Вчера подпитах в коментар поредния проект над 50 метра дали са си „подсигурили“ предварително акт 16 предвид кой кадър е в ДНСК и дали нямат още проблем да продадат всички апартаменти предвид колко са още свободни и не изглежда да намаляват. Днес виждам, че са пуснали реклама успокояваща, че през 2026-та ще има акт 16. Може би дори сте попадали на нея. Със сигурност е било случайност.
Ако ви се струва, че доста строежи в София затихват по някое време след акт 14, това е така. Много инвеститори имат проблем да продадат докрай пространствата, а от там нямат капитал да достроят сградите. Прибират парите на акт 14 и зарязват довършителните работи докато се концентрират върху нови проекти, които да докарат пак на акт 14. Лесно се набиват на очи поне няколко такива, ако се разходите из града. Има и все повече случаи на фалити, които остават купувачите да се оправят със съд, разрешителни и допълнителни разходи години наред. Очаквайте все повече от последните в скоро време.
Два съвета в тази връзка
Първо, разгледайте портфолията на тези, от които планирате да купите. Разходете се да видите старите им сгради – дали са готови или как изглеждат след няколко години експлоатация.
Второ, разпитайте живеещите в старите им проекти, както и кранистите и багеристите на сегашните – ако са прецаквали купувачите и работниците си, как очаквате да са честни с вас дори с договор? Занимавка е, но давате стотици хиляди все пак. Отделно, ако не плащат редовно на най-квалифицираните си работници, това е ранен знак, че са пред фалит. Също, ако се опитват да ви пробутат или схема за избягване на данъци, т.е. мамят с регулациите, как очаквате да не са мамили където не виждате по конструкцията и е критично важно?
Схемичките излизат скъпо накрая и всичко ще е за ваша сметка.
В началото на 20-ти век, процентът на левичарите, т.е. хора с доминантна лява ръка, не надвишава 4% според допитвания в училищата. След 20-та година се покачва многократно и към 70-те вече стига нивата, които виждаме днес – около 10-12% с превес при мъжете. В различните държави това увеличение отбелязано в статистиката се вижда по-късно, а при други – още 50-те.
Може да предположите, че това е заради химикали в храната, пластмаса, упадък на цивилизацията и традициите, различни вируси или заболявания, ваксини и антибиотици, замърсяване и всякакви други неща, с които обвързваме този период. Тогава бихте се присъедини към множеството, които са смятали левичарството за дефект и са се опитвали да го лекуват.
А може да помислите, че в този период учители и родители са положили неимоверни усилия да скъсат с предразсъдъците на по-възрастните и закостенели предположения в литературата без доказателства или метод, но вкоренени в образованието и възпитанието на децата. Като биенето на ръцете, вързването на лява ръка зад гърба, психологически тормоз чрез засрамване, нападки и определения за неадекватност и недъг. Тогава бихте разбрали, че винаги хората с доминантна лява ръка са били толкова, колкото сега, но са били „коригирани“, отхвърляни и определено не са влизали в статистиката.
Аналогично, сега се говори за някакъв взрив на броя деца с аутизъм. Има премного реклами и кампании за събиране на пари за подвеждащи или откровено опасни терапии, които обещават „лечение“ за тези деца. Някак прозира аналогия на лекуването с връзването на левичарите. Говори се отново за химикали, пластмаси и ваксини.
А може да се замислим, че винаги са били такива. Че хората в спектъра са много и различни и в повечето случаи функционират и винаги са функционирали както обществото очаква от тях въпреки липсата на разбиране и подкрепа, но с цената на голяма лична жертва – жертва, която може да им спестим със съвсем леко усилие или внимание. Може би тежките случаи, които нямат такава възможност или имат нужда от постоянна помощ, някога са били изоставяни в манастири или в гората, а до скоро в лудници или сиропиталища, където са срещали същата съдба, каквато биха в гората. В случая на „лудниците“ я срещат и днес.
Това, че някой не ни е пред очите не значи, че не съществува. Също ако не си го спомняме от детството си или бабите ни не си го спомнят, не значи, че не ги е имало и тогава. Просто сега оцеляват по-често. Както би трябвало да бъде в едно развиващо се общество.
Преди седмица научих за поредната поръчка за т.н. инженеринг в Пловдив – този път за разширение на гимназия, която е и паметник на културата. Разговаряхме с Чило Попов, който е започнал подписка срещу този проект и най-вече как се провежда. Исках да разбера по-добре за какво става дума. Разгледахме в детайли поръчката и документацията към нея заедно със скици, визи и изискания. Въз основа на тези документи направих две илюстрации какво е налично на този етап и кои дървета са в риск.
Илюстрация на база сегашната виза в документите на поръчкатаЗасегнати дървета на база сегашната виза към поръчката
Сградите, които съм очертал горе, са на база настоящата скица-виза. Важно уточнение е, че виза показва данните от последната заповед за това мяасто на общината от 2017-та и илюстрира какво е предвидено към този момент за застрояване. В рамките на проекта се говори, че може да се измени конкретното положение на сградата като се предполага, че ще се опазят вековните дървета, оградата и старата сграда. Предлагат дори два варианта – новата сграда да наподобява старата и да я допълва или да е изцяло модерна, за да прави контраст.
Тук обаче има противоречия като например, че в изискванията и отговорите на община Пловдив към общински съветници се говори, че ще се запазят игрищата. В изискванията са включени много зали, включително закрита спортна зала с публика. Не е ясно къде ще поберат всичко това без да пострадат поне част от дърветата, дори да не се придържат към сегашните линии на застрояване.
Данните за застроена и разгърната площ и сравнението със старата пък ни дава представа, че при настоящия контур на сградата височината следва да бъде същата. Разбира се, това също подлежи на промяна. Впрочем в ранното съгласуване с Министерството на културата, те отказват да съгласуват конкретно визата, защото не е отбелязана именно височината и посочват, че това трябва да се коригира при по-нататъшни стъпки. Виждаме също, че според разрешеното за парцела, може да решат в крайна сметка да застроят значително повече от двора на училището.
Визата към документацията на поръчкатаИзвадка от изискванията за проекта.
Тук идва първият ключов въпрос – поръчката е направена така, че да има нулева прозрачност на процеса. Инженерингът дава възможност за много корупция, загуба на обществен ресурс и заобикаляне на изисквания и обществено внимание към това, което се строи. Дори Съюза на архитектите, които много критикуват заради приноса на водещи техни фигури към опропастяване на градската среда на градове като Пловдив и София, сочат инженеринга като порочна практика. В случая се дава възможност на една фирма да направи проекта и да построи сградата. Правилната алтернатива, особено предвид статута на сградата и чувствителността, която пловдивчани по принцип имаме към такива посегателства над града, би било да има конкурс за архитектура, публично обсъждане и след това да се прави поръчка за строежа.
В отговора на общината на въпроси на общински съветници се посочва, че имало възможност за обществено обсъждане и в сегашния вариант. Не става ясно дали ще се направи все пак, на какъв етап, дали ще се отчетат критиките на граждани, организации, училището и самото кметство и дали въобще има механизъм в договора за такива корекции. Вложено е в поръчката, че трябва съгласуване с Министерството на културата, но както знаем добре от работата им до сега, решенията често се заобикалят или по един или другия начин се подсигуряват удобни такива, за да не се пречкат много.
Отделно притеснение представлява липсата на прозрачност на градоустройството в община Пловдив. Видяхме го ясно при опита на кмета да прокара между капките онзи огромен частен проект за застрояване в северен Пловдив, който в последствие беше спрян именно заради прозрачността постигната от общински съветници. Доколкото има портал за промени на ПУП-ове и решения за строеж, той се попълва през няколко месеца наведнъж със стари и непълни документи. Липсват визите, заповеди, инвестиционни намерения и други документи, с които може да проследим какво се прави по този и други проекти. Критикувах старата администрация за тази им практика преди местния вот. Няколко дни след критиката ми те случайно се сетиха да пуснат наведнъж документите за шест месеца назад. С новата/стара администрация на община Пловдив тази прозрачност се е влошила дори повече. Следя ги на картата с документите за застрояване на Пловдив.
Затова не е въобще учудващо, че Попов е започнал подписка срещу действията на общината, а няколко новинарски сайта, включително Под тепето и Сега писаха по темата.
На фона на всичко това, кметът на район Централен е цитиран да казва, че е смаян от визуализацията ми и думите на Попов. Настоява, че „разумен човек“ не би могъл да си помисли, че ще се изсекат толкова много дървета. Всъщност, един разумен човек следва точно това да си помисли за общината. Особено в контекста на всички абсурди, които бяха предотвратени именно заради разкрития, публичност и обществено недоволство – пример са готвената сеч и разширяване на пътя по Марица, както и идеите в общинския съвет за махане на всички дървета по Руски. Имаше и такива, които не успяхме да предотвратим като сечта по бул. Освобождение за строеж или абсурдното разширение на ул. Даме Груев започващо и свършващо в тапа и отсичането на десетки дървета пазещи квартала от прегряване лятно време.
Затова притесненията относно проекта, колко непрозрачно е съставен и се води се базират изцяло на досегашната практика и достъпните към този момент документи. Доколкото е възможно новото застрояване на паметника на културата да не спада към илюстрирания горе силует, обществото няма да разбере това докато не е завършен процеса на разрешителните за строеж и сеч и не влязат първите багери и резачки. Затова смайването на Георги Стаменов е по-скоро опит за отклоняване на усилията да се разбере какво всъщност ще прави любимата фирма на местната власт взела тази и много други поръчки и парцели из града и как всъщност общината смята да контролира изпълнителя и консултира обществото за този проект в контраст на повечето досегашни.
Чуват се доста нападки за Столичното предприятие за третиране на отпадъци или както по-често се нарича – завода за боклук. Като цяло извозването и преработката на мръсотиите на всеки град е сложна тема пълна с много компромиси, екологични катастрофи, пари и интереси.
Няколко реки на София, например, са вече унищожени заради насочени към тях отпадни води, вкарани в канали и колектори или директно заровени, за да се построят сгради на често незаконно присвоена или реституирана земя. Още много сгради, ресторанти, производства и сервизи изливат мръсна вода и химикали в реките, защото е по-евтино. Смесването на мръсна и чиста вода води не само до екологична катастрофа, вонящи дерета и влошена градска среда, но и пречат на работата на пречиствателните станции.
Тук обаче ще стане въпрос за твърдите отпадъци от кофите ни за боклук. По-специално за сивите контейнери. Мнозинството от хората вярват, че няма значение къде изхвърляме пластмаса, хартия, стъкло и битови отпадъци, защото отивали на едно и също място. В действителност, в СПТО отиват само боклука от сивите контейнери. Или поне би следвало, но за това после. За жълтите за хартия и пластмаса, както и зелените за стъкло, отговарят фирми, на които се плаща да ги рециклират в собствени инсталации. Това значи, че не само не отиват на едно място, а и се товарят в различни камиони от битовите отпадъци (сивите контейнери). Доколкото разбирам, минават и в различни дни от седмицата, така че може да го наблюдавате сами, ако ви се занимава.
Сивите контейнери трябва да имат само боклук от дома и малки бизнеси и няколко фирми отговарят за пренасянето му до СПТО. Производства и някои големи комерсиални сгради трябва да имат отделни договори. Здравни заведения, сервизи, строежи и други генериращи опасни отпадъци пък трябва да имат специални договори за обезопасяването им. Сведения от предприятието и различни сигнали показват обаче, че боклукът се е смесвал в предишни години и безпрепятствено се е депонирал директно на сметищата. Има все още няколко стотин незаконни сметища най-вече за строителни отпадъци, корупционната схема за които в администрацията на Фандъкова беше разкрита от сегашния инспекторат. От СТПО даваха примери за измами с тонажа и броя курсове на фирмите донасящи боклук, за донасяне на индустриални и строителни отпадъци и други измами за милиони с доставка на части и материали за рециклиране.
В опит да разбера поне част от това, поисках данните, които биха могли да ми дадат от предприятието. Исках да видя дали нещо ще проличи от тях. Ще опиша първо няколко извода, които бихме могли да си извадим, а след това ще обсъдим какво означават.
Какво виждаме в данните?
Най-ясният сигнал, който виждаме е рязкото намаление на боклука изхвърлен директно в т.н. сметища. Средната стойност между януари и октомври 2023, когато се сменя ръководството е 9362 тона на месец. Пикът е бил през юни 2023 от 24316 тона. От ноември 2023 до преди две седмици средно са депонирали 621 тона или 15 пъти по-малко. За сравнение, средното количество боклук, който се донася на месец в предприятието от София е 30330 тона и остава практически същото в този период.
Следващия интересен момент е от къде идват боклуците. Това исках първо да видя като исках да разбера къде се произвежда най-много. Тук виждате изгладена графика на динамиката на количествата донесен боклук. Различни фирми отговарят за различни части от Триадица, Искър и Кремиковци.
Виждате и т.н. „фирми по чл. 24“, които са въпросните специални договори за докарване на битови отпадъци от заводи, например. При тях виждате намаление в от лятото насам, което съвпада със съобщенията на предприятието, че правят повече проверки и връщат камиони с боклук, когато засекат индустриални отпадъци, които нямат място в депото. Такива злоупотреби има явно немалко. Виждаме това намаление и в други райони на събиране, което отчетливо е по-изразено от останалите.
Тук ми беше интересно как тези количества се съпоставят с населението. За целта използвах данните на Софияплан за 2020. Опитах се да ги комбинирам възможно най-точно спрямо описаните горе региони. Така получаваме следната карта. Тя показва колко килограма боклук изхвърля всеки от жителите в този регион изхвърля всеки месец.
На следващата графика ще видите същите данни и как се променят през времето. Доколкото има някаква динамика, тя по-скоро върви в паралел, с изключение на Красна поляна, където има сериозен скок около времето, когато се е депонирало голямо количество отпадъци през 2023-та.
Тук интересен въпрос е колко курсове на камионите на частни фирми са били направени през времето и колко тона боклуци са донесли. От графиките горе изглежда, че няма динамика, но в следващата графика показвам каква е промяната от януари 2024 до сега спрямо същия период на предходната година. Докато в началото на 2024-та е било повече, със завишаването на проверките броят им спада значително.
Интересно е и производството на РДФ – това е ефективно гориво направено от боклуци със съответни спецификации и обработени за намаляване на емисиите. Те се продават с печалба за общината. Тук сравнявам първите 13 седмици от всяка от последните три години, за които получих данни и се вижда сериозен скок в последните няколко, както и доста повече през 2025-та като цяло. Именно тези бали гориво от боклук снимаха едни общински съветници възмутено наскоро. Те всъщност показват какъв трябва да е един от положителните резултати от това предприятие.
Дискусия
Първо, трябва да разберем, че числата, които виждаме горе и се публикуват редовно на страницата на СПТО показват какво количество боклук се донася дневно в предприятието. Между нашите кофи и общинското предприятие отговорност носят фирми, на които се плаща баснословни суми да се грижат за това да е чисто и да се рециклира възможно най-много. За следене дали го спазват пък отговаря инспектората към СО. За целта правят проверки, следят ги с GPS и дронове.
От част от данните и разговорите с СПТО се разбра, че всъщност количеството боклук е сравнително постоянно през годината. Има няколко пика и спад, например след новогодишните празници или през лятото, но те са значително по-малки, отколкото смятаме. От това тяхно наблюдение излизат няколко важни извода.
Вариациите в броя курсове на камиони за боклук и тонажа им през времето се дължат в голяма степен на опити за измама. Станаха известни няколко такива схеми със строителни отпадъци, такива от производства, а наскоро и боклук от други общини. Доколкото винаги ще има известни вариации заради графика им по седмици спрямо получените данни на месечна база, това не обяснява промяната с над 20% в някои периоди. Единствено на база тези числа обаче не може да посочим коя фирма мами, защото след края на 2023-та е имало множество проверки и акции за проверка на боклука на отделни камиони и цели маршрути. Имало е дни с по няколко паралелни проверки на самото предприятие от всякакви държавни органи и други, в които са имали възможност да контролират точно какви отпадъци се внасят като ги пръснат на плаца. Именно с последните са откривали опасните медицински отпадъци от няколко болници.
Медицински отпадъци в сиви контейнери от столична болница от декември 2024
Продължаваме с това, че няма логика да има толкова голяма разлика между боклука създаван на година на всеки човек живеещ в различни региони на града. Би следвало да е същия. В този смисъл картата, която пуснах горе показва не, че някои софиянци изхвърлят повече от други, а дава натрупан ефект от три фактора.
Първият е, че навярно данните за населението не са верни. Числата, които взех, са прогноза за 2020-та, но не намерих други с достатъчно добра разбивка на ниво квартали. Отделно самите маршрути на фирмите събиращи боклук не покриват винаги цели квартали, а разпределението на хората в кварталите не е еднакво. Населението несъмнено се е променило за годините от изготвянето на оценката и най-вече се е преместило в рамките на града. Всъщност, именно тази динамика на промяна на заселването и разпределението из града именно е един от основните проблеми на т.н. презастрояване, за което често говорим. Така част от разминаването в килограмите боклук в сиви контейнери на човек отчита отчасти грешките в оценката на населението. Възможно е, разбира се, в някои региони хората да са по-отговорни и да изхвърлят по-голяма част от пластмасата, хартията и стъклото където трябва, за да се рециклира. Не може да го кажем обаче това заради следващите два недостатъка.
Вторият е заради черното петно между сивите кофи и кантара на предприятието. Това са фирмите и камионите, които пренасят този боклук. Както стана въпрос, има немалко измами, извозване на чужди отпадъци или опасен боклук. Това се добавя към общия тонаж и дори да не става въпрос за огромни количества, освен, че загубите за общината се измерват в десетки милиони, изкривява и данните за това, което виждаме в сивите контейнери.
Не на последно място се случва твърде често да се намират строителни отпадъци, едрогабаритни и други, които не следва да се пренасят, но се прави заради липса на контрол от страна на въпросните фирми и мотивацията им да вкарват повече тонове към сметката.
Общински съветници от ГЕРБ и БСП се снимат с РДФ готов за продажба
Всичко това събрано заедно ни показва, че числата от СПТО в последните над 50 месеца сами по себе си не показват къде какви нарушения е имало. Показват значително по-висока степен да обработване на отпадъците спрямо депониране. Показват ясно, че има значително увеличение на РДФ и намаление на броя курсове към предприятието. Кампанийността на проверките, хващането на нови и нови злоупотреби от фирмите докарващи боклук, които изглежда са били масова практика в миналото, както и сравнително малките като обем, но проблеми като съдържание количества опасни отпадъци внасят шум в данните, които не могат да се видят с тези числа.
Много повече информация има в Национална информационна система отпадъци, където всеки камион с тегло се отчита поотделно. Имаше коментари от МОСВ, че не били въвеждани данните от общината там, но числата горе извадени по същото време като изказването именно от тази система показват съвсем друго. Отделно координатите на камионите в реално време ще покажат кой боклук къде се носи и ще дадат много по-добри индикации за измами – например курсове до нерегламентирани сметища или директно от строителни площадки до предприятието.
Всъщност, въпреки продължителен отпор от съветници от ГЕРБ/СДС и ВМРО, все пак миналата седмица беше гласувано предложение от Столична община да се публикуват в реално време данните на градския транспорт – координати, закъснение и график и прочие. Това все още не включва Метрополитен, защото отказват да сътрудничат на общината по много начини. Ако се публикуват по подобен начин в реално време данните на камионите за смет – както тези от сивите контейнери, така и тези за жълтите и зелените, освен, че ще виждаме в реално време какво се случва с боклука на града и ще правим изводи и анализи, ще може да виждаме кои квартални улици са блокирани кога заради кой камион на фирма длъжна да чисти града ни. Същото може би и със снегорините зиме, които също имат GPS-и за следене.
Както често казвам, данните и прозрачността, каквато виждаме в случая от СПТО, по-често ни дават възможност да задаваме по-добри и точни въпроси, отколкото сами по себе си да дават отговорите. Системата на събиране, оползотворяване, горене и депониране на боклука е изключително сложна и за нея отговарят множество институции, включително няколко министерства и агенции, независимо дали последните искат да си признаят или не. Искаме някой да реши тези проблеми, боклука да го няма, да не ни пречат сутрин камионите, да не ни шумят през нощта, да не се краде от общинските средства и да не се замърсява земя и води. Нормално е да го искаме, но зад тези искания има много процеси, подробности, схеми и история, за които трябва да научим преди да разберем кой носи отговорност и кой ни лъже от екрана, министерското кресло или скамейката в СОС.
На 1-ви април чрез БОЕЦ са публикувани чатове между служители и ръководители в ГДБОП, от които става ясно, че ръководители са опитали да спрат операция срещу контрабандни цигари. От публикуваната информация става ясно и че един от контрабандистите получава обаждане по време на операцията, което дава възможност на замесените да избягат. От публичната информация и от разследвания на журналисти става ясно, че замесени в канала са хора, свързани с Пеевски. Оттогава от ДБ предприемаме редица парламентарни действия, които намират само частично и разпокъсано медийно отразяване, поради което ще ги обобщя тук. На всеки етап правим изявления пред медиите и оборваме твърденията на управляващите.
1. На 01.04 колегата Ивайло Мирчев задава три парламентарни въпроса на министъра на вътрешните работи: 1-ви, 2-ри и 3-ти. Днес, 11.04, по правилник трябваше да е получен отговор. Такъв не е получен до края на работния ден.
2. Също на 01.04 аз изпращам искане за документи до МВР, в т.ч. номера на прокурорска преписка и/или на досъдебно производство по случая, както и доклада, който министърът каза, че е бил изпратен до ГДБОП и прокуратурата (в случай, че не представлява следствена тайна), както и с какъв гриф за сигурност е бил създаден. Срокът е 14-дневен, отговор все още няма.
3. На 03.04 има заседание на комисията по вътрешна сигурност. На комисията става две неща:
3.1. В рамките на т.нар. „блиц контрол“ на министъра (който се провежда всяка първа седмица в комисия) задавам два въпроса на министъра, като първият е по-обширен и министърът отговаря, че има отстранени от МВР служители, вкл. че заместник-директорът на ГДБОП е отстранен на 02.04 (т.е. предишния ден, когато Борисов казва в кулоарите, че съветва министъра да „разчисти“). Вторият ми въпрос е дали заместник-директорът на ГДБОП (който по изнесените данни е опитал да спре операцията) е бил преназначен, временно отстранен за дисцирплинарна проверка, или освободен от МВР (за да сме терминологично точни). Оказва се, че всъщност е преназначен на друга позиция. Пускам статус във фейсбук, като в реално време министърът го прочита, взема думата в комисия и обяснява как не съм прав, че така прикриват зам-директора.
3.2. Преди комисията внасям проект за решение на комисията, за да ни предостави МВР цялата документация, която е класифицирана (т.е. държавна тайна), както се изисква от чл. 39, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация – че народните представители имат право на достъп до такава информация само при решение на комисия или решение на самия парламент. Председателят на комисията Маноил Манев от ГЕРБ обяснява, че такова решение не може да има и ГЕРБ и Ново начало (може би и БСП) гласуват против допустимостта на решението. Манев отказва да ми даде думата няколко пъти, вкл. след гласуването и закрива заседанието, като аз казвам, че прикриват информация за контрабанда.
4. На следващия ден (04.04) внасяме проект за решение на Народното събрание за същото – да ни бъде предоставена тази информация – всички доклади, документи по дисциплинарните производства и друга относима информация. В решението отбелязваме и че в случай, че информацията е следствена тайна (освен, че е класифицирана), следва министърът да поиска разрешение от прокуратурата за нейното изпращане (съгласно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс). В мотивите отбелязваме, че смятаме, че решението не следва да се разпределя на комисия, а да се гласува в зала, тъй като е по процедурен въпрос – процедурата в чл. 39, ал. 3, т. 2 от ЗЗКИ. Председателят Киселова все пак го разпределя на Комисията по вътрешна сигурност.
5. Във вторник (08.04) внасяме изслушване на министъра на вътрешните работи и на 8-те полицаи, участвали в операцията на терен.
6. В сряда (09.04) се гласува дневния ред за седмицата, като Киселова прочита писмо от министъра на вътрешните работи, който не е в София и не може да участва. Въпреки това, цялата опозиция + БСП гласуват „за“ изслушването и точката е приета. На трибуната излиза Костадин Ангелов, иска прегласуване и казва, че министърът го няма. Колегата Йордан Иванов излиза за процедура и казва, че не ни пречи, че министърът го няма – ще се задоволим със заместник министър (както по друго изслушване, което беше гласувано малко по-рано), и че са ни важни 8-те полицаи. На прегласуването Костадин Ангелов от ГЕРБ прави знак на БСП с пръст надолу и БСП (с изключение на двама, доколкото знам пловдивски депутати) обръщат гласуването си.
7. Отново в срада, колегата Йордан Иванов анонсира, че рокадите в ГДБОП в Пловдив са фиктивни – че на мястото на отстранен началник, е назначен нов такъв, който обаче е много близък до първия, т.е. смяната е проформа. Министър Митов от Търговище ехидно обяснява как лъжем и нищо не разбираме. Но се оказва, че са го подвели и има такава заповед за назначаване.
8. В четъвъртък (10.04) предстои заседание на комисията по вътрешна сигурност. В дневния ред председателят от ГЕРБ не е влкючил проекта за решение за задължаване на министъра на вътрешните работи да предостави докладите. Правим брифинг, на който казваме, че ще предложим в дневния ред на комисията да бъде включена тази точка и каня медиите на комисия. Половин час по-късно председателят на комисията отменя заседанието поради здравословни причини. Пиша в групата на комисията, че може да води заместник-председател, но заседанието е отменено.
9. Преди края на заседанието на 10.04 правя процедурно предложение от трибуната – председателят Киселова да свика заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с тази точка, тъй като председателят Манев не може да присъства и я е отменил. След това изпращам официално писмо на Кислова за същото. Тя не свиква заседание.
10. Днес (11.04) Иво Мирчев чете декларация от трибуната, в която обвинява ГЕРБ и мнозинството в прикриване на информация за контрабандния канал на Пеевски, като споделя част от горната хронология. След това председателя на комисията по вътрешна сигурност Маноил Манев идва при него в пленарна зала да му се кара, че е споменал от трибуната, че се е разболял. Аз казвам да свика заседанието днес. Той отговаря „свиквай си го сам“ (което нямам право като член на комисията).
11. Отново днес, след горната случка, излизам на трибуната и правя предложение – председателя на парламента (Киселова) или председателя на вътрешната комисия (Манев) да свикат заседанието днес, за да не се бавим. Те отказват, като Манев обяснява, че следващата седмица ще го разгледаме в редовното заседание на комисията, в последния работен ден преди ваканцията.
Очевидно и за непознаващите парламентарните процедури, че мнозинството опитва да прикрие документите за контрабандата. Забавянето във времето има две цели 1) темата да бъде забравена покрай празниците и 2) всеки един документ, който още не е следствена тайна, да попадне под нейния обхват. Например, това са дисцриплинарните производства, които вероятно не са част от досъдебното производство, но очаквам в осигурения от ГЕРБ времеви прозорец вече да са приобщени.
ГЕРБ, с разпореждания към останалите партньори в мнозинството им с ДПС Ново начало, успешно отлагат разкриването на информация и прикриват контрабандния канал, за който се твърди, че е на Пеевски. И видимо са много нервни от това.
Ние ще продължим да изискваме всичко по тази тема и да я държим, доколкото можем, във фокуса на общественото внимание, защото не може в европейска държава да се случват такива неща. И нашата роля като опозиция е да искаме информация, отчетност и отговорност от управляващите. Особено когато съзнателно прикриват какво се е случило.
Тъй като конспиративните теории за еврото от няколко дни са „на стероиди“, ето една контра-конспиративна теория. За тези, които не приемат аргументите, че дигиталното евро няма да се ползва за проследяване, тъй като в самия регламент има изрични текстове за анонимност на офлайн плащанията и липса на централна проследимост на трансакциите.
Ами ако „лошият ЕС“ реши да следи кеша? Всяка банкнота има индивидуален номер. Т.е. всяка банкнота е проследима. Банкоматът ще знае на кого са отпуснати дадени банкноти. В магазина могат много лесно тези номера да се сканират и така да се следи потокът им. На касите може да се въведе задължително показване на лична карта, така че дори рестото да е ясно при кого отива.
Или дори лицево разпознаване, вързано с базата данни със снимки на МВР. И може НАП да затваря магазини, които не изпълняват тези исиквания. (А, чакай, лошият ЕС на практика забрани лицевото разпознаване на обществени места, но сигурно това е заблуждаваща маневра)
Затова – никакъв кеш. Ще ни следят с него какво купуваме. Не веднага, но един ден… Така че само в злато. Хм, те пък и кюлчетата си имат серийни номера. Значи бартери.
Между другото, следят ви и в момента какво купувате. Дори като плащате с наложен платеж. И дори когато не сте го купили онлайн, а само сте си хо харесали. (Благодарение на проследяващите бисквитки, за които бъдещият председател на КЗЛД нищо не знаеше)
Само че не ви следи лошият ЕС, а Гугъл и Фейсбук, които лошият ЕС глобява заради неправомерно обработване на лични данни.
Следят ви и къде ходите. През GPS-a и през клетките на телефоните. Благодарение на ЕС можете да забраните да се записват данните от GPS-a централно. А благодарение на съда на ЕС, държавите трябва да ограничат телекомите в събиране на данни за местоположение доста под 6 месеца, именно за да не може да се анализира поведение.
Не е въпрос на технологии. Не е въпрос да измислим конспиративна теория как някой централно ще ни следи – има стотици начини за това и без дигитално евро. Въпрос на ценности е. А ценностите на европейските народи не допускат тоталитаризъм. Защото са го допускали в миналото и са видели какво следва. И това стои в колективната ни памет (защото и ние сме европейци).
Пролетна ваканция. Хотелче. Сауна. Жега. Опитваш се да абстрахираш от липсата на хигиенни навици у хората и шумните им разговори сякаш няма никой наоколо. Някои обаче правят трудно това абстрахиране – както от хигиената им, така и от разговорите.
Ония ден писах, че сауните в България са неприятно добър начин да научиш за хората със схемите и схемите на хората. В случая двама се оказаха архитекти и обсъждаха надълго и широко главните архитекти в различни градове около София. Кой до кога бил, кой нямало да си тръгне докато „ония къщи“ не са пуснати, кой къде отивал, за да довърши „поръчката“, кой на кого бил човек и след вота какви пари щял да направи на поста и прочие. Говориха си и за София и как цитирам „компроматите срещу кметството потекоха масово, така че ще стане работата“ и как определени хора „от техните“ неочаквано много помагат на въпросната „работа“. Говориха как едни си плащали, а други били пред фалит, но събирали депозити като за последно.
Такива разговори са глупави и на тяхна база трудно да разберем нещо конкретно. Още повече, че рядко има споменати имена, а и честно казано като правило не ни пука. Тук обърнах внимание, защото случайно темата ме занимава. Доколкото не може да се правят изводи на база подобни подхвърляния, случаи като този затвърждават впечатленията ми от години, че въпреки хората в системата, които се опитват да си свършат работата съвестно напук на критика, заплахи и тормоз от началници и съд, има една клика от най-вече архитекти, които диктуват какво ще се случи с градовете ни в ущърб на бъдещото през наместване на ключови позиции, влиятелни организации, регулатори и овладяване на формалния процес.
Показва и за пореден път, че хората със схема в България до толкова не се притесняват, че някой може да ги санкционира, че не се свенят да обсъждат където и да е и както и да е как ни прецакват всички, точат пари и им се разминава. Какво ще направите? Кой следва да го направи? Затова говоря, че работещите институции са това, което подобрява живота на хората. Не парадиране в студия, гръмки обещания и веене на идеалистични знамена, а скучни чиновници извън прожекторите, които работят за това законът да се спазва независимо кой си и чии си. Това работи само когато са защитени и спокойни да го правят извън политически турболенции и претенции. Затова едни толкова работеха да ги овладеят и цялата машина от компромати работи за задържане на това статукво.
Толкова сме свикнали с това поведение на ония със схеми, че в един момент се зачудих дали са ми по-досадни шумните им брътвежи или липсата им на хигиена и на другите преди тях карайки мястото да мирише на мръсни чорапи постоянно. Може би последното всъщност беше подходяща атмосфера за отношението към собствената им работа и обществото като цяло. Напомни ми за аналогична ситуация, която имах преди години, но с куп хора от АПИ. Тогава и за любовниците на шефовете си говориха.
Та ако търсите ранна индикация, че нещо се променя, че прокуратура и регулатори са започнали да вършат нещо, то изчезването на подобни разговори от публичното пространство е една такава – за схеми в строителството, еврофондове, поръчкови дела срещу конкуренция или просто покриване на проверки. Не задължително само от сауните – понякога придобива формата на крещене по „мобифона“ пред G класата пльосната върху пешеходна пътека или ехидни разговори в кафенетата около административните съдилища. Ако същите започнат да се оглеждат нервно и замислят, значи сме на прав път. Не го видях това онзи ден.
След поредните случаи на менингит и починали деца имаше доста въпроси около възможностите за превенция. Министерството първо писа за случите, но пропусна всякаква информация за наличните ваксини. След като доста, включително аз, ги критикувахме за това, все пак го добавиха два часа по-късно.
Има две ваксини, които може да се използват в България – Нименрикс и Бексеро. Първата е срещу 4 групи или вида менингит, а втората е срещу петия – група B. Бексеро за съжаление не е достъпна в България. Нименрикс я има по аптеките, но тъй като не е включена в задължителния имунизационен календар и не се поема от държавата, трябва да се плати. В момента струва около 100 лв. на доза. Според препоръките на министерството, до 6-тия месец на бебетата се слагат два приема. Ако слагате над 6-тия месец е една доза, както и за по-големи деца. Безопасна е за кърмачета от 6 седмици нагоре и препоръката обаче е да се слага възможно най-рано, защото именно бебетата са най-уязвими. Важно е да не разчитате на преразказани препоръки по форуми и блогове що се отнася до приема, а да се консултирате с лекар.
Трябва „само“ да намерите лекар, който да я сложи и да я поръчате в аптеката. Аналогично е при ваксините срещи варицела, която се слага над годинка. Същото е и при ЧПВ, която е от 9 години нагоре и е безплатна за момичета, а от догодина обещават, че ще включат и момчетата в програмата. Най-добре е да се поставят от личния лекар или педиатър, но за съжаление все още има доста лекари, които по редица причини не искат да слагат препоръчителните от министерството ваксини. Понякога е от незнание, понякога от предразсъдъци, понякога от мързел, но най-често се извиняват от липса на количества или че процедурата ги спирала или какво ли не. Ако сте в София, препоръчвам педиатъра д-р Атанасов, който дава съвети и зарежда сам някои ваксини, за да не се налага да ходите по аптеките. Ако може да препоръчате други, особено извън София, пишете в коментарите.
Когато стана време да ваксинираме дъщеря ми, решихме да сложим Нименрикс и Бексеро. Втората я поръчах от гръцката аптека Промахон. Предполагам, че има и други, но тази ми препоръчаха и вече за 4-ти път поръчвам различни неща. Заедно с тази ваксина поръчах и отделна ваксина за хепатит А (Хаврикс 720 в случая), защото не се намираше поне тогава в България и исках да имунизирам децата. Така намалих и разходите за транспорт. Процесът е следния:
Взимате номера от сайта им и им пишете на Viber. Отговарят на български – изглежда използват някакъв преводач, затова бъдете търпеливи
Питате за конкретните ваксини – Бексеро в случая, колко ще струват и колко е доставката
Уговаряте къде и кога да бъдат изпратени и кога се очаква да пристигнат
Уредите ли всички детайли ви изпращат линк, на който плащате с карта
Когато получат плащането ви пишат и изпращат в уговорения ден пратката
Ваксините се изпращат в хладилна кутия от стиропор, в която са поставени замразени хладилни елементи. По пътя кутиите се държат в хладилни камиони, а като пристигнат – в хладилни камери. Разпитах преди първата доставка и споделиха, че редовно правят тестове на качеството на куриера – изпращат такива пратки с апарат вътре и при получаване проверяват дали всичко е пристигнало добре и дали температурата е била в нужните граници през цялото време на база отчитанията. При всичките ми поръчки до сега хладилните елементи не бяха дори размразени, т.е. температурата е била ниска.
В София може да доставят на място, но аз предпочитах да взема от офиса на куриера, който тогава беше в Дружба. Извън София мисля, че имаше още 1 ден за доставка и е до адрес. Всичко това струва допълнителни разходи за доставка, но не помня да е било повече от 20 лв. Изпращане на хладилната чанта се случва само в понеделник до четвъртък, за да не престоява в склад през почивни дни. Извън София може да махат и четвъртъка със същата цел, но е добре да се уговори с тях при поръчката. На база на това може да се ориентирате кога да направите час на лекаря.
Въпреки, че получавате хладилната чанта, препоръчвам да държите ваксините в хладилника веднага след изваждането им до момента, в който дойде време за прегледа и имунизацията. Така, в случай, че детето хване някой вирус междувременно, може да отложите часа при лекаря. Не ги вадете междувременно и ако хладилника ви има склонност за замразява неща, не ги допирайте до стените. Някои от хладилните елементи в пратките впрочем все още ги пазя и използвам за моите хладилни чанти.
До сега не съм чувал за забавени пратки, проблем при охлаждането или качеството на ваксините. Преди масово се взимаха ваксини за ЧПВ предпазващи от повече щамове от Гърция по същия начин, но откакто са налични и покрити в България, това не е нужно. Ако имате опит с други такива аптеки, както и лекари поставящи такива ваксини, споделете в коментарите. Ако искате да не се налагат такива еквилибристики, за да осигурим сигурна превенция на децата си, пишете на министерството на здравеопазването да включат Бексеро в регистъра на пределните цени и да се търси съдействие за вноса ѝ, както и да я включат заедно с другата срещу менингококи в списъка с безплатните ваксини. Най-добре би било тези двете заедно с другите срещу варицела и ЧПВ в задължителния календар – нещо, което отдавна се е случило в други европейски страни, резултатите от които съм коментирал вече.
Малко много станаха постовете конкретно за „оная“ карта, но покрай темите в последните дни ми се налага да ѝ обръщам повече внимание.
Когато я започнах средата на миналата година въвеждах сграда по сграда сравнявайки с това, което е построено или поне видимо на пространствените данни и това, което е отбелязано в портала на НАГ. До тук има над 24 хиляди полигона – говорих за това през януари. Описал съм подробно методологията и проблемите свързани с нея. В рамките на това въвеждане се допитвах редовно до различни групи и организации запознати с конкретни казуси и темата като цяло, особено когато имаше проблем с качеството на данните, на които разчитах.
Специално за пространството около Черни връх, което нашумя тези дни, първоначално дори не бях въвел въпросната 215 метрова кула и други три от по 180 метра, за които ще стане дума тук, защото реших, че е грешка в изписването на слой Застрояване. Нямаше да е за пръв път и в такива случаи търся да сравня с налични документи. За това място не открих. Тогава разпитах по описания горе начин и ми обясниха, че е наистина текуща тема, наистина това е ПУП-а и е приет с решение на СОС. Конкретно за 2025-метровата кула писах вчера с линкове към становища и фактология.
Днес, след като обявих нови функции към 3D картата за застрояването, Борис Бонев попита защо не съм отбелязал трите кули от по 180 метра на мола Парадайс. Виждат се на картата горе показваща прословутия слой застрояване и с какво всъщност работя, за да създам визуализацията. Спомням си, че бяхме обсъждали региона средата на миналата година заедно с доста хора и повечето смятаха тогава, че за разлика от нашумялата кула, тези трите по-скоро няма да видят бял свят. Затова не ги бях добавил, както и не бях отбелязал, че молът е разрешено да се строи до 50 метра, което е значително над сегашната височина.
На мястото на мола към този момент намирам над 50 различни документа, които може да разгледате на картата ми с документите. Повечето са разрешително за строеж, но за преустройство на магазини и складове. Някои са от времето на Диков, когато голяма част от тази и редица други каши са бетонирани та да се чудим как да ги разбиваме сега. Не се намира оригиналния ПУП, доклад или решения.
В духа на картата и как много подобни сгради всъщност са отбелязани – като онази огромната на бул. Цар Борис, например – следва наистина и тези кули да са също на картата. Затова ги добавих и вече може да ги намерите там. Отново напомням – няма известно движение по тях, няма решения, разрешения или каквото и да е поне в последните 10 години в посока тези кули. Не се съмнявам, че ще има опити да се спекулира с това – включително произвеждане на фалшиви новини, както и от хора, които знаят много добре всичко, което описвам. Тези се използват напоително не в интерес на града, а за политически цели, атаки срещу кметството и районните администрации, както и отклоняване на енергия и внимание от други теми, които са наистина важни. Добавям ги с ясното съзнание за този риск, защото все пак щом още по времето на Диков са влезли в ПУП, значи че както сега обсъжданите и много други, някой някога може да развее едни хартийки, да си напазарува експерти и анализи, да си плати или заплашва държавни служители и накрая когато събере заветната папка да върви при едни конкретни административни съдии да придвижва нещата.
Впрочем, промяната, която обявих по-рано днес, беше че вече може да натискате върху отбелязаните сгради на 3D картата и тя ще се опита да открие последните известни документи там, ако има въобще такива. Дава и линк към картата с документите, където с филтрите да търсите по-стари. Повечето документи вероятно няма да имат общо със самия строеж, а последвали промени като рекламни елементи, преустройство и прочие. Добра отправна точка е обаче и функцията с най-много запитвания.
The Trump administration began with a commitment to optimizing the efficiency of the government, introducing the so-called DOGE (Department of Government Efficiency) under Elon Musk. On the first day, I wrote that I would follow DOGE’s actions in optimizing the administration with interest. This is a task that we also face in my country, with electronic governance (of which I was the first minister a few years ago) being a tool for achieving it. On the very day of the executive order establishing DOGE, I wrote to colleagues that “the risky part is that every structure will have to provide them with all non-classified documents” and that they would likely be looking for “skeletons in the closet.”
This risk, stemming from the executive order, quickly materialized due to the actions of DOGE employees (or USDS, which is the U.S. government’s structure for IT services and administrative modernization, serving as DOGE’s main tool). The employees, who are 20-25-year-old IT specialists, gained access to the systems and databases of several key government agencies, even connecting external hard drives. This understandably sparked serious dissatisfaction.
I do not dispute the right of specialized units to access data and documents across the entire government structure. Nor do I deny the right to close down agencies or terminate funding — these are political decisions (subject to judicial oversight) that any administration has the authority to make (and anyone has the right to disagree and challenge them in court). Moreover, fraud and inefficiencies in spending certainly exist, and an external review of the data and systems can identify and eliminate them.
However, for the implementation of these political decisions to be legitimate, it must follow established rules. It appears that Musk and his team operate under the assumption that they are above the rules — that they can take over the information systems of key government agencies through “top-down orders.” These actions should be carried out properly, especially considering information security and data protection, which are at risk from such ad-hoc measures.
I will give a few examples from my time as a minister and earlier as an advisor, fully aware that the scale is different, but there are still direct parallels.
The first example is the SEBRA system (the Ministry of Finance’s budget payment system). Musk is essentially doing the same thing — extracting and potentially publishing all state payments. However, we did it properly — together with the Minister of Finance, we submitted a proposal to the Council of Ministers, designating payment data as a priority data set for publishing in compliance with the Access to Public Information Act. This decision mandated the Ministry of Finance to provide the data to the Ministry of e-Government in a specific format so that it could be processed, anonymized, and published. The Ministry of Finance assigned its contractor to extract the data and securely transfer it to the Ministry of e-Government, where the processing and anonymization code was published in an open-source repository. At the same time, a working group revised a regulation so that the system would automatically publish such data. If we had done it Musk’s way, I would have simply sent one of my advisors and told them, “Plug in your laptop and get access to the database.” And that would have been wrong.
In 2016, we opened up data from the Commercial Register and the Public Procurement Register. At the time, I was an advisor, but the data disclosure process involved official correspondence, and I never had direct access to the database — experts from the respective institutions wrote queries to the database, and I received a test database without real data to work on queries for extracting information. We also published the code for the anonymization tool used for the Commercial Register. This was all done based on formal communication and a valid legal basis under the Access to Public Information Act.
As a minister (after all, officially elected by parliament, not an unknown staffer), I requested to review systems, but someone else always had to show them to me while I only directed what should be extracted (even though I could have found it myself much faster). In these cases, the approach was always, “Sit here and show me,” or “Based on [legal grounds], please provide me with the following data,” rather than “Give me access to the database and leave.”
Yes, there is a risk of refusal or sabotage of these efforts, but there are other measures for that—those who sabotage can be reassigned or even dismissed if they do not comply with a lawful order. However, Musk is doing the opposite—his people (who have not been properly vetted) are acting unlawfully and are being stopped by the courts. In some places, internal teams correctly identified these actions as an “insider threat.” In principle, every access to databases should leave a trace, and access for usual personnel must be controlled because data misuse is not only a risk from external actors but also from internal ones.
The issue of access to institutional data is extremely serious and cannot be resolved with a blanket statement in a presidential executive order. It is serious because a modern state largely depends on its registers and databases. Their security and integrity are fundamental to many policies and their success or failure. “Seizing control” of registers and databases is a key instrument of power with significant negative potential.
Beyond this specific case, if DOGE had acted “properly,” it would have taken a few more months, but its actions would have had more legitimacy. However, in line with other actions and statements by the U.S. government, it seems that they are more interested in breaking things and disregarding the rules.
Government efficiency is important, and reducing unnecessary expenses is a valid political priority. But while it can be a legitimate goal, it can also serve as a cover for less honorable intentions. And although I come from the startup world, I do not agree with the approach that a government and administration can be run like a startup. In startups, the goal is to move fast, even at the risk of breaking things. In the public sector, it is more important not to break things, because lives and livelihoods depend on it, which is why processes take longer. And when you act by breaking the rules under the justification of political expediency, you do not build trust — you destroy it.
