Съдът отхвърли над 20 жалби срещу заповедта на здравния министър за “зеления сертификат”
Дефакто публикува и едно от решенията – с цел проследяване на аргументацията, включително с позоваване на практиката на Конституционния съд, според която рискът от погубване на човешкия живот и увреждане на човешкото здраве е заплаха за всички други човешки права и свободи, както и за демократичния ред.
тyĸ caмият зaĸoнoдaтeл въвeждa пpeзyмпция, чe oбщecтвeният и дъpжaвният интepec нaддeлявaт нaд личния. Πpeцeнĸaтa нe e нa opгaнa, a нa зaĸoнoдaтeля. Cъoбpaзнo ĸoнcтaнтнaтa cъдeбнa пpaĸтиĸa, нeдoпycĸaнeтo дo paбoтa, липcaтa нa дocтъп дo oбщecтвeни мecтa и финaнcoви зaгyби нe ca oт ĸaтeгopиятa нa тeзи, ĸoитo мoгaт дa бъдaт пpoтивoпocтaвeни нa знaчимитe oбщecтвeнитe и индивидyaлни интepecи, пpeдвидeни в чл. 60, aл. 1 oт AΠK.
Тенденция
Зараждащата се практика на Съда за правата на човека да се защитава доброто име на починали лица се увеличи с още едно решение. След решенията по делата Putitstin v Ukraine и MAC TV v Slovakia ЕСПЧ оповести и решението си по делото ML v Slovakia (14 октомври 2021 г.), с което отново се оспорва тезата, че не могат да се предявяват искове за защита на доброто име на починали.
Покойният син на жалбоподателя е бил римокатолически свещеник. Той е осъден за сексуално насилие във връзка с опит за секс без съгласие с непълнолетен, а след това за нарушаване на обществения ред (секс с възрастен мъж на обществено място). Мъжът е починал през 2006 г.
Три словашки таблоидни вестника публикуват статии, отразяващи осъдителните присъди и смъртта. Майката иска от ЕСПЧ защита на сина й и защита на нейната собствена лична неприкосновеност по член 8 ЕКПЧ, след като е отказана защита от националните съдилища. В жалбата се твърди, че има неверни факти в публикациите.
Съдът постановява нарушение на чл.8: “националните съдилища не са успели да извършат балансиране между правото на жалбоподателката на личен живот и свободата на изразяване на издателите на вестници в съответствие с критериите, заложени в практиката на Съда. ”
Съдът приема, че „… подходящото отношение към починали лица от уважение към чувствата на близките им попада в обхвата на член 8 от Конвенцията. ” и че “репутацията на починалия й син е неразделна част от ”
Съдът приема, че темата за сексуалната злоупотреба от страна на свещеници и отношението на Римокатолическата църква е в обществен интерес и че наказателните дела по делото са пример, илюстриращ съответните проблеми.52
Съдът обаче е убеден, че е било възможно обществеността да бъде информирана адекватно за разглеждания въпрос чрез средства, които водят до по-малка намеса в законните интереси на сина на ML, а именно чрез докладване само на фактите от публично достъпните криминални досиета. В този контекст Съдът повтаря, че трябва да се прави разграничение между докладване на факти – дори ако са противоречиви – способни да допринесат за дебати от обществен интерес в едно демократично общество, и твърдения относно личния живот на дадено лице. 53
В светлината на тези съображения Съдът приема, че намесата чрез публикация в интимната сфера на сина на ML и публикуването на неговата снимка не може да бъде оправдано с каквито и да било съображения от общ интерес.Според Съда от решаващо значение е изискването националните съдилища да направят внимателна оценка на наличието и нивото на обществен интерес от публикуването на определена информация и баланс между обществен интерес и индивидуалните интереси на жалбоподателя. 55
Непроверените твърдения относно личния живот на сина на ML са надхвърлили границите на отговорната журналистика.47 Изопачените факти и използваните изрази са разстройващи за ML и са били от такова естество, че са в състояние значително и пряко да повлияят на чувствата й като майка на починал син, както и нейния личен живот и самоличност, като доброто име на починалия й син е неразделна част от тях 48.
Нарушение на чл.8.
Контекст и значение
Тази серия решения на ЕСПЧ откриват възможността член 8 ЕКПЧ да разреши при подходящи обстоятелства да бъде предявен иск за честта на починали лица. Това ще е аргумент, че държавата има позитивно задължение да защитава правата на близките – като част от личния им живот – по чл.8 от Конвенцията. Тезата следователно е такава: клеветата по отношение на починало лице засяга честта на членовете на семейството му.
От друга страна, в Dzhugashvili v. Russia ЕСПЧ е приел, че жалбата на Джугашвили е недопустима. Джугашвили е внук на Сталин и оспорва публикации в Новая газета, засягащи Сталин и ролята му за събитията в Хатин. Според ЕСПЧ правата по член 8 са непрехвърлими, когато отказва на универсален наследодател да преследва жалба, подадена от непосредствената жертва 23. Жалбоподателят няма правомощие да се позовава на правата на дядо си по член 8 от Конвенцията поради техния непрехвърлим характер.24 Жалбата трябва да бъде отхвърлена съгласно член 34 като несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията.25 Попътно съдът засяга и значението на въпроса дали починалото лице е публична фигура – “историческата роля на предшественика на жалбоподателя изисква по-висока степен на толерантност към обществения контрол и критика към неговата личност и неговите дела“. 35
Националните правни системи допускат или не допускат да се водят дела за защита на доброто име на починали лица. Другаде в този блог има и сравнителни аргументи. В България защитата на доброто име е лична. Но ВКС с Решение 213/ 2021 г. “Приема за допустимо да се претендира по съдебен ред обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от засягане на паметта на починалия наследодател от най-близка степен – родител, низходящи, съпруг, Това е така поради обстоятелството, че от една страна за съхраняването и почитането на паметта на починалия, по обичай са отговорни най-близките наследници, а от друга, че починалият не може да се защити срещу неправомерните действия.”
Един случай, който заслужава отбелязване.
На 10 септември 2021 г. на заседание на парламентарна комисия присъства главният прокурор, в случая Иван Гешев. Обсъждат се важни законови промени, свързани с прокуратурата. Всички погледи и камери са обърнати към него, и той знае това. Гешев държи телефон. Появяват се кадри, на които е телефонът, екранът, дейността, която Гешев извършва – чат в Телеграм, и лицето с което чати – Pi ar Sevi Boiko.
Снимките се разпространяват в медиите. Pi ar Sevi Boiko потвърждава, че има такъв чат. Преобладаващ обществен интерес.
И след това – досъдебно производство. За какво? – “Който узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път.”
Както напомня Медиапул, в такива случаи прокуратурата не се интересува за какво става дума, а само кой прави информацията публична.
По мое мнение става дума за публична фигура на обществено място по време на събитие, представляващо обществен интерес, ангажирана с паралелна дейност, представляваща обществен интерес:
Update 8 ноември 2021
Прокуратурата отказва да образува наказателно производство срещу Иван Гешев по повод сигнала на БОЕЦ за “Pi ar Sevi Boiko” – вж тук и копие от прокурорското постановление:
“С първото съобщение Арнаудова посочвала името на изказващия се в момента депутат от ГЕРБ – А. Николов. Предвид течащия дебат, въпреки че не било удобно да комуникира, от възпитание, г-н Иван Гешев отговорил лаконично на съобщението със символ т. нар. „емотикон”.
“Въпросната комуникация и получените на дисплея на телефона на главния прокурор съобщения били заснети с техническо средство, най-вероятно фотоапарат…“.
“Комуникацията станала достояние на г-н Георги Георгиев – председател на ГД “БОЕЦ – България обединена с една цел”, който решил, че за това трябва да се сезира ИВСС, ВСС, МП и ВКП” и т.н.
“В заключение, отделно от това, което бе коментирано до момента, следва да се има предвид, че по принцип с действията си, лицата заснели и публично оповестили комуникацията между г-н Иван Гешев и г-жа Севделина Арнаудова, реално са нарушили основни права, които притежава всеки български гражданин и по-конкретно, конституционно гарантираната неприкосновеност на личната кореспонденция и комуникация”.
Свободна Европа по темата.
Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз за нарушаване на законодателството на ЕС, гарантиращо независимостта на националния регулаторен орган на Полша в областта на електронните съобщения – Службата за електронни съобщения (UKE).
През май 2020 г. Полша изменя някои разпоредби от полския закон за телекомуникациите относно назначаването и освобождаването на ръководителите на полския национален регулаторен орган, Службата за електронни съобщения. Тогава полското правителство предсрочно освобождава ръководителя на регулатора от май 2020 г., при условие, че неговият мандат изтича през септември 2021 г.
Съгласно правилата на ЕС, условията, които могат да доведат до предсрочно освобождаване на ръководител на национален регулаторен орган, трябва да бъдат определени преди началото на мандата. Това е важна гаранция за гарантиране на независимостта на националния регулаторен орган от политически натиск.
Независимостта на националния регулаторен орган има за цел да гарантира, че органът може да взема обективни решения и да действа безпристрастно, включително както от регулирания бизнес, така и от политически натиск. По-конкретно за сектора на електронните съобщения принципът е защитен в тогава приложимата Рамкова директива и наскоро е възпроизведен в Кодекса за електронни съобщения.
Решението на Комисията да сезира Полша пред Съда на Европейския съюз е след размяна на мнения между Комисията и полските власти. Комисията изпрати официално уведомително писмо до Полша през юли 2020 г. и след отговор от полските органи Комисията изпрати мотивирано становище през февруари 2021 г., на което Полша също отговори. Размяната на мнения не разреши въпроса. Комисията установи, че обясненията, предоставени от Полша, са незадоволителни и несъвместими с изискванията на Европейския кодекс за електронни съобщения, поради което Европейската комисия реши да отнесе въпроса пред Съда на Европейския съюз.
Комисията обяви, че е изпратила мотивирано становище до Естония, Испания, Хърватия, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция за липсата на уведоми Комисията за пълното транспониране на Европейския кодекс за електронни съобщения (EECC).
Това е втората стъпка в процедурата за нарушение, започната през февруари 2021 г., когато Комисията изпрати официални уведомителни писма до 24 държави-членки, тъй като не са уведомили за пълно транспониране. Държавите имат два месеца, за да отговорят на Комисията, или Комисията може да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.
Европейският кодекс за електронни съобщения, който актуализира регулаторната рамка на европейския телекомуникационен сектор, влезе в сила през декември 2018 г. и държавите разполагаха с две години, за да приложат правилата му. Органът на европейските регулатори на електронните съобщения (BEREC) разработи и публикува насоки за работа за успешно прилагане на новите правила.
В съответствие с Кодекса, през декември 2020 г. Комисията прие законодателство, за да засили конкуренцията, хармонизацията на регулациите и равнопоставеността на всички участници на пазара, както и да защити потребителите и да позволи справедливи цени и разнообразни оферти за интернет и телефонни услуги:
Factsheet on the European Electronic Communications Code
European Electronic Communication Code
Connectivity for a European Gigabit society
New EU telecom rules: latest actions in time for transposition deadline – Press release
На 23 ноември 2020 г. Европейската комисия откри процедура за липса на уведомление за транспониране на третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 2018/1808 за 23 държави, между които и България. Това беше изненадващо, защото самата Комисия с огромно закъснение изпълни ангажиментите си по директива към държавите.
Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Само Дания, Унгария, Холандия и Швеция бяха нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.
1. Милен Митев
2. Митко Димитров
3. Иво Тодоров
Изслушванията на допуснатите кандидати ще се проведат в поредност, съгласно входящия номер на заявлението за участие в процедурата, подадено в СЕМ:
25 октомври 2021 г.
10:00 ч. – 12:20 ч. – Милен Митев (вх. № РД-22 25-00-7/ 16.09.2021 г.)
14:30 ч. – 16:50 ч. – Митко Димитров (вх. № РД-22 25-00-9/ 16.09.2021 г.)
26 октомври 2021 г.
10:00 ч. – 12:20 ч. – Иво Тодоров (вх. № РД-22 25-00-10/ 16.09.2021 г.)
Съветът за електронни медии не допуска до изслушване кандидатите Жени Гаджалова и Светослав Костов.
Съветът прие правила за изслушване на кандидатите, които са може да видите тук.
Правила за изслушване на кандидатите
27 октомври
Eвропейският съвет публикува Заключения от заседанието си на 21-22 октомври 2021 г. Наред с кризата с COVID–19, енергийната политика, оттеглянето на Меркел и миграцията, централно място в заседанието заемат въпросите на цифровата трансформация на ЕС – ето съответната част от Заключенията:
ЦИФРОВА СФЕРА
6. Европейският съвет припомня целта на ЕС да се гарантира цифровата
трансформация на Европа, която ще стимулира нашия икономически растеж,
създаването на работни места и конкурентоспособността и ще укрепи цифровия
ни суверенитет по открит и утвърждаващ собствените позиции начин. Това ще
засили нашата устойчивост и ще улесни екологичния преход. За тази цел
Европейският съвет подчертава необходимостта от приобщаващи и устойчиви
политики в областта на цифровите технологии, и по–специално от
съсредоточаване върху цифровите умения и цифровото образование.
7. Европейският съвет призовава за бързо разглеждане на предложението на
Комисията за решение за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към
цифровото десетилетие“, с която се изпълнява Цифровият компас.
8. Европейският съвет направи преглед на напредъка по програмата в областта на
цифровите технологии и по ключови законодателни досиета. Той насърчава
съзаконодателите да постигнат споразумение по Регламента за роуминга до края
на годината и ги приканва да продължат да работят по предложенията за
законодателен акт за цифровите услуги и законодателен акт за цифровите пазари с
оглед на постигането на амбициозно споразумение във възможно най–кратък срок.
Наред с това Европейският съвет изтъква, че е важно да се постигне бърз
напредък по други съществуващи и бъдещи инициативи, по–специално:
– извличане на ползи от данните в Европа, по–специално чрез всеобхватна
регулаторна рамка, която благоприятства иновациите и улеснява по–добрата
преносимост на данните и справедливия достъп до тях и гарантира
оперативна съвместимост;
– прилагане на оставащите мерки, необходими за създаването на специфични
секторни пространства на данни, както е посочено в Европейската стратегия
за данните от февруари 2020 г., и изготвяне на пътна карта за този процес;
– създаване на благоприятна за иновациите регулаторна рамка за изкуствения
интелект, за да се ускори внедряването на тази технология както от частния,
така и от публичния сектор, като същевременно се гарантират безопасността
и пълното зачитане на основните права;
– определяне на общи стандарти и постигане на съгласие относно
координиран подход за Европейска рамка за цифрова самоличност; и
– насърчаване на създаването на авангардна европейска екосистема за
микрочипове по цялата верига за създаване на стойност и изграждане на
допълнителна устойчивост, включително по отношение на суровините, тъй
като това е от решаващо значение за избягването на недостиг, който
възпрепятства цифровата ни трансформация. Във връзка с това
Европейският съвет очаква предстоящото предложение за европейски
законодателен акт за чиповете.
9. Европейският съвет разгледа проблема за значителното увеличаване на
злонамерените действия в киберпространството, целящи подкопаване на нашите
демократични ценности и сигурността на основните функции на нашите
общества. Той отново заявява непоколебимия си ангажимент за следване на
демократичните ценности както онлайн, така и офлайн. В този контекст
Европейският съвет потвърждава отново ангажимента на ЕС за отворено,
свободно, стабилно и сигурно киберпространство и настойчиво приканва
държавите по целия свят да се придържат към тези норми и да ги прилагат. Той
призовава за постигане на напредък в работата по предложението за преработена
директива за мрежовата и информационна сигурност, предложението за
директива относно устойчивостта на критичните субекти и инструментариума за
кибердипломация. Европейският съвет подчертава, че е необходима ефективна
координация и готовност с оглед на заплахите за киберсигурността. Във връзка с
това той подчертава колко е важно по–нататъшното разработване на рамката на
ЕС за управление на кризи в областта на киберсигурността и на ефективна
реакция на равнище ЕС на мащабни инциденти и кризи в областта на
киберсигурността, включително чрез провеждане на учения и чрез проучване на
потенциала на инициативата за съвместно киберзвено. Европейският съвет
подчертава необходимостта от засилване на действията в борбата с
киберпрестъпността, по–специално атаките със софтуер за изнудване, и от
укрепване на сътрудничеството с държавите партньори, включително в рамките
на многостранни форуми. Европейският съвет очаква резултатите от текущия
преглед на политическата рамка на ЕС за кибернетична отбрана.
10. Европейският съвет изтъква значението на цифровата свързаност, включително
чрез оценка на целесъобразността на по–нататъшното разработване на сигурна
свързаност, базирана в космоса. Следва да се разработи и насърчава модел на
европейска надеждна свързаност, основан на ценностите на ЕС, на доверие,
прозрачност и отчетност. Партньорствата с единомислещи държави играят
централна роля за утвърждаване на нашите интереси и ценности на световната
сцена. Съветът по търговия и технологии бележи важен етап в засилването на
трансатлантическото сътрудничество в цифровата сфера.