За председател е избран е Вежди Рашидов, като най-възрастен народен представител. Възрастта беше единственият критерий, събрал подкрепа. От ДБ нямаше как да подкрепим Рашидов, по ред причини. На председателски съвет сондирахме възможността наша кандидатура да събере подкрепа. Отговорът беше „не“. Бяхме разумни, конструктивни и направихме възможното. Сега парламентът може да започне работа.
Но има една критика към Демократична България за изминалите три дни – че не сме издигнали наш кандидат за председател.
Общата причина за това е, че се фокусирахме върху търсене на решение на безпрецедентен проблем, а не в това да покажем колко подходящи хора имаме за председател.
След като ГЕРБ бяха неспособни да съберат мнозинство, на третия ден нещата бяха зациклили и кандидатура на ДБ може би е изглеждала като възможен изход. Затова тя беше обсъдена на засесание на парламентарната група и Христо Иванов отиде на председателски съвет, където да го предложи. ГЕРБ и БСП са били твърдо против. Т.е. подкрепа нямаше.
Паралелно с това в кулоарите разговаряхме с депутати от ПП и обсъдихме рисковете и плюсовете на наш кандидат, след което Кирил Петков влезе на председателския съвет, за да повдигнв същия въпрос. Втори път е последвал отказ от ГЕРБ и БСП. Т.е. подкрепа стабилно нямаше.
А защо нямаше подкрепа? Защото всеки избор извън този по технически критерий като възраст ще изглежда политически и ще очертае мнозинство. И щяха да последват резонни реакции от типа на „Ее, прегърнаха се“. Ако подкрепата беше само от ГЕРБ (освен от нас и ПП) – „ето я евроатлантическата коалиция“.
Ако и БСП се бяха включили, те пък трябваше да обясняват на своите избиратели защо подкрепят председател, който ще вкара точката за модернизация на армията и оръжие за Украйна и ще блокира връщането на хартиените бюлетини.
Ако въпреки ясната липса на подкрепа бяхме предложили кандидат в зала той очаквано не беше събрал подкрепа, щяхме да нарушим трайното си поведение на конструктивният субект, който в сложна ситуация не търси нищо за себе си и своя тяснопартиен интерес и не прави пиарски ходове, които усложняват ситуацията. А и щяхме да изхлеждаме нелепо.
Тезата, че ГЕРБ и БСП са щели да размислят в зала, като видят какъв хубав кандидат издигаме е наивна и игнорира три дни разговори във всякакви формати. И по-важното – игнорира реалността, че политически избор беше избгяван на всяка цена. Сега мнозинството, избрало Рашидов може да твърди, че е временно мнозинство, което просто е следвало духа на конституцията.
Грешно е да сглобяваме политически (а не технически) мнозинства в такава ситуация, а наш кандидат би довел такъв наратив – и поради това той не би събрал подкрепа.
В този смисъл, поведението на ДПС и ГЕРБ, които само при мириса на мнозинство се озлобиха и започнаха да газят правилника, е грешка – те превърнаха техническото мнозинство в политическо и колкото и да мажат сега, че с предложението за избор на технически критерий Хтисто Иванов, видиш ли, бил предложил Рашидов, грешката е налице и мнозинството им изглежда повече от техническо.
Демократична България, с 20 депутати, през цялото време беше (като каза Цветанка Ризова) перпетуум мобиле за консенсусни предложения. И поставихме работата на парламента и решаването на кризисната ситуация над партийния интерес и пиарските ходове. Защото целта на политиката не са фейсбук лайкове, а постигане на резултати.
Разбирам неудовлетворението от избора на Рашидов. Затова и от ДБ имаше 20 гласа „против“. Но сложната, фрагментирана среда произведе това. Сега предстои в същата тази среда, обогатена от тридневната сага, да опитаме да намираме решения на по-трудни въпроси.
Материалът Ден трети от избора на председател и ролята на Демократична България е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
