Днес е Ден първи на нова програма на БиБиСи – ВВС News.
Тя беше обявена миналата година от Тим Дейви заедно с цяла цифрова стратегия за БиБиСи.
BBC World News прекратява излъчване.
Британските и международните зрители ще виждат различно съдържание по BBC News. Зрителите извън Обединеното кралство ще виждат реклами.
Mедийната програма за Югоизточна Европа на германската фондация “Конрад Аденауер” организира на 4 апрuл 2023 международна конференция.
В интервю за БНР директорът на медийната програма Хендрик Зитих коментира анализа на фондацията, озаглавен “Замъгляване на истината – дезинформация в Югоизточна Европа”, който ще бъде представен на конференцията.
От интервюто:
Какво ще кажете на онези, които биха Ви упрекнали, че това е опит за налагане на цензура?
Балансът е труден. Регулация трябва да има, но в никакъв случай държавна. Медиите трябва да могат сами да се регулират. Ще Ви дам пример с Германия: у нас действа медиен съвет, в който са представени всички медии. Това е доброволна организация на издатели и журналисти. В този съвет политическите партии и институции не са представени по никакъв начин.
Почти всички дезинформационни кампании вървят през социалните медии. Това означава, че реакцията срещу фалшивите новини също трябва да е там. Регулация в тази сфера е изключително трудно постижима, но необходима. От миналата година в ЕС имаме законодателния пакет за цифровите услуги, който предстои да бъде въведен във всички страни-членки. За съжаление, за България виждам проблем, защото нямам чувството, че се работи за регулиране на цифровото пространство. Мисля, че правителството и най-вече Съветът за електронни медии трябва да обърнат внимание на този въпрос.
Много отдавна беше. Хем отдавна, хем – все едно вчера! Важното е, че винаги ми е светло и весело като си спомня оная паметна вечер – 1 април 2008 г. Ах, вие… организирани заговорници! Много ви обичам – Дачи, Ники, Ему! Целувки и прегръдки от сърце!
Може да нямам много време, може да се задъхвам – и емоционално, от прекалено много дини, които вече и на главата си нося, понеже няма място по подразбиране. Но знам, че си имам местенцето, където мога уютно да си се свия под някоя палма и да си прелиствам архивите. Или да си излея болката от някой офисен планктон, който се е опитал да ме удави и е бил наритан (така де, имидж трябва да се поддържа). Или пък да лисна светлина и радост, защото знам, че ще е споделена.
Ами.. наздраве – за поодъртялата тийнейджърка на 15! Да ни има, да създаваме, да споделяме…
П.П. Като казах споделяне, при рутинното ежегодно ровичкане из нета точно на тази дата, ми попадна препис на “Къщата на вещиците” в един много забавен … просветителски блог за ученици до 4-ти клас! Ма много отрано почват тва децата да се учат на вещеризми, бе! Но пък друго си е да знаеш, че писанията ти са част от “Материали за всички, които са любопитни към всичко”. 
Интервю на Медиапул на американски експерт, засягащо въпроси като финансирането на медиите и борбата с дезинформацията. Отбелязах го за четене като важно.
В заглавие е изнесена тезата “Пазарът не може да осигури оцеляването на независимите медии”. Така е.
В самото интервю се казва, че е добре да има и публично финансиране, но ако в държавата има корупция, публичното финансиране не е решение, а проблем. Така е.
Тогава? “Единственото, което казвам е, че би било добре независимите медии и журналисти в тази среда да намерят начин да увеличат финансирането си.”
По подобен начин се обсъжда дезинформацията в платформите.
Добре е да има противодействие. Така е.
Но има риск то да има “нокаутиращ ефект за свободата на изразяване”. Така е.
Тогава? “Вероятно има някаква роля, която държавата може да играе, но все още няма открит механизъм как да се подходи към този въпрос с нужното внимание и нюанси, без да се получи накрая нокаутиращ ефект върху правото на изразяване.”
Вероятно. Би било добре.
На 23 март 2023 г. Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Udovychenko v. Ukraine.
Фактите
Жалбоподателката става свидетел на пътен инцидент, при който млада жена, пешеходка, е тежко ранена. Два дни по-късно, при посещение на пострадалата в болницата, жалбоподателката коментира пред журналисти обстоятелствата около произшествието и заявява, че е видяла М.Б., член на местния съвет и син на бившия депутат Б., да излиза от колата след сблъсъка.
Б. и М.Б. успешно завеждат граждански иск срещу жалбоподателката, твърдейки, че изявлението й пред журналистите е невярно. На жалбоподателката е наредено да публикува опровержение, в което обявява изявлението си за „невярно и неточно“ и да плати на всеки ищец обезщетение от около 4320 евро за неимуществени вреди и около 304 евро за имуществени вреди. На жалбоподателката също така е наложена забрана да напуска страната, докато не изплати пълното обезщетение. След като изчерпва възможностите за защита в Украйна, тя се обръща към ЕСПЧ.
Съдът
Съдът прилага известния тест за пропорционалност: констатира намеса в правото на свободно изразяване, тя е имала правно основание във вътрешното право и е преследвала легитимната цел за защита на доброто име на Б. и М.Б. Съдът обаче приема, че намесата е била непропорционална на преследваната законна цел и следователно не е била необходима в едно демократично общество поради следните фактори:
При липса на твърдения за недобросъвестност от страна на жалбоподателката, да се изиска от нея да докаже истинността на изявлението си относно обстоятелствата на пътния инцидент, на който е била свидетел – изискване, което би било много трудно, ако не невъзможно за изпълнение – не е в съответствие с принципите, залегнали в практиката на Съда.
Когато е давала коментара си пред медиите, тя е била убедена в истинността на твърдението си и по този начин е действала добросъвестно и с убеждението, че е било в обществен интерес да разкрие обстоятелствата на произшествието, на което е била свидетел. Нейният коментар трябва да се разглежда по-скоро като изявление по въпрос от обществен интерес, отколкото като неоправдана атака срещу репутацията на ищците. Фактът, че официалното разследване не е потвърдило, че М.Б. е бил водачът на колата, няма отношение kъм правото на изразяване на Удовиченко.
Нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.
Патриша Коен пише в New York Times , че министър-председателите на осем европейски страни – Украйна, Молдова и Полша, Чехия и Словакия, Литва, Латвия и Естония – но не и България – са подписали отворено писмо по повод дезинформацията и пропагандата в платформите. Първоначално обявените държави бяха шест, вече са осем, последна се е присъединила Полша.
Министър- председателите приканват големите платформи да предприемат по-агресивни стъпки „срещу дезинформацията, която подкопава мира и стабилността“.
„Технологичните платформи се превърнаха във виртуални бойни полета и враждебните чужди сили ги използват, за да разпространяват фалшиви разкази, които противоречат на докладите в базираните на факти новинарски издания“, се казва в писмото. „Платените реклами и изкуственото усилване на платформите на Meta, включително Facebook, често се използват за призоваване към социални вълнения, насилие по улиците и дестабилизиране на правителствата.“
Писмото се публикува по време на т.нар. среща на върха за демокрация във Вашингтон. Писмото е адресирано до CEOs на Big Tech.
Писмото:
Meta е публикувала изявление, в което се казва, че компанията вече „предприема значителни стъпки“ срещу дезинформация, свързана с войната в Украйна, включително премахване на подвеждаща информация, „която има вероятност да причини непосредствена вреда или насилие“ и използване на услуга за проверка на факти от трета страна за да се определи дали публикациите съдържат неверни твърдения, които след това получават по-ниска видимост.
Meta променя политиките си за съдържание, за да се справи с бързо развиващия се характер на публикациите за войната. Компанията отдавна забранява публикации, които могат да подбуждат към насилие. Но на 26 февруари, два дни след като Русия нахлу в Украйна, Meta информира своите модератори на съдържанието, че ще позволи призиви за смъртта на г-н Путин и „призиви за насилие срещу руснаци и руски войници в контекста на нахлуването в Украйна“.
Meta ограничи достъпа до RT и Sputnik, управляван от руското правителство сайт за новини и коментари, които разпространяват пропаганда и дезинформация. Русия незабавно отговори, като прекрати достъпа до Facebook в Руската федерация, твърдейки, че компанията дискриминира руските медии, и след това блокира Instagram. Meta въпреки това продължава ограниченията за руската държавна пропаганда.
New York Times съобщава, че на една от редовните срещи със служители е имало въпроси защо компанията е чакала война, за да предприеме тези мерки срещу прокремълската дезинформация, след като “дейността на руската държава е в центъра на неуспеха на компанията да защити президентските избори в САЩ през 2016 г.”
Зa сравнение, при вземането на решение за прилагането на регламента на ЕС за ограничаването на RT u Sputnik председателката на българския регулатор гласува “въздържала се”:
“Аз ще се въздържа обаче. Не бих нарекла „нормален акт на контрол“ спирането на телевизионен канал, дори, ако би бил той само един, защото ще се позова на житейски истини. Те са, че когато има война, когато има конфликт, а войната е еманация на конфликт, акутен конфликт, първа бива посечена истината и ако не е предоставена възможността за това да се огледат и двете страни поне в конфликта, или колкото са те, тогава зрителят бива лишен от изконното си и най-демократично право – да направи сам изводите за себе си, да формира лично мнение и да прецени каква е истината. Историческата истина. Другата, изпитана от мен, професионална и житейска максима е, че когато се затваря една врата, се отваря широко вратата за фейк новини, за фалшиви новини. Любимият хабитат на постистината е тъкмо този – тогава, когато има само един вход и само един източник. И това го зная от опит. Ако съвсем до скоро някой ми беше казал, че ще се наложи да съм фактор и гласът ми да има значение при гласуване на подобно решение, сигурно щях дълго да се смея. Мъчен е, да не кажа, мъчителен е подобен избор. Може би, защото сме в навечерието на Трети март. Наречете ме ретроградна, сантиментална, но аз мисля, че няма да се чувствам спокойна със собствената си съвест, защото поводите за празнуване са и поводи за pавносметка, съвестта ми не би била спокойна пред хилядите жертви – украински и руски, дали живота си за нашата свобода, което ще отбележим.”
Европейската комисия оповести законодателно предложение COM(2022)0457 за регламент за свободата на медиите през есента на 2022 г.
Съзаконодателите:
Париса Лилестранд, министър на културата на Швеция, очерта намеренията на Председателството на Съвета (2023 – 1) относно предложението за EMFA така:
“Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз. “Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз.
Въпросът за правното основание за предложението на Комисията е въпрос, който Съветът сега разглежда много внимателно.
Нашата цел по отношение на Европейския закон за свободата на медиите е да се опитаме да постигнем общ подход на срещата на Съвета по образование, младеж, култура и спорт през май, ако условията са налице. Това е амбициозна цел, тъй като около предложението има много въпроси, на които трябва да се отговори.”
В Европейския парламент се проведоха обсъждания и изслушвания във водещата комисия CULT и в комисията по гражданските свободи LIBE , има записи.
Други становища, позиции, декларации:
Досието на EMFA на сайта на Европейския парламент, заедно с постъпили становища от държави членки и институции.
Становището срещу чл. 17 (медийното изключение) на EDRI и др.
Неутрализирането на дезинформационни кампании е деликатна тема. Защото винаги някой чете „борба с дезинформацията“ като „заглушаване на свободата на словото“. И действително ледът е тънък, затова основен принцип, от който се ръководя е „не трябва държавата да може блокира съдържание, защото го смята за грешно“.
Но възползвайки се от тази европейска ценност, и Кремъл, и местни играчи, организират дезинформационни кампании с политически и геополитически цели. Именно за това не можем да вдигнем ръце и да кажем „к’вото-такова“, оставяйки пропагандните наративи да достигат до все повече хора без насрещна реакция.
Ето няколко доста специфични мерки, които предвиждам, и които не включват цензура. Някои от тях изискват законодателна инициатива, като още в миналия парламент предложихме законови изменения:
Защо отделям толкова внимание на това? Защото е важно за националната сигурност. Ако външни и вътрешни фактори могат да изкривяват общественото мнение в своя полза чрез дезинформация, и това доведе до грешни политически решения, страдат всички. И затова е важно внимателно и без създаване на инструменти за цензура, да отбиваме пропагандните атаки.
Материалът Мерки за справяне с дезинформационните кампании е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
На 25 ноември 2021 г. Комисията представи предложението си за Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.
На 13 декември 2022 Съветът постигна съгласие по своя мандат (общ подход) за преговорите с Европейския парламент по предложението за регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.
През февруари ЕП с голямо мнозинство прие изменения в законодателното предложение, съответно преговорната позиция, предложена от комисията на ЕП по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) и дава зелена светлина на водещия преговарящ на Парламента, Сандро Гоци (Renew, Франция), да започне разговори с представителите на държавите членки за постигане на съгласие по текста навреме за европейските избори през 2024 г.
Следват триалози.
На 28 март Бюрото на Европейския парламент в България, заедно с бюрата на Европейския парламент в Румъния и Германия, ще проведе технически брифинг във връзка със законодателното предложение за прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране. Темата ще бъде представена от Ясмина Якимова и Джон Шранц, пресаташета на Европейския парламент.
Брифингът ще се проведе на 28 март, вторник, от 13:00 до 14:00 ч. (българско време) в платформата Zoom.
През 2022 г. БиБиСи направи официално изявление за необходимостта от модернизиране на лицензията на медията.
В него се казваше, че медийният пейзаж и начинът, по който публиката консумира съдържание, се променят драматично. В този все по-фрагментиран пейзаж обществената медия продължава да играе важна роля, но трябва да се трансформира и модернизира, както трябва да се модернизира и регулирането на обществените медии.
Новата лицензия, която влиза в сила на 1 април 2023 г., защитава правото на достъп на аудиторията до важно съдържание и същевременно позволява на медията иновации в начина, по който предоставя съдържание на зрители и слушатели.
За първи път лицензията определя широки изисквания към онлайн услугите на BBC – BBC iPlayer, BBC Sounds и уебсайта на BBC – и изисква BBC да докладва изчерпателно за своите планове и представяне.
Новата лицензия заедно с информация за контекста и проведеното обществено обсъждане
В този контекст преди повече от две години в НС е внесен законопроект, който също предвижда нова интегрирана лицензия на обществените медии (на всяка от двете обществени медии) вместо сегашните лицензии по програми. Този законопроект предвижда и финансирането да ес приведе в съответствие с изискванията за дър