Category Archives: общество

COVID-19 и социалните мрежи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Социалните мрежи достигат до милиарди потребители. Широко се обсъжда отговорността на мрежите за големите политически решения като парламентарни избори и референдуми.

Но на още по-голямо основание социалните мрежи имат огромно значение в условия на пандемия.

Забелязват се усилия на Facebook –

CNN Global Town Hall – Coronavirus: Fact and Fears with Facebook and Instagram

На 13 март се появи и  съобщение  на компанията за предприети стъпки:

“В отговор на епидемията   Facebook подкрепя работата на световната обществена здравна общност за осигуряване на безопасност и информиране на хората. Предприехме   стъпки, включително:

  • Ограничаване на дезинформация и вредно съдържание за COVID-19
  • Свързване на хората за точна информация и полезни ресурси с източници като Световната здравна организация (СЗО) и местните здравни министерства
  • Забраняване на реклами, предназначени да създадат паника или да предполагат, че определени продукти гарантират излекуване или пречат на хората да се заразят с коронавируса
  • Временно забраняване на реклами за медицински маски за лице
  • Даване на СЗО толкова безплатни реклами, колкото им е необходимо за реакция на епидемията, заедно с друга   поддръжка.”

По много сериозния въпрос за дезинформацията във FB компанията твърди следното:

Глобалната ни мрежа от фактчекъри продължава работата си, преглеждайки съдържанието и борейки се с  неверни твърдения, които се разпространяват във връзка с коронавируса. Когато  информацията се оцени като невярна, ограничаваме разпространението й във Facebook и Instagram и показваме на хората точна информация. Изпращаме също известия до хора, които вече са споделили или се опитват да споделят това съдържание, за да ги предупредим, че това съдържание е проверено и доказано е недостоверно.

В сътрудничество с водещи световни здравни организации и местни здравни власти ще премахваме съдържание с фалшиви твърдения или теории на конспирацията, които могат да причинят вреда на хората, които им вярват. Правим това като разширение на съществуващите ни правила за премахване на съдържание, което може да причини физическа вреда. Ние се фокусираме върху твърденията, които са предназначени да възпрепятстват лечението или да предприемат подходящи предпазни мерки. Това включва твърдения, свързани с фалшиви лекарства или методи за превенция – като пиенето на белина лекува коронавируса – или твърдения, които създават объркване относно наличните здравни ресурси. Също така ще блокираме или ограничаваме хаштаговете, използвани за разпространяване на дезинформация в Instagram, и провеждаме проактивни проверки, за да открием и премахнем колкото се може повече от това съдържание.

Свидетели сме и на инициативи като тази – ако сте в изолация:

 

COVID-19 и отговорната журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

България е в специфични условия  и извънредно положение –

Особена отговорност се възлага на журналистиката. Вече има достатъчно лоши примери, но се появиха и правила за отговорно отразяване на сигуацията.

First Draft  с ресурси и правила за  журналисти,  отразяващи пандемията

  • Събиране на новини и проверка за достоверност
    Етика и отговорност
    База данни относно грешки и дезинформация
    Източници на данни
    Често задавани въпроси

COVID-TIPS-1-1-1
 .

 

 

 

За пандемията и правата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Властите в Южна Корея тестват  стотици хиляди хора за инфекция и проследяват потенциални носители, използвайки мобилен телефон и сателитна технология.
Из коментарите:
Ако съществува възможност за проследяване на социални контакти, за да се ограничи заразата, мога да ви гарантирам, че ще бъде използвана същата възможност за проследяване на разпространението на несъгласие.
Не изключвам да е обратното. Да се проследява заразата по модела на проследяването на несъгласие. И не говоря за Южна Корея, а по принцип.

Стриймингът като медийна услуга

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дефинирането на понятието медийна услуга  се усложнява.

Медийната директива в ЕС се занимава само с аудиовизуални медийни услуги и доскоро бяха две категории (два стълба) – класическите програми (линейни услуги) и видео по заявка (като представител на нелинейните услуги).  С третата ревизия на директивата обхватът на услугите се разшири.  В допълнение националните закони се занимават още и с радио и аудиоуслуги.

Какво да правим със стрийминга, подлежи ли на регулиране? Има информационен повод от Германия да се постави този въпрос, но преди това:

I. България

У нас въпросът възникна за регулатора по повод стриймовете, достъпни от сайта на БНР преди време. Да припомня ли какво се случи:  СЕМ взе  решение с четири точки:

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

 

Дали СЕМ е проследил изпълнението на тези указания – остава неясно.

Но в регистъра на нелинейните услуги присъства и  стрийминг – освен VOD и PPV.

Публичен_регистър_-_2020-03-13_18.24.16

II. Германия

Сега информационният повод – едно съдебно решение от Германия, BILD v MAВВ

BILD.de  e сайт, даващ достъп до електронна версия на  BILD, немски вестник, публикуван от издателство Axel Springer. Но на сайта са достъпни и предавания на живо (които се стриймват):  политическо токшоу,  спортно предаване „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“   и „Bild-Live“ за актуални политически събития.

Регулаторът за Берлин-Бранденбург (Mabb) смята, че стриймингът в конкретния случай е медийна услуга, която подлежи на регулиране. Забранява го и изисква за BILD.de да кандидатства пред регулатора по предвидения в местния закон режим (източникът казва – за лицензия). 

BILD.de обжалва решението на МАВВ пред Административния съд в Берлин.  Съдът приема, че няма практика – но   BILD.de губи аудиторията си поради забраната  – и се произнася в тяхна полза.

MАВВ обжалва пред Висшия административен съд в Берлин-Бранденбург. Въпросът е  дали прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга по смисъла на директивата.

Раздел 2, параграф 1 от RStV  дефинира линейна аудиовизуална медийна услуга по програмна схема (в определен час).  Съдът е приложил дефиницията към поточните предавания на BILD.de, установявайки, че те се появяват в опредлен час. „Die richtigen Fragen“ и „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“  се появяват седмично в определен час. „Bild-Live“ се излъчва ежедневно и се основава на текущи събития и следователно следва редакционна концепция за създаване на ежедневен формат за новини. В допълнение Съдът подчертава, че потребителите получават съобщения за предаванията чрез push съобщения за излъчване в определен час.

Получателят не оказва никакво влияние върху началото на програмата и няма възможност за избор на време. Фактът, че предаванията са достъпни при поискване след това, не променя общата категоризация, че те са „проектирани за едновременно приемане“, а не по индивидуална схема.   Едновременното приемане се установява и с оглед  функцията за коментари, която позволява директна комуникация с получателя по време на поточните предавания на живо.

Следователно стриймовете отговарят на дефиницията  в раздел 2, параграф 1 от RStV и са сравними с класическите телевизионни програми (линейни аудиовизуални медийни услуги) по отношение на структурата, професионализма и начина на отчитане. Съдът постанови, че прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга  и BILD.de е длъжен да кандидатства за лицензия.

Решението се оценява като прецедент в Германия –  поточни услуги (стриймове) да се лицензират като линейни услуги.

Впрочем през 2015 г. аз също съм смятала,  че става дума за пет музикални програми на БНР, върху които неправомерно има търговска марка на частно дружество.

Бъдещето на бТВ, Марко Рубио и 5G

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сенатор Марко Рубио (R-Fla)  иска правителствен преглед на предстоящата продажба на СМЕ  – от AT&T  на PPF  – в писмо от 26 февруари 2020, адресирано до министъра на финансите   и генералния прокурор.

Писмото  демонстрира нарастваща загриженост заради свързани с Китай сливания и придобивания, включващи американски активи. Рубио настоява за преразглеждане от комисията по чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS) на предстоящата продажба на AT&T на нейния дял от 1,1 милиарда долара в  CME Group  на чешката компания PPF Group.  Продажбата е обявена през октомври 2019 г. и очаква решение на ЕК.

Медиите съобщават още, че президентът на Чешката република Милош Земан е известен като много дружелюбен към Пекин,   настояващ Чехия да приеме Huawei за свой 5G доставчик.  Според  Рубио продажбата ще повлияе на националната сигурност на САЩ, тъй като приоритетите на Вашингтон включват  запазване  на  свободна и открита медийна среда по  света, както и да попречат на Комунистическата партия на Китай да подрива свободните медии в усилията си да подкопае демократичните стандарти в световен мащаб.

Ако PPF купи CME,  ще поеме контрола върху популярни  телевизионни канали в няколко централноевропейски страни –  Чехия, Румъния, България, Словакия и Словения. Каналите, включително лидерите на рейтинговия пазар ProTV в Румъния и bTV в България, достигат аудитория от 97 милиона души, според писмото на Рубио.

Рубио изнася факта, че дъщерното дружество на PPF Home Credit  е наело фирма за връзки с обществеността за  манипулиране на чешкото обществено мнение спрямо Китай чрез  „шпиониране на чешки политици, притискане на медиите да оттеглят новинарски статии, критични за Китай, и създаване на нов мозъчен тръст – Sinoskop – с предубедени анализатори, които да  влияят върху обществените дебати“.

В  Европейския парламент е постъпил въпрос от чешки депутат до чешката комисарка Йоурова, в чийто ресор е тъкмо плурализмът на медиите.  Как ще приложите  Merger Regulation, пита депутатът, за да предотвратите негативния ефект на сделката. Добър въпрос. Чакаме отговора на Йоурова и решението на ЕК.

Келнер вече идва у нас  за Нова телевизия, но чрез КЗК точно преди година държавата предпочете Домусчиев. За тази година Нова телевизия се превърна в каквото Домусчиев е обещал да я превърне,  но затова пък КЗК разреши и концентрация Нова телевизия/Нетинфо.

Междувременно имаме PPF/ Telenor.

Сега Келнер е дошъл и за бТВ. Не е докрай ясно как ще се развие процедурата, да видим първо решението на ЕК.

Ако изборът е  дали да бъде Китай зад планове за 5G, риск за националната сигурност, манипулиране на обществеността, износ на идеология от Китай за Европа и пр. –  или Делян Пеевски и пр. зад местен прилежащ бизнес  –  ще се продава  телевизор.

Барба Ганьос и журналистическото изключение (чл.85 GDPR)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Aleko

Интересен казус за правото се е получил с публикуването на класическото произведение Бай Ганьо  на гръцки език, Барба Ганьос. От есента на 2019 книгата е в продажба в Гърция. А на корицата е Бойко Борисов като Бай Ганьо.

Както сега обяснява преводачът Костас Барбутис, става дума за грешка в лицето –

  • снимката на корицата е трябвало да бъде на починалия (през декември 2012) голям български артист Георги Калоянчев в ролята на Бай Ганьо, а не на министър-председателя Бойко Борисов – и именно такова е позоваването вътре в изданието;
  • колажът е на Иво Ангелов (от 2013) и е достъпен онлайн.

Въпросите, свързани с тази корица,  са интересни и могат да илюстрират с какво се сблъскват издателите.

Авторско право

Не става ясно от обяснението на Барбутис искано ли е разрешение за използване на произведението от автора Иво Ангелов. Барбутис казва в писмото си до Дневник “Грешката е изцяло моя и се дължи на непознаване на самия колаж и историята му, това е  снимка, взета от Google и избрана лично от мен”. Снимка не може да се вземе от Гугъл и да се използва на корица на книга без разрешението на автора, освен ако не е със свободен лиценз, в който случай името на автора отново трябва да бъде посочено по подходящ начин.  А може би авторът не би бил недоволен да види колажа си на корица, не знаем това.

Лични данни

Използват се снимки – автентичното намерение е за използване на снимка на Георги Калоянчев (починало лице) и – в резултат на грешката – използвана е снимка (в колаж) на Бойко Борисов.

Според  практиката на КЗЛД използването на снимки е обработване на лични данни. Разпространението на снимка в печатно издание е обработване на лични данни.

Общият регламент за защита на данните (Регламент (ЕС) 2016/679) засяга поне два аспекта на казуса:

  • първо, има разлика между достъп и използване на лични данни на граждани и на починали лица. ЗЗЛД, който въвежда регламента,  не се прилага за обработването на лични данни на починали лица, освен в случаите по чл. 25е. (чл.1 (6)ЗЗЛД)

Чл. 25е. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това. В тези случаи администраторът или обработващият лични данни предприема подходящи мерки за недопускане на неблагоприятно засягане на правата и свободите на други лица или на обществен интерес.
(2) Администраторът осигурява при поискване достъп до лични данни на починало лице, включително предоставя копие от тях, на наследниците му или на други лица с правен интерес.

  • второ, релевантно за случая е т.нар. журналистическо изключение  (чл.85 GDPR – чл.25з ЗЗЛД)

По българското право журналистическото изключение е въведено в чл.25з ЗЗЛД:

Чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1:
1. не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в;
2. администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 21 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(5) При обработването на лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално произведение чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място не се прилагат чл. 6, чл. 12 – 21, чл. 30 и 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

По гръцкото право уредбата е подобна –  обработката на лични данни за академична, художествена или литературна изява и журналистически цели е разрешена,  когато субектът на данните е дал съгласието си или сам ги е разгласил и  когато обработката е необходима, за да се гарантира свободата на изразяване и информация.  Глави II-V, VII и IX, с изключение на чл. 5, 28-29 и 32 GDPR, не се прилагат, когато личните данни се обработват за горепосочените цели.

 

Добро име

В конкретния случай не става дума за  намерение да се засегне доброто име на другиго, а за грешка. Книгата вече е изтеглена от мрежата, не искам никого да осмивам, казва преводачът. Иначе такъв риск принципно съществува, с колажи и пародии може да бъде засегнато доброто име. Все пак се взема предвид, че  всеки има право на лично мнение и лична оценка, включително на критично отношение  – особено по отношение на публичните фигури, които са с нисък праг на защита.

Министър-председателят е приел извинението.

Етично поведение на българските магистрати: решение на ВАС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Из Решение на ВАС №17627 от 20 декември 2019 г.

“Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал.1 от ЗСВ с решение на ПК на ВСС по Протокол № 21 / 18.07.2018 г. по предложение на органа по чл. 312, ал.1, т.3 от ЗСВ/ ИВСС/ за налагане на дисциплинарно наказание, като е определен чрез жребий дисциплинарен състав. С Решение № ВСС 2785 /27.02.2019 г. по дисциплинарно дело № 24 / 2018 г. дисциплинарният състав на ВСС е предложил на ВСС да наложи на прокурор П. Смолички от Софийска районна прокуратура дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ за допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал.3, т.3 от ЗСВ. […]

В Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/се посочва, че той е приложим към всички съдии, прокурори и следователи, т.е.независимо от мястото им в йерархията, локалния признак и делата/ преписките/, които са предмет на тяхната юридическа дейност. Сред основните принципи, залегнали в Кодекса, освен независимост, безпристрастност, справедливост, прозрачност, са и принципите на вежливост и толерантност, на почтеност и благоприличие. Тези изисквания към магистратите се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. Принципът на почтеност и благоприличие, обективиран в Кодекса, определя правила за поведение, които имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Приетият с решение на ВСС Кодекс формулира действащите морални норми в обществото относно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими.
Отнесени към поведението на наказания магистрат, принципите в КЕПБМ безспорно са сериозно нарушени. Словесните излияния на П. Смолички, изразяващи грубо и неприязнено отношение , вулгарните изрази и обиди към други магистрати, изразени на публично място, станали достояние на достатъчно хора и останали в съдебния протокол по делото, не могат да бъдат възприети като моментна грешка или изолиран случай, защото показват недопустимо поведение, непровокирано от никого и позиция на магистрат, нетърпящ възражение и несъобразяващ се с процесуалната етика и правила / „Казах да не се приема експертизата! Целият народ е за лудницата“/, което, взето в съвкупност, представлява деяние с форма на вината- пряк умисъл.

Неговото поведение предпоставя негативна оценка по отношение на съдебната власт, чийто представител е и самият той; действията му компрометират честта и достойнството на прокурора, разбирани и в професионален, и в обществен план, поради което накърняват престижа на съдебната власт и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ.
Административното нарушение по чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ е резултатно. За да бъде осъществен неговият фактически състав е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт, т.е. да е настъпил този противоправен резултат, и конкретното действие или бездействие, включително нарушаването на КЕПБМ, да бъде извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора.
Тези предпоставки са налице.[…]

Настоящият състав намира допуснатото дисциплинарно нарушение за тежко по своя характер, защото засяга основни ценности- достойнството и престижа на съда и неговите представители, и защото е извършено в съдебна зала, пред герба на РБългария и в присъствието на граждани- страни и участници в процеса. Моралното и нравствено поведение на един магистрат, придружено с необходимата етика и стремеж към професионално отношение в работата, трябва да го съпътстват през цялата му кариера.

Те не могат да бъдат инцидентно „изключвани“ /каквато теза се домогва да докаже жалбоподателя/ , тъй като това би се изтълкувало като допустимо поведение, при определени обстоятелства, за останалите членове на това съсловие и несъмнено би предизвикало в обществото чувството за безпринципност, безнаказаност и липса на справедливост, последната категория от които е и основна ценност в юриспруденцията.
В този смисъл, следва да се отбележи, че е спазен принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушението, без данни, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка, в нарушение на целта на закона.”

Съд на ЕС: авторско право и мода

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на миналата година Съдът на ЕС е публикувал решение по делото  C‑683/17 Cofemel — Sociedade de Vestuário SA срещу G-Star Raw CV относно закрилата на произведенията на приложното изкуство, в частност на дизайнерски произведения.

Cofemel и G‑Star са две дружества, извършващи дейност в сектора на проектирането, производството и търговията с облекла. Ищецът  G‑Star иска закрила за:

  • „моделите […] суитшърти и тениски […], [включващи] различни елементи в изработката си, по-специално щампованото изображение на предницата на суитшърта, комбинация от цветове, местоположение на поставянето на джоб на корема и наставките на джоба […]“ и
  • „[м]одел[а] [дънкови панталони,] [характеризиращ се с] начина, по който всяка от частите на различните три модела е скроена и монтирана. Използвайки части с различна дължина и форми, се създава крачол с […] 3-измерен ефект (3D), подгънат отвътре и назад и обхващащ крака на потребителя (ефект отвертка). Други елементи, които допринасят за „ефекта отвертка“, са стреличките („darts“), включени в модела на коляното по една за всеки крачол“.

Cofemel изтъква в защита по-специално че посочените модели облекла не могат да се квалифицират като „произведения“, ползващи се с авторскоправна закрила.

Преюдициалните въпроси

  • Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО , направено от СЕС, национално законодателство  да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, които, надхвърляйки полезната цел, за която служат, пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, като оригиналността е основният критерий за предоставяне на закрила на авторските права?
  • Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО, направено от СЕС, национално законодателство да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, ако в светлината на особено взискателна преценка относно художествения им характер и предвид преобладаващите тенденции в културните и институционални среди заслужават да бъдат квалифицирани като „художествено творение“ или „произведение на изкуството“?

 

Генералният адвокат:

Правната закрила на произведенията на приложното изкуство на практика съществува оттогава, откогато съществува и закрилата на интелектуалната собственост като цяло. Тя обаче все още трудно намира мястото си в системата на правото върху интелектуалната собственост. Последната обхваща три основни области: закрилата на изобретенията с патентното право, закрилата на интелектуалните творения с авторското право и закрилата на репутацията с правото върху търговските марки. Предвид декоративния си и същевременно утилитарен характер и своето толкова художествено, колкото и промишлено предназначение обектите на приложното изкуство подлежат на тези три форми на закрила, без обаче да отговарят напълно на целите и механизмите на нито една от тях. Макар да са разработени режими на закрила sui generis, по-специално в Европа, тази закрила така и не успява да си извоюва изключителен статус: тя винаги може да се кумулира с други видове закрила.

Закрилата на промишлените дизайни с авторското право създава по-специално два вида опасности: инфлацията на закрилата на авторското право и пречката пред свободната стопанска конкуренция. По тази причина в много правни системи са разработени механизми, предназначени да запазят закрилата на авторското право само за промишлените дизайни с висока художествена стойност.

Струва ми се обаче, че   характеристики, като „специфична композиция, основана на форми, цветове, думи и цифри“, „комбинация от цветове“, „разположението на джобовете на корема“ или още „кройка[…] чрез монтаж на трите част[и]“, в чието възпроизвеждане е обвинен Cofemel, следва да се анализират като идеи, които могат да бъдат изразявани по различни начини, и дори като функционални решения, и не следва да бъдат обхванати от закрилата на авторското право.

Според Генералния адвокат правото на ЕС не допуска промишлените дизайни да се ползват със закрила на авторското право само при условие че са с подчертан художествен характер, надхвърлящ онзи, който обикновено се изисква за други категории произведения.

Съдът:

Законодателят на Съюза е избрал система, съгласно която закрилата, предоставена на промишлените дизайни, и закрилата, осигурявана от авторското право, не се изключват взаимно. Трябва да се провери дали модели могат да се квалифицират като произведения.

Закрилата на промишлените дизайни, от една страна, и закрилата, осигурявана от авторското право, от друга страна, преследват коренно различни цели и се уреждат от отделни режими. Всъщност закрилата на промишлените дизайни цели защитата на обекти, които, макар да са нови и индивидуализирани, имат утилитарен характер и са предвидени за масово производство. Освен това тази закрила е предназначена да се прилага за ограничен, но достатъчен срок, за да даде възможност да се постигне възвръщаемост на инвестициите, необходими за създаването и производството на тези обекти, без обаче да възпрепятства прекомерно конкуренцията. От своя страна закрилата във връзка с авторското право, чиято продължителност е значително по-голяма, се прилага само за обектите, които заслужават да бъдат квалифицирани като произведения. 50

Но обстоятелството, че модели като разглежданите в главното производство модели облекла пораждат, надхвърляйки полезната цел, за която служат, собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, не може да обоснове квалифицирането на такива модели като  произведения  по смисъла на Директива 2001/29. 55

Следователно Директива 2001/29  не допуска дадено национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели като разглежданите в главното производство модели облекла, тъй като, надхвърляйки полезната цел, за която служат, те пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка.

 

Freedom House 2020: годишен доклад за състоянието на политическите права и гражданските свободи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е годишният доклад на Freedom House 

Според доклада от  оценените държави 83 са свободни, 63 частично свободни и 49 са несвободни.  България  е в дъното на свободните държави –  запазва 80 място.

За повече подробности ще почакаме още известно време,  дотогава може да се види предишният доклад.

Bulgaria_Freedom_House_-_2020-03-07_12.13.07

Поредно съдебно решение срещу Блиц

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

На 28 януари 2020 г. състав на СГС се е произнесъл с решение по делото между Емил Джасим и Блиц.

Издателите искат отмяна на решението на СРС от 2019 г., спечелено от Джасим, по повод статия в сайта blitz.bg. със заглавие „Изродът, който се изгаври със светинята Васил Левски, е напът да се измъкне!“, съдържащо обида и в текста, на която е посочена невярна и оклеветяваща информация, както следва: „В четвъртък, часове преди националния празник на България Трети март, БЛИЦ излезе с шокиращото разкритие за антибългарската пропаганда на Е.Д.. Последователят на сектата „Дай, България“ си позволи да нарече лайно светинята Васил Левски“. Текстът е публикуван в интернет страница с домейн, собственост на „И.а.Б.“ ЕООД и с посочен автор – И.К..

В жалбата се твърди, че съдът не бил взел предвид, че заглавието, в което се съдържа думата „изрод“ е парафраза на известния призив на П.Х.: „О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин“. Този призив бил именно срещу хора с поведението на ищеца и парафразата била използвана от автора на статията, за да демонстрира несъответствието на поведението на Д. с общоприетото отношение към националните исторически личности. Поддържа се, че било недопустимо Васил Левски да бъде принизяван до комиксов герой. Счита се, че обществената реакция от началото на 2018 г. срещу изказванията на ищеца пред различни форуми, било доказателство за правотата на статията.  Постъпила е и насрещна въззивна жалба на Джасим,

Съдът:

“Повод за публикувания материал е изказване на ищеца, направено на конференция през 2014 г. на тема „Абсурдите във възприемането на българската история – митове и употреби“, в което ищецът застъпва тезата за четири мита, между които и този, озаглавен „Левски-супергерой“.[…]

С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на РБ се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права-в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на РБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на печата и другите средства за масова информация не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на РБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени права /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

Според въззивният съд заглавието на процесната статия съдържа обида, тъй като ищецът е наречен „изродът“, като този израз обективно съставлява обида, а не се касае за негативна оценка на личността и поведението му във връзка с обществената му дейност. С този израз, който е пряко насочен към ищеца, се цели да се уязви неговото достойнство и чест, тъй като в българският език за „изрод“ се приема човешко същество със силно загрозяващ вид или човек с извратен морал и поведение.

По своята правна природа клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо обстоятелство. Съдът намира, че действително по адрес на ищеца е отправено клеветническо твърдение в процесната публикация. Казаното от ищеца не е представлява изразено от него мнение или твърдение по отношение на Васил Левски, а пресъздава разговор между малки деца на негови познати, чийто изказвания винаги се характеризират с първичност, без те самите да ги подлагат на критична самооценка преди да ги изрекат. Целта е била да се доведе до знанието на аудиторията полемика между две деца относно това кой може да бъде сметнат за будител. Ищецът изобщо не е изразил собствено мнение във връзка с твърдението на едно от децата, нито е изразил каквито и да е квалификации към личността на Васил Левски. Авторът на статията обаче по недопустим начин е изопачил фактите, като е направил невярно и клеветническо твърдение, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.Именно поради факта, че в тази си част статията се явява клеветническа, последната не попада под закрилата на чл.10 ЕКПЧ. В случая следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца, доколкото публикуването на невярно и клеветническо твърдение е нарушение на правото му по чл.8 от ЕКПЧ.

За това виновно противоправно поведение на автора на статията, последният отговаря на основание чл.45 ЗЗД, а издателят, като възложител на работата – на основание чл.49 ЗЗД, поради което последните следва при условията на солидарност да обезщетят ищеца за причинените му неимуществени вреди.”

Клеветническата кампания:

СГС  коригира обезщетението, присъдено от Районния съд, като описва една обхватна клеветническа кампания, срещу която Джасим успешно води дела:

“Процесната статия е от 05.03.2017 г., т.е. след като вече са излезли други публикации с идентични клеветнически твърдения в различни ел. медии, вкл. и тази. В тези предходни публикации не се съдържат обидни изрази по отношение на ищеца, а единствено неверни и клеветнически твърдения, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.

На настоящия въззивен състав са служебно известни влезли в сила решения по искови молби на ищеца срещу други ел.медии за вреди от публикации, съдържащи идентично клеветническо твърдение, а именно за публикация в ел. издание на „Пик Нюз“ ЕООД  и за статия, съдържаща клеветнически твърдения, публикувана в ел. издание на в.“Труд“. Към настоящия момент в СГС е висящо и въззивно гражданско дело за публикуване  в интернет сайта blitz.bg. на статия, в която се съдържат неверни и манипулативни твърдения.”

Пълният текст на решението

На 12 февруари 2019 г.  състав на Софийския градски съд се е произнесъл с решение по делото на Емил Джасим срещу ПИК Нюз на Недялко Недялков. ПИК Нюз е осъден  –

Пълният текст на решението om 2019