Category Archives: общество

Ofcom: Местните медии в Обединеното кралство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британският регулатор публикува пореден доклад за състоянието на местните медии.

Предизвикателства при предоставянето на надеждни и точни местни новини в Обединеното кралство според регулатора включват: аудитории, мигриращи от печатни и телевизионни източници на новини до онлайн източници; намаляващи приходи от реклама; разширяването в ролята на онлайн посредниците във веригата на стойността на новините; ожесточена конкуренция онлайн за вниманието на публиката, която до голяма степен не желае да плаща за новини; нарастване на броя на хората, които активно избягват новините.

Консолидацията и съкращенията в отговор на тези предизвикателства се отразяват върху предлагането на местни новини в телевизия, радио и печат.

Регулаторът изразява виждане, че в перспектива увеличаването на онлайн местните новини на БиБиСи е част от факторите, създаващи затруднения на местните медии и в някои райони БиБиСи може да измества търговските медии. Но засега връзката между увеличения интерес към БиБиСи и намаляващия интерес към местните медии не е доказана като причинно-следствена.

Състояние на цифровото десетилетие за 2024 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува съобщение COM(2024) 260 final, което съдържа доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2024 г. В него се разглежда развитието на цифровата политика след доклада за 2023 г. и се представя напредъкът на ЕС в постигането на договорените цели и задачи за успешна цифрова трансформация за хората, предприятията и околната среда, както е посочено в Решението за създаване на политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.

Докладът включва в приложение оценка на националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие. Въз основа на това в него се очертава индивидуалният принос на държавите от ЕС за колективното постигане на целите и задачите на цифровото десетилетие.

Bulgaria 2024 Digital Decade Country Report

Невидимата ръка на медийната цензура на Балканите: доклад 2024 на BFMI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

The Balkan Free Media Initiative (BFMI) e неправителствена организация, базирана в Брюксел. Създадена е през 2021 г. от Антоанета Николова. В борда на организацията е посочена Меглена Кунева.

В края на 2024 г. е публикуван доклад на BFMI The Invisible Hand of Media Censorship in the Balkans, в който има и кратка оценка ( с.12-15) на състоянието на медиите и медийната свобода в България.

Докладът следва друг подобен доклад от октомври 2021 г.

ЕСПЧ: Подслушване на журналисти в Унгария

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Близо девет години след събитията на 28 ноември 2024 стана известно решението на ЕСПЧ по делото Klaudia Csikós v. Hungary.

Жалбоподателката е журналистка, работи във всекидневника Blikk. Телефонът й е бил подслушван от разследващите органи с цел идентифициране на журналистическите ѝ източници, макар формално да е подлушван телефона на друго лице, срещу което се води наказателно преследване. Източниците й са разкрити, а на нея е отказан достъп до информация за събраните данни и законосъобразността на събирането с мотива за класифицирана информация.

Жалбата до ЕСПЧ е на основание членове 8, 10 и 13 от Конвенцията за подслушването на телефонните разговори и за липса на ефективна защита.

Решението

49. Съдът припомня, че i) телефонните разговори попадат в обхвата на понятията “личен живот” и “кореспонденция” по смисъла на член 8, ii) тяхното наблюдение представлява намеса в упражняването на правата по член 8 и iii) такава намеса е оправдана от условията на член 8, параграф 2 само ако е “в съответствие със закона”,  преследва една или повече от законните цели, посочени в параграф 2, и е “необходимо в едно демократично общество”, за да постигне целта на уредбата.

51. В практиката си относно прихващането на съобщения при наказателни разследвания Съдът е разработил следните минимални изисквания, които следва да бъдат определени в закона, за да се избегнат злоупотреби с власт: i) естеството на престъпленията, които могат да доведат до издаване на заповед за прихващане; (ii) определение на категориите лица, на които комуникациите могат да бъдат прихванати; iii) ограничение на продължителността на прихващането; iv) процедурата, която трябва да се следва за разглеждане, използване и съхраняване на получените данни; v) предпазните мерки, които трябва да се вземат при съобщаването на данните на други страни; и (vi) обстоятелствата, при които прихванатите данни могат или трябва да бъдат изтрити или унищожени

53. Всяка намеса в правото на защита на журналистическите източници трябва да бъде съпътствана от правни процесуални гаранции, съизмерими със значението на разглеждания принцип. На първо място сред тези гаранции е гаранцията за преценка от съдия или друг независим и безпристрастен орган, който има правомощия да определи дали съществува изискване от обществен интерес, надделяващо над принципа на защита на журналистическите източници, преди достъпа до такъв материал, за да предотврати ненужен достъп до информация, която може да разкрие самоличността на източниците.

Съдът не счита, че са били налице подходящи процесуални гаранции, за да може жалбоподателката да оспори твърдяното използване на тайно наблюдение срещу нея.

Нарушение на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ.

AFP Провери: за собствеността на Нова и бТВ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

AFP Fact Check е отдел в рамките на Agence France-Presse (AFP). През 2017 г. AFP създава специален екип за проверка на факти и разследвания в цифрова среда, работи се на 26 езика, един от тях е български език. Проверката на факти е по утвърдени международни стандарти.

Резултатите от собствени проверки, както и от работата на други екипи, когато представлява интерес за българската общественост, са на сайта AFP Провери.

Една публикация на български език от Росен Босев относно собствеността на Нова телевизия и бТВ. Проверява се твърдението, че двете телевизии имат един и същ собственик.

Братя Халваджиян срещу Бареков и Евроком: решение на СГС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Софийския градски съд от 11 ноември 2024 г. по дело, водено от братя Магърдич и Джуди Халваджиян срещу Николай Бареков и Евроком.

Първоинстанционният съд е приел, че в предаване по Евроком и във фейсбук Николай Бареков не е разпространил клеветнически твърдения за продуцентите, а оценки за тях. Въззивният съд приема, че “изводът на първоинстанционния съд, че част от процесните изявления представляват коментар и негативни оценки за предаването и за други предавания, продуцирани от ищците, за личността на самите ищци, които не подлежат на проверка за вярност, нито съдържат обиди”, е неправилен. Според СГС “въпросните твърдения по отношение на създателите на телевизионни продукции, когато са неверни, се явяват и позорящи предвид професионалната дейност на ищците като продуценти на телевизионни предавания, които следва да спазват посочените принципи. В изявленията на ответника Бареков се прави внушение, че дейността на ищците като продуценти на телевизионни предавания се определя от определени политически партии и техните лидери, че ищците имат финансова зависимост от политически партии и изпълняват политически поръчки при осъществяване на дейността си, както и че разпространяват фалшиви новини. […] Разпространяване на това твърдение чрез предаване на живо към неограничен кръг от лица обективно способства за уронване на авторитета им в обществен и професионален аспект.”

Също така СГС се произнася по отговорността на медията, като осъжда Евроком да заплати солидарно част от общо определеното обезщетение “в качеството си на доставчик на медийна услуга, в ефира на която са направени част от изявленията на първия ответник, довели до подлежащи на обезщетяване вреди на ищците.” Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете спрямо ТВ Евроком.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Пълен текст на решението на СГС по делото Халваджиян срещу Бареков и Евроком 

Де факто пише и за друго спечелено дело – срещу Пик Нюз и Недялко Недялков като автор на статии в Пик и Ретро.

Прилагане на DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изготвен е и в края на 2023 г. беше публикуван за обществено обсъждане (15 декември 2023- 15 януари 2024) проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС), който има за цел да осигури прилагането на изискванията на Регламент 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.).

Няма данни на сайта на Народното събрание за движение на законопроекта.

Достъп до трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 ноември 2022 стана известно решението на Съда на ЕС по С-350/21:

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

–        национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,

–        национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел;

–    национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.

Впрочем в това решение Съдът напомня, че не за пръв път се произнася по темата:

42 На първо място, безспорно е, че още преди отправянето на настоящото преюдициално запитване Съдът вече е постановил, по-специално в решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др. (C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 141 и 168), че правото на Съюза, и по-специално член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) не допуска законодателни мерки, които предвиждат превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение.

43 След подробен преглед на различните разглеждани законни интереси и права тази съдебна практика е потвърдена с решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258). По-специално в точки 68—101 от посоченото решение Съдът разглежда и отхвърля довода, че само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение би позволило ефективна борба с тежката престъпност.

44 Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от доводите, изтъкнати в настоящото производство пред Съда, че от една страна, по силата на Регламент 2016/679 общото запазване било допустимо и разрешено в няколко сектора, като например наблюдението с камери, и от друга страна, възможността за целево запазване, каквото се препоръчва в практиката на Съда, налагала да е възможно да се извърши подбор сред потенциалните престъпници или сред потенциалните жертви, с което да се засегне презумпцията за невиновност, а по отношение на потенциалните жертви — принципа на равно третиране.

45 Всъщност фактът, че запазването на лични данни чрез видеонаблюдение може да бъде в съответствие с правото на Съюза, не влияе върху констатацията, че общото и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение не е в съответствие с това право, като се имат предвид различията в естеството и обхвата на тези две форми на наблюдение.

46 Освен това следва да се припомни, че в точки 78 и 101 от решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258), Съдът е подчертал, че за да бъде в съответствие с правото на Съюза, целевото запазване в зависимост от категориите лица трябва да се основава на „обективни и недискриминационни критерии“, така че по естеството си то не може да има дискриминационен характер по отношение на лицата, до които се отнася. Освен това целенасоченото запазване не може да накърни презумпцията за невиновност, като се има предвид, че то е само едно средство за разследване, с което разполагат компетентните органи, за да установят дали наказателното право е нарушено.

47 Съдът вече е постановил, че когато данни за трафик и данни за местонахождение по изключение са били предмет на общо и неизбирателно запазване за целите на опазването на националната сигурност от действителна и настояща или предвидима заплаха, националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, не биха могли да получат достъп до посочените данни в рамките на наказателно преследване, тъй като в противен случай би се лишила от всякакво полезно действие забраната за такова запазване за целите на борбата с тежката престъпност (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 100).

*

На 28 февруари 2024 г. Божидар Божанов и др. народни представители от ПП-ДБ внасят законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС, с които според мотивите се цели баланс между защитата на лицата от незаконно следене и профилиране и възможността за предотвратяване и разкриване на престъпления.

На сайта на НС няма данни за движение по този законопроект.

по темата

„Журналистика под стрес“: представяне на резултатите от проучване за свободата на словото в България през 2024 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Експлоатация, стрес, онлайн тормоз, депресия, загуба на обществен престиж, ниско заплащане – такива са наблюденията върху журналистите в поредния доклад на д-р Илия Вълков за Асоциацията на българските журналисти. Индивидуална професионална помощ за журналиста или обществена реакция, синдикална защита и мерки за защита на журналистическия труд?

Данните са събрани чрез онлайн анкета, проведена в периода 29 април – 10 юни, попълвана доброволно и анонимно от 206 представители на медиите в България. Статистическата обработка е на агенция „Алфа Рисърч“.

„Журналистика под стрес“ – годишно изследване за свободата на словото в България (2024)

Х като мегафон за целите на собственика си

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Илон Мъск е с поглед към ръководен пост в американската администрация в Министерството на правителствената ефективност (DOGE). Преди още да встъпи в очакваната позиция, Мъск е започнал кампания в притежаваната от него мрежа Х срещу определени държавни служители, посочвани от него като емблематични за раздуването на администрацията, като публикува негативни съобщения за тях, достигащи до стотици милиони потребители в X.

По-рано тази седмица, както беше съобщено за първи път от The Wall Street Journal, Мъск пише по повод експерт, занимаващ се с климатичните промени: „Аз не мисля, че американският данъкоплатец трябва да плаща за тази позиция”. Мъск публикува повторно съобщението в Х, като добавя коментара „Толкова много фалшиви работни места!“ в публикация с повече от 33 милиона гледания. Както отбелязва WSJ, следва поток от мемета и тормоз. Евърет Кели, президент на Американската федерация на държавните служители, казва пред WSJ, че постовете „целят да всеят терор и страх сред федералните служители“.

Мъск е прилагал подобна тактика в миналото, включително като е твърдял, че определени бизнесмени от конкуренцията или държавни служители са съчувствали на педофилията – разбира се, под прикритието на „свободата на словото“, се казва в The Verge. Последвалият тормоз, разбира се, е точно в целта: Мъск систематично използва X като мегафон за своите възгледи и за черни кампании.

Този модел ни е крайно познат и изглежда наблюдаваме неговото разпространение в демократичния свят в многократно по-големи мащаби. Черните кампании, за които медийните олигарси използват медийните си империи, вече се извършват с помощта на социални мрежи със стотици милиони потребители. Методите са сходни, и в България сме имали черни капании с напълно произволни твърдения като съчувства на педофилията.