Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Доклад 2023 представя състоянието през 2022 година. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена). Това е поредната шеста оценка. България участва от началото (пилотното изследване за 2014).

Докладът за България

Оценки на риска:

1. Основна защита (46% – Среден риск)
2. Пазарен плурализъм (76% – Висок риск)
3. Политическа независимост (60% – Среден риск)
4. Социално включване (73% – Висок риск)

Заключение и препоръки:

Резултатите от ММП2023 показват значителни рискове за медийния плурализъм в България. Две от четирите области се открояват с висок риск: „Пазарен плурализъм“ и „Социално включване“. Областта „Политическа независимост“, която беше с висок риск в ММП2022, сега е в зоната на средния риск заедно с областта „Основна защита“. Въпреки регистрираното общо подобрение в областта „Политическа независимост“, ключови показатели в нея, като например независимостта на
обществените медии и редакционната автономност, остават силно проблематични. Като се имат
предвид тези забележки, може да се заключи, че в сравнение с ММП2021 и ММП2022 общото ниво
на риск за медийния плурализъм не очертава значителни промени. Политическата нестабилност в
страната през последните две години не позволява прилагането на по-целенасочени мерки за
подобряване на медийното законодателство и на цялостното състояние на медийната среда.
Най-високите индивидуални нива на риск са идентифицирани по отношение на независимостта на
обществените медии (94%), редакционната независимост от търговско влияние и влияние на
собствениците (92%) и плурализма на цифровите пазари (92%). Тези изключително високи нива на
риск са тясно свързани с проблеми в няколко други области: плурализъм на доставчиците на
медийни услуги (88%), защита срещу дезинформация и език на омраза (88%) и медийна
жизнеспособност (79%). Както ясно се вижда от данните, установените нива на риск засягат много от най-важните области на функциониране на медиите: тяхната независимост, способността им да се справят с дезинформацията, устойчивостта им и т.н. Важно е също така да се отбележи, че високите нива на риск се отнасят както за традиционните медии, така и за цифровата медийна среда.
На този фон ограничаването на рисковете за медийния плурализъм в много сфери продължава да
бъде неотложен въпрос за страната. Нужни са комплексни подходи за едновременно справяне с
проблемите в различни области. Необходимо е да се търси и широк политически консенсус, за да се наложат устойчиви мерки. Подобни мерки следва да отчитат както националните особености, така и общата рамка на инициативите и политиките на ЕС в областта на медиите.
В областта на основната защита насърчаването на положително развитие може да се постигне
чрез политически мерки като:
Насърчаване на правни и институционални мерки за по-добра професионална защита
(включително физическа и онлайн сигурност) и условия на труд на журналистите (от страна на
НПО, професионални организации, медии).
Подобряване на законодателството относно състава, функциите и ефективността на Съвета за
електронни медии, националния медиен регулатор, чрез въвеждане на ефективни мерки за неговата независимост.
Стартиране на информационна кампания в подкрепа на приемането на Директивата срещу
стратегическите съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) и подготовка за незабавното
ѝ прилагане.
Повишаване на обществената осведоменост относно Европейския законодателен акт за
свободата на медиите.
Ефективно прилагане на новоприетия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или
публично оповестяващи информация за нарушения.
По-ефективно прилагане на практика на съществуващото национално и европейско медийно
законодателство.
В областта на пазарния плурализъм:
Въвеждане на критерии за медиен плурализъм и специфични за сектора прагове на
концентрация в случаите на сливане на медии (в закона и в компетенциите на регулаторните
органи) с цел насърчаване на по-широко разнообразие на медийната собственост.
Постоянен и устойчив мониторинг на влиянието на рекламодателите и собствениците на медии
върху редакционното съдържание, както офлайн, така и онлайн, за да се предотврати
търговската намеса в медиите (извършван от граждански организации и чрез въвеждане на
мерки за саморегулация).
В областта на политическата независимост:
По-нататъшна преоценка на Закона за радиото и телевизията по отношение на независимостта,
правомощията, финансирането и управлението на обществените медии в съответствие с
изискванията на Съобщение на Комисията относно прилагане на правилата за държавните
помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието
на 2 юли 2009 г., ОВ C 257 от 27 октомври 2009 г.
Ефективна подкрепа за мерки и механизми за повишаване на редакционната независимост
(чрез сътрудничество между неправителствени организации и професионални журналистически
организации).
В областта на социалното включване:
Преоценка на обществената мисия на всички обществени медийни услуги с цел по-добро
отразяване на културното и общественото многообразие в страната в съответствие с
предложенията, изложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и
телевизията 102-01-16 (внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 23 февруари
2021 г.).
Допълнителни стъпки за по-ефективно прилагане на достъпа до медийно съдържание за хора с
увреждания (субтитриране, жестов език и аудиоописания) в съответствие със съответните
изменения на Закона за радиото и телевизията.
Въвеждане на политики за подкрепа на регионалните и местните медии по отношение на
тяхната финансова устойчивост, разпространение, политическа и икономическа независимост
(реализирани от страна на правителството, местните власти, неправителствени организации).

По-нататъшни стъпки за ефективно включване на обучението по медийна грамотност в
училищната програма на национално ниво и насърчаване на обучението по медийна грамотност
през целия живот.
В заключение подчертаваме първостепенната необходимост от актуални, надеждни и достъпни данни за медийния пазар (пазарни дялове на собствениците във всички медийни сектори, данни за тиражите и разпространението, данни за потреблението и концентрацията на онлайн медиите и др.). Такива данни биха могли да бъдат предоставяни от прозрачни и безпристрастни държавни, частни или неправителствени институции, за да се гарантира
възможно най-прецизен мониторинг и оценка на медийния плурализъм в България.

Как се пише: упоменат или опоменат?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише упоменат, също и упомената, упоменато, упоменати. Договорът за покупко-продажба се сключва не със собственика на сайта, а с изрично упоменато трето лице, което също е потребител на сайта. Другите имена на продукти, упоменати в този документ, може да са търговски марки.

Как се пише: генералгубернаторство, генерал-губернаторство или генерал губернаторство?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – генералгубернаторство. Управлението на Руска Америка се осъществява от Иркутск, като колонията е официално под юрисдикцията на Сибирското генералгубернаторство. Петър Нейков придружава чужди журналисти, отразяващи настъплението на българската армия в Добруджа, и за кратко служи в щаба на генералгубернаторството на окупираната Румъния в Букурещ.

Дигитално евро и защита на личното пространство

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Преди няколко дни Европейската комисия предложи законодателен пакет за въвеждане на дигитално евро.

По време на предизборната кампания участвах в един подкаст, фокусиран върху криптовалутите и бях попитан какво мисля за дигиталните валути, създадени от централни банки. И най-вече за рисковете от нарушаване на неприкосновеността на личното пространство чрез проследяване на всяко плащане.

Отговорих, че съм твърдо за възможността от анонимни плащания, защото в противен случай някой някъде ще следи и профилира потребителското ни поведение, а от това рано или късно ще произтекат проблеми. Няма да правя дълго сравнение със следящата всичко власт в Китай, но за това става дума.

В тази връзка смятам, че ЕК е свършила добра работа в проекта на регламент за дигитално евро, поради три аспекта.

Първо, няма планове за премахване на банкнотите. Да, в един момент пазарът може да наложи изцяло електронни плащания, така че това не е пълна гаранция, но е важен елемент.

Второ, онлайн плащанията няма да могат да бъдат централно следени. Регламентът не предвижда всичко технически детайли (и даже още не е избрано дали ще се ползва т.нар. distributed ledger, стоящ зад криптовалутите), но предвижда организационни и криптографски гаранции за защита на данните от централно събиране.

Трето, най-важно – предвижда офлайн плащания. Т.е. ще можем с телефона си, пълен с дигитално евро, да платим в магазин, без да се свързваме с някоя централна система, която да проследи транзакцията. Има и забрана за съхранение на данните за offline транзакциите, освен за „тегленията“ (т.е. зареждането на пари в телефона за офлайн плащане), точно както досега с тегленето от банкомат.

Европейските народи и съответно европейските институциите имат ценности и неприкосновеността на личното пространство е една от тях. Затова всяко електронно удобство е пречупено и през тази ценност. Ще следя техническите детайли, защото те ще бъдат важни, но оценявам първоначалното предложение положително.

Материалът Дигитално евро и защита на личното пространство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

ЕСПЧ: Жаблянов срещу България. Предели на свободата на изразяване.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още едно решение по темата незащитено слово.

Сякаш в отговор на медийните изявления на председателката на СЕМ, която – като чула, че свободата на словото има граници, това малко я напрегнало (вж Контракоментар) – Европейският съд за правата на човека прие решение по български казус и още един път констатира наличие на граници на свободата на изразяване, точно както е указано в чл. 10.2 ЕКПЧ.

Незащитено слово.

Решението е Жаблянов срещу България, обявено във вторник, 27 юни 2023.

Твърдението на Жаблянов е “Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. За тоав твърдение той е отстранен от поста заместник – председател на Народното събрание. БСП се обръща към Конституционния съд, който отхвърля искането. Жаблянов се обръща към ЕСПЧ и пледира нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Съдът прилага теста за пропорционалност.

Първо, установява намеса в свободата на изразяване. Намесата в правото на свобода на изразяване е съвместима с член 10 от Конвенцията, ако е “предвидена от закона”, преследва една или повече от законните цели, посочени във втория параграф, и е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тази или тези цели.

Второ, отстраняването на жалбоподателя от поста му е “предписано от закона” – има такива правила в Правилника на НС.

Трето, Конвенцията изисква намесата да има легитимна цел: “Но Съдът може да приеме, че отстраняването на жалбоподателя от поста му е целяло да защити морала.” [104]

Четвърто, съдът преценява дали намесата е необходима в едно демократично общество.

123.  Изявлението – направено от името на политическа партия, […] представлява категорично и цялостно оправдание на този съд, без да се признава, че той е бил създаден и е действал в нарушение на основните изисквания за справедлив съдебен процес и е постановил хиляди произволни присъди и присъди на политически опоненти (вж. параграф 67 по-горе), много от които са довели до незабавни екзекуции. […]

Все пак тази свобода, тъй като носи със себе си “задължения и отговорности”, не е абсолютна (вж. Karácsony and Others, § 139, и Selahattin Demirtaş, § 245, и двете цитирани по-горе). По-специално, изявленията на парламентаристите, които са в противоречие с демократичните ценности на системата на Конвенцията, заслужават малка, ако изобщо има такава, защита (вж. цитираното по-горе Pastörs, § 47; Будинова и Чапразов срещу България, бр. 12567/13, § 90 in fine, 16 февруари 2021 г.; и Бехар и Гутман срещу България, No 29335/13, § 101 in fine, 16 февруари 2021 г.). Въпреки че тези “задължения и отговорности”, разбира се, не изключват обсъждане на деликатни или чувствителни въпроси, все пак е от решаващо значение политиците, когато се изразяват публично, да избягват коментари, които биха могли да насърчат нетолерантността, и да бъдат особено внимателни в защитата на демокрацията и нейните принципи. Поради статута и позицията на политик в обществото, той или тя е по-вероятно да повлияе на избирателите или дори да ги подтикне, пряко или косвено, да заемат позиции и поведение, които могат да се окажат незаконни (виж Sanchez v. France [GC], no. 45581/15, §§ 150-51 и 187, 15 май 2023 г.).[…]

136.  В светлината на анализираните по-горе фактори – естеството на въпросните изявления, контекстът, в който българските власти са реагирали на тях, и естеството на мярката, която са предприели в отговор – твърдяната намеса в правото на свобода на изразяване на жалбоподателя може да се разглежда като “необходима в едно демократично общество”.

137.  Следователно не е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Пример за незащитено слово по логиката на принципа “демокрация, способна да се защитава” – отразен в член 17 от Конвенцията

ВС на САЩ: незащитено слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

За да се установи, че дадено изявление е „истинска заплаха“, незащитена от Първата поправка, държавата трябва да докаже, че ответникът е имал субективно разбиране за заплахата в изявленията. Това е решението (7 на 2) в решението на ВС на САЩ по делото 22-138 Counterman v. Colorado (06/27/2023)

Решението се отнася до незащитеното слово.

Били Реймънд Каунтерман многократно се свързва с потребителка на Facebook през 2014 г., като й изпраща заплашителни съобщения от множество различни акаунти, дори след като тя многократно го блокира. Според съобщенията Каунтерман я наблюдава и иска тя да умре. Тя докладва, той е арестуван и обвинен в тормоз. Пред съда защитата твърди, че той има право на свобода на изразяване съгласно Първата поправка, тъй като това не били „истински заплахи“. На две инстанции присъдата е потвърдена. Въпросът към ВС е: За да се установи, че дадено изявление е „истинска заплаха“, незащитена от Първата поправка, трябва ли да се докаже, че говорещият субективно осъзнава заплашителния характер на изявлението.

Това решение е интересно, освен другото, заради връзката с New York Times v. Sullivan, ключово решение за свободата на изразяване. Съдия Томас в особено мнение изразява отново неприязънта си към решението, наричайки го „погрешно, водено от политика“ решение, „маскирано като конституционен закон“. Никой от ВС не се присъединява към него.

Стандартите на New York Times v. Sullivan засега оцеляват.

ВС на САЩ: уебдизайнер има право да откаже да проектира сватбени уебсайтове за еднополови двойки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ в решението по делото 21-476 303 Creative LLC v. Elenis (06/30/2023) застана на страната на Лори Смит, уебдизайнер, която казва, че Първата поправка на Конституцията й дава право да откаже да проектира сватбени уебсайтове за еднополови двойки.

Случаят е сблъсък между свободата на словото и правото на сексуална ориентация като част от правото на личен живот. Мнозинството разглежда решението като победа, която защитава правото на артистично изразяване според Първата поправка. Либералните съдии разглеждат решението като отстъпление от обществената защита на правата на гей хората. Президентът Байдън нарече решението на съда „разочароващо“: “Днешното решение отслабва дългогодишните закони, които защитават всички американци срещу дискриминация – включително цветнокожи, хора с увреждания, вярващи и жени.“

Съдът „потвърди днес, че Колорадо не може да принуди мен или някой друг да каже нещо, в което не вярваме“, казва след решението Лори Смит. Съдия Горсуч от своя страна казва, че съдиите са разглеждали един и същи случай, но са виждали напълно различни проблеми. Консервативните съдии виждат въпроса Може ли държава да принуди някого да говори противно на убежденията си. Той добави, цитирайки Оруел от „Свободата на печата“, есе, което той пише през 1945 г.: Ако свободата изобщо означава нещо, тя означава правото да казваш на хората това, което не искат да чуят.

Върховният съд вече разгледа подобен спор през 2018 г., след като пекар от Колорадо отказа да създаде сватбена торта по поръчка за еднополов брак. Но този случай, Masterpiece Cakeshop срещу Комисията за граждански права в Колорадо , не успя да доведе до окончателно решение.

Оттогава съставът на съда се промени с пенсионирането на съдия Кенеди и смъртта на съдия Рут Бадер Гинсбърг. Техните наследници, съдиите Брет М. Кавано и Ейми Кони Барет, изместиха съда надясно.

Как се пише: преполовявам, преполовя или презполовявам, презполовя?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише преполовявам, преполовя. Щом преполовихме пътя до селото, спряхме да си починем. Вероятно съм преполовила живота си, щом вече съм на 45 години.

Медийната саморегулация в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нов сайт с информация за медийното саморегулиране в Европа :

органи за медийно саморегулиране – структура, финансиране, правомощия, администрация, сравнителна база данни

етични кодекси

новини

България