Category Archives: технология

Избори 2024 – заявления за гласуване в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

На 9-ти юни 2024 ще се проведат избори за Народно събрание и Европейски парламент. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:

  • Крайният срок за подаване е 14-ти май в полунощ българско време
  • Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
  • Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
  • Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 9-ти юни сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация (Приложение 28 и 29 на страницата на ЦИК)
  • Вече са предварително одобрени 776 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. В крайна сметка решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
  • На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от Външно
  • Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

Събирането на заявленията и визуализацията в картата на Glasuvam.org, каквото правих години наред, в момента е невъзможно, тъй като ЦИК изглежда са блокирали такива опити. Търся начин да го възстановя.

The post Избори 2024 – заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Докладите-доноси като инструмент на дълбоката държава

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Ще дам един личен пример за механизмите на работа на дълбоката държава, за които говори Кирил Петков при Диков.

На петия месец откакто бях избран за министър получавам искане за обяснения по секретен доклад на ДАНС срещу мен, в който се твърди, че застрашавам работата на министерството (и съотв. националната сигурност).

Докладът всъщност е преразказ на получен в ДАНС донос от служител на агенцията при министерството и съдържа изцяло неверни твърдения. Пишем обяснения, в които с документи и публична информация опровергаваме „доклада“ и затваряме темата. (В него нямаше нищо секретно, та ДАНС според мен нарушава закона като свръх-класифицира такива доноси, но заради грифа не мога да споделя детайли).

Знам, че и срещу други министри е имало такъв тип доклади. И докато моята реакция беше като на рутинна неприятност, смятам, че тези доклади-доноси работят успешно като средство за сплашване на принципа „имаш проблем и можем да ти помогнем да си го решиш“, особено с по-лабилни министри.

И това е една от многото причини в меморандума на ППДБ и в проекта на споразумение да сложим „реформа в службите“. В проекта на ГЕРБ пишеше „трябва да проведем разговор за службите“. Дребна разлика.

Та ако се чудите защо отиваме на избори – защото дълбоката държава не иска да си загуби инструментите за паралелна власт, която не подлежи на демократична отчетност. А ние може да направихме много компромиси, но компромис с основната цел – освобождаване на завладяната държава – не направихме.

Материалът Докладите-доноси като инструмент на дълбоката държава е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

СРС-тата като инструмент за паралелна власт

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В интервюто си при Сашо Диков, Кирил Петков говори за „завладяната държава“ и как с папки в прокуратурата се контролират хора в служби, съдебна система, регулатори, министерства, общини, партии.

Покрай случая „Нотариуса“ с колеги от Да, България зададохме над 40 въпроса на институциите за да установим механизмите на работа на тази скрита държава.

Една от темите бяха СРС-тата (напр. подслушване, следене), резултатите от които обикновено стоят в гореспоменатите папки. Питахме прокуратура, антикорупционна комисия, бюро за контрол на СРС, МВР. Повечето въпроси останаха без адекватен отговор поради следствена тайна, липса на статистика или просто нежелание да се отговори (КПК, вас гледам).

Другата седмица ще кача пакета въпроси и отговори, но ето няколко заключения:

  • в действащото законодателство няма ред за унищожаване на доказателства, произичащи от СРС и те се съхраняват безсрочно (според бюрото за контрол на СРС). Това създава условия за злоупотрени
  • единственият съд в страната, който изглежда да осъществява реален контрол при искания за разрешение за СРС е Софийския градски съд (там половината от исканията са отказани). Специализираният съд е бил машина за безконтролни СРС-та и добре че го закрихме. Софийският градски съд е започнал да отказва проблеми искания за СРС чак след скандала с „двете каки“ – преди това и там е било машина за СРС-та.
  • няма статистика за удължаванията и спиранията/възобновяванията на досъдебните производства, вкл. на етапа преди привличане на обвиняем, както и за неизпозкваните СРС-та. Т.е. не знаем в колко дела срещу лица на висши държавни длъжности има безкрайни удължавания, със събрани и неизползвани СРС-та.
  • сигналите за злоупотреби със СРС се препращат между институциите (бюрото за контрол на СРС, Висшия съдебен съвет, Министерство на правосъдието), стигат до инспектората на ВСС, който приема становища, че не може да предприеме действия.

Видимо е, че е създадена среда за контролиране чрез компромати, събрани по наказателно-процесуален ред или от службите за сигурност. Т.е. както казва и Кирил, прократурата и службите създават паралелен мехамизъм за упражяване на власт.

На база на събраната информация имаме разработени изменения в редица закони, за да има реални механизми за контрол, повече видимост върху дейността на тези органи и невъзможност за мащабни злоупотреби като складиране на СРС-та.

Дали тезин промени ще минат зависи от следващия парламент. Но след като махнахме стъкления таван на съдебната реформа с промените в Конституцията, само с прицелени мерки могат да попречат на паралелната държава да контролира дневния ред.

Материалът СРС-тата като инструмент за паралелна власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

The xz Backdoor Should Not Happen Again

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

A few days ago a significant supply chain attack attempt was accidentally revealed – the xz utiliy was compromised, likely by a nation state, in order to plant a backdoor which allows sniffing on encrypted traffic.

The xz library is a building block of many other packages and is basically ubiquitous. A famous XKCD strip describes the situation graphically:

Dependency

This means that if it wasn’t accidentally discovered due to worsened performance, we would eventually have a carefully planted backdoor on practically every Linux server out there. This is a major issue and even though open source security is better than closed source security, even if just by allowing backdoors to be discovered by anyone, we need to address such nation state attempts of planting backdoors.

I propose two complementary measures:

  1. Public funding for open source – the EU and the US need to create a structured, not overly bureaucratic process to fund the maintenance of core open source projects (like xz). Germany has done a good job in setting up its Sovereign tech fund, but we need broader instruments that make sure there is no open source abandonware on which many other projects depend. Currently large corporations often fund the development of open source, but xz is an example that the little building blocks may fall through the cracks. Open source funding can also be directed at systematic security analysis of open source projects (like the one in point 2, but not limited the security services).
  2. Analyzing high-risk project – security services and other public and private organizations need to first pinpoint high-risk projects (ones that if compromised, cause a huge risk that trickles down to the whole ecosystem), rank projects based on risk, and then analyze no just source code, but also maintenance activities, maintainer recruitment and churn, commit patterns and so on. In hindsight, the xz backdoor could have been caught by monitoring such metadata and the suspicious activities by the “hacker”. We, of course, need (open source) tools to do these analysis, but also highly-skilled people in the security services of larger countries.

Overall, we can and should learn lessons and take measures based on this incident. Because the next one might not cause noticeable performance degradation and get into actual production, which will be devastating.

The post The xz Backdoor Should Not Happen Again appeared first on Bozho's tech blog.

Отговорност за щетите в Министерството на електронното управление

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Онзи ден Борисов каза, че преговорният екип на ГЕРБ се е борил за това министър на електронното управление да остане Йоловски. Мисля, че е важно да маркирам този факт, защото поне вече е ясно кой носи отговорност за щетите, нанесени там в последните месеци.

В министерството има общо 9 дирекции, главен секретар и една изпълнителна агенция. За последните 9 месеца са уволнени, помолени да напуснат, принудени да напуснат или преместени: главния секретар, изпълнителния директор на агенцията и директорите на 8 от 9-те дирекции.

И тази своеобразна чистка е само една от многото причини за липсата на резултати. Още в края на есента писах, че нямам очаквания, че политическото ръководство на МЕУ ще се справи със задачите, а напредъкът по управленската програма беше основно заради това, което свършихме в парламента. И това е разбираемо – при това разбиване на министерството, няма как там да се работи продуктивно.

Политиката за електронно управление е изключително важна за цялостното развитие на страната – за намаляване на административната тежест, за повече проследимост и прозрачност, за киберсигурността. И има нужда да бъдат придвижвани напред компетентно и систематично – нещо, което в последните 9 месеца се случваше в парламента, но далеч не толкова в МЕУ.

Материалът Отговорност за щетите в Министерството на електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Хронология на неосъществилата се ротация

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Малко хронология на неосъществилата се ротация:

На 17-ти март Мария Габриел предложи: ротация на премиера и вицепремиера, без смяна на министри, и отлагане на подписването на споразумение за неопределено време.

ППДБ отказахме, защото за нас споразумението беше ключово.

На 19-ти март Мария Габриел внесе несъгласуван състав на Министерския съвет на втория ден от седемте за изпълнение на мандата без логично обяснение защо.

На 24-ти март Николай Денков предложи ротация на премиера и вицепремиера, без смяна на министри, но с подписано споразумение.

ГЕРБ отказаха. Вчера отказаха и повторно аналогично предложение с втория мандат, но с номиниран от тях премиер.

Разликата между предложенията на двете страни е ясна – споразумението. А какво има в него?

Съдебна реформа, реформа на службите, избор на независими регулатори, избор на органи на съдебната власт без гарантирани места за никого.
Все неща, без които държавата не може да върви напред. Неща, които щяха да бъдат протакани, отлагани и подменяни, ако ги няма черно на бяло.
И затова отиваме на избори – защото изглежда ГЕРБ са решили, че предпочитат избори пред това да имат твърд ангажимент по тези реформи, а ние (противно на обвиненията) не искаме да стоим във властта самоцелно, без да правим тези фундаментални за страната промени.

А всички „лакърдии“ от преговорния процес са шум и отклоняване на вниманието – кой с кого се срещал, какви имена задраскал, кой какво поискал, кой колко бил обиден и т.н.

България може да реши фундаменталните си проблеми само с независима съдебна система (без политици да назначават хора по върховете ѝ), с независими регулатори и с работещи служби. И това е най-трудната, но и най-важната политическа задача.

Материалът Хронология на неосъществилата се ротация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Прозрачността в градската среда и това да си деен не само по избори

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Все се говори за прозрачност и отчетност, но донякъде иронично остават доста мъгляви понятия. Писал съм за това доста през годините, например за фонда за лечение на деца, връзките на лекари с фарма компании и размислите на Радев дали е нужна прозрачност въобще. Тук опивам три малки примера какво се научава и какво можеш да направиш, ако имаш достъп, достъпност и поставени в контекст данни.

Това са все случаи с места в София, покрай които минавам редовно и затова съм се решил да се занимавам. Накрая ще добавя списък с ресурси, които може да ви помогнат да научите повече за средата около себе си. За съжаление, за София конкретно, тъй като във всички останали градове почти липсва информация.

В първия случай става въпрос за общински имот, на който има стар блок. Зад блока има паркинг. Преди няколко години живущите там са решили да преградят достъпа до имота усвоявайки го и създавайки частен паркинг. Слагат и автоматична врата с контролиран достъп. Преди 5 години някой подава сигнал, констатира се нарушение, установява се точно кой го е извършил, но заповедта се прехвърля между район Изгрев и дирекции в общината докато накрая потъва. Сега имат нов сигнал за същото и отговорът от район Изгрев е общо взето „тогава строителен контрол каза, че няма нарушение и оставихме случая“. Обаче, ако някой намери стария сигнал и прочете какво всъщност е написано, открива, че район Изгрев подвеждат и наистина са седели върху установен и документиран от институциите проблем с общинска земя години наред. Сега ДНСК е изискала нова проверка и действия по въпроса и ги чака.

Вторият случай пак е за общински имот. По-точно три, но ще се фокусираме върху най-големия. Този път инвеститор си е построил блок и е заградил съседните общински имоти. Известно време ги използва за строителни отпадъци, но после просто ги подготвя за строеж. На тези имоти незнайно как има одобрен градоустройствен план за жилищно строителство. Липсват документите за това на сайта на общината, но е добре известно, че става дума за общинска частна собственост. Явно е подготвено за продажба при „удобен общински съвет“. Това беше коментирано из групите на квартала и район Изгрев имат сигнал, на който отговориха вчера след двумесечно забавяне. Установили нарушението и нарушителя и му дали срок за доброволно премахване на оградата и освобождаване на имота. Не става ясно какъв е срокът и кога изтича. Малката подробност е, че аналогични сигнали от различни хора от квартала има 18 месеца по-рано. Тогава същите хора от район Изгрев по същия начин открили нарушение и е дали пак срок за същото. Отново не става ясно какъв, но година и половина по-късно не само няма предприети действия, но въпросният инвеститор си е насадил временни декоративни храстчета, които даже пораснаха, за да скрият какво се прави в имота. Има нов сигнал в общината за бездействието на района и непроследяването на собствените им актове.

Третият случай отново е за инвеститор, този път небезизвестен и с топли връзки с ключови хора в общината. В подготовка на нов техен проект, за да няма шанс някой да го оспорва, си осигуриха отделяне на парцел с широчина три метра по протежението на имота. Така се отделиха от „съседите“, които не бяха уведомени за последващите визи и разрешения, както е по закон. Класическа схема. Така си осигуриха разрешение за строителство само в големия парцел. Прекрасно – прецакаха системата. Последваха редица проблеми дори само със започването на строежа. За повечето бяха предупредени от район Изгрев и не бяха санкционирани. Нещо, което не успяха да скрият е, че са започнали строителни дейности и в малкия парцел, т.е. изкопаха основите и изляха стена на подземните гаражи видимо разширявайки ги в рамките на ония „юридически-санитарен“ имот и извън параметрите на проекта. Общината има сигнал, но единственото, което строителен контрол констатира е, че има разрешително за големия парцел. Премълчават дали се отнася до малкия и дали са направили проверка на място. Отново ДНСК ги чака за отговор. Ако ще се спазва буквата на закона, трябва да важи за всеки етап от строителството. Тук проблемът е, че ако не бъде отстранено това нарушение, на практика проектът не би следвало да получи акт 16, освен ако не прибегнат до нелегалните практики с които се свързва името им в медиите. Предвид как е предвиден проекта и какво се строи се очакват още проблеми най-вече свързани със задължителното озеленяване и дълбочина на почвен слой. Всичко това обаче се очаква да мине безпроблемно проверки също както аналогичните в други подобни проекти.

Всяко от тези неща изглежда дребно на пръв поглед, но са всъщност чести нарушения в София и други градове. Масово не се съблюдават изискванията, не се извършват реални проверки или когато е установено нарушение, не се санкционира или проследява отстраняването му от органите на общината. Понякога това заради чадър от ръководството, понякога е заради саботирани дела, но най-често е заради нехайство, липса на прозрачност и проследяване, а и откровена корупция по ниските нива. Това позволява особено на едри строители, за които иначе се предполага, че са им изрядни документите, да правят куп нарушения, включително с цел позволяване на строителство. Това включва подкупи за получаване на становище за пожарна безопасност, ток и вода, „услуги“ и скриване на процедурите по одобрение, както и уреждане на по-добри параметри за строеж и продажба на общинска земя директно от общинския съвет.

Лесно е да се каже, че в общината са некадърни и „не е виновен тоя дето яде баницата“. В действителност това е модел на поведение, който не се оправя с избори, а с ежедневни усилия, както всяко друго нещо в държавата ни. Означава и че действията на чиновници и техните ръководители също се диктува от това какво може да им се размине. Затова, ако искате да направите нещо отвъд гневните емоджита и писане по групи във фейса, ето няколко ресурса, от които да започнете без да ви отнема много време:

  • isofmap.bg – това е карта с повечето слоеве на градско планиране и застрояване, които самата община гледа. Там ще намерите информация за собственост на имоти, инфраструктура и прочие. От слоевете ще намерите и карта на планирано и съществуващо застрояване. Отчасти на данните в тази карта се базира 3D картата, която започнах
  • Регистрите на НАГ – тук има документи за всякакви фази и аспекти от строителството. Включително разрешения за поставяне и санкции.
  • Картата на НАГ – всеки документ от онзи регистър би трябвало да е на тази карта. Подобно на isofmap има доста слоеве, но като натиснете на имот и показва известни свързани документи. За съжаление, 30% от документите не са свързани с картата, но доста от новите са
  • call.sofia.bg – сигнали към общината за нередности и проблеми в градската среда.
  • Визуализацията към call.sofia – тъй като на портала на общината не се откриват стари сигнал и не е особено лесен за търсене по принцип, направих тази визуализация. С нея открих и стаите сигнали, за които говоря по-горе. Пак на база тези данни направих карта на сигналите за паднали клони в София тази зима.
  • Картата на GovAlert – тъй като регистрите и дори картата на НАГ не са особено лесни за търсене и ориентиране, направих тази карта, която се обновява в реално време. Има филтри за време и видове документи. Също се опитва да свърже документи, които не са включени в картата на НАГ като търси идентификатори на имоти. Повече ще прочетете в статията ми когато започнах проекта преди три години.
  • Twitter акаунта на @NAG_SO_public – тъй като не всички документи може да се сложат на карта, всичко се пуска допълнително и в този акаунт като новини. Добавени са също прес съобщения от НАГ, обявления за обществени обсъждания и прочие.
  • Сигурно електронно връчване – за всякаква комуникация с институции е полезно. Трябва само ПИК на НАП или електронен подпис в момента. Докато при сигналите към общината няма опция за отговор или ескалиране на проблем, тук може лесно да се препращат сигнали, добавя информация и оспорват резултати. Също да се изпраща запитвания по ЗДОИ. С този портал няма опция да не входират документ, защото всичко е проследимо и подписано електронно.

Ресурсите за градоустройство в София всъщност предоставят някаква прозрачност и данни, макар да е все още трудна за следене и преглеждане. В другите градове дори това липсва. Доколкото строителството там беше несравнимо по-малко дори спрямо населението и размерите на града, това се променя в последните години особено в Пловдив и Бургас. Затова добавих Пловдив и Благоевград и работя все още да добавя Бургас и Варна към картата и бюлетина на отделен twitter акаунт – @BGCityPlanning. Все пак, поради значително по-малкия поток от информация, може да следите протоколите и обявите на сайта на общината си докато нещо по-добро е налично.

The post Прозрачността в градската среда и това да си деен не само по избори first appeared on Блогът на Юруков.

Какви да са партидите в Имотния регистър?

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Имотен регистър в България има на теория, но на практика няма. Или обратното – на практика има, но не е спазен закона. Това е и становището на Нотариалната камара. Миналата зима бях внесъл текстове в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволят по-бързо преминаване към истински, пълен имотен регистър, но тогава не намериха подкрепа.

Какво е имотен регистър – по закон това е съвкупността от партидите, свързани с недвижимите имоти. И тук идва въпросът какво е „партида“. Има две „школи“ – едната смята, че партидите трябва да са персонални – т.е. имотите да се описват на база на техния собственик (и да преминават от един към друг собственик), а другата – че трябва да са имотни партиди – т.е. водещото е имотът, а собствениците са атрибути, които се сменят. Всичко до 2009 г. е именно в такива папки в кашони. Към момента електронни имотни партиди по смисъла на закона няма, а правилника за вписванията предвижда персонални партиди в електронния регистър.

Тази дилема – персонални срещу имотни – е напълно валидна в хартиения свят – регистърът представлява документи в папки в кашони и е важно как ще подредиш папките и кашоните, за да може да търсиш в тях. Ако ги подредиш по ЕГН на собственика, ще можеш да търси лесно по собственик. Ако ги подредиш по идентификатор или адрес на имота, ще можеш да търсиш по имот.

В електронния свят, обаче, регистърът се реализира не чрез папки в кашони, а чрез т.нар. система за управление на релационни бази данни. Там може да има таблица с имотни сделки, като за всяка сделка да има една колона „идентификатор на имот“ и една колона „идентификатор на собственик“ и така може да се търси и по двата критерия. Т.е. партидата не е нито персонална, нито имотна. Това се постига чрез т.нар. индекси, които са виртуалната реализация на папките в кашоните – подреждане по определен ред, за да може да бъде търсено по-бързо. („Сделка“, разбира се, е опростено, защото има много хипотези за придобиване – наследство, делба, давност…). Именно така е реализирана информационната система ИКАР, в която след 2009 г. се вписват извършените имотни прехвърляния.

Представете си три групи кашони. В единия са номерата на актовете, а в другите два – ЕГН-та и идентификатори/адреси на имоти, като във вторите два, в папката на всеки човек и на всеки имот се вписват само номерата на актовете от първата група кашони. Това заема доста място и е сложно за водене в хартиения свят. Но в електронните е най-елементарното нещо.

Действащият Закон за кадастъра и имотния регистър предвижда имотни партиди: „чл. 3. (1) Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти“. За мен това трябва да се преосмили – имотният регистър е съвкпуността от актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти. Логическата организация на тези актове по партиди – имотни и персонални – е подробност. Чрез информационната система на имотния регистър могат да бъдат постигнати целите на партидите без да ги уреждаме нормативно като такива.

Сигурен съм, че това е непопулярно и дори еретично мнение и че „не може ИТ-та да определят как ще работи един толкова важен регистър“. Но смятам, че следва технологичните възможности да бъдат отчетени при избор на концептуалния модел на регистрите – нещо, което е било невъзможно или непрактично преди, сега вече е тривиално. А от позицията на нотариалната камара е видно, че електронен имотен регистър, след толкова години действащ Закон за кадстъра и имотния регистър, официално няма.

По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се предвижда дигитализация на хартиените архиви на Имотния регистър и според мен трябва да обсъдим задълбочено концептуалните положения в закона, за да не се окажем и след това с половин имотен регистър. Защото по ПВУ ще се сканират документи, но тяхната правна стойност ще остане под въпрос. Запазването на настоящия концептуален модел само по себе си не е пречка пред реализирането на истински имотен регистър, но според мен е пречка пред цялостното осмисляне на начина, по който данните се съхраняват и търсят в електронен вид.

Материалът Какви да са партидите в Имотния регистър? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Миграция на хостинга

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Поради редица причини се налага да мигрирам сървъра си. Оставам отново на Superhosting, но трябва да променя структурата на сайтовете си и да пресъздам някои като част от миграция. За последно направих това преди 12 години когато Superhosting ме подпомогнаха. Това означава, че блогът, всички сайтове с визуализации и отворени данни, сайтът за безследно изчезналите и други ще претърпят спиране за известно време. Ще оставя GovAlert за последен, тъй като е най-сложен.

Вече прехвърлих сайтът за безследно изчезналите и портала в помощ на гласуващите зад граница. Ще задействам последния за европейските избори съвсем скоро. Ще пиша отново когато има промени, но миграцията би трябвало да е готова в рамките на месец.

The post Миграция на хостинга first appeared on Блогът на Юруков.

Какъв механизъм за скрининг за рискови чуждестранни инвестиции приехме

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Приехме закон за скрининг на рискови чуждестранни инвестиции. Тъй като той е много важен за инвестиционния климат, по него имаше процедурни особености – мина два пъти на второ четене в комисия, за да сме сигурни, че няма да създадем административни пречки пред чуждестранните инвестиции.

Със закона (който въвежда текстове в Закона за насърчаване на инвестициите) се предвижда задължение за разрешение от междуведомственя комисия за скрининг за пряка чуждестранна инвестиция в секторите, свързани със сигурността и обществения ред. Приемането на закона е задължение на България по европейския Регламент (ЕС) 2019/452, но регламентът дава възможност на държавите да го адаптират спрямо своите приротитети и нужди. Скринингът цели да ограничи т.нар. корозивен капитал – капитал с неясен произход, със спорна пазарна ориентация, мотивиран от екплоатирането на административни пропуски в държавата, където се осъществява инвестицията и придобиване на контрол върху стратегически обекти. Тези рискови инвестиции, според регламента на ЕС, трябва да бъдат подложени на скрининг.

Това, което успяхме да постигнем (от ППДБ) за облекчение на инвестиционния процес, са следните неща:

  • скринингът да е само, когато дейността на дружеството, в което се инвестира, е в обхвата на регламента – т.е. сигурност и обществен ред. По принцип това само по себе си може да бъде тълкувано разширително от администрацията, което налага и останалите мерки по-долу.
  • на скрининг да не се полдагат държави, които смятаме за нискорискови , като такива се определят по два начина – единият е със списък, предложен от Министерски съвет и одобрен от парламента, а другият е с конкретен списък в закона – САЩ, Обединеното кралство, Япония, Корея, Канада, Нова Зеландия, Австралия, ОАЕ и Саудитска Арабия. Дали последните две са нискорискови е дълга тема, но там потенцеиалните проблеми не са свързани с т.нар. „корозивен капитал“, а евентуално с други рискове за финансовата система, които скрининга не решава така или иначе. Има дискусия дали списъците с държави са в съответсвие с всички международни договори, по които България е страна, но предвид, че на европейско ниво текат процеси по надграждане и уеднаквяване на скрининговите механизми, нашата временна мярка е с цел защита на инвестиционния климат от излишна бюрокрация.
  • сделки, които все пак подлежат на скрининг, се ползват от мълчаливо съгласие при изтичане на 45-дневния срок за издаване на разрешение. Мълчаливото съгласие по принцип е общият ред за такъв тип разрешителни режими, съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, но тук го записахме изрично, за да не влиза администрацията в тълкуване дали се прилага. Мълчаливите съгласия са индивидуални административни актове, т.е. имат силата на изрично разрешение. Има рискове, произтичащи от връчването на решенията за скрининг (т.е. ако решение е взето преди срока, но е комуникирано след срока), но те се елиминират при използване на Системата за сигурно електронно връчване, при която връчването се случва в реално време и гарантира датата и часа на изпращане и получаване.
  • скрининговият процес не спира производствата за други лицензи и разрешения – т.е. не може процедурата по скрининг да се използва от КЗК, КЕВР, КФН, КРС или някой друг държавен орган за спиране или забавяне на прозиводства по техните специални закони. А много от сделките в обхвата на регламента са регулирани от някой такъв регулатор.
  • държавата ще носи отговорност за вреди по нейна вина, т.е. ако напр. след мълчаливо съгласие отвори ад-хок скрининг и това навреди на инвеститора, той може да осъди държавата за причинените вреди.
  • гарантиране, че всички становище, вкл. на службите за сигурност, са мотивирани, за да няма бланкетни становища от типа „препоръчва да не разреши инвестицията, поради налична информация в Държавна агенция „Национална сигурност““. Съответно решенията на съвета трябва да са мотивирани и пропорционални, а не бланкетни и прекомерни. Това на пръв поглед са декларативни текстове, но дават повече сигурност, че при съдебен процес, той ще бъде в полза на инвеститора, в случай, че държавен орган направомерно е ограничил дадена инвестиция.
  • съветът за скрнинг ще публикува данни за получените заявления за скрининг и за това какви решения е взел. По този начин ще е възможно да се следи как се движи процесът по скрининг и дали той не е прекалено рестриктивен.

На задължителен скриниг подлежат инвестиции от Русия и Беларус, както и от компании, в които има 25% собственост на лица от тези държави. Руските капитали са най-корозивни, и когато става дума за национална сигурност в контекста на войната, е нужен специален ред за тях. За останалите трети страни се прилага изискването за контрол – т.е. 50%+1, пряко или непряко, вкл. чрез група лица, всяко от които под 50%.

Регламентът предвижда задължителен скрининг на т.нар. „критични технологии“, като изкуствен интелект, роботика, киберсигурност и др. В нашия закон има специфична разпоредба за високотехнологични компании в секторите, свързани със сигурност и обществен ред, като единствената разлика спрямо останалите инвестиции е в праговете за скрининг. Но високотехнологични инвестиции от нискорискови държави също не подлежат на скрининг, така че технологичната ни индустрия няма да има повишена административна тежест за привличане на капитал.

Законът не е е перфектен, но тъй като такъв тип закони се въвеждат в Европа за първи път, все още европейските държави, вкл. България, намират правилния баланс. Смятам, че ние намерихме добър баланс между гарантиране на националната сигурност чрез ограничаване на корозивен капитал и свободата на движението на капитали и свободния инвестиционен климат.

Материалът Какъв механизъм за скрининг за рискови чуждестранни инвестиции приехме е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.