ВАС: има нарушения в процедурата за 5G честотите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 13 март 2023 ВАС се е произнесъл с окончателно решение по законосъобразността на решението на Комисията за регулиране на съобщенията по повод разпределението на 5G честотите.

Историята: „Мобилни алтернативни комуникации“ АД оспорват Решение №35 от 28.01.2021 г. на КРС. То засяга разпределението на ограничения ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz за наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги с национално покритие. Според МАК отчитат се само интересите на „трите големи инфраструктурни телекома”, без да се вземат предвид интересите на по- малките оператори. Адвокат на МАК е Тодор Батков.

Първоинстанционният съд се произнася в полза на МАК АД.

Делото пред ВАС е образувано по касационни жалби на Комисията за регулиране на съобщенията, „Йеттел България“ ЕАД, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД срещу Решение №383 от 11.04.2022 г. на Административен съд София – област по адм. дело №151/2021 г., с което е отменено Решение №35 от 28.01.2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне.

Решение №35 е общ административен акт, както правилно приема и първоинстанционният съд, защото е с еднократно правно действие, създава права или съответно засяга законни интереси и е адресирано до неопределен брой лица, се казва в решението на ВАС.

В чл. 36 ЗЕС е описана процедурата по приемане на общи административни актове, а в чл. 37 ЗЕС се съдържат правилата при приемане на актове по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения. При издаването на общ административен акт, с който се решава важен въпрос от обществена значимост за развитие на електронните съобщения следва да се спази както процедурата по чл. 36 ЗЕС, така и тази по чл. 37 ЗЕС.

КРС не е приложила чл. 36 ЗЕС, както и чл.35, ал. 4 ЗЕС. Няма данни КРС да е провела процедура за обществено обсъждане, каквото е изискването на нормата на чл. 36 ЗЕС. Няма данни да е бил изготвен проект на процесния общ акт, мотиви за изготвянето му и същият да е публикуван.

Ето защо правилно е решението на първоинстанционния съд, че при издаване на обжалвания административен акт КРС е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Решението на ВАС е окончателно.

Теоретично ако една процедура е порочна, би трябвало да има нова процедура. Това едва ли ще се случи – според Капитал: “Лентите отдавна са раздадени на трите големи телекома, те са ги платили и инвестирали в ползването им. Развалянето ще е скъпо, затова и по-скоро невъзможно. По-малки оператори ще използват решението, за да получат достъп до мрежите на телекомите.” “Не очакваме процедурата да стартира отначало, тъй като указанията на съда не са в такава посока. Очакваме КРС да изпълни предписанията на ВАС. Не считаме, че към момента съществуват основания за юридически действия от наша страна, защото решението на ВАС не засяга правото ни да ползваме съответния честотен ресурс, заявиха от “Виваком”, пише Капитал.

“Не е читав човек” или за правото на свободно изразяване на мнение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

B Софийския районен съд е образувано дело по тъжба на директора на Народния театър Васил Василев, който се почувствал обиден от изказване на актьора Камен Донев:

“…в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството, защото сцената, изкуството, това е една декларация , това е послание, това е изразяване, това е обръщение към хората. Мисля, че Сашо [Морфов] тук няма какво да коментираме дори, през годините е показал какво е да умееш да правиш това, докато тоя човечец, който в момента е директор, нищо не е показал. Аз даже имах с него преди години една глупава случка, която няма да споделям пред хората и още тогава ми светна лампата, че не е читав човек. Та, по-добре да се маха и да бъде назначен друг директор”.

Директорът на Народния театър настоява Донев да бъде признат за виновен за обида.

Тъжбата е цитирана в медиите – „Обидните изрази, изразяващи се в негативни епитети и квалификации, са извършени публично, разпространени са чрез едно от средствата за масова информация, а именно в ефира на националната телевизия бТВ, както и са насочени и адресирани срещу длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата или функцията му“. „Мижитурка“ означава човек, който е без достойнство или самочувствие и е готов да угодничи, да се подмазва, обикновено за облага. Като синоними на думата са шушумига, дребнав, плах, ограничен, мухльо. „Човечец“ е жалък, нищожен човек, а „читав“ значи невредим, цял. По отношение на използвания израз от Камен Донев, че Васил Василев „не е читав човек“, следва да се има предвид, че когато определяш някого по този начин, безспорно се влага негативно значение, че този човек не става, не струва, не е добър в най-общ смисъл“.

Едва ли някой ще оспори тезата на Камен Донев, че в изкуството няма място за мижитурки. А наказателно дело за “не е читав човек” вече сме имали (точният цитат е не е чист човек) и изходът е известен.

Историята е следната:

Господин Р., началник на отдел в Министерството на правосъдието, участва в заседание на Висшия съдебен съвет и в хода на заседанието казва за член на ВСС “Според мене той не е чист човек“. Става скандал и Р. е осъден за обида със следните мотиви:

“Деянието (actus reus) се състои в отправянето на непочтителни и унизителни за [г-н С.] думи в негово присъствие. Безспорно е, … че обвиняемият … е казал по отношение на [г-н С.] ‘За мен той не е чист човек’. Изразът има обиден характер, защото той опозорява [г-н С]. Той съдържа неодобрение на неговите етични и морални качества, нещо, което е несъвместимо с неговите отговорности, свързани с разпореждане с бюджетни средства на съдебната власт. По този начин са били опозорени личността и авторитета на [г-н С.] пред останалите членове на [Висшия съдебен съвет]. Тълкуването на ‘Не е чист човек’ може да бъде само едно, а именно, че това лице е безнравствено и няма морал. Дори това да е било личното мнение на [жалбоподателя] за качествата на [г-н С.], целта на казаното е била да засегне честта и достойнството на [г-н С.]. Критика …, особено, когато е чрез публично изявление по отношение на лица представляващи публични институции, трябва да бъде съобразена с обществените правила, етиката и общоприетите норми за почтеност и морал. Последните не трябва да бъдат погазвани с претенцията, че личното мнение по отношение на някого е въпрос на разбиране и [представлява упражняване] на конституционното право на свобода на изразяване… Противоконституционно и наказуемо е, както е по настоящето дело, да се критикува в обидна форма…Обидата е била преднамерена.

“Не може да се подкрепи аргументът на защитата, че деянието на г-н Р. не е престъпно, защото на практика представлява израз на личната критика на лице упражняващо свободата си на изразяване на мнение …. . Правото на свободно изразяване на мнение върви заедно със задължението уредено в член 39 алинея 2 от Конституцията, правото да не се упражнява за накърняване доброто име на друго лице. Настоящето дело представлява нарушение на това право, тъй като личното неодобрение по отношение на [г-н С.] изразено публично от г-н Р. е било с унизително съдържание. Отрицателното мнение е било изразено непочтено, по обиден и унизителен начин, което противоречи на закона.”

Р. обжалва, защитата се основава на това, че казаното е лично мнение. При това думите не са груби, вулгарни или цинични.

Губи в СГС и ВКС. Обръща се към Европейския съд за правата на човека и твърди нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ установява, че има намеса в свободата на изразяване и прилага теста за пропорционалност. Намесата е предвидена от закона, разпоредбата е необходима, остава да се види дали е приложена адекватно. Съдът приема, че

твърденията са част от дебати по обществено значим въпрос, изискващ засилена защита по член 10 ЕКПЧ;
за високопоставен държавен служител границите на приемливата критика са по-широки. “Необходимостта да се осигури обществено доверие към държавните служители при такива условия, може да оправдае намеса, ограничаваща свободата на изразяване на мнение само когато съществува истинска опасност в това отношение. Коментарите на жалбоподателя очевидно не са представлявали такава опасност и не са попречили на г-н С. при изпълнението на неговите служебни задължения”;
твърденията имат фактическа основа и “жалбоподателят очевидно е произнесъл коментара, въз основа на материал, който е предложил да предостави като потвърждение”;
доминиращата позиция на властимащите ги задължава да се въздържат от образуване на наказателни производства, особено когато са налични други средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на техните противници.

Въз основа на изложените съображения, Съдът заключава, че не са били налице достатъчно причини за намесата по въпроса. Следователно, ограничаването на свободата на изразяване на мнение на жалбоподателя не се налага от никакви неотложни социални нужди и не е адекватно в едно демократично общество. Нарушение на чл 10 ЕКПЧ.

Решението е по делото Райчинов срещу България (2006).

Разбира се, българският съд ще се произнесе относно границата на правото на свободно изразяване на Камен Донев, освен ако не последва друго развитие – например Василев да приеме предложението на Камен Донев да се срещнат на ринга.

ЕСПЧ: Правото на свободни и честни избори и намесата на Русия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Европейския съд по правата на човека се гледа делото Бен Брадшоу срещу Обединеното кралство.

Бен Брадшоу е политик, сега депутат, който с още двама депутати и група граждани се обръща към ЕСПЧ, след като техният иск е отхвърлен от Върховния съд в Лондон в края на 2021 г. Тезата на Брадшоу е, че правителството на Обединеното кралство действа незаконно през 2019 г., когато тогавашният министър-председател Борис Джонсън не организира независимо разследване на заключенията на Комисията по разузнаване и сигурност в нейните доклади „Дезинформация и фалшиви новини“ и „Русия“. Парламентаристите и гражданите смятат, че докладите, заедно с отговора на правителството, предоставят достоверни доказателства за намеса на Русия в референдума за независимост на Шотландия през 2014 г., референдума за членство в Европейския съюз през 2016 г. и общите избори през 2019 г.

Според жалбата до ЕСПЧ неспособността на правителството на Обединеното кралство да разследва тези достоверни твърдения за намеса в избирателната система на Обединеното кралство или да въведе законодателна и политическа рамка, която ще идентифицира и защитава от намеса в избирателната система на Обединеното кралство, нарушава положителните задължения по член 3 от Протокол 1 към Европейската конвенция за правата на човека относно правото на свободни и честни избори.

Брадшоу твърди, че „провалът на правителството е нарушение на задължението му да осигури свободни и честни избори в Обединеното кралство и като такъв представлява много сериозно нарушение на задълженията му към британския народ. Някои от нас предупреждават за истинските намерения на Путин повече от 10 години. Знаем, че неговата дългосрочна стратегия е била да дестабилизира и раздели западните демокрации и нищо, което се е случило в новата британска история, не е допринесло повече за дестабилизиране на Европа и отношенията на Великобритания с нея, отколкото Брекзит.”

ЕСПЧ е изпратил въпроси до правителството, включително дали има достатъчно доказателства за намеса на Русия в изборите в Обединеното кралство, за да се задейства това задължение за разследване.

Стана известно и че група студенти от LSE – от правната клиника по права на човека, са подготвили интервенция.

Клеветата чрез публикация: едно решение на СГС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Състав на Софийския градски съд с председател Мирослава Тодорова гледа дело от частен характер No 20221100601495 по описа за 2022 година, докладвано от съдия Мирослава Тодорова, и се произнася с решение 173 от 17 март 2023 година.

С присъда от 24.06.2021 г., постановена по н.ч.х.д. No 8303/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106-ти състав, подсъдимият Д. М. Й. е признат за невиновен в това в периода 7.02.2020 г. – 8.02.2020 г. в гр. София на интернет страницата https://www.24chasa.bg/novini/article/8163201 и в хартиено издание на вестник „24 часа“, в две идентични по съдържание статии да е приписал извършването на престъпление „въоръжен грабеж“ на С. М. З. с изразите: „С пушка и нож младеж в условна присъда и гаджето му обраха мъж, когото нападнали в дома му и го вързали за стола. Нападението стА.ло на 4 февруари в София, дни преди да изтече изпитателният срок на грабителя Л.А. 22-годишният рецидивист и гаджето му С. З. влезли в дома на млад мъж, който бил забравил вратата отключена. Заплашили
го с нож и пушка и с кабел го вързали за стол. Двамата откраднали телевизор, китарно кубе, монитор и смартфон, след което избягали. Бързо обаче ги хванали“, като клеветата е разпространена чрез печатно произведение – вестник „24 часа“, и по друг начин – глобалната мрежа „Интернет“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.
С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск от частната тъжителка С. З. срещу подс. Д. Й. за сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Иска се отмяна на присъдата като неправилна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. СГС намира жалбата за неоснователна.

Статията „Мъж с условна присъда и гаджето му обират с пушка младеж, връзват го за стол“ е публикувана през 2020 г. “Гаджето” подава частна тъжба по-късно през юни 2020 г., а през 2021 г. воденото срещу мъжа наказателно преследване за престъпление по чл.198, ал. 1 от НК било прекратено поради недоказаност на обвинението, а наказателното производство – спряно поради неразкриване на извършителя на деянието.

Решението съдържа важни и обстойно обосновани тези и изводи, между които:

Доказателствената тежест е за лицето, повдигнало обвинение.

Въззивният съд установява, че подсъдимият е автор на двете публикации. Съдът се спира на “обхвата на проверката,
която подсъдимият е извършил, преди да представи текста си за публикуване.” Доказателствената тежест е за страната, повдигнала обвинението, тоест за тъжителката. Нейната позиция е, че обвинението е доказано, защото подсъдимият не е доказал истинността на фактите за нейното участие. НПК обаче изрично закрепва положението, че не могат да се
правят изводи във вреда на обвиняемия от това, че той не е успял да докаже възраженията си. Подсъдимият в наказателния процес никога не носи доказателствена тежест, нито от някакъв стадий занапред тя може да се прехвърли върху него, се казва в решението. “Поради това и чл. 147, ал.2 НК постановява, че деецът не се наказва, не “ако той докаже”, а ако “се докаже” истинността на разгласените обстоятелства.” В съгласие с основните принципи за справедлив наказателен процес по чл. 6 ЕКПЧ за подсъдимия не възникват неблагоприятни последици при пасивно поведение.

За да носи наказателна отговорност, лицето трябва да съзнава, че разпространява неверни и позорящи факти и да има цел да навреди.

Нещо повече. Тъжителката не просто трябва да докаже, че твърденията в статията не са верни. Криминализацията на клеветата е предвидена като една от юридическите гаранции, осигуряващи закрилата на достойнството на личността срещу злоупотреба с конституционните права на информация, на свобода на изразяване, в частност – на разпространяване на информация, в случаите в които словесното изразяване не представлява квалификация или оценка, а целенасочено разпространяване на неверни и позорящи факти. Поради това и се изисква нещо повече – да бъдат събрани доказателства, че чрез публикацията подсъдимият е злоупотребил с професионалната си дейност, като е съзнавал, че обстоятелствата в текста му са неверни, но го е публикувал не за да се информира обществото, а за да злепостави тъжителката и така да й навреди. В случая не се установява цел злепоставяне.

Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия.

Няма правна пречка да се пише за престъпления, преди да е завършило производството – но трябва да бъде съобщено, че въпросите не са решени окончателно.

По въпроса за верността: едва след публикацията се изяснява истината за това извършено ли е престъпление и от кого. Освен това, доколкото постановлението за прекратяване спрямо Л.А.не е било предмет на съдебен контрол, то не е придобило стабилитет. Така че частната тъжителка не може да докаже клевета: по делото не е било категорично установено, че тя не е съпричастна.

Съдът подчертава, че не съществува законова забрана да се отразяват факти за престъпления преди да е приключил наказателния процес или дори преди да е започнал, ако журналистът разполага с информация от няколко надеждно осведомени източници както относно деянието, така и за неговото авторство.
Това положение следва от обществената задача на журналистиката в демократичното общество да информира гражданите, включително и като част от механизмите за контрол върху публичните власти в обществен интерес, например – за да привличат вниманието върху дейност на органите на досъдебното производство, която не покрива изискванията за професионално свършена работа. Същевременно “добросъвестното представяне на информация по неприключило наказателно производство в журналистически материал изисква да бъде упоменато, че въпросите не са решени окончателно с влязла в сила присъда.

Видно е от текста на процесната публикация, че подсъдимият е посочил процесуални факти за започнало наказателно производство и изрично е отбелязал, че частната тъжителка не е привлечена като обвиняема. Всички тези факти са верни,
което е установено от писмените доказателства, изводими от приобщеното ДП No 170/2020 г. на 4 РУ-СДВР.

Изпълнителното деяние на клеветата като противоправно личностно поведение не включва търсенето, получаването или самото разпространение на материалните носители на информация като съвкупност от факти и обстоятелства, вече създадена от някой друг.

Според решението криминализацията на клеветата е

една от юридическите гаранции срещу злоупотреба с конституционните права на информация и на изразяване на мнение, в случаите в които мнението не представлява квалификация или оценка, а становище по факти;
държавна намеса, предвидена от закона, в правото на дееца да съобщава конкретни твърдения за някого, когато те са позорни или му приписват престъпление и не отговарят на истината, т.е когато засягат неправомерно доброто име.

Към това съдът смята, че криминализацията на клеветата предоставя защита от недобросъвестно упражняване на правото на свободно изразяване чрез разпространяване на информация, когато деецът е субектът на гледната точка и автор на изразеното становище. Изпълнителното деяние на клеветата като противоправно личностно поведение не включва търсенето, получаването или самото разпространение на материалните носители на информация като съвкупност от факти и обстоятелства, вече създадена от някой друг.

Според точен цитат:

“Същественото обстоятелство в настоящия случая е, че подсъдимият не си е измислил информацията, а я е научил от публичен източник и от информатор и тя възпроизвежда точно данните в досъдебното производство. Следователно,
подсъдимият не е източникът на информацията за извършеното престъпление, а пресъздава коректно съдържанието както на публично оповестената информация от СДВР, така и на информацията, която се е съдържала към този момент в ДП No
170/2020 г. на 4 РУ–СДВР. Това означава, че подсъдимият, оповестявайки обективно съществуваща информация, не осъществява изпълнителното деяние на клеветата. Обратното тълкуване би довело до създаване на такова ограничение на правото на информация, което би застрашило съществуването на свободния поток на информация и на журналистиката изобщо и би обезкуражило откритото обсъждане от гражданите на въпросите от обществено значение. Подобно тълкуване, освен че е противно на закона, не кореспондира на никаква необходимост в едно демократично общество, така
както се изисква в чл.10 ЕКПЧ.”

По този извод ще си позволя коментар – струва ми се, че има хипотези, които заслужават обсъждане поотделно. По тази логика и в медийното право, вж Закон за радиото и телевизията, чл. 17, ал. 4, изрично се предвижда, че медиите не носят редакционна отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са: 1. получени по официален ред; 2. цитати от официални документи; 3. точно възпроизвеждане на публични изявления. Но т. 4 на същата алинея, която предвиждаше да не се носи отговорност при републикуване, беше отменена, защото законодателят прие – според мен основателно – че републикуването е редакционна дейност, при която би трябвало да се носи отговорност за селекцията на източника и съдържанието. В случая съдът приема, че и в хипотеза на републикуване (“оповестяване на обективно съществуваща информация”) не се носи наказателна отговорност.

Потвърден е принципът на отговорната журналистика, известен от практиката на ЕСПЧ.

В решението се казва изрично, че “когато е извършена необходимата проверка относно истинността на
информацията съгласно установената журналистическа практика чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация, е налице професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност (решение No 111/26.05.2000г. по н. д. No 23/2000г., ВКС, II НО).

Също така изрично се подчертава, че добросъвестната журналистическа практика “освен умисъла за извършване на престъпление изключва и непредпазливостта на подсъдимия.”

Журналистическите източници на информация се ползват с особена закрила, с позоваване на решението Гудуин срещу ОК.

Съдът потвърждава и принципа на защитата на тайната на журналистическите източници като аспект на защитената свобода на изразяване, “защото защитата на източниците е задължително условие, за да може пресата да изпълнява ролята си на „куче-пазач” в демократичното общество. В практиката на ЕСПЧ се поддържа, че едно нареждане за разкриване на източника би имало потенциален възпиращ ефект върху готовността на хората да дават информация. Такова нареждане може да почива само на изключителни обстоятелства, свързани с жизненоважни обществени или лични интереси. По делото Гудуин (1994 г.) Европейската комисия по правата на човека провъзгласява за основен принцип защитата на източниците на информация от разкриване.”

Вяра

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Всеки път се обръща сърцето
Когато поглеждам назад
Все още си търся детето
Превърнато в порасналото “аз”

И с всеки удар моля се да имам
Сили да посрещам пролетта
Вятъра, дъжда да снимам
В жилите и мислите да я вплета

Щастлива съм, че в пролет съм родена
В едно съм сняг и полет на скорец
Дори да чувам ставите да стенат
Жадувам Лято, слънце и синчец…

/Flo, 03.2023/

Съд на ЕС: Компенсация на далекосъобщителните оператори за прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 16 март 2023 стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑339/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) в рамките на производство по дела

Colt Technology Services и др.

Wind Tre SpA,

Telecom Italia SpA,

Vodafone Italia SpA

срещу

Ministero della Giustizia и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, на членове 3 и 13 от Директива (ЕС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 2018 г., стр. 36) и на членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Запитването е отправено във връзка със спорове, първо, между далекосъобщителни оператори и Ministero della Giustizia (Министерство на правосъдието, Италия), Ministero dello Sviluppo economico (Министерство на икономическото развитие, Италия) и Ministero dell’Economia delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия) и др. по повод на национална правна уредба, която срещу годишна фиксирана такса задължава всички далекосъобщителни оператори, действащи на територията на страната, да предоставят по искане на съдебните органи услуги по прихващане на далекосъобщения.

Consiglio di Stato (Държавен съвет) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, членове 3 и 13 от [Директива 2018/1972], както и членове 16 и 52 от [Хартата] национална правна уредба, която, като възлага на административния орган да определи компенсацията, дължима на далекосъобщителните оператори за вменената им в задължение дейност по прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган, не налага спазването на принципа на пълно възстановяване на конкретно направените и надлежно документирани разходи във връзка с тази дейност, а освен това изисква от административния орган да постигне икономия на разходите спрямо предходните критерии за изчисляване на компенсацията?“.

Отговорът на Съда: Да, допуска.

Член 13, във връзка с член 3 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, и част А, точка 4 от приложение I към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не изисква пълно възстановяване на разходите, които доставчиците на електронни съобщителни услуги действително са направили, за да осигурят възможност за законно прихващане от компетентните национални органи на електронни съобщения, стига тази уредба да е недискриминационна, пропорционална и прозрачна.

Как се пише: (да се) отчаете или (да се) отчаяте?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише (да се) отчаете. Глаголът е от първо спрежение: (да се) отчая, отчаеш, отчае, отчаем, отчаете, отчаят. Преди да се отчаете, споделете проблема си с близък човек, на когото имате доверие. Ще отчаете човека с тези коментари – той очаква някой да го насърчи.

Как се пише: автошкола, авто-школа или авто школа?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Това сложно съществително име се пише слято – автошкола, мн.ч. автошколи, защото е образувано от съкратено прилагателно име (авто < автомобилна) и съществително име (школа). В автошколата, която ми препоръча моя приятелка, попаднах на чудесен инструктор. Въпреки че инфлацията за миналата година беше чувствителна, някои автошколи запазиха цените на курсовете или ги повишиха минимално.

Чадър на трупчета: как прокуратурата има безконтролна власт

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Чадър на трупчета. Така метафорично може да бъде описана прокуратурата. Заради чадърите, които се опъват над определени разследвания. И заради делата, които се държат „на трупчета“, за да бъдат държани хора в зависимост.

Защо искаме реформа на прокуратурата? Защото е важно не какви пресконференции дава прокуратурата, и дори не колко процента осъдителни присъди има, а колко обвинения и какви са повдигнати в един конкретен сегмент – висши публични длъжности (министри, зам-министри, председатели на агенции, кметове и др.).

Кого НЕ е обвинила прокуратурата? Ако знаеш, че всяка схема ще ти се размине, защото „имаш човек/чадър в прокуратурата“, корупцията е неизбежна.

Кого са обвинили със съзнателни пропуски в обвинението, за да падне в съда?

Кого са обвинили без доказателства, за назидание, че не се е подчинил (да, тези дела се разпадат в съда, но на човека му се лепи етикета „обвиняем“)

И най-важното: за кого главният прокурор има „папки“, които чакат „на трупчета“ да бъдат отворени – когато си на властова позиция и ти покажат папката в прокуратурата, за да не се отклоняваш от „правия път“.

Какво общо има главния прокурор с това? Че то се случва с негово формално или неформално искане. И че всички прокурори зависят кариерно от него.

В Конституцията има чл. 126, ал. 2: „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Заради тази алинея и заради няколко други структурни предпоставки няма как да има съдебна реформа без изменение в Конституцията. И затова настояваме за такава от години. За да няма чадъри и трупчета по решение на един свръховластен и безконтролен човек, който и да е той. Защото това е основна пречка пред нормалното функциониране на държавата във всички нейни части.

Материалът Чадър на трупчета: как прокуратурата има безконтролна власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: скудоумие или скодоумие?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише скудоумие. Как да определя тази постъпка – като проява на скудоумие или просто на дебилност? Не оставяйте троловете и скудоумието да шетат под постовете ви!