Комисията за защита на личните данни предлага този материал в помощ на прилагането на GDPR.
Практически въпроси на защитата на личните данни след 25 май 2018
Британският регулатор за медии санкционира обществения доставчик Би Би Си. Това е първият случай, в който се санкционира обществената медия, откакто регулирането беше поето от OFCOM. Случаят е свързан със стандартите на поведение на водещия при интервю в ефир.
По сигнал на Media Guardian регулаторът санкционира Би Би Си за радиоинтервю с експерт в областта на климатичните промени. Според решението Би Би Си не са се противопоставили в достатъчна степен на гледната точка на госта на предаването, който не признава климатичните промени, твърди, че според експертите на ООН числата не ги потвърждават и че през последните години не е имало увеличение на екстремните метеорологични явления. Това не е вярно, както посочват от британската метеорологична служба. Зелените също имат изказвания, че гостът има очевидно/демонстративно неверни твърдения. Но възгледите му не са оспорени от водещия.
Според регулатора това води до проблем с две изисквания: точност и безпристрастност : Би Би Си е трябвало да гарантира, че темата е била отразена с необходимата точност и безпристрастност.
Регулаторът:
Предаването не показва ясно на слушателите, че възгледите на [лорд Лоусън] за науката за изменението на климата противоречат на преобладаващото научно мнение в тази област.
Според нас водещият трябва да е подготвен да предложи аргументи против и контекст на вижданията на лорд Лоусън по подходящ начин.
Накратко, не може как да е в студио.
Ако си водещ, да говориш неверни неща е против правилата.
Сега се потвърждава, че да мълчиш, когато говорят неверни неща, също е против правилата.
Отлагане в Европейския парламент на гласуването за Директивата за авторското право, която се обсъжда в момента – включително censorship machine (член13 от проекта).
Гласуването в парламентарната комисия по правни въпроси JURI е насрочено за 20-21 юни, Юлия Реда съобщава в Туитър:
#Copyright vote in @EP_Legal will take place on June 20/21, rapporteur @AxelVossMdEP confirms, saying this will be the last delay.
— Julia Reda (@Senficon) April 10, 2018
И една нова публикация в The Guardian, според която измененията на правната рамка създават риск за свободата на изразяване и за свободата на достъпа до информация.
Предстоят две изслушвания на Марк Зукърбърг на 10 и 11 април 2018 г. пред три парламентарни комисии в САЩ
Подготвените писмени показания на Зукърбърг могат да се прочетат в американските медии.
Показанията имат две части – за Кеймбридж Аналитика и за намеса в изборите, свързана с Русия, като по всеки от двата въпроса Зукърбърг излага какво се е случило и какво прави компанията FB в отговор.
Изслушванията ще се проведат по предварителни съобщения днес от 21.15 българско време (пред две сенатски комисии – на живо тук – https://cs.pn/2IxEXj7 ) и утре от 17 часа българско време (пред комисия на Камарата на представителите – на живо тук https://cs.pn/2uMK392)
Междувременно той е провел и предварителни срещи с представители на Конгреса, а медиите предлагат нови и нови въпроси, които да му бъдат поставени.
Но мнението на Зейнеп Тюфекчи е по-различно: Какво го да питат в Конгреса: нищо. По-хубаво да си гледат работата.
Many people asked me what lawmakers should ask Mark Zuckerberg. Here’s my answer: Nothing. Instead, they should get to work and pass legislation to fix the reckless surveillance in the digital economy. In my latest NYT oped, I suggest four concrete steps: https://t.co/mgBQ6MjcZh pic.twitter.com/qdSYyZl2O1
— zeynep tufekci (@zeynep) April 9, 2018
Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Guja v. Moldova.
Гуджа, бивш ръководител на отдела за пресата на прокуратурата в Молдова, твърди, че правото му да разпространява информация е било нарушено, когато е бил освободен от прокуратурата за разпространение на получени в прокуратурата писма.
Фактите
Води се наказателно разследване срещу четирима полицейски служители. Те изпращат писма до президента, премиера и заместник-председателя на парламента г-н Мишин. Мишин изпраща писмо до прокуратурата и скоро наказателното производство срещу тези четирима служители е прекратено.
По същото време властите призовават за спиране на корупцията, включително опитите на институциите да оказват натиск върху съда и прокуратурата. В такъв контекст Гуджа изпраща копия от писмата, получени в главната прокуратура, до пресата. Писмата не са били означени като конфиденциални.
След публикуване на статия в пресата Гуджа е уволнен. Съдилищата в Молдова потвърждават уволнението.
Решението на ЕСПЧ
Гуджа твърди, че правото му да разпространява информация е нарушено.
ЕСПЧ приема, че уволнението на Гуджа от работата му за разпространение на писмата представлява намеса на публичен орган в правото на свобода на изразяване съгласно чл.10 ЕКПЧ. Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ посочва, че намесата би била нарушение на член 10, ако не е предписана от закона, не преследва една или повече законни цели по чл.10. 2 или не е необходима в едно демократично общество за постигането на тези цели.
ЕСПЧ установява, че публикуването на писмата е основателно.
90. Съдът отбелязва, че е в обществен интерес да се запази доверието в независимостта и политическата неутралност на органите на прокуратурата на дадена държава […]
91. Съдът обаче счита, че общественият интерес от разкриване на информация за ненужен натиск и злоупотреби в рамките на прокуратурата е толкова важен в едно демократично общество, че той надделява над интереса за запазване на доверието на обществото в Главната прокуратура. В този контекст отново подчертава, че откритата дискусия по теми от обществена гледна точка е от съществено значение за демокрацията и трябва да се има предвид голямото значение на това да не се обезсърчават членовете на обществото да изразяват своето мнение по тези въпроси.
Европейския съд по правата на човека – голяма камара – постановява, че Молдова е нарушила правото на Гуджа на свобода на изразяване и установява, че уволнението на Гуджа е неоправдана намеса в правото на рзпространяване на информация. Въпросните теми – независимостта на съдебната система и неправомерното поведение на важна политическа фигура – са от голям обществен интерес. Наложената на Гуджа санкция е особено непропорционална в светлината на смразяващия ефект, който санкцията може да има в бъдеще върху готовността на държавните служители да реагират на злоупотреби и нарушаване на закона.
Намесата на Молдова в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не може да бъде оправдана като необходима в едно демократично общество.
Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
Съдът за правата на човека отхвърля жалба от немски блогър срещу неговата присъда заради снимка на нацисткия лидер Хайнрих Химлер в блога на жалбоподателя.
В решението си по делото Никс срещу Германия ЕСПЧ единодушно обявява жалбата за недопустима. Решението е окончателно.
Мюнхенски съд осъжда Никс за публикуване на символи (свастика), забранени от правото. Никс се позовава на чл.10 ЕКПЧ и твърди по-специално, че съдилищата не са взели под внимание целта на блога – протест срещу дискриминацията на деца с мигрантски произход.
Съдът отбелязва, че решението на Германия да криминализира употребата на нацистки символи се обяснява с историята на Германия. Символът на снимката – Химлер в SS униформа със свастика – няма друго значение освен свързаното с нацистката идеология. Това е ясно на г-н Никс, който вече е санкциониран за публикуване на снимка на канцлера Ангела Меркел в нацистка униформа със свастика. В случая не се разбира и каква е връзката на г-н Никс, отношението на властите към неговото семейство и дъщеря му с германо-непалски произход – и Химлер.
Според националната съдебна практика дори критична употреба на такива символи не е достатъчно, за да освободи този, който ги е публикувал, от наказателна отговорност – това, което би било основание за освобождаване от отговорност, е ясно и очевидно противопоставяне на нацистката идеология.
Съдът не вижда причина да се отклонява от преценката на националните съдилища. Намесата в свободата на изразяване е необходима в едно демократично общество.
Жалбата по чл.10 ЕКПЧ е недопустима.
Mинистърът на комуникациите и мултимедията на Малайзия защитава новия закон срещу фалшивите новини, като се обосновава с мерките в Европа: “Германия прие закон, който предвижда глоби в размер до 50 милиона евро за мрежи, които не успяват да свалят незаконното съдържание в рамките на 24 часа; във Франция президентът Емануел Макрон обеща да въведе закон за забрана на фалшиви новини по време на избори; британският премиер Тереза Май създаде отдел за бързо реагиране “да се справи бързо с дезинформацията и да възвърне реалните обществени дебати”. Това не са репресивни режими, а европейски страни, които са известни със свободата на словото и гражданските свободи. Тенденцията е ясна – държавите, които искат да насърчават здравословни дебати и демократичен процес, основан на фактите, осъзнават, че трябва да действат срещу бича на фалшивите новини.”
Facebook е на път да наеме 20 000 души, за да идентифицира речта на омразата, защото законите – като NetzDG в Германия – и медиите го изискват, пише професорът по журналистика Джеф Джарвис. В същото време общият брой на журналистите в Америка е бил 32 900 през 2015 г. и вероятно е под 30 000 днес. И тези числа са на път да се изравнят.
Какво се случва – и това ли е прочутото саморегулиране на платформите, за което всички говорят като перспектива – за да се избегне плашещата медиите нова регулация?
И кое е по-приемливо за аудиторията: съдебен контрол, следователно съдебна преценка, за законност на съдържанието – или собственият съд на компании като Facebook?
Самият Зукърбърг дава противоречиви сигнали, вероятно осъзнал ясно тежестта на отговорността да вземаш решения. Известната на медиите редакционна отговорност. И ето какво казва той към този момент (защото мненията му са доста динамични, например за 24 часа се преобърна становището му да не прилага принципите на EDPR):
Първо, прозрачността. В момента не мисля, че сме достатъчно прозрачни по отношение на проблемите на платформата. Както и по отношение на тенденциите и как се движим с течение на времето.
Второ, независим процес на обжалване. В момента, ако публикувате нещо във Facebook и някой го докладва, а екипът за преглед вземе решение съдържанието да се свали, решението не може да се обжалва. Мисля, че във всяка добре функционираща демократична система трябва да има начин да се обжалва. Мисля, че можем да изградим такова звено вътрешно като първа стъпка. Но в дългосрочен план това, което наистина бих искал да постигна, е обжалване пред независима структура, почти като Върховен съд, която е съставена от независими хора, които не работят във Facebook, и в крайна сметка правят окончателна преценка за това какво е приемливо слово в една общност, която отразява социалните норми и ценности на хората от целия свят.
Защото, да си спомним и друго интервю, Зукърбърг изпитва “фундаментален дискомфорт” да седи в Калифорния в един офис и да взема решения по отношение на съдържанието за хора от целия свят. Логичното очакване е, че ще се опита да запази привлекателните страни на властта и да се освободи от отговорността за много сложни преценки.
На 10 април Зукърбърг ще отговаря на въпросите на две сенатски комисии във Вашингтон. Сесията е обявена под заглавие Facebook, социалните медии, поверителността, използването и злоупотребата с данни.
Sinclair Broadcast Group е най-голяма тв група по брой медии и също така по покритие в САЩ. Известни са с новинарско съдържание и предавания, които популяризират консервативни политически позиции и са в подкрепа на Републиканската партия.
Когато Тръмп каже следното –
So funny to watch Fake News Networks, among the most dishonest groups of people I have ever dealt with, criticize Sinclair Broadcasting for being biased. Sinclair is far superior to CNN and even more Fake NBC, which is a total joke.
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) April 2, 2018
– ето какво следва в медиите на Синклер – каскада от еднотипни изпълнения по сценарий, както се вижда във видеото:
“Някои медии използват своите платформи, за да наложат своето лично пристрастие. Това е изключително опасно за нашата демокрация.”
Видеото е публикувано и в NYT:
How America’s largest local TV owner turned its news anchors into soldiers in Trump’s war on the media: https://t.co/iLVtKRQycLpic.twitter.com/dMdSGellH3
— Deadspin (@Deadspin) March 31, 2018
Показва ефектите на медийната консолидация за правото на информация. А също показва и как това управление означава критиката като fake.
В Държавен вестник, бр.30 от 3 април 2018 г. са обнародвани измененията в Закона за развитие на академичния състав в РБ.
Ето актуалният текст на закона.
За отбелязване е новият чл.2б – в който има препратка към правилник за прилагане на закона и още една – към правилниците на висшите училища, които могат да определят и допълнителни изисквания.