценката за това дали е налице журналистическа цел и баланс на посочените две основни права е конкретна за всеки отделен случай, с оглед на установените обстоятелства.
Заснемането на видеоматериал/филмирането/ с участието на ищеца е извършено в период от време, през който е бил подсъдим по наказателно дело. То е противоправно, въпреки че 1) заснетият видеоматериал е част от няколко репортажа по тема от голям обществен интерес, какъвто е сексуалното посегателство върху непълнолетни и е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, и правото да се търси, получава и разпространява информация, поради което не е налице противоправно деяние, 2) че ищецът е държавен служител и публична личност, с оглед на което правото на личен живот е по-силно ограничено за сметка на обществения интерес към лицето.
С разпоредбите на чл.31,ал.3 от КРБ е установена презумпция за невиновност на обвиняемия. Съгласно цитирания текст обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тази презумпция е регламентирана и в чл.16 от Наказателно процесуалния кодекс. Установената презумпция за невиновност с КРБ и НПК може да бъде опровергана само с влязла в сила осъдителна присъда по отношение на конкретното лице. До постановяване на влязла в сила осъдителна присъда спрямо ищеца, същият е невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.158а,ал.1 НК и като такъв следва да бъде третиран от всички правни субекти – физически лица, държавни органи, включително и от журналистите.
Не са налице данни по делото заснемането на ищеца да е извършено при наличие на изключения, предвидени в закон, в които е дерогирана забраната по чл.32,ал.2 КРБ. Разпоредбите на чл.25з,ал.1 ЗЗЛД са неприложими, тъй като са влезли в сила на 02.03.2019 г. след извършване на процесното деяние и излъчване на видеоматериала на 02.05.2011 г.
Решението :
Осъжда „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на В. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],вх.А, ап.3 на основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД сумата от 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от заснемане на видеоматериал с участие на ищеца, при изразено изрично несъгласие за заснемането и излъчване на видеоматериала в предаването „Тази сутрин” на 02.05.2011 г. на програма „БТВ”, излъчвана от „БТВ Медиа Груп” ЕАД,
