Отмятам едно по едно неща, преди да замина за FOSDEM. Остана ми утре и после в петък отивам на най-голямата опънсорс сбирка на планетата – 1090 лекции и събития в няколко сгради на кампуса на ULB, само за два дни. Най-голяма в галактиката направо… или поне в Слънчевата система.
Разбира се, никой не може да види всички лекции, да не говорим, че трябва и да се обиколят щандове на проекти, да се види човек с приятели, докато тича между сградите. Тръгваш да си отбелязваш каквото ти е интересно, виждаш, че във всеки час има поне 2-3 застъпващи се… и се отказваш да записваш. Но е важна атмосферата и ентусиазма, не да видиш буквално всичко. Като в живота, един вид…
Та отмятането – днес привърших някои неща в Jilo. Като след всяка голяма промяна, сигурно сега има сто бъга за оправяне, но като цяло се държи добре. И уеб интерфейсът, и сървърът, и агентите. Следващата стъпка е да се концентрирам пак върху парсването на логовете, за да идват по-точни и по-подробни данни. Също и да се събират повече статистики наживо от конференциите. Красивите цветни графики не са отказали никого, тъй де. Но тия неща ще са за след Брюксел.
Пак ми изостават видео нещата, но и това ще стане. Чакам малко техника (микрофони, стойки и т.н.), които пък ще ми влязат в употреба и за записване на китари и песнички. Красота.
Ето и Jilo, да се изфукам, за който се интересува:
Можех да фокусирам изказването си днес при избора на кабинет върху думи на представители на управляващото мнозинство в миналото кой с кого няма никога да се коалира. Но това щеше да бъде дребно политическо заяждане, от което гражданите са се уморили. Вместо това в изказването си казах следното:
За страната е важно да има редовно правителство, което да решава проблеми и да напредва по стратегически решения
за страната. Но моето дълбоко опасение е, че това правителство няма да е такова. По много причини.
Например, колебливите позиции на част от партиите по отношение на еврозоната, която е стратегически приоритет за страната.
Или начинът, по който се стигна до реализиране на това правителство. След прекратяване на преговорите с Демократична България, нямаше никаква светлина върху процеса – нито кой преговаря, нито за какво преговаря, като единствената информация изтичаше през медиите на Пеевски. Накрая видяхме просто един списък с министри. И то преди да обществото са научи приоритетите на управлението.
Но най-проблемното е отказът да се ограничи влиянието на Пеевски. От коалиционното споразумение, до което уж бяхме стигнали на пети януари, са премахнати всички конкретни мерки за ограничаване на нелегитимните влияния в съдебната и изпълнителната власт. Това е ясна заявка, че това мнозинство няма за цел да реши този системен проблем, който чрез задкулисие генерира нестабилност.
Смятам, че това беше основната тема на несъгласие с нас, и не беше коректно спрямо г-н Желязков да го използват за оправдание.
И по тези и по много други причини, има сериозни рискове, това правителство да се провали, а това ще е провал и за страната.
Такъв провал включва и опасността в променяща се международна среда тази нехомогенна коалиция да вземе грешни решения за дългосрочното позициониране на страната.
Вярвам, че мнозинството си дава сметка за тези рискове и проблеми и знае, че ще му е трудно. Дано неизбежните компромиси бъдат с партийното и личното его, а не с обществения интерес. Когато са с обществения интерес, ние ще реагираме остро.
Ще бъдем силна опозиция. Не деструктивна, не креслива, а такава, която показва, че може по-добре.
Няма да злорадстваме за всеки неуспех, да профанизираме трудните компромоси и да атакуваме малките неволни грешки. Но управляващите добре знаят, че различаваме неволните грешки от съзнателното потъпкване на обществения интерес.
Ще се противопоставяме остро на всички опити за дозавладяване на държавата и за укрепване на нелегитимните влияния.
Но и ще подкрепяме всички правилни политики, свързани с борбата с корупцията, модернизацията на страната, еврозоната, намаляването на административната тежест, оптимизацията на публичните разходи. Ще предлагаме решения, които са в духа на постигнатите широки, принципни съгласия.
И вместо патетично заключение искам да благодаря на българските граждани за доверието, което са инвестирали в политическите партии в толкова сложна ситуация. Да подходим с отговорност към това доверие, особено тези, които ще упражняват изпълнителната власт.
Преди седмица писах за това как новата система на кадастъра предоставя отворени данни. Те включват както географска информация за парцели, сгради и самостоятелни имоти, така и записи за собствеността на последните от публични и частни юридически и физически лица. За тези няколко дни данните предизвикаха сериозен интерес. Забелязаха се доста добри въпроси, критика, но и откровено подвеждаща информация – къде от притеснение, къде от зла умисъл. Затова искам да разясня няколко неща, включително какво не знаем и какво очакваме да видим.
Защо ги има тези данни?
Първите, които ги вкараха в употреба отвъд GIS системите изглежда бяха BIRD.bg. Аналогично на справките от търговския регистър, те добавиха и тези към търсачката си, която свързва данни за смяна на ръководство, обществени поръчки, еврофондове, споменавания в различни изтекли данни, а сега и собственост на имоти из страната.
Тъй като сайтът на кадастъра все още не предоставя лесна възможност за сваляне да отворените данни, аз го направих автоматично и предоставих архива на BIRD и други. Ще го намерите в края на тази статия, както и скрипта за сваляне. Това, както и факта, че явно първи писах за тях, накара някои да коментират, че аз съм отворил данните. В действителност, за да бъдат тези публично достъпни за свободна употреба данни част от новата система на кадастъра, имат заслуга много хора както в институциите, така и извън нея. На първо място за изискването в закона въобще да има отворен код и отворени данни в такива системи има голяма заслуга Божидар Божанов. Въпреки това виждаме как много често това изискване се пропуска, така че трябва да се даде заслуженото на множество хора, включително политически назначения и отделни хора сред изпълнителите на поръчката, които са направили така, че да се случи. Иначе информацията за тези данни вече беше известна и се е обсъждала в професионалните групи и форуми още през декември.
Доста често да отварям данни, които следва да са достъпни, но не са. Последно така направих с разрешителните за сеч, от години го правя за документите за застрояването и авариите в инфраструктурата. Аналогично от още по-отдавна отварях данните на Столична община за замърсяването на въздуха, когато ресорната агенция отказваше твърдо да публикува навременни данни с разбивка по часове. Когато започнаха да го правят по задължение отвън спрях този поток. В този случай обаче просто разпространих новината, че кадастъра са ги пуснали и може да се използват свободно.
Критика и проблеми
Имаше, разбира се, критика както към новата система, така и към данните. Кадастърът отдавна има проблеми с натоварването, но в случая има оплаквания от функционалността за няколкото хиляди специалисти въвеждащи информация. Доколкото те имат смисъл, осъзнаването защо са важни и какви ще са последствията от тях изисква вникване в материята. Тази седмица е имало среща на министерството, изпълнителите и целевата група на тези системи за оправяне на проблемите и разбирам, че се работи по тях. Има също критика по заданието, следенето на изпълнението и отново срещу определени практики на Информационно обслужване.
Самите данни също имат проблеми и те са в две групи. Първата е за самата справка. Първоначално липсваха данни за няколко общини и селища като Варна, например. На 6-ти добавиха Варна, но пак изглежда, че липсват някои селища. Причината навярно е непълнотата на самия кадастър за цялата територия. В предишната си статия писах, че идентификаторите за физически лица са кодирани, за да не се разкрива лична информация. Първоначалната информация е, че макар кодирани, те са еднакви между различните файлове и така може да се проследи общата собственост на лице без да се разкрива. След статията ми обаче бяха открити редица несъответствия, което може да говори за проблем с алгоритъма. Аналогичен се прилага без проблем при Търговския регистър. Трябва кодирането на ЕГН-тата тук да следва същите правила и настройки както в ТР, за да може информацията да се съпоставя между двете. Не на последно място, свалянето на данните е почти невъзможно на ръка в пълния си мащаб предвид хилядите архиви. Аз написах скрипт за целта, поради което бях сред първите споделили го.
Втората група проблеми са свързани не с новата система, а с качеството на въведената информация, практиките на специалистите работещи с кадастъра, нормативните изисквания към него и исторически причини. Дали даден имот е въведен с очертания, собственост, правилен адрес и прочие информация зависи в голяма степен от това дали е имало нужда за самия собственик. Пример може да бъдат ипотека и продажба. Качеството на тези данни, както и такива в миналото е доста спорно поради редица проблеми от двете страни на масата. Забелязват се грешни адреси, дублирани идентификатори на индивидуални обекти, сгрешени ЕИК на фирми и прочие. Важното тук е, че данните не съответстват непременно с това, което виждаме в имотния регистър, а следва да бъдат само отправна точка за по-нататъшни разследвания.
Имаше, разбира се, оплаквания произтичащи от искрено неразбиране или нарочен опит за внасяне на смут. На няколко пъти се видяха твърдения, че така изтичали лични данни, че толкова голям архив щял да се използва за имотни измами, кражби и изнудване. Риск за измами винаги има, но тези данни по-скоро биха го намалили, отколкото да го увеличат. Данните са достъпни в дори по-голяма пълнота срещу заплащане в имотния регистър. Отворените данни не съдържат лична информация, а тази на компании и общински фирми не е лична или търговска тайна в случая. Аналогични възгласи имаше когато бешемотворен търговския регистър и се видя, че са кухи. Най-любопитна ми беше нишката, която плетат няколко души пишещи по групите и най-вече замесени в имотния бизнес, че тази прозрачност била комунизъм, защото само комунистите ги интересува кой къде какво има, придобива от общински и държавни имоти, национални и градски паркове и сменя като предназначение. Тук не знам какво да отговоря освен, че видимо изкарването на все повече неща на светло притеснява доста хора. Най-сигурен признак за това би бил, ако някой се опита да премахне или ограничи отворените данни на кадастъра с каквото и да е извинение.
Полезни по множество начини
Няма масив от данни, който да е идеален и абсолютно верен към датата на публикуване. Особено в такива мащаби. Ключът към използването правилно на данните винаги е бил да се разбере методологията на събирането им, ограниченията и условностите. Затова винаги прекарвам толкова време в описване именно на тези три неща. Пример са данните за раждаемостта и абортите. Когато писах, че данните от кадастъра са невероятни, имах точно това предвид – въпреки всички описани проблеми и нуждата от чистене на определени очевидни грешки, това е много добър източник, който ще помогне не само за анализи и разследвания сам по себе си, но и е важен базов масив, който да се използва за визуализации на други данни.
В не по-малка степен ще помогне на откриването на проблемите в старите данни, за които говоря по-горе, с въвеждането и практиките на специалистите. Прозрачността в тази си форма изкарва често на преден план дълбоки проблеми в една или друга институция и бранш. Това е причината много министерства и агенции да се опитват всякак да избягват заложеното в закона изискване за отворен код и данни. Отчасти заради лобизъм и активно прикриване на нередности, но в чувствително по-голяма степен страх от видимост на пороците и неефективността. Изисква се смелост и откритост сам да публикуваш подобна информация. Това е най-добрият начин да имаме разбиране и разговор по тези теми и път към поправянето на дефектите.
Може да свалите всички отворени данни на кадастъра към 10-ти януари 2024-та от този архив. Там ще намерите json-ите с линкове и дати на всеки отделен архив с документи, zip с всички свалени документи, един с обърнати всички данни за собственост в csv файл от 24 млн. записа и един с всички shp файлове обърнати в geojson формат и намалена точност на координатите до половин метър, който е по-лесен за използване във визуализации. Ако искате сами да свалите документите, може да използвате полу-автоматичния ми скрипт на bash. Надявам се, че от кадастъра ще направят това по-лесно, например като общ архив от 5Gb.
Преди три години реших, че е добра идея да извадя Европейски здравноосигурителни карти на всички в семейството. Запънах се и в крайна сметка накарах НЗОК да приеме заявлението ми електронно. Година по-късно – през юни 2023-та вече бяха направили този процес официален и го описах подробно в статия. В последствие други допълваха със съвети – например, че може само с ПИК на НАП.
Голям недостатък си остана това, че заявлението беше Word документ, попълваше се трудно и доста хора се налагаше отново да го печатат и подписват. Днес в коментарите под статията ми Петър добави още една важна новина. От края на миналата година е възможно заявлението да се подаде изцяло през електронен формуляр.
Вече с изцяло електронен формуляр
За целта използва еФорми на портала на eGov. Може да прочетете подробно за услугата на страницата ѝ или направо да отворите формуляра. Използва се както с електронен подпис, така и с ПИК на НАП или която и да е друга форма на идентификация, която се поддържа. Тъй като за пръв път използвах този тип форми, ме пита за потребителско име и друга информация, след което даде грешка. При второ отваряне обаче нямаше проблем.
Избира се служба, която да изпълни услугата. Това би следвало да е автоматично, тъй като трябва да изберете тази по местоживеене. След това попълвате формуляра със същите данни, както тези в хартиения вид. Удобството е, че част от данните се попълват автоматично. Също така, изглежда че има възможност да се подава заявление за карта на дете само от единия родител – нещо, което беше усложнение в досегашния вариант.
Стъпка напред и все пак…
Един основен недостатък, която си остава, е това, което коментирах от самото начало. В случая определено виждаме напредък и подобрение в процеса, но отново се дигитализира и оптимизира нещо, което изначално не следва да съществува. В случая може да говорим за формуляра само, но дори принципът на работа на картите е сбъркан. Първо дори данните, които искат да попълваме ги имат вече в базите, знаят много добре къде живеем и къде сме поръчвали до сега. Целият процес би могъл да бъде с един бутон или дори по-лесно – опция за отказване и автоматично изпращане на картата при изтичане на старата.
Още по-добре би било да се удължи срокът на самите карти. Като аргумент защо са едногодишни за всички освен деца и пенсионери, отговорът на НЗОК беше, че така намаляват риска от злоупотреби. Т.е. някой да се лекува в чужбина при спрени здравни права. При запитване по ЗДОИ преди две години колко пъти това се е случвало при едногодишните карти, както и колко често се е случвало въобще на някой с валидна Европейска здравна карта да му изтекат правата по средата на периода, те отговориха, че не знаят. Всъщност, оказа се, че в никой момент НЗОК не може да каже колко хора са със здравни права. За всеки се прави индивидуална справка при нужда. Това далеч не е основният или дори от големите недъзи на НЗОК, но на практика с никакви данни и аргументи не могат да подкрепят решението срокът да е от една година, извън чисто чиновническия подход да се въвеждат забрани и ограничения. Така преди години са се опитали да намалят срока дори на шест месеца.
Защо въобще има пластика и липсва електронна система за проверка в реално време на правата при опит за използване на здравни услуги зад граница е отдавна стоящ въпрос. Отговорът за първото е, че форматът на ЕЗОК и въобще изискванията да е пластика и да се харчат толкова пари е междуведомствено решение на европейско ниво, което само чака някое председателство на ЕС да промени. Аналогично, електронна система за проверка на здравни права има и всяка каса може да сверява с друга, но не е автоматизирана и не е интегрирана за целите на това, което обсъждаме тук. Тоест има нужда от работа по решението, но инвестицията в такова решение ще е далеч по-малко, отколкото това, което отива за сега. Липсва политическа воля, а и има замесени интереси.
Въпреки че самите карти са безплатни за нас осигуряващите се, те струват доста на бюджета. Докато в миналото е имало някаква конкуренция в печатането им, в последните години дежурен кандидат и печелещ поръчката е печатницата на един конкретен депутат на БСП станал известен с лобизма си за запазване на прескъпите стикери за ГТП на колите, които отново той печата. Е, след като писах за спряната поръчка това лято и рискът да няма кой да печата картите, скоро беше пусната нова и отново същите я спечелиха на двойна цена спрямо предходните години.
Междувременно от електронният механизъм за поръчване на картата през първите шест месеца след статията ми и пускането на възможността се възползваха доста малко хора. Поисках данни в началото на 2024-та и имаше отчетливо увеличение. Ще поискам данните за цялата година и ще ги обобщя по-късно обаче, защото доста хора се сещат едва през юни и юли за тези карти – точно преди почивката си.
Затова ви препоръчвам да не чакате до лятото, а да се възползвате от електронната форма и доставка с куриер още в началото на годината, която натоварването и сроковете за обработка са по-малки.
В края на миналата година писах накратко в социалките, че новият портал на кадастъра е публичен и на пръв поглед има доста полезна употреба – да се следи за незаконно дострояване. В действителност, с тази нова версия се случи нещо, за което натискахме и чакахме от много години – отворени данни за имотите в България.
Информацията, която търсихме са точните очертания на области, общини, землища и отделни парцели. Тази информация има много приложения отвъд работата с недвижими имоти. Преди 11 години, например, бях свалил парче по парче голяма част от тези данни и бях ги обобщил в опростена версия на картата на общините и селищата в България. Пуснах ги свободно с цел визуализации на данни и сам ги използвах в графиките си за данните за сеч, избори и редица други. Аналогично, за картата ми с документите за градоустройството в София през последните четири години съм свалил близо 25% от всички парцели в столицата. Подобно е положението и с 3D картата за застрояването. Данните влизаха в употреба в поне 10 от проектите и визуализациите ми до сега.
с. Априлци в Пазарджик
Затова с радост открих, че в новият портал на кадастъра има секция отворени данни, където може да се свали архивирана цялата спомената информация – отделни парцели, сгради и самостоятелни обекти в SHP формат. Вече свалих данните за община София и няма да се налага да товаря сървърите на НАГ и кадастъра всеки път като излезе нов документ. Данните съдържат много метаданни като площ, брой етажи, точен адрес, собственост, район, начин на употреба и документ определят последното. Дори само информацията за адресите е безценна, тъй като до сега нямаше такава публична база данни в България. Има дори адресите на самостоятелни обекти – гаражи, апартаменти и други части от сгради, включително къде се намират точно и колко е (законната) им площ.
Метаданни за случайна сграда в София
Това обаче далеч не е всичко. Публикувана е информация за собствеността на тези имоти – дали цялостно или частично, физическо, юридическо лице, община или държава и с какви документи и кога е установена тази собственост. Има дори ЕИК и имена на фирмите, а когато е частно лице, името е маскирано, а ЕГН-то е криптирано, така че да не се разбере, но да е пак уникално и да може да се съпостави с други записи. Това е безценна база данни с публична вече информация, която без да преувеличавам ще отвори нова страница в разследванията на злоупотреби на части и публични лица.
Пример за собствеността на парцели в с. Априлци, Пазарджик
Данните в този си вид са генерирани на 14-ти декември. Надявам се да имат възможност да ги обновяват редовно, особено собствеността. Все още липсва известна информация – за 6 общини липсват данни, включително община Варна. От тях, както и сред други общини липсва информация за около 380 селища или 7.2%. Изпратих и друга обратна връзка към създателите на портала и разбирам, че се работи по попълването на цялата информация. Две основни точки бяха двуезична документация и номенклатури, както и начин да се сваля всичко наведнъж.
Дори към този момент обаче е нещо внушително. Бих го сравнил само с публикуването на отворени данни от търговския регистър с тази разлика, че са много по-ясни, подредени и готови за употреба. Показах данните на няколко познати експерти работещи с GIS системи и събиращи информация от подобни регистри от цял свят. Един особено ми пише през няколко месеца да пита дали поне очертанията на парцелите в градовете имаме. Всички бяха удивени от качеството и пълнотата на информацията и метаданните, включително в сравнение с аналогични източници в Германия, Великобритания и щатите.
Центъра на София в сгради и парцели
Успях да сваля всички данни автоматично и вече ги преглеждам подробно. Особено тази за собствеността. Все още нямам идея какво от тези данни и как ще го покажа, но определено има доста какво да се направи с нея. Знам обаче, че ще използвам парцелите във визуализацията си за данните за сечта, които отворих наскоро. Особено за стартиращи бизнеси това ще е много полезно отвъд чистите GIS системи, недвижими имоти и планиране. Ако имате идеи как бихте използвали данните или вече сте направили нещо с тях, споделете го в коментарите.
Преди почти 10 години си зададох въпрос – къде в България се сече законно и в какви количества. Агенцията по горите нямаше отворени данни за това. Имат обаче регистър на позволителните за сеч, който макар не в достъпен формат, поне е достатъчно структуриран, за да се изведе нещо. На база тези числа тогава успях да покажа данните за сеч с точност до землище на населено място, а след това направих анализ и предложения.
Десет години по-късно малко се е променило. Някои от регионалните дирекции по горите и самата агенция са в портала за отворени данни на правителството. Има дори ресурс с позволителните за сеч, макар покриващ само част от данните и само за четири години. Регистърът си е същия, със същите грешки и 1.57 млн. документа – позволителни за сеч и протоколи след това.
Причината да знам това число е, че в последните седмици свалих цялата информация от средата на 2011-та, когато е започнал регистъра, до декември 2024-та. Там информацията е във вид на обикновена HTML страница подходяща за печат и подпис на хартия, но открих структура в нея. Така обърнах всеки документ в json формат с точната категория и вид дървета, позволена и реална сеч. Включва също констатации за нарушения, актове, кой е глобен и прочие. Разбира се, тук говорим само за законната сеч и документите свързани с нея. Ако не е в този списък, значи не е законно.
Тъй като изглежда самият им формуляр за генериране на тези документи не се използва съвсем коректно, някои от номерата и датите на заповедите не са попълнени. Също кадастриалните идентификатори посочващи точните парцели не са в правилен формат. Това ще се опитам да го оправят в друг момент. Има и други грешки, които съм се опитал да компенсирам в изходните данни.
Освен документите, съм публикувал и списък с обобщена информация за всяка сеч от търсачката им. Там може да се видят дати и количества на сеч и позволява да се свържат позволителните и протоколите, където това не е отбелязано в самия протокол.
Публикувам всички данни в отворен формат свободно, без лиценз и ограничения за използване. Ще се радвам, все пак, ако направите нещо с тях, да ми пишете, защото ми е интересно как са влезли в употреба. Ще създам интерактивен инструмент за филтриране и изследването им в скоро време, но искам първо да пусна данните, ако някой има идея за такъв или друга употреба.
Може да свалите данните от тази папка. Там ще намерите описание на полетата, файл с номерата на землищата и техните имена и ЕКАТТЕ номера, обобщенията списък, който споменах (95М, 18М zip) и архив с документите (6.2G, 1.1G zip)
Спирането на процедурата за избор на главен прокурор е най-спешният приоритет. Чак такива залпове към парламента и „изтърваният“ Гешев не си позволи.
Днес постигнахме напредък по формирането на комисии, след като вчера приехме правилника. И съм умерен оптимист, че в парламента има воля за спирането на тази процедура за избор на главен прокурор.
Въпросът след това ще бъде „а сега какво?“. ВСС няма да се откаже да инсталира някой следващ Сарафов. Затова внесеният от нас законопроект е важен и отвъд избора на Сарафов. Той подобрава значително правилата, и спира всяка процедура за избор, ако Народното събрание започне смяна на членовете на ВСС. Само че за да се възползваме от тази промяна, трябва да има избор на нов ВСС, а за това трябва траен парламент. Т.е. правителство.
След това прокуратурата няма да стане изведнъж западноевропейска, ефективна, обективна и отчетна. Ще трябва да се поправят много неща – в Закона за съдебната власт, в Наказателно-процесуалния кодека, в Закона за СРС. Все реформи, които също изискват траен парламент.
С всяка алинея Пеевски ще губи инструменти за въздействие. Напр. ако въведем случайно разпределение за мерките за неотклонение и за разрешенията за СРС, изведнъж ще се окаже, че Пеевски няма никакви гаранции дали ще може неговите прокурори да извършват процесуален произвол, разрешен от назначените от него административни ръководители и техни заместници в съда.
Това и много други мерки са част от антикорупционната програма, която представихме в кампанията. И опитваме да осигурим време и консенсус по нейното прилагане. Защото иначе просто ще намерят и инсталират следващ Сарафов.
Преди малко повече от десет години се замислих, че ми е трудно да следя какво се случва из родните институции и мога да подобря процеса. Затова създадох система, която да изчита по няколко пъти на ден новини, документи, събития и други и да ги публикува в акаунт в Twitter. С времето източниците на информация се увеличиха на 140 от над 31 различни институции, а акаунтите станаха осем.
Проектът се нарича GovAlertEu и до скоро публикуваше съобщения в неофициални акаунти на няколко институции, включително тези на МВР и Министерски съвет. Акаунтът на МВР стана официален на два пъти – за последно при един от редовните кабинети. След това си върнах контрола над него. Този на Министерски съвет все още е официален и имат достъп до него като автоматизацията за публикуване на новини си остава.
Няколко неща се промениха в последната година. Първо, значително увеличеното количество информация, която публикувам за градоустройството в София, Пловдив и Благоевград, както и интереса към данните и визуализациите създаде натоварване на ресурсите, които използвам. Второ, промени в моделът на работа на Twitter/X като мрежа направи почти невъзможна работата на автоматизирани акаунти като моя без да се плаща значителни суми на месец. Суми, които биха били оправдани единствено за големи компании и astroturf бот мрежи, каквито сякаш са единствените останали там.
Още при първите крачки към затваряне на API достъпа до Twitter започнах да гледам мрежи като Mastodon. Тези дни довърших интеграцията и вече е достъпна за използване. Благодаря на @mapto, че ме насочи към подходящ код, който да използвам.
На адреса m.govalert.eu ще откриете всички акаунти свързани с тази мрежа. Там се публикуват в реално време без ограничения всички новини идващи от институциите. Тази страница е паралелно и портал за ActivityPub протокола, което значи, че може да ги следвате в която и да е Fedi мрежа искате, включително Mastodon. Свързал съм акаунтите пред Fedi Bridge с Bluesky, където съобщенията ще се появяват със забавяне от една до 15 мин.
Линковете към отделните мрежи, включително все още Twitter, ще намерите на самата страница като бутони. В Twitter от началото на годината заради ограниченията ще публикувам единствено препратки към Mastodon с ежедневна статистика колко съобщения са пропуснали следящите там. Като начало това ще се случи за основния акаунт на GovAlertEu, този на МВР и този за градоустройството в София. Този на правителството няма толкова много новини, така че ще остане последен.
Ще забележите, че липсват стари съобщения. В следващата седмица ще генерирам новините поне 4-5 години назад във времето. Искам да развия тази страница като основна за услугата заедно със статистика, индикация кои страници на администрацията са изтрити, изчезнали или променени, както и архивиране на някои от тях. В такива случаи линковете от социалните мрежи ще сочат към архивираната версия.
Също, вижда се, че акаунтът на парламента няма съобщения от известно време. Всъщност, източниците на информация не са 140, а 218 от 47 институции, но една немалка част от тях или са променили сайтовете си значително, или не публикуват вече нужната информация. Предвид смяна на фокуса към градоустройството не съм поддържал тези източници, но с този нов портал ще го направя – един по един ще ги обновя започвайки от страницата на парламента. Тази промяна отваря възможността да разширя значително информацията, която искам да публикувам като до сега въвеждах ограничения заради комуникацията с Twitter.
Моите акаунти в Mastodon и Bluesky ще намерите в линковете под блога ми. Приветствам всякаква обратна връзка и идеи.
Реалността е, че Пеевски може да бъде спрян трайно и сигурно само от редовно правителство. Другото са безспорно необходими, но краткосрочни мерки, които няма да го разклатят сериозно.
Дори да спрем избора на Сарафов, дори да го ограничим да продължи да заема длъжността (което безспорно трябва да направим и то бързо), тогава за изпълняващ функциите главен прокурор ще бъде назначен някой друг Сарафов, за който обаче дори няма да има снимка с Петьо Еврото и ще трябва да обясняваме защо и той е на Пеевски (а тази прокурорска колегия от този Висш съдебен съвет не може да назначи друго).
Дори да вземем оставката на Антон Славчев (КПК), което също трябва да случи, очакваме ли, че останалите членове на КПК няма да „съдействат“ на Пеевски? Те ако биха се противпоставили, щяха да блокират Славчев с мнозинство и досега.
Законите по Плана за възстановяване и устойчивост пък не отнемат нито един инструмент за влияние от Пеевски.
Служебно правителство, дори да не е на Главчев, не може да спре Пеевски. По две причини. Първата е, че който и да е премиер, ако няма ясно политическо мнозинство зад себе си, рискът да бъде „прихванат“ от Пеевски е голям. Втората е, че МВР днес не може да бъде „МВР на Рашков от 21-ва година“. Защото тогава вятърът духаше към промяна. Сега перспективата е за „още и още избори“, и едва ли в МВР ще изпълняват стриктно разпореждания за спиране на купуване на гласове. Да, може и да не помагат като носят кеш в патруплки (каквито разкази има), но едва ли ще пречат. Особено ако не искат прокуратурата и КПК на Пеевски да ги отстранят бързичко.
Антикорупционната програма, която предложихме в предизборната кампания, е с дълъг хоризонт, а не за 3-месечен парламент. Без избор на нов Висш съдебен съвет, почти нищо няма да се промени в съдебната система. Без избор на нов състав на антикорупционната комисия, тя няма да спре да бъде на Пеевски и да се ползва за бухалка – срещу опоненти, срещу „непослушни“ кметове, които не осигуряват гласове на Пеевски, срещу МВР шефове, които пречат на купуването на гласове.
Декларацията за ограничаване на корупционните влияния на Пеевски е само първата стъпка към такова редовно управление без деструктивни корупционни влияния – тя е инструмент за установяване на мнозинство за такова управление. И затова е толкова важна.
Покривът пак тече, асансьорът постоянно е в ремонт, мазите са в мухъл, стълбището още вони от пожара на втория етаж, несъмнено няколко в блока крадат ток и парно, а този дето все се избира за касиер прибира събраните пари, за да се напива и спи със съседката.
Драми големи в хипотетичния блок и на повечето естествено ама хич не ни се занимава. Не само си имаме друга работа и главоболия, но предимно защото е трудно да седнеш на маса и да се разбереш с някой, с когото те делят светоглед, характер, маниери, два вагона книги или бъчви ракия. Успокоението е, че все някой се хваща и бута нещата напред. Поне един има във всеки блок, нали? Лошото е, че винаги има още няколко, които правят мазало, блокират всичко или просто всяват хаос.
Познато?
Ако държавата беше блок, всички проблеми щяха да са далеч по-ясни и близки. Аналогично, на повечето не им се занимава по същите причини. В тази ситуация, независимо дали ни харесва или някои искат да си го признаят, всички очакват Да, България да излезе и да даде решенията. При това не само да ги изпише, но и да ги направи неоспорими и неизбежни и да уреди без компромиси подкрепа дори от пияндето от втория етаж, побойника от последния и схемаджията дето спи със съседката и е кофти човек ама се има с всички щото е готин на чашка.
И ако не се случи това или решението не е угодно на всички, не пияндето, побойникът или схемаджията са виновни, защото „ма тях си ги знаем„, а тоя дето всички очакваме да каже какво следва. Дали успява е друга работа, но трудно може да се определи сегашното положение по друг начин. Обаче каквото и да стане, пак ще му спуснем гумите и ще го замерваме от балкона. Защото ние знаем най-добре, ама все пак той да каже, че трети път плащаме за покрива и пак тече.
