Напоследък темата с незаконните подслушвания пак става актуална. Затова ще обобщя информация за методите за подслушване, които са на разположение на държавните органи, а част от тях – и на частни субекти.

Започвам с уточнението, че подслушването може да бъде законно, за целите на наказателното преследване при тежки престъпления и на защитата на националната сигурност, а Конституцията го разрешава в определени от закона случаи. Частните субекти, обаче, не трябва да могат да използват нито един от долните механизми, поради липсата на какъвто и да било контрол. Ето възможните начини:

1. Подслушване чрез технически устройства, напр. чрез поставяне на подслушвателно устройство в кабинет/жилище; насочени микрофони към прозорец; записващи устройства, носени от лица (напр. свидетели) (чл. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства)
2. Прихващане на телефонни разговори и съобщения чрез фалшива мобилна клетка в близост до мобилното устройство (отново приложим е чл. 6 от ЗСРС)
3. Подслушване на смартфон чрез шпионски софтуер като Pegasus или Predator (също предполагам приложим е чл. 6 от ЗСРС)
4. Подслушване на телефонни разговори и съобщения чрез прихващащи интерфейси в ДАТО и ДАНС, които се „закачат“ директно към телекомите (чл. 304-310 от Закона за електронните съобщения)

Подслушвателните устройства са дълга тема, която не засяга мобилните устройства, за разлика от останалите три, затова ще я оставия настрана.

Прихващане на мобилна комуникация чрез фалшива клетка (т.нар. cell-site simulator / IMSI-catcher / Stingray) е нещо, от което не можем да се предпазим, но можем да засичаме по косвени белези (поради което наскоро споделих едно приложение, което с екип доброволци разработваме). Ако си изключим 2G поддръжката от телефона, тези атаки стават по-трудни и започват да разчитат на изтичане на криптографски ключове от телекоми. Дали това се случва в България – не знам.

Подслушването със шпионски софтуер е скъпо, поради което само цели с много висок интерес биха попаднали в обхвата му. Там има два вида атаки: 0-click (когато просто ти „превземат“ телефона без да разбереш, но които не винаги работят, защото 0-click уязвимостите са рядкост) и 1-click (които разчитат на това жертвата да натисне линк). Не ми е известно българската държава да използва такъв софтуер, но има слухове за частни клиенти. Двата популярни (Pegasus и Predator) са в черните списъци на САЩ, а лица, свързани с тях влизат в санкционни списъци. Тук интересното е, че дъщерно дружество на NSO Group (производителят на Pegasus) функционира в България и изнася софтуер и хардуер за подслушване към трети страни, с разрешения от съответния държавен орган, а санкционирани лица покрай Predator имат/са имали фирми в България.

Последният начин е най-лесен за службите – т.нар. законно прихващане (legal interception) включва задължение на всеки оператор да предостави „прихващащ интерфейс“ към службите (ДАТО и ДАНС), които, образно казано, могат да започнат да слушат разговорите и sms-ите на всеки, чийто телефонен номер бъде въведен „в системата“, като телекомите не получават информация за това. Това е уредено в чл. 304 до 310 от Закона за електронните съобщения в далечната 2007 г. Този подход не може да бъде засечен и по косвени белези, както фалшивата клетка. Това засяга единствено гласовата комуникация и не може да се използва за криптирани приложения като Signal.

Законът приравнява това прихващане на специално разузнавателно средство, т.е. за да се извърши, трябва или предварително разрешение от съд, или в случаи на неотложност – одобрение в рамките на 24 часа след започване. Т.е. на теория, имаме защита срещу неправомерно подслушване по този начин. Това, обаче, има две слабости.

Първата е, че разрешенията за СРС се дават от дежурен административен ръководител или негов заместник, т.е. доста е ограничен кръга на лицата, които разрешават, а те пък се избират от Висшия съдебен съвет. Т.е. ако имаш влияние върху административните ръководители, имаш и бланкетни, понякога незаконосъобразни разрешения за подслушване.

Втората е, че в живия живот правилата и реалностите се разминават. Ако има техническа възможност да подслушаш нечии разговори, е необходим значителен контрол, за да го правиш винаги само със съдебно решение, особено ако това след това няма да се ползва за целите на наказателното преследване, а за компромати и изнудване.

Това означава, че трябва да има пълна проследимост, с невъзможност за изтриване на следи, на всяко „включване“ на прихващащите интерфейси, където номера на разрешението на съда да е задължителен параметър. Освен това трябва да има външен контрол, който по принцип се осъществява от Националното бюро за контрол на СРС. То контролира прилагането на всички СРС-та, но пък няма правомощия по Закона за електронните съобщения, поради което съм изпратил запитване дали и как осъществяват външния контрол върху тази процедура. Припомням, че освен Пеевски, санкции по Магнитски получи и Илко Желязков, известен като един от „лейтенантите на Пеевски“ – до освобождаването му след попадането му под санкциите, той е бил заместник-председател на бюрото за контрол (или вероятно, в неговия случай, за „замитане“).

Отделно от това зададох писмен въпрос на премиера Главчев (който отговаря и за двете агенции – ДАТО и ДАНС), какви вътрешни механизми за предотвратяване на злоупотреби се прилагат. Защото ако тези механизми не работят, или могат да се заобикалят по някакъв начин, и някой (напр. Пеевски), има влияние върху ключови служители в някоя от двете агенции, то това би значело, че има устойчив източник на компромати, с които да увеличава влиянието си в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Отговорите от Главчев и от бюрото за контрол на СРС ще пристигнат вероятно следващата седмица, като ще ви информирам за това дали има адекватен вътрешен и външен контрол върху прихващането по Закона за електронните съобщения. С цялата получена информация – както сега, така и покрай убийството на „Нотариуса“, ще поправим дупките в законите, които позволяват злоупотреби с подслушване.

Материалът Законно и незаконно подслушване и мерки за контрол е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Апелативният съд вчера е преценил, че Конституцията и две решения на Конституционния съд не са приложими към задържането на Ибрямов, а от това последваха доста негативни реакции.

Да, неприемливо е съд да каже „Конституцията не я гледайте“. Но със сигурност парламентът и политиците не сме трета инстанция и решението е окончателно. Въпросът е какво можем да направим – не заради Ибрямов, и не заради имунитета, а заради принципа на правовата държава. В миналото от неправомерни мерки за неотклонение са страдали много хора без имунитет, които са станали обект на атака от мафията в съдебната власт, както става ясно от разследванията на АКФ.

Парадоксът е, че дори да е извършил престъпление, Ибрямов вероятно ще бъде оправдан, заради незаконосъобразни процесуални действия. Но за Пеевски няма значение какво ще реши последната инстанция след 4-5 години. Важно му е Ибрямов да е в ареста сега. Не му е важно правосъдието, важно му надмощието в партийните борби и в борбата за запазване на власт.

Не може парламентът да отменя мерки за неотклонение – дори да се свика извънредно заседание, то би било безпредметно, още повече, че едва ли би имало мнозинство за каквото и да било, което не допада на Пеевски – в този парламент, видимо от неслучилата се оставка на Антон Славчев (КПК), Пеевски има мнозинство.

Все пак има действия, с които да покажем, че върховенството на закона е висша ценност, без значение спрямо кого се извършват действията. Затова ще подготвим искане за тълкуване до Конституционния съд дали защитата от наказателно преследване се прилага и върху извънпроцесуални действия (преди образуването на досъдебно производство), по аналогия с вече съществуващо решение по отношение на президента и как следва да се тълкува изразът “заварено тежко престъпление” в случай, че е предхождано от извънпроцесуални действия – все неща, посочвани от експертната общност като проблеми при действията на органите на досъдебното производство и съда.

В същото време има доста органи, които имат правомощие да поискат от Върховния касационен съд да приеме тълкувателно решение при неправилно прилагане на закона (Народното събрание, съвсем правилно, не е сред тези органи).

Сигурен съм, че сега ще излязат партийни тролове и обикновени хейтъри и ще ме обвинят, че превръщаме Ибрямов и Доган в знаме на върховенството на закона, подчертавайки абсурдността на това. И то би било абсурдно, ако имената имаха значение. За закона името и партията нямат значение. И дори виновниците за настоящото състояние на съдебната система имат право на справедлив процес.

И макар по конкретния казус да не може да има политически решения, освен искането за тълкуване на правото от компетентните институции, има системни проблеми, които можем и трябва да решим в следващия парламент. Трябва да си поставим цели, така че да не може някой зад кулисите да командва наказателния процес.

Защо някой може да гарантира, че друг ще бъде подслушван, задържан, и всичко това ще бъде потвърдено на две инстанции? Със сигурност не могат да бъдат контролирани всички съдии и всички прокурори?

Защото при одобряване на СРС-та и на мерки за неотклонение, не се произнася случайно избран съдебен състав. При СРС-тата се произнася административен ръководител или негов заместник, а при мярката за задържане – дежурен, определен по график от административния ръководител. Втората инстанция е отново дежурен състав, т.е. може да бъде нагласян и най-вече – прогнозиран.

Ако пък в един важен съд има твърде много „неконтролирани“ съдии, административният ръководител може да си командирова някой от страната. Да му предложи бързо издигане, участие в някой клуб.

И така, ако контролираш само няколко съдии, но мнозинството от административните ръководители на съдилищата, имаш гаранции на кого ще попадне искането за СРС или марката за задържане и как ще се произнесе той.

А как „получаваш“ административни ръководители – като имаш мнозинство във Висшия съдебен съвет.

Неслучайно Методи Лалов разказа (и чест му прави това, че изнесе тази информация) за своя избор за административен ръководител и за влизането на Пеевски в срещата му с друг висш магистрат, съответно репликата на Пеевски „да не се отметне като Пенгезов“ – именно защото през административните ръководители се осигурява толкова много процесуална власт, ако искаш някой да бъде „ударен“ от прокуратурата и това удране да бъде узаконено от съда. И е “проблем”, когато някой административен ръководител “се отметне”. Чрез контрола на административните ръководители не можеш да гарантираш присъда, но както и в случая, това радко е целта.

Решаването на този проблем има поне три компонента:

1. Ограничаване на правомощията на административните ръководители по отношение на СРС-та, мерки за неотклонение и командироване: случайно разпределение за всичко, дори когато става дума за дежурни състави (напр. съставите на въззивната инстанция да се определят на случаен принцип от наличните съдии, защото там заседанието е в работно време); ограничаване на командироването.

2. Избор на Висш съдебен съвет с прозрачна процедура, така че да се гарантират качествата на кандидатите. Допускане на членове, които не са магистрати, като това важи в особена сила за прокурорската колегия.

3. Реформа на прокуратурата, защото единственият начин съдът да бъде прочистен от корумпирани съдии, е прокуратурата да ги обвини и вкара в затвора. В момента прокуратурата се използва, за да ги подчини чрез документиране на прегрешенията им, за да се ползват при нужда.

Всички тези неща изискват мнозинство. Понякога от 2/3. Което не може да включва Пеевски, по очевидни причини (вкл. защото едва ли още вярва, че подкрепяйки правилните неща, може да се отърве от санкциите по закона „Магнитски“).

За постигане на такова мнозинство е нужно на 27-ми да гласуваме. За нас горните мерки, като част от по-голям пакет за гарантиране на върховенството на закона, ще са условие за управление. Защото държава без върховенство на закона е организирана престъпна група.

Материалът Върховенство на закона чрез системни реформи е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Нещо отдавна закъсняло, с което се заех в предния парламент и ще продължа: пълна дигитализация на болничните листове, за да не се налага работниците и служителите да разнасят хартии, а работодателите да ги съхраняват.

Данните за болничните вече се обменят електронно между институциите и НОИ ги получава автоматично. Но не така стоят нещата с работодателите, които все още трябва да ги получават и съхраняват на хартия от служителите.

Казусът опира до това как по сигурен начин работодателят да получи електронния болничен лист, за да бъде надлежно уведомен. И отговорът, който аз давам е: чрез системата за сигурно електронно връчване на Министерството на електронното управление, ако работодателят е регистриран там.

Размених кореспонденция с институциите и е нужна още работа по изчистване на процеса и граничните случаи (напр. служител с двама работодатели, от които единият няма профил в системата), но това може да бъде свършено за няколко месеца, заедно с надграждането на системите на НОИ.

За да дигитализираме докрай и този процес, който засяга милиони служители. Още повече, при наличието на телемедицина, която приехме наскоро, болничен лист ще може да се издава и от разстояние.

Материалът Пълна дигитализация на болничните листове е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В следващия парламент ще предложим отново единната входна точка за подаване на отчети с финансова информация – за да могат фирмите да подават финансовите данни на едно място, максимално автоматизирано.

Това се чака от бизнеса от повече 10 години, за да се подават отчетите само на едно място – в НСИ, и оттам част от данните да отиват автоматично в структуриран вид в Търговския регистър (и в НАП). Така се постигат три неща:

1. облекчение за бизнеса (вкл. ще може данните да се екапортират от счетоводен софтуер и да се качват директно),

2. наличност на данните във вид, удобен за анализ и визуализация, а не криво сканираните замазани отчети, които се качваха досега,

3. без повече ръчна обработка в Агенция по вписванията и съответно спестяване на такси за бизнеса.

Работихме по законопроекта с работодателските и с професионалните организации, както и с НСИ, които имат готовност и желание да го изпълнят.

Материалът Единна входна точка за финансови отчети е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вчера беше денят на архитектурата. На откриването на „улица 26“ снощи при мен дойде български архитект, който цял живот е живял в Швеция и разказа как е там и защо не е работил в България.

Подходящ контекст за т.5 от приоритетите: „Пълна дигитализация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране – край на папките в кашони и печати, които се изискват за всяка построена сграда.“

В 49-тия парламент подготвихме и внесохме изменения в Закона за устройство на територията, с който целият процес, необходим за получаване на разрешение за строеж, за одобрение на промени в подробните устройствени планове и т.н. стават електронни.

Навсякъде премахваме думите „хартиен носител“ и „печат“, като се облекчават всички участници, намалява се административната тежест и се ограничават корупционни практики. И няма нужда да гледаме към Швеция – в Сърбия и Северна Македония отдавна това е електронно.

МРРБ трябва вече да изгражда единния регистър по устройство на територията, за който осигурихме финансиране по плана за възстановяване преди над 2 години и с който ще може да бъде реализиран в пълнота закона.

Материалът Дигитализация на строителния процес е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В точка 6 от приоритетите има доста неща, но ще опитам да ги обобщя: „6. Изменения в Закона за движението по пътищата за въвеждане на множество административни облекчения, вкл. отпадане на стикери, онлайн заявяване на регистрация на автомобил, уведомяване за изтичащи документи и др.“

Законопроектът, който внасям не знам кой поред парламент, се допълва с нови подобрения постоянно. Засега той не е стигнал второ четене, а през други закони са приети две негови части: възможността да плащаме глоби онлайн без преди това да ни връчат фиш присъствено и отпадането на синия талон. До стикерите на предното стъкло за съжаление не се стигаше. Ето списък с оставащите мерки, които са готови за внасяне:

1. Изцяло електронно заявяване на регистрация на автомобил, получаване на табели по куриер или в посочен час в МВР, минаване „на канал“ само в рискови случаи или на избран пункт за ГТП.

2. Отпадане на стикерите от предното стъкло. Излишни са, не носят допълнителна информация. Вторичната идентификация на автомобила, за която в момента служи чипа в екостикера, може да се постигне без да лепим всяка година неща по стъклата.

3. Спиране на пътя (след засичане от камери) с цел връчване на автомобили, чиито собственици имат повече от 5 невръчени електронни фиша или наказателни постановления. Публикуване на отворени данни с рецидивисти (нещо, което поисках със задължително разпореждане като министър, но МВР не изпълни)

4. Достъп на всеки собственик, вкл. юридически лица, до регистрите с автомобили и с нарушения, в т.ч до контролни точки. Достъпът ще е и чрез програмни интерфейси, с цел интеграция и автоматизация, вкл. плащане на много глоби накуп дистанционно от юридически лица.

5. Получаване на уведомления с sms или имейл за изтичащи документи: книжка, преглед, гражданска. След това: автоматизиран контрол, вкл. чрез камерите на АПИ, за липса на преглед и гражданска

6. Попълване на телефонни номера и имейли от базите данни на НАП, НОИ, АПИ, общинските дружества за паркиране, с цел повече хора да получават уведомленията за издаден фиш и тези за изтичащи документи.

7. Промяна на подсъдността на нарушенията за електронни фишове – компетентният съд да е по настоящ адрес на нарушителя, а не по местонарушение. За да не се разкарват шофьори или техни адвокати до другия край на страната, ако искат да обжалват фиш.

8. Премахване на действащия текст за дерегистрация на автомобил, когато той е бил предоставен на неправоспособно лице, ако е собственост на юридическо лице, за да не се вкарва бизнеса в разправии и невъзможност да я ползва, защото наемател или служител е направил глупост.

9. Интеграция на техническите прегледи с данни от тол системата с цел установяване на аномалии и фиктивни технически прегледи на камионите, които не са се връщали в страната.

10. Възможност за използване на камерите на АПИ за скорост, вкл. средна скорост в контролиран участък от пътя.

11. Доказване на образователна степен със справка в регистър или с документ за по-висока образователна степен – напр. ако не намирате дипломата за средно, но имате висше, това да е достатъчно.

12. Подобряване на реда за даване на сведения от свидетели на нарушения, за да могат такива да се подават онлайн, както и да се пази самоличността им.

13. Създаване на възможност за електронно водене на цялата документация за обученията за придобиване на правоспособност, с което да се ограничат злоупотребите.

14. Анулиране на глоби, получени заради невъзможност да се спази законово задължение заради неработеща система на държавата (както стана с невъзможността да се сключват застраховки преди няколко месеца, или ако се срине системата за технически прегледи).

15. Премахване на ръчното потвърждение от служители на МВР за електронни фишове (когато разпознаването на номера е с висока степен на сигурност), с цел избягване на корупция и по-бързо получаване на уведомленията за нарушението.

16. Подобряване на механизмите за разходване на средствата от фонда за пътна безопасност, който се пълни от глоби (в момента няма никаква прозрачност, общините на практика не могат да го ползват, а МВР може да купи каквото си иска, напр. купиха си БМВ-та).

Има много какво да се прави, за да се постигне както облекчение на добросъвестните шофьори, така и ограничаване на опасните такива. И за да прави второто, МВР трябва първо да намали бюрокрацията и да повиши доверието в своите действия чрез прозрачност, иначе всичко ще изглежда като „дайте още пари, докато ние сме в храстите след поредната дупка“.

Смятам, че горните промени са лесни за реализация, а ще подобрят значително както пътната безопасност, така и обслужването на гражданите.

Материалът Административни облекчения за шофьорте и повишаване на пътната безопасност е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Случаят с Джейхан Ибрямов е показателен за нещо, за което говорим от много години. А именно, че наказателното преследване се използва за политически цели, а не за да има справедливост.

Обществото очаква извършилият престъпление да влезе в затвора. Ако Ибрямов е взел пари, за да урежда поръчки, очакването е съдът да го признае за виновен и да получи ефективна присъда.

Ще ви разочаровам – целта на антикорупционната комисия (КПК) и на прокуратурата, които действат по команда на Пеевски, не е такава. За тях Ибрямов е просто инструмент в политическата битка в ДПС – инструмент за демонстриране на надмощие и най-вече за натиск върху Доган. Както Мирослав Тодоров е пуснат от ареста, за да хванат Ибрямов, така вероятно в момента опитват да използват Ибрямов срещу Доган.

КПК и прокуратурата знаят, че процесуалните и извънпроцесуалните им действия са незаконни. Че не може да ползваш разследващ инспектор за свидетел, само за да рецитира СРС-та, които също вероятно са незаконни. И знаят, че това ще означава, че обвинението ще пропадне в съда. Но това не ги интересува, защото ще могат да държат Ибрямов в ареста и ще използват това за политически цели. Не ги интересува дали ще има справедливост.

И не е случайно, че и дежурният прокурор, и дежурният съдия, разгледал мярката за задържане, са познати от други дела с висок обществен интерес. Защото законът на практика дава сила на административните ръководители да определят кой кога какво гледа. И винаги дежурни се оказват „правилните“.

Но съчувствие за Доган и ДПС няма как да има от страна на очакващото справедливост общество. Никой няма да отиде на протеста на ДПС, и Пеевски много добре знае това. Защото Доган и ДПС дълги години създаваха и използваха тази прогнилост на съдебната система. И сами създадоха Пеевски. И когато няма справедливост, която да произтича от закона, стигаме до „така им се пада“.

Върховенството на закона е ценност, която не можеш да припознаваш само, когато чадърът се е превърнал изведнъж в бухалка.

Нито обществото, нито партиите могат да се включат в тази борба, защото е политическо самоубийство да кажеш „не може да го хващате с белязани пари, той има имунитет“. А обикновените граждани – може, нали?

Затова тази операция за разчистване на сметки в „дълбоката държава“ ще сработи. Защото Пеевски знае, че Доган е също толкова токсичен, колкото него самия и никой няма да го подкрепи. И че дори опити като моя да обясня защо има неправомерност в действията на органите може да бъде брандиран като заемане на страна.

А възможната политическа реакция е само една: трябва да премахнем влиянията върху съдебната система, защото в момента тя не произвежда справедливост, а усещане за мафиотски борби, чадъри, бухалки и трупчета.

Спешно след изборите трябва да продължим с прозрачен избор на нов ВСС и с изменения в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, за да премахнем тези влияния и процесуалните и йерархични механизми за привеждането на тези влияния в действие.

Ние ще предложим всичко това и то ще бъде част от нашите условия за управление. Защото без върховенство на закона и независима съдебна система, България все повече ще се превръща в “провалена държава”.

Материалът За върховенство на закона и справедливост е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Следващата точка от моите приоритети я започнах вчера: „7. Превенция на измами с недвижими имоти: ограничаване на прането на пари чрез имоти (напр. чрез комплексна проверка при аномалии), превенция на кражби на имоти чрез автоматизирана оценка на риска (напр. при прехвърляне на единствен имот на възрастен човек) и изпращане на уведомления на всеки собственик.“

Тук има три елемента:

1) Известия при прехвърляния на собственост
2) Автоматизирана оценка на риска от измами
3) Ограничаване на прането на пари

По т.1 – законопроект, който внасяме вече два парламента, предвижда Агенция по вписванията да изпраща уведомления (sms) до собствениците при всяка промяна на собствеността на техен имот. Също така, уведомления по пощата при промени, установени като високорискови (вж. т. 2). Целта да може да се реагира бързо в случаи, в които имот или части от него се прехвърлят без знание на (съ)собствениците, т.е. с измама.

По т.2 – въвеждане на автоматизирана оценка на риска, при която да се уведомяват освен собствениците, и евентуално органите на реда. Напр.: продажба на единствен имот на възрастен човек на някой, който често придобива имоти (т.е. както работи имотната мафия, вкл. когато част от нея е бил Мартин – Нотариуса); придобиване чрез констативен нотариален акт (+ ограничаване на използването на едни и същи свидетели в няколко близки по време акта); придобиване на идеални части срещу движима вещ (с което се заобикаля задължението за продажба на съсобственици) и др.

По т. 3 – въвеждане на проверки на произхода на средства и други автоматизирани проверки при продажба на имот, тъй като при многото кешови разплащания в имотния сектор, вероятно има и немалко случаи на пране на пари, които остават незабелязани.

В допълнение, имаме нужда от развитие на Имотния регистър в ясна посока, поради което предлагаме създаване на стратегически съвет към министъра на правосъдието, в който да се обсъждат предложения като горните.

Материалът Превенция на имотни измами е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В отговор на поискана от мен справка, Агенция по вписванията ми предостави изключително интересни данни за имотните сделки в страната. Ето няколко числа за София и Варна, като градове с активен пазар:

Само 30% от имотните сделки в София са с ипотека, т.е. останалите 70% са с налични пари. Във Варна 18% са с ипотека и 72% без.

При сделките с ипотека, 11% са „на данъчна оценка“, т.е. данъчната оценка и обявнета стойност съвпадат или се разминават с до 5 хил лв.

При сделките без ипотека, 33% са „на данъчна оценка“.

Във Варна при тези числа има още повече разминаване – 5% са на данъчна оценка, когато са с ипотека, и 40% – без ипотека.

Т.е. когато сделката не минава през банка, е 3 пъти по-вероятно някой да даде едни пари без да декларира това пред агенцията. Тези пари може на теория може да са по банков път, а целта да е „просто“ спестяване на данъка, но има вероятно и да са просто в кеш, и с неясен произход (поради което да се ибягва минаването през банковата система).

Напълно закономерно, средната разлика между стойността на сделката и данъчната оценка е: 105 000 при сделки без ипотека и 226 000 при сделки с ипотека. Т.е. тези 120 хиляди средно на сделка са скритите пари. Във Варна числата са 123 000 срещу 350 000.

Интересно би било да се види и кои са банките, които допускат сделки на данъчна оценка, защото подозирам, че ще има концентрация.

Видно е от тези данни, че укриването на данъци и евентуално прането на пари е много по-вероятно, когато не се мине през проверките на банките.

Именно заради нуждата от установяване на пране на пари, през 2022 г. добавихме допълнителните полета в Имотния регистър, за да може горната справка да бъде възможна и съответно да се идентифицира потенциално пране на пари. Не всяко укриване на данъци при имотни сделки е пране на пари, и не всяко плащане с налични средства „на данъчна оценка“ е закононарушение, но е индикация за риск от такова.

Тези явления влияят и на имотния пазар – ако напр. има изпиране на левове преди да влезе еврото, това надува цените на имотите.

Трябва мерките срещу това да бъдат обсъдени задълбочено в следващия парламент, за да се прецени кой да прави допълнителните проверки за произход на средства и риск от пране на пари, когато банките не участват в сделката (какъвто изглежда е по-масовият случай). Дали това да са съдиите по вписванията, нотариусите, НАП, или всеки да прави част от нещата в рамките на своята компетентност.

Материалът Данни за имотния пазар и сделките на данъчна оценка е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

„8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират от клиентите си.“

Почти всеки клиент на банка е бил викан да си даде актуални данни. Искат се всякакви документи – и фирмени, и лични. И всичко това, за да се изпълнят криворазбраните изисквания за превенция на пране на пари. Защо криворазбрани – защото при цялата бюрокрация, България има сериозен проблем с прането на пари, влезе в сивия списък на рискови държави, а напр.
Божков изтегли необезпокояван 67 милиона в кеш.

Междувременно, Европейският съюз прие шестия пакет мерки срещу изпирането на пари, което значи още промени в близко бъдеще. България спазва „буквата“ на закона, но често ѝ убягва духа, което значи прекомерна тежест без нужния ефект.

В 49-ото Народно събрание свърших две неща по темата: 1) събрах (с помощта на бранша) конкретни справки в публични регистри, които, ако бъдат приложени, могат да спестят разнасяне на документи, свързани с изпирането на пари, и 2) прокарах облекчения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, така че да не отпадне задължението за представяне на документи, които могат да бъдат свалени от Търговския регистър. С моя редакция беше уредено и съхранението и достъпа до електронен архив (когато оригиналните документи са електронни).

В следващия парламент ще опитам да придвижа отпадането на максимално голямо количество излишни документи, които могат да бъдат заменени със справки; което пък ще спести фразата „обикалям за едни документи“ и периодичното разхождане до клон на финансови институции.

Смятам също така, че финансовото разузнаване, което е основен орган за превенцията на пране на пари, трябва да бъде в структурата на Министерство на финансите, защото в ДАНС няма добра среда за съвременни методи за превенция.

С по-малко бюрокрация и повече ефективност и дигитализация можем едновременно да облекчим финансовите институции, гражданите и бизнеса, и да постигнем по-добри резултати в борбата с прането на пари.

Материалът Намаляване на бюрокрацията във връзка с превенцията на пране на пари е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.