Как се пише: учител методик или учител-методик?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това съчетание от две съществителни имена се пише разделно – учител методик, защото първото може да се членува: учителят методик. Връзката между работодателя, наставника и обучаващата институция при дуалната система се осъществява от учител методик в училището или от преподавател методик в професионален колеж или център за професионално обучение. Учебният план е разработен от авторски […]

Как се пише: оглавявам, оглавя или углавявам, углавя?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише оглавявам, оглавя. Когато избирате книги за четене, предпочитате ли тези, които оглавяват класациите за бестселъри? През 1040 г. Петър Делян оглавява въстанието на българите срещу византийското владичество. Кандидат-министърът има дълъг административен опит в Министерството на финансите, което се готви да оглави.

Резюме на първия парламентарен ден

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

За следящите с половин ухо парламентарните драми, нека обясня какво се случи вчера.

По Конституция на първото заседание трябва да бъде избран председател на Народното събрание. 4 партии бяха заявили, че ще издигнат кандидат – ГЕРБ (Росен Желязков), ПП (Никола Минчев), БСП (Крисриян Вигенин) и Възраждане (Петър Петров).

Процедурните правила, ползвани в предишни парламенти, бяха внесени и сега и предвиждат ако никой не събере повече от половината гласове, двамата кандидати с най-много да отидат на балотаж, и там който е събрал повече – става председател.

На балотажа Желязков събра 103 (ГЕРБ и ДПС), Минчев 97 (ПП, ДБ и БСП). Възраждане и Възход се въздържаха. Обаче Конституцията не позволява решение с по-малко от 50%+1, така че избран председател нямаше.

Трябваше да се направи втора процедура, около която имаше дебати. ГЕРБ казваха на ПП „Вие хем искате да се опозиция, хем да имате председател“, казваха на ДБ „вие защо не ни подкрепите, за да тръгне това Народно събрание, оставете ги тия ПП“.

Ние на това отговорихме, че изборът на председател е сигнал за формиране на мнозинство, а ние с ГЕРБ мнозинство няма да формираме и затова няма как да очакват подкрепа.

На изказванията на ДПС, че такава била традицията – да се избира председател от най-голямата партия, отговорът е, че такава ситуация е нямало, че да има традиция. Имало е управляващо мнозинство без първия (2013) и „опозиционно мнозинство“ (2021). Но сега ме сме в нито една от тези хипотези.

Изборът се повтори (на втория път ДПС издигнаха Йордан Цонев), но логично никой нямаше 121 гласа. Така се оттеглихме на почивка за вечерта, а заседанието ще продължи днес.

В ДБ се събрахме и отчетохме реалностите – мнозинство няма и съответно никой не може да има председател, ако следваме трайната политическа логика. Липсата на председател, обаче, блокира парламента. Първото засесание не може да приключи и нищо друго не може да бъде гласувано.

А тъй като дори без кабинет, НС трябва да гласува важни неща – бюджет, закони по Плана за възстановяване, в т.ч. за разследване на главния прокурор, не може просто да се саморазпуснем. А и ще излгежда несериозно и ще срине допълнително доверието в парламентарната демокрация.

Затова в този блокаж обмислихме как да действаме и предложихме ротационно председателство (такова има в Европейския парламент, а механиката как да стане това у нас няма да я обсъждам тук, но тя включва както официални решения на НС, така и разбирателство, обявено пред хората, което никой няма интерес дс наруши).

Такъв подход прескача темата за мнозинствата, каквито няма. Решава техническия въпрос, без да сме избрали председател нито от ГЕРБ, нито от ПП, макар формално един от двамата в даден момент да бъде с функцията на председател и има позитивния аспект, че най-големите партии ще са начело.

Заедно с решаване на техническия въпрос, можем да вземем решение за бързо формиране на комисии, приоритизиране на законопроекти, деприоритизиране на други (напр. че няма да се връща хартията в Изборния кодекс) и да започнем работа по това, за което са ни избрали.

Снощи ПП оттеглиха Никола Минчев, което допълнително ще покаже и затвърди това, което отвътре беше очевидно вчера – дори само Желязков да беше кандидат, ГЕРБ нямат мнозинство. На практика ще зависят от Възраждане, но те едва ли биха подкрепили нещо различно от своя кандидат.

Надявам се след това да влезем в алтернативни, „технически“ сценарии за избиране на председател, за да разблокираме парламента. Нашето предложение е един такъв вариант, но има и други. Плюсът е, че липсата на мнозинство предполага, че никой няма монопол над дневния ред.

Фрагментираният парламент изисква разговори, но не необявени договорки. Изисква компромиси, но не в нарушение на принципи. Но можеше да спестим вчерашния ден на българските граждани. ГЕРБ знаят, че нямат мнозинство и вместо да са назидателни от трибуната, можеше днешните предстоящи разговори да са се случили онзи ден, а вчера да обясним на хората, че тъй като в обичайната хипотеза не можем да изберем предсесател, за да отключим работата на парламента, предлагаме определен компромис.

Предстои ден втори от първото заседание на може би най-трудния парламент в най-новата ни история.

Материалът Резюме на първия парламентарен ден е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: обичай или обичаи?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато се отнася за едно нещо, се пише обичай. Това е форма за единствено число.   Принасянето на курбан е много стар обичай при българите, който съдържа езически елементи. Тя имаше такъв обичай – да отказва категорично предложения за срещи, които ѝ се струваха дори малко подозрителни. Когато се отнася за две или повече неща, […]

Как се пише: ненормален или не нормален?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – ненормален, също и ненормална, ненормално, ненормални.   Футболистът заяви пред медиите, че би било ненормално да остане извън националния отбор. Откъде се взеха всички тези ненормални хора, които крещят по улиците?   Частицата не се пише слято със следващото съществително, прилагателно или наречие, когато с нея се образува нова дума […]

Отговор на Тома Биков за машинното гласуване

от Божидар Божанов
лиценз CC BY
Днес Тома Биков беше в Нова, да ми отговори за машините. Вчера казах, че няма индикации за манипулация, а ГЕРБ не са дошли да анализират сорс кода в законоустановения за това момент.
Нека да ползвам „право на дуплика“ по всички твърдения на г-н Биков. Като няма да влизам в реториката „вие къде бяхте, когато…“, защото сигурно е омръзнала – ДБ и аз лично от години предлагаме мерки за подобряване на процеса, а ГЕРБ са против. Но да приемем, че вече не са.
  • Биков твърди, че оспорвам правото им да се съмняват. Ни най-малко. Длъжни сме да се съмняваме всички и да правим институционални действия за подобрение на процеса. Но да излезе председателя на ГЕРБ и да каже „100% машините са пипани“ не е изразяване на съмнение, а поредното безотговорно внушение.
  • „не сме получили покана“ – на имейлите за контакт МЕУ изпращаше покани за всяко едно събитие. Колегата от ТУ, излъчен от ГЕРБ беше на първите три, по спомен. Покана сме получили останалите две формации (ДБ и ПП), та бих препоръчал да си проверите пак имейла. Но да, не е това най-важното.
  • „1 час не стига“- така е. Но не беше един час. Никой не ме изгони, но прецених, че базовите сценарии, които могат да се проверят в рамките на деня, съм ги покрил. Напомням, че ние затова обжалвахме решението на ЦИК, искайки повече време. Представителите на ГЕРБ в ЦИК какво отношение взеха по жалбата? Дали са нужни два месеца – не мисля, но не вреди. Кодът е много добре покрит с автоматизирани тестове, а аз проверих всички места, които пишат по файловата система (и как се стига до тях). Затова за краткото време имам степен на увереност, че в кода „шашми“ няма.
  • предложенията за подобрения на Изборния кодекс ги приветствам по принцип, но в случая има риск да са „капан“, и като се отвори темата, ГЕРБ да предложат връщане на хартията. Което г-н Биков не отрече (още не били взели решение, ама предния път били за връщане). Затова нека ЦИК да предложи допълнително споразумение към договора (сключен от предния ЦИК, доминиран от ГЕРБ), с което да договори допълнителни варианти за достъп на експерти след изборния ден. Не вярвам Смартматик да откажат, то е и в техен интерес.
  • Има твърде много гласове „Не подкрепям никого“. Да, има. Защото това са 4-ти поредни избори и има много разочаровани хора. А и да върнем лентата към 2017 г (където активността все пак беше доста по-висока) – там също има 87 хиляди „не подкрепям никого“.
  • „колкото по-висок резултат има ГЕРБ, толкова повече гласове „не подкрепям никого“ има“- това е базово неразбиране на това как работи статистиката. Водещите хванаха този проблем в графиката – естествено, че колкото по-голям е избирателния район, толкова повече гласове за ГЕРБ и съответно повече гласове „не подкрепям никого“. Направихме си труда да направим реално сравнение на процентите, а не на абсолютните стойности и не – няма никаква корелация между резултата на ГЕРБ и „не подкрепям никого“ (прилагам графика)
  • г-н Биков твърди, че докато съм бил министър, не съм свършил нищо за прозрачността на машинното гласуване. Реалността е друга – дотолкова друга, че медии, приближени до ГЕРБ, ме обвиниха, че съм се месил на ЦИК, тъй като от МЕУ сме изпратили проект на правила за достъп до кода. Така че да решат кое е – че съм работил с ЦИК и съм изпращал документи, или че нищо не съм направил.
Да, трябва да подобрим процесите около машинното гласуване и трябва да повишим доверието. Твърдения, като тези на ГЕРБ, че „машините са пипани“, не правят това. Съмненията са задължителни, подобренията – също, но внушенията са безотговорни.

Материалът Отговор на Тома Биков за машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Санкциите на ЕС срещу пропагандните канали: прилагане във Франция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Повече от седем месеца след като Европа  забрани подкрепяните от Москва новинарски канали RT (някои езикови версии) и Sputnik, разследване на общественото радио France Inter установява, че RT France все още излъчва на живо на  платформата Odysee – уебсайт за дезинформация и теории на конспирацията по различни теми.

Изглежда няма надежден начин да се гарантира, че RT France вече не е налична на платформата,   което  показва ограниченията на законодателния арсенал за справяне с  прекратяване на .разпространението. Ясно е обаче, че RT France наистина заобикаля санкциите срещу Русия.  „Odysee, тъй като е американска платформа, не попада в компетенциите на Arcom“, обяснява говорител на регулатора.

Телекомите биха могли да блокират достъпа до платформата, ако има издадено съдебно решение.

Политико пише.

Алекс Джоунс осъден да плати близо милиард долара обезщетение за конспиративни теории и лъжи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът нареди на основателя на Infowars Алекс Джоунс да плати 965 милиона долара обезщетение на семействата на осем жертви на стрелбата в Санди Хук за страданието, причинено от лъжите,  че ужасната стрелба е измама. Това е обезщетение за  разпространението на лъжи за масовата стрелба,  при която 20 деца и шестима преподаватели бяха убити в начално училище.  Няколко часа след стрелбата Джоунс казва, че тя   била инсценирана като претекст за конфискуване на оръжия, а по-късно добавя, че  скърбящите родители са актьори.

През следващите години той многократно казва, че трагичното събитие  е фалшифицирано. Семействата свидетелстват по време на процеса, че лъжите, разпространявани от Джоунс, са довели до тормоз, заплахи  и обвинения, че са фалшифицирали смъртта на собствените си деца.  Някои от семействата са напуснали града по тази причина.

Делото в Кънектикът е едно от трите дела за клевета, заведени срещу Джоунс от роднини на жертвите, които казват, че се надяват да попречат  други семейства да  търпят подобно насилие.

Джоунс е   разпространител на конспиративни теории и виден поддръжник на бившия президент Тръмп. „Вашата репутация е невероятна“, казва Тръмп на Джоунс в края на 2015 г., докато  Джоунс участва в кампанията му.

През 2018 г. YouTube, Facebook, Apple, Spotify и Twitter свалят сайта на Джоунс от своите платформи, заявявайки, че е нарушил техните политики срещу обидно и вредно съдържание.

NYT

Прозрачност на предоставянето на държавната реклама: служебното правителство чете ли докладите за върховенство на правото?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Служебното правителство – по инициатива на служебния  министър на туризма Илин Димитров –   предлага промяна в Закона за обществените поръчки, с която рекламно съдържание в платформите да може да се публикува без обществена поръчка, съобщава Христо Николов в 24 часа. Министърът казал, че процедурите му били прекалено тромави  и не можел да прави спешни кампании.

Проектът за промени е огласен за обществено обсъждане във вторник,  срокът за общественото обсъждане  е 30 дни и ще приключи на 11 ноември. Ето и проектът:

В чл. 13, ал.1, т. 5, след думите „медийни услуги“ се поставя съюзът „и“ и се допълват думите „и при поръчки за услуги на платформа за споделяне на видеоклипове, които се възлагат на доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, включително услугите на социалните медии, при които съществената функционална възможност е посветена на предоставянето на широката общественост на програми и/или генерирано от потребителите съдържание.“

 В момента член 13 ал.1 т.5 ЗОП предвижда много спорно изключение от реда на ЗОП със следното съдържание:

5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

То позволява на властта много години да осъществява така критикувания бартер публичен ресурс срещу позитивно отразяване.

И вместо тази врата да бъде затворена, служебното правителство  е побързало да  я  разшири  с нова възможност – реклама в платформите.

Това е скандално в контекста на Доклада за върховенство на правото за България, където този проблем е изрично е изведен на първа страница:

 “Липсата на ясна регулаторна рамка за гарантиране на прозрачност при разпределянето на държавната реклама продължава да буди безпокойство, въпреки че са предприети някои мерки за подобряване на прозрачността.” 

Поради огромната значимост, икономическо и политическо измерение на проблема, на него е посветена разпоредба в оповестения тази седмица проект на Европейски акт за свободата на медиите – член 24:

Член 24 Разпределение на държавната реклама

1. Публични средства или всяко друго възнаграждение или предимство, предоставено от публичните органи на доставчиците на медийни услуги за целите на рекламата се отпускат съгласно прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и чрез открити, пропорционални и недискриминационни процедури.[…]

Общественото обсъждане трябва да завърши с отхвърляне на идеята на служебното правителство, а в отговор на Европейския акт за свободата на медиите да се преразгледа и разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.5 ЗОП, която съвършено очевидно не отговаря на духа и буквата на чл. 24 от проекта – къде са тези прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии?

Нищо в мотивите и в оценката на въздействието дори не напомня за тежкия проблем, който България има, с непрозрачността на разпределяне на държавната реклама.

Служебното правителство е застанало здраво на страната на индустрията, облагодетелствана от непрозрачния ред, и това не е изненадващо. Но не е приемливо.

ЕС: Регламент (ЕС) 2022/1925 за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Акт за цифровите пазари)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешния Официален вестник на ЕС [OB L 265, 12.10.2022 г., стр. 1—66]  е обнародван DMA, Актът за цифровите пазари – част от пакета DMA- DSA.

… целта на настоящия регламент е да се допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и справедливостта за пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от контролиращи достъпа предприятия.

На бизнес ползвателите и крайните ползватели на предоставяните от контролиращите достъпа предприятия основни платформени услуги следва да се предостави подходяща регулаторна защита в целия Съюз срещу нелоялните практики на контролиращите достъпа предприятия, за да се улесни трансграничната стопанска дейност в рамките на Съюза, като по този начин се подобри правилното функциониране на вътрешния пазар, както и за да се премахне съществуващата разпокъсаност или да се предотврати евентуалното възникване на разпокъсаност в конкретните области, обхванати от настоящия регламент.

Освен това, макар че контролиращите достъпа предприятия са склонни да приемат световни или поне общоевропейски бизнес модели и алгоритмични структури, те могат да възприемат, а в някои случаи са възприели, различни бизнес условия и практики в различните държави членки, което може да създаде различия между конкурентните условия за ползвателите на предоставяните от контролиращи достъпа предприятия основни платформени услуги, което е в ущърб на единния характер на вътрешния пазар.

Чрез сближаване на различните национални законодателства е възможно да бъдат премахнати пречките пред свободата на предоставяне и на получаване на услуги, включително услуги на дребно, в рамките на вътрешния пазар. Следователно на равнището на Съюза следва да се създаде целеви набор от хармонизирани правни задължения, за да се осигурят достъпни и справедливи цифрови пазари, характеризиращи се с присъствието на контролиращи достъпа предприятия в рамките на вътрешния пазар, в полза на икономиката на Съюза като цяло и в крайна сметка на потребителите в Съюза.