Предвид факта, че адресите на уебсайтовете с информация за компетентните органи на държавите членки, както и адресът и останалите данни за връзка за целите на уведомяването на Комисията, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 692/2014 могат да се променят с течение на времето и за да се гарантират еднакви условия за изпълнението на Регламент (ЕС) № 692/2014, Комисията следва да бъде оправомощена да изменя приложение I към регламента от 2014 г.
Вече е известен проектът на Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA, European Media Freedom Act).
Комисията предлага да се създаде нов независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от представители на националните медийни регулатори. Съветът се предвижда да насърчава ефективното и последователно прилагане на медийната правна рамка на ЕС, по-специално като подпомага Комисията при изготвянето на насоки по въпроси, свързани с медийното регулиране. Той също така ще може да издава становища относно национални мерки и решения, засягащи медийните пазари и концентрациите на медийния пазар. Съветът също така ще координира националните регулаторни мерки по отношение на медии извън ЕС, които представляват риск за обществената сигурност, за да се гарантира, че тези медии не заобикалят приложимите правила в ЕС. Съветът ще организира структуриран диалог между много големи онлайн платформи и медийния сектор, за да насърчи достъпа до разнообразни медийни предложения и да наблюдава съответствието на платформите с инициативите за саморегулиране, като Кодекса на ЕС относно дезинформацията.
В пакета има и Препоръка, съдържаща най-добри практики, събрани от сектора и насочени към насърчаване на редакционната независимост и по-голяма прозрачност на собствеността. Препоръката предоставя инструментариум от доброволни мерки, които медийните компании да вземат предвид, като например условията за независимо създаване на редакционно съдържание, чрез овластяване на журналистите да участват в решаващи решения за функционирането на медиите, до стратегии за осигуряване на дългосрочна стабилност на новините производство на съдържание.
Предстои Европейският парламент и държавите-членки да обсъдят предложението на Комисията за регламент съгласно обикновената законодателна процедура. След като бъде приет, той ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз. “Пряко приложим” не значи държавите нищо да не правят, напротив – тежестта по прилагането е върху тях.
На сайта на ОССЕ е публикуван Междинен доклад за периода 30 август – 15 септември 2022 г. В него има част за поведението на медиите. В анотацията се отбелязва, че медийниятпейзажединамичен,катотелевизиятаионлайнмедиитесаосновнитеизточницинановини. Правнатарамказамедиитегарантирасвободанасловото.Случаитенапродължителносъдопроизводствосрещужурналистиподчертаваттяхнатауязвимост.Няколкосъбеседнициотбелязватотдавнашнипроблеми,включителноконцентрациянасобственостнамедиите,симбиозамеждунякоимедиииполитическипартии,коитосадовелидонамаляваненаплурализмаиотслабватобщественотодовериевработатанажурналистите.Взаконодателствотоепредвиденобалансираноотразяванеиравнотретираненавсичкикандидативмедиите.ЦИКиполитическитепартиисаподписалиподробноспоразумениесобщественитемедиизапредоставяненабезплатновремевефиридругивидовепрограми,свързанискампаниите.
В самия доклад тези изводи са представени и защитени по-обстоятелствено.
Проектът има за цел “надграждане на националната координация по прилагането на ограничителните мерки, приети с актове на Европейския съюз, както и въвеждането на единна институционална структура по въпросите, свързани с прилагането на санкциите”.
Най-накрая се появи абсолютно задължителната и логична нормативна основа на прилагането на санкциите на ЕС. Като постановление, не като закон – но все пак.
Към МС се създава Междуведомствен съвет с председател министърът на външните работи или негов заместник. Съставът на съвета се определя със заповед на министър-председателя, като се изисква членовете да имат разрешение за достъп до класифицирана информация.
От доклада към проекта разбираме още, че ЕС планира работна група на наднационално равнище за по-добър колективен отговор предвид трансграничния характер на мерките, като първото заседание е през октомври т.г.
Предвижда се и позиция за национален координатор, който ще бъде и заместник – председател на Междуведомствения съвет.
Компетентността на съвета е определена в чл.7, ал.3 на проекта – при необходимост дава насоки и указания за прилагане на ограничителните мерки, следи за спазването и събира информация за прилагането, координира действията.
Към темата за ефективното функциониране на санкционния механизъм на ЕС:
Ограничителните мерки, приети от Съвета на основание член 29 от Договора за Европейския съюз, както и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз), са основен инструмент на външната политика на Съюза.
Широкото разпространение и лесният достъп до информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки, както и обменът на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията са съществено условие за ефективността на тези мерки.
Агресивната война на Русия срещу Украйна показва спешната необходимост от предприемане на действия, за да се даде възможност на държавите-членки и операторите да прилагат ограничителните мерки, приети от 24 февруари 2022 г. насам.
Ето защо с решение на Съвета се определя сума (450 000 евро) за подкрепа на разработването на приложения и бази данни, необходими за предоставяне на информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки и за осигуряване на лесен достъп до тази информация, по-специално за операторите, участващи в тяхното прилагане, както и разработването на инструменти на информационните технологии, позволяващи сигурен обмен на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията.
Интересен случай, показващ изключителната роля на конкурентните регулатори в държавите от ЕС в защита на медийния плурализъм, broadbandtvnews информира.
Френският орган за защита на конкуренцията се проитвопостави на предложеното сливане между TF1 и M6. Двата телевизионни оператора са се отказали от сливането си, след като са обсъдили предложените от регулатора мерки и ги отхвърлят като несъстоятелни.
Председателят на конкурентния регулатор е съобщил в телевизионно изявление, че “операцията не е възможна в настоящия си вид, защото би създала ултрадоминиращ играч в телевизионната реклама“ с повече от 70% от общите рекламни приходи.
Новият субект TF1-M6 „би имал и много силна пазарна мощ върху разпространението от доставчиците на интернет услуги и щеше да може не само да наложи, но и да увеличи тарифите си във вреда на зрителите“.
Тезата, че сливането на телевизии ще помогне срещу конкуренцията от американски платформи, според регулатора не е аргумент, защото „платформите се насочват към таргетирана реклама, те знаят всичко за вас… и са насочени към хора, които не гледат една и съща програма по едно и също време“.
С молба, съобщена на Съвета на 11 март 2022 г. (дело T-125/22), RT France подава жалба за отмяна на Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Решение 2014/512/ОВППС и Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителни мерки по отношение на дестабилизиращите действия на Русия в Украйна. С решение от 27 юли 2022 г. големият състав на Общия съд следва основната линия на доводите на Съвета и отхвърля изцяло жалбата на RT France.
RT France обяви, че ще подаде жалба пред Съда на ЕС срещу съдебното решение. Жалбата трябва да бъде подадена в срок от два месеца и десет дни след уведомлението за съдебното решение (или краен срок е на 7 октомври 2022 г.).
Междувременно трима нидерландски доставчици на интернет услуги – A2B Connect B.V., BIT B.V., Freedom Internet B.V. – подават жалба за отмяна на същите правни актове – дело T-307/22 Жалбоподателите искат от Общия съд да отмени на основание член 263 ДФЕС Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна и Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС. Жалбоподателите изтъкват три основания в подкрепа на своята жалба:
С първото основание се твърди, че член 29 от ДЕС и член 215 от ДФЕС не предоставят правна основа съответно за обжалваното решение и за обжалвания регламент, и/или ответникът е надхвърлил установената в Договорите своя компетентност, в частност в дял V от ДЕС.
С второто основание се твърди, че обжалваният регламент и обжалваното решение нарушават член 11 и член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
С третото основание се твърди, че обжалваният регламент и обжалваното решение нарушават член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и представляват нарушение на правните норми относно прилагането на Договорите, и по-точно на общия принцип на добра администрация.
1. На 16 декември 2020 г. Комисията изпрати своето предложение за Законодателен акт за цифровите услуги до Съвета въз основа на член 114 от ДФЕС.
2. Европейският надзорен орган по защита на данните даде своето становище на 10 февруари 2021 г.
3. Европейският икономически и социален комитет даде своето становище на 27 април 2021 г.
4. Комитетът на регионите даде своето становище на 30 юни 2021 г.
5. На 5 юли 2022 г. Европейският парламент прие своята позиция на първо четене относно предложението на Комисията. След като Парламентът одобри корекция на тази позиция на своята пленарна сесия от 12 до 15 септември 2022 г., резултатът от гласуването в Европейския парламент отразява постигнатото компромисно споразумение между институциите.
6. Комисията подкрепя актуалната версия. Изявлението на Комисията ще бъде публикувано в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. Изявлението на Дания за протокола от Съвета декларира подкрепа, като изразява съжаление,черегламентътнеопределядопълнителниотговорностизадоставчиците на онлайнпазарипоотношение на безопасносттанапродуктите.СпоредДания отговорностите, посочениврегламента,несъответстват на ключоватароля,коятоонлайнпазаритеиграятприразпространениетонапродуктите. Възможно е до европейскитепотребителида достигат опасниинезаконнипродукти от трети държави. Прави впечатление, че Дания, много въздържана по отношение на ново законодателство, в случая е настоявала за по-широк обхват на DSA.
7. Поради това Комитетът на постоянните представители се приканва да потвърди съгласието си и да предложи на Съвета да одобри позицията на Европейския парламент.
8. Ако Съветът одобри позицията на Европейския парламент, законодателният акт ще бъде приет. След като бъде подписан от председателите на Европейския парламент и на Съвета, законодателният акт ще бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.
Средният гражданин не знаеше нищо за Габриела Димитрова Наплатанова – Русева към момента, в който президентът я назначи за член на медийния регулатор, освен че е журналист от бТВ.
След проваления избор за генерален директор на БНТ вече имаме известна представа за нея като член на регулатор, който по закон е независим. В този много важен избор Наплатанова – Русева игра квотно, с удивителна аргументация като тази:
Нейният глас можеше да бъде решаващ, защото тя не отрича качествата на Венелин Петков, но въпреки това била длъжна да остави колегите да преценят. Дано в бъдещите си участия като член на регулатора Наплатанова – Русева промени впечатлението, което остави с това изказване.
Президентската квота запази Кошлуков, това е ефектът от гласуването – независимо от обясненията за мотивите.
Симона Велева с гласуванията си показа нечетлив почерк. Да се дадат гласове в три посоки е неясно съобщение. Други казват, че е много ясно дори.
Останалите гласове не предизвикват изненада. Пролет Велкова – за Венелин Петков, Галина Георгиева – за Кошлуков. Кошлуков е запазен, рапорт даден.
2
Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, заведе дело срещу СЕМ по повод провеждането на процедурата за избор, която завърши без избор.
Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, впоследствие промени мнението си – и до момента нова процедура не е обявена.
Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова. Регулаторът не е в състояние да подреди алгоритъм за излизане от тази евентуална ситуация, поради което се предпазва да влезе в нея.
Накратко, между двете проблематични ситуации – безкраен мандат на Кошлуков (тоест никакъв мандат) и евентуални правни сложности, свързани с обжалването – СЕМ дава предимство на безкрайния мандат.
Кошлуков е запазен.
3
Да не си помисли някой, че идеята е Кошлуков да е начело на БНТ до идващите избори. Нищо подобно. Изборите дойдоха, а на мандата не му се вижда краят. Но идват още избори.
Дневник следи делото, водено от Ирина Величкова. Първоначално Сашо Йовков, също кандидат, “е пожелал да участва лично в делото, но за днешното заседание се е разболял”. Заседанието е отложено.
На новата дата делото отново е отложено, този път защото Сашо Йовков иска съдът да задължи СЕМ да представи аудиозаписите от изслушванията на кандидатите на 27 и 28 юни и от заключителното си заседание на 29 юни, на което не се стигна до избор на нов генерален директор. Съдът е приел искането и е наредил СЕМ да предаде записите и като свидетел да се разпита стенографката от последното заседание. Следващото заседание на делото е насрочено за началото на ноември.
И да, Кошлуков като генерален директор на БНТ е запазен.
За втори път журналистът и водещ в бТВ Мария Цънцарова е била викана на разпит в МВР с цел да разкрие източниците си за репортажа за ваксинираните срещу Covid-19 вече бивши народни представители от партия “Възраждане”, съобщава Медиапул.
Прокуратурата се е включила в натиска към Мария Цънцарова да издаде източниците си на информация, която разкри разминаването между думи и дела на популярния сред антиваксърите политик Костадин Костадинов, съобщават и други медии.
Би трябвало тази страница вече да е затворена, има ясни стандарти на Европейския съд за правата на човека, достатъчно много ги обсъждахме покрай безславния опит на Мавродиев да притиска медиите и да ги санкционира, ако не разкриват източниците си.
не съществуват други начини за получаване на информацията;
се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.
В този случай четвъртото условие не е изпълнено. Тук относими са стандартите по решението на ЕСПЧ (Голям състав) от делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.
