Защо трябва да видите целия запис на Да, България?

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Едно от наказанията за отказа да участваш в политиката е, че в крайна сметка биваш управляван от по-глупави хора от теб.
Платон

Преди 6 години обясних защо приех да се включа в учредяването на Да, България. През януари изтъкнах отново причините да се кандидатирам отново за националния съвет на партията. През цялото това време са ми задавали въпроси какво се говори за това или онова, дали този или онзи слух е верен, както и са подхвърляли неизменните коментари за личността на този или онзи.

Да се каже, че всеки има дефекти в характера си е клише, но е вярно. Това важи с още по-голяма сила за политици и общественици, неразделна част от работата на които да са все пред вниманието на хората. От самото начало до сега давам да се разбере, че ако усетя елемент на автократство или дори недемократичност във вътрешните процеси на организацията, то ще изляза. Вярвам, че не може да тръгнеш да се бориш за върховенство на закона, демокрация и права на хората докато вътрешно в структурата ти решенията се взимат еднолично, липсва всякаква прозрачност или процес.

Да, България не е без своите проблеми и те се изтъкват постоянно на срещи и извън тях. Има несъгласни с посоката и как се водят обсъжданията. Аз също не съм съгласен с позиции и решения, както и липсата на някои такива. Писал съм и за това преди. В същото време надали някой честно може да каже, че разговори не се водят, не се обсъжда и не работи след гласуване на общи решения.

Макар неприятен, инцидентът с изтеклия запис от вътрешна среща на парламентарната група на ДБ може да даде представа какво се случва на съветите. Това е начинът и нивото на говорене. Разликата е, че след това има още поне два часа дискусия всеки път и гласуване по различни точки през електронната система.

Това не е маска, която се слага – просто така се работи и общува. Ще ми се другите членове и представители да сравнят какво се случва в техните организации като прозрачност и процес и да се замислят. Най-доброто, което могат да направят за България, е да изискат първо вътрешна промяна и заличаване на едноличната власт. Защото с грешни решения и процеси не се стига до положителен напредък.

Отново, проблеми има във всяка организация. Идеологично Да, България е шарена, компромиси са били правени и всеки отстоява своите приоритети. Има много аспекти, които следва да се обсъдят в дълбочина по начин, който ще видите в пълния запис. Да се изговорят неща, които няма да прочетете по този начин в новинарски заглавия и ехидни постове по социалките.

Политиката е игра на шах, в която следва да се мисли, а не да се блъска по масата и съска скришом през медиите заради наранено его. Политиката е маса, на която или седиш, или стоиш встрани и се тюхкаш как се стигна до тук. Ето това тук е нашата маса.

Пълният запис от заседанието на парламентарната група на Демократична България.
Христо Иванов: Виждаме как един запис се превръща в пропаганден материал, от който се разпространява откъси, извадени от контекста цитати по медиите. Предполагам, че някои от хората, които взимат решения, го правят от извадени от контекста парчета. Затова публикуваме пълния запис от заседанието на парламентарната група на Демократична България. Призивът ми е всеки да се запознае с целия запис, да установи, че става дума за една абсолютно рутинна политическа среща. Ние сме професионални политици и сме длъжни да обсъждаме всички аспекти с всички възможни мотиви на играчите. Това е ежедневието в парламента. Имаме отговорност към страната. Въпросът е не кой на кого е обиден, кой какво не му е харесало, а каква отговорност си готов да поемеш за отговорността на тази страна. Това се съдържа и в този запис. Ние сме напълно спокойни за нашата роля. Нека всеки да да прецени какво всъщност се е променило в България. Защо трябва да хвърляме страната в поредни избори. Ние сме готови, но сигурни ли сме, че това е най-доброто решение при всички задаващи се кризи. Застанахме на позицията, че трябва да имаме правителство не защото се харесваме, защото си имаме доверие в тази четворна коалиция или защото има лесни отговори. А защото смятаме, че страната няма нужда от нови избори и защото смятаме, че идва тежка зима. Подхождаме към този въпрос изключително сериозно и ако някой не го разбира, значи не разбира как се прави политика. Бяхме готови в името да има правителство да изтеглим своите министри, да нямаме претенции към позиции и да дадем парламентарна подкрепа. И смятам, че всички трябва да сме готови да се откажем от министрите си. Ако Слави Трифонов е готов да счупи всичко за четвърти път и неговата парламентарна група се подчини на този импулс, трябва да се обърне внимание, че най-заинтересованите са ГЕРБ и ДПС. Въпросът е дали търсим как да избягаме от отговорност или търсим как да намерим решение за страната. Ако просто трябва да си спасим егото и отговорността, може би това е много добър изход. Да, смятам, че фиксацията да имаш свои министерства, да е само твое, ти да назначаваш хората, да имаш собствен бюджет и да виждаш единствено това – това е абсолютен погром. Не позволявайте ГЕРБ и ДПС да закарат страната към още по-голяма криза с надеждата в кризата да се реабилитират и да се избелят. Помислете заслужава ли си заради този разговор да хвърлим България в хаос. “Демократична България” ще отидем на избори спокойни, защото знаем, че сме били професионални и отговорни. Ще отидем пред избирателите като хора, които сме застанали на страната на здравия разум и на съзнанието, че България е по-голяма от всички възпалени ега, претенции, мераци за позиции.
Posted by Да, България on Friday, July 22, 2022

The post Защо трябва да видите целия запис на Да, България? first appeared on Блогът на Юруков.

Финансирането на обществените медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Обединеното кралство се обсъжда перспективата на финансирането на БиБиСи. Като част от това обсъждане се провеждат сравнителни анализи.

С оглед вълненията в България около модела на финанасиране на обществените медии и твърденията за таксите като най-добър модел интерес представлява тази Таблица на държавите в Европа, които са изоставили таксите като източник на финансиране ( списъкът не е пълен).

Таксите са заместени от три модела на финансиране:

трансфер от бюджета – Норвегия и Дания;
целеви подоходен данък – Финландия и Швеция;
данък на домакинство – независимо от дохода, броя членове и потреблението на услугата – Германия и Швейцария.

Това, което казвам, е, че теорията за таксата като “най – добър модел” и за “граждански контрол чрез таксата” е останала в историята, практиките вече са други.

EBU предлага държавите да се ръководят от принципи: финансирането да бъде

устойчиво и предсказуемо, да позволява планиране;
такова, че да дава независимост на медията;
честно и справедливо за потребителите и пазара;
прозрачно, позволяващо да се изпълнява изискването за отчетност на медията.

Разбира се, освен че познават особеностите на финансирането, в Обединеното кралство много добре познават аудиторията си и потребителските модели.

48-то Народното събрание: FYI

SLAPPs: британският подход

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Британското правителство публикува отговора си на поканата за становища относно Strategic Lawsuits against Public Participation, SLAPPs.

Оценката на специализираните медии (inforrm) е, че това е разочароващ документ, който не включва ясни конкретни предложения.

Текстът на правителството има три части:

определение за обществен интерес;
критерии, по които съдилищата да определят дали даден случай трябва да бъде класифициран като SLAPP въз основа на една или повече характеристики;
тест дали определен процес е от категорията SLAPPs.

Инфлуенсърите в Нидерландия вече са под надзора на медийния регулатор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От сайта на EPRA, Европейска платформа на медийните регулатори:

Считано от 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове, трябва да се регистрират и да спазват медийния закон в Нидерландия.

Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи, които са публикували поне 25 видеоклипа през последните две години, ще бъдат първите, които ще попаднат под активния надзор на Commissariaat voor de Media (CvdM).

Целта на тези нови разпоредби е да накарат инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено непълнолетните, и да ги предпазят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност на качваното съдържание.

Основните правила са:

Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Stichting Reclame Code;
Съобразявайте се с правилата за защита на децата (NICAM);
Означете се – зрителите трябва да знаят кой сте.

За тези, които имат намерение да качват видеоклипове онлайн, регулаторът предлага на сайта си „Registration Check, Проверка за регистрация“ – за да знаят еднозначно дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.

Все още инфлуенсърите не трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени за медиите, но на по-късен етап CvdM ще разшири надзора до по-широки задължения, предвидени в Холандския закон за медиите (европейски квоти, достъпност, реч на омразата).

Връзка към страницата на CvdM: https://www.cvdm.nl/uploader

ЕСПЧ: Дали разказването на вицове е обида на съда

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) се е произнесъл по делото Симич срещу Босна и Херцеговина, Simić v. Bosnia and Herzegovina.

Фактите по делото

Адвокат в жалба срещу постановено решение припомня виц, известен и у нас, как студент се явява на изпит, пада му се да говори за Хирошима, 6 август 1945, казва броя на жертвите и професорът го прекъсва: “А сега ги назови поименно”. Това е вицът. “И първоинстанционният съд поиска от мене нещо подобно”, пише адвокатът в жалбата.

Апелативният съд глобява адвоката (около 510 EUR) за неуважение към съда. Адвокатът обжалва пред същия съд (в друг състав) и Конституционния съд на Босна и Херцеговина без резултат и подава жалба пред ЕСПЧ, позовавайки се на нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.

Съдът

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Съдът приема, че е налице намеса в правото на жалбоподателя, че такава намеса е предвидена от закона и преследва легитимна цел (защита на съдебната власт). Основният въпрос пред съда се свежда до това дали ограничението е „необходимо в едно демократично общество“, на последния етап от теста.

Решението е едно от най-кратките, но няколко момента заслужават да бъдат отбелязани.

ЕСПЧ обсъжда къде жалбоподателят е разказал този виц. Става дума за жалба, част от съдебно производство, т.е. „на форум, където правата на клиента естествено трябва да бъдат енергично защитавани“ ( Radobuljac срещу Хърватия § 62). Изявленията са част от жалбата и жалбоподателят не е критикувал съда или съдията на друга платформа като медиите например. Това е важно съображение, тъй като изявлението на адвоката не достига до широката общественост. Според ЕСПЧ „вътрешните съдилища, „при разглеждането на делото, не са придали достатъчно тежест на контекста, в който са направени забележките“.

Забележките не могат да „се тълкуват като безпричинни лични нападки с единственото намерение да се обиди съд или членове на съда“, тъй като техен предмет е начинът, по който съдът е приложил доказателствените правила към жалбата – въпреки че такъв език може да се характеризира като хаплив (caustic) или саркастичен, Morice срещу Франция § 139.

Правителството и Конституционният съд в своето решение твърдят, че „професионалното поведение на адвокатите трябва да бъде дискретно, честно и достойно“, така че „съдилищата да се ползват с обществено доверие“. Но това задължение трябва да се анализира заедно със стандарта на ЕСПЧ, че „за да имат членовете на обществото доверие в правораздаването, те трябва да имат доверие в способността на адвокатската професия да осигури ефективно представителство“.

Имайки предвид всичко казано по-горе, Съдът заключава, че националните съдилища не са предоставили уместни и достатъчни причини за намеса в правото на жалбоподателя и са нарушили приложимите стандарти на чл. 10 от ЕКПЧ. Следователно намесата не е била необходима в едно демократично общество. Съдът присъжда на жалбоподателя 510 евро за имуществени вреди, 4500 евро за неимуществени вреди и 2550 евро за съдебни разноски.

ЕСПЧ очевидно прави разлика между грубо и “с цел да обиди съда ” поведение – и критиката на съда чрез хумор, както се вижда от практиката на ЕСПЧ в сходни случаи. По делото Žugić v. Croatia съдът в решение (4:3) постановява, че думите на жалбоподателя предполагат, че съдията е невеж и некомпетентен, което представлява обида и неуважение към съда. Освен това Съдът приема, че жалбоподателят е можел да представи своите аргументи и без да използва неподходящ език.

Въпреки че казва, че съдилищата трябва да бъдат защитени от неоснователни атаки, Съдът също така заявява, че съдилищата „не са имунизирани срещу критика и контрол ( Skałka срещу Полша , §34 ). Следователно, въпреки че страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, тяхната критика не трябва да надхвърля определени граници (Saday срещу Турция , §43 ).

По-специално трябва да се прави ясна разлика между критика и обида. Ако единственото намерение е да се обиди съда или членове на този съд, “подходяща санкция по принцип не би представлявала нарушение на член 10 от Конвенцията”.

ЕСПЧ се позовава на свои предишни дела (Saday срещу Турция), в което обвиняемият описва турската съдебна система като „мъчители в мантия“; (R. срещу Австрия), в което адвокат описва мнението на съдия като „нелепо“; и Малер срещу Германия, където защитник твърди, че прокурорът е изготвил обвинителния акт „в състояние на пълно опиянение“. При това “Нищо не подсказва, че жалбоподателят не би могъл да повдигне същността на своята критика, без да използва оспорвания език” ( A. v Finland).

(globalfreedomofexpression.columbia.edu)

Международна правна рамка на свободата на изразяване

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свободата на изразяване у нас има три правни рамки. Едната от тях е международната. Центърът за право и демокрация е публикувал обзор на източниците на международното право относно свободата на изразяване. Тезата на авторите е, че въпреки че са възприети различни правни традиции и разнообразни подходи за инкорпориране на международните норми в различните държави и независимо от начина, по който това се прави, международните стандарти могат да играят значима роля в спорове относно правата на човека и свободата на изразяване, в частност.

След предоставяне на преглед на източниците на приложимите норми на международното право, публикацията предоставя и преглед как различните юрисдикции прилагат международните норми, като същевременно предлагат практически съвети за вземане на решение как и кога съдилища и регулатори могат да се позоват на тези норми.

Нейната песен…

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Гледай ме дълго…
Да запомниш всяка извивка
Всяка капка и блясък
Да се разтвориш в светлина
Дарил ме е създателя
С твърдост на метална отливка
Родена
Сред огнения плясък
Съживена
С целувката на слънце и вода

Не мога да докосна лицето ти
Освен с капките, от вятъра понесени
Не мога да те хвана за ръка
Но ще ме носиш с тебе – като песен
И спомен за любов и красота…

/Flo, 07.2022/

Русия: маркиране и забрани за получаващите външно финансиране – “чуждестранни агенти” (“иноагенты”)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Президентът Владимир Путин е подписал закон за регулиране на дейността на чуждестранни агенти в Руската федерация.

Федеральный закон от 14 июля 2022 г. N 255-ФЗ “О контроле за деятельностью лиц, находящихся под иностранным влиянием”

Законът обединява и актуализира основните разпоредби, съдържащи се в различни федерални закони, в рамките на един законодателен акт, в съответствие с който ще се формира статутът на чуждестранен агент.

Законът предвижда, че всяко руско или чуждестранно юридическо лице, независимо от неговата организационна и правна форма, друго сдружение на лица или физическо лице, независимо от неговото гражданство, може да бъде признато за чуждестранен агент, ако тези лица получават чуждестранна подкрепа или са под чуждестранно влияние.

В същото време „с цел повишаване на информираността на гражданите и длъжностните лица“ се предвижда поддържането на регистър с информация за чуждестранните агенти.

Законът въвежда забрани за чуждестранни агенти. Те няма да могат да получават държавно финансиране при осъществяването на творчески дейности.

Няма да имат право да преподават в държавни и общински образователни организации, както и да извършва образователна дейност по отношение на непълнолетни.

Образователни дейности за непълнолетни не могат да се извършват от организации, признати за чуждестранни агенти.

Чуждестранни агенти да нямат право да управляват значими обекти на критичната информационна инфраструктура и да извършват дейности по осигуряване на сигурността на значими обекти на критичната информационна инфраструктура.

Чуждестранен агент няма право да участва в обществените поръчки за стоки, строителство, услуги за задоволяване на държавни и общински нужди. Освен това се предвижда, че чуждестранните агенти подлежат на ограничения и забрани, предвидени от Данъчния кодекс на Руската федерация, включително тези, свързани с прилагането на опростената система за данъчно облагане.

Чуждестранен агент няма право да участва като вещо лице в извършването на държавна екологична експертиза, в организирането и провеждането на обществена екологична експертиза, гласи законът.

Чужди агенти няма да могат да произвеждат информационни продукти за непълнолетни, чужд агент няма право да бъде организатор на публична проява, сочи законът.

Чуждестранните агенти също подлежат на ограничения, свързани с инвестирането в стопански субекти, които са от стратегическо значение за осигуряване на отбраната на страната и сигурността на държавата.

В същото време законът включва в списъка на субектите, които не могат да бъдат признати за чуждестранни агенти, сдруженията на работодателите и търговско-промишлените камари.

Според закона лицата, свързани с чуждестранни агенти, ще бъдат включени в отделен регистър.

Законът пояснява кое се счита за свързано с чуждестранен агент физическо лице: за такова се признава физическо лице, което е член на органите на юридическо лице – чуждестранен агент или е негов учредител, член, участник, управител или служител.

Свързано с чужд агент е и лице, което извършва политическа дейност и получава средства или имущество от чуждестранни агенти, включително чрез посредници, за осъществяване на политическа дейност.

Посочено е, че за лицата, свързани с чуждестранни агенти, не се прилагат изискванията и ограниченията, установени за чуждестранни агенти, но упълномощеният орган ще поддържа единен регистър на лицата, свързани с чуждестранни агенти.

При определянето на чуждестранни агенти за чуждестранни източници могат да бъдат признати не само чужди държави, публични органи на чужди държави, международна чуждестранна организация, чужди граждани, лица без гражданство, но и „чуждестранни структури без създадено юридическо лице“.

Граждани на Руската федерация и руски юридически лица, получаващи средства или друго имущество от горепосочените източници, както и лица под влиянието на горепосочените източници, също могат да бъдат признати за чуждестранни източници.

Политическата дейност не включва дейност в областта на науката, културата, изкуството, защитата на човешкия живот, семейството, традиционните семейни ценности, майчинството, бащинството и детството, “ако съответната дейност не противоречи на националните интереси” на Руската федерация, основите на обществения ред и закон на Руската федерация, други ценности, защитени от Конституцията на Руската федерация.

Чуждестранните агенти ще са длъжни да докладват за наличието на такъв статут на своите служители, държавни органи, както и да етикетират материалите, които произвеждат.

За да бъде изключена от регистъра, НПО трябва или да спре да получава средства от чуждестранни източници, или да спре политическа дейност, или и двете условия трябва да бъдат изпълнени едновременно, обясни пред Василий Пискарьов, ръководител на комисия по сигурността на Държавната дума. “Към днешна дата шест медии и 144 неправителствени организации, признати преди това за чуждестранни агенти у нас, вече са изключени от регистрите на Министерството на правосъдието. Виждаме, че този процес ще бъде обърнат”, казва Пискарев пред репортери.

Законът трябва да влезе в сила от 1 декември 2022 г.

Путин е подписал и закон за създаване на информационна база данни с екстремистки материали.

Документът предвижда създаването на държавна информационна система – база данни с екстремистки материали за “осигуряване на оперативно-издирвателни дейности и следствени действия, извършвани като част от противодействието на екстремистката дейност и организиране на превантивни мерки, насочени към нейното предотвратяване”.

Поддръжката на информационната система е поверена на Министерството на правосъдието на Руската федерация, което ще определи и реда за използване на базата данни.

Законът предвижда, че информационните материали, признати за екстремистки със съдебно решение, се изпращат на Министерството на правосъдието на Руската федерация.

Източникът е Интерфакс.

Неслучайно пиша подробно за тези закони. Вълната срещу иноагентите ще стигне до България, ако няма достатъчно институционална и гражданска реакция. Като се тръгне от забрани на т.нар. непазарно финансиране на медиите, може да се стигне до разлепване на снимки на агенти по стените, както в Русия се случва.

Евробарометър 22 – потреблението на новини и отношението към дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувани са резултатите от проучване на Евробарометър в държавите от ЕС за потреблението и достъпа до новини, доверието в източниците и отношението към дезинформацията.

Резултатите за България

В прессъобщението се подчертава, че

72% от анкетираните заявяват, че неотдавна са прочели, видели или чули нещо за Европейския съюз, а 57% — за Европейския парламент
Телевизията доминира като основен източник на новини (75%). Това важи особено за по-възрастните хора
Като цяло обществените телевизии и радиостанции се смятат за най-надеждния източник на новини в ЕС (49%), следвани от печата (39%) и частните телевизионни канали и радиостанции (27%)

Медиите играят важна роля за информирането на европейските граждани относно работата на Европейския съюз и неговите институции.

Публикуваното днес специално проучване на Евробарометър хвърля задълбочен поглед върху медийните навици, доверието в различните медийни източници, както и отношението към дезинформацията.

Информираност и запомняне на медийна информация

Гражданите се интересуват най-много от националните политически теми (посочени от 50% от респондентите). По-малък е интересът към европейските и международните въпроси (46%), както и към местните новини (47%).

72% от респондентите си спомнят, че неотдавна са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по телевизията или по радиото.
57% неотдавна са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент.

Запомнянето на новините за ЕС варира между 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините относно ЕП се движи между 39% във Франция и 85% в Малта.

Медийни навици

С дял от 75% телевизията доминира като основен източник на новини, особено за гражданите над 55 години. Следващи в класацията – доста отдалечени от медийния лидер, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и социалните медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) определя вестниците и списанията като основен източник на новини. По-младите респонденти са много по-склонни да използват социални медийни платформи и блогове за достъп до новини (46% от 15—24-годишните спрямо 15% от хората над 55 години).

Въпреки че традиционните източници на новини — особено телевизията — са важни, 88% от анкетираните получават поне някои онлайн новини чрез смартфон, компютър или лаптоп. 43% от респондентите използват уебсайта на източника на новини (например уебсайт на вестник) за достъп до новини онлайн, а 31% четат статии или публикации, които се появяват в техните онлайн социални мрежи. Достъпът до новинарски публикации чрез социалните мрежи е още по-важен за младите хора (43% от лицата на възраст 15—24 години спрямо 24% от респондентите над 55 години).

Плащането за новинарско съдържание онлайн все още е по-скоро изключение, тъй като 70% от хората, които имат достъп до новини онлайн, биха използвали само безплатно новинарско съдържание или новинарски услуги онлайн.

Медийни източници, които се ползват с най-голямо доверие

Гражданите се доверяват на традиционните електронни и печатни медии, включително на тяхното онлайн присъствие, повече отколкото на онлайн новинарските платформи и каналите на социалните медии. Независимо дали става дума за техния „основен канал“ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите очакват обществените телевизии и радиостанции да представят достоверни новини, следвани от печата, посочен от 39% от анкетираните. От своя страна частните телевизии и радиостанции са отбелязани като надежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните телевизии и радиостанции са най-надеждният източник на новини. Още по-радикално е отношението към традиционните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се смятат „хора и приятелски групи, следвани в социалните медии“.

Значението на доверието също излиза на преден план, когато анкетираните трябва да посочат какво би ги накарало да отворят новинарска статия онлайн. Докато 54% са мотивирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е важно да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската статия.

Изложеност на дезинформация и фалшиви новини

Над една четвърт от анкетираните (28%) смятат, че през последните седем дни много често или често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. Респондентите в България като цяло са най-склонни да отговарят, че често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през последните седем дни – 55% от тях смятат, че това им се случва „много често“ или „често“. Най-малко склонни да твърдят това са респондентите в Нидерландия – едва 3% смятат, че „много често“ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „често“.

По-голямата част от респондентите се чувстват уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и фалшивите новини: 12% се чувстват „много уверени“, а 52% — „до известна степен уверени“. Нивото на увереност при разграничаването между истински и фалшиви новини намалява с възрастта и се увеличава с образователното равнище.

Данните и пълния доклад можете да намерите тук.

Анализ на Петър Карабоев в Дневник

Първи доклад на Мета за правата на човека

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През март 2021 г. Meta прие Политика за правата на човека, в която се ангажира да докладва ежегодно за това как компанията се справя с влиянието си върху правата на човека, включително действията, които Мета предприема в тази насока.

През седмицата беше публикуван първият доклад на Мета за периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2021 г.

Мета се ръководи от разбирането, че “хората имат граждански, социални, културни, политически и икономически права. Освен основните човешки права като достъп до храна, чиста вода, подслон и здраве, има и права на личен живот, свобода на изразяване, равенство и свобода от дискриминация. Всички човешки права са взаимозависими. Например правото на личен живот е предпоставка за упражняване на свободата на изразяване онлайн. Правата на човека са неотменими и неделими.” Мета прилага Facebook Community Standards, Instagram Community Guidelines, WhatsApp Terms of Service, Responsible Supply Chain Program, Facebook’s Privacy Principles, Law Enforcement Guidelines, Data Policy, Responsible AI , Diversity and Inclusion Principles.

Докладът започва с препратка към Всеобщата декларация за прата на човека на ООН.

Текстът на първия доклад на Мета