Изданието Сега информира за спечелено дело по Закона за достъп до обществена информация:

Сега потърси информацията за Слави Трифонов от КПКОНПИ миналата есен – колко пъти той не е изпълнил законовото си задължение да декларира имуществото си, проверен ли е от КПКОНПИ, глобен ли, каква му е глобата и дали е събрана. А също и дали комисията потвърждава твърденията на Трифонов, че той е бил проверен и не са открити проблеми. Членът на КПКОНПИ Пламен Йоцов отговаря, че “ако даде информация, това би попречило при хипотетични бъдещи проверки”.

Трифонов е задължен да подава имуществена декларация пред КПКОНПИ, откакто беше обявен от ЦИК за депутат, избран в 45-ото Народно събрание през април 2021 г. Освен това Трифонов трябва да подава и като лидер на ИТН, тъй като партията му получава държавна субсидия. Тя се полага за над 1% гласове на парламентарните избори, т.е. макар и ИТН да остана извън Народното събрание на последните избори, задължението на Трифонов не е отпаднало. Той обаче системно отказваше да се съобрази със закона с мотив, че няма да прави сеир. Едва в началото на тази година обяви, че е размислил, защото законът важал за всички. Декларация обаче още не е подал, вероятно ще го стори през май, когато е кампанията за деклариране на имущество за м.г.

Административният съд приема, че информацията за действията на КПКОНПИ във връзка със Слави Трифонов е обществена и за предоставянето й надделява общественият интерес, тъй като тя ще повиши прозрачността и отчетността на комисията.

*

Не мога да приложа цитираното решение на съдия Диляна Николова, но ето аналогично решение на АССГ по дело 7128/22 от 6 февруари 2023, което се отнася до трима депутати от ИТН, трима депутати от ГЕРБ и един от Обединени патриоти – въпросите на жалбоподателя са същите, както в посочената по-горе публикация:

1) Започнала ли е КПКОНПИ имуществена проверка срещу депутатите С. Т. Т., В. М. А. и Р. Н. Б. – тримата от политическа партия „Има такъв народ“, срещу депутатите Р.П. Г., С. М. Н. и Г. Е. М. – тримата от политическа партия ГЕРБ, както и срещу С. Р.Б. от коалиция „Обединени патриоти“;
2) Ако не е започнала проверка, защо не е;
3) Ако е започнала проверка, на какъв етап е тя;
4) Ако е започнала проверка, в какъв срок се очаква да приключи;
5)Ако проверката вече е приключила, установила ли е КПКОНПИ несъответствие и ще пристъпи ли към внасяне на конфискационен иск в съда;
6) Каква е причината да не се предоставя информация на официалната страница на КПКОНПИ за посочените лица в т.1 лица.

Извадка от мотивите на АССГ по това дело, съдия Татяна Жилова:

Наведеният от ответника довод, че предоставянето на търсената информация би нарушило личните данни на трети лица, е неоснователен.

На първо място, информацията може да бъде предоставена със заличени лични данни. Общият регламент за защита на личните данни 2016/679 изрично посочва, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност – П., рецитал 4. Следователно правото на защита на личните данни трябва да се разглежда пропорционално на правото на достъп до информация. Предоставянето на достъп до обществена информация не
може да се основава единствено на правото на защита на личните данни, тъй като съществува техническа възможност за заличаването им при предоставяне на информация. Имената на народните представители са публично известни и не
попадат в ограниченията на Закона за защита на личните данни и на 2016/679, а ако се разкриват лични данни за други лица, те могат да бъдат анонимизирани.

На второ място, в случаите, когато се засягат интересите на трети лица, законът допуска отказ да се предостави достъп до обществена информация само ако засегнатото лице изрично е отказало предоставянето й – чл.37, ал1, т.2 от ЗДОИ.

По административната преписка липсват данни органът да е поискал съгласие от засегнатите лица и те изрично да са отказали предоставяне на информацията. Но дори и да е налице изрично несъгласие, в случаите на надделяващ обществен интерес информацията следва да се предостави.

Преценка за надделяващ обществен интерес изобщо не е правена от ответника, въпреки че жалбоподателят го е мотивирал в заявлението. Личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на необходимостта на обществото да знае – аргументи в този смисъл са изложени от Конституционния съд в Решение No 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело No 14 от 2011 г.,относими и към настоящия случай.

Този извод следва и от обстоятелството, че Комисията публикува на страницата си подадените имуществени декларации и списък на лицата, които не са подали декларации.

Легалната дефиниция за “надделяващ обществен интерес” е дадена в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ – този интерес е налице тогава, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността на дейността на КПКОНПИ – дали тя упражнява ефективно правомощията си, дали тя подхожда еднакво към различните лица, заемащи висша публична длъжност – следователно надделяващият обществен интерес е налице.

ОТМЕНЯ Решение NoДОИ-9#3 от 12.05.2022г., издадено от член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

ИЗПРАЩА административната преписка на КПКОНПИ за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от получаване на решението.

Решението е окончателно.